РЕШЕНИЕ
№
гр. Русе, 29.12.2020 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен
съд - Русе, ІV-ти състав, в публично заседание
на двадесет и шести ноември през две хиляди и двадесета година, в състав:
СЪДИЯ: ГАЛЕНА ДЯКОВА
при
секретаря ........ ДИАНА МИХАЙЛОВА ..................и
с участието на прокурора ............................................................като
разгледа докладваното от ....... съдия Дякова
................................адм. дело
№ 617 ...........по описа за 2019 година, за да се произнесе,
съобрази следното:
Производството е административно, по
чл. 145 и сл. АПК във връзка с §1, т.2, б.“а“ от Допълнителна разпоредба (ДР) от Закона за администрацията(ЗА).
П. Хр. А. ***, чрез адвокат-пълномощник,
е оспорил отказа на директора на Дирекция „Европейски регламенти и международни
договори“ при НОИ за издаване на удостоверителен
документ за трудова злополука, претърпяна от него на 11.11.2016 г. във
Финландия, обективиран в писмо изх.№1023-40-137#1 от 09.08.2019 год. В жалбата си
релевира оплаквания за допуснато противоречие с материалния закон поради
неспазване на общностното право. Сочи подробни доводи в подкрепа на наведените
доводи за незаконосъобразност на отказа предвид норми от специалния закон на
Финландия за трудова злополука и професионални заболявания, както и от Регламент №883/2004 (на Европейския парламент и на Съвета) за координация на системите за
социална сигурност. Претендира направените по делото разноски, за чийто размер
представя списък.
Ответникът по жалбата – Директорът на Дирекция
„Европейски регламенти и международни договори“ в НОИ оспорва жалбата,
като излага съображения относно липсата
на компетентност за това звено от специализираната администрация на Централното
управление на НОИ да извършва дейност по разследване и квалифициране на трудови
злополуки. Позовава се на влязъл в сила съдебен акт на ВАС. Направено е искане
за отхвърляне на жалбата като неоснователна.
След като обсъди оплакванията в
жалбата, доказателствата по делото, становищата на страните, задължителните
указания на ВАС в определение №3865/12.03.202 г. по адм.д.№1992/2020 по
тълкуване и прилагане на закона и при направената проверка за законосъобразност
на оспорения акт съобразно чл.168, ал.1 АПК, административният съд намира следното:
По допустимостта
С жалбата се атакува индивидуален
административен акт по смисъла на §1, т.2, б. „а“ от ДР към ЗА и чл.21, ал.3 АПК, с който се засягат права и законни интереси на жалбоподателя, поради което
подлежи на съдебен контрол за законосъобразност. Жалбата е депозирана преди
изтичане на 14-дневен срок от връчване на съобщението за постановения отказ на
03.09.2019 г. – л.7 от делото, л.28 от адм.д.№10702/2019 на АССГ(видно от пощенско клеймо за
депозиране на жалбата направо пред съд на 13.09.2019 г.), от надлежна страна с правен
интерес, поради което производството е процесуално допустимо.
Разгледана
по същество жалбата е основателна.
По
фактите
Не
се спори между страните, че жалбоподателят e упражнявал трудова дейност във
Финландия като командирован строителен работник на „Българска изолационна
компания“ ООД, със седалище в гр.Варна. На 11.11.2016 г. по времена тази
трудова дейност, е настъпила злополука, записана в медицинско свидетелство от
16.11.2016 г. за социалноосигурителен номер 150764-953, л.12-13 от
адм.д.№10702/2019 като злополука по време на работа. Злополуката е
квалифицирана като трудова и в писмата на Финландския център за компенсация на
работниците до жалбоподателя и до неговия работодател от 16.12.2016 г. и от
17.01.2017 г.- л.32-34 от
адм.д.№10702/2019 АССГ.
Безспорно е и обстоятелството, че на
жалбоподателя бил издаден формуляр Е123 – удостоверение за право на плащания в
натура при трудова злополука и професионална болест, въз основа на което са
били възстановени медицински разходи за лечебното заведение в размер на
9 329,80 евро – л.33, гръб от адм.д.№10702/2019 АССГ.
От данните по приключилото производство
по адм.д.№1793/2018 г. по описа на Административен съд-Варна, л.41-47 от
адм.д.№10702/2019 АССГ, става ясно, че българското дружество-работодател и
осигурител не е декларирало пред Териториалното поделение на НОИ в срока по
чл.57, ал.1 КСО трудовата злополука. П.А. също не бил упражнил правото да
декларира тази злополука в срока по чл.57, ал.2 КСО, поради което подадената
на
28.05.2018 г. декларация за трудова злополука е оставена без разглеждане, като
разпореждането на органа от ТП на НОИ-Варна е потвърдено с определение №10174/06.07.2018
г. на АдмС-Варна, последното оставено в сила с акт на касационната инстанция
ВАС, Опр. №11061/20.09.2018 г. по адм.д.№10984/18 г.
При разглеждане на спора пред настоящия
съд са представени доказателства за депозиране на искова молба с правно
основание чл.200 КТ срещу работодателя
„Българска изолационна компания“ ООД, производството по която е висящо пред
Районен съд-Варна, предмет на гр.д.№10347/2019 г., 10-ти състав – л.23-44 от
делото.
На 19.07.2019 г. жалбоподателят депозира
молба вх.№1023-40-137 – л.29 от адм.д.№10702/2019 за издаване на удостоверение,
което да му послужи пред съд относно осъществяване на факт с правно значение - трудова
злополука, настъпила на 11.11.2016 г. във Финландия, към която прилага заверени
преписи и преводи на 4 броя документи, издадени в тази страна.
На 09.08.2019 г. ответната страна
изпраща на жалбоподателя сега оспореното писмо, изх.№1023-40-137#1, с което го уведомява, че молбата
му от 19.07.2019 г. е препратена до ТП на НОИ-Варна по компетентност, тъй като
правомощия за деклариране, разследване и квалифицирането на злополука като
трудова, са предоставени на териториалните поделения на НОИ с разпоредбите на
чл.чл.57-60 КСО. В писмото се съдържат и съображения и коментар по приложение
нормите на Регламент №883/2004 (на
Европейския парламент и на Съвета) за координация на системите за социална сигурност, като изрично се сочи, че европейското
вторично право не регламентира условията и сроковете за предявяване и
определяне на злополука като трудова, поради което по тези въпроси намират
приложение националните законодателства. Във връзка с това съображение е
изразено становище за наличие на пречка по чл.27, ал.2 АПК да се развие
допустимо административно производство, предвид влезлите в сила съдебни актове,
с които е потвърдено разпореждането на орган от ТП на НОИ-Варна за оставяне без
разглеждане подадената от П.А. на 28.05.2018 год. декларация за трудова
злополука.
Касационната инстанция, в отменително
си определение №3865 от 12.03.2020 г. е дала задължителни указания по тълкуване
и прилагане на закона, като се акцентира върху разпоредбите на чл.76 §4 от
Регламент (ЕО)№883/2004 и чл.2, ал.2 от Регламент (ЕО) №987/2009 относно същността на
процедурата по обмен на информация между държавите-членки в сферата на
координацията на системите за социална сигурност и необходимостта да бъде
изискана и предоставена информация от едната държава-членка към другата чрез
компетентните институции за изясняване на обстоятелството за регистриране на
трудова злополука.
По правото
Съдът, при така установената от
фактическа страна, прави следните правни изводи:
Предмет на
оспорване в настоящото производство е отказ за извършване на административна услуга по см. на §1, т.2,
б.“а“ ДР на Закона за администрацията. При съобразяване нормата на чл.21, ал.3
от АПК, се налага извод, че е налице индивидуален административен акт –
волеизявление за отказ да се издаде документ от значение за признаване и
упражняване на права. Депозираната искова молба с правно основание в чл.200 КТ
за реализиране на имуществена отговорност на работодател по повод увреждане
здравето на работник – жалбоподателя в резултат на трудова злополука, сочи
безспорно наличие на правен интерес, който е свързан със задължението на
ищцовата страна да сочи доказателства в производството пред общия съд, че в
случая е налице трудова злополука.
Оспореният акт е издаден от органа,
до когото е адресирано заявлението за извършване на административна услуга. Налице
ли е компетентност именно за Дирекция „Европейски регламенти и международни
договори“ в случая?
Процедурата по обмен на информация в
т.ч. и възможността да се получат микроданни за лицата, претърпели злополука по
време на работа през съответния референтен период въз основа на правната
регулация в Регламент (ЕС) №349/2011 на Комисията за прилагане
на Регламент (ЕО) №1338/2008 на Европейския парламент
и на Съвета, следва да се извърши именно от тази дирекция, тъй като съгласно
разпоредбите на чл. 26, т.10 от Правилника за организацията и дейността на НОИ,
тя поддържа връзки с компетентните органи и осигурителни институции извън
страната. Макар и некоректно формулирано искането в заявлението от 19.07.2019
г., се налага провеждане на процедура по обмен на информация между две
държави-членки на ЕС, тъй като случаят е с трансграничен елемент и са налице
записвания в документи, издадени във Финландия, квалифициращи злополуката от
11.11.2016 г. като трудова, настъпила по време на работа. От друга страна,
именно администрацията на ответника е издала нужното удостоверение за наличие
на право на обезщетение в натура. При тези данни се налага извод, че едва след
получаване на информация от компетентните власти във Финландия дали процесната
злополука е била включена в данните, предадени на Комисията (Евростат) въз основа на съответни регистри или
други административни източници, евентуално деклариране от страна на
работодател – българско търговско дружество, може да се издаде акта по чл.21,
ал.3 АПК. В този смисъл са и указанията в съдебния акт на касационната
инстанция, а съгласно чл.224 АПК, те са задължителни за първоинстанционния съд.
Като не е съобразил вменените му
задължения и правомощия, произтичащи от европейската правната регулация на
въпроса и очертаните в Правилника за организацията и дейността на НОИ правомощия,
ответникът е постановил немотивиран отказ, в нарушение изискването по чл.59,
ал.1 АПК, който е и в несъответствие с
целта на закона. Налице са основания за отмяната му като незаконосъобразен акт
предвид чл.146, т.2, т.4 и т.5 АПК. Предвид разпоредбата на чл.173, ал.3 АПК,
незаконният отказ следва да бъде отменен и ответникът следва да издаде документ
по заявлението от 19.07.2019 г. след приключване на процедура по обмен на
информация.
Водим от
горното, съдът
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ
като незаконен отказа
на директора на Дирекция „Европейски регламенти и международни договори“ в ЦУ на НОИ да извърши административна
услуга по заявление № 1023-40-137 от 19.07.2019 г. от П.Х.А. ***.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
ВАС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: