Присъда по дело №2281/2024 на Районен съд - Шумен

Номер на акта: 20
Дата: 15 април 2025 г. (в сила от 24 юни 2025 г.)
Съдия: Валентина Любенова Тонева
Дело: 20243630202281
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 19 декември 2024 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 20
гр. Шумен, 15.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, VIII-И СЪСТАВ ( Н ), в публично
заседание на петнадесети април през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Валентина Люб. Тонева
СъдебниП.К.К.

заседатели:С.С.С.
при участието на секретаря Й.Р.К.
и прокурора В. Цв. К.
като разгледа докладваното от Валентина Люб. Тонева Наказателно дело от
общ характер № 20243630202281 по описа за 2024 година
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимия А. М. О., ЕГН **********, живущ в
с.Средня, общ.Шумен, български гражданин, женен, неосъждан, със средно
образование, безработен ,ЗА ВИНОВЕН В ТОВА, че на 25.02.2023 г. на път
SHU 1182 край с. Средня в посока с.Черенча общ.Шумен, при управление на
моторно превозно средство - мотофреза “Гардения” модел "1100-М13" с
прикачено едноосно ремарке, нарушил правилата за движение по пътищата -
чл. 72 от Закона за движение по пътищата — „Всяко намиращо се на
платното за движение пътно превозно средство или състав от пътни
превозни средства, към които не са приложими изброените по-горе
изисквания, през нощта трябва да имат най-малко две бели или жълти добре
различими светлини отпред и две червени светлини отзад“, като нямал две
бели или жълти добре различими светлини отпред, и по непредпазливост
причинил средна телесна повреда на М. И. М., изразяваща се в трайно
затруднение в движението на левия долен крайник, вследствие на фрактура на
лявата бедрена кост в долната й трета и открита разкъсноконтузна рана в
областта на лява колянна става с увреждане на сухожилието на четириглавия
бедрен мускул, като след настъпване на пътнотранспортното произшествие е
избягал от местопроизшествието, поради което и на осн. чл.343, ал.3, б. “а”,
във вр. с чл.343, ал.1, буква „б“ във вр. с чл.342, ал. 1 от НК и чл.58а от
НК ГО ОСЪЖДА на 8 месеца „лишаване от свобода „
1
На основание чл.66 ал.1 от НК ОТЛАГА изтърпяването на наказанието
"лишаване от свобода" за срок от 3 /три/ години.
ОСЪЖДА А. М. О., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на М. И.
М. , действащ лично и със съгласието на родителя му-баща И. М.Х. сумата
от 5000 лева, представляваща уважен граждански иск, за причинени
неимуществени вреди от престъплението по чл.343, ал.3, б. “а”, във вр. с
чл.343, ал.1, буква „б“ във вр. с чл.342, ал. 1 от НК, ведно със законната лихва
считано 25.02.2023г. като отхвърля иска в останалата му част до пълния
предявен размер, като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА А. М. О., ДА ЗАПЛАТИ на М. И. М., действащ лично и със
съгласието на родителя му, баща И. М.Х. сумата от 2683 лева,
представляваща уважен граждански иск, за причинени имуществени вреди от
престъплението по чл.343, ал.3, б. “а”, във вр. с чл.343, ал.1, буква „б“ във вр.
с чл.342, ал. 1 от НК, ведно със законната лихва считано 25.02.2023г.
ОСЪЖДА А. М. О., ДА ЗАПЛАТИ на М. И. М., действащ лично и със
съгласието на родителя му, баща И. М.Х. сумата от 1000лв. представляваща
адвокатски разноски по делото.
На основание Тарифа за държавните такси, които се събират от
съдилищата по ГПК, ОСЪЖДА А. М. О., ЕГН ********** да заплати в полза
на бюджета на съдебната власт по сметка на ШРС държавна такса в общ
размер на 307,32лв. за предявените граждански искове.
На основание чл.189 ал.3 от НПК ОСЪЖДА А. М. О., ЕГН **********
да заплати деловодни разноски размер на 1271,43лв които да се внесат по
сметка на ОДМВР- Шумен .
Веществените доказателства по делото - 1 бр. велосипед с допълнително
монтиран двигател, с метален резервоар с надпис „М. М." и
„OTKACHEN.BE", с надпис на двигателя „Тайга" и кормило, успоредно на
рамката - на съхранение в РУ – Шумен да се върне на пострадА.я М. И. М..
Веществените доказателства по делото - 2 бр. обтривки - лист 50 в том I
към ДП да останат приложени по делото;
Веществените доказателства 2 бр. парчета от дъска- иззети с протокол за
оглед на местопроизшествие от 26.02.2023 г. – и 1бр.парче от дъска,
предадена доброволно от А. М. О., да се унищожат.
Присъдата подлежи на обжалване и протест пред Шуменския окръжен
съд в 15- дневен срок от днес.




Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
2

Съдържание на мотивите



Мотиви към присъда по НОХД № 2281/2024 г. по описа на ШРС

От Шуменска районна прокуратура на 19.12.2024г. е внесен в Районен
съд - Шумен обвинителен акт по досъдебно производство № 188/2023 г. по
описа на РУ - Шумен, по който е образувано производство пред първа
инстанция срещу А.М.О. ЕГН **********, живущ в с.Средня, общ.Шумен,
български гражданин, женен, неосъждан, със средно образование, безработен
за извършено престъпление по чл.343, ал.3, б. “а”, във вр. с чл.343, ал.1, буква
„б“ във вр. с чл.342, ал. 1 от НК.
В диспозитивната част на обвинителния акт е посочено, че подсъдимият
на 25.02.2023 г. на път SHU 1182 край с. Средня в посока с.Черенча
общ.Шумен, при управление на моторно превозно средство - мотофреза
“Гардения” модел "1100-М13" с прикачено едноосно ремарке, нарушил
правилата за движение по пътищата - чл. 72 от Закона за движение по
пътищата — „Всяко намиращо се на платното за движение пътно превозно
средство или състав от пътни превозни средства, към които не са
приложими изброените по-горе изисквания, през нощта трябва да имат най-
малко две бели или жълти добре различими светлини отпред и две червени
светлини отзад“, като нямал две бели или жълти добре различими светлини
отпред, и по непредпазливост причинил средна телесна повреда на М.И.М.
изразяваща се в трайно затруднение в движението на левия долен крайник,
вследствие на фрактура на лявата бедрена кост в долната й трета и открита
разкъсноконтузна рана в областта на лява колянна става с увреждане на
сухожилието на четириглавия бедрен мускул, като след настъпване на
пътнотранспортното произшествие е избягал от местопроизшествието -
престъпление по чл.343, ал.3, б. “а”, във вр. с чл.343, ал.1, буква „б“ във вр. с
чл.342, ал. 1 от НК.
До започване на разпоредителното заседание, пострадалият М.И.М.
лично и със съгласието на своя баща, е предявил граждански искове за
причинени неимуществени вреди в размер на 30 000лв. и за причинени
имуществени вреди в размер на 2683 лева, двата ведно със законната лихва от
датата на деянието 25.02.2023г. до окончателното изплащане. В
разпоредително с.з. гражданските искове са приети за съвместно разглеждане.
Пострадалия М.И.М. лично и със съгласието на своя баща, чрез
пълномощника адв. И.Йорданов е конституиран като граждански ищец и
частен обвинител.
В разпоредително съдебно заседание подсъдимият и защитника му
заявяват, че желаят делото да се разгледа по реда на чл. 371, т. 2 от НПК,
като подсъдимият заявява, че признава изцяло фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт, като се съгласява да не се
събират повече доказателства за тези факти.
Съдът, като съобрази, че самопризнанието на подсъдимия по чл. 371, т. 2
от НПК се подкрепя от събраните в досъдебното производство доказателства с
определение от 15.04.2025 г. обяви, че при постановяване на присъдата ще
ползва самопризнанието на подсъдимият, без да събира повече доказателства
за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.
В съдебно заседание по искане на гражданския ищец и частен
обвинител е проведе разпит на двама свидетели относно обстоятелствата
свързани с предявените граждански искове.
В съдебно заседание прокурорът поддържа повдигнатото обвинение и
1
предлага на съда да наложи на подсъдимия наказание около минимума, което
след редукцията да е в размер на 1 /една/ година „лишаване от свобода”.
На осн. чл. 66 от НК предлага изтърпяването му да бъде отложено за
срок от 3 години. Предлага гражданския иск за имуществени вреди да бъде
уважен изцяло, а за неимуществени вреди в размер по преценка на съда.
В хода на съдебното следствие подсъдимият заявява, че разбира в какво
е обвинен, признава се за виновен в извършването на посоченото в
обвинителния акт деяние, заявява, че е наясно с последиците от проведеното
съкратено съдебно следствие и е съгласен с тях.
В последната си дума изказва съжаление и разкаяние за стореното.
Защитникът на подсъдимия счита, че са налице многобройни
смекчаващи отговорността обстоятелства, поради което желае наказанието да
бъде определено при условията на чл. 55 от НК , като на осн. чл. 66 от НК
предлага изтърпяването на наказанието да бъде отложено за срок от 3 години.
Гражданският ищец и частен обвинител поддържа обвинението и
гражданските искове и заявява, че желае да бъдат уважени в пълен размер.
Поддържа предложеното наказание от държавното обвинение.
След преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, съдът приема за установени от фактическа страна
изложените в обстоятелствената част на обвинителния акт факти, а
именно:
Подсъдимият А.М.О. живее в с.Средня, общ.Шумен, безработен е и
извършва селскостопанска работа за лични нужди.
Притежава мотофреза “Гардения”, модел "1100-М13" с прикачено
едноосно ремарке.
На 25.02.2023г. в тъмната част на денонощието около 19.10 часа - 19.30
часа в с.Средня, подс. предприел управление на посочената мотофреза с
прикачено ремарке, въпреки че тя не била снабдена със работещи светлини
/фарове, пътепоказатели, габарити и стоп светлини/. Подс.О. нямал и
светлоотразителна жилетка.
Подс. решил да отиде до свой приятел в съседното с.Черенча,
общ.Шумен, като за целта тръгнал, управлявайки мотофреза “Гардения”,
модел "1100-М13" с прикачено едноосно ремарке, по път SHU 1188 /свързващ
с.Средня и с.Черенча/, движейки се в дясната лента за движение.
Времето било ясно, участъкът от пътя не бил осветен, пътното платно
било сухо.
При достигане на около 100 метра след табелата на с.Средня,
срещуположно по пътя се движил велосипед, с допълнително монтиран
двигател с вътрешно горене, който бил управляван от пострадалия
непълнолетен М.И.М.. Велосипедът на пострадалия също не бил снабден със
светлини, а М. също нямал и светлоотразителна жилетка.
При приближаване на двете моторни превозни средства, пострадалия М.
в тъмнината не възприел своевременно мотофреза “Гардения”, модел "1100-
М13" с прикачено едноосно ремарке и навлязъл в лентата й за движение.
Ударил се с предния си ляв крак в предната лява част на прикаченото
към мотофрезата ремарке.
От удара пострадалият паднал с велосипеда, а ламарината на ремаркето
се деформирала в предната лява част, счупили се и част от дъските на
ремаркето, служещи за канати.
Въпреки настъпилото пътно-транспортно произшествие, за да не му
бъде търсена отговорност, подс.О. не останал на место, а продължил
2
движението си към с.Черенча, като на няколкостотин метра от мястото на
удара спрял с цел да провери щетите по ремаркето си.
Междувременно пострадалият М.И.М. се обадил за помощ на свои
приятели - св. И.И.С, Х.И.Х и О.Т.Ю., без да им обяснява подробности за
инцидента.
Младежите, които се намирали в с.Черенча, веднага тръгнали към
мястото и по пътя срещнали подс. и го попитали дали е виждал едно момче с
колело.
Той им казал, че минал някой, но не разбрал кой е, при което момчетата
продължили по пътя.
Подс.О. веднага потеглил с мотофрезата към с.Черенча.
Свидетелите установили М., като на местопроизшествието пристигнали
и негови близки. Пострадалият бил откаран с автомобил на приятел до МБАЛ
Шумен, къде бил приет по спешност.
В резултат на ПТП, на М. била причинена фрактура на лявата бедрена
кост в долната й трета и открита разкъсноконтузна рана в областта на лява
колянна става с увреждане на сухожилието на четириглавия бедрен мускул.
По случая била уведомена полицията и било образувано досъдебно
производство, като били предприети неотложни процесуално- следствени
действия /оглед на местопроизшествие и др./.
В хода на разследването е назначена и изготвена съдебномедицинска
експертиза № 50/2023г. Вещото лице е посочило, че пострадалият е получил
следните травматични увреждания -фрактура на лявата бедрена кост в долната
й трета и открита разкъсноконтузна рана в областта на лява колянна става с
увреждане на сухожилието на четириглавия бедрен мускул.
Експертът посочва, че е налице пряка причинно-следствена връзка
между установените травматичните увреждания и претърпяното ПТП.
Уврежданията, според експерта, са довели до трайно затруднение в
движението на левия долен крайник, за срок по-голям от един месец/ средно
за 4-6 месеца при благоприятно протичане на оздравителния процес.
По делото са назначени: съдебно автотехническа експертиза,
допълнителна съдебно автотехническа експертиза и допълнителна съдебно
автотехническа експертиза.
В заключението на съдебно автотехническа експертиза експерта
посочва, че скоростта на движение на мотофрезата с прикачено ремарке
управлявана от подсъдимия преди и в момента на удара е 25-30 км в час.
Скоростта на движение на велосипеда с монтиран двигател с вътрешно
горене, управляван от пострадалия преди и в момента на удара е била около
15-20 км в час. Мястото на удара е по дължина на пътното платно на път
SHU 1188 на 100 м след табелата с. Средня в посока с. Черенча. По ширина
на платното на 1,50метра в ляво от десния край на пътното платно в посока
с.Черенча, т.е. в лентата за движение на мотофрезата.
Експерта сочи, че произшествието е било предотвратимо само ако
водача на велосипеда не е допуснал навлизането му в лентата за насрещно
движение .
Стойността на нанесената щета на ремарке прикачено към мотофреза
възлиза на 30 лв.
Стойността на нанесената щета на велосипеда възлиза на 20 лв.
В заключението на допълнителна съдебно автотехническа експертиза
експерта посочва, че при условие, че мотофрезата с прикачено ремарке е била
оборудвана със светлини в предната част , то тя би била видима за водача на
3
велосипеда с монтиран двигател с вътрешно горене, управляван от
пострадалия М. и той би могъл своевременно да премина в дясната част на
пътното платно, с което произшествието би било избегнато .
В същата експертиза се посочва, че съгласно изискванията на
безопасността на движение, водачът на велосипеда с монтиран двигател с
вътрешно горене би следвало да се движи в дясната част на пътното платно. В
случая водачът на мотофрезата с прикачено ремарке се е движел в своята
лента за движение и при движението на велосипеда до дясната граница на
пътното платно произшествието би било избегнато.
В заключението на допълнителна съдебно автотехническа експертиза
експертът посочва, че при положение, че водачът на мотофрезата е ползвал
източник на светлина от фенерче на запалка, при конкретните условия, то
светлинния източник би бил видим от не по-малко от 50 метра, като
габаритите на мотофрезата не биха могли да се определят спрямо
параметрите на пътното платно, а само разположението на светлинния
източник по ширина на платното и от посоченото разстояние.
Експертът сочи, че при положение, че водачът на мотофрезата е
ползвал източник на светлина челник, при конкретните условия, то
светлинния източник би бил видим от не по-малко от 80 метра, като
габаритите на мотофрезата не биха могли да се определят спрямо
параметрите на пътното платно, а само разположението на светлинния
източник по ширина на платното и от посоченото разстояние.
От заключенията на експертизите се налага извод, че действията на
водача на мотофрезата, който е предприел управление на мотофреза
“Гардения”, модел "1100-М13" с прикачено едноосно ремарке в тъмната част
на денонощието, без да е снабдена със светлини, са в причинно следствена
връзка с настъпилото ПТП. При наличие на светлини в преданата част на
мотофрезата М. би имал възможност да я възприеме навреме и да не навлезе в
лентата на мотофрезата и така се да предотврати удара. Поради липсата на
светлини съобразно ЗДВП, пострадалия М. не е имал възможност
своевременно да възприеме движещата се мотофреза с ремарке и да премине
в дясната част на пътното платно.
Същевременно, съобразявайки събраните по делото доказателства,
съдът намира, че пострадалият с поведението си е допринесъл значително за
настъпилото ПТП. Той също е допуснал нарушения на ЗДвП, тъй като тъй
като също се е движел в тъмната част на денонощието с велосипед с
допълнително монтиран двигател с вътрешно горене без светлини и в
нарушение на чл.15, ал.1 от ЗДвП и чл.16, ал.1 от ЗДвП е навлязъл в лентата за
насрещно движение, където към момента се е движила мотофрезата.
Безспорно мотофрезата с прикачено ремарке, на основание т. 10, от § 6 от ДР
на Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ представлява "Пътно превозно
средство", а съобразно т. 11 от § 6 от ДР на Закона за движение по пътищата е
и "Моторно превозно средство" /пътно превозно средство, снабдено с
двигател за придвижване, с изключение на релсовите превозни средства/.
Настъпилият престъпен резултат е в пряка причинна връзка с
допуснатото от подсъдимия нарушение на правилата за движение, уредени в
разпоредбата на чл. 72 от Закона за движение по пътищата и при условията на
съпричиняване в значителна степен от действията на пострадалия.
Според чл. 72 от Закона за движение по пътищата „Всяко намиращо се
на платното за движение пътно превозно средство или състав от пътни
превозни средства, към които не са приложими изброените по-горе
4
изисквания, през нощта трябва да имат най-малко две бели или жълти добре
различими светлини отпред и две червени светлини отзад. Изброените в
чл.70-71 от ЗДвП изисквания, касаят други видове МПС и ППС.
Анализа на събраните по делото доказателства налага извода, че
подсъдимия като нарушил чл.72 от Закона за движение по пътищата
/предприемайки управление на МПС без да има най-малко две бели или жълти
добре различими светлини/ и при условията на съпричиняване от
пострадалия, причинил средна телесна повреда на М.И.М. изразяваща се в
трайно затруднение в движението на левия долен крайник, вследствие на
фрактура на лявата бедрена кост в долната й трета и открита разкъсно-
контузна рана в областта на лява колянна става е увреждане на сухожилието
на четириглавия бедрен мускул и като след настъпване на
пътнотранспортното произшествие избягал от местопроизшествието, подс. О.
осъществил от обективна страна състава на престъпление по чл.343, ал.3, б.
“а”, във вр. с чл.343, ал.1, буква „б“ във вр. с чл.342, ал.1 от НК.
Съдът намира, че събраните и обсъдени по този начин доказателства по
делото са непротиворечиви и взаимно допълващи се и водят до единствено
възможния извод, непораждащ никакво съмнение във вътрешното убеждение
на съда и обосновават решението му в следния смисъл:
Съдът като прецени всички доказателства, релевантни за делото,
съгласно чл. 14 от НПК, поотделно и в тяхната съвкупност, приема че с
горното деяние подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна
състава на престъпление от общ характер, наказуемо по чл.343, ал.3, б. “а”,
във вр. с чл.343, ал.1, буква „б“ във вр. с чл.342, ал.1 от НК, поради следното:
*Обект на престъплението са обществените отношения свързани с
безопасността на движението по пътищата.
*Субект на престъплението е пълнолетно, вменяемо физическо лице
управляващо пътно превозно средство.
*От обективна страна следствие на допуснато нарушение на правилата
за движение по пътищата -чл. 72 от Закона за движение по пътищата, според
която „Всяко намиращо се на платното за движение пътно превозно
средство или състав от пътни превозни средства, към които не са
приложими изброените по-горе изисквания, през нощта трябва да имат най-
малко две бели или жълти добре различими светлини отпред и две червени
светлини отзад“, а именно без поставени добре различими светлини, и при
условията на съпричиняване от действията на пострадалия, подсъдимият
става причина за ПТП, в резултат на което на М.И.М. е причинена средна
телесна повреда изразяваща се в трайно затруднение в движението на левия
долен крайник, вследствие на фрактура на лявата бедрена кост в долната й
трета и открита разкъсно-контузна рана в областта на лява колянна става е
увреждане на сухожилието на четириглавия бедрен мускул и като
същевременно след настъпване на пътнотранспортното произшествие
подсъдимият е избягал от местопроизшествието.
*От субективна страна престъплението е извършено от подсъдимия по
непредпазливост във формата на небрежност - същият не е предвиждал
настъпването на обществено опасните последици на престъплението, но е бил
длъжен и е могъл да ги предвиди, което задължение произтича и от
задължението му съгласно специалния ЗДвП да спазва правилата за движение.
Като причина за извършване на престъплението следва да се отбележи
несъобразяването и незачитането на правилата за безопасност на движението
по пътищата от страна на подсъдимия.
5
Квалификацията на престъплението при условията на чл.343, ал.3, б.
“а”, от НК се определя от обстоятелството, че е причинена средна телесна
повреда на пострадалия и след деянието, деецът е избягал от
местопрестъплението.
При определяне на наказанието на подсъдимият за извършеното от
него престъпление съдът прецени: степента на обществената опасност на
конкретното деяние - касае се за автотранспортно престъпление обуславящо
висока степен на обществена опасност; степента на обществена опасност на
дееца, която според данните за личността му не е висока; както и подбудите за
извършване на престъплението и констатира следните обстоятелства от
значение за отговорността на подсъдимия: смекчаващите вината
обстоятелства - чисто съдебно минало, отегчаващи вината обстоятелства -
съдът не констатира такива
Съдът не отчита като смекчаващо отговорността обстоятелство
направеното самопризнание, като в тази връзка не споделя заявеното от
защитата в пледоариите, доколкото същото е отчетено от законодателя и е
задължително условие за разглеждане на делото по реда на глава ХХVІІ от
НПК.
В същото време обаче съдът намира, че като смекчаващо вината
обстоятелство следва да бъде отчетено изказаното от подсъдимия съжаление и
разкаяние за постъпката му, но тава не води до наличие на многобройни
смекчаващи вината обстоятелства.
При определяне на наказанието, съдът отчете и факта на
съпричиняване на резултата от страна на пострадалия. За настъпилия
вредоносен резултат в значителна степен е допринесло и поведението на
пострадалия.
Съдът не споделя и заявеното от страна на представителя на
държавното обвинение в пледоарията, че по твърдения на свидетелите, че
подсъдимият бил пиян, то това обстоятелство следва да бъде отчетено като
отегчаващо такова при определяне на наказанието.
По делото категорично липсват безспорни доказателства в тази насока,
няма извършено изследване или изпробване с техническо средство на
подсъдимия, което да обосновава подобен извод.
При индивидуализацията на наказанието, при спазване на
императивните изисквания на чл. 373, ал. 2 от НПК, съдът прие, че
наказанието на подсъдимия следва да бъде определено съгласно правилата на
чл. 58а НК.
Ръководейки се от разпоредбите на Общата част на НК и съобразявайки
предвиденото наказание в разпоредбата на НК, съдът счете за справедливо и
съответно на извършеното на подсъдимия да бъде наложено наказание“
лишаване от свобода“ за деянието по чл.343, ал.3, б. “а”, във вр. с чл.343,
ал.1, буква „б“ във вр. с чл.342, ал.1 от НК , а именно – 12 месеца “лишаване
от свобода”. Съгласно разпоредбата на чл. 58а, ал. 1 от НК съдът намали така
определеното наказание с 1/3 и осъди подсъдимия да изтърпи наказание в
размер на 8 месеца "лишаване от свобода".
Приема, че в случая са налице предпоставките, визирани в разпоредбата
на чл.66, ал.1 от НК. Съдът може да отложи изпълнението на наложеното
наказание за срок от три до пет години, ако лицето не е осъждано на лишаване
от свобода за престъпление от общ характер и ако намери, че за постигане
целите на наказанието и преди всичко за поправяне на осъдения, не е
наложително да изтърпи наказанието.
6
Подсъдимият е реабилитиран и определеното наказание за това деяние е
8 месеца „лишаване от свобода“, поради което е допустимо отлагането на
изтърпяването на наказанието по реда на чл. 66 от НК.
Освен това, условното осъждане в процесния случай не противоречи на
изискванията на обща и лична превенция. Законът изисква съчетаване на двете
цели на наказанието. В настоящия случай извод, че и с условното наказание
“лишаване от свобода” може да се въздейства възпитателно и
предупредително и върху другите членове на обществото, би могъл да бъде
направен.
Същевременно съдът прецени, че е възможно постигане целите на
генералната и специална превенция на наказанието, визирани в чл.36 от НК и
без ефективно изтърпяване на наказанието, но при определяне на изпитателен
срок, в минимума предвидения размер, а именно 3 години . /в т.см. р
константната практика на ВКС /Решение № 401/2002г. на ВКС, Решение №
528/1993г. на ВКС, Решение № 386/1973г. на ВКС и др./. Така определеният
размер на наказанието съдът счита за справедлив и съответстващ на тежестта,
обществената опасност и моралната укоримост на престъплението и подходящ
да повлияе поправително и превъзпитателно към спазване на законите и
добрите нрави от страна на осъдения. Освен това, съдът счита, че така
определеното наказание ще въздейства предупредително върху него и ще му
се отнеме възможността да върши и други престъпления, а освен това ще
въздейства възпитателно и предупредително върху другите членове на
обществото.

По отношение на гражданските искове

Претендира се гражданска отговорност за причинени в резултат на
процесното деяние имуществени вреди в размер 2683 лева и
неимуществени вреди в размер на 30 000лв., т.е. отнася се за вторична
санкционна последица, свързана с нарушаване на определени задължения,
произтичащи от закона.
По отношение на претендираните имуществените вреди, става дума за
нарушаване на общото правило да не се вреди другиму – чл.45 от ЗЗД. В кръга
на претендираните имуществени вреди влизат всички отрицателни последици,
настъпили за пострадалия, при наличието на които възниква разглежданата
отговорност. Изходно положение е правилото, според което се дължи
обезщетение за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от
деянието /чл.51 от ЗЗД/. Налице е противоправно поведение от страна на
подсъдимия, в резултат на което са възникнали вредите от деянието и тези
вреди са в причинна връзка с определена обективирана, съзнателна човешка
проява.
При преценката относно размера, в който следва да бъде уважен
гражданският иск, съдът съобрази обстоятелствата по делото и
доказателствата, обосноваващи извода на съда поради което предявеният гр.
иск за имуществени вреди бе уважен изцяло за сумата от 2683лв.
По отношение предявения граждански иск за неимуществени вреди
в размер на 30 000лв.
В кръга на претендираните неимуществени вреди влизат най-общо
казано всички отрицателни последици настъпили за пострадалия, при
наличието на които възниква разглежданата отговорност. Изходно положение
е правилото, според което се дължи обезщетение за всички вреди, които са
7
пряка и непосредствена последица от деянието /чл.51 от ЗЗД/. Налице е
противоправно поведение от на подсъдимия, в резултат на което са
възникнали вредите от деянието и тези вреди са в причинна връзка с
определена обективирана, съзнателна човешка проява. Размерът на
обезщетението за неимуществените вреди следва да възмезди пострадалия за
всички отрицателни последици, болки и страдания , които са настъпили в
резултат на деянието, въпреки, че засегнатите блага в тези случаи нямат цена.
Следва да се съчетае действителната незаместимост на загубеното благо с
необходимостта да се даде обезщетение, макар и несъвършено. Нормата на
чл.52 от ЗЗД указва съдът да определи размера на обезщетението за
неимуществени вреди по справедливост. От правилото на чл.52 ЗЗД
произтича, че не само размерът, но и основанието на обезщетението е
подчинено на справедливостта /т.13 от Пост. №7/59г. на Пленума на ВС/.
Понятието “справедливост” по смисъла на чл.52 от ЗЗД не е абстрактно. То е
свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи
обстоятелства, които трябва да се имат предвид при определяне размера на
обезщетението, а именно – характерът на увреждането, начинът на
извършването, обстоятелствата, при които е извършеното, допълнителното
влошаване на здравето, причинените морални страдания, осакатявания и
др./Пост. №4/68г. на Пленума на ВС/.
При преценката за размера на гражданския иск за неимуществени
вреди, съдът съобрази, че на пострадалия са били причинени следните телесни
увреждания- фрактура на лявата бедрена кост в долната й трета и
открита разкъсноконтузна рана в областта на лява колянна става с
увреждане на сухожилието на четириглавия бедрен мускул, както и факта на
извършената операция и последвала такава.
Същевременно се съобрази и практиката на ВКС касателно
определяне размера на неимуществените вреди при съпричиняване на
вредоносния резултат от пострадалия./ Опр.№ 565/07.12.2018г ВКС ; Р. №
350/117.10.2011г на ВКС IV г.о.; Решение № 184/04.03.2014г ВКС I т.о. /
В тази насока и според т.7 на ТР № 1 /2014г. от 23.12.2015г. на ОСГТК
на ВКС „съгласно чл. 51, ал. 2 ЗЗД обезщетението за вреди от непозволено
увреждане може да се намали, ако и самият пострадал е допринесъл за
тяхното настъпване. Съпричиняването на вредата изисква наличие на пряка
причинна връзка между поведението на пострадалия и настъпилия
вредоносен резултат, но не и вина. Приносът на увредения - обективен
елемент от съпричиняването, може да се изрази в действие или бездействие,
но всякога поведението му трябва да е противоправно и да води до
настъпване на вредоносния резултат, като го обуславя в някаква степен. В
този случай трябва да бъде направено разграничение между допринасянето
на пострадалия за възникване на самото пътно- транспортно произшествие,
като правно значим факт, който обуславя прилагането на чл. 51, ал. 2 ЗЗД и
приноса му за настъпване на вредата спрямо самия него, който факт също
води до приложението на чл. 51, ал. 2 ЗЗД. Придобилият гражданственост
термин "съпричиняване" е с по - тясно значение спрямо използвания в закона -
"допринасяне за настъпването на вредите". Същият илюстрира първата от
посочените хипотези - допринасяне за настъпване на произшествието. Във
втората хипотеза пострадалият не е допринесъл за настъпване на
събитието, но с поведението си е спомогнал за собственото си увреждане,
респ. за увеличаване размера на вредата. Дали поведението на пострадалия е
рисково и дали то е допринесло за увреждането, подлежи на установяване
8
във всеки конкретен случай.“
Съпричиняването е въпрос на причинно-следствена връзка, която
поначало подлежи на доказване като елемент на фактическия състав. Когато
пострадалият има принос за настъпването на вредата, установените в процеса
обстоятелства обуславят прилагането на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД чрез намаляване
на обезщетението, за претърпени и предявени с иск неимуществени вреди
включително. Намалява се обезщетението, определено по справедливост,
когато съдът е възприел за съответен на вредата размер, по-малък от
предявения с иска./в този см. Р №577/2010г на ВКС г.о./
Според ТР № 1/2021г. от 01.08.2021г на ОСГТК, съгласно
разпоредбата на чл. 51, ал. 1 ЗЗД обезщетение се дължи за всички вреди,
които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Делинквентът
дължи обезщетение за вреди, доколкото те са възникнали в причинна връзка
с противоправното му поведение, а когато за настъпилия вредоносен
резултат има значение и поведението на пострадалия, то е основание за
намаляване на дължимото от делинквента обезщетение на основание чл. 51,
ал. 2 ЗЗД. В този смисъл в т. 7 от Постановление № 17/1963 г. на Пленума на
Върховния съд на РБ също е възприето разбирането, че обезщетението за
вреди от непозволено увреждане се намалява, ако и самият пострадал е
допринесъл за тяхното настъпване.
Приносът на увредения като обективен елемент от
съпричиняването може да се изрази в действие или бездействие. Последният
не извършва непозволено увреждане, но съпричинява вредата тогава, когато
е създал реална възможност за настъпването й или е превърнал създадената
от делинквента реална опасност в действителност. Пострадалият
допринася за настъпване на вредата и в хипотезата, разгледана в т. 7 от
Тълкувателно решение № 1/2014 г. по тълкувателно дело № 1/2014 г. ОСТК
на ВКС, „когато не е допринесъл за настъпване на събитието, но с
поведението си е спомогнал за собственото си увреждане, респ. за
увеличаване размера на вредата”. Поведението на пострадалия, допринесло
за увреждането, е основание да не се възлага отговорност за целия
вредоносен резултат на делинквента, а само за част от него и не поражда за
съда право на свободна преценка дали да намали или не обезщетението.
Основната функция на съда е да осигури прилагането на закона и
тази му дейност не може да бъде обусловена от волята на страните,
когато следва да се осигури приложение на императивен материален закон,
установен в обществен интерес. В съответствие с разпоредбата на чл. 52
ЗЗД съдът следва да определи справедлив размер на обезщетението за
неимуществени вреди от деликт, а в Постановление № 4/1968 г. на Пленума
на Върховния съд на РБ е указано, че понятието "справедливост" по смисъла
на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно и е свързано с преценката на редица
конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се
имат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението.
Общото събрание на Гражданската и Търговската колегии на ВКС / ТР
№ 1/2021г. от 01.08.2021г на ОСГТК / приема, че когато са налице
предпоставките на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, съдът следва да намали обезщетението
спрямо размера, за който искът би бил основателен, ако не би се наложило
намаляването му поради принос на пострадалия. Размерът на заявената
претенция не съставлява решаващ фактор при преценката относно
действителния размер на вредата, подлежаща на обезщетяване, тъй като
претендираното обезщетение може да не е равно по размер на определеното
9
от съда по справедливост.
Преценката от страна на съда за виновно и противоправно
поведение на участниците в ПТП не следва да се изгражда единствено на
възможността или невъзможността за обективно предотвратяване на ПТП
или към момента в който опасността е станала видима. В тази насока съдът
съобрази и заявеното от експерта в АТЕ, че произшествието е било
предотвратимо само в случай, че водачът на велосипеда е контролирал
непрекъснато посоката на движение и не е допуснал навлизането му в
лентата за насрещно движение.
В случая съдът намира за категорично установено по делото, че
вредоносния резултат е настъпил и в резултат на съпричиняване от страна на
пострадалия, изразяващо се в допуснати нарушения на ЗДВП – движел се в
тъмната част на денонощието с велосипед с допълнително монтиран двигател
с вътрешно горене, без светлини и в нарушение на чл.15, ал.1 от ЗДвП и чл.16,
ал.1 от ЗДвП е навлязъл в лентата за насрещно движение.
Установеното поведение на пострадалия в нарушение на чл.15, ал.1
от ЗДвП и чл.16, ал.1 от ЗДвП обуславя извод за съпричиняване в значителна
степен, а именно на 60%, като се съобрази и обстоятелството, че ПТП е
настъпило именно в лентата за движение на мотофрезата управлявана от
подсъдимия, а не в лентата за движение на велосипеда управляван от
пострадалия. В този смисъл и съобразявайки съдебната практика , съдът
намира, че справедливо е обезщетение в размер на 12 500лв., спрямо който
размер следва да се приложи чл. 51, ал.2 от ЗЗД, т.е. този размер на
обезщетение следва да бъде намален съобразно приноса на пострадалия за
настъпилото ПТП, който съдът приема, че в настоящия казус е 60%.
След намаляване на справедливото обезщетение от 12500лв. с 60% за
съпричиняване, на пострадалия следва да се присъди обезщетение в размер
на 5000лв.
В останалата му част до пълния предявен размер искът следва да бъде
отхвърлен.
На основание Тарифа за държавните такси, които се събират от
съдилищата по ГПК, ОСЪЖДА А.М.О. ЕГН ********** да заплати в полза
на бюджета на съдебната власт по сметка на ШРС държавна такса в общ
размер на 307,32лв. за уважените граждански искове
На основание чл.189 ал.3 от НПК ОСЪЖДА А.М.О. ЕГН ********** да
заплати деловодни разноски размер на 1271,43лв., които да се внесат по
сметка на ОДМВР- Шумен.
Веществените доказателства по делото - 1 бр. велосипед с допълнително
монтиран двигател, с метален резервоар с надпис „М. М." и
„OTKACHEN.BE", с надпис на двигателя „Тайга" и кормило, успоредно на
рамката - на съхранение в РУ – Шумен да се върне на пострадалия М.И.М..
Веществените доказателства по делото - 2 бр. обтривки - лист 50 в том I
към ДП да останат приложени по делото;
Веществените доказателства 2 бр. парчета от дъска- иззети с протокол за
оглед на местопроизшествие от 26.02.2023 г. – и 1бр.парче от дъска,
предадена доброволно от А.М.О. да се унищожат
Водим от горното, съдът постанови присъдата си.




10
Съобщи за изтекли лични данни