Р
Е Ш Е Н И Е
гр. София, 24.11.2020 г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ПЪРВО ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 19 състав, в публично заседание на двадесет и шести октомври две
хиляди и двадесета година в състав:
Съдия: Невена Чеуз
при секретаря Радослава
Манолова, разгледа докладваното от съдия Чеуз гр. д.
№ 12 224 по описа за 2018 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Субективно и обективно кумулативно съединени
искове с правно основание чл. 226 ал.1 от КЗ/отм./ и чл. 86 ал.1 от ЗЗД.
В исковата молба на Х.А.Х. и Б.К.П., действаща чрез законния си
представител Х.А.Х. се твърди, че на 29.03.2015 г., около 06.30 часа, на път І,
Е–79 в центъра на гр. Кресна е осъществено ПТП от М.С.О., при което загинал К.К.П.. Твърди се, че ищците са съответно низходяща и лице, с
което починалият приживе е живеел на съпружески начала. Вината на извършителката била установена с влязла в сила присъда от
наказателния съд. Твърди се, че със смъртта на К.П. ищцата Х. загубила
най-близкия си човек, който олицетворявал всичко, за което мечтаела. Твърди се,
че се запознала с него през 2012 г. и скоро след това заживели заедно. Животът
им бил спокоен, без скандали, единственото й притеснение било, че не можела да
зачене. На 24.10.2014 г. претърпяла гинекологична операция, която да увеличи
шансовете й да зачене. В деня на погребението на К.П., ищцата Х. повръщала и
имала болки в корема. Десет дни след смъртта му имала час за гинеколог, на
който не отишла. Направила си тест за бременност, който се
оказал положителен. Твърди се, че бременността й била тежка, а вследствие на
преживения стрес отключила хипертония, което наложило често болнично лечение.
Твърди се, че въпреки изминалия период от време ще носи мъката от смъртта на К.П.
до края на дните си. Твърди се в исковата молба, че детето й вече познава баща
си от портрета му, който виси в къщи и от нейните разкази за него. Твърди се,
че детето получава наследствена пенсия в размер на 108 лв. респ. на 150 лв. от 01.01.2018
г.
Предвид тези фактически твърдения ищците са мотивирали правен интерес от
предявяване на исковете и искат от съда да постанови решение, с което да осъди
ответното дружество, като застраховател по риска „ГО” на водача на лек
автомобил „Мерцедес А 170”, да им заплати сумата от по 300 000 лв. –
обезщетение за неимуществени вреди за всяка една от ищците, сумата от по
91 471, 15 лв. – обезщетение за забава върху тези главници, считано от
10.05.2015 г. – 09.05.2018 г., сумата от 75 600 лв. – обезщетение за
имуществени вреди от загубата на издръжка на ищцата Б.П. по 350 лв. месечно до
навършване на пълнолетие на същата, сумата от 23 050, 73 лв. – обезщетение
за забава върху тази главница за периода 10.05.2015 г. – 09.05.2018 г.
Претендира се законна лихва и сторени разноски, съобразно списък по чл. 80 от ГПК.
Ответникът ЗАД „ОЗК З.“ АД, редовно уведомен,
е депозирал писмен отговор в срока по чл. 367 ал.1 от ГПК с релевирани
в същия възражения, включително възражение за съпричиняване.
Претендира разноски, съобразно депозиран списък по чл. 80 от ГПК.
Депозирани са допълнителна искова
молба респ. допълнителен отговор към същата.
В открито съдебно заседание исковете се поддържат от адв.
Н. и адв. Х.
Възраженията на ответното дружество се
поддържат от адв. И.и адв. Т..
По делото като трето лице помагач на ответника е конституирана М.С.О.,
редовно уведомена, не изразява становище по исковете и не изпраща процесуален
представител в открито съдебно заседание.
Съдът, след като обсъди
доводите на страните и прецени събраните по делото
доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност с оглед нормата на чл. 235 ал.2 и ал.3 от ГПК и съобразно приетият доклад
по делото,
прие за установено
следното от фактическа и правна страна:
Нормата на чл. 223
ал.1 от КЗ/отм./ установява, че с договора за
застраховка "Гражданска отговорност" застрахователят се
задължава да покрие в границите на определената в договора сума отговорността
на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и
неимуществени вреди, а разпоредбата на чл.
226 от КЗ/отм./ предоставя право на увредения,
спрямо който застрахованият е отговорен да иска обезщетението пряко от
застрахователя.
Правно
релевантните факти по отношение на предявения иск са установяване на договорно
правоотношение по договор за застраховка, покриващ риска «Гражданска отговорност», сключен между деликвента и ответното дружество,
противоправно деяние на деликвента,
от което са настъпили вредни последици, които са в причинно-следствена връзка с деянието, техният вид респ. размер и период по отношение имуществените
вреди. Същите, съобразно правилата за разпределяне на доказателствената тежест,
подлежат на установяване от ищеца.
В тежест на ответника е да
обори законоустановената презумпция за виновност, залегнала в нормата на чл. 45 ал.2 от ЗЗД.
Страните по делото не са формирали спор относно обстоятелството, че ответникът – застраховател е в застрахователно
правоотношение, покриващо риска «гражданска
отговорност» по отношение лек автомобил
«Мерцедес А 170» с рег. № ******.
Страните не са формирали спор относно факта на осъществяване на
ПТП-то и неговите участници.
От представената по делото
присъда 1036/23.02.2017 г. На ОС – Благоевград, постановена по нохд 16/2017 г. и влязла в сила
на 15.11.2017 г., се установява, че М.С.О. е призната за виновна в това, че на
29.03.2015 г., около 06.30 часа, на първокласен път -1, Е-79, в участъка на километър 398+500, в центъра на
гр. Кресна, при управление на лек автомобил
«Мерцедес А-170» с рег. № ******, движейки
се в посока от гр. Сандански
към гр. Благоевград, е нарушила
установените в ЗДвП
правила, а именно чл. 21 ал.1 от , в резултат на което е допуснала ПТП и по непредпазливост
е причинила смърт на повече
от едно лице, а именно – К.К.П. и на Д.Г.С. и средни телесни повреди на повече от едно лице като деянието е извършено в пияно състояние /с концентрация на алкохол
в кръвта 1.00 промила/. С оглед нормата на чл. 300 от ГПК присъдата на наказателния съд е задължителна за настоящия граждански състав досежно деянието, неговата противоправност и вината на извършителя.
Настъпилите вреди /фактът на смъртта/, както и причинно-следствената връзка
между деянието и вредите се установяват от КСМАТЕ, изслушана по делото, която
установява, че причината за смъртта на К.П. се дължи на несъвместимо с живота
увреждане на жизнено важни органи от гръдна и коремна травми – разкъсване на
аортата и на черния дроб.
Ищците са съответно лице, живеещо на съпружески начала и низходяща от първа
степен на починал в ПТП, предвид което притежават активна материалноправна
легитимация да претендират репарация на причинените им, вследствие смъртта на
техния съжител и баща, вреди. Същите са от кръга на близки родственици,
посочени в Постановления на
Пленума на ВС №№ 4/1961 г., 5/1969 на ВС и 2/1984 г., които настоящият съдебен състав следва да съобрази. Процесуално легитимирана е и малолетната ищца, действаща чрез
своя законен представител, доколкото същата е била зачената, но неродена към
момента на настъпване на ПТП като правото й на обезщетение възниква от момента
на раждането, с оглед на обстоятелството, че детето е родено живо и
жизнеспособно /решение 254/29.01.2013 г. по т.д. 32/2012 г. на Второ ТО на
ВКС/. Понесените от ищците неимуществените вреди се установяват от събраните
гласни доказателства чрез разпит на свидетелките Ю.Я.и В.Г., в съдебно
заседание от 01.06.2020 г., които съдът
цени като непосредствени лични впечатления, които пресъздават обективно тяхното
състояние.
Доколкото понесените от ищците неимуществени вреди, изразяващи се в болки и
страдания от загубата на фактически съжител и родител представляват пряка и непосредствена
последица от деянието, същите подлежат на репарация, като обезщетението следва
да се определи от съда по справедливост по арг. от
чл.52 от ЗЗД. Съгласно Постановление 4/1968 г. на ВС, при определяне на размера на
обезщетението съдът следва да има
предвид възрастта на ищеца, отношенията му
с починалото лице и други обстоятелства. Под други обстоятелства
следва да се имат предвид
конкретните болки и страдания, претърпени от него. Настоящият съдебен състав счита, че предвид възрастта на ищцата Х., интензитета
на нейното страдание, вследствие загуба на фактически съжител на съпружески
начала, с който са поддържали близки връзки в продължение на достатъчно дълъг
период от време /около 3 години, с оглед неоспорените фактически твърдения в
исковата молба и ангажираните свидетелски показания/ и взаимно са се подкрепяли
и са се грижили един за друг, възрастта на починалия, който е бил в разцвета на
живота си, промяната в нейния стереотип на живот с оглед загубата на фактически
съпруг справедливо би било да се присъди сума от 130 000 лв. за тази ищца. По
отношение на малолетното дете, ищцата Б.П., действаща чрез законния си
представител, настоящият съдебен състав след като съобрази възрастта на детето,
обстоятелството, че същото изначално е лишено от бащина грижа и обич намира, че
размера на обезщетението за нея следва да възлезе на сума в размер на
200 000 лв. като за горниците до пълните предявени размери на исковете
същите следва да се отхвърлят като неоснователни.
При проведено насрещно доказване ответникът е
противопоставил възражение за съпричиняване
на вредоносния резултат от
страна на пострадалия, който
пътувал без поставен предпазен колан. Съдът намира стореното
възражение за неоснователно.
В заключението си в КСМАТЕ и двете
вещи лица обосновават извод, че с оглед
механизма на ПТП и посоката на удара предпазният колан е неефективен и дори с поставен такъв би се стигнало до летален изход.
Заявеният предмет в настоящото производство касае и претенция за причинени
имуществени вреди за ищцата Б.П.. По отношение на правото на обезщетение
за
имуществени вреди следва да се отбележи, че
лицата, легитимирани да претендират такова обезщетение са посочени в Постановление № 4/1961 г. на
Пленума на ВС /раздел ІІІ т.1/, като това посочване няма
изчерпателен характер. С оглед дадените в него разяснения право на
обезщетение за имуществени вреди от непозволено увреждане
в случай на смърт на пострадалия
имат неговите деца, съпруг, родители,
братя и сестри и други близки, които
поради нетрудоспособност действително са били издържани или имат право
на издръжка по закон от
пострадалия. Задължителна предпоставка за да бъде причислено
едно лице към кръга на
"близките, които поради нетрудоспособност действително са били издържани" по смисъла на
Постановление № 4/1961 г. на
Пленума на ВС, е то да е получавало
издръжка, а не само грижи и морална
подкрепа от пострадалия / решение
143 от 29.04.2015 Г. по т.д. 3504/2013 г. на Първо ТО на ВКС/. Ищцата П. е от кръга на легитимираните лица – същата е низходяща на починалия,
заченато дете към датата на ПТП, родено живо и жизнеспособно, на което се
следва издръжка от родителя по вече изложените в решението съображения.
В тази връзка настоящият
съдебен състав намира, че с оглед на смъртта на К.К.П.
на неговото малолетно дете са причинени имуществени вреди под формата на
пропуснати ползи от лишаването му от издръжка, на каквато същото има право по
закон по арг. на чл. 143 ал.2 от СК. Тези имуществени
вреди се намират в пряка и непосредствена причинна връзка с оглед настъпилото
застрахователно събитие – осъщественото ПТП, при което е загинал неговия баща и
същите на общо основание подлежат на репарация от страна на застрахователя по
риска „ГО“ на деликвента.
С факта на смъртта на баща си
малолетното дете е загубило възможността да получава
следващата му се по закон издръжка
до навършване на своето пълнолетие. В този смисъл е т. 1 от ППВС № 4/68 г., съгласно която на обезщетяване подлежат всички вреди, които са настъпили или ще
настъпят като пряка и непосредствена последица от непозволеното
увреждане. Неполучаването на издръжка по смисъла
на чл. 143 ал.2 от СК
представлява пропуснати ползи, които следва да бъдат обезщетени от застрахователя
по риска "Гражданска отговорност" на деликвента ( в този смисъл решение №
158/28.12.2011 г. на ВКС, ТК, І отд.
по т.дело № 157/2011 г. ; решение № 169/28.02.2012 г. на
ВКС, ТК, ІІ отд. по т.дело № 762/2010 г. ; решение №
100/28.07.2010 г. на ВКС, ТК, І отд.
по т.дело № 645/2010 г. и др.).
Съгласно разпоредбата
на чл. 142 ал.1 от СК размерът на издръжката се определя
според нуждите на лицето, което
има право на издръжка и възможностите
на лицето, което я дължи. Последователно застъпваното
в практиката на ВКС /решение по търг.
дело 157/2011 г. на Първо ТО и решение по търг. дело 645/2010 г. на Първо ТО на
ВКС/ становище е, че тази имуществена вреда е вид пропусната
полза, която подлежи на обезщетяване
в границите на действително понасяните вреди, съобразно получаваната издръжка, когато загубата не може да
бъде покрита от наследствената пенсия, при съобразяване
на правилото на чл. 142 ал.2 от СК като крайната преценка на съда досежно
размера на обезщетението може да се основава на нормата на чл. 162 от ГПК
/решение 163/04.10.2016 г. по търг. дело 3456/2015 г. на Първо ТО на ВКС/. При определяне
на размера на претърпените от тази ищца вреди настоящият съдебен състав намира, че
следва да съобрази минималния размер на издръжката – 25% от минималната
работна заплата на страната по арг. на чл. 142 ал.2
от СК респ. ноторно известните статистически данни на
НСИ, установяващи сума около 500 лв. месечно, необходима за издръжка на човек с
оглед задоволяване на всичките му битови, социални и културно-развлекателни
интереси. При липсата на други ангажирани от ищеца доказателства настоящият
съдебен състав намира, че сумата от 350 лв., посочена в исковата молба е
достатъчна за нейната месечна издръжка. Задължението за издръжка е и на двамата
родители т.е. частта на починалия би била 175 лв. От тази сума следва да бъде приспаднат
размера на получаваната от малолетната ищца сума като наследствена пенсия /108
лв. за периода до 01.01.2018 г. и 150 лв. след 01.01.2018 г., с оглед неоспорените твърдения в исковата
молба/ т.е. следват се месечно по 67 лв. за периода от *** г. /датата на
раждане на малолетната ищца/ до 01.01.2018 г. и по 25
лв. за периода 01.01.2018 г. – до навършване на
пълнолетие на детето – 15.12.2033 г.
Следва да се има предвид, че получаването на издръжка е бъдещо сигурно (защото родителят е задължен за нейното даване), но неосъществило
се увеличаване на имуществото на лицето, на
което се дължи издръжката до навършване на
посочената възраст. Предвид чл. 51 ал.1 изр. 2 от ЗЗД обезщетението за вреди от непозволено увреждане могат да се
платят еднократно или периодически, като съгласно т. 11 от ППВС № 4 от 1975 г. възможността за периодично изплащане на присъдено обезщетение
е възложено на съда. Предвид това,
настоящият съдебен състав намира, че не съществува
процесуална пречка по аргумент на цитираните по-горе правна норма и ППВС за присъждането
на обезщетение за бъдещ период,
след като са се осъществили
вече основанията за възникване на
това обезщетение и е налице основание да бъде определен
размера му за бъдещ период.
С оглед на горните съображения,
съобрази периода на дължимост на претенцията и съобразно
нормата на чл. 162 от ГПК настоящият съдебен състав намира, че така предявеният
иск на ищцата Б.П. следва да бъде уважен за периода до месец декември 2033 г.
/когато същата ще навърши пълнолетие/. Периодът от време от датата на нейното
раждане до *** г. /когато е променен размера на наследствената пенсия/ включва
период от 24 месеца и половина и за същия се следва сума в размер на 1641, 50
лв. /24,5 х 67 лв./. Периодът от 01.01.2018 г. до
15.12.2033 г. включва 179 месеца и половина и за същия се следва сума в размер
на 4 487, 50 лв. /179,5 х 25 лв./. Аритметичният сбор на тези суми възлиза
на 6 129 лв., до която сума искът за имуществени вреди е основателен и
следва да бъде уважен и отхвърлен за горницата до пълния предявен такъв.
Обезщетението за забава при задължения с източник непозволено увреждане има
компенсаторен характер и се дължи от датата на извършване на деликта, доколкото релевантен в случая е отменения КЗ като размерът й подлежи на установяване от
страна на съдебния изпълнител, при наличие на влязъл в сила съдебен акт
/решение 133/26.05.2011 г. по дело 664/2010 г. на ВКС, ІІІ ГО, решение N:605 от 06.06.1995 г., IV г. о. на ВКС/. В
настоящото производство обаче ищците са заявили тези си претенции като
самостоятелни искове с посочени петитум, размер и
период т.е. с присъщите за всеки иск правни белези. Настоящият съдебен състав е
длъжен да ги разгледа така, както са предявени и да се произнесе по тяхната
основателност в зависимост от фактите и доказателствата по делото /в този
смисъл решение 75/16.07.2015 г. по т.д. 519/2014 г. на Второ ТО на ВКС/. С
оглед изложените в решението съображения, исковете за обезвреда
на неимуществени вреди са основателни за сумата от 130 000 лв. за ищцата Х.
и за сумата от 200 000 лв. за ищцата П.. Съобразно диспозитивното
начало в процеса и сочения период в исковата молба /10.05.2015 г. – 08.05.2018
г./ и при съблюдаване правилото на чл. 162 от ГПК исковете за обезщетение за
забава са основателни за сумата от 39 563, 39 лв. за ищцата Х., респ. за
ищцата П. се следва сума в размер на 48 678, 66 лв. за периода *** г., когато
е възникнало правото й на обезщетение до 08.05.2018 г. като за горниците до
пълните предявени размери същите следва да се отхвърлят като неоснователни.
Безспорно е, че задължението за издръжка е периодично, с ежемесечна дължимост. Този периодичен характер не се променя и с оглед
на обстоятелството, че в настоящото производство, с оглед заявения предмет на
иска, е определен глобален размер на обезщетението. Лихва за забава върху това
обезщетение се следва само по отношение на месечните суми с настъпил падеж към
датата на депозиране на исковата молба в съда /29 месеца/. Неоснователна е
претенцията за периода 10.05.2015 г. – 14.12.2015 г., доколкото в този период
ищцата не е била родена респ. задължение за издръжка за неродени деца не
съществува, за да се приеме за основателно акцесорно
задължение за забава. При съблюдаване правилото на чл. 162 от ГПК и изложените
в решението съображения, настоящият съдебен състав намира, че тази претенция е
основателна за сумата от 231, 06 лв. и неоснователна за горницата до пълния
предявен размер.
По разноските: Ищците претендират разноски на основание чл. 78 ал.1 от ГПК, но такива в производството от тяхна страна не се установява да са
направени. Същите са освободени от държавна такса и съдебни разноски, съобразно
правилото на чл. 83 ал.1 т. 4 от ГПК, а в пълномощното, легитимиращо
процесуалните им представители с валидна представителна власт липсва
отбелязване за договорено респ. заплатено възнаграждение. Не се сочи и
обстоятелството, същото да е осъществено по реда на чл. 38 ал.1 т.2 от ЗА /стр.
6 в делото на ОС – Благоевград/.
На основание чл. 78 ал.3 от ГПК на ответника се следва припадащата се част
от разноските съобразно отхвърлената част от исковете. В списъка по чл. 80 от ГПК се претендира адвокатско възнаграждение в размер на 25 395, 60 лв. с
ДДС и са представени доказателства за реалното му заплащане. По отношение на
размера е заявено своевременно възражение по смисъла на чл. 78 ал.5 от ГПК.
Настоящият съдебен състав като взе предвид фактическата и правна сложност на
делото, извършените по него процесуални действия, цената на заявените в
производството шест иска, чийто глобален размер възлиза на сумата от 881 593,
03 лв. и съобрази минималните адвокатски възнаграждения, посочени в Наредба
1/2004 г. в релевантната й редакция към
датата на заплащане на възнаграждението намира възражението за неоснователно,
доколкото заплатеното адвокатско възнаграждение е дори под минималния размер,
определен в цитираната наредба. Припадащата се част от разноските, посочени в
списъка по чл. 80 от ГПК възлизат на сумата от 13 475, 33 лв.
На основание чл. 78 ал.6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати
по сметка на СГС сумата от 17 024, 84 лв. – дължима ДТ.
Въз
основа на изложените съображения, СГС, I-19 състав
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК - З.” АД,
ЕИК ******, със съдебен адрес:***, офис 18 – адв. И. И.на
основание чл. 226 ал.1 от КЗ/отм./ да заплати на Х.А.Х., ЕГН **********, със
съдебен адрес:*** – адв. Р.Н. и адв.
Д.Х. сумата от 130 000 /сто и
тридесет хиляди/ лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди,
претърпени в резултат на ПТП, реализирано на 29. 03.2015 г., при което е
причинена смъртта на К.К.П., ведно със законната
лихва върху сумата, считано от 09.05.2018 год. до окончателното им
изплащане като отхвърля искът за горницата до пълния предявен размер от 300 000
лв. като неоснователен, както и на основание чл. 86 ал.1 от ЗЗД сумата от 39 563, 39 /тридесет и девет
хиляди петстотин шестдесет и три лева и тридесет и девет стотинки/лв. -
обезщетение за забава върху главницата за периода 10.05.2015 г. – 08.05.2018 г.
като отхвърля искът за горницата до пълния предявен размер от 91 471, 15
лв. като неоснователен.
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК - З.” АД, ЕИК ******, със съдебен адрес:***, офис 18 – адв. И. И.на основание чл. 226 ал.1 от КЗ/отм./ да заплати
на Б.К.П., ЕГН **********, действаща чрез своята майка и законен представител Х.А.Х.,
ЕГН **********, със съдебен адрес:*** – адв. Р.Н. и адв. Д.Х. сумата от 200
000 /двеста хиляди/ лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди,
претърпени в резултат на ПТП, реализирано на 29.03.2015 г., при което е
причинена смъртта на К.К.П., ведно със законната
лихва върху сумата, считано от 09.05.2018 год. до окончателното им
изплащане като отхвърля искът за горницата до пълния предявен размер от 300 000
лв. като неоснователен, както и на основание чл. 86 ал.1 от ЗЗД сумата от 48 678, 66 /четиридесет и осем
хиляди шестстотин седемдесет и осем лева и шестдесет и шест стотинки/лв. -
обезщетение за забава върху главницата за периода *** г. – 08.05.2018 г. като
отхвърля искът за горницата до пълния предявен размер от 91 471, 15 лв. и
за периода 10.05.2015 г. – 14.12.2015 г. като неоснователен.
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК - З.” АД, ЕИК ******, със съдебен адрес:***, офис 18 – адв. И. И.на основание чл. 226 ал.1 от КЗ/отм./ да заплати
на Б.К.П., ЕГН **********, действаща чрез своята майка и законен представител Х.А.Х.,
ЕГН **********, със съдебен адрес:*** – адв. Р.Н. и адв. Д.Х. сумата от 6
129 /шест хиляди сто двадесет и девет/ лв., представляваща обезщетение за имуществени
вреди от неполучена издръжка, претърпени в резултат на ПТП, реализирано на 29.03.2015
г., при което е причинена смъртта на К.К.П., ведно
със законната лихва върху сумата, считано от 09.05.2018 год. до
окончателното им изплащане като отхвърля искът за горницата до пълния предявен
размер от 75 600 лв. като неоснователен, както и на основание чл. 86 ал.1 от ЗЗД сумата от 231, 06 /двеста
тридесет и един лева и шест стотинки/лв. - обезщетение за забава за периода ***
г. – 08.05.2018 г. като отхвърля искът за горницата до пълния предявен размер
от 23 050, 73 лв. и за периода 10.05.2015 г. – 14.12.2015 г. като
неоснователен.
ОСЪЖДА Х.А.Х., ЕГН ********** и Б.К.П., ЕГН **********, действаща чрез своята
майка и законен представител Х.А.Х., ЕГН **********, и двете със съдебен адрес:***
– адв. Р.Н. и адв. Д.Х. да
заплатят на основание чл. 78 ал.3 от ГПК на ЗАД „ОЗК - З.” АД, ЕИК ******, със
съдебен адрес:***, офис 18 – адв. И. И.сумата от 13 475, 33 лв. – разноски.
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК - З.” АД, ЕИК ******, със съдебен адрес:***, офис 18 – адв. И. И.да заплати на основание чл. 78 ал.6 от ГПК по
сметка на СГС сумата от 17 024, 84
лв. – дължима ДТ.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участие на трето лице помагач на страната на ответника – М.С.О.,
ЕГН **********.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред САС, в двуседмичен
срок от съобщението до страните, че е изготвено.
СЪДИЯ: