Решение по дело №1368/2020 на Административен съд - Пловдив

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 39 от Закона за държавните помощи /ЗДП/.

Образувано е по жалба на Х.И.К., с адрес: *** против Акт за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/№ РД05-45/02.04.2020 год. на Министър на земеделието, храните и горите, като по отношение на жалбоподателя е установено публично държавно вземане, представляващо несъвместима с вътрешния пазар държавна помощ, подлежаща на възстановяване в размер за главница и лихва, както следва: главница 1 361 382 лв., лихва в размер на 747 790.74 лв., общо размерът главница и лихва е 2 109 172.74 лева .

Поддържат се доводи за незаконосъобразност на акта като издаден при неспазване на установената форма, при съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в противоречие с материалния закон – отменителни основания по чл. 146, т. 2, т. 3 и т. 4 от АПК.Поддържа се и нищожност на акта,прави се възражение за изтекла абсолютна давност. Иска се отмяната на оспорения административен акт, съответно прогласяване на нищожност. Представя писмена защита и се претендират разноски по представен списък по чл.80 от ГПК.

Ответникът – Министър на земеделието,храните и горите, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата и моли да бъде отхвърлена. Доводите за неоснователност на жалбата и законосъобразност на оспорения акт са подробно развити в депозирани по делото писмени бележки. Поддържа се,че оспореният АУПДВ е законосъобразен акт, който цели да възстанови нарушаването на европейското право и конкуренцията на общия пазар, чрез събиране на сумата на помощта.Претендира се заплащане на разноски.

Съдът намира, че жалбата е подадена от лице с правен интерес, непосредствен адресат на оспорения акт, с който се засягат неблагоприятно негови права и законни интереси и в преклузивния срок по чл.149 ал.1 АПК/видно от известие за доставяне актът е съобщен на 06.04.2020г.,а жалбата е подадена чрез куриер в МЗХГ на 16.04.2020г./, поради което е допустима.

От фактическа страна се установява следното,като следва да се подчертае,че спор по фактите не е налице между страните.

С договор за замяна на недвижим имот № 315/09.07.2008 г., вписан в Служба по вписванията гр. Приморско на 17.07.2008 г. и Служба по вписванията гр. Созопол на 15.07.2008 г./л.42 и сл./, сключен между Х.И.К. и Държавна агенция по горите,Х.И.К. е заменил собствени имоти с обща площ 1 924,152 дка (хиляда деветстотин двадесет и четири декара сто петдесет и два квадратни представляващи имоти със следните номера: 208011, 208012, 208013, 208014 ,208024, 208027, 208029, 208030, 208031, 208046, 208050, 208052, 208053, 208054,208061, 208068 208070, находящи се в землището на с. Белица, община Лъки, оценени по Наредбата общо на 1 120 617 лв., срещу два държавни имоти с обща площ 76,958 дка, представляващи имоти с идентификатори 37023.502.17 в гр. Китен, община Приморско и 67800.45.448 в гр. Созопол, община Созопол, оценени по Наредбата общо на 1 088 826,30 лв.

Към договора за установяване стойността на имотите ,собственост на К. са налични удостоверения за оценки на всеки един от заменените имота.

Съгласно договора замяната е извършена без парично уравняване на заменените имоти,като всички разноски са вменени и са за сметка на жалбоподателя.

Така извършената сделка попада в периода, обхванат от Решение на Европейската Комисия )/наричано по-надолу в настоящото решение- Р на ЕК /C(2014) 6207 final от 5.09.2014г., относно схема за помощ № SA.26212 (2011/C) (ex 2011/NN — ex CP 176/A/08) и SA.26217 (2011/C) (ex 2011/NN — ex CP 176/B/08 /, приведена в действие от Република България при замените на горска земя. Същото е издадено на основание чл. 108, пар. 2, първа алинея ДФЕС и в своя чл. 1 установява, че държавната помощ, отпусната на предприятия при сделките за замяна на горска държавна собственост срещу горска земя частна собственост в периода 1 януари 2007 г. – 27 януари 2009 г., е неправомерно приведена от Република България в действие в нарушение на чл. 108, пар. 3 ДФЕС /Комисията не е била информирана от държавата за плановете й да извърши посочените сделки/ и несъвместима с вътрешния пазар. Решението на ЕК не е обжалвано пред Общия съд на ЕС, като отказът за обжалване се основава на решение на МС от 05.11.2014 г. и е влязло в сила.

Съгласно чл. 14, пар. 1 и пар. 3 от действащия към влизане в сила на решението на ЕК Регламент (EО) № 659/1999, когато са взети отрицателни решения в случаи с неправомерна помощ, Комисията решава съответната държава-членка да вземе всички необходими мерки за възстановяване на помощта от получателя. Без това да накърнява разпореждане на Съда на Европейските общности ,съгласно член 185 от Договора, възстановяването се извършва незабавно и в съответствие с процедурите по националното законодателство на съответната държава членка, при условие, че те позволяват незабавното и ефективно изпълнение на решението на Комисията.

В решението на ЕК не са индивидуализирани получателите на помощта и размерът на помощта, която трябва да се възстанови. Поради това в чл. 6 от същото е разпоредено в срок от 4 месеца от уведомяването за настоящото решение ,Република България да представи информация за наименованието на частната страна, т.е. на бенефициера, и причините, поради които тя счита или не счита тази страна за предприятие; административните и пазарните цени за частните и държавните горски парцели, които са заменени.

През 2018 г. Изпълнителната агенция по горите е възложила на „Агролеспроект“ ЕООД ,с едноличен собственик на капитала Министерство на земеделието, храните и горите/МЗХГ/ да извърши пазарна оценка на имотите по договора за замяна /оценителски доклад и скици на имотите на л. 54 и сл. от делото/. В доклада заменените държавни имоти в с.Китен и в гр.Созопол са оценени на 2 576 943 лева/л.63/,а заменените частни имоти-на стойност 1 247 352 лева./л.75/

На основание чл. 26, ал.1 от АПК, с писмо с изх. № 94-2358/20.11.2019 г. жалбоподателят е уведомен за открИ.е на производството по издаване на Акт за установяване на публично държавно вземане и на Х.К. е дадена възможност в 14-дневен срок от получаването му да представи доказателства, възражения и обяснения. Писмото е връчено чрез Регионална дирекция по горите Пловдив на 02.01.2020 г. на упълномощен представител на адресата - Е.Х.К., за което е съставена разписка за връчване със същата дата.

На 17.01.2020 г. в деловодството на Министерство на земеделието, храните и горите е постъпило заявление с рег. № 94-2358/17.01.2020 г. от Х.К. по повод получено от него писмо за открИ.е на производство по издаване на акт за установяване на публично държавно вземане.

В отговор, с писмо изх. № ИАГ-1907/23.01.2020 г. Х.К. е уведомен за правата му съгласно чл. 34, ал. 1 от АПК, както и че може да получи информация и достъп до исканите документи .

Съгласно чл. 33 във вр. с чл. 8 и чл. 10 от ЗДП /ДВ, бр. 85/24.10.2017 г./, приложим към датата на издаване на оспорения акт, на МЗХГ като контролиращ орган и администратор на държавна помощ, е предоставена специална компетентност по отношение на държавните помощи в областта на земеделието, развитието на селските райони, горското и ловното стопанство и рибарството.

Производството е приключило с издаването на оспорения АУПДВ № РД05-45/02.04.2020 год. ,издаден от министъра на земеделието, храните и горите.

В мотивите на акта ,след като е цитиран казания по-горе договор за замяна ,е посочено следното:“ С Решение на Европейската комисия С (2014) 6207 final от 05.09.2014 г. относно схема за помощ № SA.26212 (2011/С) и № SA.26217 (2011/С) приведена в действие от Република България при замените на горска земя (Решението на ЕК) е прието, че при извършената с Вас замяна, Република България е предоставила държавна помощ в нарушение на чл. 108, параграф 3 от Договора за функционирането на Европейския съюз, която е несъвместима с вътрешния пазар и следва да бъде възстановена.

Държавната помощ, която следва да бъде възстановена е 1 361 382 лева. Същата е определена чрез оценителна експертиза за определяне на пазарната стойност на поземлените имоти в горски територии, в съответствие с изискванията на съображение 173 от Решението на ЕК.

Върху тази сума е начислена лихва в размер на 747 790,74 лева,или общо 2 109 172 ,74 лева,представляваща несъвместима с вътрешния пазар държавна помощ.

В мотивите на акта е посочено,че :“Основанията за наличие на помощ, опровергаващи възраженията на Х.К. са изложени в акта по същество. Решението на ЕК за предоставяне на неправомерни държавни ресурси при сделките за замяна е обосновано с извода, че за парцелите частна горска собственост използването на административните цени е довело до системното им завишаване в сравнение с пазарните им цени, докато за имотите частна държавна собственост ситуацията с административните оценки към датата на замяната не е така еднозначна, като в повечето случаи тези оценки са чувствително занижени спрямо пазарните цени.“

Органът е посочил още,че :“Х.К. се е разпоредил с получените в замяна два държавни горски имота, като ги е продал на други две физически лица. Същият е продал и двата имота, които е придобил по силата на друг договор за замяна № 56/23.01.2009 г., вписан в Служба по вписванията гр. Бургас и гр. Асеновград, сключен в същия период с Държавна агенция по горите, по който също е установено наличие на предоставена неправомерна държавна помощ. Продажбите са извършени непосредствено след като Х.К. е придобил по замяна държавните имоти. Извършените две замени и продажбите на горски имоти явно представляват стопанска дейност и характеризират лицето, като „предприятие“, съгласно Решението на ЕС и постоянната съдебна практика на Съда на Европейския съюз.“

По делото е приобщена административната преписка в нейната цялост.Във връзка с оспорването на оценката,дадена на процесните имоти,по искане на жалбоподателя са допуснати и назначени няколко експертизи-единични ,тройни.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът достига до следните правни изводи:

Относно компетентността на органа.

Както вече се посочи с влязло в сила решение на Европейската комисия (ЕК) С (2014) 6207 final от 05.09.2014 г. относно схема за помощ № SA.26212 (2011/C) (ex 2011/NN - ex CP176/A/08) и SA.26217 (2011/C) (ex 2011/NN - ex CP176/B/08), е установено, че държавната помощ, отпусната на предприятия при сделките за замяна на горска земя държавна собственост срещу горска земя частна собственост в периода 1 януари 2007 година – 27 януари 2009 година, неправомерно приведена в действие от Република България в нарушение на чл.108, параграф 3 от Договора, е несъвместима с вътрешния пазар. Констатираното нарушение е свързано с неизпълнение задължението на Р България по чл.108, §3 от ДФЕС, като държава – членка да уведоми Европейската комисия, (неспазване на процедура по нотификация) във връзка с предоставянето на държавна помощ. Съгласно чл. 4, параграф 1 от решението на ЕК, Република България възстановява от бенефициерите несъвместимата помощ, предоставена при сделките за замяна, посочена в член 1. Чрез дерогация от параграф 1, несъвместимата помощ може да бъде възстановена от бенефициерите чрез отмяна на сделките за замяна в случаите, когато не са извършени материални промени в засегнатите от сделката горски земи държавна и частна собственост след датата на тази сделка. В чл. 6 от решението ЕК е посочила конкретни срокове за изпълнението му. Съгласно чл. 7 – адресат на решението е държавата – членка – Република България.

Решение C(2014) 6207 final от 5.09.2014 г. на ЕК, е издадено на основание чл. 14, във вр. чл. 13 от Регламент (EО) № 659/1999 на Съвета от 22.03.1999 г., за установяване на подробни правила за прилагането на член 93 от Договора за ЕО (впоследствие чл. 108 от ДФЕС), в сила, към датата на издаването на този акт, отменен, считано от 13.10.2015 г. с Регламент (ЕС) 2015/1589 на Съвета от 13.07.2015 г. Или,така посоченото решение на ЕК е предпоставка за образуването на административното производство от компетентния в Република България орган, за предприемане на мерките по неговото изпълнение. Съгласно чл. 33, във вр. чл. 8 и чл. 10 от ЗДП ДВ, бр. 85 от 24.10.2017 г., приложим към датата на издаването на оспорения в настоящото производство АУПДВ, специална компетентност по отношение на държавните помощи, в областта на земеделието, развитието на селските райони, горското и ловното стопанство и рибарството, на контролиращ орган и администратор на държавна помощ е предоставена на министъра на земеделието, храните и горите.

Независимо,че е издаден от компетентен орган,съдът в настоящия си състав намира,че оспореният АУПДВ е издаден при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и при неправилно приложение на материалния закон.Съображенията в тази насока са следните.

Установи се,че спореният АУПДВ е издаден на основание чл. 38, ал. 3 от ЗДП, когато с решението на Европейската комисия за възстановяване на неправомерна и несъвместима държавна помощ или съответно на неправилно използвана държавна помощ не са индивидуализирани получателите на помощ и размерът на помощта, която трябва да се възстанови, администраторът на помощ издава акт за установяване на публично вземане по реда на АПК, като е длъжен да установи лицата, получатели на помощта, и размера на получената от всяко лице помощ, като уведоми министъра на финансите за установеното и за предприетите действия за възстановяване, съобразно сроковете, определени в решението на Европейската комисия, в случая за замяна на горска земя държавна собственост срещу горска земя частна собственост в периода 1.01.2007 г. — 27.01.2009 г., като издаде, законосъобразен ИАА, по отношение на такъв субект, отговарящ на изискванията за бенефициер, по смисъла на чл. 107, §1 от ДФЕС, при съобразяване на съображения (125)- (128) от решението на ЕК C(2014) 6207 final от 5.09.2014 г., който въпрос е преюдициален за обосноваване наличието на държавна помощ, по отношение на конкретен частноправен субект, за относимия период и съответно, за възникване на задължението за възстановяване.

В конкретния случай, административния орган, който носи доказателствената тежест съгласно чл. 170, ал. АПК не установи качеството бенефициер на Х.И.К. по смисъла на чл. 107, § 1 ДФЕС.

Съгласно съображение (125) от решението на ЕК C(2014) 6207 final от 5.09.2014 година въпросът дали потенциалните бенефициери на сделките за замяна са предприятия по смисъла на чл. 107, §1 от ДФЕС следва да бъде разгледан предварително. Това е необходимо, тъй като правилата за държавните помощи се прилагат само когато бенефициерът е предприятие. В съображение (126) е посочено, че Съдът на ЕС определя понятието „предприятие“ за целите на чл. 107, § 1 от Договора като субект, упражняващ стопанска дейност, независимо от правния му статут и начина му на финансиране. Съгласно Съда на ЕС всяка дейност, която се състои от предлагане на стоки и услуги на даден пазар представлява стопанска дейност. Класификацията на даден субект като предприятие по този начин винаги е свързана с определена дейност. В тази връзка в съображение (127) Комисията е отбелязала, че определени бенефициери на оспорваните сделки за замяна не са извършвали стопанска дейност със заменената горска земя през разглеждания период и понастоящем не извършват такава и не могат да се считат за предприятия по смисъла на чл. 107, §1 от Договора. В съображение (128) е посочено изрично, че в останалата си част решението на ЕК се отнася само до тези бенефициери на сделките за замяна, които представляват предприятия по смисъла на цитираната разпоредба от Договора.

От изложеното следва, че качеството „предприятие“ по смисъла на чл. 107, § 1 от Договора е фактически въпрос, който подлежи на установяване във всеки конкретен случай при издаването на АУПДВ в хипотезата на чл. 38, ал 3 ЗДП. В оспорения административен акт се посочва,че след като К. е придобил чрез замяна имотите на морето и след това ги е продал , то следва да бъде определен като „предприятие“ по смисъла на чл.107, §1 от ДФЕС и „бенефициер“ на държавна помощ.

В тази връзка в съображение (142) от решението, Комисията изрично е отбелязала, че понятието „предприятие" в член 107, параграф 1 от Договора е обективно понятие, така че въпросът дали предприятията предлагат стоки и услуги на даден пазар и по този начин се конкурират с други предприятия и участват в търговията в рамките на Съюза, трябва да се определи с оглед на дейностите, действително извършвани от тези предприятия, а не дали са спазени определени национални правни формалности. В оспорения АУПДВ липсват мотиви за такава преценка от страна на административния орган./В тази насока Решение № 7655 по адм д.№ 2415/2021г. ВАС,Решение № 11382 по адм д.№ 3436/21 г,ВАС и др./

За да се установи дали съответните дейности са такива на „предприятие“ по смисъла на правото на Съюза в областта на конкуренцията, трябва да се изследва естеството на тези дейности, като квалификацията „икономическа дейност“ се преценява за всяка една от отделните дейности, извършвани от конкретния субект (решения на СЕС от 24 октомври 2002 г. C-82/01 P, т. 75 и от 1 юли 2008 г., MOTOE, C-49/07, т. 25).В конкретния случай такава преценка от органа липсва.

В този смисъл е и Решение на СЕС от 19 октомври 2023 г. по дело С-325/22, според т. 39 от което не може да се приеме, че само лицата, които използват поземлените имоти, придобити чрез засегнатите от решението на ЕК сделки, за целите на икономическата си дейност, са предприятия бенефициери на държавна помощ по смисъла на чл. 107, § 1 ДФЕС.

При така изложеното,доводите на жалбоподателя за незаконосъобразност на оспорения АУПДВ ,поради неустановяване на качеството бенефициер на Х.И.К. по смисъла на чл. 107, § 1 ДФЕС се явяват основателни и това е достатъчно основание за отмяната на оспорения административен акт.Следва да се отбележи,че Решението на ЕК не обвързва понятието предприятие със сделки със заменените имоти, но и никъде в постановената съдебна практика на ЕС не се изисква извършваната икономическа дейност да бъде свързана единствено и само с пряко използване на помощта.

По отношение на размера на помощта, подлежаща на възстановяване и начина й на определяне.

Методиката за определяне размера на помощта,е посочената в съображение (173) от решението на ЕК формула. Прилагането на тази формула изисква i) определяне на разликата между реалната пазарна цена на парцела горска земя частна собственост и административната цена на този парцел, определена в съответствие с предписанията на Наредбата за базисните цени и ii) определяне на разликата между реалната пазарна цена на парцела държавна собственост и административната цена за този парцел, определена в съоветствие с Наредбата за базисните цени. Положителната разлика между стойността ii) и стойността i) определя първоначалният размер на държавната помощ, получена в резултат на сделката за замяна. В случая административните цени на горските земи държавна и частна собственост са посочени в Договор за замяна № 315/09.07.2008 г. и не са спорни по делото.

Спорен е размерът на помощта,подлежаща на възстановяване.

От съществено значение за размера на държавната помощ подлежаща на възстановяване е определяне размера на реалните пазарни цени на заменените имоти. При определянето им следва изцяло да бъде отразена икономическата стойност на тези земи към момента на замяната (съображение 174). В съображение (175) Комисията изрично е отбелязала, че българските органи притежават информация и за пазарните цени на всички парцели, засегнати от сделки към момента на замяната съгласно електронна таблица, изпратена на 21 януари 2014 г. в становище 2014/032997. В оспорения акт липсват мотиви и по делото не са налице данни, информацията за пазарните цени, предоставена на ЕС в посоченото становище да е използвана за определяне размера на помощта съобразно методиката/формулата посочена по-горе, респективно съображения за причините, поради които е неприложима.

Административният орган е определил пазарните цени чрез експертна оценка, извършена от независим оценител, определен по реда на ЗОП – „Агролеспроект „АД съгласно чл. 37, ал.1, т. 2 от ЗДП. В съображение (176) е посочено, че този начин на определяне на пазарните цени се използва, когато българските органи могат да изразят основателни съмнения, че тази методика не може да бъде приложена или води до сума, която явно не отразява адекватно сумата, получена от бенефициера. Следва да се посочи, че пазарните оценки на държавните и частните имоти не са изготвени от независими експерти в изпълнение изискването на съображение 176 от решението на ЕК. От данните в Търговския регистър се установява, че едноличен собственик на капитала на „Агролеспроект” ЕООД е Министерство на земеделието, храните и горите.

На съда е служебно известно от други дела,които е разглеждал,че оценителят „Агролеспроект“ ЕООД не е вписан в Публичния регистър на независимите оценители и няма издаден сертификат по Закона за независимите оценители, т.е. не е изпълнено изискването на чл. 38, ал. 9 ЗДП, залегнало изрично и в условията на обществената поръчка

Съдът намира,че е нарушен и принципът за независимост, регламентиран в чл. 4, т. 1 от ЗНО, изискващ необвързаност на регистрирания оценител, включително чрез неговите съдружници/акционери и персонал, с възложителя на оценката, с неговите ръководители или свързани с тях лица. Както вече се посочи ,едноличен собственик на капитала на "Агролеспроект" ЕООД е Министерство на земеделието. Оценката не е възложена от администратора на помощта в изпълнение изискването на чл. 38, ал. 10 ЗДП, а от Изпълнителна агенция по горите, която, според чл. 2, ал. 1 от Устройствения й правилник е юридическо лице на бюджетна издръжка със седалище София и изпълнителният директор на агенцията е второстепенен разпоредител с бюджет към министъра на земеделието. Изложеното безспорно сочи на обвързаност на оценителя с администратора на помощта в противоречие с принципа по чл. 4, т. 1 от ЗНО и на свързаност между администратора на помощта и оценителя по смисъла на § 1, т. 3 ДР ДОПК в противоречие с чл. 21, ал. 1, т. 1 ЗНО.

При така изложеното е видно,че пазарните оценки на имотите, на които се позовава издателят на акта, не са изготвени от независим оценител и не е спазено изискването на чл. 38, ал. 9 ЗДП, според които оценката се изготвя от правоспособен независим оценител, регистриран по ЗНО.Ето защо е и безпредметно в тази насока да бъдат коментирани експертизите,приети по делото .

Горните пороци на оспорения административен акт са достатъчно основание същият да бъде отменен като незаконосъобразен ,но тези пороци не сочат на нищожност на акта,както твърди процесуалния представител на жалбоподателя.

С оглед на гореизложеното съдът счита, че оспореният АУПДВ е издаден от компетентен орган, при съществено нарушение на административнопроизводствените правила и при неправилно приложение на материалния закон, поради което следва да бъде отменен.

Предвид задължението на Република България за процедиране съгласно Решение на ЕК C(2014) 6207 final от 5.09.2014 г., преписката следва да бъде върната на административния орган за нова преценка относно наличието на държавна помощ, в съответствие с мотивите на настоящото решението.

При постановяването евентуално на нов АУПДВ следва органът да съобрази разпоредбите на чл. 38, ал. 9 и ал. 10 ЗДП, както и нормите на ЗНО, регламентиращи изисквания към независимите оценители, които целят да гарантират принципа на независимост, а относно критериите за определяне размера на получената държавна помощ административният орган следва да съобрази и посоченото по-горе Решение на СЕС от 19 октомври 2023 г. по дело С-325/22.

За пълнота на изложението, съдът ще се спре и на направеното от жалбоподателя възражение за изтекла погасителна давност на вземането. Константна и непротиворечива е практиката на ВАС по този вид дела, че давността не е изтекла, позовавайки се на решение на Съда на ЕС по дело С-627/18. Според т. 46 от решението на СЕС от 30 април 2020 г. по дело С-627/18, когато дадена помощ е приведена в действие без предварително уведомление до Комисията, както е в настоящия случай, тя е неправомерна по силата на член 108, § 3 ДФЕС и получателят на помощта не може да има към този момент оправдани правни очаквания относно нейното правомерно отпускане (в този смисъл и решение на СЕС от 19 март 2015 г. по дело С-672/13, т. 77, както и решение на СЕС от 5 март 2019 г. по дело С-349/17, т. 98). Според т. 50 от решението на СЕС по дело С-627/18 в рамките на 10-годишния давностен срок по член 17, § 1 от Регламент 2015/1589 Комисията винаги може да поиска възстановяване на неправомерна помощ, при това независимо от евентуалното изтичане на приложимия в националното законодателство давностен срок (в същия смисъл и решение на СЕС от 5 март 2019 г. по дело С-349/17, т. 114). Поради това принципът на правна сигурност, който давностните срокове имат за цел да гарантират, не може да бъде пречка за възстановяването на обявена за несъвместима с вътрешния пазар помощ (т. 60 от решението на СЕС по дело С-627/18).

При този изход на делото и на основание чл.143, ал.1 от АПК на жалбоподателя следва да бъдат присъдени разноски по производството в размер на 7010 лева/заплатена ДТ в размер на 50 лева,възнаграждение за вещи лица в размер на 5 551 лева и адвокатско възнаграждение в размер на 1500 лева /по представен списък по чл.80 от ГПК.

Затова и на основание чл.172 ал.2 АПК Административен съд Пловдив, I състав

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Акт за установяване на публично държавно вземане № РД05-45/02.04.2020 г. на министъра на земеделието, храните и горите

ОСЪЖДА Министерство на земеделието, храните и горите да заплати на Х.И.К., с адрес *** разноски по делото в размер на 7010 /седем хиляди и десет/ лева.

ИЗПРАЩА преписката на министъра на земеделието, храните и горите за ново произнасяне в изпълнение на Решение на ЕК C(2014) 6207 final от 5.09.2014 г., в съответствие с мотивите по тълкуването и прилагането на закона.

Решението може да бъде обжалвано пред Върховен административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия: