№ 61
гр. гр. Чирпан, 13.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЧИРПАН, СЪСТАВ II в публично заседание на
четвърти октомври, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Тихомир К. Колев
при участието на секретаря Мария Ст. Халачева
като разгледа докладваното от Тихомир К. Колев Административно
наказателно дело № 20215540200203 по описа за 2021 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по повод жалба от Г. З. З., ЕГН **********, от
гр............ против електронен фиш серия К № 3621269, издаден от ОД на МВР Стара Загора,
с което му е наложено административно наказание- глоба в размер на 200 лв. за извършено
нарушение на чл. 21, ал. 2 във вр. с чл. 21 ал. 1 от ЗДвП и е с правно основание чл. 59 и
следващите от Раздел V на ЗАНН.
Жалбоподателят останал недоволен от така издадения електронен фиш и моли да
бъде изцяло отменен, като неправилен и незаконосъобразен, издаден в нарушение на
административно- производствените правила и на материалния закон.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител в съдебно
заседание, но взема писмено становище, че електронният фиш е законосъобразен, правилен
и обоснован, като не са налице посочените в жалбата пороци на акта. Отговаря на
императивните изисквания на чл. 57 от ЗАНН, безспорно е установено нарушението,
нарушителя и неговата вина, съставен е в сроковете визирани в ЗАНН и се явява правилен и
законосъобразен. В случай, че се претендират разноски за процесуално представителство на
оправомощен адвокат и са представени доказателства за реално заплатен хонорар, на осн.
чл. 63 ал.4 от ЗАНН прави възражение за прекомерност и моли съдът да присъди разноски в
минимален размер. Моли, да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в полза на
ОДМВР Ст.Загора.Претендира се юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като взе предвид събраните по делото писмени и гласни доказателства,
преценени по отделно и в тяхната съвкупност, намира за установена следната фактическа
обстановка:
Жалбата е допустима и разгледана по същество е частично основателна, поради
следното:
1
Видно от представените по делото писмени доказателства се установява, че жалбата
е подадена в срок .
Установи се по делото, че с електронен фиш серия К № 3621269 е наложено на
жалбоподателя административно наказание- глоба в размер на 200 лв. на основание чл. 189
ал. 4 във вр. с чл. 182 ал. 4 от ЗДвП, затова че: “ На 06.05.2020г. в 16.19ч. в обл.
Ст.Загора,общ.Чирпан, на път II-66, км.92+730 в посока гр.Чирпан при ограничение 60км/ч.
въведено с пътен знак В26, разположен източно на 150м. Заснето с радарна система
TFR1-M номер 618 и отчетен толеранс от 3км., в условията на повторност, с МПС
ШКОДА СУПЕРБ, вид ЛЕК АВТОМОБИЛ, регистрационен номер ........... е извършено
нарушение за скорост, установено и заснето с автоматизирано техническо средство №
TFR1-M 618, разрешена стойност на скоростта – 60км/ч., установена стойност на
скоростта – 84км/ч, превишена стойност на скоростта – 24км/ч. “, с което е нарушил чл.
21 ал. 2 във вр. с член 21 ал.1 от ЗДвП.
Съдът намира жалбата за допустима, тъй като е подадена от надлежна страна –
наказано лице, което единствено чрез право на жалба може да си гарантира правото да
оспори административното обвинение и съответната административно – наказателна
санкция. Същата е подадена в установения от Закона срок.
Изрично в обжалвания електронен фиш е посочено наличието на въведено
ограничение на скоростта с пътен знак В 26 – 60км./ч.
По делото се установи наличието на пътен знак В26 на посоченото в ЕФ място,
именно на път II-66 км.92+700, който знак е част от постоянната организация за движение и
е поставен по време на строителството на пътя.
Нарушението е безспорно установено от приложената разпечатка от
автоматизираното техническото средство и приложения снимков материал, като същите са
годно доказателствено средство.
Описаната в процесния ЕФ скорост е била констатирана със система за контрол на
скоростния режим Мобилна радарна система TFR1- М 618 клип 5466, т. е. годна радарна
система преминала успешно проверка.
От горното безспорно се установява, че процесният автомобил се е движил с
превишена скорост в пътен участък, за който е важало ограничение от 60 км. ч., въведено с
пътен знак.
Фиксирана е скоростта на превозното средство, регистрационен номер, датата и
точния час, посоката на движение и др. В тази връзка по делото са приети като
доказателства - удостоверение за одобрен тип средство за измерване, протокол за проверка
на радарното средство, протокол за използване на АТСС, Удостостоверение за одобрен тип
средство за измерване,снимков материал, от които се установява по безспорен начин
техническата годност на използваното в случая средство и ограничението въведено с пътен
знак от 60 км. ч. за процесния участък от пътя.
По делото не се спори, че жалбоподателят е собственик на МПС, както и
обстоятелството, че именно същия е управлявал същото.
Съгласно чл. 188, ал. 1 от ЗДвП "Собственикът или този, на когото е предоставено
моторно превозно средство, отговаря за извършеното с него нарушение. Собственикът се
наказва с наказанието, предвидено за извършеното нарушение, ако не посочи на кого е
предоставил моторното превозно средство. ". Разпоредбата на чл. 189, ал. 5 от ЗДвП
2
регламентира, че "Електронният фиш по ал. 4 се изпраща на лицето по чл. 188, ал. 1 или 2 с
препоръчано писмо с обратна разписка. В 14-дневен срок от получаването му собственикът
заплаща глобата или предоставя в съответната териториална структура на Министерството
на вътрешните работи писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението и
копие на свидетелството му за управление на моторно превозно средство. На лицето,
посочено в декларацията, се издава и изпраща електронен фиш по ал. 4 за извършеното
нарушение. Първоначално издаденият електронен фиш се анулира. ".
По делото няма спор, че жалбоподателят е собственик на процесното МПС, както и
обстоятелството, че именно същия е управлявал същото.
В случая, ако жалбоподателят е счел, че не е извършил нарушението е следвало след
като му е бил връчен ЕФ да упражни правата си по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП в срок, като
депозира писмена декларация, с данни за лицето, извършило нарушението, и копие на
свидетелството му за управление на моторно превозно средство.
В случая видно от събраните по делото доказателства жалбоподателят не е оспорил
тези обстоятелства и не е депозирал декларация, от която да се установява, че друго лице е
управлявало процесното МПС на процесната дата.
В хода на съдебното производство не бяха събрани доказателства, установяващи
различни от посочените факти.
От данните в ЕФ е установено, че нарушението е извършено извън населено място с
лек автомобил, като превишението на скоростта от 24 км/ч обосновава приложението на
санкционната норма по чл. 182, ал. 2, т. 3 ЗДвП, която е с фиксиран размер от 100 лева. АНО
е наложил санкцията в двоен размер при условията на ПОВТОРНОСТ по чл. 182, ал. 4, без
обаче изрично да посочи и препрати към нормата на чл. 182, ал. 2, т. 3 от ЗДвП, като нито в
ЕФ е отразено, нито в представената преписка са приложени доказателства, от които да се
установява, че нарушението действително е извършено повторно.
Действително, за да може законосъобразно да се квалифицира едно нарушение като
"повторно" по см. на § 6, т. ЗЗ от ДР на ЗДвП, следва АНО да посочи фактите, които го
мотивират да приеме тази квалификация или казано по друг начин – следва да се посочи, с
кое влязло в сила НП или ЕФ е наложено наказание за същото по вид нарушение и то в
рамките на съответните времеви граници. Само по този начин съдът би могъл да провери
дали действително тезата на АНО съответства с критерия посочен по-горе или не. В
конкретния случай в ЕФ само е направен извод, че деянието е извършено повторно, но не са
посочени фактите, от които се извежда този извод. Това по своята същност представлява
процесуално нарушение, но то не е съществено и може успешно да бъде преодоляно чрез
преквалифициране на приложимата санкционна норма по основния състав на нарушението
и съответно намаляване на наложената глоба.
За разлика от наказателния процес в административнонаказателното производство
диспозицията и санкцията на административните нарушения обичайно се съдържат в две
отделни нормативни разпоредби, като стойността на превишената скорост в конкретния
случай е елемент от санкционната норма, а не от материалноправната, която е една и съща,
3
т. е. фактите въз основа на които е установен субекта, обекта, субективната страна и
обективната страна на деянието са едни и същи. Т. е. касае се за допуснато нарушение на
една и съща материалноправна норма – чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, за която са предвидени
няколко санкционни хипотези, според наличието или съответно липсата на квалифициращи
белези. Когато такива белези не са били посочени в наказателното постановление или
електронния фиш, както е в случая, този пропуск представлява процесуално нарушение, но
в случаите, когато нарушаването на материално-правната норма от страна на нарушителя е
надлежно доказано, не е налице основание за отмяна на наложеното наказание, а за
изменение на определената санкция в благоприятен за нарушителя аспект, в съответствие с
размерите на наказанието, предвидено в приложимата санкционна норма. Именно това е
следвало да направи и АНО след като установи, че в нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП
водачът е превишил допустимата за движение извън населено място скорост с 40 км/ч
Предвид горното и съгласно правомощията си по чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
счита,че следва да измени атакувания пред него ЕФ, като подведе и санкционира
нарушението по приложимия по-леко наказуем състав по чл. 182, ал. 2, т. 3 от ЗДвП.
Съгласно дадените задължителни указания в тълкувателно решение № 3 от 10.05.2011 г. на
ВАС по тълк. д. № 7/2010 г., ОСК, предвид изричните разпоредби на ЗАНН, съдът не може
да връща наказателните постановления на административно-наказващия орган за поправка,
изменение или допълнение, поради което не може да се прави аналогия на наказателните
постановления с обвинителните актове и правомощията на наказателния съд за връщане с
указания за доразследване поради неизясненост на някои обстоятелства или за внасяне на
нов обвинителен акт.
В тази връзка за районния съд, предвид наличието на изрично уредено от чл. 63 от
ЗАНН правомощие за изменение на наказателното постановление, респ. електронен фиш,
при решаване на въпроса по същество, съответно компетентният съд може и следва да
измени наказателното постановление и ЕФ при установена възможност за санкциониране по
привилигирован състав, като съобрази размерите и на наложените санкции. Съдът може в
случаите, в които отговорността на нарушителя е ангажирана за квалифициран състав на
административно нарушение, ако се установят предпоставките за приложимост на основен
състав, да преквалифицира деянието, като приложи спрямо нарушителя съответстващото му
по-ниско наказание. При наличието на тази задължителна съдебна практика, за настоящият
състав е налице правомощие да измени атакувания ЕФ, като подведе и санкционира
нарушението по по-леко наказуемия, в случая основен състав.
От субективна страна, съдът приема, че се касае за виновно извършено нарушение,
тъй като не е спорно в процеса, че ответника по касация е правоспособен водач на МПС и
като такъв е бил запознат към датата на деянието със своите задължения при управление на
МПС, в това число и задълженията му по чл. 21, ал. 1 ЗДвП, да избира определена скорост
при управление на ППС, които задължения обаче в настоящия случай съзнателно не е
спазил.
4
Управлението на пътно превозно средство е дейност с повишен риск и една от най-
честите причини за настъпването на ПТП е именно движението с несъобразена или
превишена скорост, поради което и извършеното се явява деяние със завишена обществена
опасност, поради което и чл. 28 ЗАНН в конкретния случай не би могъл да намери
приложение.
По тези съображения съдът счита, че деянието следва се преквалифицира от такова
извършено в условията на "повторност" – чл. 182, ал. 4 ЗДвП – в такова по основания състав
- чл. 182, ал. 2, т. 3 ЗДвП, регламентиращ наказание при превишаване на максимална
скорост извън населено място от 21 до 30 km/h , както е в случая, респективно размерът на
наложеното наказание "глоба" да се измени от 200 лева на 100 лева.
Разноски се претендират единствено от въззиваемата страна като искането за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение формулирано в писмена молба.
С оглед крайния изход на спора и направеното от пълномощника на въззиваемата
страна искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение съдът счете, че то се явява
основателно. Прецени, че такова следва да бъде присъдено съобразно нормите на чл. 63 от
ЗАНН вр. чл. 143, ал. 4 от АПК, вр. чл. 144 от АПК вр. чл. 78, ал. 8 вр. ал. 3 от ГПК, вр. чл.
37, ал. 1 от ЗПП, вр. чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ.
Съгласно чл. 37, ал. 1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и
количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по
предложение на НБПП. В случая за защита по дела по ЗАНН в чл. 27е от Наредбата за
заплащане на правната помощ е предвидено възнаграждение от 80 лв. до 120 лв.. И като
съобрази, че в случая делото не е с фактическа и правна сложност изискващи специални
процесуални усилия по поддържане на обвинителната теза на АНО в с. з от една страна, а от
друга това, че процес. представител на въззиваемата страна не е участвал лично в съдебното
заседание като единствено е представил писмена молба, съдът счете, че възнаграждението за
юрисконсулт следва да бъде определено в минималния предвиден в наредбата размер. И
като съобрази размера на отхвърлената част на иска (100 лв. доколкото за тази санкция ЕФ е
потвърден) и извърши съответните изчисления съдът намира, че на въззиваемата страна
следва да бъде присъдено юрисконсултско в размер на 40 лв. като посочената сума следва
да бъде заплатена от жалбоподателя в полза на ОД на МВР Стара Загора.
Водим от горното и на основание чл.63 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ електронен фиш серия К № 3621269, издаден от ОД на МВР Стара Загора,
с който на Г. З. З., ЕГН **********, от гр............, на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал.
4 от ЗДвП, му е наложено административно наказание- глоба в размер на 200 лв. за
извършено нарушение на чл. 21, ал. 2 във вр. с чл. 21 ал. 1 от ЗДвП, в частта за основанието
5
и размера на наложеното административно наказание, като на основание чл. 189, ал. 4, вр.
чл. 182, ал. 2, т. 3 от ЗДвП налага на Г. З. З., ЕГН **********, от гр............, административно
наказание "глоба" в размер на 100,00 (сто ) лева за същото нарушение.
ОСЪЖДА Г. З. З., ЕГН **********, от гр............ да заплати на ОД на МВР СТАРА
ЗАГОРА сума в размер на 40 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен
съд – гр. Стара Загора в 14-дневен срок получаване на съобщението до страните.
Съдия при Районен съд – Чирпан: _______________________
6