Р Е Ш Е Н И Е
Номер
261 09.07.2021
година град
Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският окръжен съд,
граждански състав
на десети юни две
хиляди двадесет и първа година
в публично
заседание в следния
състав:
Председател: Янко Новаков
Членове:
-
Секретар:
Цветанка Арнаудова
Прокурор:
-
като
разгледа докладваното от съдия Новаков
търговско
дело номер
457 по описа за 2020 година,
за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 124, ал. 1, предл.
ІІ от Гражданския процесуален кодекс.
Ищецът „Наси Радо“ ООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. Карнобат, ул. „Беласица“ № 1, със съдебен адрес гр.
Бургас, ул. „Ал. Стамболийски“ № 69, ап. 2 – адв. Стоян Арнаудов е предявил
против ответника Община Айтос иск за установяване съществуването на концесионно
правоотношение по договор от 30.10.2014г., съгласно който ответникът
предоставил на ищеца правото да управлява и поддържа за срок от 15 години язовир
„Над селото“ с площ от 32,427 дка в землището на с. Чукарка (имот № 000110 по
КВС, съответстващ на имот с кадастрален идентификатор 81640.25.23) като
извършва следните дейности – рибовъдство, напояване, спортен риболов, както и
туристическа дейност.
Ищецът посочва, че на 18.08.2020 г. му
било връчено Писмо № 92-Ф-852 от 14.08.2020 г., с което Кметът на Община Айтос,
позовавайки се на решение на общинския съвет от 30.07.2020 г., го уведомил, че
прекратява едностранно договора.
Мотивите на концедента били изложени във
внесена за разглеждане в общинския съвет
докладна записка на кмета, описваща необходимост от основен ремонт на
язовира за привеждането му в съответствие със завишени изисквания за
безопасност, въведени с изменение на Закона за водите.
Ищецът първоначално подал жалба пред
Бургаския административен акт за прогласяване на нищожността на изявлението за
едностранно прекратяване на договора. Поради липсата на административен
характер на спора делото било изпратено по подсъдност на Айтоския районен съд,
а впоследствие – на настоящата инстанция.
В изпълнение на указания по реда на чл.
129, ал. 2 от ГПК ищецът е депозирал писмено уточнение с доводи, че изявлението
на кмета за прекратяване на договора не е произвело правно действие. То било
преждевременно, тъй като предшествало изтичането на срока, в който областният
управител можел да оспори решението на общинския съвет по реда на чл. 45, ал. 4
от ЗМСМА.
В уточнението се посочва, че не било
налице нито едно от лимитативно уредените в чл. 145, ал. 2 от Закона за
концесиите основания за едностранно предсрочно прекратяване на концесионното
правоотношение. Ищецът интерпретира разпоредбата на чл.19а, ал. 2 от Закона за
водите като изрична забрана за такова прекратяване. Освен това концедентът не се бил позовавал на
конкретни разпоредби от Закона за водите, налагащи преустановяване действието
на договора.
Ищецът не е оспорил мотивите на внесената
в общинския съвет докладна записка във връзка с необходимостта от неотложен
ремонт на язовира.
Ответникът Община Айтос е оспорил иска.
Аргументирал е едностранното
прекратяване на договора с влошеното техническо състояние на язовира, преценено
през призмата на завишени нормативни изисквания, въведени с изменения на Закона
за водите от 2018 г. насам.
Бургаският окръжен съд, като взе предвид събраните по
делото доказателства и като съобрази разпоредбите на закона, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
Няма спор, че с договор за концесия от 30.10.2014г. (л. 18-25 от приложеното адм. дело №
1732/2020 г- на Административен съд – Бургас) ответникът Община Айтос
предоставил на ищеца „Наси Радо“ ООД правото да управлява и поддържа за срок от
15 години язовир „Над селото“ с площ от 32,427 дка в землището на с. Чукарка
(имот № 000110 по КВС, съответстващ на имот с кадастрален идентификатор
81640.25.23) като извършва следните дейности – рибовъдство, напояване, спортен
риболов, както и туристическа дейност.
Ищецът не е поел задължение за основен
ремонт.
Със ЗИД на Закона за водите - ДВ
бр.55/2018г. е създаден §4в от ПЗР, според който ремонтите и реконструкциите на
язовири - държавна и общинска собственост могат да се възлагат от търговско дружество
със 100% държавно участие (освен когато има концесионер, отговарящ за тези
дейности). Посочено е, че Министерският съвет по предложение на Председателя на
Държавната агенция за метрологичен и технически надзор (ДАМТН) одобрява списък
на язовирите, подлежащи на такъв ремонт. Общините възстановяват разходите, освен
ако прехвърлят язовирите безвъзмездно на държавата.
С Решение № 495 от 13.07.2018г. (л. 62-65)
Министерският съвет е определил „Държавна консолидационна компания” ЕАД като
дружество, което да организира ремонтите и реконструкциите на язовири -
държавна и общинска собственост. С решението е одобрен списък на язовири, нуждаещи
се от основен ремонт, сред които и процесният.
Няма спор, че през 2018г. „Държавна
консолидационна компания” ЕАД уведомила Община Айтос, че за процесния язовир били сключени договори за ремонт и
реконструкция за 2018/2019г. (виж списъка на л. 66).
За да не носи отговорност за
възстановяване на ремонтните разходи Община Айтос е предложила да дари язовира
на Държавата чрез Областен управител – Бургас. Предложението е било отхвърлено
заради изменение на Закона за водите (ДВ бр.61 от 2019г.), въвеждащо нормативна
забрана за прехвърляне на отдадени на концесия язовири (чл. 19а). В тази връзка
е била издадена Заповед № РД-09-61 от 24.03.2020 г. на областния управител (л.
68).
Представените констативни протоколи (л. 69
-82) свидетелстват, че през периода от 2017-2020г. са били извършени многобройни
проверки на техническото състояние на язовирната стена и съоръженията към нея -
от ГД „НЯСС” към ДАМТН, от комисии при Община Айтос и от междуведомствена комисия по Закона за водите,
назначена от областния управител. Установени са били неизправности в основния изпускател, нарушена геометрия на язовирната
стена и липса на монтирана контролно-измервателна система.
Именно поради влошеното техническо
състояние на язовира, който не отговарял на изискванията обществена
безопасност и поради необходимостта от
извършване на крупен ремонт, непосилен за местния бюджет, Общинският съвет в
Айтос е приел Решение № 122 от 30.07.2020 г. за едностранно прекратяване на договора
(л.40-41), обусловено от изтичането на 1-седмичен срок от съобщението.
Общинският съвет е действал от името на общината
– концедент на основание чл. 17, ал. 1 т. 2 от ЗК (отм.) вр. § 5 от ПЗР на ЗК.
Решението е мотивирано със съображения, изложени
във внесена за разглеждане в общинския съвет
докладна записка на кмета (л. 37-39). При тези данни съдът намира, че е
налице е хипотезата на чл. 75, ал. 1, т. 1 от ЗК (отм.), възпроизведена и в чл.
12.4, т. 1 от договора, предвиждаща едностранното прекратяване на концесионното
правоотношение при възникнала опасност за околната среда и човешкото здраве.
Няма спор, ищецът е бил уведомен за
прекратяването на договора чрез кмета на общината.
Съдът не споделя застъпената в исковата
молба теза, че решението на общинския съвет не било влязло в сила. В случая не се касае за административен акт,
а за гражданскоправно изявление, което е породило действие с достигането му до адресата.
Предвид изложеното искът по чл. 124, ал.
1, предл. ІІ от ГПК за установяване съществуването на концесионно правоотношение
следва да бъде отхвърлен.
По разноските в процеса:
По указания на въззивната инстанция цената на иска е
определена на базата на данъчната оценка на процесния имот, възлизаща на
22212,40 лева.
Ответникът е заплатил адвокатско възнаграждение в
размер на 1200 лева при нормативен минимум от 1196,37 лева. По повод
възражението по чл. 78, ал. 5 от ГПК съдът отбелязва, че хонорарът не е
прекомерен.
На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК посочените разноски
следва да бъдат възложени в тежест на ищеца.
Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ иска на „Наси Радо“
ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Карнобат, ул.
„Беласица“ № 1, със съдебен адрес гр. Бургас, ул. „Ал. Стамболийски“ № 69, ап.
2 – адв. Стоян Арнаудов за установяване съществуването на концесионно
правоотношение по договор от 30.10.2014г., съгласно който ответникът
предоставил на ищеца правото да управлява и поддържа за срок от 15 години язовир
„Над селото“ с площ от 32,427 дка в землището на с. Чукарка (имот № 000110 по
КВС, съответстващ на имот с кадастрален идентификатор 81640.25.23) като
извършва следните дейности – рибовъдство, напояване, спортен риболов, както и
туристическа дейност.
ОСЪЖДА „Наси Радо“ ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. Карнобат, ул. „Беласица“ № 1,
със съдебен адрес гр. Бургас, ул. „Ал. Стамболийски“ № 69, ап. 2 – адв. Стоян
Арнаудов съдебноделоводни разноски в размер на 1200 (хиляда и двеста) лева.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Бургаския
апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: