№ 2
гр. Бургас, 08.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на дванадесети
декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Павел Ал. Ханджиев
Членове:Радостина К. Калиманова
Янко Н. Новаков
като разгледа докладваното от Павел Ал. Ханджиев Въззивно търговско дело
№ 20242001000143 по описа за 2024 година
Производството е по чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 163 от 14.06.2024 г., постановено по т.д. № 411/2021 г. по
описа на Окръжен съд – Бургас:
(1) са отхвърлени като неоснователни предявените от О. Й. Т., ЕГН
**********, против “Макс селект“ ЕООД, ЕИК *********, “Доби ел“ ЕООД,
ЕИК *********, и “Юрпиън дивелопмънт“ АД, ЕИК *********, искове за
обявяване на недействителност спрямо ищцата на две последователни сделки,
обективирани в нотариален акт № * г. по описа на нотариус Х.Р., рег. № * на
НК, с район на действие РС-П., и нотариален акт № 1* по описа на нотариус
Х.Р., с предмет недвижим имот, находящ се в гр. П., представляващ ПИ с
идентификатор * по КККР на гр. П., с адрес на имота: гП., с площ 32 051
кв.м., заедно с построените в поземления имот сгради: сграда с
идентификатор *.2; сграда с идентификатор *.3 и сграда с идентификатор *.4
и
(2) са отхвърлени като неоснователни предявените при условията на
евентуалност от О. Й. Т., ЕГН **********, против “Макс селект“ ЕООД, ЕИК
*********, “Доби ел“ ЕООД, ЕИК *********, и “Юрпиън дивелопмънт“ АД,
ЕИК *********, искове за обявяване нищожност на същите две сделки.
Присъдени са разноски.
Недоволна от решението е останала ищцата О. Й. Т. и го е обжалвала с
въззивна жалба. Въззивницата поддържа, че решението е неправилно,
постановено в противоречие с материалния и процесуалния закон и
необосновано.
1
Оспорват се изводите на съда за отсъствие на знание за увреждането на
ищцата у купувачите по съответните сделки – “Доби ел“ ЕООД и “Юрпиън
дивелопмънт“ АД, както и за липсата на доказателства по евентуалния иск, че
дружествата-купувачи не са желаели последиците на сделките с оглед
завеждането на имотите в активите на счетоводството на съответното
дружество.
В проекта за доклад по делото съдът не дал надлежни указания за
разпределението на доказателствената тежест за подлежащите на доказване
факти. Съдът не допуснал въпроси на ищцата към СИЕ, целящи доказване на
фактическото твърдение, че паричните средства, с които е платена цената по
процесните сделки, са предоставени на купувачите от продавача “Макс
селект“ ЕООД или свързано с него лице, респ. доказване наличието на
симулация. Без уважение било оставено и искането за снабдяване със съдебни
удостоверения, които да послужат пред ОББ АД и ПИБ АД за установяване на
същите обстоятелства. Дружествата-купувачи не са извършвали никаква
търговска дейност в продължение на няколко години преди сделката, а от
публикуваните им счетоводни отчети било видно, че не разполагат със
средства по сметките си. Немотивиран бил и отказът на съда за допускане до
разпит двама свидетели относно предшестващи сключването на оспорените
сделки опити на продавача за продажба на процесния имот. Съдът препятствал
доказване тезата на страната, а впоследствие в мотивите си възприел
становище за недоказаност на твърденията на ищцата за отпуснат заем или
връзка между представляващите ответните дружества физически лица.
Окръжният съд формирал изрични мотиви, че счита оспорените сделки
за нищожни поради противоречие с добрите нрави и пълна липса на
еквивалентност между престациите, но не е прогласил нищожността на
сделките, тъй като е счел, че не бил сезиран с такова искане. Основанието за
нищожност на сделките поради нееквивалентност на престациите било
изрично въведено в процеса. Разликата между становището на съда и това на
ищцата била в правната интерпретация на заявения факт. Според съда
нищожността произтичала от нарушение на добрите нрави поради
нееквивалентност на престациите, а според ищцата нееквивалентността на
престацията била доказателство за симулативния характер на сделката.
Погрешната правна квалификация на претенцията, дадена от ищцата, не може
да е основание за отхвърляне на иска, ако се основава на същите фактически
обстоятелства (пълна липса на еквивалентност на престациите). Правната
квалификация на исковете следвало да се даде от съда на база заявените
факти, а не от ищеца. Нарушението на добрите нрави било изрично посочено
в допълнителната искова молба като основание за нищожност на двете
атакувани сделки.
Излагат се доводи в жалбата за това, че една сделка следва да се третира
като безвъзмездна, не само когато изцяло липсва уговорена насрещна
престация, но и когато същата е на значително по-ниска стойност, респ. когато
насрещната престация не е получена реално. Когато разликата в стойността е
2
35 пъти, както е приел съдът, то неравностойността е толкова голяма, че
практически се свежда до липса на престация. Безспорно било в случая, че
отчетната стойност на имота според СИЕ, т.е. данъчната оценка, е 23 000 000
лв. Освен това продажната цена от 800 000 лв. дори не била реално платена,
тъй като “Доби ел“ ЕООД купил вземане срещу цена от 200 000 лв., с което
“платил“ имота, оттук се калкулира, че реално платената цена била 140 пъти
по-ниска от пазарната.
Обосновава се наличието на знание за увреждането на ищцата у
приобретателите по двете процесни сделки предвид изключително ниската им
цена. С покупката и последващата препродажба на процесния имот за една и
съща цена в рамките на по-малко от месец “Доби ел“ ЕООД в противоречие с
пазарната логика реализирало директна загуба от платените по сделката
местен данък и нотариални такси. От неоспореното заключение на СИЕ било
видно, че реално като парични потоци по сделката между “Макс селект“
ЕООД и “Доби ел“ ЕООД са платени 200 000 лв., а по тази между “Доби ел“
ЕООД и “Юрпиън дивелопмънт“ АД – 433 000 лв. 133 000 лв. били платени
след началото на процеса, а 133 333 лв. бил дължимият ДДС по двете сделки,
внесен в бюджета, така че реално платените суми, които биха могли да бъдат
считани за насрещни престации били 67 000 лв. по сделката между първата
сделка и 300 000 лв. по втората сделка. Като доказателство за знанието за
увреждане на “Доби ел“ ЕООД се изтъква наличието на вписана възбрана за
претенцията на О. Т. срещу “Макс селект“ ЕООД. Сделката между това
дружество и “Доби ел“ ЕООД била сключена на 30.10.2020 г., т.е. преди
вдигане на тази възбрана. Вписването на възбраната имало не само
действието по чл. 452 ГПК, но и оповестително действие спрямо всички трети
лица, че към собственика на имота има претенции за неудовлетворено
вземане. Това оповестително действие не зависело от това дали възбраната все
още е действаща или е вдигната. Същото важало и за извършената месец по-
късно продажба между “Доби ел“ ЕООД и “Юрпиън дивелопмънт“ АД.
Определението на СОС за вдигане на запора било представено по
нотариалното дело по сделките, като в него изрично било вписано, че
причината за вдигането не било удовлетворяване на кредитора.
Поддържа се възражението за антидатиране на договор за продажба на
вземане от 10.07.2020 г. между “Доби ел“ ЕООД и “Пиргосплод“ АД като
цедент. Единствените официални документи по смисъла на чл. 181 ГПК,
установяващи съществуването на този договор били извършените плащания
по договора за цесия по банков път: 40 000 лв. с банков превод на 30.10.2020 г.
(датата на сделката между “Макс селект“ ЕООД и “Доби ел“ ЕООД) и 160 000
лв. с банков превод на 16.11.2020 г. В нотариалната преписка (л. 494) се
намирал изходящ от счетоводството на “Доби ел“ ЕООД документ, който
установявал, че за пръв път този договор за цесия бил осчетоводен едва на
30.10.2020 г., датата на първата продажба. Процесните сделки имали за цел
единствено да създадат привиден нов собственик на имота, така че да осуетят
възможността за принудително изпълнение срещу реалния собственик “Макс
3
селект“ ЕООД. Налице била абсолютна симулация по чл. 26, ал. 2 ЗЗД, което
пък обуславяло нищожността на двете сделки.
Обосновава се необходимостта от допускане на отхвърлените в първата
инстанция доказателствени искания на страната. Поисканите свидетелски
показания били допустими при условията на чл. 165, ал. 2, изр. 2 ГПК, тъй
като ищцата се явява “трето лице“. Свидетелските показания били допустими
и при условията на чл. 165, ал. 2, изр. 1 ГПК, тъй като по делото имало
множество писмени доказателства, включително доказано антидатирани
документи, които правели наличието на привидна сделка повече от вероятно.
Иска се отмяна на обжалваното решение и уважаване на исковете.
В срока по чл. 263 ГПК е постъпил отговор от “Макс селект“ ЕООД.
Поддържа се в отговора, че обжалваното решение е обосновано и
законосъобразно, а въззивната жалба против него – неоснователна.
В конкретния случай несъмнено били договорени насрещни престации
на купувачите по всяка от двете сделки, поради което договорите не можело
да се квалифицират като безвъзмездни. Според единичната оценъчна
експертиза продажната цена е съпоставима с пазарната, а разликата с
изчислената пазарна цена според тройната оценъчна експертиза, макар и
съществена, не можела да обоснове извод за безвъзмездност.
Оспорва се наличието на знание у купувачите за увреда на кредитора.
Съдът не следял служебно за нищожност на правните сделки, освен
когато следва да приложи императивна правна норма и порокът следва пряко
от съдържанието и формата на сделката, което в случая не е налице. В
исковата молба не се сочело, че процесните сделки са нищожни поради
противоречие с добрите нрави, а че твърдените от ищеца прикрити дарения са
нищожни.
Иска се потвърждаване на обжалвания съдебен акт. Претендират се
разноски.
Постъпил е отговор на въззивната жалба от ответника “Юрпиън
дивелопмънт“ АД. Оспорват се оплакванията на въззивника за безвъзмездния
характер на сделките и нееквивалентност на престациите. За приобретателя не
съществувало задължение да изследва отношенията между страните по
предходната сделка, с която неговият праводател е придобил имота. Липсвало
знание у “Юрпиън дивелопмънт“ АД относно спора между О. Т. и “Макс
селект“ ЕООД към датата на извършване на сделката. Нито едно от вещите
лица по експертизите не защитило пазарната цена, посочена от съда в
мотивите. Във връзка с това се развиват съображения за несъответствие
между пазарната стойност на имота към 2007 г. и с отразената в нотариалния
акт от тази година цена. Аргументира се липса на наведени твърдения от
страна на ищеца за други основания за нищожност освен абсолютна
симулация.
Иска се потвърждаване на решението.
4
Ответникът “Доби ел“ ЕООД също е представил отговор на въззивната
жалба.
Поддържа, че договорът за продажба на вземане от 10.07.2020 г. между
“Пиргосплод“ АД и “Доби ел“ ЕООД не е предмет на предявените искове,
поради което и всички доказателствени искания, свързани с него са
неотносими.
Формулираните във въззивната жалба искания се различавали
съществено от направените в първата инстанция. Оспорват се изводите на
съда, че вписаната в процесния нотариален акт от 2007 г. цена от 27 540 000
лв. съставлява доказана пазарна цена за процесния имот. Съдът неправилно
не кредитирал приетите по делото оценъчни експертизи, но нарушението му
не е съществено, тъй като не е повлияло на крайните правни изводи.
Купувачът бил добросъвестен и не знаел за увреда на кредитора. Между
него и ищцата нямало правни и фактически отношения, а между тримата
ответници не била доказана каквато и да била свързаност. Имотът бил
отчужден реално чрез възмездни сделки при свободно договаряне между
търговци. Всички операции по цесията и двете продажби били надлежно
отразени в съответните счетоводни сметки на дружествата. Възбраните върху
имота били били заличени на 29.10.2020 г. и на 30.10.2020 г., а
добросъвестността на купувача не била свързана с тяхното наличие. Сделката
била изповядана след заличаване на възбраната. Оспорва се твърдението, че
владението върху имота се е осъществявало от “Макс селект“ ЕООД и се
твърди, че фактическата власт е следвала собствеността, а настоящият
собственик е отдал част от него под наем.
Иска се потвърждаване на обжалваното решение.
Апелативен съд - Бургас, като взе предвид изложените съображения
и доводи на страните, прецени събраните по делото доказателства и
съобрази закона, приема за установено от фактическа и правна страна
следното:
Въззивната жалба е подадена в срок, от легитимирана да обжалва
страни, срещу акт, подлежащ на обжалване, и отговаря на изискванията на
закона за редовност, поради което с определение на осн. чл. 267 ГПК е приета
за разглеждане по същество.
Бургаският окръжен съд е бил сезиран с искове на О. Й. Т. против “Макс
селект” ЕООД, “Доби ел” ЕООД и “Юрпиън дивелопмънт” АД. Ищцата
заявила в исковата си молба, че с договор за цесия от 04.11.2014 г. продала на
“Макс селект” ЕООД свое вземане към КТБ (н) в общ размер от 3 383 691,02
лв. срещу продажна цена в размер на 2 368 583,71 лв., която цесионерът е
следвало да плати в срок от една година на равни месечни вноски. Вземането
на ищцата против първия ответник за цената било установено и присъдено с
решение на АС при САБ от 26.11.2020 г. Първият ответник продал на втория
ответник с нотариален акт от 30.10.2020 г. свой собствен недвижим имот в гр.
П., с което увредил ищцата. На 16.11.2020 г. вторият ответник продал същия
5
имот на третия ответник. Според ищцата тези разпоредителни сделки я
увреждат и тъй като приобретателите са знаели за увреждането, сделките
следва да бъдат обявени за недействителни спрямо нея на осн. чл. 135 ЗЗД.
Наред с това ищцата изложила твърдения, двете сделки са абсолютно
симулативни. Отправила е искания: (1) на осн. чл. 135 ЗЗД сключените между
дружествата-ответници два договора за покупко-продажба на недвижим имот
в гр. П. с нотариални актове от 30.10.2020 г. и от 16.11.2020 г. да бъдат
обявени за недействителни спрямо нея и (2) евентуално – двете сделки да
бъдат обявени за нищожни на осн. чл. 26, ал. 2 ЗЗД вр. чл. 17 ЗЗД.
Ответниците оспорили претенциите. Без да оспорват качеството на
кредитор на ищцата, оспорили увреждащия характер на сделките и знанието
на приобретателите за задължението на първия продавач и увреждането на
ищцата. Поискали отхвърляне на исковете.
С обжалваното решение съдът отхвърлил исковете.
При извършената служебна проверка съобразно с правомощията си по
чл. 269 ГПК съдът констатира, че постановеното първоинстанционно решение
е валидно. В частта по иска на осн. чл. 135 ЗЗД решението е допустимо. В
частта, с което са отхвърлени исковете за прогласяване нищожност на
сделките решението е недопустимо по съображения, които ще бъдат изложени
по-долу.
По съществото на претенцията по чл. 135, ал. 1 ЗЗД:
Заявената като първа по ред на разглеждане претенция се основава на
чл. 135, ал. 1 ЗЗД. За да се уважи искът, е необходимо кумулативното наличие
на следните предпоставки: (1) ищецът да има качеството на кредитор, чието
вземане да е възникнало преди сключването на атакуваната сделка; (2)
правното действие, което се атакува, обективно да уврежда кредитора-ищец
чрез намаляване на имуществото на длъжника или чрез създаване на
затруднения за удовлетворяване на кредитора и (3) когато действието е
възмездно, лицето, с което длъжникът е договарял, да знае за увреждането,
като, ако третото лице е съпруг, низходящ, брат или сестра на длъжника,
знанието се предполага до доказване на противното; съответно ако действието
е безвъзмездно, знанието на третото лице е без значение. Когато са сключени
последващи разпоредителни сделки, те могат да бъдат също обявени за
недействителни спрямо увредения кредитор, ако го увреждат и ако
последният приобретател е знаел за увреждането.
Първата предпоставка е налице и страните не спорят за това. Ищцата е
кредитор на първия ответник “Макс селект” ЕООД по договор за цесия от
04.11.2014 г. По силата на този договор цесионерът-ответник дължи на
ищцата цената на прехвърленото му вземане, която е равна на 2 368 583,71 лв.
Вземането на ищцата против първия ответник е установено и присъдено с
влязло в сила арбитражно решение № 26-11-20-022 от 26.11.2020 г. по в.а.д. №
022/2020 г. на Арбитражния съд при Съюза на арбитрите в България, въз
основа на което е издаден изпълнителен лист от Окръжен съд – Бургас на
6
23.12.2020 г. по ч.т.д. № 499/2020 г. Кредиторовото качество на ищцата е
възникнало близо 6 години преди сключването на процесните две сделки в
края на 2020 г. Няма данни кредиторът да е удовлетворен.
Втората предпоставка за уважаване на иска по чл. 135 ЗЗД също е
налице. С атакуваната първа сделка длъжникът се е разпоредил със свои
имуществени права и е намалил по този начин имуществото си, което
съгласно чл. 133 ЗЗД служи за общо обезпечение на кредиторите му.
Доколкото интересът на кредитора е в патримониума на длъжника му да
останат имуществени права, върху които може да се насочи принудително
изпълнение и от стойността на които той да се удовлетвори, то и последващата
разпоредителна сделка между втория и третия ответник също уврежда
ищцата.
Налице е и третата предпоставка – знание на купувачите “Доби ел”
ЕООД и “Юрпиън дивелопмънт” АД за увреждането на кредитора.
Съображенията за това са следните:
Знанието за увреждане може да се доказва с всички доказателствени
средства, като е допустимо да става с косвени доказателства, когато те,
обсъдени поотделно и в съвкупност, водят до обоснован и категоричен извод
за наличието му. Поради характера на отношенията и обичайно преследваната
със сделката цел да се злепоставят интересите на кредитора в немалко случаи
преки доказателства за знанието не съществуват и пряко, пълно и главно
доказване е невъзможно. В случая настоящият въззивен състав приема, че са
установени по делото факти и обстоятелства, които макар да не доказват
пряко информираност на приобретателите “Доби ел” ЕООД и “Юрпиън
дивелопмънт” АД за задължението на праводателя “Макс селект” ЕООД към
ищцата и за това, че отчуждаването на имота я уврежда, преценени във
взаимната им връзка, косвено доказват знанието им.
- С първата от процесните две сделки първият ответник на 30.10.2020 г.
срещу цена в размер на 800 000 лв. се е разпоредил с правото си на
собственост върху бившата ЖП-гара П. – поземлен имот с идентификатор * в
гр. П., с площ 32 051 кв.м., и сгради в имот. Общата данъчна оценка е 816
041,20 лв. Този имот ответникът “Макс селект” ЕООД е придобил с
нотариален акт № * г. след проведен търг от БДЖ ЕАД срещу заплащане на
продажна цена в размер на 27 540 000 лв. с вкл. ДДС. Следователно 13 години
след придобиването на имота – без той да е променян по някакъв начин и без
данни за извлечени от него ползи – собственикът го е продал за цена, която е
34,42 пъти по-ниска от тази, която е платил за придобиването му. Изразено по-
друг начин, получената през 2020 г. цена представлява 2,9 % от платената за
имота цена през 2007 г.
- Първата сделка е станала на 30.10.2020 г. – след като длъжникът е
узнал за намерението на кредитора му да предяви иск за вземането си. Това
знание се установява от подадената от длъжника молба от 23.10.2020 г. за
отмяна на осн. чл. 390, ал. 3, изр. 2 ГПК на допуснатото обезпечение на
7
бъдещия иск на кредитора. Втората сделка е сключена 16 дни след първата.
- Цената и по двете сделки е в един и същи размер – 800 000 лв. Неясно
остава (поради липсващи твърдения на страните и съответни доказателства)
какви са били причините, които са мотивирали ответника “Доби ел” ЕООД да
придобие имота срещу заплащане на сумата 800 000 лв. с вкл. ДДС, което е
съпроводено с допълнителни разноски по прехвърлянето – общо 27 019,40 лв.
(местен данък 3 % или 24 000 лв., нотариална такса 2219,40 лв. и такса за
вписване на сделката 800 лв.), след което само 16 дни по-късно да го продаде
за същата цена.
- Плащането на цената по първата сделка е станало чрез прихващане на
задължението на купувача за цената срещу задължение на продавача към
купувача, което е било придобито от купувача по силата на договор за
продажба на вземане от 10.07.2020 г. С този договор за цесия “Пиргосплод”
АД е продало на “Доби ел” ЕООД свое вземане от “Макс селект” ЕООД в
размер на 800 000 лв., което представлява част от вземане в общ размер от 3
378 700 €. Тази сума е била предоставено в заем от “Пиргосплод” АД на “Макс
селект” ЕООД. Цената на вземането от 800 000 лв. по този договор за цесия е в
размер на 200 000 лв.
- Договорът за продажба на вземане от 10.07.2020 г. няма достоверна
дата и не може да се противопостави на ищцата, поради което не може да се
приеме за доказано по делото, че договорът за цесия е сключен на 10.07.2020 г.
Според неоспореното заключение по ССЕ на в.л. Р. Д. във въззивното
производство цената по цесията е платена на два пъти: първа вноска от 40 000
лв. на 30.10.2020 г., т.е. в деня на първата сделка, и втора вноска от 160 000 лв.
на 16.11.2020 г., т.е. в деня на втората сделка и след като цесионерът “Доби ел”
ЕООД е получил част от цената по втората процесна сделка.
- Цедентът по договора за цесия от 10.07.2020 г. и продавача по първата
сделка (първият ответник) са свързани лица. Едноличният собственик на
капитала на първия ответник “Макс селект” ЕООД е изпълнителен директор
на цедента “Пиргосплод” АД.
- Цената по втората сделка (800 000 лв. с вкл. ДДС), която съгласно
условията на договора за продажба (НА 19/16.11.2020 г.) е следвало да бъде
платена най-късно до 31.08.2021 г., и към настоящия момент не е платена
изцяло. Купувачът по тази сделка “Юрпиън дивелопмънт” АД на 13.11.2020 г.
е платил част от цената – 300 000 лв. На 11.10.2021 г. (почти година по-късно)
и след уговорения краен срок е платена сумата 133 399,16 лв. Следователно са
платени 433 399,16 лв., а дължими остават 366 600,84 лв.
- Обобщеният резултат за “Доби ел” ЕООД от трите сделки (договор за
цесия от 10.07.2020 г., първа сделка от 30.10.2020 г. и втора сделка от
16.11.2020 г.) е загуба в размер на 40 000 лв., платена част от цената по
договора за цесия, и 27 019,40 лв., разноски по първата сделка; общо 67 019,40
лв, както и неполучена част от цената по третата сделка в размер на 366 600,84
лв. От трите сделки “Доби ел” ЕООД не е придобило право на собственост
8
или други имуществени права, нито е реализирало печалба от продажбата на
имота.
- Купувачът по втората сделка “Юрпиън дивелопмънт” АД в периода
21.12.2017 г. - 12.11.2020 г. няма наличност по разплащателната си сметка и
няма движение по нея (ССЕ пред БАС). На 12.11.2020 г. по сметката е
постъпила сумата 160 500 лв., а на 13.11.2020 – сумата 140 000 лв. Тези суми
са постъпили в изпълнение на договор за временна финансова помощ от 305
000 лв., сключен на 10.11.2020 г. със “Завър” ЕООД. На 13.11.2020 г. купувачът
е превел сумата 300 000 лв. по сметка на продавача “Доби ел” ЕООД.
Следователно купувачът по втората сделка е пристъпил към сключването
без осигурено финансиране, като е привлякъл средства за по-малко от
половината от цената броени дни преди сключването на сделката. Второто
плащане в размер на 133 399,16 лв. е станало със средства, получени от ТД на
НАП – София, и представляващи възстановен данъчен кредит.
- През 2020 г. вторият ответник “Юрпиън дивелопмънт” АД е отчел
приходи от продажба на стоки в размер на 5468 лв., а през 2021 г. приходите от
продажби са 3600 лв.
Анализът на гореизложените факти и обстоятелства, поотделно и във
взаимната им връзка, води до извод, че поредицата от сделки – договор за
продажба на вземане от 10.07.2020 г., първа сделка от 30.10.2020 г., договор за
временна финансова помощ от 10.11.2020 г. и втора сделка от 16.11.2020 г. – е
икономически неизгодна, ирационална, необоснована и нелогична. Първият
ответник продава имот срещу цена, която е 2,9 % от цената, на която го е
придобил. Вторият ответник купува едно вземане, за да купи имот, който
веднага след това да продаде на същата цена, и в резултат на това търпи
загуби. Третият ответник, който има търговска дейност в незначителен обем,
който няма наличност и движение по банковата си сметка в продължение на
близо три години, успява да намери трето лице, което да му предостави без
всякакво обезпечение паричен заем в размер на 305 000 лв., за да закупи
недвижим имот, но без да е осигурил финансиране за пълния размер на
цената. Единственото възможно обяснение на тази поредица от действия,
включващи и процесните две сделки, е че те са предприети с намерение да се
увреди ищцата О. Т., като кредитор на първия ответник, като от
патримониума му излезе имотът в гр. П., за да се осуети принудително
изпълнение върху него с цел удовлетворяване на кредитора. Тона не би било
възможно без знанието на двамата купувачи за претенциите на ищцата към
първия ответник, респ. за негово задължение към нея и за това, че продажбата
на имота уврежда кредитора.
В заключение настоящият въззивен състав приема, че предпоставките за
уважаване на претенцията по чл. 135, ал. 1 ЗЗД са налице. Като е приел
обратното и е отхвърлил този иск, първоинстанционният съд е постановил
неправилно решение. То следва да се отмени и искът да се уважи.
След като е основателен заявеният като първи по ред за разглеждане
9
иск, не е налице процесуалното условие за разглеждане на съединения с него в
условията на евентуалност иск за прогласяване нищожност на двете сделки.
Постановено при липса на процесуална предпоставка решение е недопустимо,
поради което в частта, с която е отхвърлен установителният иск за нищожност
на сделките, решението е недопустимо и ще се обезсили.
Поради изхода на делото право на сторените съдебни разноски има
ищцата О. Т.. Ето защо първоинстанционното решение ще се отмени в частта
за разноските. На ищцата в съответствие с представените доказателства и
списъци по чл. 80 ГПК ще се присъдят разноски в размер на 44 832,41 лв. за
първоинстанционното производство и 8593,66 лв. за въззивното производство.
Мотивиран от изложеното, Бургаският апелативен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 163 от 14.06.2024 г., постановено по т.д. №
411/2021 г. по описа на Окръжен съд – Бургас, в частта, с която са отхвърлени
исковете на О. Й. Т., ЕГН **********, от гр. София, бул. Патриарх Евтимий
№ 14, ап. 8, със съдебен адрес: гр. София 1172, ж..к. Дианабад, ул. Крум
Кюлявков № 15А, ет. 8, против “Макс селект” ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ж.к. Славейков, ул. Янко Комитов
№ 4, със съдебен адрес: гр. Бургас, ул. Възраждане № 28, ет. 2; “Доби ел”
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София 1172,
ул. Никола Габровски № 20, със съдебен адрес: гр. София 1142, ул. Проф.
Фритьоф Нансен № 37А, ет. 4 и “Юрпиън дивелопмънт” АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София 1113, ул. Д-р
Любен Русев № 6, вх. Б1, ет. 2, ап. 17, със съдебен адрес: гр. Бургас, ул.
Гладстон № 1, вх. Б, ет. 1, за обявяване недействителност спрямо О. Й. Т. на
сделки, сключени с нотариален акт № **** г. на нотариус Х.Р. рег. № *, с
район на действие Районен съд – П., и с нотариален акт * на нотариус Х.Р. рег.
№ *, с район на действие Районен съд – П., както и в частта за разноските,
като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОБЯВЯВА по иск на О. Й. Т., ЕГН **********, от гр. София, бул.
Патриарх Евтимий № 14, ап. 8, със съдебен адрес: гр. София 1172, ж..к.
Дианабад, ул. Крум Кюлявков № 15А, ет. 8, против “Макс селект” ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ж.к.
Славейков, ул. Янко Комитов № 4, със съдебен адрес: гр. Бургас, ул.
Възраждане № 28, ет. 2; “Доби ел” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София 1172, ул. Никола Габровски № 20, със съдебен
адрес: гр. София 1142, ул. Проф. Фритьоф Нансен № 37А, ет. 4 и “Юрпиън
дивелопмънт” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София 1113, ул. Д-р Любен Русев № 6, вх. Б1, ет. 2, ап. 17, със съдебен адрес:
гр. Бургас, ул. Гладстон № 1, вх. Б, ет. 1, че са недействителни по отношение
на О. Й. Т., както следва:
10
(1) договор за покупко-продажба на недвижим имот, сключен между
“Макс селект” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. Бургас, ж.к. Славейков, ул. Янко Комитов № 4, със съдебен адрес: гр.
Бургас, ул. Възраждане № 28, ет. 2 и “Доби ел” ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София 1172, ул. Никола Габровски № 20,
със съдебен адрес: гр. София 1142, ул. Проф. Фритьоф Нансен № 37А, ет. 4, с
нотариален акт № **** г. на нотариус Х.Р. рег. № *, с район на действие
Районен съд – П. и
(2) договор за покупко-продажба на недвижим имот, сключен между
“Доби ел” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София 1172, ул. Никола Габровски № 20, със съдебен адрес: гр. София 1142,
ул. Проф. Фритьоф Нансен № 37А, ет. 4 и “Юрпиън дивелопмънт” АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София 1113, ул. Д-р
Любен Русев № 6, вх. Б1, ет. 2, ап. 17, със съдебен адрес: гр. Бургас, ул.
Гладстон № 1, вх. Б, ет. 1, с нотариален акт * на нотариус Х.Р. рег. № *, с
район на действие Районен съд – П..
ОСЪЖДА “Макс селект” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. Бургас, ж.к. Славейков, ул. Янко Комитов № 4, със
съдебен адрес: гр. Бургас, ул. Възраждане № 28, ет. 2; “Доби ел” ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София 1172, ул. Никола
Габровски № 20, със съдебен адрес: гр. София 1142, ул. Проф. Фритьоф
Нансен № 37А, ет. 4 и “Юрпиън дивелопмънт” АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София 1113, ул. Д-р Любен Русев № 6, вх.
Б1, ет. 2, ап. 17, със съдебен адрес: гр. Бургас, ул. Гладстон № 1, вх. Б, ет. 1, да
заплатят на О. Й. Т., ЕГН **********, от гр. София, бул. Патриарх Евтимий
№ 14, ап. 8, със съдебен адрес: гр. София 1172, ж..к. Дианабад, ул. Крум
Кюлявков № 15А, ет. 8, сумата 44 832,41 лв. – разноски за
първоинстанционното производство и сумата 8593,66 лв. – разноски за
въззивното производство.
ОБЕЗСИЛВА решение № 163 от 14.06.2024 г., постановено по т.д. №
411/2021 г. по описа на Окръжен съд – Бургас, в частта, с която са отхвърлени
исковете на О. Й. Т., ЕГН **********, от гр. София, бул. Патриарх Евтимий
№ 14, ап. 8, със съдебен адрес: гр. София 1172, ж..к. Дианабад, ул. Крум
Кюлявков № 15А, ет. 8, против “Макс селект” ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ж.к. Славейков, ул. Янко Комитов
№ 4, със съдебен адрес: гр. Бургас, ул. Възраждане № 28, ет. 2; “Доби ел”
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София 1172,
ул. Никола Габровски № 20, със съдебен адрес: гр. София 1142, ул. Проф.
Фритьоф Нансен № 37А, ет. 4 и “Юрпиън дивелопмънт” АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София 1113, ул. Д-р
Любен Русев № 6, вх. Б1, ет. 2, ап. 17, със съдебен адрес: гр. Бургас, ул.
Гладстон № 1, вх. Б, ет. 1, за обявяване нищожност на сделките, сключени с
нотариален акт № **** г. на нотариус Х.Р. рег. № *, с район на действие
Районен съд – П., и с нотариален акт * на нотариус Х.Р. рег. № *, с район на
11
действие Районен съд – П..
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен
срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12