Решение по дело №1926/2018 на Окръжен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ ………./17.07.2020 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание на четиринадесети юли две хиляди и двадесета година, в състав:

 

 

СЪДИЯ: ЦВЕТА ПАВЛОВА

 

при секретар Мая Петрова,

като разгледа докладваното от съдията

търговско дело № 1926 по описа на ВОС за 2018 год.,

за да се произнесе, взе предвид следното:

          Производството се разглежда като ТЪРГОВСКИ СПОР /чл. 365 т.1 ГПК /.

Производството по делото е образувано по предявен от „МЕХТРАНСКОМЕРС“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ж.к. „Манастирски ливади“, ул. „Луи Айер“ бл. 113, вх.А, ет.1, ап.1, представлявано от управителя Мария Георгиева Атанасова, срещу „СОГАРД“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Варна, ул. „Острава“ № 14, представлявано от управителя Гарбис Закар Москофян, иск с правно основание чл. 55, ал.1 предл.трето ЗЗД за осъждане на ответното дружество да заплати на ищеца сумата от 29 572.15 лева, представляваща частична претенция от сума в размер на 118 288.59 лева, съставляваща платена цена по развален от ищеца договор за възстановяване на обект от 09.11.2017 год., която сума от 29 572.15 лева съставлява част от втора вноска по договора, за която е издадена фактура № 49/13.12.2017 год., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на исковата молба.

Искът е основан на твърдения, че между ищеца и ответника е налице сключен договор за възстановяване на обект от 09.11.2017 год., по силата на който ответното дружество, в качеството му на изпълнител, се е задължил да извърши СМР на съществуващ обект с площ от 700 кв.м., като в договора са посочени и конкретните СМР, срещу възнаграждение в общ размер от 123 217.28 лева без ДДС. Излага се, че възложителят е платил на изпълнителя по б. път първите три вноски, уговорени по чл.6.2 и възлизащи в общ размер на 118 288.59 лева с ДДС, както следва: по фактура № 42/09.11.2017 год. – 29 572.15 лева с ДДС, фактура № 49/13.12.2017 год. – 44 358.22 лв. с ДДС и фактура № 52/02.01.2018 год. – 44 358.22 лева с ДДС. Въпреки горното обаче се твърди, че изпълнителят не е изпълнил задълженията си по договора в срока по чл. 2.2 /а именно до 09.01.2018 год./, нито след този срок е налице изпълнение. Поради това, с нотариална покана с рег. № 6903/26.09.2018 год. на нотариус Павлина Симеонова възложителят е дал нов 30 дневен срок за изпълнение с предупреждение, че при неизпълнение договорът ще се счита за развален. Нотариалната покана е връчена на 23.10.2018 год., при условията на чл.50, ал.4 ГПК, но изпълнение в указания срок не е постъпило. С оглед последвалото разваляне на договора, платените суми се явяват платени на отпаднало основание и се претендира връщането им, като искът е предявен частично за сумата от 29 572.15 лв.

 

В срока по чл.367 ГПК, ответното дружество, редовно уведомено по  реда на чл.50, ал.4 ГПК, не депозира писмен отговор.

В о.с.з., ищецът, чрез процесуалния си представител адв. М., моли за постановяване на решение, с което да се уважи предявения иск и да се присъдят сторените по делото разноски.

В о.с.з., ответникът, чрез пълномощника си адв. В., моли за отхвърляне на исковата претенция като неоснователна и недоказана.

 

Предварителните въпроси и допустимостта на производството са разрешени в определение № 639/19.02.2019 год. по чл. 374 ГПК.

 

Варненският окръжен съд, въз основа на твърденията и възраженията на страните, с оглед събраните по делото доказателства и по вътрешно убеждение, формира следните фактически изводи:

Не е спорно между страните, а и видно от представените по делото писмени доказателства е, че същите са страни и по договор за възстановяване на обект от 09.11.2017 год., по силата на който ответникът се е задължил, в качеството си на изпълнител по процесния договор да извърши възложените му от ищеца СМР на съществуващ обект с площ 700 кв.м., находящ се в поземлен имот с идентификатор 10135.5501.298 по КК и КР, одобрени със Заповед РД-18-73/23.06.2008 год. и с местонахождение гр. Варна, р-н „Аспарухово“, Южна промишлена зона. Отделните СМР са подробни изброени в петнадесет подточки от раздел I.

Видно от съдържанието на т.2.2 от договора страните са уговорили краен срок за изпълнението му, който изтича след два месеца от датата на сключването му (09.11.2017 год.), следователно e изтекъл на 09.01.2018 год.

Цената и начина на плащане са уговорени в Раздел VI, като по силата на т.6.1 общата цена за възстановяване на обекта е в размер на 63 000 евро или 123 217.28 лева без ДДС (90 евро/кв.м. при обща площ на обекта 700 кв.м.). Плащането й е разсрочено на четири вноски, платими по следния начин: 20 % от договорената цена или 24 643.46 лева без ДДС при сключване на договора; 30 % от цената или 36 965.18 лева без ДДС при завършване на изброените в   т.1.1 – т.1.7 вкл. СМР; 30 % от цената или 36 965.18 лева без ДДС при завършване на всички уговорени СМР и 20 % или 24 643.46 лева без ДДС при издаване на обекта.

 Договорът е подписан за изпълнителя „СОГАРД“ ООД от търговския му пълномощник С.С.Д., чиято представителна власт за валидно обвързване на упълномощителя по процесната сделка се установява от приложено по делото пълномощно с нотариална заверка на подписа и съдържанието (л.120-121), т.8 от същото, предвиждаща правото му да подписва от името и за сметка на ответното дружество всякакви търговски договори, с когото намери за добре и при условия, каквито намери за добре.

Видно от приложените по делото фактури и платежни документи възложителят и настоящ ищец е заплатил по сметка на ответното дружество първите три от предвидените общо четири вноски по договора, а именно: 29 572.15 лева с ДДС по фактура № 42/09.11.2017 год. с платежно нареждане от 10.11.2017 год.; 44 358.22 лева с ДДС по фактура № 49/13.12.2017 год., платени с платежно нареждане от 14.12.2017 год. и  44 358.22 лева с ДДС по фактура № 52/02.01.2018 год., платени с платежно нареждане от 04.01.2018 год.

Проведената по делото съдебно-счетоводна експертиза не дава отговор на поставените въпроси дали посочените суми са постъпили на съответните дати по банкова сметка *** „СОГАРД“ ООД и тя е заверена с тези плащания, съответно дали са осчетоводени при ответника, поради непредставяне на счетоводна документация от страна на ответното дружество, но вещото лице сочи, че от представените от ищеца извлечения от разплащателната му сметка в „БАНКА ДСК“ ЕАД, с IBAN ***, от която са наредени процесните суми, се установява, че по същата банкова сметка *** „СОГАРД“ ООД в „УниКредит Булбанк“ АД, с IBAN ***, са превеждани суми и по други договори между страните. Посочено е също, че „МЕХТРАНСКОМЕРС“ ООД като получател на процесните фактури е ползвало данъчен кредит съгласно Уведомление за приемане на справка-декларация по ЗДДС и дневник за покупки за данъчен период м.февруари 2018 год.

 На ответника е връчена нотариална покана от 26.09.2018 год. по реда на чл. 50, ал.4 ГПК от Иван Фотев, помощник-нотариус при нотариус Павлина Симеонова, с рег.№ 335 при НК, чрез залепване на уведомление, като двуседмичният срок за получаването й от канцеларията на нотариуса е изтекъл на 22.10.2018 год. С нея ищецът е предоставил на ответника 30-дневен срок от получаване на поканата (съотв., считано от 23.10.2018 год.) да завърши възстановяването на обекта съгласно сключения договор, след безрезултатното изтичане на който, ще счита договорът за развален.

 По делото не са ангажирани доказателства във връзка с изпълнението на процесния договор от страна на ответното дружество – изпълнител.

 

 Въз основа на горната фактическа установеност, настоящият състав на Варненски окръжен съд формира следните правни изводи:

Предявеният иск черпи правното си основание в разпоредбата на чл. 55, ал.1, предл. 3 ЗЗД.

           Съобразно задължителната съдебна практика при предявен иск с правно основание чл.55, ал.1, предл.3 ЗЗД, имащ за предмет претенция за връщане на платена на основание развален договор цена, в тежест на ищеца е да докаже освен наличието на валидна облигационна връзка и нейното разваляне по съответния ред, също и факта на извършеното плащане, което претендира да му бъде върнато. В тежест на ответника е да докаже наличието на основанието да я задържи, т.е. наличие на съществуваща помежду им договорна връзка и изпълнение на своята насрещна престация по нея.

           В разглежданият случай, страните са сключили Договор за възстановяване на обект от 09.11.2017 год., чийто предмет е извършване от страна на ответника, на възложени от ищеца СМР, който съдът намира за валиден и обвързващ страните по него. Въпросният договор, съдържа съществените елементи на договор за изработка поради което по отношение на него са приложими специалните разпоредби на чл. 258 - чл. 269 от ЗЗД и общите такива, визирани в  разпоредбите на чл.55 и чл.87 от ЗЗД.

Както се посочи по-горе, по делото са представени доказателства, видно от които ищецът е заплатил сумата от 29 572.15 лева с ДДС, съставляваща част от втора вноска по договора, за която е издадена фактура № 49/13.12.2017 год. на обща стойност 44 358.22 лева с ДДС, който факт не се оспорва от ответника. Макар проведената по делото съдебно-счетоводна експертиза да не дава отговор на въпроса дали сметката на ответника е заверена с посочената сума на датата, на която ищецът е извършил плащането (14.12.2017 год.), то при липса на спор между страните по този въпрос и като отчита посоченото от вещото лице досежно предшестващи парични преводи, извършвани от ищеца по същата банкова сметка ***, съдът намира, че претендираната сума е платена от ищеца на ответника.

При това положение, последният следва да докаже основание за задържане на процесната сума, респективно изпълнение на поетите с договора задължения, чието естество да изключва правото на ищеца да развали договора, съотвeтно да получи връщане на даденото. Ответникът не ангажира доказателства, от които да се установява изпълнение на задълженията му по договора, както по време на неговото действие, така и след прекратяването му, вкл. и след връчване на представена по делото нотариална покана от ищеца, даваща подходящ според обстоятелствата срок за изпълнение на възложената работа.

При липса на доказателства в горния смисъл и като съобразява приложената по делото нотариална покана, изпратена след изтичане срока на договора, съдът приема, че на основание чл. 87, ал.1 ЗЗД, процесният договор е развален с изтичането на предоставения на ответника 30-дневен срок за изпълнение на всички възложени СМР, което с оглед датата на връчване на поканата до ответното дружество (23.10.2018 год.) е станало на 21.11.2018 год. С отпадане с обратна сила на основанието за извършеното от ищеца плащане се е осъществила хипотезата на чл.55, ал.1, пр.3 от ЗЗД, тъй като отпада и причината за неговото задържане от ответника. Безспорно установено е по делото, че ответникът е получил плащане на част от общо уговореното възнаграждение, или сумата от 29 572.15 лева с ДДС, представляваща част от дължима втора вноска по договора. В тежест на ответника е било да установи наличие на основание за задържане на платеното, което в случая не е сторено.

Предвид изложеното съдът приема, че следва да се уважи иска за осъждане на ответника да върне претендираната част от възнаграждението по разваления договор.

           Съобразно изхода от спора и направеното от ищеца „МЕХТРАНСКОМЕРС“ ООД искане, съгласно списък по чл. 80 ГПК, на основание чл.78, ал.1 ГПК, ответникът „СОГАРД“ ООД, следва да бъде осъден да му заплати сторените пред настоящата инстанция разноски, за които са представени доказателства за реално извършени такива, а именно разноски за платени държавни такси за образуване на производството, за издаване на съдебно удостоверение и за издаване на обезпечителна заповед, депозит за вещо лице и адвокатско възнаграждение, платено изцяло по б. път, чиито общ размер възлиза на 2 843 лева.

            Не подлежат на присъждане претендираните разноски за обезпечително производство (т.5 и т.6 от представения списък по чл. 80 ГПК). Съобразно разрешението дадено в т.5 от ТР № 6 от 06.11.2013 год. по тълк. дело № 6/2012 год. на ОСГТК на ВКС, на присъждане в исковото производство подлежат разноските направени в обезпечително производство, без да е направена разлика между обезпечаване на бъдещи и вече предявени искове, но не и разноски направени в изпълнително производство, каквито представляват претендираните от ищеца разноски за такса за образуване на изпълнителното производство и възнаграждение за адвокат в изпълнителното производство, образувано въз основа на издадената по делото обезпечителна заповед. Разноските по налагане на допуснатите обезпечителни мерки са разноски по изпълнителното дело, които следва да се съберат чрез съдебния изпълнител /така Определение № 845 от 05.12.2011 год. на ВКС по ч.т д. № 648/2011 год., I т.о., ТК; Определение № 876 от 02.12.2014 год. на ВКС по ч.т.д. № 3490/2014 год., I т.о., ТК, както и Определение № 336 от 21.07.2016 год. на ВКС по ч.т.д. № 874/2016 год., I т.о., ТК/.

 

Воден от горното, СЪДЪТ

 

Р Е Ш И :

 

ОСЪЖДА „СОГАРД“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Варна, ул. „Острава“ № 14, представлявано от управителя Гарбис Закар Москофян, ДА ЗАПЛАТИ на „МЕХТРАНСКОМЕРС“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ж.к. „Манастирски ливади“, ул. „Луи Айер“ бл. 113, вх.А, ет.1, ап.1, представлявано от управителя Мария Георгиева Атанасова, по банкова сметка *** „БАНКА ДСК“ ЕАД, IBAN: ***, сумата от 29 572.15 лева представляваща частична претенция от сума в размер на 118 288.59 лева, съставляваща платена цена с ДДС по развален от ищеца договор за възстановяване на обект от 09.11.2017 год., която сума от 29 572.15 лева съставлява част от втора вноска по договора и за която е издадена фактура № 49/13.12.2017 год., на основание       чл. 55, ал.1 пред.3 ЗЗД, ведно със законната лихва върху главницата, начиная от датата на исковата молба /05.12.2018 год./ до окончателно изплащане на сумата, на основание чл.86 ЗЗД.

ОСЪЖДА „СОГАРД“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Варна, ул. „Острава“ № 14, представлявано от управителя Гарбис Закар Москофян,  ДА ЗАПЛАТИ на „МЕХТРАНСКОМЕРС“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ж.к. „Манастирски ливади“, ул. „Луи Айер“ бл. 113, вх.А, ет.1, ап.1, представлявано от управителя Мария Георгиева Атанасова, по банкова сметка *** „БАНКА ДСК“ ЕАД, IBAN: ***, сумата от 2 843 лева, представляваща сторени съдебно-деловодни разноски пред настоящата инстанция, на основание чл.78, ал.1 ГПК.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Варненски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването на препис  на страните.

 

ПРЕПИС от решението да се обяви в регистъра по чл. 235, ал.5 ГПК

 

         СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: