РЕШЕНИЕ
гр. София, 24.01.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО II-Д въззивен състав, в закрито заседание на двадесет
и четвърти януари две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР
МАЗГАЛОВ
Мл. съдия ДЕСИСЛАВА ЙОРДАНОВА
като разгледа
докладваното от мл. съдия Йорданова гр.дело № 14160 описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 463, ал. 1 ГПК.
Образувано е
по три частни жалби подадени срещу разпределение от 27.09.2019 г. по изп. дело №20198500400319 по описа на ЧСИ А.Б., предявено на
27.09.2019 г. от М.Д.М. / присъединен взискател/,
Столична община /присъединен кредитор/ и „Г.и.9“ ЕАД /длъжник/.
В жалбата на М.М. се твърди, че:
·
неправилно
ЧСИ е определил привилегия по чл. 136, ал.1, т.1 ЗЗД за таксата по т.26 от
ТТЗРЧСИ, като я е посочил в първи ред. Същата не е събрана авансово от взискателя и не представлява вземане за разноски.
·
Неправилно е
начислена такса за изготвяне на разпределение в четирикратен размер /144,00 лв, а не 36,00 лв./
·
Не е ясно
как е изчислена таксата по т.20 от ТТЗРЧСИ в размер на 241 452 лева, а за ЧСИ
съществува задължение да обоснове начина на определянето ѝ.
·
Не е ясно за
какъв период е начислен данъка за недвижимия имот в размер на 157 740 лв., за
какъв период се отнася начислената лихва от 32 626,98 лв., както и защо е
прието, че данъкът е дължим за последните 5 години.
·
Не е ясно
след удовлетворяване на привилегиите по първи
и втори ред, какъв е остатъкът от сумата, с която чрез прихващане се
удовлетворява основният взискател в ред трети.
·
Не е ясно
как и на какво основание съдебният изпълнител е изчислил посочените в т.6 от
разпределението суми за такси и разноски
·
Вземането на „Л.И.“ АД е погасено по давност
В жалбата на Столична община (СО) се
твърди, че:
·
Разпределените
в полза на СО суми са били актуални към 04.09.2019 г., а не към датата на
изготвяне на разпределението, тъй като ЧСИ
не е поискал актуална справка за
дълга
·
Сумите
дължими за такса битов отпадък (ТБО) не са разпределени при вземанията погасени
по реда на чл.136, т.2 от ЗЗД, но дори да се приеме, че същите не са вземания
по чл.136, ал.1,т.6 същите следва да са включени в привилегиите по чл. 136,
ал.1, т.6 от ЗЗД, което не е сторено от ЧСИ.
В жалбата на „Г.И.9“ ЕАД се твърди,
че
·
Разпределението
е недопустимо, тъй като не е предявено на главния длъжник „А.К.“ ЕООД, *** на
НАП
·
неправилно
ЧСИ е определил привилегия по чл. 136, ал.1, т.1 ЗЗД за таксата по т.26 от
ТТЗРЧСИ, като я е посочил в първи ред. Същата не е събрана авансово от взискателя и не представлява вземане за разноски.
·
Неправилно е
начислена такса по т. 13 от ТТРЗЧСИ за изготвяне на разпределение в
четирикратен размер /144,00 лв, а не 36,00 лв./
·
Неправилно
са определени размерите на таксите по т.20 и т.26 от ТТРЗЧСИ
·
Неправилно е
посочена като ползваща се с привилегия по чл.136, ал.1, т.1 сумата от 60,00 лв.
заплатена от присъединения взискател
·
Неправилно
са изчислени вземанията на СО – лихвата върху данък недвижим имот не е
изчислена към датата на разпределението, в сумата не е включена стойността на
ТБО, не е ясно защо ЧСИ начислява данъци само за последните пет години
·
Не е спазен
срокът по чл.191 от ДОПК
·
Вземането на „Л.И.“ АД е погасено по давност
·
Неправилно е
разпределена дължимата на основания взискател сума, ползвааща се с привилегия по чл.136, ал.1, т.3 от ЗЗД – не
е посочен на кой кредитор какво е вземането /което не позволява да се провери
правилността на вземането/, не е посочен период на лихвите, не е посочен за
всеки от кредиторите включени в разпределението каква сума се разпределя и за
погасяване на кое/част от кое негово вземане.
Иска се отмяна на обжалваното разпределение и
връщането му с указания за изготвяне на ново разпределение. Алтернативно се
иска отмяна на разпределението и извършването му от съда.
Направено е доказателствено
искане за допускане на съдебно-икономическа експертиза с посочени в жалбата
въпроси.
Взискателят „Л.И.“АД е подал отговор на жалбите. В
отговора поддържа, че същите са неоснователни.Твърди,
че
·
Предявяване
на разпределението е извършено на всички страните, на които е следвало.
Доколкото производството спрямо „А.К.“ ЕООД е спряно, правилно на него
разпределението не е предявено.
·
Всички такси
дължими на ЧСИ, вкл. таксите по т.20 и т.26 от ТТРЗЧСИ правилно са включени в
реда на вземания по чл. 136, ал.1,т.1 от ЗЗД. Размерът на таксите по т.20 и
т.26 от ТТРЗЧСИ е правилно изчислен
·
Оплакванията
относно допуснати нарушения във връзка с установяване на вземанията на СО и
тяхното включване в разпределението са неоснователни – размерът е определен
съгласно съобщеното от СО, ТБО не е данък и не се ползва с привилегията по чл.
136, ал.т.2 от ЗЗД
·
Е
неоснователно оплакването за неспазване на срока по чл. 191 от ДОПК
·
Възраженията
за погасяване на вземането на му по давност не подлежат на разглеждане в
настоящото производство
·
Сумите,
които са му присъдени ясно определени – съобразно представения изпълнителен
лист и с оглед привилегията му по чл.136, ал.1, т.3 от ЗЗД
Частният съдебен изпълнител счита
жалбите за неоснователни. Твърди, че
·
Жалбите
депозирани от СО и М.М. са недопустими.
·
Вземанията на
СО са присъдени за последните пет години, тъй като от взискателят
„Л.И.“АД е подал възражение изтекла погасителна давност. В разпределението не
са включени задълженията за ТБО, тъй като не представляват вземане с привилегия
по чл. 136, ал.1, т.2 от ЗЗД / в този смисъл е посочена съдебна практика/.
·
Таксата по
т.20 от ТТРЗЧСИ е изчислена съгласно закона, като същата е платена от взискателя и от таксата по т. 26 от ТТРЗЧСИ е изваден размерът ѝ.
·
Разпределението
не е предявено на длъжника А.К.“ ЕООД, тъй като изп.производство
спрямо него е спряно.
·
Неоснователно
е възаржението за погасяване по давност на вземането
на „Л.И.“ АД
·
Вземанията
на „Л.И.“ АД са определени съгласно представените изпълнителни листове и са
достатъчно индивидуализирани в акта за разпределение.
Съдът намира следното от фактическа страна:
Изпълнителното производство е
образувано по молба на “Л.И.“ АД – цесионер на „Ю.Б.“
АД въз основа на изпълнителен лист от 11.01.2013г. и изпълнителен лист от
26.09.2016 г.
От присъединените по право взискатели НАП и Столична община са постъпили справки за
задълженията на длъжника „Г.И.9“ ЕАД. На
л. 65 от изп. дело е приложено удостоверение за
наличие на задължения на „Г.И.9“ ЕАД в размер на 1165,45 лв. /общо главница и
лихва/. Столична община /във връзка с изпратено ѝ писмо от ЧСИ/ е предоставила
справка на 04.09.2019 г. за задълженията на длъжника като в нея е посочено, че
за периода 2010 г.-2019 г. длъжникът има неплатени задължения за данък недвижим
имот /за имотите предмет на публичната продан/ и такса битови отпадъци в
размери описани по години.
С молба от 29.08.2019 г. взискателят
М.Д.М. е направил искане да бъде присъединен за събиране на сумите съгласно
изпълнителен лист от 11.04.2019 г.
С обявление от 26.07.2019 г. по изп. д. №20198500400319 по описа на ЧСИ А.Б. на публична
продан са изнесени недвижимите имоти, предмет на договорна ипотека /Нотариален
акт №133, том 8, рег. № 12041, дело № 1378/2008 г./
За купувач на имотите е обявен взискателят “Л.И.“
АД за сумата от 9 700 000 лева
/девет милиона и седемстотин хиляди лева/.
При тези факти съдът намира следното от правна страна:
В производството по частната жалба /каквото
е настоящото – чл. 463, ал. 1 вр. чл. 278 ГПК/ съдът
следва да извърши служебна проверка на законосъобразността на обжалвания акт,
независимо от наведените от страните възражения /в този смисъл е ТР 6/2017 г.
на ОСГТК/.
Когато предмет на обжалване е разпределение,
проверката за неговата законосъобразност включва отговор на следните въпроси:
кому, какво и в какъв размер е разпределено и съобразно реда на чл. 136 ЗЗД ли
е извършено това.
В настоящия случай съдебният
изпълнител е изготвил акт, наименован „ „сметка за разпределение“,
в който не е посочил вида и размера на
задълженията на взискателите каквито те съществуват
преди разпределението. Не са посочени и задълженията към държавата, а по делото е налично удостоверение от НАП, от
което е видно, че длъжникът „Г.И.9“ АД има публични задължения.
За вземанията в ред трети „към
основен взискател по изпълнителен лист“ са посочени
всички вземания на взискателя, които са обезпечени с
ипотека, съгласно приложените по делото изпълнителни листове. Не е посочено по
такъв ред и в каква част посочени вземания се погасяват при разпределението. Не
е посочено какъв е остатъка от вземанията първоначалния взискател,
който не се погасява.
Съдебният изпълнител не е посочил,
дали продажната цена надминава остатъка от вземането по договорна
ипотека, поради което обявеният за купувач привилегирован взискател
не следва да довнася суми по реда на чл. 495 ГПК. Съдебният изпълнител не е
посочил подлежащите на заплащане от взискателя суми
за задълженията, произтичащи от извършената продажба, отразил е само размер на
остатъчно вземане, след приспадане на дължими такси, разноски и данъци без да е
посочил точния размер на задълженията на взискателя
във връзка с публичната продан.
От изложеното е видно, че по
същество разпределение няма. Юридическият ефект на разпределението е да погаси
в реда на чл. 136 ЗЗД и на чл. 76 ЗЗД задълженията на взискателите
с подлежащата на разпределяне сума, като след извършването му да има яснота
какъв е непогасеният остатък от всяко вземане (поотделно по вид) на всеки
кредитор. Това изискване важи и в случаите, когато публичната продан е
извършена чрез възлагане на имота на някой от взискателите
– съгласно чл. 461 ГПК взискателят, комуто е възложена вещта, може да прихване
от дължимата срещу стойността ѝ сума такава част
от вземането си, каквато му
се пада по
съразмерност. Това предполага да има вече извършено разпределение,
от което да е видно каква точно е сумата, припадаща се за вземането на взискателя-купувач, а ако той е титуляр на повече от едно
вземания – каква част и от кое или от всички негови вземания е погасена (за
главница, лихви, разноски и т.н.).
В акта за разпределение не е обективиран правен извод, каква част от вземанията на ипотекарния кредитор се погасяват с прихващане срещу
продажната цена – дали това е част от главницата (и ако да – какъв е
остатъчният й непогасен размер) или погасяването е извършено от разноските и
лихвите, а остатъкът – от главницата. Именно след посочване на конкретните
задължения към ипотекарния кредитор (конкретни по вид
и по размер), срещу които той би могъл да направи прихващане с дължимата
продажна цена, ще е налице разпределение като юридически факт. Към настоящия
момент това не е сторено. Настоящият състав намира, че в разпределението не са
посочени и всички взискатели, които е следвало да
участват, като не са посочени и техните вземания /не е включена НАП, както и
разпределението не ѝ предявено/.
Ето защо независимо от разпоредбата
на чл. 278, ал. 2 ГПК настоящият състав не може да извърши разпределение, тъй
като това би бил първият акт на неговото извършване и страните – освен в
условията на процесуална изненада относно вида на погасените вземания – биха
били лишени от предвидена в закона инстанция по контрол върху
законосъобразността му. Задължението на съда да извърши ново разпределение, ако
отмени извършеното от съдебния изпълнител, е налице, само когато разпределение
действително има, но е незаконно от гледна точка на привилегии, съразмерност,
ред по чл. 76 ЗЗД, но не и когато такъв юридически акт няма.
Ето защо обжалваното разпределение
следва да бъде отменено, а на съдебния изпълнител да бъде указано да извърши
разпределение на сумата, представляваща продажна цена, като при
извършването на ново разпределение се съобразят указанията в мотивната част на решението
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ
разпределение
от 27.09.2019 г., извършено по изп. дело №20198500400319 по описа
на ЧСИ А.Б. и предявено на 27.09.2019 г.
УКАЗВА на съдебния изпълнител да извърши разпределение на
сумата, представляваща продажна цена, като при извършването на ново
разпределение се съобразят указанията в мотивната
част на решението.
Решението може да бъде обжалвано пред
Софийски апелативен съд в едноседмичен срок от връчване на препис.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.