Р Е Ш Е Н И
Е № ....
гр. Лом, 09
ноември, 2021 година
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ЛОМСКИЯТ РАЙОНЕН
СЪД, пети състав, в публично заседание на 30.09.2021 г. /тридесети септември,
две хиляди двадесет и първа година/, в
състав:
Районен
съдия: ЕЛИЦА ОРМАНОВА
при участието на
секретаря К.Атанасова, като разгледа докладваното от съдия Елица Орманова
гражданско дело № 1028 по описа за 2020
година на Ломския районен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 422 от ГПК.
Производството
по делото е образувано по предявен от „БНП
Париба Пърсънъл Файненс“ С. А., Париж, рег.№ *********, чрез БНП Париба
Пърсънъл Файненс С.А., клон България, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр., представлявано от Д.Д. - Заместник управител, чрез юрисконсулт
Н.А.М. срещу М.В.В. с ЕГН:********** и адрес: ***, иск с правно основание чл. 422 ГПК
вр. чл. 415, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 240, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗД, във вр. с чл. 9 от ЗПК и чл. 86 ЗЗД за признаване за установено спрямо ответника, че е налице вземане на ищеца
за сума в размер на: 10280, 00 лв. главница по кредита, 12068,00 лв. възнаградителна лихва за периода от
05.08.2017г. – 05.07.2022г., 2196,10 лв.
законна лихва за забава за периода от 05.09.2017г. до 11.10.2019г., ведно със
законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК до окончателното изплащане
на вземането. Претендират се и
разноски, направени от ищеца в заповедното и в исковото производство.
Твърди се в исковата молба, че с Договор за потребителски
заем с номер PLUS-14949074 от 15.06.2017г.
ищцовото дружество е отпуснало паричен кредит в размер на 10000 лв. и
закупуването на застраховка от 3360.00 лв.
Сумата, предмет на горепосочения договор, е изплатена от кредитора на
длъжника. За ответника възниква задължението да погаси заема на 60 месечни
вноски - всяка по 423.80 лв., които вноски съставляват изплащане на главницата
по заема, ведно с оскъпяването й съгласно годишния процент на разходите -
45,15% и годишния лихвен процент - 35.89%. Длъжникът е преустановил плащането
на вноските по кредита на 05.08.2017г., като към тази дата са погасени 0
месечни вноски. На основание чл. 5 от договора вземането на кредитора става
изискуемо в пълен размер, ако кредитополучателят просрочи две или повече
месечни вноски, считано от падежната дата на втората пропусната месечна вноска.
Поради това ответникът следвало да изплати остатъка по заема в размер на 22348,
00 лв., представляващ оставащите 60 броя погасителни вноски към 05.09.2017г.,
към която дата кредитът е станал
изискуем в целия му размер. Въпреки настъпилия падеж на втората непогасена
вноска, кредитополучателят не е изпълнил задължението си. Кредиторът изпратил
покана за доброволно изпълнение на адреса, посочен в договора, в която изрично
е обявил вземането си за изискуемо и поканил длъжника да го погаси. Ответникът
дължи и обезщетение за забава в размер на законната лихва в размер на 2196.10
лв. за периода от настъпване на изискумостта на кредита - 05.09.2017г. до
11.10.2019г. „БНП
Париба Пърсънъл Файненс С.А.“, клон България, е подал заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК до Районен съд - Лом. По гражданско дело
No 1895/2019 г. е издадена заповед за изпълнение и тъй
като тя е връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК, заявителят
е предявил иск относно вземането си.
В проведеното по делото о.с.з. ищецът не
се представлява. В писмена молба моли съда да уважи предявения иск и да му
присъди разноски.
В рамките на предоставения му срок по чл.
131 от ГПК писмен отговор е постъпил от особения представител на ответника –
адв. С.П. от МАК, като се излагат съображения, че предявените искове са
допустими. Оспорва се изцяло представения препис от договора, ако има такъв
действително сключен между страните. Твърди се, че липсват доказателства, от
които да се направи извода, че в графата „клиент’’ по този договор се е
подписал лицето М.В.В.. Твърди се, че въпросният договор не е могъл да породи
права и задължения за страните по тях, предвид че не е подписан от
представляващия дружеството. В така представения препис от договор липсвало
какъвто и да е подпис на лице, представляващо дружеството-ищец. Имало подпис,
неясно от кого положен. В края на договора имало каре, в което като кредитор е
записано лице само с две имена, без да става ясно какво е това лице, в какво си
качество е подписало договора. Записано било и, че подписът по договора е
положен от ответника. Дори и да се приеме, че има валидно подписан договор, то
се оспорват правомощията на подписалия го. По делото няма доказателства, че същият
има право да подписва договори от името на ищцовото дружество. На следващо
място било невъзможно да се установи кое е това лице. Липсвали каквито и да
било доказателства относно самоличността на тези лица, както и правомощията им
да подпишат именно този договор. Навежда се съображение, че исковете за
събиране на цялостната сума по въпросните договори, ако те се окажат действителни,
са преждевременно предявени. Ищецът е бил длъжен писмено да уведоми ответника
за настъпилата предсрочна изискуемост преди да предприеме съдебни действия за
реализация на вземането си. По делото липсвали категорични доказателства, от
които можело да се направи извод, че ответникът е бил уведомен по надлежния ред
за настъпилата предсрочна изискуемост. Като доказателство е представена
изхождаща от ищеца покана, но нямало доказателства, че е достигнала до знанието
на ответника и дори, че е изпратена. А с оглед на изложеното не се дължат лихви
за забава от ответника, така както са предявени. Оспорва се изявлението на
ищеца, че за предсрочната изискуемост следва да се счита уведомен ответникът с
получаване на исковата молба. Същото може да се приеме за основателно, ако
същата е връчена лично на ответника или на негов договорен представител.
Оспорват се твърденията на ищеца, че е налице неплащане от страна на ответника
по договора. Твърди се, че са налице и неравноправни клаузи в представения
договор, чието наличие води до
недействителност на договора. Моли се за отхвърляне на иска.
В проведеното по делото о.с.з. особеният
представител на ответника адв. С. П. от МАК моли съда да отхвърли предявения
иск.
След
съвкупна преценка на доказателствата по делото съдът приема за установено
следното от фактическа страна:
По делото е присъединено ч.гр.д. №
1895/2019 г. по описа на ЛРС, от което е видно, че е подадено заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от ищеца срещу ответника за
следните суми: 24 544,10 – задължение по Договор за потребителски
заем с номер PLUS-14949074 от 15.06.2017г., от която 10280, 00 лв. главница по кредита,
12068,00 лв. възнаградителна лихва за
периода от 05.08.2017г. – 05.07.2022г.,
2196,10 лв. законна лихва за забава за периода от 05.09.2017г. до
11.10.2019г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК –
28.10.2019г., до окончателното изплащане на вземането, както и разноски в
заповедното производство 540,88 лв., от които 490,88 лв. за платена държавна
такса и 50,00 лв. за юрисконсултско възнаграждение. Въз основа на подаденото
заявление е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК
от 29.10.2019 г., връчена на длъжника при условията на чл.47, ал. 5 ГПК, поради
което ищецът, с оглед дадените от заповедния съд указания, е депозирал искова
молба за установяване на съществуващото си право, предмет на разглеждане в
настоящето производство.
Представен е от ищеца Договор за
потребителски кредит с номер PLUS-14949074 от 15.06.2017г., сключен между
страните по делото, по силата на който ищецът е предоставил на ответника
потребителски кредит в общ размер на кредита 10 000,00 лева, договорена
застрахователна премия 3360 лева, такса ангажимент 350,00 лева, срещу
задължението му за погасяване на кредита в срок до 05.05.2022г., платим на 60 равни
месечни погасителни вноски, всяка в размер на 423.80 лв., с падежна дата 05 –
то число на месеца. Годишният процент на разходите е в размер на 45.15 %, а
лихвеният процент – 35.89%, като общата стойност на плащанията е в размер на
25428,00 лв. На клиента-ответник били
връчени и условия към договора, подписани на всяка страница от него,
удостоверявайки че е запознат със съдържанието. На кредитополучателя е
предоставена своевременно на хартиен носител и на български език необходимата
информация под формата на Стандартен европейски формуляр. Връчени са на
кредитополучателя и Кратък медицински въпросник за приемане на застраховане от
15.06.2017г., Сертификат № PLUS-14949074, Общи условия за застраховка «Защита
на плащанията на кредитополучателите по договор за паричен кредит, отпускане на
револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта»,
Сертификат CARD – 14949074 и Общи условия за застрахователна програма „Защита
на плащанията по кредитни карти“. Приложена
е покана от 12.12.2017г. от ищеца за уведомяване на ответника, че кредитът е
обявен за предсрочно изискуем поради неплащането на повече от две погасителни
вноски, като е посочен общият размер на задължението и същото по пера. Липсват
доказателства уведомлението да е връчено на длъжника.
Страните са договорили, че лихвеният
процент е фиксиран в размер на 35,89 % и че ГПР е в размер на 45,15 %. Видно
е от процесния договор, че в същия е инкорпориран погасителен план с посочена
обща вноска 423,80 лв. В чл. 5 от договора е предвидено заплащане на обезщетение
за забава при просрочие в размер на законната лихва за забава за периода на
забавата върху всяка забавена вноска. В чл. 5 е посочен и начинът на определяне
на законната лихва за забава - ОЛП плюс 10 пункта надбавка, като е уточнено, че
основният лихвен процент се определя от БНБ, а размерът на законната лихва - с
Постановление на МС. В договора е установено също в чл. 5, че при просрочие на
две или повече месечни погасителни
вноски, считано от падежната дата на втората непогасена вноска, вземането става предсрочно изискуемо в целия
му размер, включително с всички определени от договора надбавки, ведно с
обезщетението за забава, без да е необходимо кредиторът да изпраща уведомления
за това на длъжника.
За изясняване на фактическата обстановка
по делото е назначена съдебно-счетоводна експертиза, заключението по която не е
оспорено от страните и се кредитира от съда като пълно, обосновано и
компетентно дадено. Вещото лице заключава, че сумата от 9650 лв. е преведена по
сметката на ответника, а сума от 350,00 лева е удържана за такса ангажимент.
Кредитополучателят е усвоил кредита. Първата погасителна вноска е била дължима
на 05.08.2017г., втората – на 05.09.2017г., като и двете погасителни вноски не
са изпълнени от ответника. Не са изплатени и следващите погасителни вноски. Към
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.
410 ГПК според заключението на в.л. дължимите суми са както следва – 10000,00
лв. главница; кредит застраховка 280 лева, като всички вноски за застраховката
от 05.12.2017г. до 05.07.2022г. - 55 на брой х 56 лв., общо 3080 лева, са
анулирани; възнаградителна лихва за
периода от 05.08.2020г. до 05.07.2022г. за 60 броя вноски – 12068 лева; или
общо главница и лихва - 22 348,00
лева. Върху дължимата главница от 10280
лева /10000 лв. плюс 280,00 лв/, считано от 05.09.2017г. до 28.10.2019г. –
датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК, обезщетението за забава е
2196,10 лв. Към датата на изготвяне на
заключението – 22.08.2021г. главницата, която не е платена и неплатената
договорна лихва запазват размера си, като се променя само обезщетението за
забава, считано от 28.10.2019г. до 22.08.2021г. за 655 дни – 1870,38 лева. Т.е.
общият размер на обезщетението за забава, считано от 05.09.2017г. до
22.08.2021г. е 4066,48 лв. Така изготвената и неоспорена от страните експертиза
съдът намира, че е изготвена компетентно и безпристрастно.
Изложената фактическа обстановка се
подкрепя от представените писмени доказателства, като обосновава следните правни
изводи:
Въз
основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки становището на
страните, съдът достигна до следните правни изводи:
За успешното провеждане на предявените
искове в тежест на ищеца е да докаже образуването на заповедно производство
по реда на чл. 410 от ГПК и издадена в негова полза заповед за изпълнение;
спазване на срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК; качеството си на кредитор спрямо
ответника, че искът е предявен в едномесечния преклузивен срок; да установи и
възникването в негова полза на изискуемо вземане, за което е издадена
заповедта, т.е. да докаже, че между страните е налице валидна облигационна
връзка по посочения в исковата молба договор, по който ищецът е изправна страна
и по силата на който за ответника е възникнало задължение да заплати сумите,
предмет на исковете в претендирания размер; да бъде установено и поставянето в
забава на ответника, както и претенцията за обезщетение за забава по
размер. Съответно в тежест на ответника е да докаже
точно изпълнение на договорните си задължения, вкл. наведени от него
правоизключващи и правопогасяващи възражения по иска, от които черпи благоприятни за
себе си правни последици.
Не се спори по делото, а и се установява
от приложеното ч.гр.д. № 1895/2019 г., че в полза на ищеца е издадена по реда
на чл.410 ГПК заповед за изпълнение за претендираните суми. Установява се от
приетите по делото доказателства, че издадената заповед е връчена на длъжника по
реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което, в изпълнение указанията на съда,
заявителят в законоустановения преклузивен срок е предявил иск за установяване
на вземането, което поражда правния интерес за ищеца от водене на настоящото
производство и неговата допустимост.
Ищецът основава претенцията си въз основа на сключен
договор за банков кредит между страните – Договор за потребителски кредит с
номер PLUS-14949074 от 15.06.2017г., по силата на който ищецът е предоставил на
ответника потребителски кредит в общ размер на кредита 10000,00 лева,
договорена застрахователна премия 3360 лева, такса ангажимент 350,00 лева,
срещу задължението ответникът да върне по установения между тях
начин - чрез равни месечни погасителни вноски, всяка една с падеж и размер, определени в погасителен
план, неразделна част от договора за кредит. Уговорена е била както възнаградителна
лихва по кредита, така и
дължимата лихва за просрочие.
Установи се също, съобразно отразеното в
договора, че на кредитополучателя е предоставена своевременно на хартиен
носител и на български език необходимата информация под формата на Стандартен
европейски формуляр, с което съдът приема, че такъв е предоставен на
ответника преди подписване на договора. Следва да се отбележи също,
че по арг. на чл. 22, ал.1 от ЗПК непредставянето на преддоговорна информация
не е основание за недействителност на договора.
По делото безспорно се установи, че от
страна на ответника няма плащания /удръжки/ по договора. От експертното
заключение става ясно, че сумата от 9650 лв. е преведена по сметката на
ответника, а сума от 350,00 лева е удържана за такса ангажимент, т.е. че
кредитополучателят е усвоил кредита. Не са изплатени нито една от погасителните
вноски по кредита. Към датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК
дължимите суми са: 10000,00 лв. главница; кредит застраховка 280 лева, като
всички вноски за застраховката от 05.12.2017г. до 05.07.2022г. - 55 на брой х
56 лв., общо 3080 лева, са анулирани;
възнаградителна лихва за периода от 05.08.2020г. до 05.07.2022г. за 60
броя вноски – 12068 лева; или общо главница и лихва - 22 348 лева. Върху дължимата главница от 10280 лева /10000
лв. плюс 280,00 лв/, считано от 05.09.2017г. до 28.10.2019г. – датата на
подаване на заявлението по чл. 410 ГПК, обезщетението за забава е 2196,10
лв. Към датата на изготвяне на
заключението – 22.08.2021г., главницата, която не е платена и неплатената
договорна лихва запазват размера си, като се променя само обезщетението за
забава, считано от 28.10.2019г. до 22.08.2021г. за 655 дни – 1870,38 лева. Т.е.
общият размер на обезщетението за забава, считано от 05.09.2017г. до
22.08.2021г. е 4066,48 лв.
По делото липсват доказателства,
установяващи уведомяване на длъжника за настъпилата предсрочната изискуемост
преди депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК. Ищецът неправилно счита, че е налице автоматично настъпване на
предсрочната изискуемост. Т.е. от страна на кредитора – ищец не е обявена предсрочната
изискуемост на кредита съобразно указанията, дадени в т.18 на ТР№4/2013г. на ВКС. В ТР № 8
от 02.04.2019г. по тълк. дело № 8/2017г. на ОСГТК е прието, че е допустимо предявеният по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК иск
за установяване дължимост на вземане по договор за банков кредит поради
предсрочна изискуемост да бъде уважен само за вноските с настъпил падеж, ако
предсрочната изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ.
Предявеният по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК иск за установяване дължимост на
вземане по договор за банков кредит поради предсрочна изискуемост може да бъде
уважен за вноските с настъпил падеж към датата на формиране на силата на
пресъдено нещо, въпреки че предсрочната изискуемост не е била обявена на
длъжника преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз
основа на документ по чл. 417 ГПК. В
тълкувателното решение в разясненията към т. 1.2 е посочено следното: „Това е обусловено и от момента, към който
се формира силата на пресъдено нещо - приключване
на съдебното дирене, след което решението е влязло в сила….. Решението на съда трябва да отразява правното положение
между страните по делото, каквото е то в момента на приключване на съдебното
дирене. Преценката на съда за основателността
на иска следва да бъде направена с оглед материалноправното положение в деня на
приключване на съдебното дирене в съответната инстанция /първа или въззивна/, а
не в деня на предявяване на иска. Поради това съдът следва да вземе предвид и
фактите, настъпили след предявяването на иска, както го задължава разпоредбата
на чл. 235, ал. 3 ГПК.“ Поради това съдът следва да извърши преценка кои вноски са
падежирали към момента на приключване на съдебното дирене /а не към датата на постановяване на съдебното решение/ и да признае
вземането на ответника в тази му част. Съобразявайки материалите по делото и
изготвената ССЕ, към датата на приключване на съдебното дирене – 30.09.2021г., са
падежирали общо 50 вноски, а
непадежирали са само 10 вноски – тези с падежи
от 05.10.2021г. до 05.07.2022г.
Размерът на главницата на
падежиралите вноски е 6861,14 лева /общият
размер от 10000 лв. минус непадежиралите главници- 3138,86 лв. съгласно таблица от ССЕ/. Към
тази сума следва да се прибавят и 280 лева за първите пет вноски за сключена
застраховка по 56 лв. всяка, а останалите вноски са анулирани от банката-ищец,
видно от експертното заключение. Следователно главница се дължи в размер на
общо 7141,14 лева. Над този размер до претендирания размер от 10280 лева искът
се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Възнаградителната лихва върху падежиралите
вноски по договора за кредит за периода от 05.08.2017 г. /падеж на първа
погасителна вноска/ до 05.09.2021 г. /падеж на последната падежирала
погасителна вноска до приключване на съдебното дирене/ е общо 11 528,86 лв. /общият размер на договорната
лихва 12068 лв. минус непадежиралите договорни лихви - 539,14 лв. съгласно таблица от ССЕ/. Над този размер до
претендирания размер от 12068 лв. искът
се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Така изчислените суми на падежирала
главница и съответно възнаградителна лихва са определени по реда на чл.162 ГПК
чрез математическа операция, за извършването на която не са необходими
специални знания, с каквито съдът да не разполага.
Размерът на законната лихва е нормативно
определен, на основание чл. 86, ал. 2 ЗЗД - основният лихвен процент на
Българската народна банка за периода, увеличен с 10 пункта (Постановление № 426
на МС от 18.12.2014 г. за определяне размера на законната лихва по просрочени
парични задължения в сила от 01.01.2015 г.), затова обезщетението за
забава върху падежиралите погасителни вноски в общ размер от 7141, 14 лв.
за претендирания период от 05.09.2017г. до 11.10.2019 г. възлиза на сумата от
1521.46 лева,
изчислена чрез онлайн калкулатор - https://www.calculator.bg/1/lihvi_zadaljenia.html.
С оглед изложеното искът по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата над 1521.46 лева до
предявения размер от 2196,10 лева, представляваща обезщетение за забава, следва да бъде отхвърлен.
Относно оспорването на особения
представител, че клаузата за такса ангажимент съставлява неравноправна клауза,
съдът намира, че тази клауза не съставлява неравноправна такава. В чл. 2, изр.
4 от договора е установено, че кредитополучателят заплаща и такса ангажимент,
посочена в съответното поле, срещу което кредиторът сключва договора при
фиксиран лихвен процент по смисъла на пар. 1, т.5 от ЗПК, при съдържащите се в
този документ условия, размери и срокове. Таксата се заплаща от
кредитополучателя при усвояване на кредита като кредиторът удържа и сумата,
посочена в поле „такса ангажимент“ от общия размер на кредита. Съдът приема, че по делото е доказано от
ищеца, че клаузата, регламентираща таксата ангажимент, е индивидуално
уговорена, поради което съществува законова пречка за установяване в настоящето
производство на нищожността й с оглед разпоредбата на чл.146, ал.1 ЗЗП /Определение № 72 от 13.02.2013 г., т.дело№
802/2012, ВКС, ТК, II ТО/. На основание чл.146, ал.2 ЗЗП не са индивидуално
договорени клаузите в предварително изготвените от търговеца/доставчик
договори, върху чието съдържание потребителят не е имал възможност да влияе,
както и в случаите на договор при общи условия. Тежестта на доказване, че
дадена клауза е индивидуално уговорена, пада изцяло върху търговеца/доставчик. Освен
това, с оглед пълнота, с цитираната клауза кредитодателят поема също насрещно
задължение – да не променя лихвения процент, като същият е фиксиран по смисъла
на пар. 1, т. 5 от ЗПК, съгласно който "Фиксиран
лихвен процент по кредита" е лихвеният процент, предвиден в клауза
на договора за кредит, по силата на която кредиторът и потребителят уговарят
един постоянен лихвен процент за целия срок на договора за кредит или уговарят
няколко лихвени проценти за отделни периоди от продължителността на договора за
кредит, през които се прилага само определеният фиксиран лихвен процент.“. Т.е.
срещу заплащане на таксата ангажимент кредитополучателят получава насрещното
задължение на кредитодателя да не увеличава лихвения процент. В този смисъл
клаузата не е насочена против интереса на потребителя, поради което не би съставлявала неравноправна такава по
смисъла на чл. 143 от ЗЗП, дори да не бе уговорена индивидуално.
По отношение
възражението на особения представител на ответника, че липсват доказателства, от които да се
направи извода, че в графата „клиент’’ по този договор се е подписал лицето М.В.В.,
съдът е указал тежестта за доказване в
случай, че ответникът твърди неистинност на представения договор за кредит и
приложенията към него и при откриване процедура по чл. 193 ГПК, а именно, че тежестта за доказване неистинността на
документа пада върху страната, която го оспорва, т.е. ответника. Такова оспорване
и доказване не бе проведено от ответника.
Твърди се още от ответника чрез особения
му представител, че въпросният договор не е могъл да породи права и задължения
за страните по тях, предвид че не е
подписан от представляващия дружеството. По силата на т. 2 от ТР от
12.12.2016г. по тълк. дело 5/2014г. на
ОСГТК договор, сключен от лице, действало като представител, без да има
представителна власт, е в състояние на висяща недействителност и не поражда
целените с него правни последици. Същите настъпват, ако лицето, от името на
което е сключен договорът, го потвърди съгласно чл. 42, ал. 2 ЗЗД. При липса на
потвърждаване, на недействителността може да се позове само лицето, от името на
което е сключен договорът или неговите универсални правоприемници. Т.е.
наведеното възражение от ответната страна за липса на представителна власт на
лицето, подписало договора за кредит от страна на заемодателя, може да бъде
направено само от ищеца, а не и от насрещната страна. Освен това с конклудентни
действия – иницииране на заповедно и на
исково производство, Банката- ищец е
потвърдила сключването на договора за кредит.
Оспорват се твърденията на ищеца, че е налице
неплащане от страна на ответника по договора, като в доказателствена тежест на
ответника бе възложено да представи доказателства за извършени плащания, но
такова доказване не бе проведено.
С ал. 4 на чл.19 в ЗПК
се въвежда максимален праг на годишния процент на разходите - 5 пъти
размера на законната лихва по просрочения задължения в левове и във валута,
определена с постановление на Министерския съвет на Република България. Чл.86,
ал.2 от Закона за задълженията и договорите посочва, че законната лихва за
забава се определя от Министерски съвет. Постановление № 426 от 18 декември
2014 г. за определяне размера на законната лихва по просрочени парични
задължения дава нормативната основа на начина на пресмятане на законната лихва
за забава. Лихвеният процент за просрочени парични задължения се изчислява като
към основния лихвен процент на Българска Народна Банка, в сила от 1 януари, съответно
1 юли, се прибавят 10 (десет) процентни пункта. Умножена законната лихва x 5,
прави ГПР в максимален допустим от закона размер - 50%, а в случая с договора
за кредит е установен на 45,13 %. В ГПР
е включен и размера на договорната възнаградителна лихва, който е 35,89 % и е
част от размера на ГПР по договора. Поради това не е налице неравноправна клауза в
договора, установяваща ГПР по кредита. За размера на възнаградителната лихва не
е налице законов максимум, като договореният размер от 35,89 % не противоречи и на добрите нрави.
По
разноските: Съобразно изхода на спора отправеното искане в
петитума на исковата молба за произнасяне по направените по делото разноски и
съгласно задължителните указания, дадени с т.12 на ТР 4/2013 г., ответникът следва да
бъде осъден да
заплати на
ищеца сторените в заповедното производство разноски в общ размер от 443.52 лв. за заплатена
държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение, съобразно уважената част от иска /20 191,46
лв. общо/ - 82 %.
В исковото производство за съдебно-счетоводна експертиза ищецът е
заплатил 150,00 лева, за особен представител на ответника – 1270 лв. и за
довнесена държавна такса – 490,88 лева, като е претендирано минимално юрисконсултско възнаграждение за
исковото производство от 100,00 лева, или общо разноски – 2010,88 лв. С оглед основателността на претенцията
ответникът следва да заплати на ищеца разноски общо 1648,92 лв.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА
УСТАНОВЕНО в
отношенията между страните, че М.В.В. с ЕГН:********** и адрес: ***, дължи на „БНП Париба Пърсънъл
Файненс“ С. А., Париж, рег.№ *********, чрез БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.,
клон България, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.,
представлявано от Д.Д. - Заместник управител, по Договор за потребителски кредит с номер
PLUS-14949074 от 15.06.2017г., сума в общ размер на 20191,46 лева /двадесет хиляди сто деветдесет
и един лева и четиридесет и шест стотинки/, от които: 7141,14 лева главница,
11528,86 лева възнаградителна лихва за периода от 05.08.2017г. –
05.09.2021г., 1521.46 лева обезщетение за забава за периода от
05.09.2017г. до 11.10.2019г., ведно със законната лихва върху главницата от
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК – 28.10.2019г., до окончателното изплащане на вземането, за
които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр.
дело № 1895/2019г. на РС- Лом.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „БНП Париба
Пърсънъл Файненс“ С. А., Париж, рег.№ *********, чрез БНП Париба Пърсънъл
Файненс С.А., клон България, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ж.к. „Младост 4“, Бизнес Парк София, сграда 14,
представлявано от Д.Д. - Заместник управител, иск с правно основание чл. 422
ГПК вр. чл. 415, ал. 1 ГПК вр.
чл. 79, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 240, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗД, във вр. с чл. 9 от ЗПК и чл. 86 ЗЗД, В ЧАСТТА, в която е предявено искане да бъде признато
за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца разликата
над 7141,14 лева до
пълния предявен размер от 10280,00 лв., представляваща неизплатена главница по договор за потребителски кредит
PLUS-14949074 от 15.06.2017г., разликата над 11528,86 лева възнаградителна
лихва до пълния предявен размер от 12068,00
лв., претендирана за периода от 05.10.2021г. до 05.07.2022г., разликата над 1521.46 лева до пълния предявен
размер от 2196,10 лв. обезщетение за забава за периода от 05.09.2017г. до
11.10.2019г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по ч. гр. дело № 1895/2019г. на РС- Лом, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА М.В.В. с ЕГН:********** и адрес: ***,
да заплати на „БНП Париба Пърсънъл
Файненс“ С. А., Париж, рег.№ *********, чрез БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.,
клон България, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София,
ж.к. „Младост 4“, Бизнес Парк София, сграда 14, представлявано от Д.Д. -
Заместник управител, сумата от 443.52 лева, представляваща
сторени в заповедното производство по ч.гр.д. №1895 по описа за 2019
г. на Ломски районен съд разноски, както
и сумата от 1648,92
лв. представляваща сторени в исковото производство разноски, на осн. чл.78, ал.1 ГПК.
Решението подлежи на обжалване в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните пред Монтански окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: