Р Е Ш Е Н И Е №260006
Гр. София, 11.01.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, ТО, IV състав, в открито
съдебно заседание на единадесети декември две хиляди и двадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛИЛИЯ
РУНЕВСКА
при участието на секретаря Юлиана Божилова, като
разгледа докладваното от съдията т. д. № 27 по описа за 2020 г. на СОС, за да
се произнесе, взе предвид следното:
Х.С.Н. е предявил срещу „М. Ю. д.а.к.“ чрез клона му в
България – „М. Ю. д.а.к. - Клон „Б.“ обективно съединени искове за плащане на
сумата от 150000 лв., представляваща обезщетение за причинена при злополука –
ПТП, настъпило на 15.02.2019 г., трайна нетрудоспособност, ведно с обезщетение
за забава в размер на законната лихва върху сумата от датата на подаване на
исковата молба до окончателното плащане. Твърди в исковата молба, че с
ответника са сключили договор за застраховка „Сигурност на пътя“, предвиждащ
изплащане на обезщетения при смърт и трайна нетрудоспособност, настъпили при
злополука. На 15.02.019 г., към която дата договорът бил действащ, ищецът
претърпял ПТП, при което пострадал – получил телесни увреждания, описани в
исковата молба /вкл. установена впоследствие епилепсия/, довели до 50 % трайно
намалена трудоспособност. Съответно съгласно договора му се дължало обезщетение,
поради което ищецът отправил претенция за плащане на такова, но застрахователят
му платил само сума от 6000 лв., която не удовлетворявала ищеца, поради което
се предявяват настоящите искове.
Исковете са с правно основание чл. 459, ал. 3, пр. 1
вр. 405, ал. 1 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ответникът оспорва исковете. Не оспорва наличието на
застрахователно правоотношение между страните, както и плащането в полза на
ищеца на сума от 6000 лв. по това правоотношение във връзка с увреждания,
получени при описаното в исковата молба ПТП, същевременно излага твърдения
относно характера на правоотношението, а именно такова по договор за застраховка
„Сигурност по пътя“, която по своя характер е вид застраховка „Злополука“,
съответно твърди, че сума в претендирания от ищеца размер не се дължи по този
договор, тъй като съгласно него отговорността на застрахователя е лимитирана -
за всяка година от действието на този договор /което е 6 години/ застрахователната
сума /лимитът/ била различна. За третата година от действието на договора
лимитът на отговорността на застрахователя бил 30000 евро. При настъпване на
застрахователно събитие той следвало да изплати застрахователната сума или част
от нея в съответствие с общите и специални условия, приложими към договора, с
които ищецът се бил съгласил, като отговорността на застрахователя не била
обвързана от медицинско освидетелстване на застрахования. Застрахователят
изпълнил изцяло задълженията си по договора, тъй като след постъпването на
уведомлението за щета от ищеца и анализ на всички документи по преписката във
връзка с условията на договора било установено, че дължимото в случая
обезщетение е 3000 евро, тъй като полученото от ищеца увреждане следва да бъде
квалифицирано като засягане на костно вещество на черепа в целия му слой –
повърхност по-малка от 3 кв. см., което е основание за плащане на сума в размер
на 10 % от договорената за съответната година застрахователна сума /съгласно
пр. 3 от раздел „Глава“ от таблица 2 - схема
на обезщетенията при трайна частична нетрудоспособност вследствие на злополука/.
Оспорва настъпването на посттравматична епилепсия и твърди, че за такова
заболяване, настъпило в резултат на увреждането при ПТП, не е бил уведомен до
получаването на препис от исковата молба, оспорва и причинната връзка на същото
с ПТП, твърди също, че то не е покрит риск по договора. Излага самостоятелни
доводи за неоснователност на акцесорния иск.
В о. с. з. на 17.09.2020 г. съдът е открил по искане
на ответника процедура по оспорване истинността /верността/ на констативния
протокол за ПТП, с което е приел за разглеждане инцидентен установителен иск с
такъв предмет и с правно основание чл. 124, ал. 4, изр. 1 ГПК, предявен от
ответника по първоначалните искове.
Софийски окръжен съд, след преценка на доказателствата
по делото и доводите на страните, намира следното от фактическа и правна страна:
Исковете са процесуално допустими, а разгледани по
същество – неоснователни и следва да бъдат отхвърлени по следните съображения:
По инцидентния установителен иск:
Ответникът по първоначалните искове въпреки указаната
му доказателствена тежест не е ангажирал никакви доказателства, оборващи
верността на КП, съответно искът следва да бъде отхвърлен.
По главния иск за плащане на обезщетение за причинена
в резултат на злополука - ПТП, трайна нетрудоспособност:
От заключението по допуснатата КСМАТЕ и обясненията на
вещите лица в о. с. з. се установява, че ищецът е пострадал при пътна
злополука, настъпила при следния механизъм: На 15.02.2019 г. към 19.50 ч. - тъмната част
на денонощието, в зоната на километър 21-ви от второкласен път № 81 от
републиканската пътна мрежа в посока от гр. К. към гр. М. се движел лек
автомобил „Понтияк Торент“ с рег. № СО2366СС, управляван от А. А. М.. Платното
за движение в този участък било двупосочно с три ленти за движение, като за
посоката на процесния автомобил били предназначени две пътни ленти, отделени
една от друга посредством единична прекъсната линия „МЗ“ и вляво на тях - лента
за движение в посока от гр. М., към гр. К., отделена от останалите пътни ленти
с единична непрекъсната линия „М1“. Всяка лента за движение била с широчина по
3.50 м. Вляво на левия край на платното за движение се намирал оформен пясъчно-каменист
банкет, разположен на нивото на асфалтовото покритие, с широчина 2.20 м. и
вляво на него се намирала отводнителна канавка с широчина 1.40 м., вляво на която
се намирал скат на изкачване откъм платното за движение с растящи в него храсти
и дървета. В зоната на ПТП участъкът бил прав, с наклон на изкачване в посоката
на движение на процесния автомобил, мокро асфалтово покритие. Придвижвайки се
по горепосочения начин, лек автомобил „Понтияк Торент“ се отклонил вляво от
първоначалната си посока на движение, преминал през лентата за насрещно
движение, крайпътния банкет и водосточната канавка и се ударил с челната си
част в крайпътния скат. По време на ПТП в автомобила пътувал ищецът Х.С.Н.,
който в резултат на ПТП получил следните травматични увреждания: мозъчна
контузия, кръвоизлив в мозъчния ствол, контузия в теменно-срединната област на
главата, мозъчен оток със заличени субарахноидни пространства двустранно, контузия
на шийния отдел на гръбначния стълб с радикулопатия. Установява се също така,
че черепно-мозъчната травма е протекла без пълна загуба на съзнание, със силно
главоболие без повръщане, без отпадна неврологична симптоматика. Медико-билогичната
характеристика на травмата я квалифицира като разстройство на здравето,
временно опасно за живота. От данните по делото обаче не може да се направи
извод за наличие на посттравматичната епилепсия. Първоначално поставената и потвърждавана
впоследствие диагноза е генерализирана идиопатична епилепсия и епилептични
синдроми. Идиопатичната епилепсия е с неизвестен произход. В случая може да се
заключи, че описаните пристъпни състояния са настъпили след процесното ПТП.
В подкрепа на така установените факти са и писмените доказателства
по делото и свидетелските показания.
Не се спори по делото, че застрахователят е платил на
ищеца обезщетение в размер на 3000 евро, приемайки наличие на частична трайна
нетрудоспособност /по смисъла на предложение 3-то от раздел „Глава“ от таблица
2 - схема на обезщетенията при трайна частична нетрудоспособност вследствие на
злополука/, изхождайки от медицинската документация, представена от ищеца, и
след становище на медицинските консултанти на ответника, според които травмите
на ищеца /черепно-мозъчна травма, контузио церебри, хематом на трунци церебри,
довело до увреждане на шийните коренчета/ в контекста на полицата следва да бъдат
квалифицирани като засягане на костно вещество на черепа в целия му слой -
повърхност, по-малка от 3 кв. см., което е основание за плащане на
застрахования на сума в размер на 10 % от договорената за съответната година
застрахователна сума /в случая 30000
евро/.
С оглед гореизложеното съдът намира, че са основателни
наведените от ответника възражения. Сключеният между страните договор за
застраховка „Сигурност на пътя“ /видно от самия договор и приложенията към
него/ има характер на застраховка „Злополука“ по смисъла на КЗ и е с покритие
за 6 години. Застрахователната сума за всяка отделна година от покритието е
различна, за третата година - когато е настъпило ПТП, застрахователната сума /лимитът
на отговорността на застрахователя/ е 30000 евро. Покритите рискове са смърт
вследствие на злополука и трайна нетрудоспособност вследствие на злополука. При
настъпване на застрахователно събитие застрахователят изплаща застрахователната
сума или частта от нея в съответствие с приложимите към застраховката общи и
специални условия, вкл. таблица 1 и таблица 2, указващи приета от
застрахователя схема на обезщетенията при трайна пълна и трайна частична
нетрудоспособност вследствие на злополука.
От доказателствата по делото не се установи безспорно,
че уврежданията на ищеца са с такъв характер, че да доведат до трайна частична
нетрудоспособност по смисъла на уговореното между страните /чл. 3 – дефиниции
от допълнителния договор/. От представеното решение на ТЕЛК от 28.05.2020 г. се
установява, че ищецът е с 60 % трайно намалена работоспособност за срок от три
години /до 01.05.2023 г./, т. е. към момента не може да се приеме, че
частичната нетрудоспособност най-вероятно ще е доживотна /каквото е уговореното
между страните условие/. Независимо от това застрахователят е приел /изцяло в
интерес на ищеца/, че е налице частична трайна нетрудоспособност /по смисъла на
предложение 3-то от раздел „Глава“ от таблица 2 - схема на обезщетенията при
трайна частична нетрудоспособност вследствие на злополука/ и е платил
обезщетение в съответствие с приетото, поради което съдът не следва да
коментира по-подробно горните си изводи. Не се установява обаче ответникът да
дължи обезщетение в по-голям размер съгласно условията на договора и предвид
уврежданията на ищеца /не са налице и предвидените в полицата основания за
удвояване и утрояване на застрахователната сума поради характера на злополуката
като транспортна и осъществена при ползване на предпазен колан/, вкл. от гледна
точка на наличието на епилепсия при ищеца /доколкото при плащането на
обезщетението такова заболяване не е било отчетено, не е било и заявено от
ищеца, видно от предявената от него извънсъдебна претенция пред застрахователя/,
тъй като, от една страна, установената епилепсия е идиопатична, т. е. макар
пристъпите да са започнали след ПТП, заболяването е с неизвестен произход /не е
посттравматично/, т. е. не се установява причинната му връзка със злополуката, от
друга страна, дори да се приеме, че епилепсията е посттравматична /доколкото
диагностицирането и установяването на този вид заболявания е трудно/, тя не
представлява покрит риск по договора /тъй като застрахователните събития,
покрити съгласно полицата, са свързани с
трайна пълна или частична загуба на трудоспособност, за която обезщетенията са
в съответствие със спецификационния лист на полицата и схемата на
застрахователните обезщетения, в които липсва епилепсията като случай на загуба
на трудоспособност, водещ до задължение за плащане на застрахователна сума/.
По акцесорния иск за плащане на обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата
на главния иск:
С оглед изводите за неоснователност на главния иск за
плащане на обезщетение за причинена в резултат на злополука - ПТП, трайна
нетрудоспособност акцесорният иск за
плащане на обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата на главния
иск също е неоснователен.
С оглед изхода на делото съдът намира следното по
исканията на страните за присъждане на разноски:
С оглед изхода на делото на ищеца не следва да се
присъждат разноски /такива не са и сторени в производството/.
Ответникът е направил разноски по делото съобразно
представените доказателства в размер на 7042.80 лв. за възнаграждение на
адвокат, в размер на 100 лв. за възнаграждения на призовани свидетели, в размер
на 300 лв. за възнаграждения на вещи лица и в размер на 5.91 лв. за държавна
такса за издаване на съдебно удостоверение. С представения списък по чл. 80 ГПК
се претендират горните разноски с изключение на тези за държавна такса за
издаване на съдебно удостоверение. Ищецът е направил възражение за прекомерност
на адвокатското възнаграждение, което съдът намира за основателно. Платеното в
случая адвокатско възнаграждение предвид невисоката фактическа и правна
сложност на делото е прекомерно и следва да бъде намалено до минималния размер,
а именно 4530 лв. /чл. 7, ал. 2, т. 5 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения/. Разноските за
възнаграждения на призовани свидетели също не следва да се присъждат в пълен
размер, тъй като ответникът се е отказал от разпита на свидетеля Н.Т.,
съответно внесеният депозит в размер на 50 лв. за призоваване на този свидетел би
могъл да бъде върнат на ответника /в случай на надлежно искане/, но не следва
да се присъжда в тежест на ищеца. Съобразно изложеното на ответника следва да
се присъдят разноски в общ размер от 4880 лв.
Воден от горното, съдът
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „М. Ю. д.а.к.“ чрез клона му в България
– „М. Ю. д.а.к. - Клон „Б.“ с ЕИК **********, със седалище и адрес на
управление:***, представлявано от управителя Д. З., срещу Х.С.Н. с ЕГН **********
*** инцидентен установителен иск за признаване за установено, че констативен
протокол за ПТП с пострадали лица от 06.06.2019 г. е неистински /неверен/
документ.
ОТХВЪРЛЯ предявените от Х.С.Н. с ЕГН ********** *** срещу „М. Ю.
д.а.к.“ чрез клона му в България – „М. Ю. д.а.к. - Клон „България“ с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя Д. З., обективно
съединени искове за плащане на сумата от 150000 лв. /сто и петдесет хиляди
лева/, представляваща обезщетение за причинена при злополука – ПТП, настъпило
на 15.02.2019 г., трайна нетрудоспособност, ведно с обезщетение за забава в
размер на законната лихва върху сумата от датата на подаване на исковата молба
– 14.02.2020 г., до окончателното плащане.
ОСЪЖДА
Х.С.Н. с ЕГН ********** *** да плати на „М. Ю. д.а.к.“ чрез клона му в България
– „М. Ю. д.а.к. - Клон „Б.“ с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
***, представлявано от управителя Д. З., общата сума от 4880 лв. /четири хиляди
осемстотин и осемдесет лева/, представляваща направени по делото разноски за
адвокатско възнаграждение в размер на 4530 лв., за възнаграждение на вещи лица
в размер на 300 лв. и за възнаграждение на призован свидетел в размер на 50 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: