РЕШЕНИЕ
№260026
08.09.2020 г. гр. Несебър
В ИМЕТО НА НАРОДА
Несебърският районен съд
граждански състав на двадесет и четвърти
юни през две хиляди и двадесета година
в публично заседание в следния
състав:
Председател: Нина Моллова- Белчева
секретар Радостина Менчева
като разгледа докладваното от с.
Моллова- Белчева
гр.д.№ 282 по описа за 2019 г. и
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
образувано по повод исковата молба на „Б.О.” ЕООД, ЕИК ********, със седалище и
адрес на управление ***, представлявано от С.Д., против ЕС на сграда с
идентификатор *************, находяща се във
ваканционно селище „****”, КК „Слънчев бряг”, представлявано от В.Т.. Твърди се,
че ищецът бил собственик на самостоятелни обекти в сградата. На проведено на 09.08.2018 г. общо събрание на ЕС дружеството било избрано
за член на УС, а впоследствие с протокол от 17.08.2018 г. на УС за председател
бил избран неговия представляващ. Ищецът осъществявал правомощията си до
15.03.2019 г., когато след справка в Регистър БУЛСТАТ установил, че за
председател било вписано друго лице, а именно В.Т. въз основа на проведено на
05.03.2019 г. заседание на УС. Заявява се, че така проведеното на 05.03.2019 г.
заседание на УС било нередовно свикано и проведено. Заявява се, че С.Д. не била
уведомена за провеждане на такова заседание; решенията били взети при липса на
изискуемия кворум от четири члена. Предвид на изложеното се моли да бъде
отменено взетото решение на УС, с което В.Т. е бил избран за председател на УС.
В срокът по чл.131
от ГПК без депозиран писмен отговор от ответната ЕС, с който се навеждат доводи
за неоснователност на претенцията. Сочи се, че необходимият кворум за
провеждане на събранието на УС бил 3-ма, а не 4-ма, както твърдял ищеца. Твърди
се, че заседанието било проведено посредством конферентна
връзка в отсъствието на С.Д. и Е.С..
Съдът, като взе предвид
становищата на страните, приложения по делото доказателствен материал и
съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
Производството е с правно
основание чл. 43 от ЗУЕС.
По делото не се спори, а това
се установява и от приложеният нотариален акт, че ищецът е етажен собственик в процесната етажна собственост и в този смисъл има правото
да оспорва законосъобразността на атакуваното решение. Видно от представеният
протокол /л.59 от делото/, на 05.03.2019 г. се е провело събрание на членовете
на УС на ЕС. Съгласно разпоредбата на чл.43, ал.2 от ЗУЕС, протоколът от
проведеното събрание се оповестява по реда на чл.16, ал.7 от ЗУЕС, т.е. на
видно и общодостъпно място се поставя съобщение, че протоколът е изготвен, за
което действие също се съставя протокол. Доколкото по делото няма доказателства
кога е бил изготвен протокола от проведеното събрание на УС /за същото се
твърди и че е било проведено неприсъствено/, кога същият е бил подписан от участвалите,
кога е поставено съобщение съобразно нормата на чл.16, ал.7 от ЗУЕС, то следва
да се счете, че исковата молба е допустима, като подадена в 14-дневния срок по
смисъла на чл.43, ал.2 от ЗУЕС.
С оглед вида на настоящата претенция /конститутивен иск/, съдът дължи
произнасяне само досежно наведените в исковата молба твърдени нарушения.
Видно от приложеният протокол,
на проведеното на 05.03.2019 г. събрание на УС са били взети две решения- за
освобождаване на госпожа С.Д. от поста председател на УС, и за избор на нов
председател на УС в лицето на В.Т.. С исковата молба се моли да бъде отменено
само второто решение, поради което единствено то е предмет на настоящата
претенция.
Твърди се от ищецът, че С.Д. не
е била поканена на свиканото заседание. От страна на ЕС се заявява, че същата
била поканена, но отказала да присъства. Доказателства в подкрепа на
твърдението на ответника, в чиято тежест бе да докаже законосъобразността на
действието, не се ангажираха. Действително ЗУЕС не разписва изрични правила за
свикване и провеждане на заседание на УС, както такива изрично са посочени при
свикване и провеждане на общо събрание на ЕС /ОС/. Поради липсата на специални
правила съдът намира, че по аналогия следва да се спазват правилата за свикване
на ОС. Дори, обаче, да се приеме, че и те не следва да се спазват, резонно и
логично е за провеждане на заседание на УС да се поканят всички негови членове.
Както бе посочено по- горе, доказателства, че е била поканена С.Д. не се
ангажираха по делото.
На следващо място спорен е
въпросът дали при провеждане на заседанието е бил налице необходимия кворум за
това. Съобразно нормата на чл. 22, ал.1 от ЗУЕС, Управителният съвет провежда заседание най-малко веднъж на три месеца
и приема решения с обикновено мнозинство, ако присъстват две трети от
членовете му. По делото няма спор, че на ответната ЕС, като орган на
управление, е бил избран УС в състав от 5 човека. В този смисъл настоящата
инстанция счита, че за да е налице сочения в закона кворум за провеждането му,
следва на заседанието да присъстват най- малко 4-ма от членовете му. Принципно
вярно е разсъждението на ответника, че съобразно правилата в математиката 3,33 /колкото
съставлява 2/3 от 5/ се закръгля на 3, но в случая този принцип не е приложим.
Това е така тъй като ако се приеме, че 3-ма членове са достатъчни за да се
проведе заседанието, то това няма да отговаря на законовото изискване за най-
малко 2/3. Доколкото по делото не е спорно, че заседанието се е провело в
отсъствието на двама от членовете на УС, следва да се приеме за основателно твърдението,
че заседанието е било проведено при липса на кворум. От там атакуваното решение
се явява и незаконосъобразно.
Наведените
твърдения относно липсата на надлежно обявяване на протокола от проведеното
заседание, рефлектират само върху допустимостта на исковата молба, и именно в
тази връзка съдът ги обсъди при разглеждане на въпроса относно това дали е
спазен срока за подаване на исковата молба.
С
оглед изложеното по- горе относно ненадлежното уведомяване на С.Д. за
провеждане на заседанието и липсата на кворум на същото, съдът намира исковата
молба за основателна, поради което следва да бъде отменено атакуваното решение
на УС за избор на нов председател.
На
основание чл.78, ал.1 от ГПК, следва да бъде уважено искането на ищецът за присъждане
на сторените разноски. Видно от приложеният в тази връзка нарочен списък се
претендира сумата от 80 лв.- държавна такса, и сумата от 500 лв.- адвокатско
възнаграждение. Съдът счита, че на дружеството следва да се присъди единствено
сумата от 80 лв., представляваща заплатена държавна такса. Липсват
доказателства, от които да се следва извода, че претендираните
500 лв. са реално заплатени от страна на ищеца, за да бъдат присъдени. И в
двата приложени договора за правна помощ са уговорени единствено задължения на
ищеца да заплати адвокатски възнаграждения в определени срокове, но няма
удостоверяване, че същите са реално заплатени, поради което и не следва да
бъдат присъждани. Доводите на ответната ЕС относно противоречие на интереси от
страна на адв. Ф. са ирелевантни при определяне на
размера на възнаграждението.
Мотивиран от
горното, Несебърският районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ взетото на проведеното на
05.03.2019 г. заседание на УС на ЕС на сграда с идентификатор *************, находяща се във ваканционно селище „****”, КК „Слънчев
бряг”, решение, с което за председател на УС е избран В.Е.Т., обективирано в
нарочен протокол от 05.03.2019 г.
ОСЪЖДА ЕС на сграда с идентификатор *************, находяща се във ваканционно селище „****”, КК „Слънчев
бряг”, да заплати на „Б.О.” ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление ***, представлявано от С.Д., сумата от 80 лв., представляващи направени разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Бургас в двуседмичен срок от уведомяването на страните за
изготвянето му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: