Определение по дело №783/2017 на Районен съд - Пирдоп

Номер на акта: 269
Дата: 24 април 2019 г. (в сила от 31 май 2019 г.)
Съдия: Донка Иванова Паралеева
Дело: 20171860100783
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 23 октомври 2017 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

гр. Пирдоп, 24.04.2019 г.

 

  РАЙОНЕН СЪД - ПИРДОП, III състав, в закрито съдебно заседание, проведено на двадесет и четвърти април две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

 ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОНКА ПАРАЛЕЕВА

 

като разгледа докладваното от съдия Паралеева гр. дело № 783 по описа на съда за 2017 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.248 ГПК.

Производството е образувано по искане на „Фиш Комерс - 2002“ ЕООД- ищец по първоначалната искова молба и ответник по насрещната искова молба чрез пълномощника В.Х.Л. от САК за изменение на решение № 7/01.03.2019 г. по гр.д. № 783 по описа на РС-Пирдоп за 2017 г., като в полза на „Фиш Комерс - 2002“ ЕООД бъдат присъдени направените от него разноски пред първоинстанционния съд в размер на 1802.55 лв., вместо присъдените от РС-Пирдоп 1202.55 лв. В молбата се сочи, че по делото са налице доказателства за извършване на всички разноски, претендирани от дружеството-ищец, в които следва да се включи и сумата за повторна СТЕ, която макар да не е включена в списъка за разноски по чл.80 ГПК, следвало да бъде присъдена, тъй като изчерпателността на списъка не било основание за уважаване исканията на страните по чл.78 ГПК. Освен това, ответникът по главните искове ..... не бил направил възражение за прекомерност на разноските по реда на чл.78, ал.5 ГПК, поради което те се дължали в пълен размер, тъй като съдът е уважил всички предявени от „Фиш Комерс - 2002“ ЕООД искове.

Ответникът по молбата, който е ответник по първоначалните искове и ищец по насрещния такъв- ..... е подал писмен отговор на молбата по чл.248 ГПК, отправена от „Фиш Комерс - 2002“ ЕООД чрез процесуалния си представител адв.Ч.П., в който изразява становище за недопустимост и неоснователност на същата, тъй като сумата от 200 лв., която молителят иска да му бъде присъдена за повторна СТЕ, не е включена в списъка на разноските по чл.80 ГПК. Сочи се, че според върховните съдии списъкът трябва да „съдържа изброяване на всички разходи, които страната е направила“. Ответникът по молбата счита, че за да има право страна да иска изменение на решението в частта за разноските, следва освен да е представила своевременно списък на разноските, но и в този списък изрично да изброи и уточни вида и размера на разноските. Освен това молбата била и неоснователна, тъй като претендираните разноски не са реално сторени. Представителят на ..... оспорва твърдението, че не е направил своевременно възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ищеца по главните искове.

Съдът като взе предвид доводите на страните и данните по делото, намира следното:

         Молбата е по чл. 248 ГПК - за изменение на постановеното решение в частта му за разноските. Същата е подадена в законоустановения срок, от легитимирана страна, представила и списък за разноските по чл.80 ГПК, поради което е допустима. Тук следва да се отбележи, че възраженията на процесуалния представител на ....., които  навежда като такива за недопустимост на искането за изменение на решението, всъщност следва да бъдат обсъдени касателно основателността на искането, доколкото изчерпателността на списъка на разноските не е предпоставка за допустимост на молбата по чл.248 ГПК, а такава предпоставка е самото наличие на списък, която предпоставка в случая е изпълнена. Молбата е допустима, ако страната, която иска присъждане на разноските е представила списък по чл.80 ГПК или ако искането на изменение на решението е направено от страната, в чиято тежест са възложени разноските.

Разгледана по същество молбата по чл.248 ГПК е неоснователна, по следните съображения:

Макар ГПК да не е дал изрично разрешение на въпроса за лимитиране на присъдените разноски до размера, отразен в списъка по чл.80 ГПК, практиката на ВКС го е сторила, отговаряйки именно на този конкретен въпрос в Определение №546/16.10.2015г. по ч.т.д. №2014 по описа за 2015г. на ВКС, I т.о. Според цитирания съдебен акт и цялостната практика на ВКС „Пропускът да се включи един от разходите по делото в списъка на разноските по чл.80 ГПК, освобождава съда от процесуалното му задължение да се произнесе по отговорността за разноските за този разход. При представен списък по чл.80 ГПК съдът е ограничен от включените в списъка разходи на страната. Неприсъждането от съда на разход, посочен в списъка, е основание за страната да иска изменение на решението в частта за разноските. В производството по чл.248, ал.1 ГПК за изменение на решението в частта за разноските страната не разполага с правото да допълва или изменя представения списък.“. Представянето на списък по чл.80 ГПК представлява конкретизация на искането на присъждане на разноските чрез изброяване на претендираните за заплащане разходи при разпределение на отговорността за разноските. Списъкът следва да се представи най-късно в съдебното заседание, в което е приключило разглеждането на делото в съответната инстанция (т.11 на ТР № 6/12г. на ВКС), поради което страната не разполага с правото да допълва или да изменя представения списък с подаването на молбата по чл.248, ал.1 ГПК. В този смисъл пропускът да се включи определен разход на страната в представения списък по чл.80 ГПК не е основание за изменение на решението в частта за разноските. Произнасянето на съда по изменение на решението е ограничено от посочените в списъка разходи на страната, която претендира разноските. При представен списък и произнасяне от съда по разноските с решението, какъвто е настоящият случай, искането за изменение е неоснователно, ако разходът, който се претендира /в случая разход от 200 лв. за допълнителна ССчЕ/не е включен в списъка.

С молбата за изменение на решение № 7/01.03.2019 г. по гр.д. № 783 по описа на РС-Пирдоп за 2017 г. „Фиш Комерс - 2002“ ЕООД желае да му бъдат присъдени всички разноски, които е направил, очевидно считайки, че съдът е уважил или се е произнесъл относно „прекомерността“ на адвокатския хонорар на страната-ищец, което обаче не е така. Причината да не бъде присъдена пълната сума на сторените от молителя разноски, въпреки уважаването на предявените от него искове, е фактът, че адвокат В.Л. е представлявала „Фиш Комерс - 2002“ ЕООД освен по предявените от него искове, които са били уважени, така също и по насрещния иск, предявен от другата страна в процеса, който от своя страна също е бил уважен и по него разноските се дължат на другата страна, а не на страната, спрямо която е уважен, като за тази страна те остават в нейна тежест. Съдът е разяснил този справедлив подход при изчисление на разноските още в самото решение и не намира основание за ревизирането му.

С оглед на горното, молбата „Фиш Комерс - 2002“ ЕООД за изменение на решението в частта за разноските е неоснователна, поради което следва да бъде оставена без уважение.

Воден от горното, Районен съд - Пирдоп,

О П Р Е Д Е Л И:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на „ФИШ КОМЕРС - 2002“ ЕООД, ЕИК: *****, със седалище и адрес на управление: гр. *****, ул. „Ж.П.“ 9, ет.1, подадена чрез адв. В.Л. от САК, за изменение на решение № 7 от 01.03.2019 г., постановено по гр. д. № 783/2017 г. по описа на Районен съд - Пирдоп, в частта му за разноските.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване в 2-седмичен срок от връчването му пред Софийски окръжен съд.

 

                                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ: