О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
Номер 260839 Година
09.11.2020
Град Стара Загора
СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН
СЪД XII
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
На девети ноември Година
2020
в закрито съдебно
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: И. Р.
Секретар:
Прокурор:
като разгледа докладваното
от съдията Р. гражданско дело номер -30 по описа за 2020 година и за да се
произнесе взе предвид следното:
След
изтичане на срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, в който пълномощник на ответника е
подал писмен отговор, съгласно нормата на чл. 140, ал. 1 ГПК, съдът намери, че поправената
искова молба е редовна, а предявения с нея частичен иск допустим.
За
изясняване на делото от фактическа страна следва да се приемат като относими,
допустими и необходими писмени доказателства, представените от страните писмени
документи.
Доколкото
ответникът е представил с отговора посочените в исковата молба договор за
участие и справка за натрупани суми, съдът не следва да се произнася по
искането на ищеца за задължаването му да ги представи (чл.
190 ГПК).
Доколкото
страните нямат искания за събиране на други доказателства делото, следва да се
внесе и насрочи в открито съдебно заседание, за което да се призоват същите с
препис от настоящото определение, с което да им се съобщи и проекта на съда за
доклад на делото, като на ищеца се изпрати и препис от отговора на ответника с
приложенията към него. Страните следва да се приканят към постигане на спогодба
по делото, като им се разяснят преимуществата й.
Воден
от горните мотиви и на основание чл. 140 ГПК, съдът
О П
Р Е Д
Е Л И:
ПРИКАНВА
страните към постигане на спогодба по делото, като им разяснява, че всяко
доброволно разрешаване на спора би било по - благоприятно за тях, тъй като чрез
взаимни отстъпки биха могли да постигнат взаимно удовлетворяване на претенциите
си по собствена воля, като освен това при спогодба се дължи и половината от
дължимата се за производството държавна такса.
РАЗЯСНЯВА на страните възможността
да разрешат спора си чрез медиация (доброволна и поверителна процедура за
извънсъдебно решаване на спорове), като се обърнат към съответен медиатор
вписан в единния публичен регистър на медиаторите към министъра на
правосъдието.
СЪОБЩАВА
на страните следния проект за доклад на делото: обстоятелствата, от които
произтича претендираното от ищеца вземане, са посочени в поправената му искова
молба и се изразяват по същество в това, че на - г. в - починала сестра му С.Г.Д.,
която нямала низходящи, а от родителите им била жива само майка им, която, съгласно
закона, била първи по ред призован да я наследи при липса на низходящи. Без да
приема наследството, по надлежния ред, последната вписала своя отказ от
наследство на - г., под рег. № -, в специалния регистър на Р.. Предвид липсата
на други наследници от същия ред (възходящи) и волеизявлението за отказ от
наследство на призования към наследяване, редът бил променен и единственият
останал наследник по закон на покойната му сестра бил ищецът. Горното
установявало правото му да получи всички имуществени вземания, които били
дължими на същата. Съгласно заявление за участие в пенсионен фонд от 20.09.2001
г., между наследодателя и „А.“, регистриран с идентификационен код в НОИ № 062
(наричан за краткост „Фонда“), бил сключен договор № 196009/20.09.2001 г. за
задължително допълнително пенсионно осигуряване с участие в „А.“. Към датата на
смъртта на наследодателя по откритата на нейно име партида при ответника били
натрупани средства в размер на повече от 14 000 лева, която сума ищецът по
надлежния ред поискал да му бъде заплатена от ответника изцяло. С уведомително
писмо изх. № 324/10.03.2020 г. на „Фонда“ му било заявено, че съгласно чл. 170 КСО за ищеца не било налице право да наследи средствата, натрупани по партидата
на наследодателя, тъй като посредством въпросната разпоредба се изключвали
роднините по съребрена линия. Въпросният отказ счита за неоснователен.
Действително били налице издадени указания относно тълкуването и прилагането на
чл. 170 КСО, приети от Комисията за финансов надзор с протокол № 6 от
11.02.2004 г., с които били дадени насоки по прилагането на чл. 170 КСО в
смисъла, на който се позовавал ответникът. Следвало обаче да се вземе предвид
изложеното в определение № 11495 от 31.10.2016 г. по адм. д. № 9969/2016 на
Върховния административен съд, а именно, че: „...Видно от протокол № 06 от
заседание на КФН на 11.02.2004 г., по т. 4.1 от дневния ред, на основание чл.
13, ал. 1, т. 4 от ЗКФН, са приети оспорените Указания относно тълкуването и
прилагането на чл. 170, ал. 1 от КСО. В тях КФН е изразила становището си,
какъв е кръга на наследниците посочен в чл. 170, ал. 1 от КСО, на които се
изплащат натрупаните средства в индивидуалната партида на дадено лице,
осигурено във фонд за допълнително задължително пенсионно осигуряване, при
неговата смърт. От анализа на съдържанието на оспорените Указания е видно, че с
тях се дават разяснения относно начина на тълкуване от КФН на нормата на чл.
170 от КСО, които имат препоръчителен, а не задължителен характер. С Указанията
не се възлагат конкретни задължения, както на поднадзорните на КФН лица, така и
на трети лица, а се изразява становището на Комисията, по посочения въпрос.“. С
въпросното определение ВАС изрично бил посочил, че приетите от КФН указания
нямали какъвто и да било нормативен характер и не представлявали задължително
правило за поведение. Отделно от това, изрично в решение № 7 от 31.05.2011 г.
на КС на РБ по к. д. № 21/2010 г. (относно противоконституционност на § 4а от
ПЗР на Кодекса за социално осигуряване), където законодателят е използвал същия
граматически изказ при примерното изброяване на наследниците (използван и в чл.
170 КСО и в параграф 4а, ал. 7 КСО), конституционните съдии, в частта за
параграф 4а, абзац седми от въпросното решение, постановили, че: „От анализ на
всички тези права също може да се направи извод, че обемът на правата е в
зависимост от натрупаните средства, че те се наследяват по Закона за
наследството като собствени средства, а КСО посочва само кръга на възможните
наследници.“. Въпросното тълкуване счита, че следвало да бъде изцяло споделено,
като видно от самата разпоредба на чл. 170, ал. 1 КСО изброяването било
примерно, а не ограничително. Всяко друго тълкуване би било в противоречие и с
чл. 17 от Конституцията на Република България.
Искането
е да се осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 1000 лева за главница от
съдебно предявена част от натрупана по индивидуална осигурителна партида за
задължително допълнително пенсионно осигуряване на наследодателката му С.Г.Д.,
както и разноските по делото.
Правната
квалификация на предявения иск е нормата на чл. 170, ал. 1 КСО.
С
подадения в срок отговор ответникът моли съда да отхвърли като неоснователна
исковата молба, подадена от ищеца срещу него (наричан по-долу „Фонда“), във
връзка с отказа на Е. (наричано по-долу „Дружеството“) да изплати на ищеца
средствата, натрупани по индивидуалната осигурителна партида във фонда на
неговата сестра С.Г.Д.. Моли на основание на чл. 78, ал. 3, във вр. с ал. 8 ГПК
да му присъди юрисконсултско възнаграждение, както и разноските, направени по
настоящото дело. Във връзка с така предявения иск срещу фонда, същият бил
допустим, но по същество бил неоснователен. На 20.09.2001 г. между Е. (с
предишно наименование А.) и госпожа С.Г.Д. бил сключен ддоговор № 196009 за
участие в Е. (с предишно наименование „А.“). На 25.02.2020 г. ищецът по
настоящото дело подал молба-декларация с вх. № 4498/25.02.2020 г. за изплащане
на средства от партидата на С.Д., като приложил към тази молба-декларация
документи, от които ставало видно, че: С.Д. била починала на - г.; към момента
на смъртта на С.Д., неин единствен наследник по закон била нейната майка Н.М.К.,
с ЕГН ***********; Н.К. се била отказала от наследството на дъщеря си С.Д., в
уверение на което Р. издал удостоверение за отказ от наследство, вписано в
специалния регистър под № - от -20 г.; ищецът по настоящото дело бил брат на С.Д..
Към момента на смъртта на С.Д., размерът на средствата, натрупани по нейната
индивидуална осигурителна партида в Е., бил 13858.25 лева, в това число 11 1-.14
лева от осигурителни вноски и 2 736.11 лева от реализиран при управлението
на средствата доход. След разглеждане на молба-декларацията, подадена от
ищеца, и на приложените към нея документи, дружеството констатирало, че същата
не можела да бъде удовлетворена с оглед на обстоятелството, че ищецът не попадал
в кръга на лицата, които можели да наследяват средства от партидите във
фондовете за допълнително задължително пенсионно осигуряване. Становището на дружество
било съобщено на ищеца с уведомително писмо с изх. № 324 от 10.03.2020 г. С
оглед на горното и в изпълнение на разпоредбата на чл. 170, ал. 3, пр. 1 КСО,
натрупаните по партидата на С.Д. средства били прехвърлени в резерва за
изплащане на пожизнените пенсии на осигурените в УПФ лица (т.нар. „пенсионен
резерв“). Съгласно разпоредбата на чл. 170, ал. 1 КСО, действала към момента на
смъртта на С.Д., „При смърт на осигуреното лице на наследниците, преживелия
съпруг, низходящите или възходящите, се изплащат еднократно ши разсрочено
натрупаните средства по индивидуалната му партида, като се спазват редът на
наследяване и размерът на наследствените дялове, съгласно Закона за
наследството.“. В исковата молба било изложено твърдението, че „видно от самата
разпоредба на чл.170, ал.1 от КСО изброяването е примерно, а не ограничително“.
Действително, поставянето на запетайка след „наследниците“ пораждало известна
неяснота относно съдържанието на това понятие. Дали в него се включвали само
преживелият съпруг, низходящите и възходящите, или то следвало да обхваща и
другите лица, които можели да наследяват съгласно Закона за наследството
(роднини по съребрена линия и наследници по завещание)? Ако обаче понятието
„наследниците“ трябвало да обхване и други лица, защо било необходимо изричното
посочване на най- близките, които така или иначе били наследници от първи и
втори ред по Закона за наследството (ЗН)? С други думи - ако идеята на
законодателя била всички наследници по ЗН да могат да наследяват средствата от
УПФ и ППФ, защо разпоредбата не препращала към ЗН по отношение на кръга на
наследниците, а само по отношение на реда на наследяване и размера на
наследствените дялове? Горното пораждало необходимостта от тълкуване на разпоредбата
на чл. 170, ал. 1 КСО по правилата, уредени в чл. 46, ал. 1 ЗНА. Съгласно
чл. 46, ал. 1 ЗНА, „Разпоредбите на нормативните актове се прилагат според
точния им смисъл, а ако са неясни, се тълкуват в смисъла, който най-много
отговаря на други разпоредби, на целта на тълкувания акт и на основните начала
на правото на Република България". С оглед на горното, за изясняване
смисъла на чл. 170, ал. 1 КСО следвало да бъдат разгледани другите разпоредби
от част втора на КСО, уреждащи наследяването на средства, натрупани по
индивидуални осигурителни партиди. Такива били разпоредбите на чл. 245, ал. 2 КСО и чл. 245, ал. 7 КСО. Разпоредбата на чл. 245, ал. 2 КСО уреждала
наследяването на средствата, натрупани по индивидуалните осигурителни партиди
във фондовете за допълнително доброволно пенсионно осигуряване (ДДГТО).
Съгласно тази разпоредба, когато осигуреното лице не е посочило своите
наследници в осигурителния договор, „натрупаните средства по индивидуалната
партида се дължат на наследниците по закон". Разпоредбата на чл. 245, ал.
7 КСО пък уреждала наследяването на средствата, натрупани по индивидуалните
осигурителни партиди във фондовете за допълнително доброволно пенсионно
осигуряване по професионални схеми (ДДПОПС). Съгласно тази разпоредба, когато
наследниците не били посочени в колективното споразумение или колективния
трудов договор, „натрупаните средства по индивидуалната партида се дължат
съгласно Закона за наследството“. Разликата между подхода на законодателя,
избран по отношение на доброволните пенсионни фондове в горепосочените
разпоредби, и подходът, избран по отношение на задължителните пенсионни
фондове, била очевидна. Както чл. 245, ал. 2 КСО, така и чл. 245, ал. 7 КСО
препращали към Закона за наследството при определяне на кръга на лицата, които
можели да наследяват средствата от ДДПО и ДДПОПС. За разлика от тях, чл. 170,
ал. 1 КСО препращал към Закона за наследството само по отношение на реда на
наследяване и размера на наследствените дялове, но не и по отношение на кръга
на наследниците. Тази разлика не била случайна. В УПФ били задължително
осигурени всички лица, родени след *** г.,
а в ППФ - лицата, работещи при условията на първа и втора категория
труд. Това доближавало тези фондове до фондовете на държавното обществено
осигуряване (ДОО) от гледна точка на тяхната цел, а именно - осигуряване при
условията на задължителност на заместващ доход на лицата в периодите, когато те
вече не можели да изкарват средства със собствен труд.
Задължителният характер на осигуряването в УПФ, ППФ и ДОО бил причина и за
ограничителния режим на разпореждане с натрупаните в тях средства. За разлика
от ДДПО и ДДПОПС, средствата от УПФ, ППФ и ДОО можели да се изплащат само при
настъпил осигурителен случай, като хипотезите на осигурителни случаи били
изчерпателно регламентирани в закона и не можели да бъдат допълвани от страните
по осигурителния договор. С оглед на целевия характер на осигуряването в УПФ,
ППФ и ДОО, както и на строгата императивна уредба на тези отношения, било
логично, че разпоредбата на чл. 170, ал. 1 КСО ограничавала кръга на лицата,
които могат да наследяват средства от УПФ и ППФ до най-близките на починалото
осигурено лица - преживелия съпруг, низходящите и възходящите, аналогично на
разпоредбата на чл. 80, ал. 2 КСО, предвиждаща, че само децата, преживелият
съпруг и родителите имали право на наследствена пенсия от ДОО. В случай че
починалото осигурено лице не е оставило наследници от този най-близък кръг,
средствата нямало да останат за пенсионноосигурителното дружество или за
държавата, а щели да се използват за изплащане на пенсиите на другите
пенсионери. Горното разбиране относно тълкуването на чл. 170, ал. 1 КСО се
споделяло и от Комисията за финансов надзор (КФН) - държавният орган,
осъществяващ надзора върху дейността по допълнително задължително пенсионно
осигуряване. Сезирана с въпроси относно тълкуването на чл. 170, ал. 1 КСО, на
11.02.2004 г. КФН издала указания относно тълкуването и прилагането на тази
разпоредба („Указанията“). Съгласно
Указанията: „В чл. 170, ал. 1 от КСО законодателят е очертал кръга на
наследниците и е изброил изчерпателно тези от тях, които имат право да получат
съответен дял от натрупаните средства в индивидуалната партида на осигуреното
лице - това са преживелият съпруг, чиито права възникват по силата на брачната
връзка с наследодателя и роднините по права низходяща и права възходяща линия.
Това законово разрешение изключва определени кръгове от наследници -
съребрените роднини и наследниците по завещание и предвижда средствата на
починалото осигурено лице да преминат само в имуществената сфера на
най-близките членове на семейството. Регламентацията на отношенията по
наследяване на средствата от индивидуалната партида на лице, осигурено във фонд
за допълнително задължително пенсионно осигуряване, е свързана с целевия
характер на средствата, натрупвани в индивидуалните партиди - получаване на
пенсия (допълнителна пожизнена ши срочна професионална). Ако волята на
законодателя бе средствата, натрупани в индивидуалните партиди на осигурените
лица да се наследяват от всички лица, включени в кръга на наследниците,
съгласно Закона за наследството то в чл. 170, ал. 1 би
следвало да има препращане към наследниците, съгласно Закона за наследството и
нямаше да бъдат изрично упоменати посочените по-горе лица.“. Указанията били
приети от КФН на основание на действащия към онзи момент чл. 13, ал. 1, т. 4 от
Закона за Комисията за финансов надзор, съгласно който КФН имала правомощието
да „и представят разбирането по въпроса на държавния орган, който в най-висока
степен познава целите и спецификите на нормативната уредба в областта
допълнителното задължително пенсионно осигуряване“. Съдебната практика по
прилагането на чл. 170, ал. 1 КСО била трайна и непротиворечива. Българските
съдилища многократно потвърждавали изложеното по-горе тълкуване на чл. 170, ал.
1 КСО и отхвърляли претенциите на роднини по съребрена линия към средствата,
натрупани в УПФ и ППФ по партидите на починали осигурени лица. Действително, с
цитираното в исковата молба определение № 11495 от 31.10.2016 г. по адм. д. №
9969/2016 на Върховния административен съд (ВАС), съдът постановил, че указанията
имали препоръчителен, а не задължителен характер, и поради това нямали характер
на подзаконов нормативен акт. В резултат от това произнасяне, ВАС прекратил
като недопустимо производството по оспорване на указанията и не коментирал
тяхното съдържание по същество. Следователно, това определение по никакъв начин
не влизало в противоречие с цитираната по-горе трайна и непротиворечива съдебна
практика по прилагането на чл. 170, ал. 1 КСО. Вярно било също така, че в
цитираното в исковата молба решение № 7 от 31.05.2011 г. на КС на РБ по к. д. №
21/2010 г. (относно противоконституционност на §4а от ПЗР на Кодекса за
социално осигуряване), Конституционният съд на Република България е посочил, че
„обемът на правата е в зависимост от натрупаните средства, че те се наследяват
по Закона за наследството като собствени средства, а КСО посочва само кръга на
възможните наследници“. Именно това било и
разбирането на ответника - че редът на наследяване и размерът на
наследствените дялове се определяли от Закона за наследството, а кръгът на
наследниците - от КСО. Доколкото именно КСО посочвал кръга на възможните
наследници, то наследници извън този кръг не били възможни. Следователно, решение
№ 7 от 31.05.2011 г. на Конституционния съд на Република България потвърждавало
изложеното от нас тълкуване на чл. 170, ал. 1 КСО. Това била и една от
причините за категоричността на цитираната по-горе съдебна практика, голяма
част от която била постановена след решение № 7 от 31.05.2011 г. на
Конституционния съд. От горното било видно, че както от тълкуването на чл. 170,
ал. 1 КСО по правилата на чл. 46, ал. 1 ЗНА, така и от указанията на КФН и от
трайната и непротиворечива съдебна практика по въпроса следвало, че натрупаните
по индивидуалните осигурителни партиди в УПФ и ППФ средства можели да се
наследяват само от категориите наследници, посочени изрично в чл. 170, ал. 1 КСО, а именно - преживелия съпруг, низходящите или възходящите. Тъй като ищецът
по настоящото дело не попадал в нито една от тези категории, неговата претенция
към средствата, натрупани по индивидуалната осигурителна партида на покойната С.Д.,
се явявала неоснователна. С оглед на горното, моли съда да отхвърли като
неоснователна исковата молба, във връзка с отказа на Е. да изплати на ищеца
средствата, натрупани по индивидуалната осигурителна партида във фонда на
неговата сестра С.Г.Д.. Претендира разноски.
Тежестта
за доказване на твърдените от страните горепосочени обстоятелства, се
разпределя между тях по делото, както следва: ищецът носи тежестта да докаже
всички обстоятелства, твърдени в поправената му искова молба, тъй като на тях е
основал предявения иск, а ответникът носи тежестта да докаже всички
обстоятелства, твърдени в отговора, тъй като на тях е основал възраженията си
за неоснователност на този иск.
ПРИЕМА като писмени доказателства по делото следните
заверени преписи от: удостоверение за наследници изх. № 676/06.02.2020 г., удостоверение
за съпруга и родствени връзки изх. № 12/13.02.2020 г., удостоверение за отказ
от наследство изх. № 608/-20 г., уведомително писмо изх. № 324/10.03.2020 г., регистър
– Булстат справка, удостоверение изх. № 20200803113210, актуално състояние на Е.,
заявка за участие в универсален пенсионен фонд от 27.09.2001 г., договор №
196009/20.09.2001 г., справка относно салдо по индивидуалната осигурителна
партида на С.Г.Д. в Е., указания относно начина на изплащане на натрупаните
средства по индивидуалната партида на починало лице, осигурено в пенсионен
фонд, удостоверение от 21.05.2020 г.
ВНАСЯ
делото в открито съдебно заседание и го НАСРОЧВА за 16.12.2020 г. от 13.20
часа, за която дата и час да се призоват страните с препис от настоящото
определение, а на ищеца да се изпрати и препис от отговора на ответника с
приложенията към него.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: