№
187
гр.
Русе, 17.06.2020 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Окръжен съд Русе, Гражданска колегия, в публично
заседание на
четвърти юни през две хиляди и
двадесета година в състав:
Председател: Антоанета Атанасова
при
секретаря Недялка Неделчева като разгледа докладваното от съдия Атанасова гр.
д. № 491 по описа за 2019 година, за да се произнесе, съобрази следното:
Ищецът Б.Д.К. *** чрез адв. П.К. САК твърди, че на ***** около 1.40 часа в гр. Русе, движейки се по
ул. „Доростол“ срещу спирка „Цветница“ при
управлението на лек автомобил „Хонда С 2000“ с рег. №
Р 9873 АК, водачът С. П.Д. нарушил правилата за движение по пътищата като се
движел с несъобразена скорост и реализирал ПТП, удряйки се в намиращата се в
района автобусна спирка и тролейбусен стълб. Вследствие на удара е причинена
смъртта на возещата се на предна дясна седалка сестра на ищеца Т. Д. К.. На
място загинал и водачът на автомобила. По случая било образувано ДП № 2212/2013
г. по описа на ОП Русе, производството, по което било прекратено поради смъртта
на виновния водач. В хода на наказателното производство безспорно било
установено, че от техническа гледна точка единствената причина за настъпване на
ПТП е движението на водача с несъобразена скорост. Твърди, че поради това
съществува пряка причинна връзка между деянието на шофьора и смъртта на сестра
му. Заявява още, че за увреждащия автомобил „Хонда С
2000“ с рег. № Р 9873 АК има сключена застраховка ГО с ответното дружество,
застрахователна полица № 22113000767154/7.01.2013 г., валидна от 14.03.2013 г.
до 13.04.2014 г. Заявява, че между него и загиналата при процесното
ПТП негова сестра съществувала много силна връзка, характеризираща се с
изключителна близост, обич, уважение, взаимна привързаност и подкрепа. Двамата
се грижили за родителите си и им помагали, помагали
си и взаимно. Ищецът преживявал изключително тежко смъртта на сестра си.
Загубата й му се отразявала изключително зле на здравословното и психическото
състояние. Моралните му страдания, претърпяната скръб от невъзвратимата и
нелепа загуба на единствената му сестра се отразявали изключително тежко на
емоционалното му състояние. Претендира обезщетение от 50 000 лв. за
претърпените от него неимуществени вреди от смъртта на сестра му Т. Д. К. при
ПТП на *****, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
непозволеното увреждане – ***** до окончателното плащане. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът ЗК
„Лев Инс“ АД чрез адв. Т.П.
САК е депозирал отговор на исковата молба, с който намира на първо място
предявените искове за погасени по давност. По същество оспорва предявения иск
за неимуществени вреди изцяло по основание и размер. Счита, че не са налице
всички елементи от фактическия състав на отговорността на застрахователното
дружество. Оспорва изложените в исковата молба твърдения и наведени
обстоятелства и по – конкретно: относно механизма на ПТП, обстоятелството, че
причина за произшествието са единствено действията на водача С. Д., твърдените
изключително близки взаимоотношения между ищеца и починалата му сестра,
надхвърлящи обичайните такива между брат и сестра, твърдените болки и
страдания, подлежащи на компенсиране. Прави възражение за съпричиняване
от страна на сестрата на ищеца – Т. К., твърдейки, че същата с поведението и
действията си е допринесла за настъпването на вредоносния резултат, тъй като е
пътувала без обезопасителен колан. Отделно от това
твърди, че шофьорът С. Д. е бил употребил алкохол непосредствено преди пътния
инцидент и Т. К. е знаела и не е могла да не знае, че водачът е бил пиян, но
въпреки това се е качила в колата. Предявеният иск за неимуществени вреди
оспорва и по размер, намирайки го за прекомерен и завишен. Искът за присъждане
на лихви намира за неоснователен по съображенията за неоснователност на главния
иск. Възразява срещу искането за присъждане на разноски. Оспорва размера на адв. хонорар по чл. 38, ал. 2 ЗА. Претендира разноски.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за
установено следното:
От представените удостоверения за
родствени връзки /л. 12/, издадени от Община Две могили, се установява, че
ищецът Б.Д.К. е брат на Т. Д. К., поч. на *****
Между страните няма спор, че
лекият автомобил „Хонда С 2000“ с рег. № Р 9873 АК,
при управлението на който е настъпило процесното ПТП
на *****, е застрахован със застраховка „Гражданска отговорност” към момента на
катастрофата, при ответното дружество.
За процесното
ПТП е било образувано ДП № 2212/2013 г. по описа на ОП Русе за престъпление по чл. 343, ал.
1, б. "в" НК, което на основание чл.
243, ал. 1, т. 1, вр. чл.
24, ал. 1, т. 4 и чл.
199 НПК е прекратено поради смърт на водача на автомобила.
Във връзка с доказване
механизма на катастрофата и възраженията на ответната страна за наличие на съпричиняване, както и за получените от пострадалата –
починала сестра на ищеца травми, по делото са изслушани и приети
съдебномедицинска и съдебна - автотехническа
експертизи.
От СМЕ се установява, че
механизмът на травмите, получени от Т. Д. К. при процесното
ПТП може да се определи като действието на твърди тъпи предмети в лявата
слепоочно тилна част на главата и лявата част на гръдния кош. Такива предмети
могат да бъдат горната част на лявата седалка на водача, тялото на водача и
горния ръб на дясната врата на автомобила. Съгласно заключението, К. е била с
предпазен колан по време на произшествието, което се установява от данните по
делото. Тежките импулсни удари в областта на главата и тялото могат да се
обяснят от високата скорост на автомобила, която е в пряка връзка с импулсните
удари при произшествието. Съдът намира, че следва да се кредитира заключението
на д-р И.С. като неоспорено, компетентно и обективно.
От САТЕ,
изготвена от вещото лице С.К., се
установява детайлно и безпротиворечиво механизма на
настъпилото ПТП. На 0***** около 1:30
часа л. а. „Хонда С 2000“ с рег. № Р 9873 АК,
управляван от С. П. *** в посока към централната част на града. Пътник в
автомобила била Т. Д. К.. Пътната настилка била мокра, от дребнозърнест и
гладък асфалт. Времето било ясно. Между кръстовищата на улицата с ул. „Скопие“
и ул. „Битоля“ автомобилът нарушил устойчивото си движение, при което напуснал
платното за движение вдясно. От това си движение оставил следа от задиране по
десния тротоар. Насочил се с лявата си странична част косо към крайпътно дърво,
в което се ударил. След удара дървото било установено изтръгнато. След това
продължил движението си като последвал удар със страничната му лява част в
областта на лявата врата в стоманен стълб от тролейбусната мрежа. Този удар бил
нецентрален. Вследствие на това автомобилът се завъртял в посока обратна на
часовниковата стрелка около стълба. С предната си част се ударил в стоманена
част от спирка „Цветница“. Продължил с ротационното си движение по тротоара и
преустановил движението си в близост до стълба и спирката на мястото, на което
е намерен. В района на произшествието ул. „Доростол“
е еднопосочна, разделена на две ленти за движение с единична прекъсната линия.
Платното в района на произшествието е широко около 8 м, а всяка от лентите по 4
м. Преди мястото на произшествието има поставен пътен знак „Д 24- Автобусна
спирка“. Процесният автомобил е с две места за
сядане, тип двуместен кабриолет, оборудван с два предпазни триточкови колана.
От снимките към огледния протокол е видно, че
пострадалата сестра на ищеца се е намирала на дясната седалка. Тялото й след
произшествието е установено с поставен предпазен колан. Изготвената САТЕ съдът
преценява като компетентна, обективна и безпристрастно дадена и възприема
изцяло.
В подкрепа на твърденията
си за претърпените от него неимуществени вреди ищецът е ангажирал гласни доказателства.
Св. М. И. М. дава
показания, че познава Б.К.
от около 15 години. Баща му и ищеца били колеги. Познавал и сестра му Т.. За
катастрофата, в която тя загинала научил около час-час и нещо след това от самия
Б., който му се обадил. Дава показания, че смъртта на сестра му се отразила
тежко на ищеца. След погребението й изпаднал в депресия. Разредил гостуванията
си в дома на свидетеля. Свидетелства още, че и Б., и Т., докато била жива, се
грижели за своя баща, който починал миналата година – 2019 г. и който бил
инвалид. Дава показания, че за депресията, в която изпаднал Б. след смъртта на
сестра си Т., съди и от това, че когато го видял около две-три седмици след
смъртта й, той бил в занемарен външен вид – брадясал, неподдържан. Това му
направило впечатление, защото ищецът поначало държал на външния си вид. Свидетелства още, че Б. често взема дъщерята
на Т. – К., и я водел на почивка и на разходка. Дава показания, че според него
ищецът бил в близки отношения със сестра си Т. като се било случвало тя да идва
с него у дома им на гости. Доколкото знаел двамата били израснали заедно. Дава
показания, че Б. му бил споделял, че Т. му помагала финансово. Свидетелства, че
ищецът все още тъжал за сестра си, ходел често на гроба й, след смъртта й
станал по-малко разговорлив и контактен.
Свидетелят И. П. П. дава показания
че с Б. се познава от около четири години като били в една компания. Не познавал
сестрата на Б. – Т.. За катастрофата, която претърпяла и при която е починала
знаел от М. – другият разпитан по делото свидетел. Намира, че Б. е бил
изключително близък със сестра си и за това съдел от начина, по който говорел
за нея. Това се случвало все по-рядко. Обикновено повод за това било детето й К..
Тогава Б. се сещал за сестра си и говорел с голяма обич за нея. Свидетелства,
че ищецът все още тъгува за сестра си като за това съдел от изражението му,
когато станело дума за нея. Изнася данни, че за близостта между Б. и Т. съдел
от това, че и като възрастни продължили да поддържат по-тесни контакти помежду
си. Доколкото знаел, причина за това е било и влошеното здравословно състояние
на родителите им. От приятелите в общата им компания знаел, че преди да загине
при ПТП, Т. се е била разделила с бащата на детето си и Б. е полагал към него
момент грижи за племенницата си, като е помагал по този начин и на сестра си.
Свидетелства, че от това, което е чувал за взаимоотношенията между Б. и Т., те
са били нормални и обичайни, каквито са взаимоотношенията между брат и сестра
или съответно между двама братя, такива каквито самият той имал със своя брат.
Свидетелката Е. Г. И. разяснява, че с
бащата на Б. са втори братовчеди и изнася данни, че отношенията в семейството
на Б. и Т. били много добри, семейството им било здраво, двамата израснали
заедно. Още от малки Т. като по-голяма помагала на Б. и той бил под крилото й.
Винаги били заедно и се подкрепяли. По-късно когато дошли да работят в гр.
Русе, Б. работел като шофьор на камион и сестра му за малко го приела да живее
в нейния дом. След като се родила племенницата му се случвало Б. да стои при
детето, ако сестра му има някаква работа. Всичко това свидетелката уточнява, че
не е виждала лично, но знае от това, което й споделял Б.. Дава показания, че и
след смъртта на Т. Б. се виждал с племенницата си за рождените й дни, ходели
при нея с майка му. Свидетелства още, че бащата на Т. и Б. дълги години бил на
легло и двамата полагали грижи за него. Според свидетелката Б. и сестра му били
много близки като за тази близост съдела от това, че се подкрепяли и не били
изоставили родителите си.
Свидетелят на ответника П.К.П.
дава показания, че с починалата
сестра на ищеца живял от 2006 г. до смъртта й на семейни начала като от
съвместното им съжителство имали дете, родено през 2008 г. Уточнява още, че
през последните две години преди тя да почине ходел да работи в Англия за по
няколко месеца, след което се връщал без обаче да се разделят с Т. като двойка.
Дава показания, че след като се запознали с Т., първите три месеца брат й Б.
живял в дома им, не постоянно, само когато се прибирал в града от курс.
Свидетелства, че двамата със сестра си че чували почти всеки ден, имали много
силна връзка. За това свидетелят съдел от многобройните им телефонни разговори,
които били в степен да го дразнят. Дава показания, че Т. помагала на брат си
със съвети и с пари. Свидетелства още, че ищецът не помагал в отглеждането на
племенницата си финансово, нито преди смъртта на Т., нито след това. Правел й
обаче подаръци, случвало се било да я извежда на разходка, на гости. Преди
смъртта на Т. това се случвало по-често, а сега по-рядко.
При така установената фактическа
обстановка съдът прави следните правни изводи:
Предявени са искове с правно основание
чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.), приложим на осн. § 22 от
ПЗР на КЗ и чл. 86 ЗЗД.
Тъй като настъпилото събитие не е било разглеждано от наказателен съд,
за да е приложима разпоредбата на чл. 300 ГПК, по основателността на иска
гражданският съд ще трябва да изследва дали са налице всички юридически факти
от хипотезиса на чл. 45 ЗЗД и съответно на чл. 226 КЗ (отм.)
Непозволеното увреждане по чл. 45 ЗЗД като източник на задължения и
основание за ангажиране на гражданската отговорност на едно лице, представлява
фактически състав, който кумулативно включва: (1) деяние - действие или
бездействие; (2) вреда; (3) противоправност на
деянието; (4) причинна връзка между деянието и вредоносния резултат и (5) вина,
която се предполага. Именно ефективното носене и осъществяване на тази
отговорност по отношение на пострадалия цели да обезпечи предвидената в
законодателството задължителна застраховка "гражданска отговорност на
автомобилистите". Следователно, освен наличието на валидно застрахователно
правоотношение, каквото не се оспорва, че съществува в настоящия случай, е
необходимо да се установят и елементите от фактическия състав на деликтната отговорност, които ответникът отрича.
При съобразяване на събраните
по делото доказателства и най-вече посоченото от вещите лица в депозираните от
тях заключения, които в рамките на своята неоспорена компетентност са дали
пълни и изчерпателни отговори на поставените им въпроси от значение за
настоящия спор, съдът намира, че са налице предпоставките на чл. 45 ЗЗД за
ангажиране на деликтната отговорност на водача на МПС
„Хонда С 2000“ с рег. № Р 9873 АК С. П.Д., чието
поведение именно е довело до настъпване на произшествието. Безспорно е, че
същият е осъществил противоправно деяние като е
управлявал автомобила по мокър път с несъобразена скорост. Тези негови действия са довели до
настъпилото ПТП, в резултат на което сестрата на ищеца Т. К. получила съчетани
черепно-мозъчна и гръдни и коремни травми, несъвместими с живота и починала от
травмите си. Всичко това сочи на установеност на елементите на приложимата
правна норма, а именно противоправно действие, вреда
и причинна връзка между противоправното и виновно
поведение на дееца и настъпилите вреди, както и вина. Последната се предполага
до доказване на противното, като в настоящия процес тази презумпция безспорно
не е оборена от ответната страна.
Ответникът е въвел възражение за съпричиняване
на вредоносния резултат, поради неполагане на достатъчно грижи от пострадалата
за собствената й безопасност.
Съпричиняващо вредата по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД е не всяко поведение на
пострадалия, дори когато то не съответства на предписаното от закона, а само
това, чието конкретно проявление се явява пряка и непосредствена последица за
произлезлите вреди.
Възражението на ответника, че
вредоносният резултат е последица и от факта, че пострадалата е била без
предпазен колан, съдът приема за неоснователно. От приложения към приобщеното
ДП № 2212/2013 г. по описа на ОП Русе протокол за оглед на пътнотранспортно
произшествие, както и от заключенията на СМЕ И САТЕ, приети в настоящото
производство се установява, че Т. К. е била с поставен колан, но въпреки това е
получила тежки наранявания, несъвместими с живота. Съгласно дадените от вещото
лице по СМЕ разяснения при изслушването му в о. с. з . на 4.06.2020 г., ако тя
е била без поставен предпазен колан, във всички случаи би имала различни от
констатираните в настоящия случай увреждания. Механизмът на получените от
пострадалата травми съответства на констатираното в огледния
протокол, че същата след произшествието е била с поставен обезопасителен
колан.
На следващо място следва да бъде обсъдено и възражението на ответника, че пострадалата е знаела, че се качва в автомобила на шофьор, употребил
алкохол и по този начин съзнателно се е поставила в опасност. Съобразно с приетото Тълкувателно решение № 1/2014 от
23.12.2015 г. на ВКС, ОСТК, това поведение е рисково и пътуването в МПС с водач, употребил алкохол, когато то е проява на
съзнателен и свободно формиран избор на увредения, по отношение на когото е
налице знание за този факт, или възможност за узнаването му при проявена
нормална дължима грижа. Това поведение съставлява обективен принос, който е противоправен и е в пряка причинна връзка с вредоносния
резултат, последица от реализираното ПТП.
Съдът приема, че не е
установено рисково поведение от страна на Т. К. при пътуването в моторно превозно
средство с водач, употребил алкохол, тъй като няма данни, че е налице знание за
този факт или възможност за узнаването му при проявена нормална дължима грижа.
Възражението за съпричиняване е защитно по характер и
следва да бъде установено пълно и главно от заявилата го страна, т. е. да е
доказано по един категоричен и безспорен начин /Решение № 67/15.05.2014 г. по
т.д. № 1873/2013 г. на ВКС, I т.о./, каквото доказване от страна на ответното
застрахователно дружество не бе проведено
Спорен по делото, с оглед възраженията на
ответника, е и въпросът дали ищецът има право да получи обезщетение във връзка
със загубата на свой близък родственик.
Установена по делото е
формалната родствена връзка между ищеца и починалата Т. К. като между брат и
сестра.
С ТР № 1/21.06.2018 г. по
тълкувателно дело № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС се прие, че материално
легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт
на техен близък са лицата, посочени в Постановление № 4/1961 г. и Постановление
№ 5/1969 г. - на Пленума на ВС, и по изключение всяко друго лице, което е
създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата
смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо
да бъдат обезщетени. Обезщетението се присъжда при доказани особено близка
връзка с починалия и действително претърпени от смъртта му вреди.
В мотивите на ТР е прието, че
обезщетение следва да се присъди само тогава, когато може да се направи
несъмнен извод, че лицето, което претендира обезщетение, е доказало
съществуването на трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и че са
настъпили в резултат на неговата смърт сериозни /като интензитет и
продължителност/ морални болки и страдания.
В тази насока не е проведено според
настоящия състав успешно доказване, годно да го убеди в наличието на тези
предпоставки, ангажиращи отговорността на ответния застраховател. От събраните
по делото гласни доказателства не може да бъде направен извод, че ищецът е имал
изключителна като дълбочина житейска и емоционална връзка със своята сестра, а
привързаността им един към друг с времето, с оглед начина им на живот,
възрастта и жизнения им път да е била толкова силна, че вследствие на нейната
смърт той да е претърпял морални болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и
времетраене нормално присъщите за връзката брат - сестра. Само тогава е
справедливо да се признае право на обезщетение за неимуществени вреди на
преживелия родственик в лицето на ищеца. Такава привързаност не е доказана.
Свидетелите говорят за прояви на подкрепа помежду им – че Т. предоставила
подслон на брат си за три месеца в дома си, когато се прибирал от курсовете,
които изпълнявал като шофоьор, че Т. му помагала със
съвети и понякога с пари, за близките им взаимоотношения, наложени от влошеното
здравословно състояние на баща им, който бил инвалид. Всичко това обаче не може
да се определи като изключение от типичните отношения по-голяма сестра и
по-малък брат. Съдът не поставя под
съмнение изградената близост между брат и сестра, но в случая, за да се
обоснове наличие на изключение и съществуването на трайна и дълбока емоционална
връзка, е нужно да се ангажират категорични и убедителни доказателства за
проявленията на тази близост, каквито не бяха събрани.
Безспорно се установява, че
ищецът е търпял болки и страдания от смъртта на сестра си, което е закономерна
и естествена реакция предвид биологичната връзка помежду им и принципно добрите
им отношения. Те обаче не са надхвърляли житейски утвърдените стандарти.
Доказаните по делото болки и страдания не надвишават по степен на интензивност,
форма на проявление и времетраене нормалните за този вид родствени отношения.
Временната изолация от обичайната социална среда е нормална психологическа
реакция при тежки житейски ситуации, каквато е смъртта на близък роднина. Не са
доказани други, нетипични промени в поведението на ищеца, които да предполагат
преживяна по-висока степен на въздействие на събитието, по-голям интензитет на
душевна болка или по-дълбока форма на страдание, нито пък по – дълга тяхна
продължителност от обичайната за тези отношения. Установените по делото вреди
не са от типа вреди, които ВКС в решението си квалифицира като извънредни.
Поради това съдът приема, че
принципът на справедливостта не налага включването на ищеца в кръга на
най-близките лица, имащи право на обезщетение за неимуществени вреди от смъртта
на Т. Д. К.. Искът е недоказан и поради това неоснователен и следва да се
отхвърли.
Неоснователността на главната
претенция обуславя неоснователността и на акцесорната
по чл. 86, ал.1 ЗЗД.
По разноските:
С оглед изхода от делото и отправеното
искане, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК на ответника следва да бъдат присъдени
разноски. Такива са претендирани съгласно представен
списък по чл. 80 ГПК в размер на 3000,00 лв. за адвокатско възнаграждение, 500
лв. депозити за вещи лица и 15 лв. депозит за призоваване на свидетел. По
делото обаче са представени писмени доказателства, удостоверяващи само
платените депозити в общ размер на 515 лв. Относно претендираното
адвокатско възнаграждение, по делото към отговора на исковата молба е приложено
пълномощно, удостоверяващо представителната власт на адв.
Т. П., но липсва приложен договор за правна помощ, от който да е видно, че
между страните е уговорено заплащане на адвокатско възнаграждение в претендирания размер от 3000 лв. Приложено е само
извлечение от сметката на процесуалния представител, удостоверяващо преведено
адвокатско възнаграждение от ответното дружество по нея в размер на 3000 лв.
без обаче изрично да е посочено, че е платено именно по това гражданско дело.
При така изложеното, при липса на доказателства за действително сторения
разход, тази сума не може да бъде присъдена в полза на ответника.
Мотивиран така,
Русенският окръжен съд:
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ исковете на Б.Д.К.,
ЕГН********** *** против „ЗК Лев Инс“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. София, бул. „Черни връх“ № 51Д за заплащане на 50 000 лв. /петдесет
хиляди лева/ обезщетение по чл. 226, ал.1 КЗ (отм.) за претърпените от него неимуществени
вреди, вследствие смъртта на сестра му Т. Д. К. при ПТП на *****, виновно
причинено от С. П.Д., ЕГН **********, поч. на *****
като водач на лек автомобил „Хонда С 2000“ с рег. № Р
9873 АК, с когото дружеството има сключена застраховка "Гражданска
отговорност“, ведно със законната лихва върху нея, считано от ***** до окончателното й
изплащане като
неоснователни и недоказани.
ОСЪЖДА Б.Д.К., ЕГН**********
*** ДА ЗАПЛАТИ на „ЗК Лев Инс“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. София, бул. „Черни връх“ № 51 Д СУМАТА
от 515,00 лева (петстотин и
петнадесет лева), представляваща направени от ответника съдебно-деловодни
разноски на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд Велико Търново в
двуседмичен срок, считано от връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: