№ 69
гр. Велико Търново, 11.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ
И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети април през
две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ИЛИЯНА ПОПОВА
Членове:ГАЛЯ МАРИНОВА
МАЯ ПЕЕВА
при участието на секретаря ИНА Д. СТОЯНОВА
като разгледа докладваното от МАЯ ПЕЕВА Въззивно търговско дело №
20224001000042 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 60/15.12.2021 г. по т.д. № 156/2021 г. Окръжен съд
Плевен е обявил неплатежоспособността и свръхзадължеността на „Сто Ком
Комерс 1“ ЕООД, с начална дата 06.08.2021 г., открил е производство по
несъстоятелност на „Сто Ком Комерс 1“ ЕООД, постановил е налагане на
обща възбрана и запор върху имуществото на длъжника, назначил е временен
синдик на дружеството М. И. Н. и е насрочил първо събрание на кредиторите.
Против това решение е постъпила въззивна жалба от „Новако
Строй“ ЕООД само в частта му, в която е обявена началната дата на
неплатежоспособност на дружеството „Сто Ком Комерс 1“ ЕООД. Излагат се
съображения за неправилност на постановения съдебен акт в тази част, тъй
като спирането на търговската дейност, липсата на движение по банковите
сметки на и след 06.08.2021 г. е функция на вече настъпила
неплатежоспособност, а не начален момент на нейното проявление. „Сто Ком
Комерс 1“ ЕООД е финансирало/изпълнявало натрупаните си задължения с
1
приходите от текущата си дейност. Неговите приходи се формират от
търговия /продажба/ с метални отпадъци, които дружеството не е заплащало
предварително на техните собственици. По този начин с получените средства
са се погасявали вече съществуващи задължения, за сметка на натрупването
на текущи. Този ефект е видим както при погасяването на възникналите
публични задължения, така и при частичното погасяване на задълженията
към молителя и към други доставчици. Обстоятелството, че бившия
едноличен собственик и управител И. Н. при всяко получено плащане е
извършвал изтегляне на пари в брой, а при предстоящи плащания – внасяне
на пари в брой сочи, че дружеството не е разполагало с отчитания като
наличен паричен ресурс. Първата издадена от молителя „Новако Строй“
ЕООД фактура е с дата 08.06.2021 г., тя е останала неплатена, поради което
молителят счита, че още от тази дата длъжникът е бил в невъзможност да
посреща паричните си задължения със своето имущество, което състояние е
било трайно.
Моли съда да отмени постановеното решение в обжалваната част
като неправилно и вместо него да постанови друго, с което бъде определена
начална дата на неплатежоспособността 08.06.2021 г.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна не заема
становище, такова не е депозирано и в хода на въззивното производство.
Настоящият състав, като взе предвид наведените в жалбата
оплаквания, становищата на страните и като прецени събраните по делото
доказателства, приема за установено следното:
Въззивната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално
допустима и следва да се разгледа по същество.
При извършване на проверката по чл. 269 ГПК настоящият състав
констатира, че оспореното съдебно решение не страда от пороци, водещи до
неговата нищожност – постановено е от законен състав, в пределите на
правораздавателната власт на съда, в писмена форма, с разбираемо изложени
аргументи, подписано от председателя на състава. При извършената проверка
въззивният съд констатира, че съдебното решение е допустимо, поради което
следва да пристъпи към решаване на спора по същество, съгласно чл. 271, ал.
1 ГПК.
2
Пред Окръжен съд Плевен на 02.09.2021 г. е предявена молба от
„Новако Строй“ ЕООД за откриване на производство по несъстоятелност на
„Сто Ком Комерс 1“ ЕООД, като се обяви неговата неплатежоспособност и
свръхзадълженост с начална дата 01.06.2020 г. В молбата са изложени
обстоятелства, че на 31.05.2021 г. между „Новако Строй“ ЕООД и „Сто Ком
Комерс 1“ ЕООД е сключен договор, по силата на който молителят се е
задължил да продаде отпадъци от черни и цветни метали при предварително
уговорени цени за тон, намиращи се в производствената база в гр. Плевен,
както и на кариерите и асфалтобазите в с. Бъркач и с. Градина. До 15.07.2021
г. купувачът осигурил работна сила за рязане, товарене и извозване на
отпадъците, като за продадените количества били съставени две фактури - №
2549/08.06.2021 г. на стойност 22220,60 лв. и № 2596/15.07.2021 г. на
стойност 114117,40 лв. По първата фактура са извършени частични плащания,
като е останала непогасена сумата от 3000 лв. На 09.08.2021 г. по партидата
на длъжника са вписани промени относно обстоятелствата – промяна на
едноличния собственик и управител, както и седалището и адреса на
управление. Промените са вписани по силата на договор за прехвърляне на
дружествени дялове от 03.08.2021 г. От последния обявен в Търговския
регистър ГФО към 31.12.2019 г. е видно, че дружеството отчита като активи
земи и сгради на стойност 80 хил.лв. Впоследствие единствения недвижим
имот с построената в него сграда е продаден на 08.10.2020 г. на трето лице,
като в Търговския регистър не е представен ГФО за 2020 г. С оглед
обстоятелството, че длъжникът има безспорно и изискуемо парично
задължение към молителя, което не е в състояние да изпълни, както и
предвид на това, че финансовите затруднения нямат временен характер е
отправена настоящата молба да бъде открито производство по
несъстоятелност на „Сто Ком Комерс 1“ ЕООД, поради наличието на двете
основания – неплатежоспособност и свръхзадълженост с начална дата
01.06.2020 г.
Ответникът „Сто Ком Комерс 1“ ЕООД чрез процесуалния си
представител в съдебно заседание оспорва молбата, евентуално ако се открие
производство по несъстоятелност счита, че началната дата следва да бъде
06.08.2021 г.
С обжалваното решение е прието, че е налице трайно и неотменимо
състояние на неплатежоспособност на ответното дружество, с оглед
3
установените изискуеми и неизпълнени задължения по търговски сделки и
изискуеми публични задължения, както и е налице свръхзадълженост по
смисъла на чл. 742, ал. 1 ТЗ, като е приета начална дата на
неплатежоспособността и свръхзадължеността на дружеството 06.08.2021 г.,
съобразно изследваните финансови показатели от вещото лице.
При така изложените обстоятелства и становища на страните, и
предвид събраните доказателства настоящият състав мотивира следната
фактическа обстановка:
Видно от рамков договор за покупко-продажба на черни и цветни
метали от 31.05.2021 г., сключен между „Новако Строй“ ЕООД, като
продавач, и „Сто Ком Комерс 1“ ЕООД, като купувач, продавачът продава, а
купувачът купува стоки, конкретизирани по вид, количество и цена чрез
писмена заявка от страна на продавача, фактури и приемо-предавателни
протоколи. Съгласно чл. 17 от рамковия договор купувачът се задължава да
заплати на продавача цената на фактурираните стоки до три дни от издаване
на съответната фактура. За извършените доставки са съставени фактура №
2549/08.06.2021 г. на стойност 22220,60 лв., от която погасени 19220,60 лв., и
фактура № 2596/15.07.2021 г. на стойност 114117,40 лв.
По делото е приложен счетоводен баланс към 31.12.2019 г. и към
31.12.2020 г., отчет за приходите и разходите за 2020 г., отчет за собствения
капитал за 2020 г. и отчет за паричните потоци по прекия метод за 2020 г.
Счетоводната отчетност на „Сто Ком комерс 1“ ЕООД се е водила
от „Перфект Консулт“ ЕООД до 06.08.2021 г., след която дата новият
собственик на капитала е заявил пред вещото лице, че дружеството не
извършва дейност, не са правени счетоводни записи и не са подавани
декларации и др. към НАП. За изготвяне на икономическия анализ относно
състоянието на търговеца и изчисляване на показателите на ликвидност
вещото лице е изследвало годишните и междинни счетоводни баланси на
дружеството към 31.12.2017 г., към 31.12.2018 г., към 30.06.2020 г., към
31.12.2020 г., към 31.03.2021 г., към 30.06.2021 г. и към 06.08.2021 г.
Коефициентите на обща, бърза, незабавна и абсолютна ликвидност
на дружеството са, както следва: коефициент на обща ликвидност към
31.12.2017 г. – 1,89, към 31.12.2018 г. – 1,88, към 31.12.2019 г. – 2,37, към
30.06.2020 г. – 3,51; към 31.12.2020 г. – 2,52; към 31.03.2021 г. – 2,88; към
4
30.06.2021 г. – 2,88; към 06.08.2021 г. – 1,66; коефициент за бърза ликвидност
- към 31.12.2017 г. – 1,69, към 31.12.2018 г. – 1,81, към 31.12.2019 г. – 2,30,
към 30.06.2020 г. – 3,49; към 31.12.2020 г. – 2,46; към 31.03.2021 г. – 2,81; към
30.06.2021 г. – 2,81; към 06.08.2021 г. – 1,63; коефициент за незабавна
ликвидност - към 31.12.2017 г. – 0,67, към 31.12.2018 г. – 1,38, към 31.12.2019
г. – 1,47, към 30.06.2020 г. – 2,71; към 31.12.2020 г. – 1,98; към 31.03.2021 г. –
2,36; към 30.06.2021 г. – 2,36; към 06.08.2021 г. – 1,49; коефициент за
абсолютна ликвидност - към 31.12.2017 г. – 0,67, към 31.12.2018 г. – 1,38, към
31.12.2019 г. – 1,47, към 30.06.2020 г. – 2,71; към 31.12.2020 г. – 1,98; към
31.03.2021 г. – 2,36; към 30.06.2021 г. – 2,36; към 06.08.2021 г. – 1,49.
Коефициентът за обща ликвидност показва доколко наличните
краткотрайни активи са достатъчни за обслужване на краткосрочните
задължения, като приемливи стойности са над единица. Коефициентът за
бърза ликвидност показва доколко бързоликвидните краткотрайни активи
/вземания, финансови активи и парични средства/ са достатъчни за
обслужване на краткосрочните задължения, като приемлива е стойността на
този показател над единица. В настоящия случай се установява, че за
всичките анализирани моменти „Сто Ком Комерс 1“ ЕООД е в състояние да
покрие с всичките си краткотрайни активи краткосрочните си задължения –
коефициентите на обща и бърза ликвидност са над единица. Коефициентът за
незабавна ликвидност показва доколко наличните финансови активи и
наличните парични средства са достатъчни да покрият текущите задължения,
а коефициентът за абсолютна ликвидност показва отношението на паричните
средства към текущите пасиви, като се приспадат текущи погасявания на
дългосрочни пасиви. Вещото лице е установило, че коефициентите на
абсолютна и незабавна ликвидност са със стойност много по-висока от 0,40,
което означава, че дружеството притежава най-бързо ликвидните активи –
парични средства и може да покрие във всеки момент изискуеми задължения.
Наличието на парични средства е намерило отражение в баланса, с
непрекъснато нарастване – от 24 хил.лв. в началото на анализирания период
до 318 хил. лв. към 06.08.2021 г. Паричните средства представляват голяма
част от краткотрайните активи, като към 06.08.2021 г. паричните средства са
90 % от краткотрайните активи на дружеството, а за периода 2020 – 2021 г. –
над 75 %.
Показателите за финансова автономност дават количествена
5
характеристика на степента на финансовата независимост на дружеството от
кредиторите. Коефициентът за финансова автономност е отношението на
собствения капитал към пасивите на дружеството, като при стойности по-
големи или равни на единица може да се счита, че предприятието е
платежоспособно. Съответно коефициентът на задлъжнялост е отношението
на пасивите на дружеството към собствения капитал и стойностите над
единица сочат степен на задлъжнялост. В настоящия случай коефициентът на
финансова автономност е, както следва: към 31.12.2017 г. – 0,35, към
31.12.2018 г. – 0,56, към 31.12.2019 г. – 0,94, към 30.06.2020 г. – 1,36; към
31.12.2020 г. – 1,52; към 31.03.2021 г. – 1,88; към 30.06.2021 г. – 1,88; към
06.08.2021 г. – 0,66. Коефициентът на задлъжнялост е, както следва: към
31.12.2017 г. – 2,89, към 31.12.2018 г. – 1,79, към 31.12.2019 г. – 1,06, към
30.06.2020 г. – 0,74; към 31.12.2020 г. – 0,66; към 31.03.2021 г. – 0,53; към
30.06.2021 г. – 0,53; към 06.08.2021 г. – 1,51. Към 30.06.2020 г., 31.12.2020 г.,
31.03.2021 г. и към 30.06.2021 г. може да се счита според вещото лице, че
предприятието е платежоспособно – коефициентът на финансова автономност
е по-голям от единица, а коефициентът на задлъжнялост е по-малък от
единица. Към 06.08.2020 г. може да се счита, че предприятието не е
платежоспособно – коефициентът на финансова автономност е по-малък от
единица, а коефициента на задлъжнялост – по-голям.
Вещото лице е анализирало задълженията на дружеството, като след
31.12.2020 г. по баланса няма отразени дългосрочни задължения, към
30.06.2020 г. са отразени 56 хил.лв. задължения към финансови предприятия,
в т.ч. банки. Увеличава се размера на краткосрочните задължения, от които
преобладаващата част са задължения към доставчици и клиенти, и малка част
– публични задължения. Според представения междинен баланс към
06.08.2021 г. и извлеченията от счетоводни сметки размерът на задълженията
по сметка 401 Доставчици възлиза на 210079,55 лв., а по сметка 454/3 Данък
дивидент – 4342,11 лв. Най-значимият кредитор на „Сто Ком Комерс 1“
ЕООД е молителят „Новако Строй“ ЕООД – за сумата от 121338 лв., следван
от „Захар“ ЕАД – за сумата от 41689,60 лв., „Дружба Стъкларски завод“ – за
сумата 19744,60 лв. и др. Вещото лице е установило, че с протокол от
заседание на Общото събрание на дружеството от 01.07.2021 г., Общото
събрание е решило да разпредели паричен дивидент за сметка на
неразпределената печалба от минали години в размер на 86842,11 лв., от
6
които на И. И. – 82500 лв. сума за получаване и 4342,11 – данък дивидент.
Дивидентът е изплатен, както следва: на 08.06.2021 г. – 30500 лв., на
09.06.2021 г. – 30000 лв. и на 10.06.2021 г. – 22000 лв.
Вещото лице е анализирало вземанията в общ размер на 31 хил.лв.,
от които по сметка 401 Клиенти – 3114,60 лв., по сметка 422 Подотчетни лица
– 27450 лв. Последната сума представлява преведен в повече дивидент на
предишен собственик на дружеството по устни данни на счетоводната
кантора, дадени на вещото лице.
На 08.10.2020 г. дружеството се е разпоредило с недвижимия си
имот /нотариален акт № 79, д. № 956/2020 г. на нотариус С. И.а с район на
действие РС Плевен/, като според условието в сделката купувачът „Роко
Бароко“ ООД следва да заплати дължими данъчни задължения на „Сто Ком
Комерс 1“ ЕООД в размер на 12125,56 лв., както и задълженията на продавача
по сключен договор за банков кредит с „Уникредит Булбанк“ АД
/изявленията на страните в нотариалния акт/. Счетоводно с дата 06.08.2021 г.
вземането от „Роко Бароко“ ООД по фактура № 112/08.10.2020 г. е намалено
от 13088,01 лв. на 962,45 лв., като с разликата от 12125,56 лв. са намалени
платени по каса данъчни задължения. След извършване на сделката
дружеството е отписало от баланса си притежаваните ДМА.
След прилагане на метода на Алтмън се установява, че дружеството
за разглеждания период до 06.08.2021 г. е в „сива зона“ – зона на
неопределеност.
Последните извършени плащания за погасяване на публични
задължения са, както следва: на 14.07.2021 г. – 510 лв. и на 16.07.2021 г. –
10863 лв. Към 15.10.2021 г. няма данни за подадени от „Сто Ком Комерс 1“
ЕООД уведомления по чл. 62, ал. 3 КТ.
По данни от „Уникредит Булбанк“ АД и от счетоводна сметка 503
Разплащателна сметка в лева, вещото лице е установило движенията по
разплащателната сметка на ответника за периода от 01.01.2021 г. до
18.11.2021 г. Констатирани са, както приходи по фактури, така и извършвани
плащания към НАП и по фактури, като се установява, че през 2021 г. са
покривани задължения към НАП за 2019 г., както и задължения към
търговски партньори с посочени дати по фактурите от 2020 г. От
представените данни от ТД на НАП се установява, че за данъчните периоди
7
м. 08.2021 г., м. 09.2021 г. и м. 10.2021 г. няма сделки – дневниците за
покупките и за продажбите са с нулева стойност.
По последния междинен баланс към 06.08.2021 г. дружеството
притежава парични средства в брой в размер на 318000 лв. Паричните
средства не са предоставени на експертизата, не са внесени по
разплащателната сметка на дружеството, не са представени документи за
разходването им след 06.08.2021 г. Евентуалната липса на паричните средства
би се отразила като загуба на дружеството през финансовата 2021 г., в който
случай вещото лице е изготвило примерен баланс. Преизчислени са
показателите за ликвидност към дата 06.08.2021 г. и същите са, както следва:
обща ликвидност - 0,18, бърза ликвидност - 0,14, незабавна ликвидност –
0,00, абсолютна ликвидност – 0,00. В този случай дружеството не може да
покрие краткосрочните си задължения – коефициентите на обща и бърза
ликвидност са много под единица, а на абсолютна и незабавна ликвидност –
нулеви. Показателите на финансова автономност са преизчислени, като
коефициентът на финансова автономност възлиза на -0,82, а на задлъжнялост
- -1,22. Обстоятелството, че тези коефициенти са отрицателни величини сочи,
че дружеството е напълно декапитализирано – собствения капитал е
отрицателна величина. След прилагане на метода на Алтмън се установява, че
дружеството за периода 31.12.2017 г. – 31.12.2020 г. е в „сива зона“ – зона на
неопределеност, а към 06.08.2021 г. е фактически неплатежоспособно.
Вещото лице е извършило проверка, че счетоводството на „Сто Ком
Комерс 1“ ЕООД е водено редовно, единствено при продажбата на
недвижимия имот и отписването на ДМА от актива на баланса са извършвани
счетоводни операции без документална обоснованост, предвид
непредставянето на нотариалния акт от счетоводната кантора.
След 06.08.2021 г. вещото лице е констатирало неосчетоводени
банкови операции – извършвани частични плащания по фактури чрез банкови
преводи.
Съобразно публикуваните данни в Търговския регистър
финансовият резултат на дружеството е, както следва: за 2016 г. – чиста
печалба – 104 х.лв., за 2017 г. – 36 х.лв., за 2018 г. – 39 х.лв., за 2019 г. – 49
х.лв. и за 2020 г. – 62 х.лв.
За изясняване на фактическата обстановка по делото е разпитан И.
8
И., бивш управител на ответното дружество до м. 08.2021 г. Същият
обяснява, че е продал дружествените си дялове по здравословни причини.
Докато е бил управител е имал затруднения и забавени плащания, тъй като
нямало работа. При прехвърлянето на дружествените дялове е имало касова
наличност над 200000 лв., която е предадена от свидетеля на няколко пъти на
новия собственик на капитала.
При така установената фактическа обстановка съдът мотивира
следните правни изводи:
За да бъде открито производство по несъстоятелност на основание
неплатежоспособност следва да са налице следните предпоставки: длъжникът
да има качеството на търговец, да не е в състояние да изпълни конкретно
изискуемо парично задължение, което произтича от търговска сделка или да
представлява публично правно задължение към държавата и общините,
свързано с търговската му дейност, което състояние към момента на
постановяване на решението има траен характер и произхожда от
недостатъчност на наличните краткотрайни и реално ликвидни активи. Тези
предпоставки следва да са кумулативно установени по делото и се извличат
от разпоредбите на чл. 608, ал. 1 и 3 и чл. 631 ТЗ. Законодателят предвижда и
още едно основание за откриване на производство по несъстоятелност –
състояние на свръхзадълженост, дефинирано легално с нормата на чл. 742, ал.
1 ТЗ, което основание е въведено само за капиталовите дружества.
Свръхзадължеността е състояние, при което имуществото на търговското
дружество не е достатъчно, за да покрие паричните му задължения, т.е.
паричните задължения надхвърлят стойността на имуществото. Преценката за
наличие на свръхзадълженост се прави чрез съпоставка между стойността на
имуществото /актива/ и паричните задължения /част от пасива/ на
търговското дружество. Макар да са записани в пасива на баланса, капиталът
и резервите не се вземат предвид при преценката за свръхзадълженост, тъй
като те не представляват задължение. При свръхзадълженото дружество
собственият капитал е с отрицателна стойност, вследствие от загубите от
дейността на предприятието.
В настоящият случай производството по несъстоятелност е открито
на двете основания - поради неплатежоспособност и свръхзадълженост на
длъжника, с приета начална дата 06.08.2021 г. Същото е образувано по
9
инициатива на кредитор – „Новако Строй“ ЕООД, правомощие, предоставено
му от закона, съгласно чл. 625 ТЗ. Установява се качеството на търговец на
ответника по смисъла на чл. 1, ал. 2, т. 1 ТЗ, тъй като е регистрирано
търговско дружество, с предмет на дейност в кръга на предвидените в чл. 1,
ал. 1 ТЗ сделки. Установява се и обстоятелството, че молителят е титуляр на
изискуемо парично вземане към ответния търговец, произходящо от
търговска сделка по смисъла на чл. 286, ал. 1 ТЗ. Активната му легитимация е
приета за доказана от първостепенния съд и не е оспорена от ответника,
същата се установява от представените писмени доказателства и
осчетоводявания.
При извършване на преценката дали длъжникът е в състояние на
неплатежоспособност, съдът съобразява следното: Съгласно чл. 608, ал. 1 ТЗ
неплатежоспособността предпоставя установяване на конкретно парично
задължение, което да е изискуемо и да е породено от търговска сделка или
публично правно задължение към държавата или общините, свързано с
търговската му дейност и обективната невъзможност на длъжника да го
изпълни. В конкретния случай е безспорно, че длъжникът е преустановил
дейността си след 06.08.2021 г., като към момента на изготвяне на
експертизата и допълнителната експертиза не разполага с дълготрайни
материални активи, а краткотрайните активи са предимно краткосрочни
вземания. Вещото лице установява налични парични средства по баланс към
30.06.2021 г. в размер на 252 х.лв., за които има данни към момента на
прехвърляне на дружествените дялове – 03.08.2021 г. да са били налични
/показанията на св. И./. Впоследствие наличността по баланс към 06.08.2021 г.
– 318 х.лв. не е предоставена на вещото лице, нито са предоставени
документи за нейното разходване или внасяне по разплащателните сметки на
дружеството, нито ответникът е установил съществуването на този паричен
ресурс. След преустановяване на дейността са извършвани епизодични
плащания по банков път, последното от които на 23.08.2021 г., без да са
извършвани съответните осчетоводявания. При тези данни към момента е
безспорно, че е налице трайна и категорична невъзможност на търговеца да
посреща задълженията си.
Началната дата на неплатежоспособност следва да се определи
според най-ранния падеж на изискуемо непогасено задължение с
характеристиките по чл. 608, ал. 1 ТЗ. Кумулативно, към сочената дата следва
10
да са налице и всички признаци, които характеризират
неплатежоспособността по чл. 608 ТЗ. Този фактически състав, в съвкупност,
следва да е изразен като трайно, обективно и необратимо състояние на
търговеца. Най-ранното изискуемо задължение, установено по безспорен
начин по делото, е задължението към молителя по първата фактура – от
08.06.2021 г., което падежира в тридневен срок след издяването й – рамковия
договор за покупко - продажба. Установено е още издаването на фактури към
други доставчици от 2020 г. /посочени като основание за плащане в справката
за движения по разплащателната сметка на търговеца/, но по делото липсват
данни за изискуемостта на тези задължения и договорените начини на
плащане по тях., както и са установени плащания към НАП за минали
периоди, като към момента на изготвяне на заключението на вещото лице
няма изискуеми задължения към НАП.
Освен установяване наличието на изискуеми парични задължения по
търговски сделки и публичноправни задължения, следва да се установи и
обективното състояние на невъзможност на ответника да ги обслужва.
Преценката за способността на предприятието да погаси
краткосрочните/текущите задължения следва да се направи посредством
анализ на активите, чрез които едно действащо предприятие поема
плащанията си. Принципът е, че дълготрайните активи не служат за
извършване на плащанията на краткосрочните/текущите задължения, тъй като
предвид предназначението им, без тях предприятието не би могло да
осъществява своята дейност, поради което ако ги осребри, би преустановило
работа. Краткотрайните /текущите/ активи на предприятието /т.нар. оборотен
капитал/ за разлика от дълготрайните активи, които се използват за повече от
един отчетен период, участват еднократно в производствения процес, при
което за длъжника са налице текущи постъпления, които са източника на
средства за погасяване на краткосрочните/текущите задължения. Това
обуславя извършването на анализ на наличните краткотрайни активи, на база
реалната им ликвидност, и възможността за преобразуването им в парични
средства, израз на който са съответните показатели за ликвидност, които
показват икономическото състояние на търговеца към определени моменти от
неговата дейност. С оглед на обстоятелството, че предприятието разчита на
целия си оборотен капитал, чийто активи при извършване на стопанските
операции са трансформират в парични средства, поначало коефициентът за
11
обща ликвидност се явява основен индикатор за състоянието на
неплатежоспособност /Решение № 71/30.04.2014 по т.д. № 4254/2013 г. І Т.О.
на ВКС/. Същевременно, коефициентите на ликвидност зависят и от
вътрешната структура на краткотрайните активи, т.е. от това колко са
материалните запаси, краткосрочните вземания, краткосрочните финансови
активи и паричните средства като процент от общия размер на самите
краткотрайни активи, което пък от своя страна е функция на конкретната
основна дейност на предприятието. В случай, че материалните запаси на
предприятието са неликвидни /непродаваеми/, от значение за преценката на
възможността предприятието да изпълни текущите си дългове, е
коефициентът на бърза ликвидност, в който се вземат предвид
краткотрайните активи без материалните запаси.
Имайки предвид тези основни положения, настоящият състав
отчита, че към 2020 г. и до 30.06.2021 г. всички показатели за ликвидност на
дружеството са в рамките на допустимите стойности. Прави впечатление, че
паричните средства заемат значителен дял от краткотрайните активи на
дружеството, която тенденция е особено видима към 31.12.2018 г. и насетне,
като за двата междинни отчета – към 31.03.2021 г. и към 30.06.2021 г. в
процентно съотношение паричните средства заемат 82 % от краткотрайните
активи на дружеството. Паричните средства по счетоводни данни са налични
и към 06.08.2021 г., но при изготвяне на експертизата тяхното съществуване
не е установено. Липсата на паричните средства води до занижаване
стойността на краткотрайните активи и преизчислени през тази стойност
показателите за ликвидност сочат, че дружеството не може да покрие
краткосрочните си задължения с краткотрайните си активи. Влошени се
явяват и показателите за финансова автономност, като според анализа на
вещото лице по първоначално допуснатата експертиза до 30.06.2021 г. може
да се счита, че предприятието е платежоспособно, като след тази дата
финансовата автономност рязко намалява и към 06.08.2021 г. коефициентът
на финансова автономност е по-малък от единица, а коефициентът на
задлъжнялост – по-голям от единица, т.е. може да се счита, че предприятието
не е платежоспособно. Конкретни данни за икономическото състояние на
предприятието не могат да бъдат извлечени в случая след прилагане на
метода на Алтмън, с оглед на това, че за целия изследван период дружеството
е в т.нар. „сива зона“ – зона на неопределеност.
12
При тези обстоятелства, въпреки че според показанията на св. И.
дружеството е изпитвало известни затруднения и забава в плащанията,
показателите му за ликвидност и финансова автономност до 30.06.2021 г.
включително са добри, поради което не може да се приеме, че дружеството е
изпаднало в неплатежоспособност към този момент. Първият момент, в който
икономическият анализ сочи влошаване на състоянието на предприятието, е
междинният отчет към 06.08.2021 г., а като се отчете и обстоятелството, че
дружеството е преустановило дейност след тази дата и не генерира приходи,
то вече не е в състояние да посреща текущите си задължения. Способността
на предприятието да погасява изискуемите задължения рязко е влошена,
предприятието не разполага с резерви да реагира, с което състоянието му на
стопанска неспособност да плаща изискуемите си парични задължения
придобива окончателен характер и предвид влошаващата се тенденция –
настъпва необратимо.
По тези съображения, предвид установеното най-ранно във времето
конкретно изискуемо парично задължение на ответника по търговска сделка и
извършен анализ на икономическото му състояние, настоящият състав
приема, че кумулативните предпоставки за настъпване на
неплатежоспособност на „Сто Ком Комерс 1“ ЕООД са налице към
06.08.2021 г., която дата следва да се приеме за начална дата на
неплатежоспособността, съвпадаща и с началната дата на
свръхзадължеността.
Възражението във въззивната жалба, че преустановяването на
търговската дейност след 06.08.2021 г. е функция на вече настъпила
неплатежоспособност, не може да бъде споделено. Независимо от начина, по
който предприятието е организирало дейността си, същото е показвало
задоволителни резултати при функционирането си, израз на което е
постоянния положителен финансов резултат от 2016 г. насетне, както и
добрите показатели на ликвидност и автономност. Не може да бъде споделен
и доводът, че след като първата фактура, издадена от жалбоподателя от
08.06.2021 г. е останала неплатена, то още от тази дата длъжникът е бил в
невъзможност да посреща паричните си задължения, тъй като към този
момент финансовото и икономическо състояние на търговеца е добро,
съобразно данните от годишните и междинни счетоводни баланси, като в тази
13
връзка следва да се отбележи констатацията на вещото лице, че до 06.08.2021
г. счетоводството на „Сто Ком Комерс 1“ ЕООД е водено редовно. Не може
да бъде подкрепен и извода, направен във въззивната жалба, че дружеството
не е разполагало с отчитания като наличен паричен ресурс, предвид
извършваните тегления и вноски по банковата сметка от страна на бившия
управител, тъй като няма сигурни доказателства в тази насока.
Изводите на въззивната инстанция съвпадат с изводите на
първостепенния съд, последица от което е потвърждаване на решението в
обжалваната част.
При този изход на делото, сторените от жалбоподателя разноски
остават за негова сметка.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 60/15.12.2021 г., постановено по т.д.
№ 156/2021 г. на Окръжен съд Плевен в обжалваната част.
Препис от решението да се изпрати незабавно на Агенция по
вписванията за вписване в търговския регистър.
Препис от решението да се изпрати на Окръжен съд Плевен за
вписване в книгата по чл. 634в ТЗ.
Решението подлежи на обжалване в 7-дневен срок от вписването му
в търговския регистър пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
14