№ 1633
гр. Велико Търново, 09.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, IX СЪСТАВ, в публично
заседание на пети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Йордан Воденичаров
при участието на секретаря ТАНЯ К. МАРГАРИТОВА
като разгледа докладваното от Йордан Воденичаров Гражданско дело №
20244110101949 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид:
Предявен е иск, чиято правна квалификация се извежда от нормата на чл.108 от Закона за
собствеността.
Ищцата М. П. Д. от гр.*** чрез пълномощника си адвокат Н. Н. от ВТАК твърди в
исковата си молба , че по силата на договор за продажба от **.**.**** , оформен с *** на
помощник нотариус при нотариус Д.Д. , вписан в регистъра на НК с рег.№ ***, с район на действие
*** е придобила от продавача Д.Н.Й. , представляван по договора от упълномощената М. В. Т.,
правото на собственост върху нива с площ от 4.250 дка , втора категория , находяща се в
землището на с.*** представляваща имот № *** по картата на възстановената собственост / преди
плана за земеразделяне/ и нива с площ от 27 000 дка , трета категория , находяща се в землището
на с.*** представляваща имот № *** по картата на възстановената собственост / преди плана за
земеразделяне/.
С договор за продажба от 15.04.2016 г. , оформен с *** на нотариус Т.Б. , вписан в регистъра
на НКС под № ***, с район на действие *** , ответното дружество *** , с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление : гр.*** е купил от същия продавач чрез посочения по-горе
негов пълномощник същите земеделски имоти. Тъй-като не е придобил правото на собственост ,
ги владее без основание и отказва да й ги предаде .
Предвид горетвърдяното , моли съда да постанови решение , с което да приеме за
установено по отношение на ответното дружество, че е носител на правото на собственост върху
двата имота , да го осъди да й предаде владението им , както и да й заплати направените по
производството разноски .
В с.з. поддържа предявения иск.
Ответникът чрез пълномощника си адвокат А. Ч. от ВТАС оспорва иска и моли да бъде
отхвърлен като неоснователен с възражения за а/ привидност / нищожност/ на първия договор за
продажба поради обстоятелствата , че е сключен между ищцата и нейната майка в качеството й
на пълномощник на собственика- продавач за цена много по –ниска/ 3750 лева / от тази , която
реално му е заплатил в изпълнение на задължението си по втория договор за продажба / 31 250
лева/; б/ придобил е правото на собственост по давност въз основа на добросъвестно владение/
чл.79, ал.2 от ЗС/, започнало на 15.04.2016 г. и продължаващо досега, тъй-като през това време
1
непрекъснато е обработвал и обработва нивите . Претендира присъждане на направените по
производството разноски .
Съдът след като прецени събраните доказателства , приема за установено следното:
Сключването на двата договора за покупко- продажба, еднаквият им предмет, различни
договорени цени и страните по тях, са юридически факти, установени с представените
заверени копия на цитираните по-горе нотариални актове.
Няма спор , установява се от събраните писмени/ декларация до Общинска служба по
земеделие Полски Тръмбеш по чл.69, ал.1 от ППЗСПЗЗ от 27.07.2016 г. , извадки от
информационната система за ползване на земеделските земи на същата служба за
стопанските години в периода 2017-2024 г. / и устни / показанията на свидетелите П.Г. и
Р.П./ доказателства и подразбираемо се признава от ищцата / с твърдението й „ владее ги“ /,
че за времето от 15.04.2016 г. / а и от преди тази дата/ до края на м. септември 2024 г. ,
ответното дружество по занятие / с оглед предмета си на дейност / е обработвало
непрекъснато двата земеделски имота / наред с много други/.
Тези факти обосновават правен извод за неоснователност на предявения иск.
Възражението за нищожност на първия договор за продажба поради привидност е
лишено от опора в доказателствата, а обстоятелственият модел /че е сключен между ищцата и
нейната майка в качеството й на пълномощник на собственика- продавач, за цена много по –ниска
от тази , която реално е заплатена в изпълнение на задължението на купувача по втория договор
за продажба/ , очертан в отговора на исковата молба като основание за този вид нищожност
в представите на ответната страна, е сам по себе си негоден да оправдае и по принцип
съществуването му .
Тъй-като договорът съгласно определението , дадено в текста на чл.8 ЗЗД е
съглашение между две или повече лица, за да се създаде , уреди или унищожи една правна
връзка между тях , а прехвърлянето на вещни права се извършва с нотариален акт/ чл.18
ЗЗД/, привидността му като основание за недействителност/ чл.26, ал.2, пр.5-то от ЗЗД/ би
съществувала тогава , когато при сключването му страните не са имали воля/ не са искали/
да се обвържат истински /изцяло или частично / с правните му последици / правата и
задълженията / според вида му , а документално са изявили такава, само за да изглежда
пред външния свят или определени лица като че са обвързани с тях , а всъщност целят
някакъв друг резултат.
Иначе казано това е явление на съзнателно пълно или частично/ когато става въпрос
само относно някой елемент от съдържанието му / несъответствие между външно
изразеното и вътрешно желаното.
Нито роднинската близост / майка и дъщеря / между пълномощника на продавача
собственик и ищцата купувач , нито посочената в акта като договорена значително по
ниска цена от пазарната, са обстоятелства, доказващи, че двете, изявили пред нотариуса воля
, че сключват този вид договор, в действителност съгласувано не са желали да настъпят
правните му последици, целейки някакъв друг резултат вместо тях.
Напротив, от свидетелските показания на пълномощника М. Т. се установява , че
последиците са желани , макар и първоначално същата да е възнамерявала / с твърдение
това да е съответствие с волята на продавача / да прехвърли на себе си правото на
собственост / прехвърляне, осуетено обаче от законовата пречка , че тогава като гражданин
на Руската федерация не е имала право да придобива земеделски земи/ и двете не имали
уговорка нито да не се плаща цената , нито да се плати в определен срок , а ищцата да
подпомага с грижи продавача Димо Йорданов и съпругата му.
Ако би се приело , че пълномощникът не е сключил първия договор без
представителна власт или превишавайки обема й / в които случаи ще е налице висяща
недействителност, за чието преустановяване трябва потвърждение на договора от
неправомерно представлявания и то в писмена форма с нотариална заверка на подписа и
съдържанието – чл.42, ал.2, вр. с чл.37 от ЗЗД, каквото обаче очевидно не е извършено до
втората продажба/, то продаденото право на собственост, доколкото няма спор , че е
2
принадлежало на продавача , е придобито от ищцата купувач в момента на сключването на
договора, вписан в СВ същия ден и затова принципно противопоставим на ответника -
купувач по втория договор / според старото правило: „пръв по време, пръв по право“/ - чл.
77, пр.1.во от ЗС, вр. с чл.183, ал.1 , вр. с чл.24, ал.1 от ЗЗД, чл.112, б.“а , чл.113 от ЗС.
Веднъж прехвърлено , правото на собственост е изгубено от предишния му носител
и следователно не е могло да бъде повторно прехвърлено от негово име и съответно
придобито от ответното дружество по силата на втория договор за продажба- чл.99 от ЗС ,
чл.189, изр.1-во , вр. с чл.183, ал.1 от ЗЗД, чл.113 от ЗС.
Тъй-като дружеството обаче е осъществявало непрекъсната фактическа власт върху
имотите от деня на сключване на договора до септември 2024 г. / а и до деня на устните
състезания /, изразена в ползването им по предназначение / обработване по земеделски
начин и извличане на плодове / , т.е. упражнявало е този вид правомощие от състава на
правото на собственост, което самият собственик лично или чрез другиго би упражнявал –
власт / ползването / , приравняваща се на владение по смисъла на чл.68, ал.1 от ЗС ,
доколкото по друг начин владение върху земеделска земя е немислимо да се осъществява, го
е придобило по давност още на 15.04.2021 г. по силата на правилото на чл. 79, ал.2 от ЗС.
Този правен извод следва от положенията , че владението е установено на договорно
основание , което е по начало годно да прехвърли правото на собственост/ ако продавачът го
притежава- чл.183, ал.1, чл.24, ал.1 от ЗЗД / и е добросъвестно , т.е. по тази причина /
годността на основанието/ и поради незнанието на управителя на ответното дружество-
купувач към момента на сключването на договора , че правото на собственост вече е
прехвърлено с предходна продажба на ищцата и вече не принадлежи на продавача, той е
мислел , че дружеството го е придобило/ е станало собственик на земите/- чл. 70, ал.1 от ЗС
. А това субективно отношение към нещата е самодостатъчно доказателство за установено
владение по смисъла на чл.68, ал.1 от ЗС и прилагането на предположението за своене по
чл.69 от ЗС става излишно.
Незнанието , че продавачът/ праводателят/ не е бил вече собственик на имотите ,
съдържащо се в понятието добросъвестност, се предполага до доказване на противното –
чл.70, ал.2 от ЗС. По делото от събраните доказателства / устни и писмени / не се
установява противното , а именно знание на горното обстоятелство/ поставя се логичния
въпрос кой здравомислещ би купувал имот, знаейки , че е продавачът не е собственик ?/ ,
поради което съдът няма друга правораздавателна възможност, освен да приеме , че
правото на собственост принадлежи на ответното дружество и предявеният иск подлежи
на отхвърляне като неоснователен.
При този изход на спора ответникът има право да му бъдат присъдени сторените по
производството разноски, възлизащи на сумата 1800 лева – чл.78, ал.3 от ГПК.
Предвид горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от М. П. Д. , с ЕГН: **********, от гр.*** , ул.***
против ***, с ЕИК *********, със седалище и предмет на управление : гр.*** ,
представлявано от управителя Г.П.Г., иск да бъде прието за установено по отношение
на дружеството , че е същата е носител на правото на собственост върху нива с площ от
4.250 дка , втора категория , находяща се в землището на с.*** представляваща имот № *** по
картата на възстановената собственост / преди плана за земеразделяне/ и нива с площ от 27 000
дка , трета категория , находяща се в землището на с.*** представляваща имот № *** по картата на
възстановената собственост / преди плана за земеразделяне/ като съществуващо към настоящия
момент в резултат на придобиването му на основание договор за продажба от **.**.**** ,
оформен с *** на помощник нотариус при нотариус Д.Д. , вписан в регистъра на НК с рег.№ ***,
с район на действие *** и да бъде осъдено да й предаде владението върху тези имоти- като
неоснователен.
3
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.3 от ГПК М. П. Д. , с ЕГН: **********, от гр.*** ,
ул.*** да заплати на ***, с ЕИК *********, със седалище и предмет на управление :
гр.*** сумата 1800/ хиляда и осемстотин/ лева , представляваща направени по
производството разноски.
Решението може да се обжалва пред ВТОС в двуседмичен срок от връчването му
на страните .
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
4