Решение по дело №1632/2011 на Районен съд - Силистра

Р Е Ш Е Н И Е

№  444

гр. Силистра, 30 октомври 2013 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

Силистренският районен съд, гражданска колегия, в публично заседание на шестнадесети септември 2013 г., в състав:

                                                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ П.

При секретаря И.И. като разгледа докладваното  от районния съдия гр.д. № 1632 по описа на съда за 2011 г.,  за да се произнесе, взе предвид следното:

           

С решение, постановено по настоящото дело, съдът е допуснал до делба между страните по настоящото дело Н.В.А., Е.П.Ж. и И.Б.К. следните недвижими имоти: едноетажна жилищна сграда с идентификатор ……. (……..) с площ от 73 (седемдесет и три) кв.м.; едноетажна сграда с идентификатор ….. (…….), с площ от 59 (петдесет и девет) кв.м. с предназначение складова база; едноетажна сграда с идентификатор …….. (…….)с площ от 16 (шестнадесет) кв.м., с предназначение складова база; и едноетажна сграда с идентификатор …….. (……), със застроена площ от 12 (дванадесет) кв.м., с предназначение складова база, заедно с припадащите се идеални части от имота, в който са построени, а именно: поземлен имот с идентификатор . (…….) по кадастралната карта на гр. С., одобрена със заповед РД-18-66 от 02.06.2008 г. на изпълнителния директор на АГКК, с площ от 317 (триста и седемнадесет) кв.м. и с административен адрес: гр. С., ул. “Д.” № ., със  стар идентификатор част от пл. № ., кв. ., при съседи: ПИ с идентификатори ….., …………… при квоти 1/2 ид.ч. за ищцата Н.В.А.,  1/4 ид.ч. за ответницата Е.П.Ж. и 1/4 ид.ч. за ответника И.Б.К..

Ищцата изразява желание имотът да бъде реално поделен между страните като тя получи в самостоятелен дял сгради с идентификатор …………… и ……………. и съответните идеални части от дворното място, а ответниците да получат в общ дял сгради с идентификатор ……………… и ……………. отново със съответните идеални части от поземления имот. В случай че имотът се окаже неподеляем, прави искане да й бъде възложен, без да уточнява кои са предпоставките, въз основа на които формулира тази претенция.

Ответницата Е.П.Ж. изразява становище за неподеляемост на имота, поради което  счита, че приложимият способ за прекратяване на съсобствеността по отношение на него е изнасянето му на публична продан.

Ответникът И.Б.К. не изразява становище относно начина, по който следва да се подели между страните имота, предмет на делбеното производство.

В настоящото производство са приети за съвместно разглеждане искове по сметки между съделителите с правно основание чл.30, ал.3 и чл. 31, ал. 2 от ЗС.

По иска с правно основание чл.30, ал.3 ЗС ищцата Н.В.А. твърди, че двамата ответници самостоятелно отдали под наем спорния имот и самостоятелно получавали наема  от него, поради което моли съда да ги осъди солидарно да й заплатят сумата от 1000 лв., представляваща част от общия размер на получения наем от 24000 лв. за периода от 09.05.2006 г. до 09.05.2011 г., която сума от 1000 лв. включвала част от месечните наеми за този период в размер на 16,66 лв. Ищцата претендира и обезщетение за забава върху сумата от 1000 лв., формирана от част от получените от ответниците месечни наемни вноски, като определя същото в размер на 100 лв., начислено за периода от 09.05.2006 г. до 17.04.2013 г. при съобразяване на падежа на  задължението за възстановяване на всяка вноска.

Ищцата също така претендира заплащането на сумата от 1000 лв., представляваща част от общата сума от 60000 лв., представляваща обезщетение за неползването на делбения имот за периода от 09.05.2006 г. до 09.05.2011 г.,  включваща част от месечното обезщетение за този период в размер на 16,66 лв., както и обезщетение за забава върху тази сума за периода от 09.05.2006 г. до 17.04.2013 г. в размер на 100 лв.

В условията на евентуалност  моли съда да осъди всеки от ответниците да й заплати половината от претендираните по – горе суми.

Претендира направените в делбеното производство разноски.

Ответницата Е.П.Ж. оспорва предявените искове с възражението, че тя и другият ответник не са отдавали под наем целия имот и че ако са реализирали ползи от него, то същите са произтичали от фактическото разпределение на ползването на сградите в него. Оспорва твърдението, че е получавала под формата на наем парични средства в периода от 09.05.2006 година до 09.05.2011 година и заявява, че не е била поканена да плаща на ищцата нито част от такъв наем, нито обезщетение за лишаването й от възможността да  ползва имота лично. Намира, че не е допустимо да се претендират две еднакви обезщетения за един и същ имот и период и прави възражение за изтекла погасителна давност по отношение вземанията  по двата основни иска за периода от 09.05.2006 година до 09.05.2008 година.

Ответникът И.Б.К. не взема участие в съдебното производство и под никаква форма не изразява становище по предявените срещу него искове.

След като прецени събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа и от правна страна следното:

От изготвената по делото съдебно – техническа експертиза се установи, че предназначението на подлежащата на делба едноетажна сграда с идентификатор ………….  с площ от 73  кв.м., което според представена по делото актуална скица е  жилищно, от продължително време е променено, като същата е добила статут на кафе – клуб с акт от 24.07.2003 г. Вещото лице определя едноетажната сграда с идентификатор ……………., която по скица представлява складова база, като масивен навес с две ограждащи стени, едноетажната сграда с идентификатор …………….., по скица складова база, като бивш гараж, който  към момента е почти изцяло разрушен, а едноетажна сграда с идентификатор ………….5, която по скица също е складова база - като търговски обект (магазин за продажба на закуски). Експертът дава заключение, че от основната сграда в имота, а именно тази с идентификатор …………., не биха  могли да се  обособят три самостоятелни обекта съобразно броя на съделителите при спазване изискванията на чл. 203, ал. 1 ЗУТ, нито два такива при спазване на същите изисквания, като единствената възможност за  обособяване на дялове от поделяемия имот се изразява във формирането на два самостоятелни дяла, единият от които образуван от сгради с идентификатори …………… и  …………, а другият – от   сгради с идентификатори …………. и  …………., единият от които следва да се постави в обща собственост на двама от съделителите. Въпреки това в хода на производството нито един от тях не е изразил желание да получи общ дял с друго участващо в делбата лице, като ответницата Е.П.Ж. категорично се противопостави на тази възможност, поради което съдът приема, че настоящото делбено производство не би могло да приключи с обособяването на индивидуален дял от общите недвижими вещи за всяко от правоимащите лица поради тяхната неподеляемост, която изисква прилагането на други способи за прекратяване на спорната съсобственост, изключващи възможността за получаване на реален дял от всеки съсобственик.

Чл. 349, ал. 1 и 2 ГПК предвижда възможност за възлагане на неподеляемо жилище на единия от съпрузите, ако то е било съпружеска имуществена общност, или възлагането му на този съделител, който при откриване на наследството е живял в него и не притежава друго жилище. В конкретния случай ищцата направи искане за възлагане без да уточни на кои именно предпоставки за възлагане се позовава, поради което съдът приема, че искането е изцяло необосновано и съответно неоснователно с оглед на обстоятелството, че към настоящия момент нито една от поделяемите сгради не е жилищна, а делбеният имот не е предмет на прекратена СИО или открито наследство. Неоснователността на предявеното искане за възлагане налага същото да бъде оставено без уважение.

Съгласно чл. 348 ГПК когато някой имот е неподеляем и не може да бъде поставен в един от дяловете, съдът постановява той да бъде изнесен на публична продан. Съдът счита, че по отношение на въведения като предмет на делбата недвижим имот тези изисквания са изпълнени, поради което съсобствеността върху него и построените в него сгради следва да бъде прекратена чрез изнасянето му на публична продан. Пазарната стойност на имота съоразно изготвената съдебно – ценова експертиза възлиза на сумата от 64210 лв.

По предявените от съделителите искове по сметки съдът прие за установено от фактическа и от правна страна следното:

С договор за наем от 01.09.2002 г. ответниците И.Б.К. и Е.П.Ж. (към този момент К.) отстъпили за временно възмездно ползване на ЕТ  “Б.Ш.– Ф. К.” помещение с площ от 12 кв.м., представляващо магазин за хранителни стоки, фургон с площ от 18 кв.м., представляващ цех за производство на тестени изделия, сграда с площ от 80 кв.м., представляваща кафе – аперитив с лятна градина в с площ от 81 кв.м., всички находящи се в гр. С., ул. “Д.” № . срещу месечна наемна цена от 300 щатски долара, подлежаща на актуализация пред всяка календарна година и платима от 20-то да 25-то число на предходния месец. Съгласно уговорките между страните договорът следвало да произведе действието си считано от 01.09.2002 г.   за период от 5 години напред. Доказателственият материал по делото  съдържа и договор за прехвърляне на права и задължения, сключен на 06.01.2003 г. между двамата ответници от една страна, Г. К. Ж. и П. И. Ж. от друга, както и  ЕТ  “Б. Ш. – Ф.К.”, чрез който страните са се споразумели за прехвърляне на правата и задълженията на наемодателите по договора за наем от 01.09.2002 г. на лицата Г.К. Ж. и П.И. Ж., които от своя страна следвало да ги упражняват чрез първоначалните наемодатели, действащи в качеството на техни пълномощници. С анекс № 2 от 01.08.2003 г. на наемателя било предоставено правото на пренаеме имота, предмет на първоначалния договор, в полза на ЕТ “Р. – В.С.” за срок от една година, считано от датата на подписване на анекса, а с анекс № 3 от 13.06.2006 г. срокът на първоначалния договор за наем бил удължен на пет години, считано от датата на подписване на анекса, наемната цена била увеличена на 800 лв. месечно  и на наемателя ЕТ  “Б.Ш. – Ф. К.” било предоставено правото да   пренаеме имота в полза на ЕТ “Р.– В. С.” за целия удължен срок на действие на основния договор за наем. По силата на така постигнатите съглашения  пренаемателят ползвал имота в периода до 09.05.2011 г., след което с протокол от същата дата предал владението върху него на ответника К., определен в този документ като “собственик и наемодател”.

От представени по делото платежни нареждания се установява, че по сметка на ответницата Е.П.Ж., открита в “Ю. И Е. Д. Б…” АД, ежемесечно са били превеждани суми от лицето В. С. в периода от 23.05.2006 г. (датата на първия превод) до 28.02.2011 г. с изключение на месеците  септември и октомври 2010 г. в размери, вариращи от 170 лв. до 800 лв. при посочено в платежните документи основание за превода: “наем”. От представена разпечатка от движението по сметката на ответника И.К. в  “П. Б.” АД се установява, че той също е получавал от лицето С. месечни суми на същото основание в периода от 27.12.2007 г. (датата па първия превод) до 27.12.2010 г. с изключение на м. юли 2010 г.  в размери от 200 до 800 лв.

Съдът не споделя становището на ответницата Ж., че представените по делото (и заверени от “Ю. Б.” АД) платежни нареждания за превод на суми от лицето В.С. по нейна банкова сметка *** “Ю.И Е. Д.Б.” АД не доказват тяхното получаване, тъй като нареждането  за паричен превод не било  еднозначно с получаването на сумата по него, като приема направеното в този смисъл възражение за неоснователно. Постъпването на определена парична сума по банковата сметка на конкретно лице е равнозначно на нейното получаване, тъй като от този момент именно титулярът на банковата сметка има правото да се разпорежда със сумите в нея; същевременно ответницата не наведе твърдения (нито ангажира доказателства в тази насока), че въпреки издаваните от  банката вносни бележки за регулярно  превеждани по сметката й наемни вноски, сумите по платежните документи (по непонятни причини) не са постъпвали реално в банковата й сметка, поради което направеното възражение, че липсвали доказателства за получаването на тези суми, се явява голословно и целящо да вмени на насрещната страна свръхотговорност за    набавяне на доказателства, които надхвърлят пределите на нейните (и на които и да било) процесуални възможности. По сходен начин следва да се отговори и на възражението на ответницата, че ищцовата страна не била ангажирала доказателства, че представените по делото платежни нареждания касаят плащането на наем именно за подлежащия на делба имот, а не за друга предоставена за ползване на същото лице вещ.  От представените по делото доказателства се установи съществуването на наемни правоотношения относно делбения имот между двамата ответници от една страна в качеството на наемодатели и ЕТ  “Б. Ш. – Ф. К.” в качеството на наемател, както и договор за пренаемане на имота, сключен между наемателя и лицето В.С.; установи се също така регулярното превеждане на суми под формата на наем от това последно лице директно по сметка на  наемодателите. Ответницата Ж. не изтъкна друго основание за получаването на наем от В. С., т.е. не се позова на съществуването на друг договор за наем  с това лице с предмет друга движима или недвижима вещ, поради което настоящият състав не намира причина да се усъмни, че превежданите от него месечни суми съставляват именно наемна цена по единствено известния на съда договор за наем, касаещ недвижимия имот, предмет на това съдебното производство.

Възражението на ответницата Ж., че евентуално получените от двамата ответници имуществени ползи от делбения имот не следва да се поделят с другия съсобственик поради предварително съгласувано помежду им разпределение на ползването на имота, се явява неоснователно, тъй като по делото не бяха ангажирани доказателства, които да установят, че подобно разпределение действително е извършено. Разпитаният в тази насока свидетел С. Т. заяви, че е считал двамата ответници за единствени собственици на построените в имота сгради с номера 1, 2, 4 и 5, както и че преди да отдадат под наем  имота те са ползвали лично и четирите сгради в него, поради което съдът приема, че разпределение на ползването на сградите не е съществувало и за ответниците не е било налице основание да получават целия наем от имот, от който притежават само ½ ид.ч.

От събраните по делото доказателства се установи, че на 06.01.2003 г.  чрез договор за прехвърляне на права и задължения (договор за новация) ответниците Е.Ж. и И.К. са прехвърлили на Г. К. Ж. и П. И. Ж. правата и задълженията си на наемодатели по договора за наем от 01.09.2002 г. за срока на неговото времетраене а именно до 31.08.2007 г. Въпреки че ответниците не  основават на този договор възражение, че за част от исковия период (от 09.05.2006 г. до 31.08.2007 г.) са получавали наема за спорния имот от името  и за сметката на други лица, съдът счита, че следва да коментира това обстоятелство като елемент от установената фактическа обстановка, при което приема, че решението на наемодателите по договора за наем от 01.09.2002 г. да прехвърлят правата си по договора на трети лица, т.е. да откажат да се ползват от тях, не би могло да се противопостави на правата на другия съсобственик на имота  да получава полагащата му се част от реализираните ползи от общата вещ, от чието ползване останалите съсобственици (т.е. двамата ответници, а не последващите наемодатели) са го лишили.

Чл. 30, ал. 3 ЗС гласи, че всеки съсобственик участвува в ползите и тежестите на общата вещ съразмерно с частта си. От събраните по делото доказателства се установи, че за исковия период ответниците действително са получавали суми за отдаването под наем на целия имот, като ответницата Ж. е получавала такива суми (надхвърлящи по размер тези по исковата претенция в размер на 16,66 лв. месечно) в периода от 23.05.2006 г. (датата на първия паричен превод) до 28.02.2011 г. с изключение на месеците  септември и октомври 2010 г., а ответникът К. е получавал такива суми в периода от 27.12.2007 г. (датата па първия превод) до 27.12.2010 г. с изключение на м. юли 2010 г. По делото е установено, че тези ответници са се намирали в брачни отношения до прекратяването на брака им с развод със съдебно решение № ІІІ – 5 – 26/2009 г., постановено по  гр.д. № 4768 по описа на РС – София за 2007 г., но въпреки обвързващия ги до постановяването на съдебното решение брак, съдът намира, че искането за тяхното солидарно осъждане да заплатят на ищцата частично претендираните от нея суми за получения наем е неоснователно поради липсата на правопораждащ солидарната им отговорност юридически факт. Единствената хипотеза, при която бракът съставлява основание за възникване на солидарна отговорност между съпрузите е тази, предвидена в чл. 25, ал. 2 СК от 1985 г. /отм./, съответно чл. 36, ал. 2 СК от 2009 г., които гласят, че за задължения, които единият или двамата съпрузи са поели за задоволяване нужди на семейството, те отговарят солидарно. Задължението за възстановяване на полагащата се на единия от собствениците част от получения наем от общата с това лице вещ няма договорен характер, поради което не попада в категорията задължения, за които по смисъла на чл. 25, ал. 2 СК от 1985 г. /отм./, съответно чл. 36, ал. 2 СК от 2009 г. съпрузите отговарят солидарно, тъй като тези разпоредби предвиждат солидарност в  отговорността при поемането на задължение, т.е. при доброволното встъпване в правоотношение, пораждащо задължението, а не при неговото възникване по силата на изрична законова разпоредба. Отделно от това по никакъв начин не се установи, че съпрузите са разходили полагащата се на ищцата част от наема от делбения имот за нуждите на общото си семейство, което само по себе си също е достатъчно, за да осуети възникването на солидарна отговорност помежду им по отношение задължението за нейното възстановяване.

Невъзможността за солидарното осъждане на ответниците обосновава необходимостта същите да бъдат осъдени при условията на разделност съобразно направеното в условията на евентуалност искане на ищцата за ангажиране отговорността на всеки от тях за заплащане на половината от претендираните от нея суми. През част от  месеците на исковия период, а именно от 23.05.2006 г. (датата на първия превод) до 28.02.2011 г. с изключение на месеците  септември и октомври 2010 г. ответницата Ж. е получавала под формата на наем суми в размери, вариращи от 170 лв. до 800 лв., откъдето следва, че същата дължи на ищцата възстановяване на сумата от 466,48 лв., формирана от част от полагащата й се  ½ от постъпленията за месеците от май 2006 г. до февруари 2011 г. (без месеците  септември и октомври 2010 г., през които не са извършвани плащания) в размер на 8,33 лв. месечно. Ответникът от своя страна е получавал суми от наема на общия имот в периода от 27.12.2007 г. (датата па първия превод) до 27.12.2010 г. с изключение на м. юли 2010 г. в размери от 200 до 800 лв., поради което следва да се приеме, че за този период той дължи на ищцата сумата от 299,88 лв., също формирана от част от полагащата й се  ½ от постъпленията за месеците от декември 2007 г. до декември 2010 г. (без м. юли 2010 г.) в размер на 8,33 лв. месечно. Неоснователно се явява възражението на ответницата Ж., че тя не дължи връщане на половината от получавания за имота наем, тъй като не е била поканена от ищцата да й го заплаща, като неговата неоснователност произтича от обстоятелството, че поканата не съставлява елемент от фактическия състав, пораждащ вземането по чл. 30, ал. 3 ЗС.

Съгласно чл. 110 ЗЗД с изтичане на петгодишна давност се погасяват всички вземания, за които законът не предвижда друг срок. Вземането, предмет на иска с правно основание чл. 30, ал. 3 ЗС, попада в категорията вземания, които се погасяват с изтичането на общия давностен срок, тъй като същото не съставлява вземане за наем,  чието погасяване е обвързано с по – краткия давностен срок по чл. 111 ЗЗД. Искът, чрез който съделителката е предявила своите вземания, е заведен в съда на 12.04.2013 г., откъдето следва, че вземанията за полагащата й се част от наемните вноски, получени от ответницата Ж. преди 12.04.2008 г., са възникнали в момент, след чието настъпване е изтекъл срока по чл. 110 ЗЗД, поради което следва да се приеме, че същите са погасени по давност. Така изложените аргументи обосновават основателност на иска срещу Е.Ж. за сумата от 274,89 лв., поради което до този размер същият следва да се уважи; за размера от 274,89 лв.  до 466,48 лв. същият следва да се отхвърли като погасен по давност, а за горницата – като неоснователен и недоказан. Искът предявен срещу И.К. се явява основателен за сумата от 299,88 лв., като в този размер същият следва да се уважи, а за горницата – да се отхвърли като неоснователен и недоказан.

Съгласно чл. 86, ал. 1 ЗЗД при неизпълнение на парично задължение, длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. Задължението на ответниците да предоставят на ищцата съответната на дяла й част от получения наем за общите недвижими имоти не е обвързано с конкретен уговорен помежду им или регламентиран от закона срок, поради което следва да се приеме, че неговата изискуемост настъпва съобразно правилото, въведено в  чл. 84, ал. 2 ЗЗД, а именно след отправянето на покана. По делото не се събраха точни и несъмнени  доказателства, установяващи обстоятелството, че ответницата Ж. е била канена да възстанови на ищцата част от получения наем, тъй като стана ясно, че тя е пребивавала в гр. С. и не е присъствала на срещите, проведени по инициатива на насрещната страна във връзка с уреждане  на  взаимоотношенията между съсобствениците по повод притежаваната  в условията на съсобственост недвижима вещ. Свидетелят М.А.сподели, че е присъствал при провеждането на телефонен разговор между Н.А. и Е.Ж., при който последната отказала да коментира въпроса за наема, докато свидетелят В.А., син на ищцата, заяви, че с Е.Ж. не е било разговаряно по този въпрос.  Тази противоречивост в показанията на свидетелите разкрива тяхната невъзможност да си спомнят с точност твърде отдалечени във времето събития, поради което следва да се приеме, че по делото липсват безспорни доказателства за отправяне на покана спрямо Е.Ж. за заплащане на съответната част от наема преди завеждането на настоящата искова молба. При тази ситуация на последната следва да се придаде значението на покана, поставяща ответницата в забава относно изпълнението на нейното задължение, което обосновава основателност на иска за присъждане на законна лихва след датата на постъпването й в съда – 12.04.2013 г., и съответно неоснователността му за присъждане на обезщетение за забава от началния момент на исковата претенция - 09.05.2006 г., до 12.04.2013 г.

От показанията на свидетеля М. А. се установи, че той е присъствал на разговор между Н.А. и И.К., състоял се преди около 4 години, при който ищцата е отправила искане за заплащане на съответната част от наема за имота, което съдът възприема като покана по смисъла на чл. 84, ал. 2 ЗЗД, поставяща този ответник в забава да изпълни задължението си към другия съсобственик на недвижимите имоти и обуславяща приложението на санкционната норма на чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Отговорността на ответника по тази разпоредба обхваща периода от 01.10.2009 г. до окончателното възстановяване на дължимите суми при съобразяване  датата на получаване на всяка наемна вноска след 01.10.2009 г. (приблизителната дата на поканата), като размерът на обезщетението за периода до завеждането на иска, изчислен посредством програмния продукт на съда, надхвърля предявената спрямо него претенция от 50 лв., поради което същата следва да се уважи изцяло.

Съгласно чл. 31, ал. 2 ЗС когато общата вещ се използува лично само от някои от съсобствениците, те дължат обезщетение на останалите за ползата, от която са лишени, от деня на писменото поискване. От събраните във връзка с разгледания по – горе иск доказателства стана ясно, че за периода, за който се претендира обезщетение по чл. 31, ал. 2 ЗС, а именно 09.05.2006 г. до 09.05.2011 г., нито един от ответниците не е ползвал лично подлежащите на делба в настоящото производство сгради, тъй като същите са били отдадени под наем, въз основа на който наемодателите са реализирали ежемесечни доходи. Отсъствието на тази основна предпоставка за възникване на правото на обезщетение по чл. 31, ал. 2 ЗС обосновава неоснователност на предявения иск за неговото присъждане, поради което същият следва да се остави без уважение, ведно с иска за пресъждане на обезщетение за забава върху основното обезщетение, който поради своята акцесорност е поставен в зависимост от решението на съда  по основния правен спор.

На основание чл.8 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК страните дължат държавна такса в размер на 4 % върху техния дял, а именно – сумата от 1284,20 лв. за ищцата и 642,10 лв. за всеки от ответниците. Тъй като държавната  такса по исковете по сметки следва да бъде внесена след тяхното разглеждане, ответникът К. следва да заплати по сметка на съда държавна такса в размер на 100 лв. (по 50 лв. върху всеки от уважените спрямо него искове), а ответницата Ж. – държавна такса от 50 лв. (които държавни такси са определени по реда на чл. 1 от Тарифата за държавните такса, които се събират от съдилищата по ГПК). На основание 355 ГПК ответниците следва да заплатят на ищцата разноски за изготвяне на експертизите, свързани със статута, поделяемостта и оценката на имота съобразно дяловете си в имуществената общност, като ответницата Ж. следва да й заплати 25 лв.  по първата експертиза, а ответникът К. – общо 65 лв. и по двете назначени експертизи. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответниците дължат на ищцата направените разноски по исковете по сметки съразмерно на уважената част от тях, като ответникът К. следва да й заплати на това основание сумата от 556,63 лв. за адвокатски хонорар, а ответницата Ж. – 437,33 лв. също за адвокатски хонорар.

Поради изложените съображения и на основание чл. 235 ГПК  съдът

 

                                                             Р Е Ш И :                                     

 

ИЗНАСЯ НА ПУБЛИЧНА ПРОДАН следните недвижими имоти: едноетажна жилищна сграда с идентификатор …………… (…………..) с площ от 73 (седемдесет и три) кв.м.; едноетажна сграда с идентификатор ………… (………..), с площ от 59 (петдесет и девет) кв.м. с предназначение складова база; едноетажна сграда с идентификатор ……….. (……..)с площ от 16 (шестнадесет) кв.м., с предназначение складова база; и едноетажна сграда с идентификатор . (………..), със застроена площ от 12 (дванадесет) кв.м., с предназначение складова база, заедно с припадащите се идеални части от имота, в който са построени, а именно: поземлен имот с идентификатор …………… (……………) по кадастралната карта на гр. С., одобрена със заповед РД-18-66 от 02.06.2008 г. на изпълнителния директор на АГКК, с площ от 317 (триста и седемнадесет) кв.м. и с административен адрес: гр. С…, ул. “Д…” № ., със  стар идентификатор част от пл. № ., кв. ., при съседи: ПИ с идентификатори ……, …., …., …. и ….., които имоти са собственост на Н.В.А. с ЕГН ********** ***, Е.П.Ж. с ЕГН ********** *** и И.Б.К. *** при квоти: 1/2 ид.ч. за ищцата Н.В.А.,  1/4 ид.ч. за ответницата Е.П.Ж. и 1/4 ид.ч. за ответника И.Б.К..

Пазарната стойност на имота е 64210 /шестдесет и четири хиляди двеста и десет лв./ лв.

ОТХВЪРЛЯ като неоснователно искането на Н.В.А. с ЕГН ********** *** за възлагане на посочения по – горе имот.

             ОСЪЖДА Е.П.Ж. с ЕГН ********** *** да заплати на Н.В.А. с ЕГН ********** *** сумата от 274,89 лв. (двеста седемдесет и четири лв. и 89 ст.), представляваща част от полагащата се на Н.А. ½ от получен от ответницата наем за процесния имот през месеците от май 2006 г. до февруари 2011 г. (без месеците  септември и октомври 2010 г.), която част възлиза на сумата от 8,33 лв. месечно, заедно със законната лихва върху главницата от 274,89 лв. от датата на завеждане на исковата молба в съда – 12.04.2013 г.,  до окончателното й плащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за присъждане на главница за сумата над 274,89 лв.  до 466,48 лв. (т.е. за част от наемите в размер на 8,33 лв., получени за месеците от началото на исковата претенция - 09.05.2006 г., до 12.04.2008 г.) като погасен по давност, а за сумата над 466,48 лв. до 500 лв.  (т.е. за част от наемите в размер на 8,33 лв., получени за месеците септември и октомври 2010 г. и от м. март 2011 г. до крайния момент на исковата претенция 09.05.2011 г.) като неоснователен и недоказан.

            ОТХВЪРЛЯ като неоснователен и недоказан иска, предявен от Н.В.А. с ЕГН ********** *** против Е.П.Ж. с ЕГН ********** *** за присъждане на обезщетение за забава върху претендираната по – горе главница за периода от 09.05.2006 г. до 11.04.2013 г. в размер на 50 лв.

            ОСЪЖДА И.Б.К. *** да заплати на Н.В.А. с ЕГН ********** *** сумата от 299,88 лв. (двеста деветдесет и девет лв. и 88 ст.), представляваща част от полагащата се на Н.А. ½ от получен от ответника наем за процесния имот през месеците от  декември 2007 г. до декември 2010 г. (без м. юли 2010 г.), която част възлиза на сумата от 8,33 лв. месечно, заедно със законната лихва върху главницата от 299,88 лв. от датата на завеждане на исковата молба в съда – 12.04.2013 г.,  до окончателното й плащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за присъждане на главница за сумата над 299,88 лв. до 500 лв.  (т.е. за част от наемите в размер на 8,33 лв., получени за месец юли 2010 г. и от м. януари 2011 г. до крайния момент на исковата претенция 09.05.2011 г.) като неоснователен и недоказан.

            ОСЪЖДА И.Б.К. *** да заплати на Н.В.А. с ЕГН ********** *** обезщетение за забава върху посочената главница за периода от  01.10.2009 г. до 11.04.2013 г. в размер на 50 лв. (петдесет лв.)

            ОТХВЪРЛЯ като неоснователно искането на Н.В.А. с ЕГН ********** *** за солидарното осъждане на двамата ответници за заплащане на посочените по – горе суми.

            ОТХВЪРЛЯ като неоснователен иска, предявен от Н.В.А. с ЕГН ********** *** против Е.П.Ж. с ЕГН ********** *** и И.Б.К. *** за солидарното им осъждане да й заплатят сумата от 1000 лв., представляваща част от ползите, от които ответниците са я лишили в резултат на едноличното ползване на процесния имот за периода от 09.05.2006 г. до 09.05.2011 г., която сума от 1000 лв.  включва част от месечното обезщетение за този период в размер на 16,66 лв., както и обезщетение за забава върху тази сума за периода от 09.05.2006 г. до 17.04.2013 г. в размер на 100 лв. и законната лихва върху главницата от датата  на подаване на исковата молба в съда – 12.04.2013 г., до окончателното й плащане.

            ОСЪЖДА И.Б.К. *** да заплати на Н.В.А. с ЕГН ********** *** направените по делото разноски в размер на 65 лв. (шестдесет и пет лв.) за експертизи и  556,63 лв. (петстотин петдесет и шест лв. и 63 ст.) за адвокатски хонорар, като ОТХВЪРЛЯ искането за присъждане на разноски над посочените по – горе суми.

           ОСЪЖДА Е.П.Ж. с ЕГН ********** *** да заплати на Н.В.А. с ЕГН ********** *** направените по делото разноски в размер на 25 лв. (двадесет и пет лв.) за експертиза и   437,33 лв. (четиристотин тридесет и седем лв. и 33 ст.) за адвокатски хонорар, като ОТХВЪРЛЯ искането за присъждане на разноски над посочените по – горе суми.

ОСЪЖДА Н.В.А. с ЕГН ********** *** да заплати по сметка на СРС държавна такса за настоящото производство в размер на 1284,20 лв. (хиляда двеста осемдесет и четири лв. и 20 ст.), представляваща 4 % от стойността на нейния дял.

ОСЪЖДА Е.П.Ж. с ЕГН ********** *** да заплати по сметка на СРС държавна такса за настоящото производство в размер на 642,10 лв. (шестстотин четиридесет и два лв. и 10 ст.), представляваща 4 % от стойността на нейния дял. и 50 лв. (петдесет лв.) по уважените срещу нея искове по сметки.

ОСЪЖДА И.Б.К. *** да заплати по сметка на СРС държавна такса за настоящото производство в размер на 642,10 лв. (шестстотин четиридесет и два лв. и 10 ст.), представляваща 4 % от стойността на неговия дял. и 100 лв. (сто лв.) по уважените срещу него искове по сметки.

РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от  връчването му на страните пред Силистренски окръжен съд.

 

 

 

                                                                       РАЙОНЕН СЪДИЯ: ……………...

                                                                                                          /М. П./