Решение по дело №2389/2020 на Окръжен съд - Пловдив

Номер на акта: 260268
Дата: 22 октомври 2020 г. (в сила от 4 ноември 2020 г.)
Съдия: Надежда Наскова Дзивкова
Дело: 20205300502389
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 13 октомври 2020 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

 

№ 260268, 22.10.2020г., Пловдив

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

 

Окръжен  съд , Пловдив                                                   шести  граждански състав

на двадесет и втори октомври                                   две хиляди и двадесета година

в закрито заседание в следния състав :

                                                   

               ПРЕДСЕДАТЕЛ : Надежда Дзивкова

                                                                           ЧЛЕНОВЕ: Виделина Куршумова

   Таня Георгиева

 

като разгледа докладваното от  съдия Дзивкова

гражданско дело Nо 2389  по описа за 2020 година

и за да се произнесе взе предвид следното :

            Производството е по реда на чл.463 от ГПК

            Постъпила е жалба от С.В.С. и П.Д.С., в качеството им на взискатели – съделители в производство по осъществяване на публична продан на съсобствен имот, по и.д. № 20208190400079, ЧСИ Л. Мурджанова, против разпределение от 15.09.2020г.. Развиват доводи за незаконосъобразност свързани с това, че от разпределението не става ясно защо са отделени суми, дължими към съдебния изпълнител в т.4 без да е посочено основанието за същите. Освен това считатq че таксите са неправилно определени, а именно – не е посочено колко куриерски услуги са извършени, кога и за какво. Посочено е, че се събират такси за 19бр. съобщения, които се връчват лично от съдебния изпълнител, чрез призовкар или куриер или чрез електронно съобщение. Тогава не става ясно кога са ползвани пощенски услуги.  На следващо място посочват, че неправилно съдебният изпълнител е събирал такса по т.26 от ТТЗЧСИ. Твърдят, че тази такса е дължима единствено в случаите, при които предмет на изпълнение е събиране на парично вземане. В случая производството е по изнасяне на публична продан на неподеляем недвижим имот, при което посочената тарифа в т.24 изрично определя таксата като процент от продажната цена. Считат, че неправилно съдебният изпълнител е определил по-висока такса, която му се дължи по реда на т.26. Предвид изложеното, молят съда да отмени обжалваното разпределение и да върне делото да извършване на ново такова.

Другата страна в производството А.Д.С. не е подала отговор на жалбата.

            Съдебният изпълнител е изложил мотиви, в които поддържа, че жалбата е допустима, но неоснователна. Излага съображения, че е посочил коректно дължимите суми , съобразно изискванията на ТТЗЧСИ.  По отношение на таксата по т.26 поддържа, че доколкото целта на производството е осребряване на имущество, се касае за вземания на съделителите, които следва да бъдат събрани и разпределени. Счита, че хипотезата на т.24 от Тарифата е приложима при предварително внесени разноски – преди образуване на изпълнителното дело.

След преценка на доказателствата по делото съдът намира, че подадената жалба е допустима, като подадена против подлежащ на обжалване акт, подадена е в срок и изхожда от легитимирани страни –  взискатели по делото.

Разгледана по същество жалбата е основателна по следните съображения:

Обжалва се разпределение от 15.09.2020г. по изп.д.№ 20208190400079 на ЧСИ Л. Мурджанова на суми, които са получени от публична продан на недвижим имот след извършена съдебна делба. За купувач на имота е обявен съделителят П.Д.С. при предложена продажна цена от 119 700лв. В тази хипотеза на осн. чл.495 от ГПК съдебният изпълнител следва да изготви разпределение, след влизане в сила на което купувачът следва да внесе сумите, необходима за изплащане на съразмерните части на другите взискатели / съделители / по делото.

В изготвеното и предявено на страните разпределение съдебният изпълнител е посочил продажната цена на имота, квотите на съделителите. В т.4 е посочил дължимите разноски към съдебния изпълнител както следва : - по т.5 от ТТЗЧСИ – 456,00лв. за 19бр. съобщения; т.31б.к.-10лв., т.13 ТТЗЧСИ – 36лв., т.26Б от ТТЗЧСИ – 6736,80лв. Оспорват се вземанията по т.5 и т.26 от ТТЗЧСИ. Съгласно ТТЗЧСИ – т.5  за изготвяне и връчване на покана, призовка, препис от жалба, уведомление или книжа, включително за връчване на изявление на взискателя по чл. 517, ал. 2 и 3 от ГПК от съдебния изпълнител или от негов служител се събира такса 20 лв.В предявеното разпределение е описано, че са връчени 19бр. съобщения, като е описано колко броя за са насрочени публични продани / общо две обявени такива/ и колко са за предявяване на разпределението. Не почива на законова разпоредба твърдението в жалбата, че съдебният изпълнител следва да описва подробно едно по едно / с посочване на адресат и време на изпращане/  съобщения, които таксува. Достатъчно е същите да бъдат описано по бройка, което е и сторено в настоящия случай.

Оплакването в жалбата за неправилно приложение на т.26 от ТТЗЧСИ, съдът намира за основателно. В посочената точка е разписана скалата на сумите, които следва да се събират като такси при предмет на изпълнителното дело „изпълнение на парично вземане“ , като таксата се определя според събраната сума. В случая предмет на делото не е събиране на вземане на взискателя, а окончателно ликвидиране на съсобственост след проведено съдебно производство по делба. Вярно е, че след проданта, страните, всички от които имат качество на взискатели, получават дела си в пари, но тези действия не съставляват събиране на суми, а имат за предмет ликвидиране на съсобственост. Използването на един и същ изпълнителен способ – публична продан не може да доведе до приравняване на два различни предмета на изпълнителното производство – събиране на вземане на взискател и ликвидиране на съсобственост между страни в производство по съдебна делба. Именно затова в ТТЗЧСИ е регламентирано в тези случаи да се събира отделна такса – в т. 24, В която е казано, че за извършване на публична продан на делбен имот или на заложено имущество по реда на ЗОЗ или на ГПК се събира такса в размер 2 на сто върху продажната цена, но не по-малко от 50 лв.

От казаното следва извода, че дължимите такси и разноски към съдебния изпълнител са неправилно определени, при което и изготвеното разпределение се явява неправилно и незаконосъобразно и следва да бъде отменено.

            По изложеното съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ  Разпределение от 15.09.2020г.,  по и.д. № 20208190400079, по описа на  ЧСИ Л. Мурджанова с рег№ 819, с район на действие ПОС и връща изпълнителното дело на съдебния изпълнител за изготвяне на ново разпределение съобразно мотивната част на решението.

Решението подлежи на обжалване с частна жалба пред ПАС в седмичен срок от връчването му на страните.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                                                ЧЛЕНОВЕ :