РЕШЕНИЕ №

                                    гр. Ловеч, 18.06.2021 година

                                        

                                        В ИМЕТО НА НАРОДА

 

     ЛОВЕШКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, четвърти административен състав в публично заседание на двадесети май две хиляди двадесет и първа година в следния състав: 

 

                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ДИМИТРИНА ПАВЛОВА

 

при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА МИНЧЕВА и в присъствието на прокурора КИРИЛ П., като разгледа докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ адм. дело № 44 по описа за 2021 година на Ловешкия административен съд и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе съобрази:

              Производството е по реда на чл.203 и сл. от Административно процесуалния кодекс /АПК/, във вр. с  чл.284, ал.1 и сл. от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража /ЗИНЗС/.

              Административното дело е образувано по искова молба на П.К.П. ЕГН:**********, понастоящем изтърпяващ наказание лишаване от свобода в Затвора Ловеч срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” гр.София, с искане да му бъде присъдено обезщетение за претърпените неимуществени вреди в размер на 1 лев /един български лев/, причинени в периода 03.12.2020 г. до 21.12.2020 г. от Заповед № Л-5047 от 03.12.2020 година на Зам. Главния директор на Главна дирекция “Изпълнение на наказанията” - София, с която на ищеца е отхвърлена молбата, за преместване в Затвора Варна на основание чл.62, ал.1, т.4 от ЗИНЗС, отменена с Решение № 248/21.12.2020 г. по адм.д. № 466/2020 година по описа на АдмС – Ловеч. Ищецът сочи, че претендираните неимуществени вреди се изразяват в невъзможността му да ползва правото си по чл.86, ал.1 т.2 от ЗИНЗС, т.к. бил е лишен от възможността да бъде посещаван от близките си в периода от 03.12.2020 г. до 21.12.2020 година.   

               В съдебно заседание ищеца поддържа исковата претенция и моли да бъде уважена като основателна и доказана. Сочи, че от приложеното   адм. дело №466/2020 година на АдмСЛ се вижда, че лицата подали молба и за неговото преместване в затвора – Варна не съществуват в картона за свиждане именно, поради огромното физическо отстояние на гр.Варна до гр.Ловеч. Твърди, че единствените останали негови близки са на територията на област Варна. Счита, че неимуществените вреди са доказани по безспорен начин предвид  наличието на влязъл в сила съдебен акт, с който незаконосъобразният индивидуален административен акт е отменен.

                Ответната страна Главна дирекция “Изпълнение на наказанията” гр.София, чрез процесуалният си представител оспорва изцяло предявения иск като неоснователен и недоказан. В писменият отговор и по същество неоспорва, че Заповед № Л-5047/03.12.2018г. на заместник главния директор на ГДИН е отменена решение № 248/21.12.2020г. по адм. д. № 466/2020г. на АС - Ловеч. Но счита, че от отмяната на същата не са настъпили никакви неблагоприятни правни последици и ищецът не е претърпял вреди, които да са в пряка и непосредствена връзка с отменената като незаконосъобразна Заповед № Л-5047 от 03.12.2020 година на Зам. Главния директор на Главна дирекция “Изпълнение на наказанията” – София. Счита, че няма нарушение на разпоредбите на ЗИНЗС.

               Представителят на прокуратурата ангажира становище за неоснователност и недоказаност на исковата претенция. Излага, че  не са нарушени разпоредбите на ЗИНЗС и че заповедта е отменена на формално основание-липса на мотиви за отказа да бъде преместен.  

               По делото са събрани писмени доказателства.  Към настоящото дело е приобщено приключилото адм.д № 466 / 2020 година по описа на  Административен съд Ловеч, чийто предмет е бил законосъобразността на Заповед № Л-5047 от 03.12.2020 година на Зам. Главния директор на Главна дирекция “Изпълнение на наказанията” – София. 

                Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:   

               От фактическа страна се установява, че с решение № 248 от 21.12.2020  година по адм.д. № 466 по описа за 2020 година на АдмС Ловеч  е отменена като незаконосъобразна Заповед № Л-5047 от 03.12.2020 година, с която Зам. Главния директор на Главна дирекция “Изпълнение на наказанията” – София е отхвърлил молбата на л.св П.К.П. за преместване от Затвора Ловеч в Затвора Варна за доизтърпяване на наложеното му наказание. Решението като необжалваемо е влязло в законна сила на 21.12.2020г. По настоящото дело не подлежи на установяване и преценка законосъобразността на заповедта, тъй като същата е отменена с влязъл в сила съдебен акт по предвидения от закона ред – чл.62, ал.3 от ЗИНЗС.     

              Според доказателствата ищецът  П.К.П. *** наказание „лишаване от свобода“от 27 г., с начало на наказанието 30.11.2011г. Първоначално от 06.04.2015г.до края на м. юни същата година е работил като чистач-корпус, след прекъсване от 14.07.2016г. работи като управител на междинен склад, на която длъжност е до момента.  Има четиринадесет награди, като за периода на престой в затвора е допуснал едно дисциплинарно наказание със заповед № 924/ 01.08.2013г. за притежание на забранена вещ: флаш-памет, заличено със заповед №380/17.03.2014г. на основание чл.109, ал.1, ал.2 от ЗИНЗС, чл.100 от ППЗИНЗС. Режимът му е заменен в по- лек от „строг“ на „общ“ със заповед №Л-1415/06.12.2019г. В затворническото досие е записан с постоянен и настоящ адрес: гр.Севлиево. По а.д. №466/20г. е представено удостоверение за адрес в гр.Варна и молба от Ж.Б.от гр.Варна, адресирана до гл.директор на ГДИН София, в която моли приятелят му П., изтърпяващ наказание лишаване от свобода в затвора Ловеч да бъде преместен в затвора Варна, за да може да го посещава и да поддържа връзки с него, т.к. предвид разстоянието не може да го посещава.

               Видно от приложените билети за свиждане е имал посещение от родителите си К. П.К. и Р.С.К., с посочен адрес в гр.Севлиево на 04.01.2020г., 10.01.2020г., 18.01.2020г., 02.02.2020г.,  като на 15.04.2020г., и на 07.05.2020г. същият е посетен само от родителя К. П.К.. В затворническото досие на П.К. са записани като близки лица родителите му и М.С.В.- друг роднина, същите са посочени лично от него. Сред тях не фигурира подалият молбата за преместване Ж.Б.от гр.Варна.

                Видно от приложената от ответника заповед № Л-885/07.08.2020г. на началника на затвора е определен график за провеждане на свиждания между лишените от свобода и техните близки с цел осигуряване на ред и организация при провеждането им.  По групи е определен график за свижданията между л.св. и техните близки през месеците септември, октомври, ноември и декември  2020 г. Посочени са  начални часове за провеждане на свижданияга за отделните групи посетители: 10.45. ч.; 12.30 ч.; 13.30 ч.; 14.45 ч.; 15.45 ч. Дадени са указания всички лишени от свобода да уведомят близките си за тази заповед, разпоредено е препис от нея да се постави и върху информационното табло пред чакалнята за свиждания.

                Въз основа на така приетото от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

               Искът за присъждане на обезщетение е предявен от лице, което твърди, че е претърпяло неимуществени вреди в резултат на незаконосъобразна административна дейност на затворническата администрация в Затвора Ловеч срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ във връзка с условията в местата за лишаване от свобода, където ищецът изтърпява наказание лишаване от свобода, вкл. през исковия период  - 03.12.2020 г. до 21.12.2020 година. Искът е предявен пред компетентния съд, при спазване правилата за родова и местна подсъдност.

               Съгласно чл.284, ал.1 от ЗИНЗС, на което основание е предявен иска, държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода и задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на чл.3.

                Разпоредбата на чл.284, ал.1 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража /ЗИНЗС/, предвижда че държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода и задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на чл.3.

                Съгласно разпоредбата на чл.3 от ЗИНЗС осъдените и задържаните под стража не могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение. За нарушение на тази забрана се смята и поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност.

                Според чл.285, ал.1 от ЗИНЗС, искът по чл.284, ал.1 от с.з. се разглежда по реда на глава единадесета от Административнопроцесуалния кодекс, а ал.2 на текста сочи като ответници органите по чл. 284, ал. 1, от чиито актове, действия или бездействия са причинени вредите. Последните, според правилото на чл.205 от АПК са юридическите лица, представлявани от органа /в случая от специализираните органи по изпълнение на наказанията/, от чиито незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите. Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” се явява пасивно легитимирана страна, т.к. упражнява общо ръководство и контрол на местата за лишаване от свобода, в който смисъл има правосубектност да бъде надлежен ответник по делото. Ответникът Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” със седалище град София съгласно чл.12, ал.2 от ЗИНЗС, е юридическо лице към министъра на правосъдието и осъществява прякото ръководство и контролът върху дейността на местата за лишаване от свобода, а затворите, респ. Затвора Ловеч, са нейни териториални служби. За вредите, причинени от незаконосъобразни актове, действия и/или бездействия на администрацията на затвора и длъжностни лица в системата на тази администрация, отговаря юридическото лице. При това, Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” има както процесуална, така и материално правна легитимация да отговаря по предявеният иск. 

                Следователно исковата молба е подадена от лице с правен интерес и срещу пасивно легитимирания ответник по аргумент от чл. 205 от АПК във вр. с чл.284 от ЗИНЗС. Отмененият като  незаконосъобразен акт на началника на затвора Ловеч представлява административна дейност по изпълнението на наказанията, наложени от съдилищата с влезли в сила съдебни актове, която обхваща и дейността по обезпечаване и осигуряване упражняването на правата на лишените от свобода, съобразно правното им положение и статут.

                Съгласно чл.1 ал.1 от ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вреди, причинени от незаконни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност, като отговорността се реализира по реда на чл.203 и сл. от АПК, а чл.284, ал.1 от ЗИНЗС урежда тази отговорност по отношение на лицата, лишени от свобода, при наличие на вреди, причинени от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на чл.3 от ЗИНЗС. Доколкото предявеният иск се обосновава от фактическа страна с незаконосъобразен акт при или по повод изпълнение на служебни задължения при осъществяване на административна дейност от служител в ГДИН, следва да се приеме от формална страна, че са налице специфичните предпоставки по чл.284, ал.1 от ЗИНЗС. Ето защо съдът приема, че предявеният срещу Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията” осъдителен иск с правно основание  чл.284 от ЗИНЗС, е процесуално допустим и подлежи на разглеждане в производство по реда на чл.203 и сл. от АПК. Разгледан по същество е неоснователен по следните съображения:

                В чл. 7 от Конституцията на Република България е предвидено, че държавата отговаря за вреди, причинени от незаконни актове или действия на нейни органи и длъжностни лица. Проекция на този принцип е разпоредбата на чл.203, ал.1 от АПК, съгласно която исковете за обезщетения за вреди, причинени на граждани или юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица, се разглеждат по реда на тази глава. Според текста на чл.203, ал.2 от АПК, за неуредените въпроси за имуществената отговорност се прилагат разпоредбите на Закона за отговорността на държавата и общините за вреди или на Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража /ЗИНЗС/.

                Относно  чл.284, ал.1 от ЗИНЗС, следва да се има предвид, че нормата е с материално правен характер, тъй като сочи изрично предпоставките, при които може да бъде ангажирана отговорността на държавата - вреди, причинени от нарушения по чл.3 от ЗИНЗС.

                Ето защо, за да бъде приета основателност на иска за вреди с правно основание чл.284, ал.1 от ЗИНЗС, следва кумулативно да бъдат доказани: акт, действие и/или бездействие на специализираните органи по изпълнение на наказанията, с което се нарушава чл.3 от закона и настъпила, в резултат на нарушението имуществена или неимуществена вреда в правната сфера на ищеца. 

                Съответно, отговорността на държавата се ангажира при доказано подлагане на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение /чл. 3, ал.1/, както при поставянето на лицата в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“ или „задържането под стража“, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност /чл. 3 ал.2/.

               Ако с разпоредбата на чл.284, ал.5 от ЗИНЗС относно неимуществените вреди е въведена законовата презумпция, че настъпването им се предполага до доказване на противното, то доказването на фактическите основания, причинили вредите, е подчинено на изискванията на общия исков процес и е в тежест на страната, която ги твърди.         

              Съдът съобразно доказателствата по делото намира, че първата необходимата за ангажиране отговорността на ответника материално-правна предпоставка – наличие на административен акт, който е отменен като незаконосъобразен, е налице. Безспорно, по делото се представиха доказателства за несъответствие дейността на затворническата администрация с действащото законодателство. 

                С издадената Заповед № Л-5047 от 03.12.2020 година на Зам. Главния директор на Главна дирекция “Изпълнение на наказанията” – София е отхвърлена молбата на ищецът за преместване от Затвора Ловеч в Затвора Варна за доизтърпяване на наложеното му наказание. Същата е отменена като незаконосъобразна по реда на съдебния контрол с решение № 248 от 21.12.2020  година по адм.д. № 466 по описа за 2020 година на АдмС Ловеч, поради липса на мотиви. Решението като необжалваемо е влязло в законна сила на 21.12.2020г.

             Разпоредбите на чл.86, ал.1, т.2 от ЗИНЗС и в чл.73 ППЗИНЗС регламентират възможността на лишените от свобода да бъдат посещавани от близките си. Доказателствата сочат, че със заповед № Л-885/07.08.2020г. на началника на затвора е определен график за провеждане на свиждания между лишените от свобода и техните близки с цел осигуряване на ред и организация при провеждането им. Заповедтта е издадена на основание чл. 86, ал.1, т.2 ЗИНЗС и чл.73, ал. ал.1, 2 и 3 ППЗИНЗС и с оглед осигуряване на необходимия ред и организация при провеждане на свижданията в затвора гр. Ловеч Няма данни администрацията на затвора - Ловеч да е  възпрепятствала посещение на ищецът, като са създадени необходимите условия за това. Твърдението на ищеца, че е лишен от възможността да бъде посещаван от близките си за процесния период е недоказано. Не се установява случай близки на лишения от свобода да са искали да проведат свиждане с него и да са върнати по някакъв начин от администрацията на затвора или тя да е възпрепятствала провеждане на свиждане. Видно от приложения картон за хранителни пратки и свиждане, последното свиждане, което П.К.П. е провел за 2020г. е на 07.05.2020г., посетен е от родител / билет за свиждане от 07.05.2020г. / Според данните в Становище с peг. № 5134/17.09.2020г. на затвора - Ловеч е възникнал конфликт между ищецът и родителите му, съответно причината да преустановят посещенията си при него се дължи на промяна в личните им отношения и не е свързана с действия на администрацията на затвора.

Не се установява нарушение на чл.2, т.3 от ЗИНЗС както се твърди в исковата молба. На ищеца са осигурени условия за поддържане на физическото и психическото здраве, зачитане на правата и достойнството, каквото изискване поставя цитираната разпоредба. Следва да се съобрази, че в затвора е създадена необходимата организация за осигуряване на лишените от свобода на посещение от близките, вкл. на ищеца, като личните отношения с близките и взетите от тях решения, описани като „превратен момент“ очевидно са засегнали П., който според данните по делото е преживял   емоционална криза със следващите се от това негативни преживявания, явно довели до преустановяване на свижданията от посочените за негови близки в затворническото му досие, макар и житейски разбираемо, е неотносимо към дейността на затворническата администрация. Възникналият личен конфликт между ищецът и родителите му, причината да преустановят посещенията си при него се дължи на промяна в личните им отношения, а не на действия на администрацията на затвора.  Установи се, че като близки лица, в затворническото досие на ищецът П.К. са записани родителите му и М.С.В.- друг роднина, същите са посочени лично от него. Според доказателствата, родителите му са и лицата, с които е поддържал контакти до 07.05.2020г. В тази връзка са приложените по делото билети за свиждане от 04.01.2020г., 10.01.2020г., 18.01.2020г., 02.02.2020г., 15.04.2020г., 07.05.2020г.

              Въпреки наличието на отменен като незаконосъобразен административен акт, то със събраните в хода на съдебното дирене доказателства не се доказва ищецът да е претърпял вреди. Не се представиха конкретни доказателства за факти, от които да са произлезли твърдяните от ищеца вреди с посочения резултат – лишаване от възможността да бъде посещаван от близките си в периода от 03.12.2020 г. до 21.12.2020 година, вкл. от приятелят му Ж.Б.от гр.Варна, който макар и да не е заявен като близък в затворническото досие, няма пречки да го посети и да поддържа връзки с него, ако има желание, доколкото разстоянието не представлява пречка при наличните  транспортни връзки между гр.Варна и гр.Ловеч. 

             Безспорно естеството и характера на вредите, следва да бъдат преценявани, не от страна на субективното възприятие на ищеца, а с оглед на конкретни факти от които те произтичат. Съвкупният анализ на събраните по делото доказателства, обосновава извода, че неимуществените вреди, не бяха конкретно установени. Необходимо е да се установи интензитета на негативните преживявания, тяхната продължителност и конкретното им въздействие и възприятие от ищеца.

               По делото липсват данни за това в резултат на увреждане за ищеца да са настъпили отрицателни последици, засягащи неблагоприятно защитени от правото негови неимуществени интереси, а още по-малко за това последиците да следват закономерно от отмененият акт на Зам. Главния директор на Главна дирекция “Изпълнение на наказанията” – София по силата на безусловно необходимата връзка между тях. При определяне на фактическия състав на отговорността, при липса на който и да е от елементите му не може да се реализира отговорността на ГДИН.

               Съдът намира за недоказан и фактът на причинени на ищеца вреди по заявения вид, продължителност и размер, описани в исковата молба и уточнението, подлежащи на компенсация. Не са налице и твърдените от ищеца претърпени неимуществени вреди, а именно такива които са рефлектирали върху човешкото му достойнство.

              Няма данни за преживяно психическо страдание, надвишаващо обичайните страдания, свързани с лишаването на ищеца от свобода, съпътстващи режима за изтърпяване на наказанието. С оглед събраните по делото доказателства съдът счита, че дори и в процесния период ищецът да е изпитал дискомфорт, то той не надхвърля по характер и интензитет неизбежното ниво на страдание, присъщо на задържането в място за лишаване от свобода и изтърпяването на наложеното наказание лишаване от свобода.  Отмененият административен акт следвада да бъде свързан в причинна връзка с реално причинени вреди на ищеца, които не са настъпили по негова изключителна вина, а ако има виновно поведение, при отчитане на съпричиняването. Твърденията в исковата молба се свеждат до това, че с отменената заповед ищецът е претърпял неимуществени вреди, като доказателства за това не са представени по делото.

               Въпреки наличието на отменен като незаконосъобразен административен акт в настоящия казус останаха недоказани всички  материалноправни предпоставки,необходими за ангажиране отговорността на държавата по реда на чл.284, ал.1 от ЗИНЗС.    

               Ефектът от незаконосъобразният акт, от незаконосъобразното действие или бездействие на затворническата администрация спрямо евентуално настъпилите за ищеца неимуществени вреди следва да се отчита в съвкупност от преживяното. 

               Такова разрешение на въпроса дава разпоредбата на чл.284, ал.2 от ЗИНЗС, според която в случаите по чл.3, ал.2 от с.закон съдът взема предвид кумулативното въздействие върху лицето на условията, в които се е изтърпявало наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, продължителността, както и други обстоятелства, които имат значение за правилното решаване на спора.

                Разпоредбата на чл.3 от ЗИНЗС, въвежда законови гаранции за съществуването на нормални условия в местата за лишаване от свобода. Законът забранява осъдените да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко и унизително отношение, като задължава Държавата да осигури на лишените от свобода, от една страна, условия, съобразени с уважението към човешкото достойнство, от друга - начинът и методът на изпълнение на наказанието да не ги подлага на страдание или трудности от степен над неизбежното ниво на страдание, присъщо на задържането, и от трета - като се има предвид практическите нужди на задържането, тяхното здравословно и физическо състояние да бъдат адекватно гарантирани.

               На ищеца безспорно е осигурена такава среда, с оглед приложените по делото доказателства. С оглед липсата на нарушение на чл.3 от ЗИНЗС неприложима е и презумпцията за настъпили вреди съгласно разпоредбата на чл.284, ал.5 от ЗИНЗС.

               След като не са налице кумулативно изискуемите предпоставки за основателност на иска по чл.284 от ЗИНЗС, то последица от това е отхвърляне на предявения иск. Липсата на който и да е от елементите от фактическия състав е достатъчно основание искът да бъде отхвърлен. След като фактическият състав на чл. 284, ал.1 от ЗИНЗС не е осъществен, за ответната страна не възниква задължение за заплащане както на обезщетение, така и на акцесорното задължение за заплащане на лихва върху главното задължение.

                По тези съображения, исковата претенция се явява неоснователна и недоказана и следва да бъде отхвърлена като такава.

               Доколкото ответника не е претендирал разноски по делото, съдът не присъжда такива.    

               Водим от горното и на основание чл.172, ал.1 и ал.2, във вр. с чл.203 от Административно процесуалния кодекс, Ловешкият административен съд, четвърти състав

               РЕШИ:

               ОТХВЪРЛЯ предявеният от П.К.П. ЕГН:**********, понастоящем изтърпяващ наказание лишаване от свобода в Затвора Ловеч иск срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” гр.София, за сумата от един лев, претендирано обезщетение за неимуществени вреди в периода от 03.12.2020 година до 21.12.2020 година от незаконосъобразна Заповед № Л-5047 от 03.12.2020 година на Зам. Главния директор на Главна дирекция “Изпълнение на наказанията” - София, като неоснователен.                     

              Решението подлежи на касационно обжалване пред тричленен състав на Административен съд Ловеч в четиринадесетдневен срок от съобщаването му на страните по делото. 

              Препис от решението да се изпрати на страните по делото.

 

 

                                            АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: