РЕШЕНИЕ
№ 295
гр. Велико Търново , 06.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на
шестнадесети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Георги Драгoстинов
Членове:Христо Томов
Любка Милкова
при участието на секретаря Валентина В. Чаушева
като разгледа докладваното от Георги Драгoстинов Въззивно гражданско
дело № 20214100500446 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение от 04.03.2021 година, постановено по гр. дело № 979 по описа на
Свищовски районен съд за 2020 година, уволнението И. Х. И. по заповед № 370 от
25.08.2020 година на Директора на ДСХ „М.Л.“, гр. С. е признато за незаконно и отменено.
Работодателят е осъден да заплати на служителката обезщетение за принудителна
безработица в размер на 2 266,87 лв., ведно със законна лихва от 09.10.2020 година насетне.
За разликата до пълния претендиран размер от 4 263,18 лв. искът е отхвърлен. Присъдени са
разноски в тежест на ответната страна.
Решението е обжалвано от Дом за стари хора „М. Л.“, гр. С., с искане за
отмяната му и постановяване на ново, отхвърлящо предявените искове вцялост с
присъждане на разноски за две инстанции. Изразено е несъгласие с направената от
първоинстанционния съд преценка на доказателствата, оспорено е тълкуването на
материалния закон.
Ответникът по жалбата - И. Х. И. - излага доводи за безпорочност на
решението. Претендира разноски за второинстанционното производство.
Съдът, като разгледа жалбата и обсъди доводите на страните по реда на чл.
271 от ГПК, приема:
1
Предявени са искове с правно основание чл. 344, ал. 1 и 3 от Кодекса на
труда.
Ищцовата страна - И. Х. И. - излага в исковата си молба, че при ответника
работила на длъжността „санитар“. Със заповед № 370 от 25.08.2020 година била
дисциплинарно уволнена за нарушения по чл. 187, ал. 1, т. 3,7,8 и 10 от Кодекса на труда.
Като твърди заповедта да не е мотивирана – не съдържала описание на фактите, според
работодателя представляващи нарушения, и да е постановена в нарушение на процедурата
по чл. 193 от КТ, по реда на настоящото производство претендира признаване на
уволнението за незаконно и отмяната му, присъждане на обезщетение, задето е останала без
работа, в размер на 2 266,87 лв., ведно със законна лихва от 09.10.2020 година насетне, както
на направените по делото разноски.
Ответната страна - Дом за стари хора „М. Л.“, гр. С. - оспорва исковете с
доводи уволнението да е постановено при спазена процедура и налично дисциплинарно
нарушение, по тежест съответствуващо на наложеното наказание. Претендира разноски.
Съдът обсъди доводите на страните и като прецени събраните по делото
доказателства по реда на чл. 235, ал. 2 и 3 от ГПК, приема:
Не се спори, установено е от обясненията на страните, че въз основа на
договор са били в трудово правоотношение, по силата на което ищцата е изпълнявала
длъжността „санитар“. Със заповед № 370 от 25.08.2020 година на Директора на ДСХ „М.
Л.“, гр. С., е уволнена за това, че на 06.08.2020 година, около 15:00 часа не е изпълнила
задълженията си по т. 6.1 от длъжностната характеристика – поддържане на лична хигиена
на потребителите – специален тоалет, интимен сутрешен и вечерен, нарушила е Правилника
за хигиената и дезинфекцията в дома, разпорежданията по заповед на Директора на Дома от
11.02.2019 година, заповед от 07.02.2020 година, както и за системни нарушения на
Етичния кодекс на служителите.
Преди налагане на наказанието ищцата е поканена да даде обяснения – покана
№ 274 от 07.08.2020 година на лист 76 и сл. от трудовото досие на ищцата, приложено към
първоинстанционната преписка. Ищцата е дала обяснения на 14.08.2020 година – лист 78 –
80 от трудовото й досие.
Трудовите функции на санитаря включват поддържане на личната хигиена на
потребителите на дома за стари хора: обличане и събличане, поддържане на тялото чисто,
общ тоалет – подпомага потребителя при редовно миене на ръце, ресане на коса, бръснене,
измиване на кожата и кожните гънки, специален тоалет – интимен сутрешен и вечерен,
почистване на нос, очи, уши, рязане на нокти, поддържане на хигиена и профилактика на
декубитуса (обтриване, талкиране, обръщане), смяна на памперси, къпане, подпомагане
движението на пациента – поддържа, придържа и поставя в подходящо положение,
съобразно заболяването или увреждането му, при възможност подпомага самостоятелното
2
му придвижване или с помощни средства, поддържане на спалното бельо изпънато,
осигуряване на свеж въздух и спокойна среда – т. 6.1 от длъжностна характеристика за
длъжността „санитар“, на ищцата връчена срещу подпис на 06.01.2020 година, листи 89 - 92
от трудовото досие.
Ищцата не отрича обстоятелството, че не е правила интимен тоалет при смяна
на памперси на лежащи пациенти на 06.08.2020 година – обясненията й, дадени по реда на
чл. 193, ал. 1 от КТ.
Изложената фактическа обстановка налага извод за доказаност и
основателност на предявените искове. Съдът ги уважава, водим от следните съображения.
По иска с правно основание чл. 344, ал. 1,т.1, предложение първо от КТ.
Работодателят не е изпълнил задълженията си по чл. 193 от КТ да изиска
писмени обяснения на служителката или да я изслуша относно деянията по точки 2 - 5 от
заповедта за уволнение. Самите деяния не са описани. Работодателят се е задоволил да даде
оценка на поведението на ищцата, посочвайки, че е нарушила определени заповеди. В
разрез с изискванията на чл. 195, ал. 1 от КТ въпросните деяния не са датирани. Тези
особености на заповедта налагат извод за незаконност на уволнението по смисъла на чл.
344, ал.1, т. 1 от КТ на формално основание. Правото на отмяна на уволнението за тези
деяния е налице.
За деянието по точка първа от заповедта – служителката не е правила интимен
тоалет при смяна на памперси на лежащи пациенти на 06.08.2020 година, процедурата по
приемане на писмени обяснения е спазена, заповедта за дисциплинарно наказание съдържа
реквизитите по чл. 195, ал. 1 от КТ, а самото деяние е виновно извършено от ищцата.
Тежестта му не равни на тежестта на дисциплинарното уволнение. Нарушението на чл. 189
от КТ обосновава незаконност на уволнението и за това деяние. Атакуваната заповед
недвусмислено сочи, че работодателят не би прибегнал до най-тежкото наказание, ако не бе
стигнал до извод, че служителката, освен въпросното нарушение, е извършила и останалите
четири. В противен случай уволнението би било постановено само за деянието по първата
точка от заповедта.
Ако се предположи, че ищцата би била санкционирана с уволнение само за
случката на 06.08.2020 година, уволнението е извънмерно по-тежко от самото деяние. Касае
се за единичен случай. Нито в заповедта, нито в хода на делото, работодателят не твърди
неизпълнението на възложената работа да е системно. Доказателства в тази насока липсват.
За правомерността на уволнението от значение е простъпката, за която служителката е
привлечена към дисциплинарна отговорност. Тази простъпка се състои в едно единствено
деяние.
Доводите на въззивника-ответник са неоснователни.
3
Те влизат в директно противоречие с цитираните по-горе норми на чл. 189 и
чл. 195, ал. 1 от КТ, заради което по-подробното им обсъждане от гледище на
основателносст или неоснователност е излишно.
По иска с правно основание чл. 344, ал.1, т.1, предложение второ, от КТ .
Незаконността на уволнението влече отмяната му. Друг юридически факт, пораждащ
разглежданото право, законът не е предвидил. Като доказан и основателен, искът следва да
бъде уважен.
По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 във връзка с чл. 225, ал. 1 от
КТ.
Незаконността на уволнението и обстоятелството, че служителката е
постъпила на по-ниско платена работа ангажира отговорността на работодателя със
заплащане на обезщетение в размер на разликата между възнагражденията по прекратеното
и по настоящото трудово правоотношение – чл. 225, ал. 2 от КТ. По размер тази разлика
възлиза на сумата от 2 266,87 лв. Следва да се присъди с настоящото решение, ведно със
законна лихва от предявяване на исковете.
По разноските:
Изходът на спора и правилото на чл. 78, ал. 1 от ГПК сочат, че ищцата има
право на разноски за второинстанционното производсво, доказани като сума от 650 лв. –
възнаграждение за адвокат.
По частната жалба на ответника против определението от 13.04.2021
година на Свищовски районен съд, постановено по реда на чл. 248 от ГПК:
Ответникът претендира отмяна на определението с доводи за процедурната му
неправилност от гледище на чл. 78, ал. 3 от ГПК.
Ответната по частната жалба страна – ищцата И.И. – е изложила доводи за
безпорочност на атакуваното определение и за начина на изчисляване на адвокатските
възнаграждения по трудови спорове, регламентиран от Наредба № 1 от 2004 година за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
С атакуваното определение първостепенният съд е отказал изменение на
решението в частта за разноските, като на ответника се присъдят разноски, съразмерно на
отхвърлената част от исковете. За да стигне до този извод е приел, че отхвърлянето на иска
4
се дължи на обективни причини, а не на неоснователността му или заради извършените от
ответната страна процедурни действия.
Определението е неправилно
Вземането за разноски законът урежда не въз основа на извършените от
страните действия, довели до уважаване или отхвърляне на исковете, а на основа на това коя
страна е предизвикала правния спор – чл. 78, ал. 2 от ГПК.
Като e започнала работа на по-ниско платена работа, ищцата е следвало да
предяви иск за разликата в заплатите – чл. 225, ал. 2 от КТ. Предявявайки иска си за
обезщетение в целия размер на получаваното преди уволнението брутно трудово
възнаграждение, тя неоснователно е предизвикала спор за тази част от иска, която по
стойност и период равни на получаваното трудово възнаграждение при новия работодател.
Съразмерно на отхвърлената част от иска, ответникът има право на разноски.
При доказани разходи за иска за обезщетение от 636 лв. – адвокатско възнаграждение с
включен данък добавена стойност, следва да му се присъди сумата от 297,82 лв.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
Потвърждава, по реда на чл. 271 от ГПК, решението от 04.03.2021 година, постановено по
гр. дело № 979 по описа на Свищовски районен съд за 2020 година.
Осъжда Дом за стари хора „М.Л.“, гр. С., да заплати на И. Х. И., ЕГН: ********** от гр. С.,,
ул. „С. В.“ № ., блок ., вход „.“, етаж ., ап. №., сумата от 650 (шестстотин и петдесет лева)
лв., разноски за второинстанционното производство, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
Отменя определение от 13.04.2021 година, постановено по същото дело, вместо което
постановява:
Допълва по реда на чл. 248 от ГПК решението от 04.03.2021 година, постановено по гр. дело
№ 979 по описа на Свищовски районен съд за 2020 година в частта за разноските, както
следва:
5
Осъжда И. Х. И., ЕГН: ********** от гр. С.,, ул. „С. В.“ № ., блок ., вход „.“, етаж ., ап. № .,
да заплати на Дом за стари хора „М. Л.“, гр. С., сумата от 297,82 (двеста деветдесет и седем
лева и осемдесет и две стотинки) лв., разноски по делото, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в месечен срок, от
връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6