Р Е
Ш Е Н
И Е № 37
09.01.2020г, гр.Пловдив
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Пловдивски окръжен съд, въззивно гражданско отделение, девети граждански състав, в
публичното заседание на десети декември две хиляди и деветнадесета година, в
състав:
Председател: Виолета Шипоклиева
Членове: Фаня Рабчева
Св.Узунов
С участието на секретаря
П.Георгиева като разгледа докладваното от съдията Ф.Рабчева
в.гр.д.№ 2395/ 2019г. по описа на ПОС, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производство
по чл.258, ал.1 и сл ГПК.
Въззивното
производство е образувано по въззивна жалба от
К.Л.Т., ЕГН:********** чрез адв.С.М.,***, със съдебен
адрес:***, против Решение №
3408/19.08.2019г. постановено по гр.д.№ 14012/2018г. по описа на Районен съд –
Пловдив – Х гр.с., с което е отхвърлен предявеният от жалбоподателя иск по
чл.108 ЗС за признаване
за установено по отношение на С.Е.Ч. с посочен адрес ***, че ищецът е
собственик, на основание придобивна давност изтекла в
периода от 17.06.2004г. до 28.08.2018г., на
недвижим имот – лозе с идентификатор 47295.26.172, находящо
се в землището на с. М., , както и за осъждане на ответницата да предаде на
ищеца владението върху така описания имот, като в тежест на ищеца са възложени
направените от ответницата разноски по водене на делото в размер на сумата
607,60 лева. Решението е постановено с участието на третото лице-помагач М.А.Д. на страната на
ответницата. По изложени доводи в жалбата се иска отмяна на обжалваното решение
и уважаване на така предявения иск. Претендира се присъждане на направените за производството
съдебни разноски.
Постъпил е писмен отговор въззиваемата
страна С.Е.Ч. *** чрез адв.К. ***, със съдебен
адрес:****, с който отговор по подробно мотивирани съображения се оспорва
жалбата като неоснователна и се иска потвърждаване на обжалваното решение.
Претендира се присъждане на разноски за двете съдебни инстанции.
Постъпил е писмен отговор и от
третото лице-помагач М. А.Д.,***, с посочен съдебен адрес:***, с който отговор
също се оспорва въззивната жалба като неоснователна.
Пловдивски окръжен съд като
взе предвид събраните по делото доказателства във връзка с доводите на страните
и на основание чл.269 ГПК, намери следното:
Жалбата изхожда от надлежна
страна и е в законния по чл.259, ал.1 ГПК преклузивен
срок, като процесуално допустима подлежи на разглеждане по същество.
Ищецът К.Л.Т., с посочен по
делото съдебен адрес, е сезирал съда с иск по чл.108 ЗС против ответницата
С.Е.Ч. *** за постановяване на решение, с което със сила на присъдено нещо по
отношение на ответницата да се признае, че ищецът е собственик на недвижим
имот, представляващ лозе с идентификатор 47295.26.172, находящо
се в землището на с. *****, на оригинерно правно
основание – изтекла в полза на ищеца придобивна
давност, поради което ответницата да бъде осъдена да върне на ищеца владението
върху описания поземлен имот. Обстоятелствата, на които ищецът основава иска си
са : извършена доброволна делба на имота с договор от 17.06.2004г., вписан в СВ
под акт № 265, том 9 с вх.№ 11064/ 17.06.2004г., по силата на която в
изключителен дял процесният имот бил поставен на
брата на ищеца И. Л.Т. и който имот бил
съседен на притежаван от ищеца имот в същата местност; последният установил
фактическа власт върху имота от преди и след извършването на доброволната делба,
което продължавало и до днес и съставлявало владение и стопанисване чрез
полагане на грижи за имота за съществуващите върху него трайни насаждения,
които фактически действия били видими, явно достояние на тогавашния собственик
и които действия били извършвани непрекъснато в продължение на повече от десет
години за периода 17.06.2004г. - 28.08.2018г., упражняваното владение се твърди
да е било постоянно, непрекъснато, спокойно, явно и несъмнително, поради което
на 17.06.2014г ищецът станал собственик по давност, правният си интерес в установителната част на иска обосновава с обстоятелството,
че в края на м.август 2018г. процесният имот бил
ограден с ограда и пуснати кучета за охраняването му, действия, извършени от
ответницата С.Ч., отнемащи владението му, а ответницата се легитимирала като
собственик на имота на основание договор за покупко-продажба с НА №71/2018г. с праводател М.А.Д.; при справка в ИР при АВ било установено,
че на 03.04.2017г. било вписано постановление за възлагане на недвижим имот. За
установяване твърденията си за реализирана фактическа власт, съставляваща
владение на процесния имот с намерение за своене, ищецът ангажира гласни доказателства.
Ответникът С.Ч. оспорва така
предявения иск с възражението за надлежно придобиване собствеността върху процесния имот въз основа на НА за покупко-продажба от
19.06.2018г. № 151/2018г. с праводател М.А.Д./
последната конституирана по делото като трето лице помагач на страната на
ответницата/ , която от своя страна е придобила
въз основа на влязло в сила Постановление за възлагане на недвижим имот,
издадено по изп.д.№ 378/ 2013г по описа на МСИ Стефан
Горчев, с рег.№ 825, след проведена публична продан, обявена за станала, поради
което имотът възложен на купувачката М.А.Д. . Въз основа на тези факти оспорването
на иска се мотивира с наличието на наложена обща възбрана върху имота, считано
от 19.03.2012г. по изпълнителните дела, заведени срещу брата на ищеца – И. Т.;
наличие на успешно проведена публична продан и влязло в законна сила
постановление за възлагане, с което праводателят на
ответника е обявен за собственик; неустановеност наличието на 10 годишен период
на владение от страна на ищеца поради невъзможност за позоваване на придобивна давност
за периода 19.03.2012г. до 23.05.2018г., в който период е била изразена
изрична воля от страна на брата на ищеца като действителен собственик на имота, предоставен като обезпечение в
полза на кредиторите и заемодателите, а след 24.04.2015г. имотът преминал в патримониума на праводателя на
ответника; оспорен е и претендираният от ищеца факт
на наличие на субективен елемент / animus/ на
владение върху имота в насока на волевото му изразяване – манифестиране на
намерението за своене на имота, напр.снабдяване с
констативен нот.акт / арг.
т.2 ТР № 4/2012г. на ОСГК на ВКС/, както и с възражението, че още с насочване
изпълнението върху имотите ищецът е могъл да брани твърдяното си право с иск по
чл.440, ал.1 и 2 ГПК, какъвто не е предявен; манифестиране на обективното
волеизявление за претендираното вещно право е направено
едва с вписване на исковата молба през 2018г., далеч след вписване на
възбраните по искане на съдебните изпълнители и проведената успешна публична
продан, поради което и на основание чл.453, т.2 ГПК дори при
доказано давносто владение върху имота не би
било противопоставимо както на праводателя
на ответника, така и на ответника; аргументира се стабилитет на публичната
продан, ако не е обжалвана и ако действителният собственик не е защитил правата
си с иск по чл.496, ал.2 изр.2 ГПК; в
настоящия случай не се установява длъжникът – брат на ищеца да не е бил
собственик на процесния имот към момента на
публичната продан. Ангажирани са насрещни доказателства, вкл. гласни, за
оборване заявеният за осъществен фактически състав на придобивна
давност по отношение на процесния имот от страна на
ищеца.
По аналогични доводи и
възражения предявеният иск е оспорен и от конституираното трето лице-помагач на
страна на ответника – М. А.Д.
При отхвърляне на така
предявения иск въз основа на заявените от ищеца в исковата молба обстоятелства
и събраните по делото доказателства е отчел упражняваната от ищеца фактическа
власт преди извършване на делбата в качеството си на сънаследник, а след
извършване на делбата, че не са налице категорични доказателства същият да е
отстранил владението на брат си, демонстрирайки явно срещу него намерение да
свои имота, вкл. във връзка с проявеният
от ищеца интерес за придобиване на имота чрез неговото закупуване или замяна. С
оглед на това е мотивирана недоказаност от страна на ищеца същият да е придобил
имота на основание чл.79, ал.1 ЗС чрез отстраняване владението на своя брат и
установяване на собствено владение. Постановеното решение на районния съд е в
съответствие с доказателствения материал по делото,
въз основа на който доказателствен материал
обосновани и правилни се явяват
изведените фактически и правни изводи и като такива се възприемат от въззивната инстанция.
С въззивната
жалба изводите на районния съд се оспорват като неправилни с доводите, че не се
касае за наследствен имот, поради което е приложима презумпцията по чл.69 ЗС;
поддържа се тезата, че от 17.06.2014г. ищецът извършвал фактически действия по процесния имот чрез неговото поддържане и обиране на
естествените плодове; братът на ищеца не се противопоставял на тези действия;
изтъква се като съществено, че по отношение на намерението за своене е извършването на фактически действия по обиране на
естествените плодове в имота и полагането на постоянни грижи за него, на което
братът на ищеца не се противопоставял; оспорва се това намерение за своене да е било разколебано от поведението на длъжника в изп.производство и чрез подаване на жалби или ипотекиране
на имота; оспорва се приетото от РС относно отразеното в протокола за опис процесният имот да е бил държан от И. Т. и същият да е бил
назначен за пазач; не се споделят мотивите на РС относно приетото въз основа на
събраните гласни доказателства, че през 2017г. ищецът се интересувал от имота с
оглед неговото закупуване с възражението, че разпитания свидетел бил заинтересуван,
независимо от което дори и да се приеме за установен този факт, то това показва
намерение за своене, а не обратното; във връзка с
изпълнителното дело се изтъкват обстоятелствата, че в полза на купувача от
публичната продан липсва осъществен въвод във
владение, чрез което същият да прекъсне друго такова върху имота;
Постановлението за възлагане било вписано на 03.04.2017г., а влезнало в сила на
24.04.2015г.; към момента на влизане в сила на постановлението за възлагане
ищецът бил вече собственик, считано от 17.06.2014г. поради осъществено
десетгодишно непрекъснато владение; инвокира се довод от разпоредбата на чл.452, ал.1 и ал.2 ГПК; с аргумента, че при придобиване по давност правото на собственост е ирелевантно за третото лице, придобило по първичен
начин правото, наложените върху имота
възбрани и вписани ипотеки; Постановлението за възлагане като деривативен начин за придобиване на правото на собственост
не е прехвърлило права, тъй като длъжникът е изгубил правото на собственост, а
ищецът го придобил по първичен способ.
С отговора по въззивната жалба въззиваемата
страна поддържа заявените с отговора по въззивната
жалба възражения и доводи за неоснователност на така предявения иск главно
поради недоказаност наличието на необезпокоявано, явно, непрекъснато владение
за период от 10 години, въз основа на които да е придобил процесния
имот, като допълнително се мотивират липсата на анимус,
недоказаност на началната дата на реализиране на фактическата власт върху
имота, доколкото е налице признание
упражняването на фактическа власт над наследствените имоти да е било установено
като практика между братята както преди сключване на договора за доброволна
делба от 17.06.2004г., така и след това ; недоказаност на фактическата власт
след 30.04.2014г., на която дата процесният имот е
бил описан и оценен с Протокол за опис по изп.д. №
378/ 2013г. по описа на ЧСИ 825 с констатация, че имотът е във владение на
длъжника И.Т. и оставен за пазене; недоказаност на 10-годишен период на придобивна давност, вкл. за периода от 20.10.2009г. до
23.05.2018г., в който е била изразена изрична воля от собственика И. Л.Т., че е
негов действителен собственик и го предоставя като обезпечение в полза на
кредиторите си и заемодателите като считано от 20.010.2009г е била учредена
ипотека върху процесния имот, впоследствие заличена,
след което от 20.07.2010г. имотът възбранен, вкл. и
на 19.03.2012г., на 21.03.2013г. и 21.03.2014г., а след 24.04.2015г. имотът е
преминал в патримониума на праводателя на
ответника С.Ч.; липса на явно и необезпокоявано владение, доколкото от
приобщените материали по делото ищецът К.Т. е бил уведомяван за действията на
ЧСИ Стефан Горчев по изп.д.№ 378, както и лично
последният е обжалвал някои от действията на ЧСИ / уведомление за насрочване на
публична продан/, но не и срещу процесуалните действия на ЧСИ, кредитори на И.
Т. спрямо процесния имот, като се изтъква
обстоятелството, че всички възбрани и ипотеки по имота са били публични и
вписани в Имотния регистър, съгласно представената и приобщена Справка за
тежести към доказателствения материал по делото;
обосновава се аргументът относно придобитото от ответницата право на
собственост въз основа на влязлото в сила постановление за възлагане на процесния недвижим имот, както и тезата относно стабилитета
на публичната продан и вещноправното прехвърлително действие на постановлението за възлагане,
при което купувачът придобива собствеността върху имота без тежести; обосновава
се непротивопоставимост по смисъла на чл.120 ЗЗД във вр. с чл.84 ЗС относно волевото изразяване на субективния
елемент на владението чрез процесуални средства - снабдяване с нот.акт по обстоятелствена проверка или предявяване на иск/
т.2 ТР №4/2012г на ОСГК на ВКС; излагат се и аргументи относно довода на
жалбоподателя във връзка с невписване веднага на постановлението за възлагане в
Службата по вписванията, което не може да доведе до извод, че ищецът може да се
противопостави на собствеността на купувача.
По делото е постъпил и
отговор от конституираното на ответната страна трето-лице помагач М.А.Д., в
който отговор по аналогични на отговора
на ответницата С.Ч. фактически и правни
доводи се обосновава неоснователност на предявения иск и въззивна
жалба, както следва: неустановеност на изложените в исковата молба факти и
обстоятелства относно осъществена фактическа власт върху имота явно и
несмущавано и отстраняване владението на ответника, обстоятелствата за това, че
преди придобиването от страна на купувача при публичната продан на имота са
били налице извършени вписвания, отбелязвания и заличавания по отношение на
този имот в Служба вписвания – гр.Пловдив чрез налагани на посочени множество
възбрани, както и налична учредена от собственика на имота договорна ипотека в
полза на кредитор на датата 20.10.2009г.;
извършва се позоваване на Тълкувателно решение №1/2015г на ОСГТК; по представените
доказателства се сочи ищецът двукратно да е бил уведомяван за насрочената
публичната продан на процесния имот, но същият не
предприел процесуални действия за снабдяване с КНА, не обжалвал действията на
ЧСИ, не възразил по някакъв начин и не предявил иск за собственост, а обжалвал
само постановлението за възлагане на ЧСИ; излага се анализ на събраните по
делото гласни доказателства и обосновава правилност решението на районния съд,
оспорват се като неоснователни доводите във въззивната
жалба.
Въззивният
съд приема за безспорни и установени по делото фактите, че по силата на
нотариално заверен Договор за доброволна делба на земеделски поземлени имоти от
17.06.2004г. процесният имот - лозе с идентификатор
47295.26.172, находящо се в землището на с. ******е
бил поставен в дял и станал изключителна собственост на И. Л.Т. – брат на ищеца
К. Л.Т., като предмет на делбата са били земеделски имоти, придобити от съделителите по наследствено правоприемство
и като наследници на общия им наследодател Л.Т. след земеделска реституция по
ЗСПЗЗ. Безспорно е по делото също, че
братът на ищеца И. Л.Т. е имал качеството на длъжник по няколко изпълнителна
дела: изп.д.№№
20107590400589 по описа на ЧСИ Н.Видев, с рег.№ 759, 20118380408209- по описа на ЧСИ М.Бързински, рег.№ 201181904011891 по описа на ЧСИ Л.Мурджанова, с рег.№ 819, 20138250400378 по описа на ЧСИ
Ст.Горчев, с рег.№ 825, 21038250400378 по описа на ЧСИ Ст.Горчев, с рег.№ 825,
по които изп.дела са били налагани за обезпечение
вземанията на кредиторите последователно възбрани върху процесния
имот, надлежно вписани, както и учредена договорна ипотека вх.рег.№ 928
20.10.2009г., заличена впоследствие на 08.02.2010г, видно от Удостоверение за
вписвания, отбелязвания и заличавания за имот изх.№ 5439/2014г. на МП-Агенция
по вписванията. Безспорни се явяват също фактите, че така възбраненият
процесен имот е бил обект на публична продан по изп.д.№ 21038250400378 по описа на ЧСИ Ст.Горчев, с рег.№
825 и който имот след успешно преведена публична продан с влязло в сила постановление за възлагане е
бил възложен на явилия се наддавач и купувач М.А.Д., праводател на ответницата С.Ч. по последваща
проданта прехвърлителна сделка покупко-продажба, обективирана
в НА №151/2018г. на нотариус Весела Благоева, с рег.№ 057 на НК. Представено е по делото Постановление за
възлагане от 28.11.2014г., видно от което същото е надлежно вписано в Служба
вписвания –Пловдив, влязло в законна сила на 24.04.2015г. Постановлението на
съдебния изпълнител за възлагане на изнесен на публична продан недвижим имот
подлежи на вписване с оглед вещно-прехвърлителното му действие, като съобразно чл.496,
ал.2, пр.І ГПК / в ред. - ДВ , бр.49/ 29.06.2012г./ от деня на влизане в сила на постановлението
за възлагане купувачът придобива всички права, които длъжникът е имал върху
имота. Съгласно текста на същата разпоредба чл.496, ал.2 в пр.ІІ ГПК правата,
които трети лица са придобили върху имота, не могат да бъдат противопоставени
на купувача, ако тези права не могат да се противопоставят на взискателите.
Действително с цитираната разпоредба не е налице ограничение относно придобивния способ на придобито от трети лица право на
собственост върху имот, предмет на публичната продан, стига тези права да са
доказани, да изключват правата на длъжника, поради което да са противопоставими и на купувача от публичната продан. В този
аспект действително публичната продан се
ползва със стабилитет, като иск за нейната недействителност може да се
предявява само в случаите, изрично посочени в Закона / чл.496, ал.3 ГПК/ ,
независимо от което този стабилитет не се отнася за продажба на чужд недвижим
имот, като действителният собственик може да защитава правата си при условията
на чл.496, ал.2, изр.2 ГПК. В случая от
правната възможност за такава защита се ползва ищецът по делото, претендиращ да
противопостави на праводателя на ответника,
притежавал качеството купувач на процесния имот при
публична продан, надлежно придобити права на собственост върху процесния имот в резултат на заявено придобито право на
собственост на основание чл.79, ал.1 ЗС
в резултат на непрекъснато , явно, спокойно и необезпокоявано владение в
продължение на 10 години, през което същият е бил с намерение за своене, което твърди да е било манифестирано спрямо
собственика на имота, последният легитимиращ се като действителен собственик
въз основа на нотариалния Договор за доброволна делба на земеделски поземлени
имоти от 17.06.2004г. В тази насока не е оспорено от ответната страна обстоятелството,
че ищецът притежава в изключителна собственост друг земеделски имот в
непосредствено съседство с процесния имот. От
ангажираните от ищеца свидетели – св.Х.Д.К. и св. И.К. С. може да се формира
извод за установено твърдението, че ищецът наред със собствения имот е полагал
грижи и за съседния процесен имот, поставен в дял на
брата на ищеца И. Т. , вкл. след момента на доброволната дела през 2004г.
Независимо от това обаче от така ангажираните показания на разпитаните
свидетели на ищеца не се установяват
конкретни факти за манифестиране
и отблъскване по несъмнен начин владението на брата на ищеца, като за така
установената фактическа власт върху имота свидетелите сочат впечатленията си за
изключително присъствие на ищеца в процесния имот,
съседен на имота на ищеца, поставен в дял нему въз основа на доброволната
делба. В тази насока не е без значение и безспорно известните на ищеца
обстоятелства за провеждано в същия период на заявеното за осъществено давностно владение за придобиване на имота, че върху имота
е насочено принудително изпълнение по
поредица от изпълнителни дела, по които както преди момента на извършване на
доброволната делба на 17.06.2014г, така и насетне братът на ищеца , легитимиращ
се с посочения нотариален договор за доброволна делба, е обезпечавал вземанията
на кредиторите си с този имот именно като собствен чрез вещните тежести върху
имота - възбрани и ипотека, които чрез
надлежното им вписване освен обезпечителен характер и имат като цяло принципно
и оповестително
действие спрямо трети лица, какъвто се явява
ищецът по делото към момента на всяка една от налаганите вещни тежести.
С оглед на това логично и обяснимо се явява депозираното от ангажирания от
ответната страна свидетел К. А. А. обстоятелство относно проявения от страна на
ищеца интерес и инициатива за придобиване на процесния
имот по сделка / покупко-продажба или замяна/ , което обуславя обоснован извод
за липса на формирано отношение към процесния имот
като към собствен, за да се претендира
придобиването на тази собственост чрез правна сделка. В тази насока
подлежат на кредитиране показанията на посочения свидетел К.А., независимо от
условията на разпоредбата на чл.172 ГПК с оглед родствената връзка с праводателя на ответницата. С оглед на тези изводи от въззивния състав също се намира субективният елемент от
фактическия състав на оригинерното придобивно основание по чл.79, ал.1 ЗС – намерението за своене да не се явява неоспоримо доказан, за да може
обоснове правният извод за основателност на ревандикационната
претенция.
Неоснователни са
доводите на жалбоподателя пред въззивната инстанция,
че не се касае за наследствен имот, поради което е приложима презумпцията по
чл.69 ЗС. Напротив от текста на представения по делото нотариално заверен Договор
за доброволна делба на земеделски поземлени имоти от 17.06.2004г се установява,
че се касае за прекратяване съсобствеността на земеделски имот с наследствен
характер, притежаван от съсобствениците именно в качеството на сънаследници на общия наследодател Л.Т., поради което е
неприложима презумпцията на чл.69 ЗС. В този смисъл по отношение на твърдението
на ищеца за осъществявана фактическа власт върху процесния
имот и преди делбата, съсобствеността върху който имот е произтичала от
юридическия факт – наследяване преди сключване на нотариалния договор за
доброволна делба от 17.06.2004г., е имала характер на държане по смисъла на
Тълкувателно решение №1/ 06.08.2012г. по тълк.д.
№1/2012г. на ОСГК, който характер на фактическа власт не се установява по делото
да е бил променен след сключване на цитирания договор чрез манифестирано
недвусмислено отношение и намерение за своене към процесния имот спрямо действителния по нотариалния договор
собственик, негов брат – И. Т. В случая без самостоятелно решаващо правно
значение за изпълнение фактическия състав на придобивното
основание по чл.79, ал.1 ЗС е
поддържаната теза, че от 17.06.2014г. ищецът извършвал фактически
действия по процесния имот чрез неговото поддържане и
обиране на естествените плодове, което доказва само обективния елемент от този
фактически състав. Заявеното обстоятелство, че
братът на ищеца не се е противопоставял на тези действия не доказва
демонстрирано спрямо първия владеене на имота с намерение за своене от страна на ищеца, доколкото от св.показания на
св.Х. К. се установява, че братът на ищеца е получавал реколтата от имота или
някаква част от нея. С оглед на това намерението за своене
от страна на ищеца действително се разколебава от поведението както на длъжника
в изп.производство чрез подаване на жалби или
обезпечаване вземанията на кредиторите чрез вещни тежести, така и от
извършените от страна на ищеца проц.действия по повод
принудителното изпълнение. Без
съществено правно значение в настоящото производство по ревандикационната
претенция е обстоятелството, дали по изпълнителното дело в полза на купувача от
публичната продан е осъществен въвод във владение,
чрез което същият да прекъсне друго такова върху имота. При така установените
фактически обстоятелства независимо от обстоятелството относно момента на
вписване на Постановлението за възлагане на 03.04.2017г. и влизането му в сила на 24.04.2015г., към
този момент ищецът не установява да е станал собственик на оригинерното
придобивно основание
по чл.79, ал.1 ЗС, считано от 17.06.2014г. поради осъществено
десетгодишно непрекъснато владение. Инвокираният от
жалбоподателя довод, основан на
разпоредбата на чл.452, ал.1 и ал.2 ГПК, касаещ
действието на възбраната спрямо взискател в
изпълнителното производство, е неотносим в настоящото производство, насочено към
установяване права на собственост върху недвижим имот от трето за изпълнението
лице, какъвто се явява ищецът, на основание придобивна
давност. С оглед на това представеното по делото Постановлението за възлагане
от 28.11.2014г. в полза на купувача от публичната продан, последната като деривативен начин за придобиване на правото на
собственост, удостоверява надлежно
придобити права на собственост от третото лице-помагач по делото – М.Д.,
доколкото не се установи длъжникът И. Т. да е изгубил правото на собственост
върху процесния имот поради придобиването му от ищеца
по посочения първичен способ на основание чл.79, ал.1 ЗС.
По така изложените
съображения така предявения ревандикационен иск се
явява неоснователен, както и въззивната жалба против първоинстанционното решение, което като правилно следва да
се потвърди.
С оглед изхода от правния
спор пред въззивната инстанция на въззиваемата
страна се следва присъждане на разноските за въззивната
инстанция съобразно представения списък по чл.80 ГПК в размер на 300 лева за
адвокатско възнаграждение.
Водим от горното и на
основание чл.271, ал.1, пр.І ГПК, въззивният съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение
№ 3408/19.08.2019г. постановено по гр.д.№ 14012/2018г. по описа на Районен съд
– Пловдив – Х гр.с., с което е отхвърлен предявеният от К.Л.Т., ЕГН:**********
иск по чл.108 ЗС за
признаване за установено по отношение на С.Е.Ч. ЕГН ********** с адрес ***, че
ищецът е собственик, на основание придобивна давност
изтекла в периода от 17.06.2004г. до 28.08.2018г., на недвижим имот – лозе с идентификатор
47295.26.172, находящо се в землището на с. ******,
както и в частта на разноските.
Осъжда К.Л.Т., ЕГН:********** да заплати на С.Е.Ч. ЕГН: ********** с адрес ***
сумата 300 лева / триста лева/ - разноски за адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция.
Решението е постановено с участието на третото лице-помагач на страна на
ответницата С.Е.Ч..
Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от
връчването му пред ВКС на РБ.
Председател: Членове: