Р Е Ш Е Н И Е
гр.
София, 23.12.2021 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, II „Е” състав
в публично заседание на първи октомври две хиляди и двадесет и първа година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР САНТИРОВ
мл.с-я ЯНА ВЛАДИМИРОВА
при
секретаря Елеонора Георгиева,
разгледа
докладваното от съдия Сантиров гр. д. № 10438/2020 г.
по описа на СГС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 258 и сл. ГПК
С Решение № 131881
от 25.06.2020 г., постановено по гр. д. № 38567/2019 г., по описа на СРС, III ГО, 140 състав, е уважен предявения от А.Х.К.
срещу „А.**“ ЕООД, осъдителен иск с правно основание чл. 195, ал. 1, пр. 3, вр. чл. 193 ЗЗД за сумата от 8 090 лв., представляваща
стойността, необходима за ремонт на горивната система на лек автомобил
„Фолксваген Туарег“, с номер на рама WVGZZZ7LZ8D049573, ведно със законната
лихва от датата на подаване на исковата молба – 04.07.2019 г. до окончателното
плащане.
Със същото решение
„А.**“ ЕООД е осъдено да заплати на А.Х.К. на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
сумата в размер на 1 817,60 лв. съдебни разноски.
Срещу така
постановеното решение е подадена въззивна жалба от
ответника с оплаквания за неправилност на същото поради допуснати от първоинстанционния съд нарушения на материалния закон, съшествени процесуални нарушения и необоснованост. Поддържа,
че по делото не се изяснява в какво се изразява твърдените от ищеца недостатъци
на „електрическа горивна помпа“, горивна помпа за „високо налягане“ и шест броя
дюзи, като не са представени доказателства за установяване на недостатъка. Изтъква,
че първоинстанционният съд не е обсъдил факта, че
автомобилът е употребяван над 10 години, с което ищеца е бил запознат към деня
на сключване на договора за покупко – продажба.
Поради това счита, че след като повредата е настъпила след огледа и
закупуването на автомобила, не следва да се приема, че при сключването на
договора е налице скрит недостатък. Моли съда да отмени първоинстанционното решение и
отхвърли иска. Претендира разноски за двете съдебни инстанции.
Въззиваемият ищец – А.Х.К., чрез пълномощника си – адв. М. А.,
с надлежно учредена представителна власт по делото, е подал писмен отговор, с
който оспорва въззивната жалба по подробно изложени
съображения и моли първоинстанционното решение да
бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Претендира разноски.
По делото е постъпила молба от адв. М. А., с
която уведомява съда, че ищецът А.Х.К. е починал на 18.11.2020 г., като е
оставил за свои наследници по закон трите си деца – О.А.К., С.А.К. и М.А.К..
Към молбата е приложено удостоверение за наследници, акт за смърт и пълномощно
от тримата наследници.
С Определние от 24.09.2021 г. на мястото на
починалия ищец А.Х.К. – 18.11.2020 г., на основание чл. 227 ГПК са
конституирани наследниците му закон О.А.К., С.А.К. и М.А.К..
Жалбата е подадена в срока по чл. 259 ГПК, от легитимирано лице - страна в
процеса, като е заплатена дължимата държавна такса, поради което е допустима.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му
част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните
въззивни основания в жалбата.
Решението е валидно и допустимо, постановено в рамките на
правораздавателната власт на съдилищата по граждански дела и в съответствие с
основанието и петитума на искането за съдебна защита.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото
доказателства, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира въззивната жалба за неоснователна по следните съображения:
Съгласно цитираната разпоредба на чл. 269 ГПК въззивният
съд се произнася по правилността на фактическите и правни констатации само въз
основа на въведените във въззивната жалба оплаквания,
съответно проверява законосъобразността само на посочените процесуални действия
и обосноваността само на посочените фактически констатации на първоинстанционния съд, а относно правилността на първоинстанционното решение той е обвързан от посочените в
жалбата пороци. Настоящата съдебна инстанция напълно споделя фактическите и
правни изводи на първоинстанционния съд, поради което
по силата на чл. 272 ГПК препраща към мотивите на СРС, а по конкретно
наведените във въззивната жалба доводи, които
очертават и предметния обхват на въззивната проверка,
намира следното:
Не е спорно между
страните, а и от събраните по делото писмени доказателства се установява, че по
силата на договор за покупко – продажба на лек
автомобил „Фолксваген Туарег“, с номер на рама WVGZZZ7LZ8D049573, ответникът е продал
на ищеца срещу цена от 12 700 лв., описаното по-горе МПС, като цената е
заплатена в деня на сключването на договора – 30.05.2019 г., съгласно
приложеното по делото платежно нареждане.
За да постанови
обжалваното решение първоинстанционния съд е приел за
установено по делото, че на 30.05.2019 г. ищецът е закупил автомобил
„Фолксваген Туарег“, който ответното дружество
продава чрез онлайн обява. В нея е посочено, че автомобилът е с пробег
167 000 км. и първата регистрация през 2009 г. При огледа продавача
обяснил, че колата е в изрядно техническо състояние и че е обслужена. След
сключване на договора за покупко – продажба, страните
се договорили продавачът от името и за сметка на купувача да представи
автомобила за регистрация в КАТ, след което същият да бъде предаден на
купувача. В договора била уговорена клауза, че продавачът не поема ангажименти
и гаранции за техническото състояние на процесния
автомобил, след покупко – продажбата. Като всички
скрити дефекти и нередности, получени впоследствие експлоатацията остават за
сметка на купувача. На следващият ден след продажбата автомобилът бил предаден
на сина на купувача. Приел е още, че от свидетелските показания на сина на
ищеца – С.К. се установява, че последният е изминал около 40 км. в рамките на
гр. София, когато внезапно автомобила придърпал и угаснал, а свидетелят
незабавно се свързал с продавача, който дал указания в кой сервиз да закара
колата, с който автокъщата работи. Приел е за
доказано, че след няколко дни свидетелят се е свързал с представител на
сервиза, който му обяснил, че има проблем в горивната система, вследствие на
което автомобилът не пали. По сведения на свидетеля продвачът
отказал да поеме разходите за ремонт на автомомбила,
в резултат на което същият бил преместен в друг сервиз. Това обстоятелство се
потвърждава от свидетеля Ивайло Ладжов, който работи
в процесния сервиз. Той сочи, че има търговски
отношения с „А.**“ ЕООД, като извършва ремонт на автомобили на автокъщата. Процесният автомобил
е бил докаран от пътна помощ. Свидетелят е уведомил представител на „А.**“
ЕООД, че автомобилът не пали, но поради факта, че представителите на автокъщата не са съгласни да поемат ремонта на автомобила,
като собственикът го е преместил в друг сервиз.
С оглед
оплакванията в жалбата следва да се отбележи, че съгласно чл. 193, ал. 1 ЗЗД,
продавачът отговаря ако продадената вещ има недостатъци, които съществено
намаляват нейната цена или нейната годност за обикновеното или предвиденото в
договора употребление. Продавачът отговаря и когато не е знаел за недостатъка.
Според нормата на чл. 194, ал. 1 ЗЗД, след като приеме вещта, купувачът трябва
да я прегледа в течение на времето, което е обикновено необходимо за това в
подобни случаи, и незабавно да уведоми продавача за забелязаните недостатъци.
Ако не направи това, вещта се смята одобрена, освен ако по – късно се открият
недостатъци, които не са могли да бъдат забелязани при обекнивен
преглед. В последния случай правата на купувача се запазват, ако той незабавно
уведоми продавача за открития недостатък.
В случая от показанията на св. С.К. – син на
купувача, които преценени на плоскостта на разпоредбата на чл. 172 ГПК съдът
намира за обективни и кредитира с доверие, се установява, че същият се е
свързал незабавно с представителя на купувача, който е присъствал на огледа на
автомобила и е договорил продажбата, като му е обяснил за възникналия проблем,
поради което обосновано първоинстанционния съд е
приел, че купувачът е изпълнил задължението си по чл. 194, ал. 1 ЗЗД да уведоми незабавно продавача за
констатираните недостатъци по отношение на вещта.
От основното и
допълнително заключение на приетата като компетентно изготвена и неоспорена от
страните първоначална и допълнителна САТЕ, които настоящият състав кредитира с
доверие, извършила анализ на всички събрани по делото доказателства, и след
извършен оглед на горивната помпа на МПС-то, се установява задиране на детайлите
извършващи ротация един спрямо друг и значително количество стружки върху
съставните части на помпата. Според вещото лице увреждането на помпата за
високо налягане възниква от продължителната експлоатация на детайла, порадикоето настъпва износване, което е започнали преди
датата на продажбата – 30.05.2019 г. Също така изтъква, че проблемът не може да
бъде установен при обикновен оглед от лице без експертни познания в областта.
При външен оглед на превозното средство без светлинна индикация на таблото и
уредите и без извършване на диагностика, не може да се установи липса на
налягане в горивната система. Вещото лице посочва, че за да се установи
износване на детайл е необходимо да се извърши разоборудване
на детайла от горивната система и да бъде уставен увредения детайл. Вещото лице
е посочило още, че сумата нужна за ремонт на автомобила, по цени на официалния
представител на марката, възлиза на 17 928,12 лв., а ако се поръчат
употребявани части, минималната сума за ремонт възлиза на 8 090 лв.
С оглед
гореизложеното настоящият състав на съда приема, че законосъобразно първоинстанционния съд е приел, че за ищеца са възниканало правната възможност по чл. 195, ал. 1 ЗЗД за
отговорност на продавача съгласно чл. 193 ЗЗД, според която купувачът може да
отстрани недостатъците за сметка на продавача. В случая ишецът
претендира заплащането на разходите, необходими за ремонт на продадената вещ с
недостатъци, която минималната сума за ремонт , предвид кредитираното от съда
заключение на вещото лице по изслушаната САвТЕ възлиза
на 8 090,00 лв., поради което искът е основателен и доказан за пълния
предявен размер.
Също така следва да
се отбележи, че уговорената клауза от договора за покупко
– продажба, а именно, че продавачът не носи отговорност и не поема ангажименти
и гаранции за техническото състояние на процесния
автомобил, след покупко – продажбата е
недействителна, както законосъобразно е приел и СРС. В тази връзка следва да се
посочи, че съгласно чл. 193, ал. 3, изр. Второ ЗЗД, съглашението за
освобождаване от отговорност на продавача за продажба на вещ с недостатъци е
недействително, поради което процесната уговорка не е
породила действие по отношение на страните по договора.
С оглед на обстоятелството, че правните изводи,
до които въззивният съд достига, напълно съответстват
на правните съждения на първата инстанция, обжалваното решение следва да бъде
потвърдено, а въззивната жалба да се остави без
уважение.
С оглед изхода на спора
ищците, въззиваеми в настоящето производство, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, вр. чл. 273 ГПК имат
право на разноски за адвокатско възнаграждение пред настоящата инстанция в
размер на 880 лв.
С оглед цената на исковете, по аргумент от чл.
69, ал. 1, т. 1, вр. чл. 113, вр.
чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК, въззивното решение подлежи
на касационно обжалване.
Така мотивиран,
Софийският градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 131881 от 25.06.2020 г., постановено по гр. д. №
38567/2019 г., по описа на СРС, III ГО, 140 състав.
ОСЪЖДА
„А.**“ ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление *** да заплати на О.А.К., ЕГН **********, с адрес ***, С.А.К., ЕГН **********,
с адрес *** и М.А.К., ЕГН **********, с адрес ***, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, вр. чл. 273 ГПК, сумата от 880,00 лв.,
представляваща разноски за адвокатско възнаграждение в производството пред СГС.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния касационен съд по
правилата на чл. 280 ГПК в едномесечен срок от връчването на препис на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: