НОХД № 52/19г. МОТИВИ :
Подсъдимите
Н.П.А. и З.Е.Т.,*** са обвинени в това, че за периода от 01.12. до 28.12.2017г.
в района на язовир Ковачица, находящ се в землището
на с.Ковачица, обл.Монтана, в условията на повторност за подс.А., след
предварителен сговор помежду си и чрез използване на техническо средство –
лопата, отнели от владението на „Напоителни системи“ ЕАД представлявано от
изпълнителния директор С.Д.Д., оставени без постоянен
надзор чужди движими вещи, на обща стойност от 416,26лв, без знанието и
съгласието на представляващия собственика, с намерение противозаконно да ги
присвоят, като случаят не е маловажен – престъпление по чл.195, ал.1, т.2, т.4,
т.5, за подс.А. и т.7 във вр.
с чл.194, ал.1 във вр. с чл.28, ал.1 от НК
В разпоредително с.з. съдът е уважил направеното
искане от подсъдимите за разглеждане на производството по реда на Гл.Двадесет и
седма от НПК „Съкратено съдебно следствие”, и същото е приключено по реда на чл.371, т.2
от НПК.
Представителят
на ЛРП в с.з. поддържа обвинението което намира за доказано по безспорен и
категоричен начин по отношение на двамата подсъдими. Предлага на съда да им наложи
наказание, както следва : на подс.А. от „Две години лишаване
от свобода”, което да бъде намалено с 1/3 или на подсъдимият да му бъде
наложено наказание от „Една година и четири месеца лишаване от свобода“, чието
изпълнение бъде отложено с изпитателен срок от Четири години, а на подс.Т. - наказание от „Една година лишаване от свобода“,
което да бъде намалено с 1/3 или на подсъдимата да и бъде наложено наказание от
„Осем месеца лишаване от свобода“, чието изпълнение да бъде отложено с
изпитателен срок от Три години, считано от влизане на присъдата в сила.
Договорният защитник на двамата подсъдими
адв.В.И. от МАК моли съда да определи наказанието на
нейните подзащитни при условията на чл.58а, ал.4 във вр. с чл.55, ал.1, т.1 от НК, под минималния размер, като на
подс.А. наложи наказание от „Шест месеца лишаване от
свобода“, а на подс.Т.
– „Три месеца лишаване от свобода“, като и за двамата приложи разпоредбата на
чл.66, ал.1 от НК и отложи изпълнението на наложеното наказание с изпитателен
срок от Три години, считано от влизане в сила на присъдата.
По делото е приет за съвместно
разглеждане предявеният писмен граждански иск от „Напоителни системи“ ЕАД, Клон
Мизия, със седалище гр.Враца, представлявано от управителя Г. Б., чрез пълномощника
В. Й. – юрисконсулт против двамата подсъдими солидарно за причинените с
престъплението имуществени щети на дружеството в размер на 416,26лв, като
последното е конституирано в качеството на граждански ищец по делото.
Доказателствата по делото са гласни – направените
от подсъдимите самопризнания, които се подкрепят от събраните в хода на ДП
писмени доказателства, приети и приобщени от съда по съответния ред.
Съдът,
след като се запозна със събраните по делото писмени и гласни доказателства
поотделно и в тяхната взаимна връзка и съвкупност, както и във връзка с
доводите и становищата на страните, намери за установено следното :
През
2017г. търговско дружество „Напоителни системи“ ЕАД, представлявано от заемащия
длъжността изпълнителен директор към онзи момент С.Д.Д.,
стопанисвало Язовир Ковачица, находящ се в землището
на с.Ковачица, обл.Монтана, към който имало изграден
изпускател, който бил свързан към електрическата мрежа посредством контролен
ел.кабел с медни жила, гумиран от типа 30х2мм, с червена външна изолация и
силов ел.кабел от типа СВБТ-венелитов, брониран 4х4 с
черна външна изолация, които били вкопани в земята. Достъпа до язовира бил
свободен, тъй като последният не бил охраняван, нямало и ограждания.
Двамата подсъдими към онзи момент, както и
сега живеели на семейни начала. Нямали постоянни трудови доходи, с които да
изхранват семейството си, като решили да си набавят такива по престъпен начин,
възползвайки се от обстоятелството, че язовира не се охранява. Така на
неустановена дата в периода 01.12.до 28.12.2017г. двамата решили да изкопаят
част от посочените по-горе ел.кабели, да
ги обгорят и впоследствие получената мед да предадат на вторични суровини. За
тази цел се придвижили от дома си до язовира с каруца и започнали да копаят с
лопата в земята, за да се открие кабела. По този начин прокопали ров с дължина
52м, и от него извадили 52м контролен, ел.кабел с медни жила, гумиран от типа
30х2мм с червена външна изолация и 52м силов ел.кабел от типа СВБТ-венелитов, брониран 4х4мм с черна външна изолация.
Натоварили изкопаните кабели на каруцата и се прибрали в дома си, като обгорили същите, за да останат само медните жила.
Впоследствие на 28.12.2017г. подс.А. предал
получената мед в пункт за изкупуване на вторични суровини, находящ
се в гр.Лом, за сумата от 233лв.
Съгласно заключението на вещото лице,
изготвило назначената по делото Съдебно-оценителна експертиза О. С., което
съдът приема изцяло като дадено обективно и безпристрастно, общата стойност на
отнетите вещи възлиза на сумата от 416,26лв /четиристотин и шестнадесет лева и
двадесет и шест стотинки/, при установен размер на минималната работна заплата
в страната към онзи момент от 510лв.
Горното се установява от фактическа страна от
направеното от подсъдимите в с.з. самопризнание, което изцяло се подкрепят от
събраните в хода на ДП № 3/18г. по описа на РУ Лом, писмени доказателства,
както следва: Докладна записка на л.2; Протокол за оглед на местопроизшествие и
Албум за посетено местопроизшествие на л.3-6; Сведение на л.13,14; Протокол за
предупреждение на л.15; Протокол за доброволно предаване на л.16; Протоколи за
разпит на свидетелите В.И.Й. на л.22, О. К. В. на л.24-25; К. Ц. З. на л.26-27,
52, И.П. Н. на л.31-33, 61-63, И. И. И. на л.37; Пълномощно на л.23;
Констативен протокол на л.35-36; Покупко-изплащателна
сметка на л.38; Съдебно-оценителна експертиза на л.40; Справка за съдимост на
л.42-45,47; Протокол за разпит на обвиняем на л. 71-72, 77, 83, 84, както и
служебно изисканите актуални справки за съдимост, приети от съда, като
подкрепящи самопризнанието на подсъдимия.
Видно
от приложената по делото Справка за съдимост подс.Т.
не е осъждана и е с чисто съдебно минало, а подс.А. е
осъждан с 6бр. влезли в сила присъди, но
реабилитиран по давност, тъй като видно от представената и приета от съда
Служебна бележка издадена от ЛРП А. е изтърпял последното си ефективно наложено
наказание „девет месеца лишаване от свобода“по НОХД № 156/07г. по описа на ЛРС,
в сила от 03.01.2008г. за времето от 24.01. до 05.06.2008г., от която дата е
започнал да тече определения в чл.82а, ал.4 във вр. с
ал.1 във вр. с чл.82, ал.1, т.4 от НК – пет годишен давностен срок, който е изтекъл към м.юни 2013г. Последното
наложено на А. наказание по НОХД № 102/15г. по описа на ЛРС е за престъпление
извършено на неустановена дата за времето от 01.12.2014г. или когато последният
е бил реабилитиран по давност на осн. чл.88а от НК за
предходните му осъждания. Наложено му е наказание „Пробация“
с определяне на първите две задължителни пробационни
мерки - „Задължителна регистрация по настоящ адрес, два пъти седмично“ и „Задължителин периодични срещи с пробационен
служител“, двете за срок от 10 /десет месеца/ в сила от 19.06.2015г. Това наказание е изтърпяно от А. на
08.05.2016г.
Съдът намира, че подсъдимите са осъществили,
както от обективна, така и от субективна страна престъпният състав на чл.195, ал.1, т.2, т.4,
т.5, за подс.А. и т.7 във вр.
с чл.194, ал.1 във вр. с чл.28, ал.1 от НК, а именно,
че за периода от 01.12. до 28.12.2017г. в района на язовир Ковачица, находящ се в землището на с.Ковачица, обл.Монтана,
в условията на повторност за подс.А.,
след предварителен сговор помежду си и чрез използване на техническо средство –
лопата, отнели от владението на „Напоителни системи“ ЕАД представлявано от изпълнителния
директор С.Д.Д., оставени без постоянен надзор чужди
движими вещи, на обща стойност от 416,26лв, без знанието и съгласието на
представляващия собственика, с намерение противозаконно да ги присвоят, като
случаят не е маловажен.
Извършеното престъпление представлява
„кражба” – противозаконно отнемане на чужди движими вещи, без знанието и
съгласието на собственика, като се квалифицира от обстоятелството, че е
извършено след предварителен сговор помежду им, след използване на техническо
средство-лопата, и в условията на повторност за подс.А., след като е осъждан за друго такова престъпление на
наказание лишаване от свобода с ефективно изтърпяване, и не е изтекъл
предвидения в чл.30, ал.1 от НК - пет годишен срок от изтърпяване на
наказанието.
Деянието е извършено при форма на вината
пряк умисъл, като подсъдимите са съзнавали обществено опасния характер и
неговите обществено опасните последици, и са искали тяхното настъпване.
При определяне на наказанието на подсъдимия, съдът
съобрази предвиденото от законодателят наказание в нормата на чл.195, ал.1 от НК – „От една до
десет години лишаване от свобода”, разпоредбите на общата част на НК, касаещи
материята и чл.373, ал.2 от НПК, сочещ на задължителното приложение на чл.58а
от НК. В случаят направеното от подсъдимите самопризнание не би могло да се
разглежда като смегчаващо отговорността
обстоятелство, тъй като признанието на вината е предпоставка за разглеждане на
делото по тази процедура. Не може да не се вземе предвид ниската стойност на
предмета на престъплението, която е по-ниска от установеният в страната размер
на минималната работна заплата, обстоятелството, че към момента на извършване
на деянието, както и към настоящият момент подс.Т. е
с чисто съдебно минало, а по отношения на подс.А. е
настъпила реабилитация по давност, на осн. чл.88а от НК. С оглед индивидуализиране наказателната отговорност на дееца, съдът
съобрази високата степента на обществена опасност на деянието и дееца, мотивите и подбудите за извършването
му, личността на извършителят.
Съгласно разпоредбата на чл.373, ал.2 от НПК в
случаите на чл.371, т.2 от НПК, съдът следва да определи наказанието при
условията на чл.58а от НК, като индивидуализираното наказание по чл.54 от НК,
бъде намалено с 1/3. В случаите когато са налице едновременно условията на
чл.58, ал.1-3 и чл.55 от НК, съдът прилага чл.55 от НК, тъй като е
по-благоприятен за дееца.
Водим от
горното, съдът определи наказанието на подс.А., при
условията на чл.58а, ал.1 от НК на „ЕДНА ГОДИНА И ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА”, което намали с 1/3 или му наложи наказание от „ЕДНА ГОДИНА ЛИШАВАНЕ
ОТ СВОБОДА“, а на подс.Т. при условията на чл.58а,
ал.4 във вр. с чл.55, ал.1, т.1 от НК – „ШЕСТ МЕСЕЦА
ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“.
Съдът намира, че целите на наказанието
биха били постигнати и без откъсване на подсъдимите от тяхната обичайна семейна
и социална среда на живот, и тъй като няма законови пречки за приложение
института на „условното осъждане“, с оглед чистото съдебно минало на подс.Т. и настъпилата реабилитация по давност за подс.А., то съдът приложи института на „условното осъждане“
и на осн. чл.66, ал.1 от НК отложи изпълнението на
всяко едно от наказанията с изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ, считано от влизане
на присъдата в сила.
Така
наложеното наказание на всеки един подсъдимите, съдът намира, че е от вид и
размер да постигне целите на наказанието визирани в нормата на чл.36 от НК,
както по отношение на подсъдимите, като ги превъзпита занапред да спазват
законите в страната и установеният правов ред, така и по отношение на
останалите членове на обществото да им въздействат възпитателно и
предупредително.
С оглед на обстоятелството, че двамата
подсъдими бяха признати за виновни в извършване на престъплението за което са
предадени на съд, то съдът намира, че са налице законовите предпоставки и за
ангажиране на тяхната гражданска отговорност, като следва да възстановят на
ощетеното ЮЛ причинените с тяхното противоправно поведение
имуществени щети, за това съдът осъди подсъдимите солидарно да заплатят на
гражданския ищец „НАПОИТЕЛНИ СИСТЕМИ“ ЕАД, Клон Мизия, ЕИК 8311600780058, със
седалище и адрес на управление гр.Враца, ул.“Христо Ботев“ № 78, представлявано
от Г. Б. - управител, с пълномощник В.Й. – юрисконсулт, сумата от 416,26лв
/четиристотин и шестнадесет лева и двадесет и шест стотинки/, представляващи
причинените на дружеството имуществени щети от престъпното им деяние, ведно със
законната лихва считано от 28.12.2017г. до окончателното изплащане на сумата,
както и направените разноски по делото в размер на 150лв /сто и петдесет лева/
- юрисконсултско възнаграждение.
С оглед изхода на делото съдът на осн. чл.189, ал.1
от НПК съдът осъди двамата подсъдими солидарно да заплатят по сметка на МВР
София направените в хода на ДП разноски в размер на 82,11лв /осемдесет и два
лева и единадесет стотинки/, а по сметка на ЛРС, в полза на бюджета на
съдебната власт 50лв /петдесет лева/ държавна такса върху за гражданския иск,
както и по 5лв /пет лева/ - държавна такса за служебно издаване на изпълнителен
лист.
Водим
от горното съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :