Решение по адм. дело №399/2025 на Административен съд - Перник

Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 68 от Закона за Министерство на вътрешните работи /ЗМВР/.

Образувано е по жалба на Б. В. Б., с [ЕГН], от [населено място], [жк], [улица], чрез адвокат А. В. от АК Перник, с адрес [населено място], [улица], бл. 6, кантора № 6 против Заповед № 3286з-3323/14.08.2025 година на директора на Главна дирекция „Национална полиция“ за отказ за снемане на полицейска регистрация извършена на основание чл. 68, ал. 1 от ЗМВР.

Жалбоподателят счита, че атакуваният административен акт е незаконосъобразен и необоснован, издаден в нарушение на материалните разпоредби и процесуалните правила. Моли съда да отметни оспорената заповед.

В проведеното съдебно заседание на 29.09.2025 година, жалбоподателят Б. В. Б., редовно призован не се явява, представлява се от адвокат А. В. от АК Перник, който поддържа изложените в жалбата съображения и моли съда да отмени оспорената заповед, като незаконосъобразна. Не претендира присъждане на направените съдебни разноски.

В проведеното съдебно заседание на 29.09.2025 година ответникът по жалбата – директора на Главна дирекция „Национална полиция“, редовно призован не се явява и не се представлява. По делото са постъпили писмени бележки от главен юрисконсулт Р. П., който оспорва жалбата като неоснователна по подробни изложени съображения и моли съда да я отхвърли. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Административен съд – Перник, в настоящият съдебен състав, след като обсъди доводите на страните и прецени по реда на чл. 235, ал. 2 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК приобщените по делото писмени доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Жалбата е процесуално допустима, като същата е подадена от активно легитимирано лице с установен правен интерес от нейното оспорване и при спазване на сроковете, които са визирани в разпоредбата на чл. 149,ал. 1 от АПК. Обжалването е насочено срещу административен акт, който подлежи на съдебен контрол.

С молба вх. № 313000-5683 от 04.04.2025 година по описа на ОДМВР Перник, Б. В. Б. – настоящ жалбоподател е поискал заличаване на личните му данни, обработвани от МВР и снемане на полицейската му регистрация, като за последната е приложил писмено мотивирано искане, в което се позовава на Решение на СЕС по Дело С-118/2022 година.

По така направеното искане е образувана преписка, по която в хода на проверката е установено, че е налице полицейска регистрация. Установено е, че лицето е осъждано два пъти с влязла в сила осъдителни присъди, а именно: по н.о.х.д. № 359/2005 година по описа на Районен съд Перник за извършено престъпление по чл. 343, ал. 3 от НК, като е причинил средна телесна повреда, нарушавайки правилата за движение и не е спрял на пешеходна пътека. За така извършеното престъпление лицето е амнистирано през 2009 година; по н.о.х.д. № 884/2008 година по описа на Районен съд Перник за извършено престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК, за това че е управлявал МПС с концентрация на алкохол в кръвта с 1.22 промила. За така извършеното престъпление лицето е реабилитирано през 2012 година. Така изложеното се установява от представените по административната преписка два броя присъди и свидетелство за съдимост.

Видно от приложената справка/картон на водач се установява, че настоящия жалбоподател в периода от 2004 година до 2025 година има наложени 56 наказания за нарушения по ЗДвП.

Въз основа на тези данни и извършения анализ на фактите директора на ОДМВР Перник е изготвил предложение рег. № 313р-9160 от 15.05.2025 година, с което предлага на директора на Главна дирекция „Национална полиция“ да постанови отказ за снемане на полицейска регистрация извършена, поради липса на основанията по чл. 68, ал. 6 от ЗМВР.

Със Заповед № 8121з-267/10.03.2015 година на министъра на вътрешните работи, на основание чл. 68, ал. 6, във връзка с чл. 29, ал. 1 и чл. 33, т. 9 ЗМВР са оправомощени директорът и заместник директорите на Главна дирекция „Национална полиция“ да издават заповеди за снемане или отказ за снемане на полицейска регистрация.

С оспорената в настоящото съдебно производство Заповед № 3286з-3323 от 14.08.2025 година директора на Главна дирекция „Национална полиция“ е постановил отказ от снемане на полицейска регистрация № 19067 от 10.06.2008 година по описа на 01 РУ Перник към ОДМВР Перник, извършена на Б. В. Б. – настоящ жалбоподател. Оспорената заповед е подробно мотивирана.

При така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав на Административен съд – Перник, като извърши цялостна проверка за законосъобразността на оспорения индивидуален административен акт по реда на чл. 168, ал. 1 от АПК, достигна до следните правни изводи:

Съгласно разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК съдът следва да се произнесе по законосъобразността на оспорения административен акт към момента на неговото издаване, като провери дал е бил издаден от компетентен орган, дали са били спазени изискванията, установени от закона във връзка с неговата форма, дали са били спазени процесуалните правила и материалноправните разпоредби и дали индивидуалният административен акт е бил издаден в съответствие с целта на закона.

Преценявайки фактическите обстоятелства, които са релевантни за правния спор, както и след проверка на административния акт, съобразно критериите установени в чл. 146 от АПК, съдът приема жалбата за неоснователна по следните съображения.

Оспореният акт е издаден от компетентен административен орган – директорът на Главна дирекция „Национална полиция“. Съгласно чл. 68, ал. 6, във връзка с чл. 29, ал. 1 от ЗМВР полицейската регистрация се снема въз основа на писмена заповед на министъра на вътрешните работи като администратор на лични данни по ЗЗЛД или оправомощени от него длъжностни лица. Така предвидената възможност за делегиране на правомощия е осъществена чрез приложената по делото Заповед № 8121з-267/10.03.2015 година на министъра на вътрешните работи, с която на основание чл. 68, ал. 6, във връзка с чл. 29, ал. 1 и чл. 33, т. 9 от ЗМВР са оправомощени директорът и заместник директорите на Главна дирекция „Национална полиция“ да издават заповеди за снемане или отказ за снемане на полицейска регистрация.

Оспорената заповед е издадена в предписаната от закона форма и съдържание, съгласно чл. 21, ал. 1 от Наредбата за реда за извършване и снемане на полицейска регистрация. При издаването й не са допуснати съществени нарушения на административно производствените правила. Спазени са изискванията на чл. 19, ал. 4, т. 2 от Наредбата за реда за извършване и снемане на полицейска регистрация – изготвено е мотивирано предложение от директора на полицейската структура, извършила полицейската регистрация – ОДМВР Перник, в което са отразени мотивите за отказа да бъде снета регистрацията. Освен това мотиви се съдържат както в самия акт, така и в изготвеното предложение. Не е налице порок във формата на акта, представляващ самостоятелно основание за неговата отмяна по смисъла на чл. 146, т. 2, във връзка с чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК.

При постановяване на отказа липсват допуснати нарушения на административнопроизводствените правила, които да бъдат квалифицирани като съществени по смисъла на чл. 146, т. 3 АПК и да обуславят отмяната му. Настоящият съдебен състав счита, че нарушението на административнопроизводствените правила е съществено само тогава, когато е повлияло или е могло да повлияе върху крайното решение по същество на административния орган. В случая такива нарушения не са налице.

Оспореният акт е постановен и при правилно приложение на материалния закон.

Предпоставките за извършване на полицейска регистрация са нормативно определени в чл. 68, ал. 1 от ЗМВР и са възпроизведени в чл. 3, ал. 1 от Наредбата за реда за извършване и снемане на полицейска регистрация. За да се извърши полицейска регистрация следва да се налице 3 кумулативни елемента – 1) да е налице привлечено към наказателна отговорност лице, т.е. да е повдигнато обвинение за извършено престъпление, 2) престъплението, за което е повдигнато обвинение да е извършено при форма на вина умисъл и 3) престъплението да е от общ характер, т. е. да не се преследва по тъжба на пострадалия. Задължение на органите на досъдебното производство, които съгласно чл. 193 от НПК (прокурорът и разследващите органи) провеждат процесуалните действия е да предприемат съответните мерки за извършване на регистрация на привлечено към наказателна отговорност за умишлено престъпление лице– да уведомят писмено ръководителя на структура/структурно звено на МВР и да посочат данните по чл. 8, ал. 1, т. 1, т. 3 и т. 4 от Наредбата (чл. 11, ал. 1 от Наредбата). Фактическото извършване на полицейската регистрацията се осъществява от определен от ръководителя полицейски орган с участието на експерт криминалист, който извършва описание, дактилоскопиране, фотографиране и изземване на образци за ДНК профил (чл. 12, ал. 2 и ал. 3 от Наредбата). Съгласно разпоредбата на чл. 13, ал. 1 от Наредбата полицейска регистрация се извършва за всяко привличане на лице като обвиняем за извършено умишлено престъпление от общ характер, независимо от предишната такава, като се попълва нова карта за полицейска регистрация и се извършва ново фотографиране, а ако са изминали повече от три години от последната съществуваща регистрация, се извършва и ново дактилоскопиране. Целта на полицейската регистрация е посочена в нормата чл. 27 от ЗМВР, според която данните от нея се използват само за дейности, свързани със защитата на националната сигурност, противодействие на престъпността и опазване на обществения ред.

Основанията за снемането й са изрично установени в нормата на чл. 68, ал. 6 от ЗМВР, както следва: 1. регистрацията да е извършена в нарушение на закона; 2. наказателното производство е прекратено с изключение на случаите по чл. 24, ал. 3 от НПК; 3. наказателното производство е приключило с влязла в сила оправдателна присъда; 4. лицето е освободено от наказателна отговорност и му е наложено административно наказание; 5. лицето е починало, като в този случай искането може да бъде направено от неговите наследници.

Вярно е, че в разпоредбата на чл. 68, ал. 6 от ЗМВР няма основание за заличаване на лични данни от полицейския регистър в хипотезата на последвала реабилитация или амнистия, поради което тези данни се съхраняват в съответния регистър и могат да бъдат обработвани от имащите достъп до тях органи без никакви ограничения във времето. Безспорно е, че съхранението от полицейските органи на лични данни и по – конкретно на биометрични и генетични данни за лица, осъдени с влязла в сила присъда за умишлено престъпление от общ характер, и то до смъртта на субекта на данни, включително, когато той е реабилитиран, се отнася до обработване на лични данни, отговарящи на цели, които съгласно чл. 1, §. 1 от Директива 2016/680 попадат в приложното поле на тази директива. Съгласно чл. 4, § 1, б. б) държавите членки гарантират, че личните данни са събирани за конкретни, изрично указани и легитимни цели и не се обработват по начин, който е несъвместим с тези цели. Тази разпоредба изисква държавите членки да спазват принципа на „свеждане на данните до минимум“, с оглед спазване на принципа на пропорционалност. По силата на чл. 4, § 1, б. д) от Директива 2016/680 държавите – членки трябва да гарантират, че тези данни се съхраняват във вид, който позволява идентифицирането на субектите на данни за период, не по – дълъг от необходимия за целите, за които те се обработват.

Задължителното тълкуване на чл. 4, параграф 1, б. в) и б. д) от Директива 2016/680, разглеждан във връзка с чл. 5 и чл. 10, чл. 13, параграф 2, б. б) и чл. 16, параграф 2 и 3 от същата директива в светлината на чл. 7 и чл. 8 от Хартата, дадено в решението от 30.01.2024 година по дело С -118/2022 година на Съда на Е. С., с което органът, издал оспорената заповед се е съобразил, като определя, че посочената разпоредба трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национално законодателство, което за целите на предотвратяването, разследването, разкриването или наказателното преследване на престъпления или изпълнението на наказания предвижда съхранение от полицейските органи на лични данни, и по – конкретно на биометрични и генетични данни за лица, осъдени с влязла в сила присъда за умишлено престъпление от общ характер, и то до смъртта на субекта на данни, включително когато той е реабилитиран, без да задължава администратора периодично да проверява дали това съхранение все още е необходимо, и без да признава правото на субекта на данни на изтриване на горепосочените данни, щом съхранението им вече не е необходимо за целите, за които те са били обработвани, или евентуално правото на ограничаване на тяхното обработване.

Не е спорно, че в българското законодателство и по специално в ЗМВР, не е транспониран чл. 5 „Срокове за съхранение и проверка“ от Директива (ЕС) 2016/680 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година, относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни от компетентните органи за целите на предотвратяването, разследването, разкриването или наказателното преследване на престъпления или изпълнението на наказания и относно свободното движение на такива данни, и за отмяна на Рамково решение 2008/977/ПВР на Съвета (26), съгласно който държавите членки предвиждат да бъдат определени подходящи срокове за изтриването на лични данни или за периодична проверка на необходимостта от съхранението на лични данни, но спазването на тези срокове се гарантира чрез процедурни мерки.

В хода на административното производство по чл. 68, ал. 6 от ЗМВР административният орган е извършил дължимата проверка за необходимост от съхранение на личните данни на настоящия жалбоподател в информационните масиви на МВР към момента на подаване на искането. Тази проверка е осъществена посредством предвидените в чл. 19, ал. 6 от Наредбата за реда за извършване и снемане на полицейска регистрация действия, както и чрез допълнителни проверки и анализи. В оспорената заповед директорът на ГДНП е посочил конкретно и е извършил анализ на събраната информация относно заявителя като субект на данни и осъществил преценка дали спрямо него са налице предвидените в националното законодателство основания в чл. 68, ал. 6 от ЗМВР за заличаване на полицейската регистрация. Събрана е и информацията по чл. 19, ал. 6 от Наредбата, която е анализирана с оглед личността на субекта на лични данни във връзка с естеството и тежестта на престъпленията, за които е осъден с 2 влезли в сила присъди. При извършване на анализа дали съхраняването на данните все още е необходимо за целите, за които те са били обработвани, административния орган е съобразил изградения профил на заявителя като извършител на престъпленията, за които е осъден, тежестта на престъпленията, обществените отношения, които засягат същите, конкретния обект на защита и многобройността на деянията при нарушения на ЗДвП. Такива обстоятелства за конкретния казус са свързани с вида на умишленото престъпление от общ характер, за извършване на което лицето е било привлечено като обвиняем – чл. 343, ал. 3 и чл. 343б, ал. 1 от НК, и което е било основание за извършване на полицейска регистрация по чл. 68, ал. 1 от ЗМВР, а именно: престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК – управление на моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 1, 2 на хиляда, установено по надлежния ред (престъпление против транспорта), и поведението на лицето след датата на полицейската регистрация, показващо склонност за извършване на различни по вид и степен на укоримост нарушения, в същата област на обществени отношения, регулирани със Закона за движение по пътищата, в периода от 2008 година (годината на извършване на полицейската регистрация) до 2025 (годината на подаване заявлението за снемане на полицейска регистрация), които са 56 нарушения. За извършените нарушения лицето е санкционирано по ЗДвП с влезли в сила актове в проведени административнонаказателни производства. Няма пречка последващи деяния, представляващи извършени административни нарушения от лицето, да са елемент от преценката на органа относно наличие на хипотеза за снемане на полицейска регистрация, съответно съхранение/заличаване на лични данни за целите на предотвратяването, разследването, разкриването или наказателното преследване на престъпления или изпълнението на наказания. В случая от анализа на събраните в хода на административното производство данни се установява незачитане на обществения ред при управление на МПС от настоящия жалбоподател, което несъмнено създава опасност с висока степен по отношение на другите членове на обществото – факт, изискващ съществена необходимост от превенция на последващи идентични деяния, опасни за обществото, която превенция е сред основните дейности на министерство на вътрешните работи по чл. 6, ал. 1 ЗМВР.

Вярно е, че при анализа и преценката за необходимостта от продължаването на обработването на личните данни за лицето е направена връзка с информация за последващо негово поведение, с оглед извършени административни нарушения по Закона за движение по пътищата, но тази информация е ценена при изграждане на профила на осъденото лице и в контекста, че извършените административни нарушения сочат за поведение на заявителя демонстриращо незачитане на правовия ред. В резултат на този анализ личността на настоящия жалбоподател е определена като рискова за обществото и за опазване на обществения ред и обоснован извод, че следва да продължи обработването на данните от извършените полицейски регистрации за изпълнението на основните дейности на полицейските органи по чл. 6, ал. 1, т. 1 – т. 3, т. 6 и т. 9 от ЗМВР.

В допълнение следва да се посочи, че с настъпването на реабилитация по отношение на осъденото лице, същата не е основание за заличаване на личните данни на заявителя, т. к. обработването на личните данни в информационните масиви на МВР е свързано с факта на извършването на деянието, а не се явява последица от осъждането на лицето. Целта на обработката и съхранението на личните данни в информационните фондове на МВР е защита на националната сигурност, противодействие на престъпността, разкриване на престъпления и опазване на обществения ред. Както се посочи по – горе в решението на СЕС от 30.01.2024 година по дело № С-118/2022 година, което съгласно чл. 633 от ГПК е задължително за всички съдилища и учреждения в Република България е дадено задължително тълкуване, че чл. 4, параграф 1, б. в) и д) от директива 2016/680, разглеждан във връзка с чл. 5 и чл. 10, чл. 13, параграф 2, б. б) и чл. 16, параграф 2 и 3 от тази директива в светлината на чл. 7 и чл. 8 от Хартата, трябва да се тълкуват в смисъл, че не допуска национално законодателство, което за целите на предотвратяването, разследването, разкриването или наказателното преследване на престъпления или изпълнението на наказания предвижда съхранение от полицейските органи на лични данни, и по-конкретно на биометрични и генетични данни за лица, осъдени с влязла в сила присъда за умишлено престъпление от общ характер, и то до смъртта на субекта на данни, включително когато той е реабилитиран, без да задължава администратора периодично да проверява дали това съхранение все още е необходимо, и без да признава правото на субекта на данни на изтриване на горепосочените данни, щом съхранението им вече не е необходимо за целите, за които те са били обработвани, или евентуално правото на ограничаване на тяхното обработване.

В случая в оспорения акт и съпътстващите документи в административната преписка се съдържат достатъчно обстоятелства, които обуславят изводите на административния орган, че не са налице основания за заличаване на личните данни на жалбоподателя от информационните масиви на МВР. В допълнение, обоснован е извод в заповедта, че данните се съхраняват в подходящ и разумен срок, независимо от изминалите години от извършване на деянията, с оглед съпоставката между важността на преследваната с полицейската регистрация цел във конкретния случай и спрямо заявителя и тежестта на ограничението за упражняване на съответни права, вкл. правото на изтриване/заличаване на съхраняваната за лицето информация. По този начин административния орган е спазил баланса между обществения интерес, предполагащ правоохранителните органи да разполагат със специфични данни за лицето, събрани чрез способа на полицейската регистрация, и правото на субекта на данни на изтриване на съхраняваните данни, когато това съхранение вече не е необходимо и изведен краен извод за неотпаднала цел на извършената полицейска регистрация на заявителя.

При установения превес на обществения интерес към момента на извършената проверка, над правото на субекта на данни на изтриване на съхраняваните данни, щом съхранението им вече не е необходимо, се налага заключение за законосъобразност на постановения отказ за снемане на полицейска регистрация, при спазване принципа на пропорционалност. В посочения смисъл е преобладаващата съдебна практика на Върховния административен съд на Република България, обективирана в Решение № 6 471/16.06.2025 година, постановено по адм. дело № 601/2025 година, Решение № 7 212/26.06.2025 година, постановено по адм. дело № 3 801/2025 година, Решение № 7 223/26.06.2025 година, постановено по адм. дело № 3 339/2025 година, Решение № 7 233/27.06.2025 година, постановено по адм. дело № 3 497/2025 година, Решение № 7 563/08.07.2025 година, постановено по адм. дело № 4 171/2025 година и Решение № 8 163/28.07.2025 година, постановено по адм. дело № 4 769/2025 година.

Поради изложените съображения, настоящият съдебен състав счита, че оспорената заповед е законосъобразна.

Относно разноските:

С оглед изхода на делото следва да се уважи претенцията на процесуалния представител на ответника по жалбата за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за сумата от 100 лева, платима от жалбоподателя.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, настоящият съдебен състав на Административен съд – Перник

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Б. В. Б., с [ЕГН], от [населено място], [жк], [улица], чрез адвокат А. В. от АК Перник, с адрес [населено място], [улица], бл. 6, кантора № 6 против Заповед № 3286з-3323/14.08.2025 година на директора на Главна дирекция „Национална полиция“ за отказ за снемане на полицейска регистрация извършена на основание чл. 68, ал. 1, от ЗМВР, като неоснователна.

ОСЪЖДА Б. В. Б., с [ЕГН], от [населено място], [жк], [улица]да заплати на Главна дирекция „Национална полиция“ съдебни разноски в размер на 100 лева.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Върховния административен съд на Република България в 14-дневен срок от връчването му на страните.