Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.София, 02.01.2022г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ПЪРВО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 9-ти състав в публичното заседание
на двадесет и първи октомври две хиляди двадесет и първа година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ : БИЛЯНА МАГДЕЛИНОВА
при секретаря Румяна Григорова, като разгледа докладваното от съдия Магделинова
гр. дело №5115/2018год. и за да се произнесе, взе предвид следното.
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 226, ал.1 от
Кодекса за застраховането/отм/.
Ищцата С.Г.П. излага в исковата
молба, че на 10.05.2016г., около 23,50часа, пресичала пешеходна пътека в
гр.София, ул."Георги С. Раковски", която се явява продължение на
ул."Иван Вазов", при което е блъсната от л.а."Кия Маджентис"
с рег.№ *******, идващ с посока ул."Ген" Йосиф Гурко". Водачът
признал вината си за настъпване на ПТП, като сключил споразумение на
16.12.2016г. по НОХД№21935/2016г. на Софийски градски съд, 10-ти състав. Ищцата получила следните травми в резултат от
ПТП: политравма, тежка черепно-мозъчна травма със счупване на слепоочната кост
вдясно, контузия на глава и мозък, комоцио церебри, кръвоизлив в дясната
теменна област, кръв в дясното ухо, счупване на таза, счупване на голямопищялната
кост, разкъсване на тъпанчевата мембрана със загуба на слуха на двете уши, и
множество охлузвания. Престояла в болница един месец, била на легло, не можела
да се обслужва сама, претърпяла оперативна интервенция. Продължила лечението в
домашни условия, като била в болничен 10 месеца. Помагала й нейна леля, тъй
като не можела да се обслужва и придвижва сама. В този период изпитвала болка
от елементарни движения, не искала да се чува и излиза с приятели, тъй като
тялото й било с огромни белези, с множество наранявания и счупвания и се
налагало почти постоянно да лежи. Изпаднала в дълбока депресия и изпитвала
чувство за малоценност. Към датата на исковата молба изпитва силни болки в
увредените части от тялото, постоянни изтръпвания в областта на счупването на
голямопищялната кост. В резултат от тежката черепно-мозъчна травма изпитва
световъртеж, гадене и повръщане, има двустранно невросензорно намаление на
слуха и почти не чува. Към датата на исковата молба е напълно неподвижна и лекарите не се ангажират с прогноза за пълно
възстановяване. Считат, че в бъдеще ще се наложи още една операция за изваждане
на останалите пирони в крака й. Белезите по тялото й са загрозяващи и ще
останат за цял живот. В резултат от това
изпитва ужас да отиде на плаж и да се съблече
по бански, не може да носи къси поли и има чувството, че постоянно я
наблюдават, което се отразява негативно на интимния й живот.
Инцидентът й се отразил негативно психически, тъй като страда от нарушение
на съня , понижено настроение, тревожност, нарушения на паметта и вниманието,
затруднена концентрация. Понякога не може да се обърне в леглото през нощта,
тъй като изпитва силна болка в увредените части, за което се налага да приема
болкоуспокояващи лекарства. Всяко пресичане на пътното платно е изпитание за
нея. Преди инцидента обичала да тренира и да ходи на планина, след което преустановила всякакво физическо натоварване.
При промяна на времето получава състояние на силна мигрена, изтръпване и болки
на местата на счупванията. По време на лечението в болница направила разходи в
размер на 2035лева за медицински консумативи.
Към датата на ПТП имало сключен договор за
застраховка "Гражданска отговорност" между ответното дружество и
собственика на лек автомобил л.а."Кия Меджентис" с рег.№ *******.
По отношение на Д.Т.А. е образувано наказателно производство, завършило със
споразумение, с което е признат за виновен
за извършено престъпление по чл. 343, ал.3 , пр.последно,
б."А", пр.2, във вр. с ал.1, б."б", пр.2, във вр. с чл.342,
ал.1, пр.3 от НК, в резултат от което
пострадала ищцата, като му е наложено наказание лишаване от свобода за
срок от 1 година, отложено за срок от 3 години, и е лишен от право да управлява
МПС за срок от 8 месеца. Ищцата предявила претенция за плащане на обезщетение
от застрахователя, по което е образувана преписка и е предложено обезщетение за
имуществени и неимуществени вреди в общ размер от 30 000лева, което счита за
недостатъчно.
Предвид изложеното са предявени обективно кумулативно съединени искове за постановяване на решение, с което да
бъде осъдено ответното дружество да заплати обезщетение за неимуществени вреди
в размер на 200 000лева, настъпили вследствие телесните увреждания, причинени
от ПТП и
обезщетение за имуществени вреди в размер на 2035,00лева, ведно със
законната лихва от 10.05.2016г. до окончателното
й плащане.
Ответникът ЗАД "ОЗК Застраховане" в писмения си отговор излага
съображения за неоснователност на иска. Не оспорва наличието на договор за
застраховка "Гражданска отговорност" относно л.а. "Кия
Меджентис" с рег.№ ******* и признава исковете за сумата от 30 000лева.
Счита, че част от уврежданията на ищцата са в резултат от неправилно лечение,
че е налице съпричиняване от нея поради неправилно пресичане на пътното платно,
тъй като внезапно е навлязла на платното и е изскочила пред непосредствено
спрелия и потеглящ автомобил на необозначено място за пресичане. Предприела
пресичане при лисва на видимост и сама
се е поставила в опасност. Излага, че произшествието е настъпило в тъмната част
от денонощието и е следвало ищцата да
възприеме светлините на фаровете на движещото се МПС, но не се е огледала преди
да предприеме пресичане. Оспорва исковете по размер, като счита обезщетението
за неимуществени вреди за прекомерно. Оспорва претенцията за лихва от датата на
настъпване на ПТП. Счита, че такава се дължи съобразно с чл.271, ал.5 от КЗ/отм/.
В допълнителна искова молба ищцата поддържа исковете
и оспорва възраженията на ответника, обективирани в писмения отговор.
В допълнителен писмен отговор ответното дружество
поддържа направените възражения.
Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства и становищата на страните, приема за
установено от фактическа страна
следното:
С определение от 18.02.2019г. е прието за безспорно,
че е сключен договор за застраховка "Гражданска отговорност" относно л.а."Кия
Меджентис" с рег.№ *******, че е сключено споразумение по
НОХД№21935/2016г. на Софийски градски съд, 10-ти състав, че ответникът признава
исковете за сумата от 30 000лева.
Установява се, че по НОХД №21935/2016г. е одобрено
споразумение, с което Д.Т.А. се е признал за виновен за настъпване на процесното ПТП, в резултат от нарушение на
чл.119 , ал.1 от ЗДвП, като при приближаване към пешеходна пътека не спрял и не
пропуснал пресичащата от ляво на дясно, спрямо посоката му на движение,
пешеходка С.П., при което й причинил по непредпазливост средни телесни повреди,
изразяващи се в черепно-мозъчна травма на слепоочната кост вдясно, епидурален
кръвоизлив и контузионни огнища, причинили разстройство на здравето, временно
опасно за живота, счупване на таза вдясно-на крилото на илиачната кост, на срамната
и на седалищните кости, довело до трайно затруднение на движенията на десния
долен крайник повече от 30дни, счупване на външния кондил на дясната
голямопищялна кост, довело до трайно затруднение на движенията на десния долен
крайник за срок около 4-6 месеца, като деянието е извършено на пешеходна
пътека, престъпление по чл. 343, ал.3 , пр.последно, б."А", пр.2, във
вр. с ал.1, б."б", пр.2, във вр. С чл.342, ал.1, пр.3 от НК.
За
установяване на неимуществените вреди е приета е комплексна съдебно-медицинска
експертиза, изготвена от три вещи лица с
различни медицински специалности, по която са дадени следните отговори на
поставените въпроси:
- В резултат
от ПТП при ищцата настъпили множествена травма, черепно-мозъчна травма, с
изброени компоненти, и травма на опорно-двигателния апарат, с изброени
компоненти;
-Описаните
травматични увреждания са причинна връзка с процесното ПТП;
-
Възстановяването е продължило около 10 месеца по отношение травмата на
опорно-двигателния апарата. При мозъчната контузия възстановяването е за около
година и половина до две. Прието е, че
на възрастта на ищцата счупванията на черепа
зарастват за срок от 8 до 11 години или остават доживотно видими на
рентгенови снимки. По данни от последния
преглед тя е в добро общо състояние, в ясно съзнание, контактна и адекватна,
без отпаднала неврологична симптоматика. Прието е, че по делото липсват данни
за състоянието на слуха при ищцата преди ПТП за сравнение с данните за загуба
на слух след инцидента и съответно преценка за възстановяване;
- През
периода на лечение ищцата е търпяла болки и страдания, които през първите три
месеца са били с по-голям интензитет. През този период най-интензивна е била
общо мозъчната симптоматика с последващо затихване. След приключване на
възстановителния период при пациентите с черепно-мозъчна травма са възможни
периоди на главоболие при емоционално и физическо натоварване и промяна на
времето;
-Проведеното
оперативно лечение на счупването на горния край на големия пищял на дясната
подбедрица от външната страна е било необходимо във връзка с получените
увреждания от ищцата. По отношение на УНГ болки и страдания няма приложена
документация за проведена терапия;
-Мозъчната
контузия е протекла с поява на лекостепенна пареза на десния лицев нерв от
периферен тип, появила се на шестия ден от травмата и отзвучала от лечението през периода на болничния престой. По данни
от последния преглед ищцата е била в добро общо състояние, в ясно съзнание,
контактна и адекватна, без отпадна неврологична симптоматика. При прегледа,
извършен на 25.07.2019г. е установен ограничен обем движение в дясна колянна
става от 100 градус при норма 130 градуса, като това ограничение е с траен
характер;
-При
преглед, извършен на 25.07.2019г., ищцата съобщила за метална остеосинтеза от
големия пищял на дясната подбедрица, който не е отстранен, като остраняването
се извършва по медицински показания и по желание на пациента. При прегледа не
са установени медицински показания за отстраняване на металната остесинтеза.
-При
прегледа на 25.07.2019г. е установен надлъжен белег от оперативно лечение на дясна колянна става
с дължина 12 см на нивото на кожата.
-В
резултат от проведения УНГ преглед и
изследвания на 07.08.2019г. е установено, че загубата на слуха е в рамките на
социално адекватния-35дб.
- За
лечение на счупването е било необходимо закупуване на остеосинтезен материал,
като медицинските консумативи и дейности
не се заплащат от НЗОК.
-От
приложените документи е видно провеждане на болнично лечение във ВМА -София за
периода от 11.05.2016г. до 01.06.2016г.
- Проведено
е комбинирано консервативно и оперативно лечение, което е било своевременно и
адекватно.
-В
епикризата от ВМА е предвидено
провеждане на антитромботична
профилактика за 20 дни, но няма данни по делото за провеждането й, както
и за настъпили усложнения в здравословното
състояние при непровежданата терапия.
-При
приемането й в болница е отбелязано като придружаващо заболяване миома на
матката. След направени образни изследвания е отбелязана туморна формация в
коремната област и е насочена към коремен хирург, но двете заболявания не са
оказали влияние върху възстановителния процес;
За
установяване на същите обстоятелства са събрани гласни доказателства чрез
разпит на свидетелката П., леля на ищцата, която свидетелства за престоя й в
болница в продължение на един месец. В резултат от ПТП получила много травми-на
главата, на челюстите, бил й спукан таза отстрани, кракът й бил натрошен целия,
от ушите й текла кръв, когато я видяла 4 дни след ПТП. Свидетелката била при
нея в болницата като придружител. Знае че се оплаквала от силни болки и
постоянно плачела, била на легло, неподвижна. След това останала на лечение
вкъщи около 6 месеца, като през първите три месеца била почти неподвижна, след
това я водели на количка до тоалетна, не можела да се обслужва сама, била на
подлога и на памперси в продължение на 3 месеца. След това повикали рехабилитатор на частни
начала, за да я раздвижи. Той успял да я раздвижи, колкото да излиза около
блока, за да се разходи. Ползвала патерици и започнала да излиза навън след
раздвижването. Била в болница за рехабилитация в гр.Русе няколко дни, след
което постепенно започнала с нейна помощ да се движи, да излиза на разходка
около блока. Внукът на свидетелката и съпругата му я разхождали с инвалидна количка
в града, за да се разведри. Към датата
на показанията на свидетелката-12.09.2019г. все още ищцата не е възстановена,
оплаква се от силни болки в главата и не чува с едното ухо в резултата от ПТП.
Преди това била много общителна, а сега не общува с хората и никога не пресича
на пешеходна пътека, тъй като се страхува. Винаги чака на светофар, за да
пресече улицата. Преди това ходела на
планина и на море, но сега не може, тъй
като има големи белези на крака от
коляното надолу. Претърпяла после и коремна операция, поради което и там има
белег и сега не може да се съблече по бански костюм от белезите. Социалният й
живот бил прекратен. Свидетелката живее в гр.Русе, но идва често при нея в
София, а и ищцата се връща всеки месец в гр.Русе, тъй като баща й е там и след
3 месеца в болница я закарали в Русе с кола, за да се грижат за нея.
За
установяване механизма на ПТП са събрани
гласни доказателства чрез разпит на Д.Т.А., водач на автомобила, който свидетелства, че ПТП настъпило около
02.00часа. Времето било дъждовно, валял обилен дъжд, той управлявал таксиметров
автомобил, който бил с включени фарове, със скорост около 30-35 км.час. Видял
ищцата на пешеходната пътека и се опитал веднага да спре автомобила, но тя се
отказала да пресича, след това решила да продължи да пресича. Помислил, че се е
отказала да пресича, тъй като тръгнала назад
да се връща. Според него се придвижвала тичайки напред назад. Платното на това място е с две пътни ленти и
ПТП настъпило в неговата лента за
движение, тъй като той навлязъл в платното за насрещно движение, за да я
заобиколи. В този момент нямало други
автомобили. От момента на потегляне до
момента ПТП изминал около 10-20м. Преди
това спрял пред заведение "Хепи" на същата улица, където чакал
клиент. Пътувал в посока от заведението към "Военния клуб". Жената идвала от другата страна на улицата и вече
била пресякла лентата за насрещно движение и достигнала до средата на платното.
Той навлязъл в насрещното платно, за да я заобиколи. Ударът настъпил на средата
на пътното платно, на осевата линия. Опитал се да спре, но било мокро, колелата
блокирали и нямал време да спре. Щял да спре, но бил объркан от това, че жената
тръгнала назад. Когато я ударил, тя паднала от дясната страна на автомобила.
Ударил жената на осевата линия на пътното платно.
За
установяване механизма на ПТП е приета
авто-техническа експертиза, по която са дадени следните отговори на поставените
въпроси:
- От
видеокадър, отразен в експертизата, е направен извод за пресичане на пътното
платно на ул."Г.С.Раковски" на пешеходна пътека, тип зебра, към
момента на ПТП. От същия видеокадър вещото лице прави извод за мястото, на
което е ударена пешеходката.
-ПТП е
настъпило в тъмната част на денонощието, когато фаровете на автомобилите се виждат
от разстояние стотици метри, като видимостта е била добра според видеозаписите,
поради което е направен извод, че пешеходката е имала възможност да наблюдава
движението на лекия автомобил и да предприеме мерки за предотвратяване
настъпването на ПТП като отложи пресичането или се върне назад.
- Според
видеозаписите е имало добра видимост, а пешеходката е облечена в светли дрехи и
не е имало други МПС, които да ограничават видимостта на водача. Пешеходката е пресичала със спокоен ход, но не е възможно да се определи дали е
спирала и дали се е връщала назад , както свидетелства водачът. Тя не е била с
лице към автомобила, който е идвал от дясната й страна. Пресичала е перпендикулярно
на посоката за движение.
Приета е допълнителна АТЕ, по която е направено
заключение, че от видеозаписът на ПТП,
се установява пресичане на пътното платно от пешеходката с постоянна скорост.
От видеозаписът вещото лице констатира, че същата не се е връщала, а се е
движела със спокоен ход, като 0,24сек.преди удара е спряла . Ако не беше
спряла, а беше продължила да се движи за
времето на 0,24секунди би изминала път
от 0,31м и удара би настъпил по-надясно от надлъжната ос на симетрия на
автомобила с 0.31м. Скоростта на лекия автомобил е 42,62км.час , при положение
че има работещо улично осветление и пешеходец, който пресича пътното платно на
пешеходна пътека. От констатираните от видеозаписа обстоятелства е направен
извод, че водачът е имал възможност да го предотврати чрез спиране с максимална интензивност.
За
установяване на имуществените вреди е представена фактура от 25.05.2016г., от
която се установява плащане на сума в размер на 2035,00лева за медицински консумативи от ищцата.
При така установената фактическа обстановка се налагат следните правни
изводи:
Съгласно чл.226, ал.1 от КЗ /отм/ увреденият,
спрямо който застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко
от застрахователя. Не е спорно между страните, че
ответното дружество е имало сключен договор за застраховка "Гражданска
отговорност" със собственика на л.а."Кия
Меджентис" с рег.№ *******. Установява се, че при управление на същия и
поради неспазване на правилата за движение по пътищата от водача е настъпило
процесното ПТП, в резултат от което е пострадала ищцата
Установява се, че
по НОХД №21935/2016г. е одобрено споразумение, с което Д.Т.А.
се е признал за виновен за настъпване
на процесното ПТП в резултат от
нарушение на чл.119 , ал.1 от ЗДвП , като при приближаване към пешеходна пътека
не спрял и не пропуснал пресичащата от ляво на дясно спрямо посока му на
движение пешеходка С.П., при което й причинил по непредпазливост средни телесни
повреди, описани в присъдата.
Съгласно чл.383 от НПК одобреното от съда
споразумнение има последици на влязла в сила присъда. Съгласно чл.300 от ГПК влязлата в сила присъда е задължителна за гражданския
съд и има доказателствено значение за вината, противоправността и деянието на
извършителя, защото именно те са били предмет на изследване в това
производство. Присъдата обвързва гражданския съд относно всички елементи на
престъпния състав, както и за правната квалификация на деянието. Тя може да се
противопостави на всички, независимо дали са участвали в наказателния процес.
Останалите постановки в присъдата, са извън обхвата на чл. 300 от ГПК. Такива други констатации, направени с присъдата, с
които гражданския съд не е обвързан, са съпричиняването. (В този смисъл ТР №
5/05.04.2006 г. по гр.д.№ 5/2005 г. на ОСГТК на ВКС; Решение № 53/02.11.1981 г.
по н.д. 0 41/1981 г. на ОСНК на ВС; Решение № 55/30.05.2009 г. по т.д.№
728/2008 г. на ВКС, ТК, І-во т.О.; Решение № 22/05.05.2011 г. по т.д.№ 368/2010
г. на ТК, І-во Т.О.; Решение № 25/17.03.2011 г. по т.д.№ 411/2010 г. на ВКС,
ТК, ІІ-ро Т.О.). Поради
изложеното в цитираната задължителна съдебна практика в настоящото производство не следва да се
обсъжда механизма на настъпване на ПТП, като съдът го приема за установен
съобразно влязлата в сила присъда, относно място, време и вина за настъпването
му.
От споразумението се установява наличие на противоправно поведение на водача на лек автомобил "Кия Меджентис" с рег.№ *******, който
при управлението му на посоченото място, дата и час,
поради нарушение на правилата за
движение по пътищата реализирал ПТП, при механизма описан в споразумението и
исковата молба, в резултат от което са настъпили телесни повреди за ищцата. Предвид
изложеното се установява пасивната материално-правна легитимация на ответника,
като застраховател по предявените искове.
Съгласно чл. 45 вр.
с чл. 51 и чл. 52 от ЗЗД на
обезщетение подлежат всички вреди, които са в пряка и непосредствена последица
от увреждането. За установяване на неимуществените вреди са събрани гласни
доказателства и е приета съдебно -медицинска експертиза, от които се
установява, че в резултат от ПТП са
получени травматични увреждания при ищците.
От приетата
СМЕ се установява, че в причинно-следствена връзка с ПТП за ищцата са настъпили травматични увреждания, изразяващи се в множествена
травма, черепно-мозъчна травма, с изброени компоненти, и травма на
опорно-двигателния апарата, с изброени компоненти, в причинна връзка с
процесното ПТП. Прието е, че възстановяването е продължило около 10 месеца по
отношение травмата на опорно-двигателния апарата. При мозъчната контузия
възстановяването е за около година и половина
до две. Прието е, че на възрастта на ищцата счупванията на черепа зарастват за срок от осем до 11 години или
остават доживотно видими на рентгенови снимки. По данни от последния преглед тя
е в добро общо състояние, в ясно съзнание, контактна и адекватна, без отпаднала
неврологична симптоматика. Прието е, че по делото липсват данни за състоянието
на слуха при ищцата преди ПТП за сравнение с данните за загуба на слух след
инцидента и съответно преценка за възстановяване. През периода на лечение, ищцата е търпяла
болки и страдания, които през първите три месеца са били с по-голям интензитет.
През този период най-интензивна е била общомозъчната симптоматика с последващо
затихване. След приключване на
възстановителния период при пациентите с черепно-мозъчна травма са
възможни периоди на главоболие при емоционално и физическо натоварване и
промяна на времето. Проведеното оперативно лечение на счупването на горния край
на големия пищял на дясната подбедрица от външната страна е било необходимо във
връзка с получените увреждания от ищцата. По отношение на УНГ болки и страдания
няма приложена документация за проведена терапия. Мозъчната контузия е протекла
с поява на лекостепенна пареза на десния лицев нерв от периферен тип, появила
се на шестия ден от травмата и отзвучала
от лечението през периода на болничния
престой. По данни от последния преглед ищцата е била в добро общо състояние, в
ясно съзнание, контактна и адекватна, без отпадна неврологична симптоматика.
При прегледа, извършен на 25.07.2019г., е установен ограничен обем движение в
дясна колянна става от 100 градус при норма 130 градуса, като това ограничение
е с траен характер.
Следователно
в резултата от настъпилите травматични увреждания ищцата е търпяла интензивни болки в продължение на 3 месеца,
след което болки, страдания и неудобства е изпитвала и в периода на
възстановяване, който при подобна мозъчна контузия е около година и половина
или две. През този период ищцата не е
имала възможност да води нормален начина на живот, да работи, да се грижи сама
за себе си. Според показанията на свидетелката П., леля на ищцата, която й е била
придружител в болницата и се е грижила
за нея по време на възстановителния период в домашни условия, по време на
престоя й в болница в продължение на един месец ищцата се оплаквала от силни
болки и постоянно плачела, била на легло, неподвижна. Лечението вкъщи
продължило около 6 месеца, като през първите три месеца ищцата била почти
неподвижна, след това я водели на количка до тоалетна, не можела да се обслужва
сама, била на подлога и на памперси в продължение на 3 месеца. След това повикали рехабилитатор на частни
начала, за да я раздвижи. Той успял да я раздвижи колкото да излиза около блока
да се разходи. Ползвала патерици и започнала да излиза навън след раздвижването.
Била в болница за рехабилитация в гр.Русе, няколко дни, след което постепенно
започнала с нейна помощ да се движи, да излиза на разходка около блока. Внукът
на свидетелката и съпругата му я разхождали с инвалидна количка в града, за да
се разведри.
Показанията
на свидетелката следва да се кредитират в частта, в която дава показания за
претърпените болки и страдания в периода на лечение и възстановяване, поради преките
й впечатления за тези факти, тъй като се е грижила за ищцата, както и поради съответствието със заключението на КСМЕ.
Не
следва да се кредитират показанията по отношение на заявеното от нея, че в
резултат от ПТП ищцата не чува с едното ухо, тъй като не съответства на
заключението на вещото лице отоневролог, което прави извод, че загубата на слух
при ищцата е в рамките на социално адекватния. Не следва да се кредитират показанията
по отношение на заявеното, че белегът на корема при ищцата е в резултат от ПТП,
тъй като не съответства на заключението на вещите лица по СМЕ, според които
ищцата е приета в болница с констатация
за наличие на миома на матката, което е
описано като придружаващо заболяване и е насочена към коремен хирург, поради
това липсва причинно-следствена връзка между посочения белег и ПТП.
Следва да се кредитират показанията на
свидетелката, че и сега ищцата се оплаква от силни болки в главата, тъй като
съответства на СМЕ, в която е прието, че е възможно да се получи при травмата на ищцата. Следва
да се кредитират и в частта, в която свидетелства за това, че ищцата се
страхува да пресича на пешеходна пътека, че е станала необщителна, тъй като са
житейски обосновани и е нормално да настъпят след процесното ПТП и продължителния
и тежък възстановителен период при нея.
Следва да
се вземе предвид, че при ищцата не е настъпило пълно възстановяване, че при преглед, извършен на 25.07.2019г., е
установен ограничен обем движение в дясна колянна става от 100 градуса
при норма 130 градуса, като това ограничение е с траен характер. На следващо
място се установява, че ищцата и след
дтатата на исковата молба се оплаква от главоболие, което е възможно след приключване
на възстановителния период при
пациентите с черепно-мозъчна травма при емоционално и физическо натоварване и
промяна на времето. При същия преглед е установен надлъжен белег от оперативно лечение на дясна колянна става
с дължина 12 см, на нивото на кожата.
В задължителните за съдилищата
указания, дадени в Постановление № 4/23.12.1968 г. на Пленума на ВС и
множество решения на ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК
е прието, че понятието "справедливост" не е абстрактно понятие, а е
свързано с преценка на конкретни обективно съществуващи в действителността обстоятелства.
За да се реализира справедливо възмездяване на претърпени от деликт болки и
страдания, е необходимо да се отчете действителният размер на моралните вреди,
като се съобразят характерът и тежестта на уврежданията, интензитетът,
степента, продължителността на болките и страданията, дали същите продължават
или са приключили, както и икономическата конюнктура в страната и общественото
възприемане на критерия за "справедливост" на съответния етап от
развитие на обществото в държавата във връзка с нормативно определените лимити
по застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите.
При определяне размера на дължимото
обезщетение за причинени неимуществени вреди на ищцата следва да се вземе
предвид характера на увреждането и последиците от него, посочени по-горе,
продължителността на възстановителния процес и обстоятелството, че при нея не е
настъпило пълно възстановяване. Предвид изложените съображения настоящият
съдебен състав приема, че справедливото обезщетение за установените
неимуществени вреди е в размер на 100
000лева.
По възражението за съпричиняване поради неправилно пресичане на пътното платно
от ищцата и неправилно лечение , съдът приема следното:
Направено
е възражение за съпричиняване с твърдения, че ищецът е
пресичал пътното платно без да спазва правилата. При преценка
основателността на възражението за
съпричиняване следва да се вземе предвид задължителната практика на ВКС –
решение № 206 от 12.03.2010г. по т.д. № 35/09г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение №
98 от 24.06.2013г. по т.д. № 596/12г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение № 151 от
12.11.2010г. по т.д. № 1140/11г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение № 169 от
02.10.2013г. по т.д. № 1643/12г. на ВКС, ТК, ІІ т.о. решение № 16 от
04.02.2014г. по т.д. № 1858/13г. на ВКС, ТК, І т.о. и решение № 92 ог 24.07.2013г.
по т.д. № 540/12г. на ВКС, ТК, І т.о., постановени по реда на чл.290 ГПК,
според която, за да бъде намалено на основание чл.51, ал.2 ЗЗД дължимото
обезщетение, приносът на пострадалия следва да бъде надлежно релевиран от
застрахователя чрез защитно възражение пред първоинстанционния съд, и да бъде
доказан по категоричен начин при условията на пълно и главно доказване от
страната, която го е въвела. Изводът за наличие на съпричиняване по смисъла
на чл. 51, ал. 2 ЗЗД не може да почива на предположения, а следва да се основава
на доказани по несъмнен начин конкретни действия или бездействия на
пострадалия, с които той обективно е способствал за вредоносния резултат, като
е създал условия или е улеснил неговото настъпване. Намаляване
на обезщетението за вреди на основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД е допустимо, само ако са събрани категорични доказателства,
че вредите не биха настъпили или биха били в по-малък обем, ако по време на
произшествието пострадалият не е извършил нарушение в правилата
за движение по пътищата.
От заключението на вещото лице по основната и допълнителна САТЕ, които
следва да се кредитират като обективни и обосновани, се установява, че ищцата е
пресичала пътното платно на пешеходна пътека, като се е движела спокойно, без
да спира и да се връща и в тази връзка показанията на свидетеля А. не следва да
се кредитират, тъй като са опровергани от заключението на вещото лице. Същото
отговаря на поставените въпроси, като взема предвид видеозапис на процесното
ПТП, от който установява, че ищцата се е движела спокойно, с постоянен ход по
пешеходната пътека. Към момента на ПТП е било ясно, имало е включено улично
осветление, водачът на автомобила е имал възможност да възприеме пресичащата
пешеходка и да спре своевременно, тъй като негово е задължението да пропусне
преминаващия по пешеходната пътека пешеходец. Ищцата, дори и да е възприела
идващия към пешеходната пътека автомобил, не е имала задължение да спре
пресичането, тъй като е извършвано на законоустановеното за това място, при
наличие на задължение на шофьора на автомобила да спре и да пропусне пешеходеца
съобразно чл.119 от ЗДП.
Неоснователно е възражението на ответника, че неправилно проведено лечение
при ищцата е допринесло за увеличаване на вредите, тъй като се опровергава от
заключението на КСМЕ.
Въз
основа на изложените съображения следва
да се направи извод, че възражението за съпричиняване е неоснователно и не са
налице предпоставки за намаляване на обезщетението за причинените вреди на
основание чл.
51, ал. 2 ЗЗД, поради
него, поради което искът заплащане на обезщетение за неимущесвени вреди следва
да се уважи за сумата от 100 000лева и да се отхвърли до пълния , предявен
размер от 200 000лева.
От заключението на КСМЕ и представената
фактура следва да се направи извод, че са направени разходи за закупуване на
медицински консумативи в размер на
2035лева, които са в причинно следствена връзка с ПТП и следва да се присъди
обезщетение за имуществени вреди в посочения размер.
Съдът приема, че отговорността на застрахователя
произтича от застрахователния договор, поради което съгласно чл. 271, ал.5 от КЗ/отм/ увреденото лице има право на законната лихва за забава
върху размера на обезщетението, която се начислява от датата на изтичането на
срока по ал. 1 на чл.271 от КЗ/отм/, според която срокът за окончателно произнасяне
по претенция по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите не може да бъде по-дълъг от три месеца от нейното предявяване
пред застрахователя, сключил застраховката "Гражданска отговорност"
на автомобилистите. По делото е установено, че
заявление за плащане на обезщетение е подадено от ищеца на 26.01.2018г. като
посоченият срок изтича на 26.04.2018г., като се дължи лихва от 27.04.2018г.
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал.1
от ГПК ответникът дължи на ищцата направените по делото разноски, съобразно с
уважената част от исковете, но такива не са направени, тъй като ищцата е
освободена от заплащането им.
Направено е искане за присъждане на адвокатско
възнаграждение на основание чл. 38, ал.1, т.2 от Закона
за адвокатурата за предоставена безплатна правна помощ, което следва да се
уважи и да се присъди възнаграждение
съобразно наредбата за минималните адвокатски възнаграждения и уважената част от исковете в размер на 4284,84лева с ДДС за правна помощ.
На основание чл.78, ал.6 от ГПК следва да бъде осъден ответника да заплати по сметка на Софийски градски
съд сумата за държавна такса и разноски, от които е освободени ищцата,
съобразно с уважената част от исковете.
Ищцата е освободена от заплащане на държавна такса в
размер на 4081,40лева, съобразно с уважения размер на иска, и 375,00лева лева
разноски, които ответникът следва да плати по сметка на Софийски градски съд, с
общ размер от 4456,40лева.
На
основание чл.78 ал.3 от ГПК ищцата дължи на ответника направените разноски,
съобразно с отхвърлената част от иска. Представени са доказателства за
направени разноски в размер на 1245,00лева, от които следва да се присъди 1/2
или 622,50лева.
Воден от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА З." О."АД
с ЕИК******* да заплати на С.Г.П. с ЕГН ********** на основание чл.226, ал.1 от КЗ/отм/, обезщетение за неимуществени вреди в размер на 100 000лева, настъпили
вследствие телесните увреждания, причинени от ПТП от 10.05.2016г., ведно със
законната лихва от 27.04.2018г. до
окончателното й плащане, както и 2035,00лева
обезщетение за имуществени вреди, настъпили вследствие телесните увреждания,
причинени от ПТП от 10.05.2016г., ведно със законната лихва от 27.04.2018г. до
окончателното й плащане, КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за плащане на обезщетение за
неимуществени вреди до пълния предявен размер от 100 000,00лева до 200
000,00лева.
ОСЪЖДА З." О."АД
с ЕИК******* да заплати на адв. М.Д. на основание чл.38, ал.1, т. 2 от ЗА адвокатско възнаграждение в размер на 4284,84лева с ДДС.
ОСЪЖДА З." О."АД
с ЕИК******* на основание чл.78, ал.6 от ГПК да заплати по сметка на Софийски
градски съд държавна такса и разноски в
размер на 4456,40лева.
ОСЪЖДА С.Г.П. с
ЕГН ********** на основание чл.78, ал.3 от ГПК да заплати на З." О."АД
с ЕИК******* направените разноски, съобразно с отхвърлената част от иска, в
размер на 622,50лева.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от
съобщението до страните.
СЪДИЯ :