Р Е Ш Е Н ИЕ №
08.12.2023 г., гр. Хасково
Хасковският окръжен съд, в закрито заседание на осми
декември две хиляди двадесет и трета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ДЕЛЯНА ПЕЙКОВА
при
секретаря ...……………………...….........................................................................................
и в присъствието на прокурора
……………………………….................................…………… като разгледа докладваното
от председателя съдия Пейкова гр.д. № 31 по описа за 2021 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 247 ГПК.
Постъпила е молба вх. № 261590 от 13.09.2023 г. от
ищеца Комисия за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно
придобитото имущество (КПКОНПИ), в която се посочва, че в диспозитива на
решението по делото е допусната очевидна фактическа грешка досежно предмета на
отнемане. С решението съдът отнел в полза на Държавата, представлявана от
КПКОНПИ, незаконно придобито от ответницата М.Ж.М. имущество в общ размер на
104 516.96 лв., сред които и самостоятелен обект в сграда с идентификатор
№ 21052.1006.167.1.10, представляващ апартамент с адрес в град *****, кв. М., ***,
с пазарна стойност в размер на 6600 лв. Ищецът твърди, че всъщност съдът
следвало да отнеме не самият недвижим имот, а неговата пазарна стойност в
размер на 6600 лв. и в подкрепа на това изтъква аргумента, че на стр. 13 от
исковата молба било описано, че същият недвижим имот е отчужден от ответницата М.
на 19.08.2015 г.
Преписи от молбата са връчени на ответниците по
делото, но в срока по чл. 247, ал. 2 ГПК не е постъпил отговор от същите.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства
и във връзка с твърденията на страната в писмената молба, подадена на основание
чл. 247 от ГПК, установи следното:
Производството е образувано по искова молба от Комисия
за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество
срещу В.Н.И., М.Ж.М. и С.Н.И. с искане за отнемане в полза на Държавата на
имущества, принадлежащи на ответниците и изчерпателно изброени в петитума на
исковата молба. С решението съдът е уважил исковата претенция частично. В
частта относно самостоятелен обект в сграда с идентификатор №
21052.1006.167.1.10 с диспозитива на решението е постановено, че това имущество
се отнема в полза на държавата. В мотивите към решението също е прието, че
описаният самостоятелен обект в сграда подлежи на отнемане в полза на
Държавата. В този смисъл, не е налице несъответствие между волята на съда,
изразена в мотивите на решението, и волята на съда, отразена в диспозитива.
Ищецът се позовава на това, което е посочено в исковата молба, но в
производството по чл. 247 ГПК се изследва въпросът дали има несъответствие между
формираната истинска воля на съда
и нейното външно изразяване в писмения
текст на решението, а не дали има несъответствие с писмения текст на исковата
молба. В настоящия случай в писмения текст на решението липсва несъответствие и
не може да се приеме, че текстът на исковата молба служи като отправна точка за
отстраняване на допусната очевидна фактическа грешка. Ако съдът е допуснал
грешка в своите изводи, това вече е
грешка при формиране на волята му, но тя не се отстранява по реда на чл. 247 ГПК. От друга страна, следва да се подчертае, че решението на ХОС вече е било
обжалвано по реда на инстанционния контрол, във въззивната жалба не е повдигано
подобно възражение относно отнемането на гореописания самостоятелен обект и
въззивната инстанция е потвърдила решението изцяло, а то е влязло в сила на
06.06.2023 г. Следователно, ако настоящата молба евентуално се уважи и съдът в
настоящото производство приеме, че е допуснал грешка при формиране на волята
си, това ще означава на практика да се извърши пререшаване на един вече решен
правен спор със сила на пресъдено нещо в тази му част, което е недопустимо.
Допълнително следва да се посочи, че към момента на
подаване на молбата за поправка на очевидна фактическа грешка вече е
постановено Тълкувателно решение № 4/16.05.2023 г., ОСГК на ВКС, в което е
прието, че не подлежи на отнемане в
полза на държавата паричната равностойност на получените суми с неустановен
законен източник, както и сумите от придобитото и впоследствие отчуждено или
липсващо друго имущество, за което не е установен законен източник на средства
за придобиването му, в случай че те не са налични в патримониума на лицето в
края на проверявания период и не е установено преобразуването им в друго
имущество. Искането за поправка на процесното решение касае именно тази
хипотеза в частта относно самостоятелния обект в сграда с идентификатор № 21052.1006.167.1.10. Уважаването
на искането би влязло в противоречие с указанията, дадени в тълкувателното
решение, които след постановяването му са задължителни за съдилищата.
Обстоятелството, че процесното решение, чиято поправка се иска, е постановено
преди тълкувателното решение, не може да се разглежда като аргумент за извод в
обратната посока.
С оглед на горните съображения молбата за поправка на
очевидна фактическа грешка следва да бъде оставена без уважение.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ
УВАЖЕНИЕ молба за
поправка на очевидна фактическа грешка в решение № 260018 от 29.11.2022 г. по гр.д.
№ 31/2021 г. на Окръжен съд – Хасково, подадена от Комисия за противодействие
на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество – гр. София, като неоснователна.
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд –
Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :