Р Е Ш
Е Н И Е
№ 145
Гр. Перник, 30.09.2022 година.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Административен съд – Перник, в открито съдебно
заседание, проведено на двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и
втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАЙЛО
ИВАНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТЕЛИНА
ГОЦОВА
СИЛВИЯ ДИМИТРОВА
при съдебния секретар Наталия Симеонова и с участието на
прокурор Бисер Ковачки от Окръжна прокуратура – Перник, като разгледа
докладваното от съдия Ивайло Иванов КАНД № 177 по описа за 2022 година на
Административен съд – Перник, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 – чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 63в
от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по касационна жалба на Р.А.Ж. ***, чрез
адвокат Т.М.П. *** срещу Решение № 58 от 08.06.2022 година, постановено по АНД
№ 44 по описа за 2022 година на Районен съд Радомир, с което е потвърдено
Наказателно постановление № 21-1158-004080 от 05.01.2022 година на началник
сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР Перник, с което му е била наложена „Глоба“ в
размер на 1 000 лева и „Лишаване от право да управлява моторно превозно
средство“ за срок от три месеца.
В касационната жалба се твърди, че решението на районният
съд е незаконосъобразно, неправилно и немотивирано поради допуснати нарушения
на материалния закон и процесуалния закон. Касаторът
счита, че първоинстанционният съд неправилно е
преценил наличните доказателства по делото, тъй като обжалваното решение е
постановено при явно несъобразяване с фактите и обстоятелствата, разгледани в
тяхната съвкупност. Посочва също и че първоинстанционният
съд неправилно е игнорирал част от доказателствата, в частност справката,
представена от Агенция „Пътна инфраструктура“ за това, че участъкът, в който
попада мястото на извършване на твърдяното нарушение е скоростен път и не се
прави приравняване между автомагистрала и скоростен път. Счита, че АУАН и НП са
съставени и в противоречие на разпоредбите на ЗАНН, тъй като фактическата
обстановка не е доказана. Претендира присъждане на направените по делото
съдебни разноски.
В проведеното съдебно заседание на 28.09.2022 година, касаторът редовно призован, не се явява и не се
представлява.
В проведеното съдебно заседание на 28.09.2022 година,
ответникът по касационната жалба – ОДМВР Перник, редовно призован, не се
представлява.
В проведеното съдебно заседание на 28.09.2022 година,
представителят на Окръжна прокуратура Перник, дава заключение за
неоснователност на касационната жалба. Предлага да бъде оставено в сила
решението на районния съд, като правилно и законосъобразно.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1
от АПК, от лице по чл. 210, ал. 1 от АПК, което е страна в производството по
делото пред районен съд, за която решението е неблагоприятно срещу подлежащ на
обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима за разглеждане.
Разгледана по същество касационната жалба е основателна.
След извършена касационна проверка в пределите на чл. 218,
ал. 2 от АПК настоящият съдебен състав намира, че решението на районния съд е
валидно и допустимо, като постановено от компетентен съд в предвидената от
закона форма, по допустима жалба. Същото обаче е неправилно поради нарушение на
материалния закон и необосновано, а съображенията за това са следните:
В хода на настоящото производство е установено, че с Акт
за установяване на административно нарушение /АУАН/ Серия GA
№452831 от
24.11.2021 година е била ангажирана административнонаказателната
отговорност на жалбоподателя за това, че на 24.11.2021 година,в 07:08 часа, в
община Перник, на автомагистрала „Струма“, с посока на движение от пътен възел
Боснек към пътен възел Старо село на км. 31+ 600 Р.А.Ж. с ЕГН: ********** е
управлява лек автомобил „Рено Меган“ с рег. ****,
собственост на И.Г.З. с ЕГН: **********, като на автомагистрала водачът се
движи в платното за насрещно движение.
Тези констатации били възпроизведени и в издаденото
Наказателно постановление /НП/ № 21-1158-004080 от 05.01.2022 година от
началник сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР Перник, с което на основание чл. 53
от ЗАНН и чл. 178ж, ал. 1, предл. второ от ЗДвП на Р.А.Ж.
***, било наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 1 000
лева и „Лишаване от право да управлява моторно превозно средство“ за срок от 3
месеца за извършено нарушение на чл. 58, т. 4 от ЗДвП. Наказателното
постановление било връчено на 26.01.2022 година.
С Решение № 58 от 08.06.2022 година, постановено по АНД №
44 по описа за 2022 година на Районен съд Радомир наказателното постановление
било потвърдено изцяло. Извършвайки цялостна проверка за законосъобразност на
производството по налагане на административното наказание, след приобщаване на
преписката и събиране на посочените от страните доказателства, съдът е приел,
че в хода на административнонаказателното
производство не са допуснати съществени процесуални нарушения. Счел е също
така, че от събраните в хода на съдебното следствие писмени и гласни
доказателства по безспорен начин е установена отразената в АУАН фактическа
обстановка и към същата са приложени правилно съответните правни норми. Приел
е, че касационният жалбоподателя е извършил деянието, съдържащо всички признаци
от състава на вмененото му нарушение по
чл. 58, т. 4 от ЗДвП, във връзка с чл. 178ж, ал. 1, предл.
второ от ЗДвП, поради което е приел, че правилно и законосъобразно срещу него е
било образувано административнонаказателно
производство, а в последствие е била ангажирана и административнонаказателната
му отговорност и му е наложено предвиденото в закона административно наказание.
Въз основа на така приетата фактическа обстановка,
настоящият касационен състав на Административен съд – Перник намира следното от
правна страна:
На първо място следва да се има предвид, че предметът на административнонаказателното производство се очертава от
фактическите обстоятелства, които са залегнали в АУАН и в НП. Нормите на чл. 42,
т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН предвиждат описание на нарушението и
обстоятелствата, при които е било извършено, като те са съществени реквизити
както на АУАН, така и на НП. В настоящият случай, както в АУАН, така и в НП е
посочено, че като водач на лек автомобил касаторът се
движи по автомагистрала в платното за насрещно движение. Така описано от
фактическа страна нарушението безспорно съответства на забраната, предвидена в
разпоредбата на чл. 58, т. 4 от ЗДвП.
Разпоредбата на чл. 58, т. 4 от ЗДвП предвижда забрана на
водач да се движи в платното за насрещно движение по автомагистрала.
Несъобразяването с тази забрана е въздигнато в административно нарушение по чл.
178ж, ал. 1 от ЗДвП, която разпоредба предвижда, че се наказва с лишаване от
право да управлява МПС за срок от 3 месеца и глоба от 1 000 лева водач, който
се движи в лентата за принудително спиране па автомагистрала, без да са налице
изключенията по чл. 58, т. 3 от ЗДвП или в платното за насрещно движение по
автомагистрала и скоростен път. В хода на съдебното следствие, проведено пред
Районен съд Радомир обаче се установява фактическа обстановка, която не дава възможност
деянието да бъде подведено под разпоредбата на чл. 58, т. 4 от ЗДвП, във връзка
с чл. 178ж, ал. 1, предл. второ от ЗДвП.
За правилното прилагане на материалния закон от
съществено значение е да се изяснят няколко понятия. Едно от тях е да се направи
уточнение, че съществува разлика между скоростен път и автомагистрала. В тази
връзка основателен се явява доводът на касационния жалбоподател, че в случая
неправилно първоинстанционния съд приравнява двете категории пътни участъци. За
правилното прилагане на материалния закон от съществено значение е именно
изясняването на тези две понятия. Съобразно разпоредбата на т. 52а, §6 от ДР на
ЗДвП, „Скоростен път“ е пътят, който отговаря на изискванията на чл. 3, ал. 8
от Закона за пътищата, а автомагистрала е пътят, който отговаря на изискванията
на чл. 3, ал. 7 от Закона за
пътищата. При правилното съпоставяне на двете понятия се стига до извод, че за
разлика от автомагистралата при скоростният път законодателят е регламентирал
създаването на такава лента за принудително спиране. От събраните по делото
писмени доказателства, в частност от представената от страна на Агенция „Пътна
инфраструктура“ справка става ясно, че към датата на извършване на нарушението,
мястото (участъкът), в който се е движело процесното
моторно превозно средство е със статут на скоростен път. Същата справка е била
кредитирана от страна на първоинстанционния съд, но въпреки това същият е
стигнал до погрешен извод, че всъщност участъкът е със статут на автомагистрала
и още повече, че разпоредбата на чл. 178ж не прави разлика между автомагистрала
и скоростен път, а напротив приравнява двете понятия.
На следващо място не става ясно, дали съдът е приел, че
автомобилът се движи в платното за насрещно движение или в аварийната лента. Въз
основа на свидетелските показания, дадени от С.В.С.и Ч.Ц.Г., които отново са
били кредитирани от страна на районния съд, става ясно, че автомобилът се е
движел в лентата за аварийно спиране /принудително спиране/. Изясняването на
този въпрос също е от много важно значение за правилното прилагане на
материалния закон и в частност правилното квалифициране на твърдяното
нарушение, защото както можем да видим и от разпоредбата на чл. 178ж, ал. 1 от ЗДвП, законът предвижда да се наказва с лишаване от право да управлява моторно
превозно средство за срок от 3 месеца и глоба от 1 000 лева водач, който се
движи в лентата за принудително спиране на автомагистрала, без да са налице
изключенията на чл. 58, т. 3 или в платното за насрещно движение по
автомагистрала или скоростен път. Доколкото, както вече се посочи от справката
представена от АПИ става ясно, че участъкът е със статут на скоростен път, то
релевантна ще се яви разпоредбата на чл. 58а от ЗДвП, която регламентира със
забраняваща правна норма определено поведение на водачите когато се управлява
моторно превозно средство по скоростен път, като видно от разпоредбата на чл. 58а
от ЗДвП законодателят не е забранил движението по скоростен път в аварийната
лента, която от дефиницията дадена в § 6, т. 4 от ДР на ЗДвП във връзка с „Граница
на платното за движение“ става ясно, че е част от пътното платно, т.е. явява се
конструктивен елемент на самото пътно платно, част от което е и лентата за
движение, а не е част от лентата за движение, т.е. двете са съвсем различни и
не можем да ги приравняваме, каквито изводи се е опитал да направи районния
съд. Изводите, които прави първоинстанционният съд са
нелогични, доколкото веднъж той приема, че моторното превозно средство се движи
в платеното за насрещно движение и втори път приема, че се движи в аварийната
лента.
По – нататък съдът следва да отбележи, че видно при съпоставянето
на разпоредбите на чл. 58 и чл. 58а от ЗДвП, движението по аварийната лента е
забранено, но само когато се касае за автомагистрала, докато както се посочи и
по- горе, когато това деяние се осъществява на скоростен път то не е забранено.
Това е видно и от самата разпоредба на чл. 178ж, ал. 1 от ЗДвП, която предвижда
административно наказание само за движение в лентата за принудително спиране на
автомагистрала.
Въз основа на всичко изложено, настоящият касационен
състав счита, че първоинстанционният съд е установил
фактическа обстановка, която не съответства на събрания и проверен от него доказателствен материал и по този начин е постановил един
необоснован съдебен акт. Въз основа на неправилно установената фактическа
обстановка се е стигнало и до неправилното прилагане на материалния закон,
което е касационно основания, водещо до отмяна на постановеното съдебно решение.
В случая неправилно е била ангажирана административнонаказателната
отговорност на касатора, тъй като въз основа на
материалния закон може да се направи единствения правилен извод, че
осъщественото от негова страна нарушение не е съставомерно.
Въз основа на изложеното настоящият касационен състав
приема касационната жалба за основателна. Решението постановено от
първоинстанционния съд е неправилно и необосновано и като такова следва да бъде
отменено, а вместо него да бъде постановено друго, с което да се отмени
издаденото наказателно постановление.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2,
предл. второ, във връзка с чл. 222, ал. 1 от АПК,
настоящият касационен състав на Административен съд – Перник
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение №
58 от 08.06.2022 година, постановено по АНД № 44 по описа за 2022 година на
Районен съд Радомир, КАТО ВМЕСТО НЕГО
ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ наказателно
постановление № 21-1158-004080 от 05.01.2022 година на началник сектор при
ОДМВР Перник, с което на Р.А.Ж. *** на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 178ж, ал.
1, предл. второ от ЗДвП му е наложена „Глоба“ в
размер на 1000 лева и „Лишаване от право за управлява моторно превозно
средство“ за срок от 3 месеца, като незаконосъобразно.
РЕШЕНИЕТО е
окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/п/