Р Е Ш Е Н
И Е
№ ……………/…………………, гр.Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Варненският районен съд,
наказателна колегия, VІ състав, в публично заседание на втори декември през две
хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
РАДОСТИНА МЕТОДИЕВА
при секретаря Красимира
Манасиева, като разгледа докладваното от съдията НДАХ № 4999 по описа за 2019
год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано на
основание чл.59 и сл. от ЗАНН по жалба на Й.Л.М. ***, ЕГН **********, подадена
чрез адв. Б.М. от ВАК, против НП № 19-0819-004632 от
23.08.2019год. издадено от началника на група в Сектор ПП при ОД на МВР Варна,
с което са му били наложени следните адм. наказания:
глоба в размер на 200лв. на основание чл.179, ал.2, пр.1 от ЗДП за нарушаване
нормата чл.20, ал.2 от ЗДП и глоба в размер на 10лв. на основание чл. 183,
ал.1, т.1 пр.2 от ЗДП за нарушаване нормата на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДП.
В жалбата си въззивникът твърди,
че НП е незаконосъобразно, като сочи доводи както за нарушение на материалния
закон, така и за допуснати съществени нарушения на процес. правила и моли съда
да го отмени.
Във фазата по съществото на
делото процес. представител на въззивника моли НП да бъде отменено като
акцентира на допуснати съществени нарушения на процес. правила довели до
ограничаване правото на защита на въззивника.
За въззиваемата страна, редовно
призована за датата на съдебното заседание, представител не се явява.
Варненска районна прокуратура,
редовно уведомена за с.з., не изпраща представител и не изразява становище.
Жалбата е подадена в срока за
обжалване, от надлежна страна, поради което и е приета от съда за разглеждане.
След като прецени обжалваното постановление с оглед основанията
посочени във въззивната жалба и събраните по делото доказателства, съдът прие
за установено от фактическа страна следното:
На 11.07.2019год., около
21:50ч., въззивникът управлявайки МПс - Джип „Командер“ с ДК№ В0516РН се движел по ул. ”А.Феликсова“ в гр.Варна в посока от бул. „Цар Освободител“
към бул. “Трети март“. Там пътят не бил прав, а образувал голям десен за
въззивника завой. Последният тъкмо излизал от завоя когато внезапно,
непосредствено пред него, от пътечка от лявата му страна на пътното платно
изскочил пешеходец в явно нетрезво състояние, който се насочил към средата на
платното. За да не удари пешеходеца въззивникът веднага задействал спирачната
система и извил волана надясно навлизайки в банкета. При тази маневра
въззивникът се качил с десните си гуми на десния бордюр, който не бил довършен
– не бил изграден по целия път. Удар между автомобила управляван от въззивника
и пешеходеца не последвал, но двете десни гуми на управлявания от въззивника
автомобил се били спукали. Ситуацията била възприета от св. Г., случайно
преминаващ от там в момента пешеходец, който веднага отишъл при въззивника.
Последният подал сигнал за ПТП в сектор ПП и на място пристигнал екип в състав
свидетелите Х. и Т.. Последните снели обяснения от въззивника и св. Г., които
обяснили ситуацията при която е възникнало произшествието. Поискали от
въззивника документите му за проверка и го тествали за употреба на алкохол.
Въззивникът не представил КТ към СУМПС. Св. Х. преценил, че ПТП-то е резултат
от движение на въззивника с несъобразена скорост и на място му съставил АУАН №
80455/11.07.2019год. В акта св. Х. посочил, че въззивникът е нарушил
разпоредбите на чл. 20, ал.2 и чл. 100, ал.1, т.1 от ЗДП тъй като на
11.07.2019год. в 21:50ч., в гр.Варна, ул. „Ана Феликсова“
до платен паркинг Першиян груп
посока бул. „Трети март“ управлява ла.а. Джип Командер
с рег.№ В0516РН, собственост на Ф. „Ню ентри
Ауто“ ЕООД Булстат **** като при
движение с несъобразена скорост с пътните условия на десен завой губи контрол,
не може да спре и се блъска в тротоарен бордюр вдясно по посока на движението.
ПТП с материални щети. Не носи КТ към СУМПС.
Актът бил надлежно предявен за
подпис на въззивника, който срещу нарушител, както и в разписката
удостоверяваща връчването на акта вписал, че възразява.
На 23.08.25019год., въз основа
на акта, АНО е издал атакуваното НП като е приел изцяло фактическите
констатации изложени в него, приел е че въззивникът е нарушил разпоредбите на
чл. 20, ал.2 и чл.100, ал.1, т.1 от ЗДП и му сложил съответните наказания.
В съдебно заседание като
свидетели са разпитани И.Х. (актосъставител) и В.Т.
(свидетел вписан в акта), които в показанията си пред съда възпроизвеждат
възприятията си от посетеното ПТП, сочат какви обяснения са били дадени от
въззивника и установения на мястото очевидец – че внезапно на пътя излязъл пиян
пешеходец и за да не го удари въззивникът се качил на бордюра.
Като свидетел в хода на
съдебното следствие показания е дал и св. Д.Г. – свидетел очевидец на цялата
ситуация, който, който възпроизвежда възприятията си
от същата с нужната конкретика. Сочи, че автомобилът се е движел бавно, секунди
преди това се разминал с друг автомобил когато пияния внезапно излязъл на пътя
и за да не го удари човекът се качил на
бордюра.
Показанията на всички свидетели
съдът кредитира изцяло като последователни, логични и взаимнодопълващи се.
Като писмени доказателства към
АНП са приложени справка за нарушител, заповед № 8121з-515/14.05.2018год. на
министъра на вътрешните работи, сведение от Й.Л.М., сведение от Д.П.Г.,
протокол за ПТП № 1692586/11.07.2019год. и справка за нарушител.
Горната фактическа обстановка
съдът прие за установена въз основа на всички събрани в хода на съдебното
следствие доказателства както писмени, така и гласни, които преценени по
отделно и в тяхната съвкупност не водят на различни правни изводи.
Съдът в изпълнение на
задълженията си за контрол по законосъобразността на образуването и
провеждането на административно наказателното производство установи, че АУАН и
НП са издадени от компетентните длъжности лица и в сроковете предвидени в
нормата на чл.34 от ЗАНН с оглед посочените в акта дати на нарушенията. И
доколкото с НП на въззивника са били наложени две адм.
наказания за две самостоятелни адм. нарушения съдът
счете, че следва да обсъди всяка част от НП отделно.
По т.1 от НП.
Съдът констатира, че в хода на адм. наказателното производство са били допуснати нарушения
на процесуалните правила, а именно както в АУАН така и в НП липсва описание на
извършеното нарушение и обстоятелствата при които е извършено – нарушение са
разпоредбите на чл.42, т.4 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН.
Съгласно константната съдебна
практика за да е описано нарушението следва в обстоятелствената част на АУАН и
НП да се съдържат обстоятелства и факти, които описват нарушението с неговите
обективни и субективни признаци, както и участието на привлеченото към адм. наказателна отговорност лице в неговото извършване.
В случая по т.1 от НП на
въззивника е наложено наказание за нарушаване нормата на чл.20, ал.2 от ЗДП.
Съгласно цитираната разпоредба
водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на
движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността,
със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с
характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да
бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите
са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато
възникне опасност за движението.
Очевидно от нормата е че
водачите следва да съобразяват скоростта си с изчерпателно посочени
обстоятелства така че да са в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие.
Факти обаче които да са относими към което и да е от обстоятелствата посочени в
нормата на чл. 20, ал.2 от ЗДП не се съдържат в обст.
части на акта и НП. Посочено е че въззивникът не бил съобразил скоростта си с пътните
условия. Пътните условия обаче не са сред обстоятелствата
посочени в нормата на чл.20, ал.2 от ЗДП. Такива са атмосферните условия,
релефа на местността, състоянието на пътя и на превозното средство, превозвания
товар, характера и интензивността на движението, условията на видимост като
подобни факти, относими към съставомерните признаци
не са изложени нито в акта, нито в НП. Нещо повече освен че е съставомерни
факти от хипотезата на чл.20, ал.2 от ЗДП липсват в обст.
части са изложени такива свързани с хипотезата на чл.20, ал.1 от ЗДП – посочено
е че въззивникът изгубил контрол, не можал да спре (защо е било нужно да спира
не е ясно) и се блъснал в десния бордюр. В същност в какво се състои вмененото
на въззивника деяния – че е изгубил контрол или че се е движел с несъобразена
скорост неясно с какви обстоятелства и защо е прието изобщо, че се касае за
загуба на контрол, съответно за движение с несъобразена скорост, неясно с
какво, може само да се гадае.
На следващо място съдът намира
за нужно да отбележи, че несъобразената скорост, както е посочено в АУАН и НП, не е
факт, а правен извод, до който се достига след преценка на установените факти и
събраните по делото доказателства. В случая минимални предпоставки за това
липсват.
Съдът намира, че посочените
по-горе нарушения на процесуалните правила са съществени такива и са достатъчно
основание за отмяна на атакуваното НП в частта на т.1 само на това основание,
тъй като водят до грубо нарушаване правото на защита на наказаното лице. Същото
е лишено от възможността да разбере в извършване на какво точно нарушение е
обвинено, при какви приети за установени факти, за да организира адекватно
защитата си срещу повдигнатото обвинение.
Основен принцип в пеналистиката, част от която е и адм.наказателното
право, е че защитата се осъществява в рамките на фактическите положения
изложени в обстоятелствената част. Лицето се защитава срещу фактите, а не срещу
правната квалификация на нарушението. В случая както бе посочено по-горе
минимални предпоставки за това липсват. В тази връзка следва да се посочи, че
не всяко ПТП се дължи на несъобразена скорост какъвто няма спор, че е бил
подхода на контролните органи в случая.
От друга страна доколкото с НП
на въззивника е наложена санкция за нарушаване нормата на чл.20, ал.2 от ЗДП
съдът след преценка на събраните по делото доказателства счете, че НП в частта
на т.1 се явява издадено и в нарушение на материалния закон.
Както
бе посочено по-горе в мотивите съгласно разпоредбата на чл. 20, ал.2 от ЗДП
водачите на пътни превозни средства са
длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните
условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното
средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с
конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко
предвидимо препятствие. За да е налице нарушение по чл. 20, ал.2 от ЗДвП е
необходимо да се установи по безспорен начин, че водачът е могъл и е бил длъжен
да предвиди конкретното препятствие по пътя. Наличието на съмнение относно този
факт изключва правомощието на АНО да ангажира отговорността на въззивника.
В
конкретния случай от събраните доказателства по безспорен начин се установява
,че въззивникът е бил участник в ПТП – качил се е с управлявания автомобил на
десния бордюр по посоката си на движение, при което двете десни гуми на МПС-то
са се спукали. Доказателства обаче които да сочат, че това станало в резултат на загуба на управлението и то
поради несъобразена скорост с конкретно предвидимо препятствие по делото
липсват. Напротив от показанията св. Г. – очевидец на ситуацията се установява,
че въззивникът се е движел бавно в дясната лента когато внезапно пред него на
пътното платно е изскочил пиян пешеходец и за да не го удари той е завил
надясно и се е качил на бордюра. Показанията на този абсолютно незаинтересован
свидетел кореспондират и с обясненията които е дал въззивника още в деня на
произшествието. В писмен вид той е обяснил пред контролните органи които сам
сигнализирал за случая, че внезапно от пресечка от лявата страна изскочил пиян
пешеходец и за да избегне удар той предприел маневра на дясно и се качил на
бордюра. И доколкото по делото липсват каквито и да било данни още по-малко пък
доказателства сочещи на това, че пешеходецът като опасност е могъл да бъде
възприет от достатъчно разстояние, съответно същият да е представлявал
предвидима опасност, с която въззивникът е следвало да съобрази скоростта си на
движение, а напротив от свидетелските показания на очевидеца се установява, че
е изскачането е било внезапно пред автомобила, то ако е въззивникът да е
причинил ПТП, то виновно поведение от негова страна няма, тъй като ПТП-то се
дължи на предприета от въззивника спасителна маневра. Последната като действие
чрез изменение посоката на движение се предприема от водач на моторно превозно
средство в опасната зона за спиране за предотвратяване настъпването на
общественоопасни последици и се извършва при внезапно възникнала опасност от
неправомерното поведение на участници в движението. И доколкото тази маневра е
била извършена в хипотезата на чл. 13, ал.1 от НК и с нея се уврежда само
имущество, то тя е правомерна. Виновно поведение не е налице.
В
случая съдът намира за нужно да отбележи, че още изначално не са били налице
никакви доказателства установяващи факта
на загуба на контрол над превозното средство и то поради несъобразена скорост,
като в тази част изводите на актосъставителя и след това на АНО се основават на
предположение и на принципа, че като има ПТП вина винаги има водачът на МПС-то
и произшествието е поради несъобразена скорост. Следва да се отбележи, още в
хода на проверката преди съставянето на акта са били съобщени факти, налагащи
по-задълбочена проверка и събиране на доказателства за изясняване на
действителната фактическа обстановка което очевидно не е било сторено.
С оглед на всичко изложено
по-горе съдът счете, че атакуваното НП в частта на т.1 се явява
незаконосъобразно, същото е издадено в нарушение на материалния закон и при
допуснати съществени нарушения на процес. правила и като такова следва да бъде
отменено.
По т.2 от НП.
С тази част на НП на въззивника е било наложено наказание
за нарушение на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДП. Съгласно цитираната разпоредба
водачът на моторно превозно средство е длъжен да носи свидетелство за
управление на моторно превозно средство от съответната категория и контролния
талон към него. Както в АУАН така и в НП се съдържат обстоятелства и факти,
които в достатъчна степен описват както от обективна така и от субективна
страна вмененото на въззивника нарушение като е налице пълно единство между
фактическо и юридическо обвинение.
В случая адм. наказателната
отговорност на въззивника е била ангажирана за неносене на КТ към СУМПС.
В хода на съдебното следствие по безспорен начин от показанията
на св. Х. бе установено, че към момента на проверката извършена на датата
посечена в АУАН (към която дата няма спор, че въззивникът е бил водач на МПС и
е бил участник в ПТП) въззивникът не е представил КТ към СУМПС, поради което
нарушение на посочената по-горе норма е налице. Що се касае до изложените в
жалбата твърдения че КТ е бил
предоставен на контролните органи те не са подкрепени от каквито и да било
доказателства.
В случая АНО е дал правилна квалификация на извършеното
нарушение и е наложил на въззивника следващото му се за него наказание което
определил във фиксирания в санкционната норма на чл. 183, ал.1, т.1 от ЗДП
размер – глоба в размер на 10лв.
В контекста на изложеното
по-горе съдът счете, че НП в частта на т.2 е правилно и законосъобразно
постановено и като такова следва да бъде потвърдено.
Водим от горното Варненският
районен съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 19-0819-004632 от 23.08.2019год. на началника на група в сектор ПП при ОД на МВР
Варна в частта, с която на Й.Л.М. ЕГН **********, на основание чл.179, ал.2 пр.1 от ЗДП е
наложено административно наказание глоба в размер на 200лв. за нарушаване
нормата на чл. 20, ал.2 от ЗДП.
ПОТВЪРЖДАВА
Наказателно постановление № 19-0819-004632 от 23.08.2019год. на началника на група в сектор ПП при ОД на МВР
Варна в частта, с която на Й.Л.М. ЕГН **********, на основание чл.183, ал.1, т.1, пр.2 от ЗДП е
наложено административно наказание глоба в размер на 10лв. за нарушаване
нормата на чл. 100, ал.1, т.1 от ЗДП.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Варненски
административен съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението от страните,
че решението и мотивите са изготвени.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: