РЕШЕНИЕ
№ 1323
гр. Пловдив, 22.07.2020 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - ПЛОВДИВ, І отделение, XXVII състав в публично заседание на двадесет
и пети юни през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЪР КАСАБОВ
при
секретаря Петя добрева, като разгледа докладваното от
Председателя адм. дело № 1717 по описа за 2019 год., за да се произнесе взе предвид следното:
І. За характера на производството,
жалбата и становищата на страните:
1. Производството е по реда на чл. 145 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 65 от Закона за общинската собственост
/ЗОС/.
2 Образувано е по жалба от „Луксор“
АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: гр. Пловдив, ***представлявано от В. Г. Л. .– изп. директор, срещу заповед № 19ОА-1170 от 28.05.2019
г. на кмета на община Пловдив, с която е наредено да се изземе от
оспорващия недвижим имот - частна
общинска собственост, находяща се в гр. Пловдив, ул. „Райно Попович“ № 4,
представляващ поземлен имот с к.и. № 56784.520.269 по КК и КР на гр. Пловдив, с
площ 222 кв., с трайно предназначение на територията: урбанизирана и с начин на
трайно ползване: ниско застрояване (до 10 м), за който поземлен имот е отреден
УПИ III – 774, кв. 502 по плана на Първа градска част - Пловдив, одобрен със
заповед № ОА-1022/01.06.1994г., ведно с построената в него сграда с
идентификатор 56784.520.269.1, със застроена площ 113 кв.м., актуван с Акт за
частна общинска собственост № 1936/12.03.2019г.
В
жалбата са изложени съображения за незаконосъобразност на оспорената заповед и се иска
нейната отмяна. Поддържа се, че е налице спор за собственост, който следва да
бъде решен по общия исков ред. Твърди се, че общинската собственост не е безспорно
установена. Сочи се, че „Луксор“ АД е универсален правоприемник на общинска
фирма „Луксор“ по активите и пасивите към 13.12.1992 г. През 1999 г. чрез
Общинската агенция за приватизация общинското дружество е продадено на „Луксор“
АД. Твърди се, че през 1985г. имотът е предаден за разпореждане и управление на
строителя на микрорайона по силата на Правилника за капитално строителство на
СМК – Второ строително управление (ВСУ). След завършване на строежа имотът
останал във владение на ВСУ, което било обединено с общинска фирма „Строител“,
която след прекратяването си била преобразувана в „Луксор“ АД. По силата на чл.
17а от ЗППДОбП (отм.) имуществото на общинското
предприятие било преминало към дружеството – жалбоподател. Сочи се, че
общинската администрация е признала факта на предоставените права на управление
във водената с дружеството кореспонденция. Иска се присъждане на сторените в съдебното
производство разноски.
3. Ответникът – кмета на община Пловдив, чрез
процесуалния си представител юрисконсулт Д., поддържа становище за неоснователността
на жалбата. Твърди, че са налице всички нормативно изискуеми предпоставки за
изземване на общинския имот, който се държи без правно основание. Претендира са
присъждане на юрисконсултско възнаграждение
4. Окръжна прокуратура - гр. Пловдив,
редовно уведомена за възможността за встъпване в настоящото производство, не
взема участие.
ІІ. За
допустимостта:
5. Жалбата е подадена в предвидения за
това, преклузивен процесуален срок и при наличието на правен интерес, поради
което се явява ДОПУСТИМА.
ІІІ. За
фактите:
6. Общински съвет –
Пловдив с решение № 55, взето с протокол № 8 от 11.07.1989 г., на основание чл.
11, ал. 3, т. 1, б. „б“ от Указ № 57 за стопанската дейност, образува общинска
фирма „Луксор“, със седалище и адрес на управление в гр. Пловдив, като фирмата
приема активите и пасивите на прекратената организация – Второ строително
управление СМК – Пловдив по баланса й към 30.04.1989 г.
7. Общински съвет –
Пловдив с решение № 185, взето с протокол № 19 от 23.10.1992 г., на основание
чл. 12 от Указа за стопанската дейност (отм.) във връзка с чл. 49 от Правилника
за приложение на Указа за стопанската дейност, прекратява общинска фирма
„Строител“ считано от 30.10.1992 г. и обявява същата в ликвидация. Активите и
пасивите на прекратената фирма по баланса се приемат от общинска фирма
„Луксор“. Извършените правни действия са отразени в Търговския регистър с
решение № 14413 от 16.11.1992г. по гр.дело № 688 по описа за 1989 г. на Окръжен
съд – Пловдив.
8. С решение № 4432
от 23.03.1993 г. по фирмено дело № 2594 по описа за 1993 г. на Окръжен съд –
Пловдив в Търговския регистър, по решение № 59, взето с протокол № 5 от
12.03.1993 г. на общински съвет – Пловдив, за преобразуване на ОФ ‚Луксор“ в
еднолично акционерно дружество, е вписано дружеството „Луксор“ ЕАД, което е
правоприемник на активите и пасивите на общинската фирма към 31.12.1992 г.
9. На 16.03.1999г. е сключен договор № А-04, по силата на
който общински съвет – Пловдив, чрез Общинска агенция по приватизация, продава
на „Луксор 97“ АД тридесет и три хиляди
и петстотин акции, представляващи 67 % от капитала на „Луксор“ ЕАД. Според чл.
4, т. 1 от договора купувачът е запознат с активите и пасивите на дружеството
към 30.09.1998 г. /дата на заверка на счетоводния баланс от експерт –
счетоводител/. Към договора е
съставено двустранно подписано Приложение № 3 от 16.03.1999г., в което са
описани активите на „Луксор“ ЕАД към датата на продажбата. Видно от
съдържанието на този протокол в т. I “Земя“ и т. II “Сгради“ не
фигурира имот с адрес: гр. Пловдив, ул. „Райно Попович” № 4.
10. Съставен е акт
за частна общинска собственост /АЧОС/ № 276 от
13.04.1999г., с който е актувано дворно място от около 250 кв.м. ведно с
двуетажна масивна сграда, с непостоянен градоустройствен статут (отчуждена, но
несъборена), находяща се в имот пл. № 774, попадащ в пар.
I- комплексно
застрояване, кв.
502 по плана на I гр. част,
одобрен със заповед № ОА-1022/01.06.1994г., с административен адрес: гр.
Пловдив, ул. „Райно Попович” № 4. Като правно основание
за съставяне на акта е посочен чл. 2, ал. 1, т.4 от Закона за общинската
собственост /ЗОС/ във вр. пар. 7, т.
3 от ПЗР на Закона за местното самоуправление и местната администрация
/ЗМСМА/, считано от 1991г. В графа десета на АЧОС „Разпореждания с имота (част
от имота)“ е вписан текст: „Община – Пловдив – „Пловдивинвест“
АД Ползва се от администрацията на ОФ „Луксор“. В графи 9 „Предоставени права
върху имота“ и графа 11 „Имотът е включен в капитала на търговско дружество“ не
са вписани данни.
11. Видно от справка
за включените в баланса на „Луксор“ ЕАД дълготрайни материални активи към
31.12.1997г., изготвена и подписна от главен счетоводител и изпълнителния директор
на дружеството, в активите не е отразен имот с местонахождение в гр. Пловдив,
ул. „Райно Попович” № 4.
Според
справка за включените в баланса на „Луксор“ ЕАД дълготрайни материални активи
към 01.01.1998 г., изготвена
и подписна от главен счетоводител и изпълнителния директор на дружеството, в
активите отново не е отразен имот с местонахождение в гр. Пловдив, ул. „Райно
Попович” № 4.
Според
писмо изх. № 85/27.04.1999г. от инж. В. Л.-
изпълнителен директор на „Луксор“ ЕАД, дружеството води задбалансово
на стойност 51125 лева, ползваната от 1973 г. за административна сграда,
постройка на ул. „Райно Попович” № 4.
12. С решение № 5452
от 23.08.1999 г. по фирмено дело № 2594 по описа за 1993 г. на Окръжен съд –
Пловдив в Търговския регистър, по протокол на Общото събрание на акционерите и
договор № А-04/16.03.1999 г., е вписано преобразуване на „Луксор“ ЕАД от еднолично акционерно
дружество в акционерно дружество с корпоративен състав.
13. С протокол от
27.02.2001 г. към чл. 22 от договор № А-04 общински съвет – Пловдив, чрез Общинска
агенция по приватизация, прехвърля на „Луксор 97“ АД и миноритарния остатъчен
пакет от акциите на „Луксор“ ЕАД.
14. Според скица №
15-739244/12.10.2018г., издадена от СГКК – Пловдив, в Кадастралната карта и
Кадастралните регистри /КК и КР/ на гр. Пловдив, одобрена със заповед №
РД-18-48/03.06.2009 г. на изпълнителния директор на АГКК, е отразен поземлен
имот КИ 56784.520.269 с площ 222 кв.м., номер по предходен план 774, кв. 502,
парцел III – 774, в който попада сграда КИ 56784.520.269.1 със
застроена площ 113 кв.м, бр. етажи 2, предназначение – друг вид сграда за
обитаване. Като собственик на имота и сградата в КР е вписана община Пловдив по
АЧОС № 276 от 13.04.1994 г. Носители на други вещни права не са отразени.
15. С констативен
акт № 64 от 07.11.2018г., съставен на основание чл. 80, ал. 2 от НРПУРОИ,
приета с Решение №172, взето с протокол № 15/27.05.2010 г. на Общински съвет - Пловдив,
служители в отдел УР при община Пловдив са констатирали, че недвижим имот,
находящ се в гр. Пловдив, ***представляващ ПИ с идентификатор 56784.520.269, с
площ 222 кв.м., ведно с построената в него сграда с идентификатор
56784.520.269.1 с площ 113 кв.м., брой етажи - 2, се държи без правно основание
от „Луксор” АД, ЕК ***, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, район
„Централен”, ***представлявано от В. Г. Л. ..
Служители
на община Пловдив са съставили обявление изх. № 18РЦ 654/08.11.2018г. и
протокол от същата дата за съобщаване на констативния акт на „Луксор” АД. За
изясняване на собствеността до „Луксор” АД е изпратено и писмо изх. № 18 РЦ 654
– (3) от 02.10.2018г. по описа на община Пловдив. В отговор е получено писмо
вх. № РЦ 654 – (4) от 31.10.2018г., в което В.Л.– в качеството на изп. директор
на „Луксор” АД, е заявил че процесният имот първоначално е бил частна
собственост, след което е бил отчужден със заповеди № 1000/29.07.1974г. и №
СД-142/04.10.1979г. на ОбНС Пловдив. През 1985 г. бил
предаден на СМК – ВСУ за разпореждане и оперативно управление като след
завършване на строителството преминал към Строително ремонтно предприятие,
чиито правоприемник е ОФ „Строител“. Имотът се управлява, стопанисва и поддържа
от „Луксор“ АД по силата на правоприемство. С молба изх. № 239/11.12.1998г. „Луксор“
ЕАД било изискало узаконяване правния статус на имота, но по неизвестни причини
това не е сторено. Последното е посочено и като причина имотът да не фигурира в
договор № А-04/16.03.1999 г. Към писмото липсва опис на представени документи.
Постъпило
е също писмо рег. № 18 РЦ 654 – (12)/07.02.2019г., с което В.Л.– в качеството
на изп. директор на „Луксор” АД, е уведомил община Пловдив, че основанието за
владение върху имота се съдържа в документацията по преобразуване и
приватизиране на общинските фирми и дружества и решенията по фирмените дела.
Също така отново е отбелязано, че още през 1998г. имотът е заявен за
узаконяване, но с писмо изх. № АО 10 Ц 353/12.01.2001 г. община Пловдив е
отказала процедура по създаване на постоянен градоустройствен статут.
16. Съставен е акт
за частна общинска собственост № 1936 от 12.03.2019 г., с който е актуван поземлен
имот КИ 56784.520.269 с площ 222 кв.м, за който поземлен имот е отреден УПИ III
– 774, кв. 502 по плана на Първа градска част – Пловдив, ведно с построената в
него сграда КИ 56784.520.269.1 със застроена площ 113 кв.м., бр. етажи 2,
предназначение – друг вид сграда за обитаване. Като правно основание за
съставяне на акта е посочен чл. 2, ал. 1, т.2 от ЗОС във вр. пар. 7, ал. 1, т. 3 от ПЗР на ЗМСМА и пар.
42 от ПЗР на ЗИДЗОС. В графа осма на акта като предходен е посочен АЧОС № 276/13.04.1999г,
а в графа 7 „Съсобственици“ не са вписани данни.
17. С писмо изх. № 19
Ф-2721/21.03.2019г. по описа на община Пловдив във връзка с констативен акт № 64 от 07.11.2018г. В.Л.– в
качеството на изп. директор на „Луксор” АД, е уведомен за образувано
производство по издаване на заповед по чл. 65 от ЗОС за изземване на поземлен
имот КИ 56784.520.269 и сграда КИ 56784.520.269.1 по КККР на гр. Пловдив, като
е предоставен 14 – дневен срок за доброволно освобождаване на имота. Писмото е
получено лично срещу подпис на 12.04.2019г.
18. Със заповед №
19ОА-1170 от 28.05.2019 г. кметът на община Пловдив, като е възприел отразената
в констативен акт № 64 от 07.11.2018г. фактическа обстановка и се е позовал на
данните в Приложение № 3 към договор № А-04/16.03.1999 г., е намерила за
установено, че „Луксор” АД държи без правно основание общинския имот, актуван с
АЧОС № 1936 от 12.03.2019 г., вписа в Служба по вписванията – Пловдив с вх.
рег. № 6957/19.03.2019 г., поради което на основание чл. 65 от ЗОС е наредил
неговото изземване.
IV. За правото:
19. Съгласно разпоредбата на чл.65, ал. 1 от ЗОС: „Общински имот, който се владее или държи без основание, не се използува по предназначение или необходимостта от него е отпаднала, се изземва въз основа на заповед на кмета на общината“.
С този текст на закона се въвежда особен административен ред за защита правото на общинска собственост, уреден в отклонение от общо установените в действащото гражданско законодателство вещноправни способи за защита. Несъмнено отчитайки особения характер и предназначение на общинската собственост, законодателят е уредил бърз и ефикасен метод за нейната защита, установяващ правомощие за административния орган, с едностранно властническо волеизявление, изпълнимо по административен ред, да възстанови собственическите права на общината, накърнени от противоправното поведение на всяко трето лице, изразяващо се в неоснователно владение или държане на общински имот, ползването му не по предназначение или при отпаднала нужда.
Посочената материалноправна разпоредба изисква наличие на три кумулативни предпоставките, за да се пристъпи към изземване по административен ред: 1) предмет на изземване да е имот - общинска собственост, 2) същият да се владее или държи без основание, да се ползва не по предназначение или нуждата от него да е отпаднала и 3) да се издаде заповед от кмета на общината.
Отделно по правилото на чл. 80, ал. 2 от Наредбата за реда за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество, приета с решение № 172 по протокол № 15 от 27.05.2010г. на ОбС Пловдив, заповедта за изземване се издава въз основа на констативен акт, съставен от длъжностни лица от общинската администрация.
20. Според пра. 7, ал. 1, т. 3 от ПЗР на
ЗМСМА с влизане в сила на този закон (считано от 17.09.1991 г.) преминават
в собственост на общините държавни имоти - незастроени парцели и имоти в
селищните територии, предназначени за жилищно строителство, обществени,
благоустройствени и комунални мероприятия, придобити чрез отчуждително
производство, с изключение на подлежащите на връщане на предишните им
собственици. Изключение от това правило е предвидено в ал. 2 на същата правна
норма (ред. ДВ, бр. 49 от 1995 г.), според която не преминава в собственост на
общините имущество по ал. 1, което е включено в капитала, уставния фонд или се
води по баланса на търговско дружество, фирма и предприятие с държавно
имущество.
По правилото
на чл. 17а от Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински
предприятия (отм.) при
преобразуваните държавни предприятия в еднолични търговски дружества с държавно
имущество имуществото, предоставено за стопанисване или управление на тези
предприятия с акта на преобразуването, се предоставя в собственост на тези
дружества, освен ако в него не е предвидено друго.
Съгласно чл.
56, ал. 1 от ЗОС за общинските имоти се съставят актове за общинска собственост.
По правилото на чл. 59, ал. 1 от ЗОС при
влизане в сила на кадастрална карта за имотите - общинска собственост, се
съставят нови актове за общинска собственост, в които се посочват номерът и
датата на предходно съставените актове за общинска собственост.
Според чл.
19 от Закона за собствеността правото на собственост върху държавни и общински
недвижими имоти може да се установява и с документ, издаден въз основа на
книгите, които се водят за тези имоти.
21. При тази фактическа и правна
обстановка съдът намира, че оспореният административен акт е издаден от
материално и териториално компетентен орган, в предписаната от закона форма,
съдържаща дължимите фактически и правни основания, без да са допуснати
съществени процесуални нарушения. На оспорващия е осигурено правото да вземе
участие в производството и възраженията му са обсъдени от административния
орган. Налице е първата кумулативна процесуална представка – изземването е
основано на изрична заповед, издадена от компетентен орган. Налице са и
материалноправните предпоставки за издаване на заповедта. Първата от тези
предпоставки е удостоверена с представените АЧОС № 276 от 13.04.1999г. и № 1936 от 12.03.2019 г., чиято доказателствена
сила не бе разколебана. Оспорващият не ангажира противопоставим и редовен от
формална страна титул, който да доказва правото му да държи, респ. владее и
ползва процесния имот. Липсата на основание за ползване по смисъла на чл. 65,
ал. 1 от ЗОС означава да не е налице създадена (по силата на закон, съдебен или
административен акт, или по волята на страните) правна връзка, респ. да не е
налице гарантирана от закона правна възможност за противопоставяне на
самостоятелни потестативни права от страна на лицето
което владее или държи имота. Между страните не възниква спор относно оригинерния способ за приобщаване на процесния имот към
състава на държаната собственост, а именно въз основата на отчуждително
производство. Спори се относно обстоятелството преминал ли е същият в патримониума на община Пловдив – считано от 1991 г., или
законоустановеният транслативен ефект не е настъпил
поради наличието на хипотезата по чл. 17а от ЗППДОбП
отм. В подкрепа на последната теза от страна на оспорващия не са ангажирани
доказателства в административната фаза. Такива не се представиха и пред съда,
въпреки че процесуална възможност за тяхното дирене бе предоставена
многократно. Следва да се отбележи, че до колкото с твърденията си оспорващият
се стреми да черпи благоприятни за себе си правни последици, то изцяло негова е
й доказателствената тежест да установи обективното им проявление. В тази насока
са и дадените от съда изрични
указания. При липсата на доказателства за заявените вещни права съдът е длъжен
да приеме, че същите не са безспорно установени. Видно от изхождащите от самото
дружество счетоводни документи (справки за ДМА), процесният
имот не се е водил в активите на „Лукоср“ ЕАД към момент
на приватизацията на дружеството. Това обстоятелство се потвърждава и от
съдържанието на Приложение № 3 към договора за приватизация № А-04/16.03.1999
г., на което се е позовал и административният орган. Не се ангажираха
доказателства за активите на общинска фирма „Луксор“ към 31.12.1992 г., който
момент се явява релевантен относно соченото от оспорващия правоприемство. В първичния
акт за частна общинска собственост от 1999 г. не е вписано обстоятелство имотът
да е бил включен в капитала на търговско дружество, нито са отразени
предоставени права за управление. Записът в графа „Разпореждания с имота (част
от имота)“ сочи едно фактическо положение
- имотът се ползва от администрацията на ОФ „Луксор“, без да съдържа
данни за акт за разпореждане, срок и право. Актове за общинска собственост
нямат конститутивен ефект, т.е. не създават права, а
само констатират тяхното съществуване.
При липсата на акт, с който имотът да е предоставен за стопанисване или
управление на общинската фирма, респ. при липсата на доказателства към акта за
преобразуването, че имота е включено в капитала, уставния фонд или се води по
баланса на предприятие с общинско имущество, изолираният запис в акта за
общинска собственост не е годен да създаде заявените от оспорващия вещни права.
В тази насока е ирелевантно и наличието на изявления
във водената с общинската администрация кореспонденция, че имотът е бил
предоставен за управление на ОФ „Луксор“, доколкото предоставянето за стопанисване
или управление е резултата от изрично изразена воля от компетентен
административен орган, облечена в законоустановена
форма. Подобен акт от страна на оспорващия не бе представен, нито бе
индивидуализиран с дата, номер и издател. От друга страна задбалансовото завеждане на актив не е предвидено като
правен способ за доказване на вещни права. Напротив според счетоводните правила
този подход се прилага за чужди материални дълготрайни активи и чужди
материални запаси, които по някаква причина са в предприятието. По смисъла на
Счетоводен стандарт № 16 дълготрайни материални активи са установими
нефинансови ресурси, придобити и притежавани от предприятието. След като
оспорващият не притежава противопоставим
титул за собственост съдът е обвързан да се съобрази с представения и редовен
от формална страна акт за частна общинска собственост. Повдигнатите възражения
за наличие на спор за материално право са
извън предмета на настоящия съдебен контрол и подлежат на разглеждане и
решаване в рамките на общия исков процес. Настоящото производство не може да
има за предмет изследване на факти и обстоятелства (включително тези по чл. 17а
от ЗППДОП отм.), свързани с признаването или отричането на вещни права със
силата на присъдено нещо. В този аспект, съдът намира, че следва да бъде
съобразено Постановление № 8/1979 г. от 06.03.1980 г. на Пленума на Върховния
съд, което е с характер на задължителна съдебна практика по смисъла на чл. 280,
ал. 1, т. 1 от ГПК, а именно: „Незаконно е владението (държането), когато
лицето по време на издаването на заповедта за изземване няма юридическо
основание за упражняваната фактическа власт върху имота. Обстоятелството, че
лицето е заело имота въз основа на юридическо основание, е без значение, щом
по-късно това основание е отпаднало, прекратено, изтекъл е срокът му и по време
на издаването на заповедта не съществува.
Заповедта за
изземването на имоти по реда на чл. 16 от ЗС, която цели да даде бърза и
ефикасна защита на социалистическата собственост, не решава въпроса за правата
със сила на присъдено нещо. Ако лицето, от което се изземва имотът, претендира
да има права да го владее (държи), то може да установи правата си по общия
исков ред.“
В
производството по чл. 65, ал. 1 от ЗОС административният орган действа при
условията на обвързана компетентност, т.е. когато са налице изброените в
хипотезата на посочената норма предпоставки за него възниква не само правна
възможност, но и задължение да издаде заповед за изземване на имота. В случая
действията по изземване на общинския имот не са предприети самоволно или не по
установения ред, а се явяват следствие от правна норма, която ги допуска, т.е.
не е налице нарушение на чуждо право, при положение че има законово основание
за проведената административна защита. Трайна е и актуалната съдебна практика,
че наличието на каквито и да е спорове, касаещ имуществените отношения между
страните на са преюдициални досежно
законосъобразността на заповедта, която е за изземване на имот, който се държи
без правно основание. Споровете за собствеността върху процесния имот са неотносими към настоящия правен спор и тяхното изследване е
ирелевантно за преценката относно законосъобразността на акт с правно основание
чл. 65, ал. 1 ЗОС /така Решение № 10342 от 23.10.2006 г. на ВАС по адм. д. №
3764/2006 г., III о.; Решение № 8338 от 12.06.2013 г. на ВАС по адм. д. №
10923/2012 г., III о.; Решение №10608 от 15.07.2011 г. на ВАС по адм. д. № 4455
/ 2011 г./. Определящо в случая е дали се доказва от формална страна имотът да
е общинска собственост към дата на издаване на акта, а не дали преди или след
това са оспорени собственическите права на общината. Релевантно ще бъде
единствено обстоятелството, ако в хода на административната фаза или при
съдебното дирене се представят доказателства за успешно проведена искова защита
с влязъл в сила съдебен акт, който да признава със сила на присъдено нещо вещноправната претенция на оспорващия спрямо общината –
такива нови факти в случая не са налице. В този аспект се установя и наличието
на втората материланоправна предпоставка – имотът
частна общинска собственост се държи, респ. владее от оспорващия без правно
основание.
Не се
установява и нарушение на принципа за съразмерност, залегнал в чл. 6 от АПК, доколкото
със заповедта не се цели да бъдат засегнати права на адресата в степен
по-голяма от необходимото за изпълнение на законово установените правомощия на административния
орган.
22. Мотивиран
от горното, при проверката по чл. 168 от АПК, съдът намира, че оспореният
административен акт е валиден, издаден в предписаната от закона форма без
допуснати съществени процесуални нарушения, в съответствие с материалноправните
разпоредби и целта на закона, поради което подадената срещу него жалба се явява
неоснователна
V. За разноските
23. Предвид изхода на делото претенцията на ответника за присъждане
на разноски се явява основателна. По
реда на чл. 78, ал. 8 от Гражданския процесуален кодекс във вр. чл. 37 от
Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ
/обн., ДВ, бр.5 от 17.01.06г./, настоящият състав определя юрисконсултско възнаграждение
в размер на 100 лева.
Ето защо, Съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Луксор“
АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: гр. Пловдив, ***представлявано от В. Г. Л. .– изп. директор, срещу заповед № 19ОА-1170
от 28.05.2019 г. на кмета на община Пловдив.
ОСЪЖДА „Луксор“ АД, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ***представлявано от В.
Г. Л. .– изп. директор, да заплати на община Пловдив
сумата от 100 (сто) лева, представляваща направени по делото разноски.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Върховния административен съд на Република България в четиринадесет дневен срок
от съобщаването на страните за неговото изготвяне.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: