Р Е Ш Е Н И Е № 260110
гр. Нови пазар, 29.12.2020
г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Районен съд – гр. Н.П.в публичното заседание на 10.11.2020 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТИНА НИКОЛОВА
при секретаря Бойка Ангелова, като разгледа докладваното от съдия П.
Николова гражданско дело № 1742 по описа за 2019 година, за да се произнесе,
взе предвид:
Делото е образувано по искова молба с правно основание чл. 422 от ГПК, подадена от “АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис-сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, представлявано от Изпълнителния директор Димитър Бончев, с пълномощник по делото адв. ***от АК – П., срещу Г.Л.К. с ЕГН **********, с пост. адрес: ***. В исковата молба се твърди, че ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично вземане по реда на чл. 410 от ГПК, за което е образувано ч.гр.д. № ***по описа на НПРС за 2019 г. Вземането на дружеството касаело неплатени главница 1243,79 лева – главница по договор за стоков кредит № *** от ***г., сключен между „Банка ДСК“ ЕАД и ответника; 297,80 лева – договорна лихва от ***г. до ***г. (срокът на лихвата беше уточнен с молба преди датата на последното съдебно заседание); 118,78 – обезщетение за забава считано от ***г. до датата на подаване на заявлението в съда, ведно със законната лихва върху главницата от ***г. до окончателното изплащане, както и направените по делото разноски. Твърди се, че кредиторът по договорът за кредит прехвърлил вземането на настоящия ищец. Съдът издал заповедта за изпълнение на паричното вземане, но заповедта била връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК. На основание чл. 415 от ГПК съдът дал на заявителя едномесечен срок за предявяване на иск за установяване на вземането му. Ищецът изрично сочи, че подава настоящата искова молба във връзка с указанията на съда и в дадения му едномесечен срок. Иска от съда да признае за установено спрямо ответника, че му дължи сумата по издадената заповед за изпълнение на парично вземане. Иска се заплащане на разноските в производствата.
В
съдебно заседание представител на ищеца не се явява. В писмено становище по
съществото на делото се иска разглеждане в тяхно отсъствие и се излагат
твърдения, за основателност на исковете.
В
предоставения на ответника Г.Л.К. едномесечен срок не е постъпил отговор,
въпреки че с разпореждането си от 21.01.2020 г. съдът изрично е указал на
ответника не само възможността да подаде такъв, но и последиците при неподаване
на отговор. Съобщението, към което са приложени препис от исковата молба,
доказателствата и цитираното разпореждане на съда са връчени лично на ответника
на 19.02.2020 г. Към настоящия момент срокът за отговор е изтекъл. В съдебно
заседание ответникът не се явява, не е поискал разглеждане на делото в негово
отсъствие, не изразява становище по същество.
Съдът е отказал постановяване на неприсъствено решение, за да може да извърши проверка за неравноправно клаузи в договора за кредит.
Като
съобрази всички посочени по делото доказателства, съдът счете за установено от
фактическа и правна страна следното:
На ***г. между „Банка ДСК“ ЕАД и ответника Г.Л.К. е сключен договор за стоков кредит № ***. По
силата на договора „Банка ДСК“ ЕАД,
в качеството на кредитодател е предоставил на ответника, в качеството на
кредитополучател, сумата от 1417,38 лв., представляваща стойността на закупен
от ответника мобилен телефон ***на
стойност 1249 лв., както и 168,38 лв. еднократна застрахователна премия по
застраховка живот, които общо представляват главницата по кредита. Редът и
условията, при които бил отпуснат кредита били уредени от Договор за стоков
кредит № *** от ***г. и Общите условия на банката за стоковите кредити. Освен
връщане на главницата по договора за кредит, кредитополучателят се задължил и
да плати възнаградителна лихва в размер на 37,17 % годишно. Така ГПР възлизал
на 44,11 %. Общата стойност на плащанията по кредита възлизала на 2024,08 лв.
Съгласно договора ответникът се задължил да върне кредита на 24 равни месечни
вноски всяка от 84,57 лв. без последната, която била изравнителна и възлизала
на 78,97 лв., като първата вноска трябвало да бъде направена на ***г., а
падежът на последната вноска бил на ***г. С чл. 12 от Общите условия за
договорите за стоков кредит а „Банка ДСК“ ЕАД, подписани от ответника, страните са договорили,че при забава на
плащането на която и да е месечна вноска, от датата, следваща падежа й, частта
от вноската, представляваща главницата, се олихвява с договорения лихвен
процент с надбавка за забава в размер на 10 процентни пункта. Същевременно
с чл. 12.1 от същите общи условия, страните са предвидили, че при забава
в плащанията на главница или лихва над 90 дни, целият непогасен остатък от
главницата става предсрочно изискуем и се олихвява с договорения лихвен процент
и с надбавка 10 процентни пункта.
С подписването на Договора за стоков кредит
ответникът бил уведомен подробно за всички клаузи от договора и общите условия
и ги подписал.
Видно от изготвената по делото ССчЕ през целия
период на договора ответникът е заплатил изцяло само четири вноски и частично в размер на 2,94 лв. – петата
вноска. От заключението на вещото лице се установява, че неплатената главница
възлиза на 1243,79 лв. Договорната лихва за периода ***г. – ***г. възлиза на
257,26 лв., а обезщетението за забава, изчислено на основание чл. 12.1 от
Общите условия за договорите за стоков кредит на „Банка ДСК“ ЕАД за периода ***г. – ***г. (датата на подаване
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение) възлиза на 119,19 лв.
Заключението на вещото лице се кредитира изцяло, предвид факта, че тя дава
заключение относно изчислените стойности за лихва върху претендираната главница
на база претендираните лихвени проценти. Дали всички тези суми се дължат е
правен извод, който може да направи само съда.
Вземането по договора е било обявено за
предсрочно изискуемо от кредитодателя на ***г. (от тази дата кредиторът е спрял
да начислява договорна лихва и е започнал да начислява обезщетението по чл. 12.
1 от Общите условия за договорите за стоков кредит. Това обстоятелство така и
не е съобщено на длъжника. В исковата молба се твърди, че това е станало със
съобщаването на цесията, връчено чрез ЧСИ Р.Р.на 25.07.2019 г., но в действителност
в съобщението за цесия липсва каквато и да е информация за обявяване на
договора за предсрочно изискуем. Посочените в съобщението суми може да са и
само падежиралите до момента вноски. Длъжникът няма как да разбере, че
договорът е бил обявен за предсрочно изискуем от това съобщение. За първи път
длъжникът е разбрал за обявяването на договора за предсрочно изискуем с
връчването на препис от исковата молба в производството по чл. 422 от ГПК.
Междувременно обаче е изтекъл и крайния срок на договора – на ***г.
По тази причина съдът намира, че на длъжникът
не е било съобщено за настъпване на предсрочната изискуемост преди датата
изтичане на крайния срок на договора – ***г., поради което и за него
последиците от настъпване на предсрочната изискуемост не са настъпили.
На ***г. между „Банка ДСК“ ЕАД, в качеството на продавач, и ищцовата страна
„Агенция за събиране на вземания” ЕАД, в качеството на купувач, е подписано допълнително споразумение и
приемо-предавателен протокол от същата дата, въз основа на Рамков договор за продажба
и прехвърляне на вземания (цесия) от 11.04.2018 г. С този договор страните са уговорили, че продавачът ще прехвърли на
купувача станали ликвидни и изискуеми в пълен размер вземания, произхождащи от
договори за потребителски кредит, сключени от продавача с физически лица, които
не изпълняват задълженията си по тях. Страните са изразили воля да прехвърлят
нови вземания при спазване условията на договора на месечна база. Уговорили са
следващите вземания да се индивидуализират от страните с ново допълнително
споразумение и приемо-предавателен протокол със съответната дата. В т.6.2. от
договора е предвидено, че след датата на прехвърляне на вземанията, купувачът
придобива всички права върху тях и има право да получава плащания, извършени от
длъжниците и/или поръчителите след датата на прехвърляне, включително постъпили
в резултат на предприето принудително изпълнение. Съгласно т.6.4. от
рамковия договор страните са се уговорили, че цесионерът ще бъде изрично упълномощен
да изпрати писмени уведомления до длъжниците за сключения договор за цесия.
Рамковият договор е
представен по делото в заверено копие, ведно с допълнителното споразумение и приемо-предавателния
протокол. От последното се установява, че вземането на „Банка ДСК“ ЕАД срещу ответникът Г.Л.К. по цитираните
по-горе договор за стоков кредит № ***
от ***г. е било прехвърлено на ищеца „Агенция за събиране на вземания”
ЕАД. Представено е и
потвърждение за сключена цесия от „Банка ДСК“ ЕАД.
От страна на „Банка
ДСК“ ЕАД е дадено пълномощно на
ищцовото дружество да уведоми от името на банката всички длъжници по всички вземания на дружеството, възникнали по
силата на конкретното допълнително споразумение от ***г., които дружеството е
цедирало. До ответника е било изпратено уведомително писмо от страна на ищеца,
с уведомление за извършената цесия, което е било получено ответника на 21.07.2019
г. В уведомителното писмо е посочен размерът на задължението – 6273,58 лв.
На ***г. ищцовата
страна „Агенция за събиране на вземания” ЕАД е подала по пощата в РС – Н.П.заявление по
чл. 410 от ГПК за вземанията към ответника, въз основа на което на 30.09.2019
г. е било образувано ч.гр.д. № ***г. по описа на съда. Съдът е издал заповед за
изпълнение на парично задължение № ***г., с която е разпоредил ответникът да
заплати на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД претендираните вземания на основание
договора за кредит и извършената цесия. Заповедта за изпълнение е връчена на
длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК, поради което на основание чл.
415, ал. 1, т. 2 от ГПК съдът е дал указания на заявителя да предяви иск по чл.
422 от ГПК.
Гореописаните факти съдът приема за
установени безспорно от представените по делото и посочени по-горе
доказателства. На базата на събрания доказателствен материал съдът счита, че се
налагат следните правни изводи: На първо място по делото е установен с
категоричност фактът на сключения между ответника и „Банка ДСК“ ЕАД договор за стоков кредит. Доказан е
безспорно и размерът на предоставения кредит, договорената печалба (договорна
лихва) на дружеството и размерът на погасителната вноска. Безспорен е и фактът,
че ответникът е усвоил сумата на кредита като банката е заплатила директно на
търговеца стойността на закупената от ответника стока, както и е платила
застрахователната премия на застрахователя. Същите се установяват и от
заключението по назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза.
Относно сключения договор за цесия: Безспорен
е фактът на сключения рамков договор за цесия. Видно е, че изготвеното допълнително
споразумение и приемо-предавателен протокол от ***г., подписано от страните по
рамковия договор включва задълженията на ответника. Изпълнено е и условието по
рамковия договор за извършване на писмено потвърждение от страна на продавача.
С това следва да се приеме, че е налице валидно сключен договор за цесия между „Банка
ДСК“ ЕАД и ищцовата страна и по
отношение на вземането към ответника.
Относно уведомяването на ответника за
извършената цесия: Видно е от доказателствата по делото, че изпратеното до
ответника писмено уведомление е получено от него, с което той се счита уведомен
за извършената цесия. В случая уведомлението е изпратено от ищцовата страна,
като пълномощник на продавача на вземането, но това не съставлява пречка, тъй
като предишният кредитор има право да упълномощи новия кредитор да
извърши съобщението до длъжника като негов пълномощник и това упълномощаване не
противоречи на целта на разпоредбите на чл. 99, ал. 3 и ал. 4 от ЗЗД.
Относно
наличието на неравноправни клаузи в потребителските договори: По делото са представени Договор за стоков
кредит № *** от ***г. и Общите условия на банката за стоковите кредити, както и
съгласие за присъединяване към групова застраховка, както и общите условия на
застрахователя за застраховки по договорите за стоков кредит. Съдът като се
запозна със същите не констатира неравноправни клаузи. Нито една от страните не
е направила и възражение за наличие на такива.
Ищецът претендира, че му се дължат главница 1243,79 лева – главница по договор за стоков кредит № *** от ***г., сключен между „Банка ДСК“ ЕАД и ответника; 297,80 лева – договорна лихва от ***г. до ***г. (срокът на лихвата беше уточнен с молба преди датата на последното съдебно заседание); 118,78 – обезщетение за забава считано от ***г. до датата на подаване на заявлението в съда, ведно със законната лихва върху главницата от ***г. до окончателното изплащане. С оглед горните изводи обаче съдът намира, че изцяло дължими са претендираните суми за главница и договорна лихва, но не и обезщетението за забава по чл. 12.1 от Общите условия за договорите за стоков кредит. Последното се дължи само при настъпване на предсрочна изискуемост на договора, а такава, както бе посочено по-горе, не е настъпила, тъй като не е била съобщена на длъжника. Предвид това отношенията между страните би трябвало да се уреждат при условията, все едно договорът не е бил обявяван за предсрочно изискуем от кредитора. Това означава, че длъжникът дължи главницата, договорна лихва (при това за целия период на договора) и обезщетение за забава по чл. 12 от Общите условия за договорите за стоков кредит на „Банка ДСК“ ЕАД, но не и лихвата по чл. 12.1 от същите. Така искът по отношение на главницата в размер на 1243,79 лв. Е изцяло основателен. Ищецът обаче е претендирал договорна лихва само за периода от ***г. до ***г., а за този период договорната лихва, видно от заключението на кредитираната изцяло ССчЕ възлиза на 257,26 лв., а не претендираните 297,80 лв. Предвид това искът за договорната лихва в частта над 257,26 лв. до претендираният размер, следва да бъде отхвърлен. Изцяло неоснователен се явява искът за обезщетението за забава на основание чл. 12.1 от Общите условия за договорите за стоков кредит на „Банка ДСК“ ЕАД, тъй като не са налице основанията за приложение на тази разпоредба по посочените вече по-горе причини. Ищецът не е претендирал лихва за забава в размер по чл. 12 от Общите условия за договорите за стоков кредит на „Банка ДСК“ ЕАД за периода до подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично вземане, по тази причина и искът за сумата от 118,78 лв. следва да бъде отхвърлен. Тук трябва да се отбележи изрично, че макар еднакви по размер вземанията по чл. 12 и по чл. 12.1 от Общите условия за договорите за стоков кредит на „Банка ДСК“ ЕАД се различават по основание и присъждането на една сума на едната разпоредба, когато всъщност тя се дължи на основание другата разпоредба, би било недопустимо и равносилно на произнасяне по непредявен иск.
Предвид
гореизложеното съдът счита, че предявената искова молба е частично основателна,
поради което следва да се уважи само в посочените части.
При този изход на процеса ответникът следва
да заплати на ищцовата страна направените разноски, съразмерно на уважената
част от исковете. С оглед решението по т. 12 от Тълкувателно решение № 4 от
18.06.2014 г. по тълк. дело № 4 от 2013 г. на ОСГТК на ВКС съдът по делата с
правно основание чл. 415 от ГПК, респ. 422 от ГПК следва да се произнесе и по
дължимостта да разноските и по заповедното. Нещо повече, видно от мотивите на
съдиите от ГК и ТК на ВКС съдът се произнася с осъдителен диспозитив, както
относно разноските в исковото, така и по отношение на разноските в заповедното
производство, включително и когато не изменя разноските по издадената заповед
за изпълнение (виж петия абзац от мотивите към т. 12 от Тълкувателно решение №
4 от 18.06.2014 г. по тълк. дело № 4 от 2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Направените в двете производства разноски
възлизат на 748,78 лв. Ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищецът
сумата от 676,93 лв., представляващи направените в заповедното и в исковото
производство разноски, съразмерно на уважената част от исковете.
Водим от горното съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО по отношение
на Г.Л.К. с ЕГН **********, с
пост. адрес: ***, че ДЪЛЖИ на „“АГЕНЦИЯ
ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление
гр. София, ул. „Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис-сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4,
представлявано от Изпълнителния директор Димитър Бончев, сумата от 1243.79 лв. (хиляда двеста
четиридесет и три лева и седемдесет и девет стотинки – главница по договор за стоков
кредит № *** от ***г., сключен
между длъжника и „Банка ДСК“ ЕАД, като банката е прехвърлила вземането на
настоящия ищец; 257,26 лв. (двеста
петдесет и седем лева и двадесет и шест стотинки) – договорна лихва за
периода от ***г. до ***г.; ведно със законната лихва върху главницата, считано
от 27.09.2020 г. до окончателното изплащане, за които е издадена
заповед за изпълнение на парично вземане № ***г. по ч.гр.д. № ***г. по описа на НПРС.
ОТВЪРЛЯ предявените искове с правно основание чл. 422 от ГПК от „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис-сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, представлявано от Изпълнителния директор Димитър Бончев, срещу Г.Л.К. с ЕГН **********, с пост. адрес: ***, в частта относно: сумата от 40,54 лв., представляващи договорна лихва за периода от ***г. до ***г. за разликата от 257,26 лв. до предявения размер от 297,80 лв., както и сумата от 118,78 лв., представляващи обезщетение за забава по чл. 12.1 от Общите условия за договорите за стоков кредит на „Банка ДСК“ ЕАД за периода от ***г. до ***г.
ОСЪЖДА Г.Л.К. с ЕГН **********, с пост. адрес: ***, ДА
ЗАПЛАТИ на АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА
ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. София, ул.
„Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис-сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, представлявано
от Изпълнителния директор Димитър Бончев, сумата
от 676,93 лв. (шестстотин седемдесет и шест лева и деветдесет и три стотинки),
представляващи направени разноски в исковото и в заповедното производство,
съразмерно на уважената част от исковете.
Решението подлежи на обжалване пред Шуменския
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Петина
Николова