Р
Е Ш Е
Н И Е
№…………………
гр. К., 31.08.2020
година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Карловски районен съд трети граждански състав
на тридесет и
първи юли две
хиляди и двадесета година
в публично
заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДАРИНА ПОПОВА
Секретар: КРИСТИНА ШАХЪНСКА
като разгледа
докладваното от съдията
гражданско дело №
1816 по описа за 2019 година
и за да се произнесе, взе предвид:
ПРОИЗВОДСТВОТО е по иск с правно основание чл.
124, ал.1 от ГПК във вр. с чл. 240 от ЗЗД, чл. 79, ал.1 и чл. 86 от ЗЗД, като
производството се разглежда по реда на чл. 422 от ГПК.
Ищецът „Т.Б.А.Б.“ ЕАД, чрез процесуалния си
представител твърди, че от негово име било подадено заявление и образувано ЧГрД
№ 648/2019 г., по описа на Районен съд - К., по реда на чл. 417 от ГПК срещу С.К.Д.
с ЕГН **********. Въз основа на издадените заповед за изпълнение на парично
задължение и изпълнителен лист сме образували изпълнително дело № 775/2019 г.
по описа на ЧСИ М.С.-Ц.с рег. № 822 на КЧСИ. Със свое разпореждане, получено от
дружеството на 29.10.2019 г., съдът
предоставил едномесечен срок, съгласно чл. 415 от ГПК, за предявяване на
иск за установяване вземането.
На 28.09.2017 г. „Т.Б.А.Б.“ ЕАД сключило
договор за потребителски кредит № **********(приложение № 2) с ответника С.К.Д.
с ЕГН **********. В чл. 7 ал.1 от договора бил посочен размерът на
предоставения кредит – 592.91 лева, като към същия размер била прибавена и
еднократна такса за оценка на риска, в размер на 71.15 лева, дължима в деня на
подписване на договора за кредит, която се финансирала от кредитора и се
възстановявала от потребителя с дължимите месечни вноски съгласно погасителния
план предвид заявеното му желание в искането-декларация (приложение 4).
Съгласно чл.7, ал.2 от договора, съответна
част от средствата по кредита се превеждала по сметка на продавача на стоката,
избрана от потребителя, за заплащане на продажната й цена. Кредиторът превел
конкретната част от средствата по кредита, в размер на 1 499 лева на продавача
на стоката на основание фактура № **********/28.09.2017 г. Чрез декларацията
намираща се на стр. 7 от договора, потребителят потвърдил, че е получил, от
продавача, стоката посочена в чл. 8 от процесното съглашение. А в случаите,
когато потребителят пожелал сключване на застраховки или да се присъедини към
застрахователни програми, средствата се превеждали от кредитора към сметка на
застрахователя, за което потребителят давал изричното си нареждане и съгласие с
подписването на договора. В настоящия такъв, видно от чл. 7.1, потребителят
пожелал да сключи застраховка живот в размер на 21.74 лева, както и застраховка
безработица в размер на 22.17 лева. Общото крайно задължение по договора (чл.
10) възлизало на 734.09 лева, която сума била разсрочена на 12 погасителни
месечни вноски, 11 от които в размер на 61.17 лева, ведно с една последна
изравнителна вноска в размер на 61.22 лева. Уговореният между страните лихвен
процент, с който се олихвявал предоставеният кредит, изразен като годишен лихвен
процент бил в размер на 18,93% (чл. 9, ал.1 и ал.2 от договора). Така
предоставената сума, кредитополучателят се задължил да върне на месечни вноски,
всяка включваща 2 (два) компонента: главница и договорна лихва.
Длъжникът преустановил предвидените в договора
плащания, като пропуснал да заплати последните пет от предвидените в
погасителния план вноски. Видно от чл. 6 на процесното съглашение настъпил
крайният срок на договора, а с него и падежът на всяка една от просрочените
вноски, което обосновавало тяхната изискуемост.
Към дата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 417 от ГПК (09.05.2019 г.),
задължението на С.К.Д. с ЕГН ********** към „Т.Б.А.Б.“ ЕАД по процесния договор
било в размер на 305.96 лева (291.94 лева главница и 14.02 лева договорна
лихва). Отделно от това, съгласно чл. 9, ал. 4 от договора за потребителски
кредит, ответникът дължал и обезщетение за забава (лихва за просрочие), за
периода от 05.06.2018 г. до 15.04.2019 г. в размер на 58.82 лева.
МОЛИ съда да постанови решение, с което:
да признае за установено, че С.К.Д. с ЕГН **********
*** дължи на „Т.Б.А.Б.“ ЕАД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление:***:
сумата 291.94 лева (двеста деветдесет и
един лева и деветдесет и четири стотинки), представляваща главница - изискуемо
вземане по Договор за потребителски кредит № **********/28.09.2017 г.;
сумата 14.02 лева (четиринадесет лева и две
стотинки), представляваща договорна/възнаградителна лихва за периода от
05.06.2018 г. до 05.10.2018г.;
сумата 58.82 лева (петдесет и осем лева и
осемдесет и две стотинки), представляваща обезщетение за забава в размер на
законната лихва за периода от 05.06.2018
г. до 15.04.2019 г.;
ВЕДНО със законната лихва върху главницата,
считано от подаване на заявление по чл. 410 от ГПК – 08.05.2019 г. до окончателното плащане, за
които суми е била издадена Заповед № 353 от 13.05.2019 г. за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК по ЧГрД № 648/2019 г. по описа на КрлРС.
Претендира за разноските в исковото и
заповедното производство.
Ответникът С.К.Д. оспорва иска.
Сочи, че тъй като договорът за потребителски
кредит бил реален договор, фактическия състав на сключването му завършвал с
предаване на парите или вещите, и в тежест на ищеца било да установи
предаването на съответната стока или услуга. Съгласно чл. 10, ал.1 от Закона за
потребителския кредит (ЗПК), договорът за потребителски кредит се сключвал в
писмена форма, на хартиен или на друг траен носител, по ясен и разбираем начин
като всички елементи по договора следвало да се представят с еднакъв по вид,
форма и размер шрифт, не по-малък от 12, с цел съществените клаузи по договора
да не бъдат прочетени от потребителя при сключването му поради използване на
различни шрифтове.
С исковата молба било представено заверено
копие на договор за потребителски кредит № **********от 28.09.2017 г., от което
било видно, че липсва подпис на кредитор или пълномощник на изпълнителните
директори на дружеството, което било нарушение на ЗЗД и чл. 27 от договора.
В посоченото искане-декларация
кандидатстващия за кредит ответник по делото дал съгласие си да бъде сключена
застраховка „Живот“ по специалните условия на № 81005TBI2011 на ЗК „У.Ж.“ АД.
От представените заверени копия на
застрахователно удостоверение № ************по групова застрахователна полица №
81001NL и групова застрахователна полица № *********било видното, че същото е
изготвено в нарушение на разпоредбите на чл. 10, ал.1 от ЗПК, а именно на шрифт
по-малък от 12, съгласно одобрените стандарти.
Имало разминаване в обстоятелствата по
исковата молба. Кредиторът твърдял, че е превел конкретната част от средствата
по кредита в размер на 1 499 лева на продавача на стоката на основание
фактура № *********от 28.09.2017 г. От
копието на посочената фактура било видно, че същата е на стойност 549 лева с
включен ДДС, което било видимо разминаване с твърденията в исковата молба.
Изложените в договора клаузи за просрочие и
неустойка били недействителни и на друго основание – чл. 21, ал.1 от ЗПК, тъй
като с тях се създавали задължения, които по своето същество се припокривали от
ГПР и по този начин се надвишавало изискването на чл. 19, ал.4 от ЗПК, а
именно, че ГПР не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва.
Клаузата за неустойка противоречала и на материалния закон – чл. 71 от ЗЗД,
съгласно която разпоредба, ако длъжникът по двустранен договор не представи
исканите от кредитора обезпечения, последният може да иска изпълнение на всички
задължения по договора предсрочно. С неустойката в случая се искало натоварване
на кредитополучателя с допълнителни финансови разходи, което от своя страна противоречало
на материалния закон.
Клаузата за неустойка противоречала и на
императивната разпоредба на чл. 33 от ЗПК, която предвиждала, че при забава кредиторът има право само на лихва върху
неплатената част от сумата за времето на забавата. това била единствената
санкция, предвидена в ЗПК при неизпълнение на договорните задължения, а с
процесната неустойка се заобикаляла тази разпоредба и затова тя била нищожна –
чл. 21 ЗПК.
Съгласно чл. 10а, ал.2 от ЗПК, кредиторът
нямал право да събира от кредитополучателя такси, свързано с усвояване и
управление на кредита, в случая – „Б.К.Ж.“ и „Б.К.Б.“, които вероятно били
включени в главницата по кредита.
Ищецът не посочил кога ответникът е
преустановил плащането, нито как е формирана претендираната сума като от самия
договор ясно се виждало, че има голямо разминаване в отпуснатия по договора
кредит и претенцията по исковата молба.
Счита, че ищецът не е доказал при условията
на пълно и главно доказване факта на предаването (усвояването на паричните
средства от ответника.
МОЛИ съда да отхвърли иска като
неоснователен.
От събраните по делото доказателства, съдът
намира за установено от фактическа страна следното:
На 28.08.2017 г. страните са сключили
договор за потребителски кредит № *********, като ищецът в качеството си на
кредитор отпуснал на ответника кредит в общ размер на 592.91 лева, като
условието за усвояване на кредита, посочено в чл. 7.2.1 от договора, било
кредиторът да преведе договорената сума по сметка на продавача на стоката,
избрана от кредитополучателя, за заплащане на продажната й цена. Посоено е, че
стоката представлява мобилен телефон (чл. 8).
Страните договорили потребителят да заплати
еднократна такса за оценка на риска в размер на 71.15 лева; премия за
сключването на застраховка живот в размер на 21.74 лева; такса безработица в
размер на 22.17 лева. Страните уговорили лихвен процент в размер на 18.93% и
годишен процент на разходите в размер на 48.0%.
Договорът бил сключен за срок до 05.10.2018
г., а задължението следвало да бъде платено на 11 равни месечни вноски, всяка в
размер на 61.17 лева и последна, дванадесета вноска в размер на 61.22 лева.
Крайната уговорена цена била в размер на 734.09 лева. Уговорен бил падеж на
първата вноска – 05.11.2017 г. и падеж на последната вноска – 05.10.2018 г.
Съобразно чл. 15. 1 от договора в случай,
че потребителят е допуснал просрочие на дължимите от него плащания, той дължи
на кредитора и законната лихва върху цялата просрочена сума за целия период на
просрочието – от датата на падежа, до датата на ефективното изплащане на
сумата. В чл. 16. 2 е уредено, че в случай на пълно или частично просрочие при
изплащането на 3 поредни месечни вноски, цялото му непогасено задължение става
предсрочно и незабавно изискуемо, считано от датата на падежа на последната от
трите поредни просрочени месечни вноски. Считано от тази дата върху цялото
непогасено задължение на потребителя започвало да се начислява законна лихва до
окончателно погасяване на задължението.
Представена е по делото фактура № ********от
28.09.2027 г., от която се установява, че ищецът е заплатил на доставчика Т.Б.
АД сумата от 549 лева, за посочения във фактурата артикул. Посочено е във
фактурата, че неин получател е ответника по делото. представена е декларация от
ответника, че е получил от продавача стоката, предмет на договора.
По делото е допуснато и прието заключение
на съдебно-счетоводна експертиза, от което се установява, че по процесния
договор за кредит били извършени плащания в периода от 06.11.2017 г. до 14.05.2018
г. в общ размер от 433.93 лева, с която сума са погасени: главница: 372.12
лева; договорена лихва в размер на 56.07 лева; обезщетение за забава в размер
на 5.74 лева.
Към момента дължимите суми възлизали както
следва: главница в размер на 291.94 лева; договорена лихва в размер на 13.96
лева; обезщетение за забава в размер на 58.92 лева. Ищецът е заплатил на
продавача дължимата сума по фактура ********от 28.09.2027 г., на 29.09.2017 г.
Ищецът подал заявление по чл. 417 от ГПК за
исковите суми, по което срещу ответника била издадена заповед за незабавно
изпълнение и изпълнителен лист. Срещу заповедта било подадено възражение в
срок.
Съдът кредитира изготвеното заключение на
съдебно-счетоводната експертиза като обективно, изчерпателно, компетентно, а и
неоспорено от страните.
При така установената по делото
фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:
Не се спори между страните, а и от
представените писмени доказателства е видно, че между ответника и Т.Б.А.Б. ЕАД
е възникнало облигационно правоотношение по силата на сключен между тях договор
за кредит, по който ищецът- кредитор е предоставил на ответника сумата от 592.91
лева, а последният се задължил да я върне, ведно с дължимите такси и лихви
съобразно обективирания в договора погасителен план. От заключението на
допусната съдебно-счетоводна експертиза се установява, че длъжникът извършил
плащания по кредита в общ размер от 433 лева, а последната, изцяло платена
погасителна вноска е с падеж 05.05.2018 г. Като последица от пълното или
частично просрочие при изплащането на три поредни месечни вноски в чл. 16.2 от
договора е уредено настъпването на предсрочна изискуемост на вземанията.
Предсрочната изискуемост представлява изменение на договора, което настъпва при
наличието на две предпоставки: обективен фактор, обусловен от неплащането на
част от падежирали вноски по договора за кредит и субективен фактор -
упражненото от кредитора право да обяви кредита за предсрочно изискуем чрез
нарочно волеизявление. Изискуемостта на вземанията при такава договореност не
настъпва автоматично при наличието на обективните предпоставки, а е необходимо
преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение кредиторът
да е уведомил длъжника за обявяването на предсрочната изискуемост (т. 18 от ТР
№ 4/2013 от 18.06.2014г. на ОСГТК на ВКС и Решение № 123/09.11.2015 г. по т.д.
№ 2561/2014 г. на ВКС, II т.о. и решение № 139 от 05.11.2014г. по т.д.
57/2012г. на ВКС I т.о. ). В конкретния случай такова обявяване не е било
необходимо, тъй като преди подаване на заявление по чл. 417 от ГПК е настъпил
падежа на всички погасително вноски и задълженията по тях са станали изискуеми
и ликвидни.
Без правно значение за изхода от процеса е
размерът на шрифта, с който е изготвено застрахователното удостоверение и
застрахователната полица, доколкото разпоредбата на чл. 10, ал.1 от ЗПК не
поставя изисквания документи извън договора и приложенията му да са изготвени
на шрифт, не по-малък от 12. Досежно сумата по фактурата, - касае се за
техническа грешка в исковата молба, която също няма значение за крайния изход
от процеса.
По релевираните от страна на ответника
възражения за нищожност на процесния договор съдът намира следното: Процесният
договор от 28.09.2017 г. по свята правна същност е договор за потребителски
кредит по смисъла на разпоредбата на чл. 9 от Закона за потребителския кредит.
Съгласно чл. 9, ал. 1 ЗПК - договорът за потребителски кредит е договор, въз
основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на
потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга
подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за
предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за
продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността на
услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия
период на тяхното предоставяне. Разпоредбите на чл. 10 и чл. 11 ЗПК уреждат
формата и съдържанието на договора за потребителски кредит. Съгласно чл. 11, ал.
1 ЗПК (действащ към датата на сключване на процесния договор) договорът за
потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа: т.9 - лихвения
процент по кредита, условията за прилагането му и индекс или референтен лихвен
процент, който е свързан с първоначалния лихвен процент, както и периодите,
условията и процедурите за промяна на лихвения процент; ако при различни
обстоятелства се прилагат различни лихвени проценти, тази информация се
предоставя за всички приложими лихвени проценти; т. 10. - годишния процент на
разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към
момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид
допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по
определения в приложение № 1 начин. В чл. 9 и чл. 10 от процесния договор за
потребителски кредит се съдържа посочената по-горе информация, поради което
съдът намира, че са спазени изискванията на чл. 11, т. 9 и т. 10 от ЗПК и че чл. 22 ЗПК не намира приложение.
Съдът не споделя доводите в отговора на
исковата молба, че ГПР е в размер петкратно по-висок от размера на законната
лихва, поради което било налице нарушение на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК.
Размерът на законната лихва за просрочени парични задължения е определен на
основния лихвен процент на Българската народна банка плюс 10 процентни пункта
(постановление № 426 от 18 декември 2014 г. на МС). За м. септември 2017 година
основният лихвен процент на БНБ е 0.00% + 10 пункта прави размер на законната
лихва към дата на сключване на договора 10.00%, респ. петкратен размер на
законната лихва 50.00%. Разпоредбата на чл. 19 от Закона за потребителския
кредит дефинира понятието и начина на изчисление на годишния процент на
разходите. В настоящия случай годишния процент на разходите по договора е
определен на 48,02%, поради което не надвишава петкратния размер на законната
лихва. Не е налице и твърдяното от ответника заобикаляне на разпоредбата на чл.
19, ал. 4 ЗПК, доколкото при заобикалянето на закона се търси постигане на
забранен резултат с позволени средства, а в настоящия случай уговорения между
страните ГПР не надвишава законоустановения максимален размер.
С оглед на всичко изложено по-горе, следва,
че са налице основанията за претендиране на търсените суми по договора, които
не са били платени от длъжника и за които е настъпила предсрочна изискуемост,
поради което предявеният иск следва да бъде уважен до размерите,
установени от вещото лице, като се признае дължимостта на вземането от
ответника, за което е издадена заповед за незабавно изпълнение. Основателно е и
искането за установяване на дължимост на законна лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение в съда до окончателното погасяване.
ОТНОСНО разноските:
Предвид изхода на делото, на основание чл.
78 ал. 1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноските
в настоящото производство. Съгласно т. 12 от ТР № 4/18.06.2014г. на ВКС,
ОСГТК, съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл.422, респ. чл.415,
ал.1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в
заповедното производство, като съобразно изхода на спора разпредели
отговорността за разноските, както в исковото, така и в заповедното
производство. В мотивната част на тълкувателното решение е указано, че съдът по
установителния иск следва да се произнесе с осъдителен диспозитив и за
разноските, сторени в заповедното производство, тъй като с подаване на
възражение от длъжника изпълнителната сила на заповедта за изпълнение в частта
й относно разноските отпада.
Следва да се осъди ответника да заплати на
ищеца направените в исковото производство разноски в размер та 125 лева за
заплатена държавна такса, 200 лева за възнаграждение на вещо лице. Съдът
определя възнаграждение на юрисконсулт в исковото производство в размер на 100
лева, на основание чл. 78, ал.8 от ГПК във вр. с чл. 37 ЗПП и чл. 25 от
наредбата за заплащането на правната помощ.
Следва да се осъди ответника да заплати на
ищеца направените разноски по ЧГрД № 648/2019 г. в размер на 75 лева.
Мотивиран от
изложеното съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА за установено, че С.К.Д. с ЕГН **********
*** дължи на „Т.Б.А.Б.“ ЕАД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление:***:
сумата 291.94 лева (двеста деветдесет и един лева и деветдесет и четири
стотинки), представляваща главница - изискуемо вземане по Договор за
потребителски кредит № **********/28.09.2017 г.; сумата 13.96 лева (тринадесет
лева деветдесет и шест стотинки), представляваща договорна/възнаградителна
лихва за периода от 05.06.2018 г. до 05.10.2018г.; сумата 58.82 лева (петдесет
и осем лева и осемдесет и две стотинки), представляваща обезщетение за забава в
размер на законната лихва за периода от
05.06.2018 г. до 15.04.2019 г., ВЕДНО със законната лихва върху
главницата, считано от подаване на заявление по чл. 410 от ГПК – 08.05.2019 г. до окончателното плащане, за
които суми е била издадена Заповед № 353 от 13.05.2019 г. за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК по ЧГрД № 648/2019 г. по описа на КрлРС,
като за разликата над 13.96 лева до пълния предявен размер от 14.02 лева,
ОТХВЪРЛЯ иска за договорна/възнаградителна лихва за периода от 05.06.2018 г. до
05.10.2018г. като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА С.К.Д. с ЕГН ********** *** да заплати на „Т.Б.А.Б.“
ЕАД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление:*** разноски в исковото
производство в размер на 425 (четиристотин двадесет и пет) лева и разноски в
заповедното производство в размер на 75 (седемдесет и пет) лева.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред Окръжен съд П.в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
К.Ш.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: