№ 1758
гр. Варна, 30.12.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в закрито заседание на тридесети декември
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Жана Ив. Маркова
като разгледа докладваното от Жана Ив. Маркова Търговско дело №
20213100900631 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба вх. № 17711/08.09.2021 г. на В. С..
С.., ЕГН **********, с местожителство в гр. *** срещу „ДЕФЕНДЪР” ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление **********.
По допустимостта на образуваното производство:
Легитимацията на страните съответства на ищцовите твърдения за съществуването на
неудовлетворено притезание спямо едноличния собственик на капитала на ответното
дружество, за който дълг изпълнението е насочено върху дяловете от капитала на
дружеството. Представено е Постановление от 29.06.2021 г., удостоверяващо овластяването
на ищцата от съдебния изпълнител за предявяване на иска. Исковата молба отговаря на
изискванията на чл. 127, ал. 1 ГПК и чл. 128 ГПК, а предявеният иск е допустим, поради
което производството по делото следва да се разгледа по реда на глава тридесет и втора от
ГПК – „Производство по търговски спорове”.
По делото не е осъществена пълна двойна размяна на съдебни книжа, поради липса
на депозирана допълнителна искова молба от страна на ищцата.
Мотивиран от изложеното съдът намира, че следва да се премине към разглеждане на
делото и
ОПРЕДЕЛИ:
НАМИРА исковата молба за редовна, а предявения иск за допустим.
ПОСТАНОВЯВА разглеждане на делото по реда на глава тридесет и втора от ГПК –
„Производство по търговски спорове”.
НАСРОЧВА в с.з. на 16.02.2022 г., 10.00 ч.
ИЗГОТВЯ проект за доклад по делото: Предявен е иск с правно основание чл. 517,
ал. 4 ГПК, с който ищцата В.С. моли да бъде постановено прекратяване на ответното
дружество „Дефендър“ ЕООД. Твърди се, че ищцата се явява кредитор на И.З. - едноличен
собственик на капитала на ответното дружество като вземането й е за съдебни разноски и
произтича от Присъда № 157 по нчхд № 1938/2016 г. и Присъда № 145 по нчхд № 1945/2016
г., двете на ВРС. Сочи, че за принудителното събиране на вземането й било образувано изп.
д. № 20188950402373, на ЧСИ № 895 – Людмил Станев. Твърди, че със запорно съобщение
по образуваното изпълнително дело, бил наложен запор върху дружествения дял от капитала
на ответното дружество, собственост на длъжника З., представляващи 100 % от капитала.
Тъй като вземането на кредитора не било удовлетворено, с Постановление от 29.06.2021 г.
1
била овластена да предяви настоящият иск и да отправи искане за прекратяване на ответното
дружество. Претендират се и сторените в настоящото производство разноски.
В срока по чл. 367 ГПК, ответникът „Дефендър“ ЕООД, депозира писмен отговор, в
който твърди, че искът е недопустим, тъй като ищцата не е била кредитор на И.З. нито към
момента на налагане на запор върху држествените дялове, нито към момента на
овластяването й от ЧСИ. Релевира възражение за нищожност на Постановление от
29.06.2021 г. като твърди, че не е спазела изискуемата от закона форма и съдържание при
издаването му, а именно липсвали данни за датата и номер, с който наложеният запор е
вписан в ТР. Още твърди, че видно от данните по делото постановлението за овластяване на
ищцата е издадено преди да е налице вписване на запора, поради което и било
преждевременно издадено, отделно от това Постановлението било издадено преди да е
изтекъл 14-дневния срок, предоставен на дружеството да погаси задълженията на длъжника.
Сочи, че дружеството не е било уведомявано с ПДИ или за наложения запор. Излага, че към
момента на овластяването вземането на ищцата е било погасено чрез прихващане н
насрещно вземане на З. като доказателствата за извършеното прихващане са били
представени по изпълнителното дело с молба от 04.03.2020 г. и е следвало да бъдат
съобразени от ЧСИ. Излага, че към момента между страните е висящо гр.д. № 11117/2021 г.
на ВРС, по предявен от И.З. срещу ищцата иск с правно основание чл. 439 ГПК за
несъществуване на правото й на принудително изпълнение, поради погасяване на вземането
й чрез прихващане. Посочените доводи обосновавали недопустимостта и неоснователността
на предявения иск.
УКАЗВА на страните, че на доказване подлежат следните обстоятелства:
Ищецът – че е взискател по образувано изпълнително дело за принудително
изпълнение на вземане на ищеца спрямо лицето, което притежава всички дялове от
ответното дружество, насочване на изпълнението върху всички от притежаваните от
длъжника дялове чрез налагане на запор върху същите, надлежно овластяване за
предявяване на иска.
Ответникът - обстоятелството, че ищцата не притежава качеството взискател,
поради погасяване на вземането й чрез прихващане.
Всяка от страните следва да установи фактите, на които основава твърденията и
възраженията си и от които извлича изгодни правни последици.
ДОПУСКА до събиране в с.з. писмените доказателства, представени от страните.
ДА СЕ ИЗИСКА заверена преписка от изп.д. № 2373/2018 г., на ЧСИ № 895 и
присъединените към него изп.д. №№ 2894/2019 г. и 2895/2019 г.
ОБЯВЯВА на страните, че на съда са служебно известни вписаните в ТР
обстоятелства по партидата на ответника.
ОТЛАГА произнасянето по релевираното от ответника оспорване по реда на чл. 193
ГПК на Постановление от 29.06.2021 г., на ЧСИ № 895, за съдебно заседание.
ДА СЕ ИЗИСКА справка за страните и предмета на производството по гр.д. №
11117/2021 г., както и за етапа, на който се намира то.
ОТЛАГА произнасянето по релевираното от ответника искане за спиране на
производството по делото, на осн. чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, с оглед получаване на изисканата
справка от ВРС и изслушване на становището на ищеца.
Определението не подлежи на обжалване.
Препис от определението да се връчи на
страните.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
2