РЕШЕНИЕ №

гр. Пазарджик, 28.08.2020 г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

Районен съд – Пазарджик, Гражданска колегия, в открито заседание на двадесет и осми август две хиляди и двадесета година, в състав:

 

                                               РАЙОНЕН СЪДИЯ: М. НЕНОВА

 

в присъствието на секретаря М. Кузева, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 631 по описа на съда за 2020 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

         Ищцата М.Г.С. е предявила против ответника „МБАЛ Ескулап“ ООД (обявен в несъстоятелност с Решение № 70 от 26.06.2020 г. по т.д. № 226/2019 г. по описа на Окръжен съд – Пазарджик) иск за заплащане на дължимото нетно трудово възнаграждение за месец ноември 2018 г. в размер на 646,39 лв., за месец декември 2018 г. в размер на 646,39 лв., за месец януари 2019 г. в размер на 686,39 лв., за месец февруари 2019 г. в размер на 686,39 лв., за месец март 2019 г. в размер на 686,39 лв., за месец април 2019 г. в размер на 686,39 лв., за месец май 2019 г. в размер на 686,39 лв. и за месец юни 2019 г. в размер на 686,39 лв., както и възнаграждение в размер на 560 лв. за ползване на 20 дни платен годишен отпуск за 2019 г., ведно със законната лихва върху главниците от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане, дължими на основание трудов договор от 26.10.2009 г., по силата на който ищцата работи в ответното дружество като санитар.

         Претендира разноски.

         Сочи доказателства.

Ответникът „МБАЛ Ескулап“ ООД – в несъстоятелност, редовно уведомен за образуваното против него съдебно производство по реда на чл. 50, ал. 4 от ГПК, не е подал отговор на исковата молба в срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК. В съдебно заседание, редовно призован, не се представлява.

Съдът като взе предвид доводите на страните и прецени по отделно и в съвкупност доказателствата по делото намира за установено следното:

Установява се от представените по делото писмени доказателства – трудов договор от 26.10.2009 г. и трудова книжка, че между страните съществува трудово правоотношение, по силата на което ищцата М.Г.С. е назначена при ответника „МБАЛ Ескулап“ ООД на длъжността „санитар“.

         От приетото по делото и неоспорено от страните заключение по съдебносчетоводната експертиза се установява, че начисленото брутно трудово възнаграждение на ищцата за исковия период е в общ размер на 6 217,82 лв., а дължимото за изплащане нетно трудово възнаграждение – 4 824,87 лв., от които: за месец ноември 2018 г. – 581,75 лв., за месец декември 2018 г. – 581,75 лв., за месец януари 2019 г. – 467,47 лв., за месец февруари 2019 г. – 638,78 лв., за месец март 2019 г. – 638,78 лв., за месец април 2019 г. – 638,78 лв., за месец май 2019 г. – 638,78 лв. и за месец юни 2019 г. – 638,78 лв. Сумата на брутното възнаграждение за ползване на 20 дни платен годишен отпуск за 2019 г. е в размер на 823,20 лв., като няма данни нетното възнаграждение в размер на 638,78 лв. да е изплатено до момента на ищцата.

         При така установените правнорелевантни факти съдът намира следното от правна страна:

Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 128, т. 2 от КТ за заплащане на трудово възнаграждение. Съединен с него при условията на кумулативно обективно съединяване е иск по чл. 177, ал. 1 от КТ за заплащане на възнаграждение за времето на ползване на платен годишен отпуск.

За уважаване на исковете в тежест на ищцата е да установи при условията на пълно и главно доказване съществуването между страните на валидно трудово правоотношение и изпълнението на трудовите й задължения през исковия период.

Съществуването на валидно трудово правоотношение между страните съдът намира за установено въз основа на ангажираните от ищцата писмени доказателства – трудов договор и трудова книжка. Трудовият договор е подписан от двете страни в правоотношението и съдържа уговорки за всички съществени елементи на трудовото правоотношение, а трудовата книжка представлява официален удостоверителен документ по смисъла на чл. 347 от КТ за вписаните в нея обстоятелства, свързани с трудовата дейност на работника или служителя, и удостоверява надлежно възникнало между страните трудово правоотношение. Съгласно чл. 8, ал. 2 от КТ добросъвестността при осъществяване на трудовите права и задължения се предполага до установяване на противното. Тази законова презумпция не беше оборена от ответника, поради което съдът приема, че през исковия период ищцата е изпълнявала добросъвестно трудовите си задължения, което е породило насрещно задължение на ответника да й заплати дължимото трудово възнаграждение и възнаграждение по чл. 177, ал. 1 от КТ за времето на ползване на платен годишен отпуск през 2019 г. Няма данни по делото това да е сторено, поради което ответникът следва да бъде осъден да ги заплати на ищцата.

         При тези данни съдът прави извод за основателност на исковете, като същите следва да бъдат уважени до размерите, установени от заключението на съдебносчетоводната експертиза, което съдът цени като компетентно, обективно и обосновано изготвено, ведно със законната лихва от предявяване на исковата молба до окончателното изплащане.

         В тежест на ответника следва да се възложат разноските по делото съразмерно на уважената част от исковете.

         Съгласно чл. 242, ал. 1 от ГПК решението подлежи на предварително изпълнение в частта, с която се присъжда трудово възнаграждение.

         По изложените съображения Районен съд – Пазарджик   

 

Р Е Ш И:

 

ОСЪЖДА „МБАЛ Ескулап“ ООД в несъстоятелност, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. Пазарджик, ул. „Свети Арахангел“ № 19А, представлявано от синдика Б.Л.Б., да заплати на М.Г.С., ЕГН ********** *** дължимото й нетно трудово възнаграждение за месец ноември 2018 г. в размер на 581,75 лв., за месец декември 2018 г. в размер на 581,75 лв., за месец януари 2019 г. в размер на 467,47 лв., за месец февруари 2019 г. в размер на 638,78 лв., за месец март 2019 г. в размер на 638,78 лв., за месец април 2019 г. в размер на 638,78 лв., за месец май 2019 г. в размер на 638,78 лв. и за месец юни 2019 г. в размер на 638,78 лв., както и възнаграждение в размер на 560 лв. за ползване на 20 дни платен годишен отпуск за 2019 г., ведно със законната лихва върху главниците от датата на подаване на исковата молба – 28.02.2020 г. до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска по отношение на вземането за месец ноември 2018 г. за разликата над 581,75 лв. до предявения размер от 646,39 лв., за месец декември 2018 г. за разликата над 581,75 лв. до предявения размер от 646,39 лв., за месец януари 2019 г. за разликата над 467,47 лв. до предявения размер от 686,39 лв., за месец февруари 2019 г. за разликата над 638,78 лв. до предявения размер от 686,39 лв., за месец март 2019 г. за разликата над 638,78 лв. до предявения размер от 686,39 лв., за месец април 2019 г. за разликата над 638,78 лв. до предявения размер от 686,39 лв., за месец май 2019 г. за разликата над 638,78 лв. до предявения размер от 686,39 лв. и за месец юни 2019 г. за разликата над 638,78 лв. до предявения размер от 686,39 лв.

ОСЪЖДА „МБАЛ Ескулап“ ООД в несъстоятелност, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. Пазарджик, ул. „Свети Арахангел“ № 19А, представлявано от синдика Б.Л.Б., да заплати на М.Г.С., ЕГН ********** *** разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 600 лв.

ОСЪЖДА „МБАЛ Ескулап“ ООД в несъстоятелност, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. Пазарджик, ул. „Свети Арахангел“ № 19А, представлявано от синдика Б.Л.Б., да заплати по сметка на Районен съд – Пазарджик държавна такса в размер на 243 лв. и възнаграждение за вещо лице в размер на 135,28 лв.

ПОСТАНОВЯВА предварително изпълнение на решението по отношение на присъденото трудово възнаграждение.

 

Решението може да се обжалва от страните пред Окръжен съд – Пазарджик в двуседмичен срок от съобщаването му.

 

                                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ: