Решение по адм. дело №776/2025 на Административен съд - Пловдив

Производството е по реда на чл. 145 и следв. от АПК във вр. с чл. 45, ал. 3 от Закона за местното самоуправление и местната администрация (ЗМСМА).

Образувано е по жалба на Е. Н. П. с [ЕГН] с адрес: [населено място], [улица] от Т. Н. П. с [ЕГН], с адрес: [населено място], [улица], против Решение № 150 по Протокол №19 от 17.12.2024г. на Общински съвет Сопот, с което на основание чл. 21, ал. 2, чл.21, ал.1, т.8 от ЗМСМА, чл. 45ж, ал.2 от ППЗСПЗЗ във вр. с §27, ал.2 от ПЗР към ЗИДДЗСПЗЗ, не е приет проекта за решение по Докладна записка и е върната на вносителя.

В жалбата се поддържа, че оспореният акт е незаконосъобразен, необоснован, немотивиран, постановен при съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в противоречие с материалния закон. В съдебно заседание процесуалният представител на жалбоподателите поддържа жалбата, претендира отмяната на оспореното решение на Общински съвет Сопот и разноските по делото. Претендират се съдебни разноски. Представя подробни писмени съображения.

Ответникът – Общински съвет-Сопот, представляван от председателя на ОбС-Сопот и чрез адвокат Ц., намират жалбата за неоснователна, а оспореното решение за правилно и законосъобразно. Претендират се съдебни разноски. Адвокат Ц. представя подробни писмени съображения.

Заинтересованите страни не изразяват становище по жалбата.

Съдът установи, че жалбата е подадена в срок, тъй като писмо с изх. № С-5411/2 от 19.03.2025г. до Т. П. М. Х. и Е. П. е връчено на 20.03.2025г., което се установи от Известие за доставяне /л.93 гръб по делото/, а жалбата е депозирана в деловодството на Общински съвет –Сопот на 03.04.2025г. Същата е подадена от лица, които имат правен интерес от оспорването. С чл. 45, ал. 3 ЗМСМА е установена обща обжалваемост на актовете на общинския съвет. Ето защо, съобразно общото правило на чл. 147 АПК, налице е възможност за оспорване на тези актове от гражданите и организациите, чиито права, свободи или законни интереси са нарушени или застрашени от тях, или за които те пораждат задължения. В случая в оспореното решение не е посочен и срок за обжалване, нито пред кой орган може да се обжалва.

Съдът установи следното от фактическа страна:

Със заявление от 09.09.2024г. от И. С. Н., в качеството й на наследник на М. Т. П., до Общинска служба по земеделие – Карлово е поискано възстановяване правото на собственост на наследниците на М. Н. П. на имот 1.000дка, местност Сарая, землище [населено място], община Сопот, в стари реални граници, признато с Решение № 0412 от 30.09.1993г.на Поземлена комисия [населено място]. Приложени са: Удостоверение за наследници на М. Т. П.; Протокол за идентифициране на имотни граници по чл. 45е, ал.4 от ППЗСПЗЗ; Скица-проект № 15-874793/27.08.2024г. на СГКК-Пловдив за изменение на КККР за поземлен имот /ПИ/ с идентификатор 68080.176.651; представени са проектни координати.

От началник на Общинска служба по земеделие-Карлово е изготвено искане вх. № С-5411/11.10.2024г. до кмета на община Сопот, на основание чл. 45ж, ал.1 от ППЗСПЗЗ и §27, ал.2, т.1 от ПЗР към ЗИД на ЗСПЗЗ. Към искането е приложено копие от заявление от 09.09.2024г.; скица-проект; решение по преписка с вх. № 13250/23.03.1992г.; удостоверение за наследници; удостоверение за невъзстановени имоти; протокол за идентифициране на имотни граници.

Изготвена е докладна записка от кмета на община Сопот до Общински съвет Сопот с дата 23.10.2024г.

В същата е посочено, че в общината е постъпило искане с вх. № С-5411/11.10.2024 г. от Началника на Общинска служба по земеделие-[населено място], заедно с приложенията към него, за обезщетяване по реда на чл. 45 ж, ал. 1 от ППЗСПЗЗ и § 27, ал. 2, т. 1 от ПЗР на ЗИДЗСПЗЗ на наследници на М. Н. П. за признато, но невъзстановено право на собственост върху следните имоти в землището на [населено място], местност „Сарая” по преписка с вх. № 13250/23.03.1992 г.: 1.Нива с площ 0.991 кв. м., позиция №5 от Решение № 0412 от 30.09.1993 г. на Поземлена комисия - [населено място], по заявление от Л. Т. Х..

Общинската служба по земеделие - Карлово предлага обезщетяване със земеделска земя в съществуващи или възстановими стари реални граници от общинския поземлен фонд.

Приложен е протокол за идентифициране на имотните граници, в които са посочени границите на имота по позиция 5 от решение на Поземлена комисия [населено място] № 0412 от 30.09.1993 г. за възстановяване на правото на собственост на наследниците на М. Н. П..

Посоченият проектен имот е с проектен номер: 1.68080.176.671 и проектна площ 991 кв. м и попада изцяло в имот с КИ 68080.176.651 общинска собственост по смисъла на чл. 19, ал. 1 от ЗСПЗЗ, в землището на [населено място], местност „Сарая”, площ 11176 кв. м., трайно предназначение на територията: земеделска; начин на трайно ползване: нива, с акт за ЧОС № 841/05.03.2024 г. вписан като акт № 18, том. З, с рег.642 от 12.03.2024 г. от Служба по вписванията - [населено място].

Изготвена е скица проект с предложение за изменение на кадастралната карта като за целта поземлен имот с КИ 68080.176.651, с площ 11176 кв. м. се заличава и се разделя на два нови имота: ПИ с проектен идентификатор 68080.176.672 с проектна площ 10 185 кв. м., ПИ с проектен идентификатор 68080.176.671 с проектна площ 991 кв. м., като имотът, който се предлага за обезщетение е на втора подчертана позиция.

Проекторешението е следното: Дава съгласие за следния ПИ с проектен идентификатор 68080.176.671 и проектна площ 991 кв. м., получен чрез разделяне на имот с идентификатор 68080.176.651 - целият с площ от 11176 кв. м., НТП: Нива, в местността „Сарая” - земя по чл. 19 в нови граници (приложение № 1 към раздел II, т. 1 от протоколно решение № 3 от 23.07.2008 г., одобрено със Заповед № 528/30.07.2008 г. на Директора на ОД „Земеделие” [населено място]), по КККР на [населено място], с Акт за ЧОС № 841/05.03.2024г., вписан в службата по Вписвания акт № 18, том. З, рег.642 от 12.03.2024 г., да се предоставят на Общинска служба по земеделие [населено място] за постановяване на решение за възстановяване право на собственост на наследници на М. Н. П..

На 18.11.2024г. е отправено писмо от кмета на община Сопот до Председателя на Общински съвет Сопот /л. 30 по делото/, в което се сочи, че от решение на поземлена комисия № 0412 от 30.09.1993г. на лицето М. Н. П. не е била възстановена собствеността върху имот: нива от 1.000 дка в местността „Сарая“, съгласно т.5, който попада в имот по чл.19 с КИ 68080.176.651. Сочи се, че кметът на общината е отправил покана до Общинска служба земеделие-Карлово за присъствието на техен представител като член на комисията, за да внесе пояснения.

На 11.12.2024г. е изготвено становище до общински съвет – Сопот и до кмета на община Сопот , подписано от председател на ПК „СД“ относно съвместно заседание на ПК „СД“ и ПК „АПВ“, проведено на 06.11.2024г. и на 20.11.2024г. и на 10.12.2024г. относно разгледана и обсъдена докладна записка с вх. № ДЗ-126 от 23.10.2024г. от кмета на община Сопот относно искане от началника на ОбС „Земеделие“ – Карлово за обезщетяване със земи от ОПФ на основание чл. 45ж, ал.1 от ППЗСПЗЗ и §27, ал.2, т.1 от ПЗР на ЗИДЗСПЗЗ в землището на [населено място].

Комисията е взела следното становище: Не приема проекта за решение по докладна записка и я връща на вносителя със следните мотиви: не са предоставени достатъчно доказателства, които да установяват по безспорен начин собствеността на претендиращите да им бъде възстановен имотът в местност „Сарая“, съобразно проекта в Докладната записка.

На 17.12.2024г. Общински съвет – Сопот е взел оспореното Решение № 150, обективирано в Протокол № 19, с което не е приет проектът за решение по Докладната записка и е върната на вносителя.

Съдът намира от правна страна следното:

Действително решението по чл. 45ж, ал. 2 от ППЗСПЗЗ е част от процедурата по възстановяване на собствеността върху земеделска земя при условията на чл. 45ж от ППЗСПЗЗ. В рамките на тази процедура по чл. 45ж от ППЗСПЗЗ, разпоредбата на ал. 2 предвижда, че издаденото от ОбС решение се връчва на заявителя по реда на АПК и служебно на ОСЗ, а след влизането му в сила, въз основа на него ОСЗ постановява решение за възстановяване на собствеността. Логическият анализ на цитираните норми сочи, че решението на общинския съвет по чл. 45ж, ал. 2 от ППЗСПЗЗ непосредствено засяга права и законни интереси на страните в административното производство, поради което притежава характеристиките на индивидуален административен акт. Именно поради това в ППЗСПЗЗ е регламентирана и възможността за неговото обжалване (по аргумент от израза "след влизането му в сила" в чл. 45ж, ал. 3 от ППЗСПЗЗ), тъй като с него чрез властническо волеизявление се финализира един от двата самостоятелни етапа от процедурата по възстановяване на собствеността.

Оспореното решение е прието на редовно заседание на Общински съвет – Сопот, с явно гласуване и с необходимото мнозинство, съгласно изискванията на чл. 27, ал. 2 и ал. 3 от ЗМСМА. Решението е прието от компетентен орган – Общинският съвет, с изискуемото мнозинство и при поименно гласуване при общ брой общински съветници 17 са гласували „за“-16, против- няма и „въздържал се“ -1 /представен е списък за поименно гласуване/.

Съгласно чл. 27, ал. 4 от ЗМСМА, решенията за управление и разпореждане с общинско имущество и за определяне на конкретни правомощия на кмета на общината във връзка с това имущество се приемат с мнозинство повече от половината от общия брой общински съветници. Изпълнена е разпоредбата на чл. 45, ал. 10 от ЗМСМА, гласуването е извършено поименно, в съответствие с разпоредбата на чл. 27, ал. 5 от ЗМСМА.

Решението макар да е постановено от компетентен орган, в производството по издаването му са допуснати съществени нарушения на изискванията за форма и съдържание, при съществено нарушение на административнопроизводствените правила и в противоречие с материалния закон и неговата цел. Поради това решението представлява незаконосъобразен административен акт, който следва да бъде отменен. Съображенията в тази насока са следните:

Съгласно чл. 59, ал. 1 от АПК, решенията на административния орган /индивидуален или колективен/ трябва да са мотивирани, а и да съдържат фактически и правни основания – чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, като липсата на двата реквизита е съществено процесуално нарушение, тъй като възпрепятства съдебната проверка относно правилното прилагане на материалния закон и нарушава правото на защита на заинтересованите лица, поради което е самостоятелно основание за отмяна.

С Решение № 0412 от 30.09.1993г. ПК-Карлово е възстановила правото на собственост на наследници на М. Н. П. в съществуващи стари реални граници на ниви. В т.5 от решението е посочена нива от 1.000 дка, шеста категория, находяща се в землището на [населено място], в местността „Сарая“.

Съгласно чл. 10б от ЗСПЗЗ собствениците или техните наследници, притежавали земеделски земи преди образуването на трудовокооперативни земеделски стопанства или държавни земеделски стопанства, независимо от това, дали са били включени в тях или в други, образувани въз основа на тях, селскостопански организации, намиращи се в границите на урбанизираните територии (населени места) или извън тях и са застроени или върху тях са проведени мероприятия, които не позволяват възстановяване на собствеността, имат право на обезщетение по тяхно искане с равностойни земи от държавния или от общинския поземлен фонд и/или с поименни компенсационни бонове. В тази връзка И. Н., в качеството си на наследник на М. Т. П. /по удостоверение за наследници – л. 15 по делото/ е подала заявление от 09.09.2024г. до началника на Общинска служба по земеделие – Карлово, с което е поискала да бъдат обезщетени със земеделска земя.

По искането на И. Н., в качеството й на наследник на М. Т. П. за обезщетяване със земеделска земя от общинския поземлен фонд и предвид процедурата по чл. 45ж от ППЗСПЗЗ, началникът на Общинска служба по земеделие – Карлово е отправил искане с изх. №С-5411 от 11.10.2024г. до кмета на община Сопот /тъй като имотът се намира в землището на [населено място]/ за предоставяне на наследниците на М. Н. П. на имоти по реда на § 27, ал. 2 от ПЗР на ЗИДЗСПЗЗ. Последвала е докладна записка от кмета на община Сопот до Общинския съвет при общината с вх. № ДЗ-126 от 23.10.2024г., с която е предложено Общински съвет Сопот на основание чл. 21, ал. 1, т. 8 от ЗМСМА, във връзка с §27, ал.2 от ПЗР ЗИДЗСПЗЗ да даде съгласие за следния ПИ с проектен идентификатор 68080.176.671 и проектна площ 991 кв. м., получен чрез разделяне на имот с идентификатор 68080.176.651 - целият с площ от 11176 кв. м., НТП: Нива, в местността „Сарая” - земя по чл. 19 в нови граници (приложение № 1 към раздел II, т. 1 от протоколно решение № 3 от 23.07.2008 г., одобрено със Заповед № 528/30.07.2008 г. на Директора на ОД „Земеделие” [населено място]), по КККР на [населено място], с Акт за ЧОС № 841/05.03.2024г., вписан в службата по Вписвания акт № 18, том. З, рег.642 от 12.03.2024 г., да се предоставят на Общинска служба по земеделие [населено място] за постановяване на решение за възстановяване право на собственост на наследници на М. Н. П..

Съгласно чл. 19, ал. 11 от ППЗСПЗЗ, общинският съвет разгледал предложението след постъпването му, се е произнесъл с решение, което обаче не е положително за наследниците на реституирания собственик, а съставлява отказ да бъдат предоставени имоти като обезщетение. В чл. 19, ал. 11 от ППЗСПЗЗ изрично е предвидено кои са предпоставки за такова решение:

1. когато проведените мероприятия представляват обекти - общинска собственост, или 2. когато в землището не са налице свободни земи от държавния поземлен фонд независимо от характера и собствеността на проведените мероприятия по чл. 10б, ал. 2, т. 1 или т. 2 от ЗСПЗЗ.

В обжалваното отрицателно решение на общинския съвет не са налице каквито и да било мотиви, от които да става ясно кои условия от материалния закон са изпълнени и кои не са изпълнени от наследниците на М. П.. Посочено е, че не са предоставени достатъчно доказателства, но не е уточнено какви трябва да бъдат тези доказателства за собственост и на какво правно основание следва да се представят такива.

Съгласно § 14 на ПЗР към ЗИД на ЗОЗЗ / Доп. – ДВ, бр. 79 от 2020 г. /, в срок 5 години от влизането в сила на този закон земите по чл. 19, ал. 1 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи се предоставят от общинските съвети само при условията на § 27, ал. 2 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи (ДВ, бр. 62 от 2010 г.), в който срок попада заявлението на наследниците на М. П..

Нормата на § 27, ал. 2 от ПЗР на ЗИД на ЗСПЗЗ (ДВ, бр. 62 от 2010 г., доп., бр. 61 от 2016 г., в сила от 5.08.2016 г.) определя, че общинският съвет е длъжен да предостави земи от общинския поземлен фонд, включително пасища и мери по чл. 19 от ЗСПЗЗ, при наличие на едно от следните условия:

1. установяване на границите на земеделските имоти, за които е издадено решение на общинската служба по земеделие за признаване на правото на възстановяване на собствеността в съществуващи или възстановими стари реални граници; 2. изпълнение на съдебни решения за признато право на собственост; 3. обезщетяване на собствениците, чиято собственост не може да бъде възстановена.

По-горе беше коментирано, че наследниците на М. П. разполагат с Решение на Поземлена комисия – Карлово, с което им е възстановено правото на собственост в съществуващи /възстановими/ стари реални граници. Следователно, налице е една от предпоставките по § 27, ал. 2 от ПЗР на ЗИД на ЗСПЗЗ, поради което общинският съвет е бил длъжен да предостави земеделски земи от общинския поземлен фонд и като не го е сторил е постановил решение в нарушение на цитираната законова разпоредба.

Несъстоятелни с доводите на ответника, че има пропуски в административното производство, които, според тях, водят до законосъобразност на оспореното решение. Мотивите на процесното решение препращат единствено към докладна записка с вх. № ДЗ-126 от 23.10.2024г. на кмета на община Сопот и никакви други документи, оформени в хода на административното производство след тази дата, не са обсъждани. Ето защо фактическите основания в атакуваното решение остават неизяснени.

Във връзка с горните мотиви оспореното решение на Общински съвет-Сопот, трябва да бъде отменено, поради допуснати съществени процесуални нарушения при постановяването му, липса на мотиви и задължителни реквизити по чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК и поради противоречие с § 27, ал. 2 от ПЗР на ЗИД на ЗСПЗЗ, които представляват основания за отмяна на акта като незаконосъобразен по смисъла на чл. 146, т. 3 и т. 4 от АПК.

Жалбата е основателна и доказана, а твърденията на представителя на ответника, са опровергани от доказателствата и цитираните изисквания на ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ.

Тъй като естеството на акта не позволява решаването на въпроса по същество от съда, преписката трябва да бъде изпратена на административния орган - Общински съвет - [населено място] за ново произнасяне при съобразяване с изискванията на § 27, ал. 2 от ПЗР на ЗИД на ЗСПЗЗ и искането по заявление с вх. № ПО-15-46/09.09.2024г. на наследниците на М. Т. П. до Общинска служба по земеделие –Карлово.

При този изход на спора своевременно направеното искане за присъждане на разноски от представителя на жалбоподателите следва да бъде уважено. На основание чл. 143, ал. 1 от АПК О. С. следва да бъде осъдена да заплати на жалбоподателите сумата в размер от 670 лв. /шестстотин и седемдесет лева/, представляваща заплатени 20 лв. за държавни такси и 650 лв. – за адвокатско възнаграждение.

Воден от горните мотиви и на основание чл. 172, ал. 2 и чл. 173, ал. 2 от АПК, съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Решение № 150 по Протокол №19 от 17.12.2024г. на Общински съвет Сопот, с което на основание чл. 21, ал. 2, чл.21, ал.1, т.8 от ЗМСМА, чл. 45ж, ал.2 от ППЗСПЗЗ във вр. с §27, ал.2 от ПЗР към ЗИДДЗСПЗЗ, не е приет проекта за решение по Докладна записка и е върната на вносителя.

ВРЪЩА преписката за ново произнасяне от Общински съвет -Сопот при съобразяване със задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на това съдебно решение.

ОСЪЖДА О. С. да заплати на Е. Н. П. с [ЕГН], с адрес: [населено място], [улица] на Т. Н. П. с [ЕГН], с адрес: [населено място], [улица], сумата в размер на 670 лв. /шестстотин и седемдесет лева/.

Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му по реда на глава ХІІ от АПК.