№ 13040
гр. С., 24.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 127 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ЯНА М. ФИЛИПОВА
при участието на секретаря ЕСТЕЛ ЕМ. Д.
като разгледа докладваното от ЯНА М. ФИЛИПОВА Гражданско дело №
20221110111783 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 415, ал. 1 вр. чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба от „ТС“ ЕАД против Б. Ц. М. с искане да бъде
признато за установено, че ответникът дължи на топлофикационното дружество сумата в
размер на 5685,63 лева, представляваща главница за цена на доставена от дружеството
топлинна енергия за топлоснабден имот – апартамент 2, находящ се в гр. С., ж.к. „ГД“, бл.
37, вх. А, ет. 1, абонатен номер 65110, за период от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със
законна лихва от подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение на 30.06.2021
г. до изплащане на вземането, сумата в размер на 659,45 лева, представляваща обезщетение
за забава в размер на законната лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от
15.09.2019 г. до 20.05.2021 г., сумата в размер на 51,40 лева, ведно със законната лихва от
подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение на 30.06.2021 г. до
окончателното плащане на вземането, представляваща незаплатена цена на услуга дялово
разпределение за периода 01.05.2018 г. до 30.04.2020г., сумата в размер на 10,11 лева,
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за
дялово разпределение за периода от 01.07.2018 г. до 20.05.2021 г., за които суми е издадена
Заповед за изпълнение № 4852/ 09.07.2021 г. по ч. гр. д. № 38168/2021 г. по описа на
Софийски районен съд, 127 състав, срещу която длъжникът е подал възражение в срока по
чл. 414, ал. 2 ГПК.
В исковата молба са изложени твърдения, че по силата на облигационно
правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия ищцовото дружество
доставило топлинна енергия за процесния период и топлоснабден имот, като ответникът не е
изпълнил насрещното си задължение да заплати цената на потребените услуги. Ищецът,
чрез процесуалния си представител поддържа, че страните по спора са обвързани от валидно
облигационно правоотношение произтичащо от разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, тъй като
ответникът притежава право на собственост върху процесния недвижим имот. В исковата
молба са изложени твърдения, че насрещната страна по договора дължи цената на
доставеното количество топлинна енергия, формирана на база прогнозни месечни вноски и
изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение. В исковата молба са
изложени твърдения, че съгласно Общите условия на дружеството в сила от 2016 г.
1
купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок след
изтичане на периода, за които се отнасят. Предвид неизпълнение на задължението на
ответника да заплати в срок задължението за главница потребителят дължи обезщетение за
забава в размер на законната лихва за исковия период. Направено е искане сторените от
ищеца съдебни разноски да бъдат възложени в тежест на ответника.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът чрез процесуалния си представител адвокат В. не
оспорва съществуването на валидно облигационно правоотношение между страните с
посочен в исковата молба предмет, както и количеството и цената на доставената топлинна
енергия. С подадения отговор е направено възражение за изтекла погасителна давност по
отношение на вземанията за главница за незаплатена цена на топлинна енергия за периода от
01.05.2018 г. до 28.02.2019 г., чиято изискуемост е настъпила преди повече от три години от
подаване на исковата молба на 07.03.2022 г. В контекста на наведеното възражение в
депозирания отговор на искова молба се сочи, че подаването на заявление за издаване на
заповед за изпълнение не прекъсва давността съгласно разясненията дадени с т. 14 от
Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. Ответникът излага твърдения, че притежава право
на собственост върху 1/14 ид.ч. /половината от 6/42 ид. ч., притежавани в съсобственост с
Деница Любенова Т./ от присъединителен топлопровод, съоръжения към него и абонатна
станция към обект „Жилищна сграда“, находяща се в гр. С., бул. „------“ № 33, изградена
върху УПИ XIV – 151, кв. 10, местност „Крива река“ по плана на гр. С.. В подадения
отговор се сочи, че с Договор за присъединяване от 26.01.2005 г. описаните съоръжения са
присъединени към топлопреносната мрежа на „ТС“ ЕАД. Ответникът поддържа, че
съоръженията са изградени за сметка на етажните собственици, поради което на основание
чл. 137, ал. 2 ЗЕ топлопреносното предприятие дължи заплащане на цена за ползването на
вещите. Предвид изложеното страната прави възражение за прихващане на исковете
претенции с насрещното си вземане в размер на 6500 лева, представляващо дължимата цена
за ползване на собствената на Б. Ц. М. 1/14 ид.ч. от посочените съоръжения за периода от
29.04.2017 г. до 29.04.2022 г. Направено е искане сторените от ответника съдебни разноски
да бъдат възложени в тежест на ищеца.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид
доводите и възраженията на страните, приема следното:
В доказателствена тежест на ищеца по предявения иск с правно основание чл. 79,
ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ е да установи при условията на пълно и главно доказване
възникване на облигационно отношение с ответника, както и че в изпълнение на
задълженията си по него за процесния период е доставил топлинна енергия за отопление и
битово горещо водоснабдяване, и услуга дялово разпределение, в претендираните размери и
качество, както и че ответникът притежава качество на собственик или титуляр на вещно
право на ползване върху топлоснабдявания имот, респ. качество на потребител /клиент след
изменението на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, в сила от 17.07.2012 г./ на топлинна енергия.
В доказателствена тежест на ищеца по обусловения иск с правна квалификация чл.
86, ал. 1 ЗЗД е поставяне на ответника в забава, нейният начален момент и размерът на
обезщетението.
При съобразяване на становището на страните на основание чл. 146, ал. 1, т. 4 ГПК с
доклада е обявено за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че ответникът в процесният
период е притежавал качеството „потребител“ на топлинна енергия за описания в исковата
молба имот, че ищецът е доставил топлинна енергия до имота на посочената в исковата
молба стойност, както и че е предоставена услуга дялово разпределение на топлинна
енергия на посочената в исковата молба стойност.
При доказаност на предявения иск за главница по основание и размер, следва да бъде
разгледано своевременно заявеното от ответника възражение за погасяване на задължението
по давност.
Съгласно разясненията дадени с Тълкувателно решение № 3/18.05.2012 г. по
тълкувателно дело № 3/2011 г. на ВКС, ОСГТК, задълженията на потребителите на
2
предоставяните от топлофикационните дружества стоки и услуги са за изпълнение на
повтарящи се парични задължения, имащи единен правопораждащ факт - договор, чиито
падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите им са
изначално определяеми, независимо от това дали отделните плащания са с еднакъв или
различен размер, поради което същите се погасяват с изтичането на
тригодишен давностен срок съгласно чл. 111, б. „в“ ЗЗД. Срокът в настоящия случай
противно на поддържаната от процесуалния представител на ответника теза е бил прекъснат
с подаването на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК на
30.06.2021 г., от която дата установителният иск се счита предявен – арг. чл. 422, ал. 1 ГПК и
чл. 116, б. „б“ ЗЗД. Ето защо вземания на ищеца, станали изискуеми преди 30.06.2018 г.
биха били погасени по давност.
С Решение по Протокол 7/23.10.2014 г. на Съвета на директорите на „ТС“ ЕАД са
приети нови общи условия, които са одобрени с Решение ОУ-1/27.06.2016 г. на КЕВР на
основание чл. 150, ал. 1 ЗЕ, като същите са публикувани през м. 07.2016 г. и следователно са
влезли в сила м. 08.2016 г. (с изтичането на тридесетдневен срок след публикуването им –
арг. от чл. 150, ал. 1 ЗЕ). Съгласно общите условия, одобрени с Решение № ОУ-1 от
27.06.2016 г. на КЕВР, съгласно които клиентите са длъжни да заплащат месечните
дължими суми за топлинна енергия, определени по прогнозна консумация в 45- дневен срок
след изтичане на периода, за който се отнасят (чл. 33, ал. 1 от ОУ), като след отчитане на
средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки
топлофикационното дружество издава за отчетния период кредитни известия за стойността
на фактурите, определени по прогнозна консумация, и фактура за потребеното количество
топлинна енергия за отчетния период, определено на база изравнителните сметки (чл. 32, ал.
3 от ОУ). Съгласно чл. 33, ал. 2 от ОУ клиентите са длъжни да заплащат стойността на
фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното количество топлинна енергия за отчетния
период, в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. От изложеното
следва, че вземането за главница за месец май 2018 г. ( най-старото от процесните) е станало
изискуемо на 15.07.2018 г., т.е. преди по-малко от три години преди подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Предвид изложеното съдът намира
възражението на ответника за погасяване на вземането по давност за неоснователно.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в
сграда-етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение. Съгласно чл.
36, ал. 1 и 2 от Общите условия на ищеца за продажба на топлинна енергия за битови нужди
клиентите заплащат цена за услугата дялово разпределение, извършвана от избран от тях
търговец, като стойността се формира от: 1/ цена за обслужване на партидата на клиента,
включваща изготвяне на изравнителна сметка; 2/ цена за отчитане на един уред за дялово
разпределение и броя на уредите в имота на клиента и 3/ за отчитане на уредите за дялово
разпределение, извън обявените от търговеца дати се заплаща допълнителна цена по
ценоразпис, определен от продавача. Съобразно разпоредбите на чл. 22, ал. 2 и чл. 36 от ОУ,
чл. 61, ал. 1 Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването и на чл. 10 от Общите
условия на договорите между „ТС” ЕАД и търговец за извършване на услугата дялово
разпределение на топлинната енергия между потребителите в сграда – етажна собственост
се заплащат от потребителите на топлинна енергия на ищцовото дружество, което от своя
страна заплаща цената за извършените услуги на дружествата за дялово разпределение.
По делото не е спорно, че „Директ“ ООД е извършвало за процесния период и имот
услуга дялово разпределение на топлинна енергия. При съобразяване на естеството на
работа и обичайния размер на възнаграждението съдът приема, че начисляваните месечни
стойности съответстват на извършена работа, в който смисъл е и Решение № 3401 от
24.11.2022 г. по в. гр. д. № 10211/2021 г. по описа на СГС.
Предвид изложеното съдът намира, че предявените искове за незаплатена цена на
доставена топлинна енергия и услуга дялово разпределение на топлинна енергия са
доказани по основание и размер.
По възражението за прихващане:
3
Във връзка с направеното в срока по чл. 131 ГПК възражение за прихващане с
вземане с правно основание чл. 137, ал. 2, изр. 2 ЗЕ, в тежест на ответника е да установи при
условията на пълно и главно доказване, че описаните в отговора съоръжения са изградени
със средства на страната и са нейна собственост в твърдения обем ( 1/14 ид.ч.), че
съоръженията се ползват от топлопреносното дружество и стойността на ползването за
процесния период.
В доказателствена тежест на ищеца е да установи, че е придобил право на
собственост върху съоръженията съгласно чл. 137, ал. 3 ЗЕ или, че е погасил задължението
си.
Производството, преноса, доставката и разпределението на топлинна енергия е
нормативно регламентирана дейност, като правната регламентация на отношенията между
потребителите и енергийното предприятие е в Закона за енергетиката и Наредба № 16-334
от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването, както и действащата преди това Наредба № 2 от
28.05.2004 г. за топлоснабдяването /отм/. Съгласно чл. 133 ЗЕ топлопреносното предприятие
е длъжно да присъединява към топлопреносната мрежа производители и клиенти,
разположени на съответната територия, определена с лицензията за пренос на топлинна
енергия. Обектите на потребителите и производителите се присъединяват към
топлопреносната мрежа след: 1. подаване на заявление за проучване на условията за
присъединяване от лица, които искат присъединяване към топлопреносната мрежа на
новоизграждащи се и/или съществуващи обекти или от производител до топлопреносното
предприятие; 2. извършване на предварително проучване за присъединяване на обекта, с
което топлопреносното предприятие определя техническите условия, начина, точката или
мястото и срока; 3. изработване на инвестиционния проект на присъединявания обект и
предаването му на топлопреносното предприятие за проверка на изпълнението на
техническите условия за присъединяване преди неговото представяне за одобряване; 4.
сключване на предварителен писмен договор за присъединяване между топлопреносното
предприятие и съответния производител и/или съответните собственици или титуляри на
вещното право на ползване върху обектите, за които се иска присъединяване след
установяване, че инвестиционният проект е изготвен в съответствие с условията за
присъединяване. /чл. 17, ал. 1 от Наредба № 2/28.05.2004 г. (ДВ. бр. 68 от 04.08.2004 г.)/.
Съгласно чл. 137, ал. 1 Закона за енергетиката при присъединяване на потребители на
топлинна енергия за битови нужди, присъединителният топлопровод, съоръженията към
него и абонатната станция се изграждат от топлопреносното предприятие и са негова
собственост, а по силата на ал. 2 от същата разпоредба в случай, че изграждането на
съоръженията се извършва от потребителите след съгласуване с топлопреносното
предприятие, топлопреносното предприятие заплаща цена за ползване на съоръженията,
изградени от потребителите. Горепосочената разпоредба санкционира разместването на
имуществени блага, до което се стига в хипотеза, при която функциониращ обект, който
следва да се изгради за сметка на топлопреносното предприятие, е изграден за сметка на
битов потребител и все още не е в патримониума на топлопреносното предприятие.
Наредбата предвижда всички отношения между потребителите и топлопреносното
дружество да се уредят с договор за присъединяване. Правилото е, че топлопреносното
предприятие изгражда присъединителния топлопровод, съоръженията към него и
абонатната станция, като е предвидено изключение, позволяващо на клиентите след
съгласуване с топлопреносното предприятие да поемат изграждането на съоръженията.
Страните не спорят, а и от представения по делото Договор за присъединяване на
потребители, ползващи топлинна енергия за битови нужди от 26.01.2005 г. се установява, че
между „ТС“ ЕАД и Етажната собственост на сграда, находяща с в гр. С., бул. „------“ № 33,
възникнало облигационно правоотношение, по силата на което етажната собственост се
задължила да изгради за своя сметка присъединителен топлопровод, съоръженията към него
и абонатна станция. Съгласно чл. 8 от съглашението до прехвърляне на собствеността на
дружеството потребителите остават собственици на съоръженията. Клаузата на чл. 24 от
договора предвижда, че „ТС“ ЕАД се задължава да поеме прехвърлянето на собствеността
4
от потребителите върху изградените съоръжения при определени разписани в контракта
условия, като отново е отбелязано, че до прехвърляне на правото на собственост
потребителите са собственици на съоръженията. По делото са събрани доказателства
относно внесените от ответника суми съобразно припадащите му се идеални части за
изграждане на процесните съоръжения.
По делото не са изложени твърдения, нито са ангажирани доказателства, че между
„ТС“ ЕАД и ответника е сключен договор за прехвърляне на правото на собственост върху
процесните съоръжения, респ., че договор не е сключен по вина на собствениците. За
пълнота на изложението следва да бъде отбелязано, че § 4 от ПЗРЗЕ урежда отношенията
между топлопреносните предприятия и третите лица, собственици на енергийните обекти и
съоръжения, представляващи елементи от съответната преносна или разпределителна
мрежа, които към момента на влизането в сила на този закон трябва да бъдат собственост
на лицензираните енергийни предприятия и лицензираните енергийни предприятия. „Този
закон“ по смисъла на цитираната разпоредба е законът, с който е приет посочената
разпоредба – Законът за енергетиката - обн. ДВ. бр. 107 от 9 декември 2003 г., а със
съответното изменение със ЗИДЗЕ, обн. ДВ. бр. 54 от 17 юли 2012 г., е удължен срокът за
изкупуване. От изложеното следва, че се касае за заварени, т. е. изградени енергийни обекти
към момента на влизане в сила на Закона за енергетиката. В разглеждания случай
процесните съоръжения са изградени след влизане в сила на Закона за енергетиката силата
на сключен договор за присъединяване в хипотеза на чл. 137, ал. 2 ЗЕ, като съгласно
разпоредбата топлопреносното предприятие заплаща цена за ползване на съоръженията по
ал. 1, изградени от клиентите. От изложеното следва, че дължимостта на цената на
ползването не е обусловена от отправяне на нарочна писмена покана. Дори и да се приеме,
че съгласно § 4, ал. 4а от ПЗРЗЕ собственикът на съоръжението следва да отправи покана до
топлопреносното предприятие „ТС“ ЕАД не оспорва обстоятелството, че с влязло в сила
Решение по в. гр. д. № 15915/2012 г. по описа на СГС, II-А въззивен състав, е прието, че
дружеството дължи заплащане на цена на използване на процесните съоръжения, т.е. в
подадения отговор на исковата молба по соченото дело е обективирана покана за плащане,
която действа занапред ( така Решение № 2167/27.04.2023 г. по в. гр. д. № 7004/2022 г. по
описа на СГС, III-Б въззивен състав).
От приетото по делото и неоспорено от страните заключение по допусната
допълнителна съдебно-техническа експертиза, което съдът цени като обективно и
компетентно дадено, се установяват количествата преминала енергия през съоръженията.
Вещото лице разяснява, че при съобразяване на стойността на изградените топлопреносни
съоръжения за външно топлозахранване и абонатна станция с административен адрес гр. С.,
бул. „------“ № 33, и идеалните части на ответника, цената на ползването на припадаща се на
Б. М. част от съоръженията съгласно Методика на ДКЕВР, приета с Протокол № 27 от
04.02.2008 г. възлиза на 15195,19 лева без ДДС.
Съгласно задължителните указания дадени с т. 1 от Тълкувателно решение № 2/2020
г. на ОСГТК действието на прихващането, изразено в погасяване на насрещните вземания
до размера на по-малкото от тях настъпва с обратна сила – от първия ден, в който
прихващането е могло да се извърши, т.е. когато активното ( вземането на прихващащия) е
било изискуемо, а пасивното ( задължението на прихващащия) е било поне изпълняемо.
Предвид изложеното съдът намира, че направеното от ответника възражение за прихващане
с вземане в размер на 6500 лева, представляващо дължимата цена за ползване на
собствената на Б. Ц. М. 1/14 ид.ч. от процесните съоръжения за периода от 29.04.2017 г. до
29.04.2022 г. е основателно, поради което претенцията на ищеца за незаплатена цена на
доставена топлинна енергия и такса дялово разпределение следва да бъде отхвърлена, като
погасена посредством прихващане.
В разглеждания случай от разясненията дадени с т. 1 от Тълкувателно решение №
2/2020 г. на ОСГТК следва, че задължението на ответника за заплащане на цена на
потребена топлинна енергия и услуга дялово разпределение е погасено с обратна сила
посредством възражение за прихващане към момента, в който вземането на прихващащия е
5
било изискуемо, а неговото задължение към ищеца изпълняемо. Предвид изложеното
вземанията на „ТС“ ЕАД са погасени към момента на настъпване на тяхната изпълняемост,
поради което ответникът не е изпаднал в забава. От изложеното следва, че предявените
искове с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД са неоснователни.
На основание чл.78, ал.3 ГПК при отхвърляне на исковете ответникът има право на
разноските по делото. Законодателят не прави разграничение дали исковете са отхвърлени
като неоснователни, или като погасени по давност или чрез прихващане. Единственото
изключение от правилото, че страната, която е загубила делото понася отговорността за
съдебните разноски, е разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК, която е недопустимо да се тълкува
разширително. Относно приложението на чл. 78, ал. 3 ГПК при отхвърлен иск поради
уважено възражение за прихващане е формирана следната съдебна практика на
касационната инстанция - Определение № 98/04.03.2021 г. по ч. т. д. № 846/2020 г. на ВКС, I
ТО, Определение № 27/10.01.2019 г. по ч. т. д. № 1469/2018г. на ВКС, II ТО и Определение
№ 44/28.01.2019 г. по ч. гр. д. № 1/2019 г. на III ГО. Предвид изложеното ищецът следва да
заплати направените от ответника съдебни разноски в размер на 1800 лева, от които сумата
в размер на 1100 лева внесен депозит по допусната експертиза и 700 лева заплатено
адвокатско възнаграждение на процесуалния представител на страната.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „ТС“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление в гр. С., ул. „-------“ № 23 Б, срещу Б. Ц. М., ЕГН **********, със съдебен адрес
в гр. С., ул. „------“ № 31, вх. А, ет. 2, ап. 4, обективно кумулативно съединени
установителни искове по реда на чл. 422 ГПК с правно основание чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД вр.
чл. 149 ЗЕ за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата в размер на
5685,63 лева, представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна
енергия за топлоснабден имот – апартамент 2, находящ се в гр. С., ж.к. „ГД“, бл. 37, вх. А,
ет. 1, абонатен номер 65110, за период от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законна
лихва от подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение на 30.06.2021 г. до
изплащане на вземането и сумата в размер на 51,40 лева, ведно със законната лихва от
подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение на 30.06.2021 г. до
окончателното плащане на вземането, представляваща незаплатена цена на услуга дялово
разпределение за периода 01.05.2018 г. до 30.04.2020г., за които суми е издадена Заповед за
изпълнение № 4852/ 09.07.2021 г. по ч. гр. д. № 38168/2021г. по описа на Софийски районен
съд, КАТО ПОГАСЕНИ ЧРЕЗ ПРИХВАЩАНЕ с насрещното вземане на ответника Б. Ц.
М., ЕГН **********, със съдебен адрес в гр. С., ул. „------“ № 31, вх. А, ет. 2, ап. 4, срещу
„ТС“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. С., ул. „-------“ № 23 Б,
с правно основание чл. 137, ал. 2, изр. 2 ЗЕ за сумата в размер на 6500 лева, представляваща
дължима цена на ползване на присъединителен топлопровод, съоръжения към него и
абонатна станция към обект „Жилищна сграда“, находяща се в гр. С., бул. „------“ № 33,
изградена върху УПИ XIV – 151, кв. 10, местност „Крива река“ по плана на гр. С., за периода
от 29.04.2017 г. до 29.04.2022 г., КАКТО И ОТХВЪРЛЯ КАТО НЕОСНОВАТЕЛНИ
предявените от „ТС“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. С., ул.
„-------“ № 23 Б, срещу Б. Ц. М., ЕГН **********, със съдебен адрес в гр. С., ул. „------“ № 31,
вх. А, ет. 2, ап. 4, обективно кумулативно съединени искове по реда на чл. 422 ГПК с правно
основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца
сумата в размер на 659,45 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2019 г. до
20.05.2021 г. и сумата в размер на 10,11 лева, представляваща обезщетение за забава в
размер на законната лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от
6
01.07.2018 г. до 20.05.2021 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение № 4852/
09.07.2021 г. по ч. гр. д. № 38168/2021 г. по описа на Софийски районен съд, 127 състав.
ОСЪЖДА „ТС“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. С.,
ул. „-------“ № 23 Б, да заплати на Б. Ц. М., ЕГН **********, със съдебен адрес в гр. С., ул. „-
-----“ № 31, вх. А, ет. 2, ап. 4, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата в размер на 1800 лева,
представляваща сторени съдебни разноски в настоящото производство.
ПРИ ВЛИЗАНЕ В СИЛА на решението, ч. гр. д. № 38168/2021 г. по описа на
Софийски районен съд, да се върне на състава, като се приложи заверен препис от
настоящия съдебен акт.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчване на препис от съдебния акт на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7