№ 44813
гр. София, 14.12.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 47 СЪСТАВ, в закрито заседание на
четиринадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ В. БОГДАНОВА
НОНЧЕВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ В. БОГДАНОВА НОНЧЕВА
Гражданско дело № 20221110102175 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба, подадена от Е. С. С. и уточнена с
молба с вх. № 71238/08.04.2022 г., срещу ответниците С. Д. Х. и Г. Д. Г..
С Определение № 16224/04.05.2023 г. (л. 159) делото е насрочено за разглеждане
в о. с. з., а на ответника С. Д. Х. са дадени указания за отстраняване на нередовности,
допуснати в предявен от нея с отговора на исковата молба насрещен иск. В изпълнение
на указанията е постъпила молба с вх. № 166932/13.06.2023 г. (л. 187), в която са
изложени подробни твърдения относно действията, извършени от ответника по повод и
в изпълнение на съществуващите между страните процесни договорни
правоотношения. Отправено е и искане за продължаване на срока, даден за
отстраняване на допуснатите в насрещния иск нередовности. Искането е уважено, като
с Определение № 3460/29.09.2023 г. (л. 208) срокът, даден на С. Х. за изпълнение на
указанията относно предявения насрещен иск, е продължен с една седмица, считано от
датата на получаване на препис от определението. В така продължения срок е
постъпила молба от ответниците с вх. № 303248/27.10.2023 г. (л. 228), в която са
изложени подробни твърдения за неоснователността на първоначално предявените
искове и са уточнени предходно заявени от страната доказателствени искания. Със
същата, обаче, указанията за отстраняване на нередовности в предявените насрещни
искови претенции не са изпълнени в цялост, поради което с Определение №
40128/09.11.2023 г. (л. 222) на ответницата С. Х. е предоставена последна възможност да
отстрани в цялост всички нередовности по предявените от нея насрещни искове. В
дадения за това срок е постъпила уточняваща молба с вх. № 354010/08.12.2023 г.,
докладвана на съдия-докладчика на 12.12.2023 г. Във връзка с изложеното в молбата,
съответно - по допустимостта и редовността на предявените по делото насрещни
1
искове, съдът намира следното:
Насрещният иск представлява способ за последващо обективно съединяване на
искове, като същевременно е форма на защита на ответника срещу претенцията на
ищеца. Производството по този иск е самостоятелно, но същият следва да е свързан с
предмета на първоначалния иск или да е налице възможност за компенсация на двете
насрещни вземания. Насрещният иск се предявява с писмена молба, която трябва да
отговаря на всички изисквания за редовност съгласно чл. 127 и чл. 128 ГПК. Нормата
на чл. 211, ал. 1 ГПК предвижда, че насрещен иск може да се предяви най-късно с
отговора на ответника по чл. 131 ГПК. Разглеждането на насрещния иск не трябва да
затруднява разглеждането на първоначалния, като изменение на насрещния иск по
реда на чл. 214 ГПК чрез прибавяне на ново основание или нов петитум, заедно с
първоначалните, не е допустимо, защото това би означавало да се приеме за
разглеждане нов насрещен иск след изтичане на преклузивния срок.
Предявяването на насрещни искове от ответницата С. Х. е обективирано в
отговора на исковата молба, подаден в установения в чл. 131 ГПК срок, т. е. в рамките
на преклузивния срок по чл. 211 ГПК. Самото предявяване, обаче, не отговоря на
изискванията за редовност на искова молба по смисъла на чл. 127 и чл. 128 ГПК, тъй
като е направено чрез формулирано в края на отговора искане всички възражения за
прихващане, заявени от ответницата, да се считат за насрещна искова молба по
основанието и сумата, за която са посочени (вж. л. 104). Поради това на ответницата са
дадени указания за отстраняване на нередовностите, допуснати в така предявените
претенции.
Както е посочено и в Определение № 40128/09.11.2023 г., допустимостта на
насрещните искове е в зависимост от направените с отговора на исковата молба
възражения за прихващане, поради начина, по който ответницата е формулирала
претенцията си по реда на чл. 211 ГПК, тъй като в подадения отговор тя изрично е
посочила, че насрещни искове са предявени за вземанията, за които са направени
възражения за прихващане. Следователно, допустими за съвместно разглеждане в
настоящото производство са единствено насрещните искови претенции с предмет
вземания, за които ответницата е направила възражение за прихващане с отговора на
исковата молба. Допускането на искове с различен предмет би довело до заобикаляне
на установения срок за предявяване на насрещен иск.
В подадения от С. Х. отговор на искова молба са заявени следните възражения за
прихващане (вж. л. 93 - 96 от делото):
1. със сумата от 23400,00 лева, представляваща незаплатено адвокатско
възнаграждение за процесуално представителство по гр. д. № 3780/2018 г. по
описа на РС - ****;
2. със сумата от 1200,00 лева, представляваща незаплатено адвокатско
2
възнаграждение за предявяване на частни жалби в хода на производството по гр.
д. № 3780/2018 г. по описа на РС - ****;
3. със сумата от 21000,00 лева, представляваща незаплатено адвокатско
възнаграждение по гр. д. № 8/2019 г. по описа на РС - ****;
4. със сумата от 6000,00 лева, представляваща незаплатено адвокатско
възнаграждение за предявяване на частни жалби в хода на производството по гр.
д. № 8/2019 г. по описа на РС - ****;
5. със сумата от 1000,00 лева, представляваща незаплатено адвокатско
възнаграждение по НЧХД № 19635/2019 г. по описа на СРС.
Изрично следва да се посочи, че в отговора на исковата молба ответницата С. Х.
е изложила твърдения за незаплатени държавни такси по гр. д. № 8/2020 г. по описа на
РС - ****, за незаплатени държавни такси и адвокатско възнаграждение по гр. д. №
789/2019 г. по описа на РС - ****, както и за незаплатено възнаграждение по
извършена почеркова експертиза, но за така описаните вземания не е направено
изрично възражение за прихващане.
От изложеното следва, че допустими за съвместно разглеждане в настоящото
производство, с оглед установения законов срок за предявяването им, биха могли да
бъдат само насрещни искове с предмет описаните вземания, заявени от ответницата Х.
като възражения за прихващане в подадения от нея отговор на искова молба.
В уточняващата молба с вх. № 303248/27.10.2023 г. са формулирани четири
насрещна иска, два от които съвпадат с възраженията за прихващане, описани в
отговора на исковата молба, а имено тези относно незаплатени адвокатски
възнаграждения по гр. д. № 3780/2018 г. по описа на РС - **** и по н.ч.х.д. №
19635/2019 г. по описа на СРС, 96-ти състав. С тази молба са формулирани още две
насрещни искови претенции, а именно за незаплатени адвокатски възнаграждения за
извършени вписвания в Агенция по вписванията на искови молби с вх. №
33/03.01.2019 г. и с вх. № 10540/27.06.2019 г. С определението на съда от 09.11.2023 г.
са дадени указания за излагане на фактически обстоятелства, от които да се установи
допустимостта на тези две претенции, предвид срока за предявяването на насрещни
искове по чл. 211 ГПК. В постъпилата уточняваща молба с вх. № 354010/08.12.2023 г. е
уточнено, че ответницата не поддържа така заявените насрещни искове за заплащане
на адвокатски възнаграждения за извършени вписвания на посочените искови молби
(вж. стр. 6 от молбата), както и насрещната претенция за заплащане на адвокатско
възнаграждение по гр. д. № 3780/2018 г. по описа на РС - **** (вж. стр. 7 от молбата).
В съответствие с изложеното, в уточняващата молба е формулиран надлежен петитум
на поддържаните от ответницата насрещни искови претенции, а именно за заплащане
на сумата от 3000,00 лева, представляваща част от общо дължимо, но незаплатено
адвокатско възнаграждение по гр. д. № 8/2019 г. по описа на РС - **** в общ размер от
3
21000,00 лева, и на сумата от 1000,00 лева, представляваща дължимо, на незаплатено
адвокатско възнаграждение по НЧХД № 19635/2019 г. по описа на СРС, 96-ти състав,
ведно със законната лихва върху двете главници от датата на предявяване на
насрещните искове до окончателното изплащане. Съдът намира, че така заявените две
насрещни искови претенции следва да бъдат допуснати за съвместно разглеждане в
настоящото производство, доколкото се явяват предявени в срока по чл. 211 ГПК, а с
уточняващата молба от 08.12.2023 г. са отстранени констатираните от съда с
Определение № 40128/09.11.2023 г. нередовности (доказателства за заплащане на
дължимата по насрещните искове държавна такса са представени с молба с вх. №
354003/08.12.2023 г.).
С цел яснота относно предмета на делото, съдът намира за необходимо да
постанови изрично прекратително определение по неподдържаните от ответницата
насрещни искове за незаплатени адвокатски възнаграждения за извършени вписвания в
Агенция по вписванията и за незаплатено адвокатско възнаграждение по гр. д. №
3780/2018 г. по описа на РС - ****.
Изложените в уточняващата молба на ответницата фактически твърдения
относно насрещните искови са релевирани от страната и в предходни молби,
депозирани от нея, включително и в отговора на първоначалната искова молба, като
преписи от тези молби са връчвани на ищеца Е. С. и същият е излагал становища по
тях. В становище с вх. № 356642/11.12.2023 г. относно предявените насрещни искове
С. поддържа, че е заплатил на двете ответници адвокатски възнаграждения в общ
размер от 60000,00 лева, като по този начин погасил и претендираните като дължими с
насрещните искове суми. Към становището са представени като доказателства писмени
документи в подкрепа на твърденията за заплащане на процесните възнаграждения,
като по приобщаването им към доказателствения материал по делото съдът ще се
произнесе след изтичане на срока за становище, предоставен на насрещната страна в о.
с. з. на 12.12.2023 г. Предвид така депозираните становища и с оглед припокриващите
се фактически обстоятелства по първоначалните и по насрещните искове, съдът
намира, че на ищеца Е. С. следва да се предостави възможност да изложи становище по
приетите за съвместно разглеждане насрещни искове в двуседмичен срок от
получаване на препис от настоящото определение.
По отношение на доказателствените искания, заявени с молба с вх. №
354010/08.12.2023 г., съдът намира следното:
Неоснователно е искането за разпит на свидетели, които да установяват
характера на правоотношенията между страните. От една страна, така заявено, това
доказателствено искане се явява неясно и неконкретизирано. От друга страна, до
момента в хода на производството са събрани множество доказателства за
съществувалите между страните правоотношения по договори за правна защита и
4
съдействие.
Искането за изготвяне на експертиза със задача установяване на извършените по
процесните дела процесуални действия следва да бъде оставено без уважение. За
установяването на тези обстоятелства не са необходими специални знания по смисъла
на чл. 195, ал. 1 ГПК, като същите подлежат на доказване чрез друг доказателствен
способ.
По исканията за издаване на съдебни удостоверения по т. 2 и т. 3 от
уточняващата молбата съдът ще се произнесе след постъпване на становище от
ответника по насрещните искове Е. С., предвид процесуалната възможност за отделяне
на безпорни по делото обстоятелства, в случай че насрещната страна не оспори
твърденията на С. Х. за извършените от нея процесуални действия по процесните дела.
В предходна уточняваща молба с вх. № 303248/27.10.2023 г. ответницата С. Х. е
отправила искане за разпит на трети свидетел (допуснатите на страната двама
свидетели по първоначалните искове са разпитани в о. с. з. на 12.12.2023 г.), като
произнасянето по същото е отложено до приемането за съвместно разглеждане на
предявените насрещни искове. Като съобрази предмета на насрещната искова
претенция за заплащане на сумата от 1000,00 лева, представляваща дължимо, но
незаплатено адвокатско възнаграждение по НЧХД № 19635/2019 г. по описа на СРС,
96-ти състав, съдът намира, че обстоятелствата, за които се иска събирането на гласни
доказателствени средства (вж. абзац последен на л. 231 от делото), са релевантни за
спора, съответно - искането следва да бъде уважено.
Съдът констатира, че в молба с вх. № 354010/08.12.2023 г. ответницата С. Х. е
отправила искане за допускане обезпечение на предявените от нея насрещни искове с
обща цена от 22000,00 лева чрез налагане на възбрана върху описани в молбата 11
недвижими имота. По така заявеното искане съдът намира следното:
За да се допусне обезпечаване на предявен иск, е необходимо да са установи
кумулативното наличие на следните предпоставки: 1/ искът да е допустим; 2/ да
съществува интерес от обезпечаване, т. е. в случай че същото не бъде допуснато, за
ищеца да бъде невъзможно или да бъде затруднено осъществяването на правата по
съдебното решение; 3/ искът да е вероятно основателен – да е подкрепен с убедителни
писмени доказателства, или да бъде представена гаранция по чл. 180 и 181 ЗЗД в
определен от съда размер; 4/ обезпечителната мярка да е подходяща и съответна на
обезпечителната нужда. С оглед разпоредбата на чл. 395, ал. 1 ГПК съдът е обвързан
от посочената от молителя мярка и неговите правомощия са свързани само с
преценката подходяща ли е същата и доколко съответства на обезпечителната нужда.
Настоящият съдебен състав намира, че заявеното в молбата искане за
обезпечаване на предявените насрещни искове чрез налагане на възбрана върху
описаните недвижими имоти следва да бъде оставено без уважение.
5
Възбраната като обезпечителна мярка се налага върху собствена на ответника
вещ до размера на цената на иска, независимо от собствената по-висока стойност,
като преценката за това дали възбраната е подходяща обезпечителна мярка е винаги
конкретна. При няколко обекта на обезпечителни мерки и недоказана обезпечителна
нужда за налагане на обезпечението върху всеки от тях, съдът следва да подбере и
наложи обезпечителна мярка върху имущество, което, предвид стойността му, я прави
най-малко обременяваща за длъжника.
В случая липсват доказателства посочената в молбата обезпечителна мярка да е
съответна на твърдяната обезпечителна нужда, доколкото общата цена на предявените
насрещни искове от 22000,00 лева не може да бъде съотнесена към стойността на
недвижимите имоти, спрямо които се иска да бъде наложена възбрана. По делото не са
представени документи относно имотите, чието възбраняване се иска, които да
съдържат информация за актуалната данъчна и/или пазарна оценка на правото на
собственост, както и дали същото действително принадлежи на ответника. Поради тази
причина не е налице възможност съдът да прецени дали възбраняването на имота би
било адекватно и съотносимо към обезпечителна нужда на ищеца, както и дали не би
засегнало необосновано правата на ответника и/или на трети за спора лица (евентуални
собственици или съсобственици на имотите, чието възбраняване се иска). Поради това
молбата за обезпечаване следва да бъде оставена без уважение.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА за съвместно разглеждане в настоящото производство предявените
от ответницата С. Д. Х. срещу първоначалния ищец Е. С. С. насрещни осъдителни
искове с правно основание чл. 286 ЗЗД, вр. чл. 36, ал. 2 ЗАдв. за осъждане на Е. С.
да заплати на С. Х. сумата от 3000,00 лева, представляваща част от общо дължимо, но
незаплатено адвокатско възнаграждение по гр. д. № 8/2019 г. по описа на РС - **** в
общ размер от 21000,00 лева (искът е предявен като частичен), и сумата от 1000,00
лева, представляваща дължимо, на незаплатено адвокатско възнаграждение по НЧХД
№ 19635/2019 г. по описа на СРС, 96-ти състав, ведно със законната лихва върху двете
главници от датата на предявяване на насрещните искове до окончателното изплащане.
ПРИЕМА следния проект за доклад по приетите за съвместно разглеждане
насрещни искове:
В ТЕЖЕСТ НА ИЩЕЦА по насрещните искове е да докаже:
6
наличието на валидно възникнали договорни правоотношения между страните с
предмет процесуално представителство, правна защита и съдействие по гр. д. №
8/2019 г. по описа на РС - **** и НЧХД № 19635/2019 г. по описа на СРС, 96-ти
състав;
изпълнение на задълженията си на довереник (адвокат) по процесните договорни
правоотношения;
наличието на уговорка между страните за заплащане на възнаграждение, неговия
размер и настъпването на изискуемостта му;
всички факти, на които основава своите искания или възражения.
В ТЕЖЕСТ НА ОТВЕТНИКА по насрещните искове е да докажа
заплащането на дължимите адвокатки възнаграждения;
всички факти, на които основава своите искания или възражения.
Не е спорно между страните по насрещните искове и не се нуждае от
доказване обстоятелството, че между страните са съществували договорни
правоотношения с предмет осъществяване на правна защита и съдействие по гр. д. №
8/2019 г. по описа на РС - **** и НЧХД № 19635/2019 г. по описа на СРС, 96-ти състав.
ОСТАВЯ без уважение искането на ищцата по насрещните искове за разпит на
свидетели, които да установяват характера на правоотношенията между страните.
ОСТАВЯ без уважение искането на ищцата по насрещните искове за изготвяне
на експертиза със задача установяване на извършените по процесните дела
процесуални действия.
ОТЛАГА произнасянето по исканията на ищцата по насрещните искове за
издаване на съдебни удостоверения за след постъпване на становище от ответника по
насрещните искове.
ДОПУСКА до разпит при режим на довеждане в о. с. з., насрочено за
20.02.2024 г., един свидетел на ищцата по насрещните искове за обстоятелствата,
посочени в абзац последен на л. 231 от делото.
УКАЗВА на страните по насрещните искове, че най-късно в двуседмичен
7
срок от получаване на препис от определението могат да изразят становище по проекта
за доклад на делото по насрещните искове и по дадените със същия указания.
УКАЗВА на ответника по насрещните искове, че най-късно в двуседмичен
срок от получаване на препис от определението може да изрази становище по
твърденията на ищцата по насрещните искове, изложени от нея в молба с вх. №
354010/08.12.2023 г., препис от която е връчен на Е. С. в о. с. з. на 12.12.2023 г.
ПРЕКРАТЯВА производството по делото по предявените от С. Д. Х. срещу Е.
С. С. насрещни осъдителни искове за заплащане на адвокатско възнаграждение за
извършени вписвания в Агенция по вписванията на искови молби с вх. №
33/03.01.2019 г. и с вх. № 10540/27.06.2019 г. по гр. д. № 8/2019 г. по описа на РС - ****
и за заплащане на адвокатско възнаграждение за процесуално представителство по гр.
д. № 3780/2018 г. по описа на РС - ****.
ОСТАВЯ без уважение молба с вх. № 354010/08.12.2023 г., подадена от С. Д.
Х., в частта, с която е направено искане за допускане обезпечение на приетите за
съвместно разглеждане по делото насрещни осъдителни искове чрез налагане на
възбрана върху недвижими имоти.
Определението подлежи на обжалване от С. Д. Х. пред Софийски градски съд с
частна жалба в едноседмичен срок от съобщението в частта, с която е оставена без
уважение молбата за допускане на обезпечение на приетите за съвместно разглеждане
насрещни искове.
ДА СЕ ВРЪЧИ на страните препис от настоящото определение.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8