Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е   №

София, 16.04.2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, ІІ-в състав, в открито заседание на десети април през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светлин Михайлов

               Членове:  Пепа Тонева

                                Габриела Лазарова

 

при секретаря Антоанета Луканова.……..…………………………………… и с участието

на прокурора ……………………………………………..……………………. като разгледа

докладваното от ……………….съдия Михайлов ………...……...гр.д. № 7 173... по описа

за 2018 г.,       и за да се произнесе, съдът взе предвид:

                        Производството е по реда на чл.258 и следв. от ГПК.

         Образувано е по повод постъпила въззивна жалба от „Т.С.“ ЕАД, с която обжалва решение от 12.01.2018 г., постановено по гр.д. № 63 479/15 г. по описа на Софийски районен съд, Гражданско отделение, 45 състав, в частта, в която са уважени предявените искове с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД за сумата от 975.28 лв. мораторна лихва върху главница от 2 289.02 лв. за периода 27.04.2011 г. до 20.10.2015 г., иска с правно основание чл.59 от ЗЗД за сума в размер на 36 лв., представляваща заплатени такси и разноски по и.д. № 20118630400128, както и иска с правно основание чл.86 от ЗЗД за сумата от 190.41 лв., представляваща мораторна лихва върху главница от 447.16 лв. за периода от 27.04.2011 г. до 20.10.2015 г. В тази връзка твърди, че с влязло в сила решение по гр.д. № 13 466/12 г. по описа на Софийски районен съд, 118 състав е признато за установено, че ищецът не дължи сумите, предмет на издаден изпълнителен лист по ч.гр.д. № 08 746/02 г. по описа на Софийски районен съд, 77 състав. Твърди, че по отношение на сумата от 36 лв. не е налице фактическия състав на чл.59 от ЗЗД. По отношение на исковете с правно основание чл.86 от ЗЗД твърди, че липсва покана, поради което не следва да се счита, че е изпаднал в забава. Моли съда да постанови решение, с което да отмени атакуваното и вместо него постанови ново, с което да се отхвърлят претенциите, като претендира разноски в заповедното, първоинстанционното и настоящето производство.

            Ответникът по жалбата Д.А.Б. редовно уведомен  оспорва същата. Твърди, че наведените доводи са неоснователни, тъй като съдът се е позовал на влязлото в сила решение, с което е признато за установено, че не се дължат сумите. Моли съда да постанови решение, с което да потвърди атакуваното, като правилно и законосъобразно и претендират разноски.

            Съдът след като се съобрази с доводите на страните и обсъди събраните по делото писмени доказателства, съобразно разпоредбата на чл.235 от ГПК, приема за  установено от фактическа и правна страна следното:

            От фактическа страна:

           Не се спори между страните, а се установява и от доказателствата по делото, че с атакуваното решение от 12.01.2018 г., постановено по гр.д. № 63 479/15 г. по описа на Софийски районен съд, Гражданско отделение, 45 състав, че съдът е отхвърлил предявеният от Д.А.Б. срещу ЧСИ С.Х., per. № 863 в КЧСИ, с район на действие районна на СГС, иск с правно основание чл. 49, вр. чл. 45 от ЗЗД, за осъждане на ЧСИ С.Х. да заплати на Д.А.Б., сумата в размер на 447.16 лева, събрани такси по изп. № 128 по описа на ЧСИ С.Х. за 2011 г., ведно със законната лихва, считано от 20.10.2015г. до окончателното изплащане на сумата, сумата в размер на 190.41 лева, мораторна лихва върху главницата, за периода от 27.04.2011 г. до 20.10.2015 г.; осъдил е по предявеният от Д.А.Б. срещу „Т.С.” ЕАД иск с правно основание чл. 55, ал.1, пред.З от ЗЗД, „Т.С.” ЕАД да заплати на Д.А.Б., сумата в размер на 2 289.02 лева, платена на отпаднало основание, ведно със законната лихва, считано от 20.10.2015 г. до окончателното и изплащане, сумата в размер на 975.28 лева, мораторна лихва върху главницата, за периода от 27.04.2011 г. до 20.10.2015 г.; осъдил е по предявеният от Д.А.Б. срещу „Т.С.” ЕАД иск с правно основание чл. 59 от ЗЗД, „Т.С.” ЕАД да заплати на Д.А.Б., сумата в размер на 447.16 лева, представляваща заплатени такси по изп.д. № 128/2011 г. по описа на ЧСИ С.Х., ведно със законната лихва, считано от 20.10.2015 г. до окончателното и изплащане, сумата в размер на 190.41 лева, мораторна лихва върху главницата, за периода от 27.04.2011 г. до 20.10.2015 г. и е осъдил „Т.С.” ЕАД да заплати на Д.А.Б. сумата в размер на 1 400.87 лева, сторени от ищеца разноски в производството.

           Не се спори между страните а се установява и от доказателствата по делото, че по гр.д. № 08746/02 г. по описа на Софийски районен съд,  77 с-в е издаден изпълнителен лист за следните суми: сумата в размер на 1 496.55 лева - главница, ведно със законната лихва, считано от 10.12.2002 г. до окончателно изплащане, за сумата в размер на 342.58 лева - мораторна лихва, за периода от м.02.2000 г. до м.09.2002 г., както и за сторените по делото разноски в размер на 36.78 лева.

           Не се спори между страните, а се установява и от доказателствата по делото, че с решение от 04.10.2012 г., постановено по гр.д. № 13 466/12 по описа на Софийски районен съд, 118 състав, влязло в сила на 27.10.2012 г., съдът е признал за установено, че ищецът не дължи на ответника „Т.С.” ЕАД сумите по издадения изпълнителния лист.

           Не се спори между страните, а се установява и от доказателствата по делото, че въз основа на издадения изпълнителен лист, по молба на взискателя „Т.С.” ЕАД от 18.02.2011 г. било образувано пред ответника ЧСИ С.Х. изп.д. № 128/2011 г., като в хода на изпълнителното производство, преди влизане в сила на решението по гр.д. № 13 466/12 г. е била събрана сумата общо в размер на 2 700 лева, от които сумата в размер на 859.27 лева за главница, 1 321.75 лева, събрани лихви върху главницата и сумата в размер на 411.16 лева - събрани такси по чл. 79 от ЗЧСИ.

           Не се спори между страните, а се установява и от приетото като доказателство по делото изпълнително дело № 128 по описа на ЧСИ С.Х., че постъпилите от ищеца горепосочени суми са превеждани по сметка на взискателя „Т.С.” ЕАД до 08.03.2012 г., а на 27.03.2012 г. по сметка на ответника ЧСИ Х. е преведена сумата в размер на 411.16 лева с ДДС - такси по чл. 79 от ЗЧСИ. Не се спори, а се установява и от доказателствата по делото, че с постановление на ЧСИ от 28.03.2012 г., въз основа на издадена обезпечителна заповед, изпълнителното производството е спряно, като впоследствие, на основание постъпила молба от ищеца, с приложение към нея на решението, изпълнителното производството е прекратено с постановление на ЧСИ от 26.02.2013 г.

           От заключението на съдебно-счетоводната експертиза, се установява, че законната лихва върху направените вноски по и.д. № 128/2011 г. по описа на ЧСИ от момента на плащането на съответната вноска до 20.10.2015 г. възлиза на 1 165.70 лева, а за периода от 27.10.2012 г. до 20.10.2015 г. възлиза на 828.18 лева.  

От правна страна:

           При така установената фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:

           Видно от обстоятелствената част и петитума на исковата молба и направените от ищеца уточнение, същият е предявил обективно съединени, при условията на кумулативното обективно съединяване искове с правно основание чл.55, ал.1, предл.3 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.

           С атакуваното решение от 12.01.2018 г., постановено по гр.д. № 63 479/15 г. по описа на Софийски районен съд, Гражданско отделение, 45 състав, съдът е отхвърлил предявеният от Д.А.Б. срещу ЧСИ С.Х., per. № 863 в КЧСИ, с район на действие районна на СГС, иск с правно основание чл. 49, вр. чл. 45 от ЗЗД, за осъждане на ЧСИ С.Х. да заплати на Д.А.Б., сумата в размер на 447.16 лева, събрани такси по изп. № 128 по описа на ЧСИ С.Х. за 2011 г., ведно със законната лихва, считано от 20.10.2015г. до окончателното изплащане на сумата, сумата в размер на 190.41 лева, мораторна лихва върху главницата, за периода от 27.04.2011 г. до 20.10.2015 г.; осъдил е по предявеният от Д.А.Б. срещу „Т.С.” ЕАД иск с правно основание чл. 55, ал.1, пред.З от ЗЗД, „Т.С.” ЕАД да заплати на Д.А.Б., сумата в размер на 2 289.02 лева, платена на отпаднало основание, ведно със законната лихва, считано от 20.10.2015 г. до окончателното и изплащане, сумата в размер на 975.28 лева, мораторна лихва върху главницата, за периода от 27.04.2011 г. до 20.10.2015 г.; осъдил е по предявеният от Д.А.Б. срещу „Т.С.” ЕАД иск с правно основание чл. 59 от ЗЗД, „Т.С.” ЕАД да заплати на Д.А.Б., сумата в размер на 447.16 лева, представляваща заплатени такси по изп.д. № 128/2011 г. по описа на ЧСИ С.Х., ведно със законната лихва, считано от 20.10.2015 г. до окончателното и изплащане, сумата в размер на 190.41 лева, мораторна лихва върху главницата, за периода от 27.04.2011 г. до 20.10.2015 г. и е осъдил „Т.С.” ЕАД да заплати на Д.А.Б. сумата в размер на 1 400.87 лева, сторени от ищеца разноски в производството.

           По допустимостта и основателността на подадената въззивна жалба:

           По отношение на така подадената въззивна жалба, съдът намира, че същата е подадена в срок и от упълномощено лице, поради което е процесуално допустима. Атакуваното решение е валидно и допустимо.

           Релевираните във въззивната жалба твърдения за незаконосъобразност на решението са свързани с изводите на съда по отношение на дължимостта на обезщетението за забава, като се твърди, че липсва покана, след която ответникът да е изпаднал в забава, както и че не са налице предпоставките на чл.59 от ЗЗД по отношение на присъдената сума от 36 лв. Така релевираните основания за незаконосъобразност, съдът в настоящия си състав намира за основателни.

    По отношение на наведените доводи за незаконосъобразност на решението, свързани с липсата на покана, с оглед на която да е изпаднал ответника в забава, съдът намира следното:

    Искът по чл. 55 ЗЗД е един, с него ищецът претендира връщането на нещо, което е дал на ответника и в негова тежест е да докаже единствено даването. В тежест на ответника е да докаже, на какво основание е получил даденото. Първата хипотеза на чл. 55 ЗЗД е налице, както когато ищецът докаже даването, а ответникът не докаже претендираното от него основание, така и когато ответникът докаже основанието, на което получил даденото, но ищецът докаже и репликата си, че това основание е нищожно. Втората и третата хипотеза на чл. 55 ЗЗД са налице, когато ищецът докаже даването, ответникът докаже основанието, на което е получил даденото, но ищецът докаже и репликата си, че това основание не се е осъществило или е отпаднало. Ако основанието съществува (осъществили са се фактите, които го пораждат и правните им последици не са опорочени от нищожност нито са отпаднали поради унищожаване, разваляне, отменяване или прекратяване по друга причина на сделката), искът е неоснователен. В конкретния случай даденото от ищеца по изпълнителното дело е дадено на отпаднало основание, за което обстоятелство не се спори между страните. Спорно е въпроса за началния момент, от които възниква задължението на получилия да върне полученото. Безспорно в съдебната практика и теорията се приема, че при фактическия състав на чл. 55, ал. 1 ЗЗД основанието е налице към момента на извършване на престацията, поради което тя не може да се иска обратно, докато то съществува. Затова вземането става изискуемо от деня, в който отпада основанието.

В зависимост от това и от конкретните обстоятелства по делото, по иск за заплащане на обезщетение за забава, трябва да се определи и момента, от който длъжникът е изпаднал в забава по отношение на задължението си за връщане на недължимо полученото плащане. За да е налице забава в изпълнението на реституционно парично задължение по чл. 55, ал. 1 предл.3-то ЗЗД, договорната връзка трябва да е прекратена и кредиторът да е отправил покана за изпълнение към длъжника. Изискуемостта на вземането възниква от отпадане на основанието, но длъжникът изпада в забава и дължи обезщетение по чл. 86, ал. 1 ЗЗД от деня на поканата за изпълнение. Преди този момент няма основание да се счита, че длъжникът е в забава, тъй като нормата на чл. 84, ал. 2 ЗЗД разпорежда, че когато няма определен ден за изпълнение, поканата на кредитора поставя длъжника в забава и от този момент той дължи обезщетение за вредите от забавеното изпълнение (в с.см. - Решение № 47/31.03.2011 г. по т.д. № 706/2010 г. на І т.о. на ВКС на РБ). В конкретния случай липсват доказателства за отправена покана до ответника, поради което същият не е изпаднал в забава.

    С оглед на изложеното съдът намира, че атакуваното решение е незаконосъобразно и неправилно, в частта, в която съдът е присъдил обезщетение за забава и като такова следва да се отмени. Решението следва да се отмени и в частта, в която съдът е присъдил разноски над сумата от 792.76 лв.

    По отношение на направеното изявление за разноски съдът намира, че такива се дължат на въззивника, поради което въззиваемата страна следва да бъде осъден да заплати сумата от 20 лв., разноски в настоящето производство.

    Водим от гореизложеното Софийски градски съд

 

Р   Е  Ш   И:

             

                        ОТМЕНЯ  решение от 12.01.2018 г., постановено по гр.д. № 63 479/15 г. по описа на Софийски районен съд, Гражданско отделение, 45 състав, в частта, в която съдът е  осъдил „Т.С.” ЕАД да заплати на Д.А.Б. сумата в размер на 975.28 лева, мораторна лихва върху главницата, за периода от 27.04.2011 г. до 20.10.2015 г. и сумата в размер на 190.41 лева, мораторна лихва върху главницата, за периода от 27.04.2011 г. до 20.10.2015 г., както и в частта, в която съдът е присъдил разноски над сумата от 792.76 лв., като правилно и законосъобразно и вместо него постановява:

                        ОГХВЪРЛЯ предявеният от Д.А.Б., ЕГН: ********** срещу „Т.С.“ ЕАД, ЕИК: *******искове с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД за сумата в размер на 975.28 лева, мораторна лихва върху главницата, за периода от 27.04.2011 г. до 20.10.2015 г. и сумата в размер на 190.41 лева, мораторна лихва върху главницата, за периода от 27.04.2011 г. до 20.10.2015 г., като неоснователни.

                        ОСЪЖДА Д.А.Б., ЕГН: ********** да заплати на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК: *******сумата от 20 (двадесет) лв., на основание чл.78 от ГПК.

                        Решението не подлежи на касационно обжалване, на основание на чл.280 от ГПК.

                       

 

 

                   Председател:                                                         Членове: 1.

 

 

 

                                                                                                                      2.