РЕШЕНИЕ
№ 41
гр. Кърджали, 24.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, І СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Здравка Запрянова
при участието на секретаря Ралица Димитрова
като разгледа докладваното от Здравка Запрянова Административно
наказателно дело № 20235140200029 по описа за 2023 година
Обжалвано е Наказателно постановление № ****** от 14.10.2022г.,
издадено от Директор на Д. "И. Т."- К., с което е наложено административно
наказание имуществена санкция в размер на 1500.00лв. на „Я. **”ЕООД с
ЕИК ******** за нарушение на чл.62 ал.1 вр.чл.61 ал.1 от КТ извършено на
19.08.2022г. в гр.К.
Жалбоподателят „Я. **”ЕООД намира наказателното постановление
за незаконосъобразно, тъй като е издадено при съществени административно
процесуални нарушения, и при неправилно приложение на материалния
закон. Оспорва констатациите на контролните органи и твърди, че
необосновано е ангажирана административно- наказателната му отговорност,
тъй като не е извършено описаното нарушение. Моли съда да постанови
решение, с което да отмени обжалваното наказателно постановление като
незаконосъобразно. В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован
не се явява и не се представлява.
Административнонаказващият орган, чрез процесуалния си
представител в съдебно заседание оспорва жалбата и моли наказателното
постановление да бъде потвърдено. Сочи, че от събраните по делото писмени
1
и гласни доказателства се установила материалната законосъобразност на
проведената административнонаказателна процедура. Безспорно било
доказано извършеното нарушение, потвърдено от показанията на контролните
органи. Моли да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в полза на
наказващия орган. Представя и писмена защита, в която излага подробни
съображения за законосъобразност на атакувания акт.
Районна прокуратура- Кърджали, редовно призована за съдебното
заседание на основание чл.62 от ЗАНН, не се представлява.
Съдът след като прецени събраните по делото гласни и писмени
доказателства намира за установено следното от фактическа страна: На
19.08.2022г. свидетелите Н. Н., К. С. и Е. Ю.- инспектори в ДИТ- К.,
извършили проверка по спазване на трудовото законодателство и условията за
безопасност и здраве при работа по работни места на обект, представляващ Д.
п. ц. „Х.-х.“ стопанисван от „Я. **“ЕООД, намиращ се в гр.К. ул.П. Д. № **.
Свидетелите установили в обекта да работят около пет лица. Едно от тях
било В. М. П.. Той бил облечен с личните си дрехи и сервирал храна и
напитки на клиенти в заведението. Преди проверката проверяващи
разговаряли с това лице и то им споделило, че работи в обекта. В декларация,
която контролните органи му предоставили, В. М. П. декларирал писмено, че
работи за фирма „Я. **”ЕООД на обект Д. ц. Х. х. от 9.08.2022г., на длъжност
сервитьор, нямал сключен трудов и граждански договор, не е получил копие
от заверено уведомление и екземпляр от сключен писмен трудов договор, с
работно време от 15.00 до 21.00 часа с почивни дни по график 1 ден, при
месечно трудово възнаграждение в размер на 450лв., не е получил още
заплата. Проверката продължила и по документи в ДИТ- К.. При извършена
справка в информационната система на ИА ГИТ било установено, че към
19.08.2022г. работникът В. М. П. нямал сключен трудов договор с
дружеството-жалбоподател, на чийто обект полагал труд. До приключване на
проверката не бил представен сключен трудов договор между жалбоподателя
и В. М. П.. За това контролните органи приели, че работодателят „Я.
**”ЕООД на 19.08.2022г. не е сключил трудов договор в писмена форма с
работника В. М. П. преди постъпването му на работа. По този повод на
16.09.2022г. срещу жалбоподателя бил съставен акт за установяване на
административно нарушение по чл.62 ал.1 вр. чл.61 ал.1 от КТ, който бил
2
връчен на управителя на дружеството, който го подписал без възражение.
Така на 14.10.2022г. наказващият орган издал процесното наказателно
постановление, с което на основание чл.416 ал.5 вр. чл.414 ал.3 от КТ
наложил на „Я. **”ЕООД административно наказание „имуществена
санкция” в размер на 1500 лева за извършено нарушение по чл.62 ал.1
вр.чл.61 ал.1 от КТ.
Така изложената фактическа обстановка се доказва от показанията
на разпитаните свидетели Н. Н., К. С. и Е. Ю., на които съдът дава вяра
изцяло, тъй като са последователни, непротиворечиви и взаимно допълващи
се. Те са очевидци, извършили проверката по работни места и установили В.
М. П. да извършва трудова дейност на обекта, стопанисван от жалбоподателя.
Тримата не само са възприели непосредствено лицето да работи за
дружеството, но и са събрали писмено данни за това от самия работник, който
е декларирал, че работи в проверявания обект, описвайки и основните
елементи на трудовото правоотношение. По никакъв начин не се установи
посочените свидетели да са пристрастни или заинтересовани от изхода на
настоящия спор. Гореизложената фактическа обстановка се потвърждава
напълно и от приложените по делото писмени доказателства- Акт за
установяване на административно нарушение от 16.09.2022г.; Протокол за
извършена проверка изх.№ ******/ 14.09.2022г.; Декларация, съдържаща
сведение по чл.402 от КТ, попълнена и подписана на 19.08.2022г. от В. М. П.;
Справка от Информационна система на ИА ГИТ към 22.08.2022г.; Справка от
ТР относно актуалното състояние на „Я. **”ЕООД; Покана от 14.09.2022г.
Прочее по делото не бяха събрани доказателства оборващи установената
фактическа обстановка.
От правна страна съдът установи следното: Жалбата е процесуално
допустима, тъй като е подадена от надлежна страна и в законоустановения
срок по чл.59 ал.2 от ЗАНН, поради което следва да бъде разгледана по
същество. Разпоредбата на чл.62 ал.1 от КТ гласи, че трудовият договор се
сключва в писмена форма. Според другата посочена в атакуваното
постановление правна норма чл.61 ал.1 от КТ, трудовият договор се сключва
между работника или служителя и работодателя преди постъпването на
работа. Установи се по делото, че към момента на проверката В. М. П. е
предоставял работна сила за жалбоподателя, като е осъществявал трудова
3
дейност в обекта, стопанисван от него, с оглед на което безспорно е налице
трудовоправно отношение, за което са приложими разпоредбите на КТ. Ето
защо и предвид изложеното по-горе съдът прие, че нарушението е доказано,
тъй като работодателят не е сключил трудов договор в писмена форма с
работника преди постъпването му на работа, с което и не са спазени
правилата на чл.62 ал.1 вр.чл.61 ал.1 от КТ. С оглед на констатираното
нарушение законосъобразно е ангажирана административно наказателната
отговорност на „Я. **”ЕООД на основание чл.414 ал.3 от КТ, предвиждащ
наказание „имуществена санкция” или „глоба” в размер от 1500 до 15000лв.
за работодател, който наруши разпоредбите на чл.61 ал.1, чл.62 ал.1 или 3 и
чл.63 ал.1 или 2 от КТ. Доколкото се касае за нарушение извършено от
юридическо лице, чиято отговорност по аргумент от чл.83 от ЗАНН е
обективна и безвиновна, деянието не следва да се доказва от субективна
страна и да се изследва знаел ли и съзнавал ли е деецът елементите от
фактическия състав на сочената като нарушена правна норма.
Жалбоподателят е бил длъжен при осъществяване на дейността си като
юридическо лице да изпълни задълженията, които му вменява законът и като
не е сторил това следва да понесе имуществена санкция, както повелява
посочената разпоредба. Наложеното наказание е минималното по размер и
съдът няма правомощия да го намали, предвид нормата на чл.27 от ЗАНН.
Съдът при извършената служебна проверка не констатира в хода на
административнонаказателното производство да са допуснати нарушения на
процесуалните правила или материалния закон, които да съставляват
основание за отмяна на наказателното постановление. АУАН и обжалваното
наказателно постановление са съставени правилно и законосъобразно, от
компетентен орган, съдържат необходимите реквизити по чл.42 и чл.57 от
ЗАНН. Нарушението е пълно описано с всички относими към конкретния
състав признаци, посочени са времето, мястото и обстоятелствата, при които
е извършено, както и доказателствата, които го подкрепят, индивидуализиран
е и нарушителя. От изложените в акта и наказателното постановление факти
става ясно какво деяние е осъществено от жалбоподателя, кога е извършено и
каква е неговата правна квалификация, като не е налице съществено
нарушение на процесуалните правила, което да ограничава правото на защита
на нарушителя и да опорочава атакувания акт до степен, налагаща отмяната
му. Словесното описание на констатираното нарушение и установената по
4
делото фактическа обстановка съответстват на посочената като нарушена
правна норма, както и на санкционната такава. Пропуски не са допуснати и
при връчването на АУАН и наказателното постановление. Не се споделя
доводът, че не е осъществено процесното нарушение по чл.62 ал.1 вр.чл.61
ал.1 от КТ. Изводът за извършването му следва от съвкупния анализ на
всички приети по делото писмени и гласни доказателства. При събраните по
делото доказателства, съдът стигна до извод, че отношението между
жалбоподателя и лицето В. М. П. съдържа основните елементи на
трудовоправно отношение като място на работа, характер на работата,
трудово възнаграждение, продължителност на работния ден и седмица. При
това положение наказващият орган правилно е приел, че отсъствието на
сключен в писмена форма трудов договор между работодателя „Я. **”ЕООД
и работника В. М. П., след като последният реално е изпълнявал трудови
задължения, представлява нарушение на посочените норми от КТ, подлежащо
на административно наказание. Предвид това, съдът намира, че обжалваното
наказателно постановление е правилно и законосъобразно и следва да бъде
потвърдено.
С оглед изхода на делото и направената претенция за разноски, на
основание чл.63д, ал.4 вр. ал.1 от ЗАНН следва на
административнонаказващия орган да се присъди юрисконсултско
възнаграждение в размер определен в чл.37 от ЗПП. Съгласно чл.37, ал.1 от
ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на
извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по
предложение на НБПП. По силата на чл.27е от Наредбата за заплащане на
правната помощ, възнаграждението за защита в производствата по ЗАНН е от
80 до 150 лв. В случая по делото е проведено едно съдебно заседание, в които
е взел участие процесуалният представител на наказващия орган, разпитани
са трима свидетели, както и е изготвил и депозирал и писмена защита, поради
което следва да се присъди възнаграждение в размер на 120лв. Доколкото
издателят на наказателното постановление се намира в структурата на
Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ със седалище град С.,
именно в полза на същата в качеството й на юридическо лице следва да бъдат
присъдени разноските по делото. Ето защо, Съдът
РЕШИ:
5
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № ****** от
14.10.2022г., издадено от Директор на Д. "И. Т."- К., с което е наложено
административно наказание имуществена санкция в размер на 1500.00лв. на
„Я. **”ЕООД с ЕИК ******** за нарушение на чл.62 ал.1 вр.чл.61 ал.1 от КТ
извършено на 19.08.2022г. в гр.К., като правилно и законосъобразно.
ОСЪЖДА „Я. **”ЕООД- гр.К. с ЕИК ******** със седалище и
адрес на управление гр.К., ул.„Д.“ № *, общ.К., обл.К., да заплати на И. а.
„ГИТ“ гр.С., сумата от 120лв., представляваща направени разноски по делото
за юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд- Кърджали по реда на глава 12 от АПК, в 14 дневен
срок от съобщението му на страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Кърджали: _______________________
6