О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№………./…………………. г.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно
заседание на осми юни през две хиляди
двадесет и втора година, в състав:
СЪДИЯ: ЦВЕТА ПАВЛОВА
като
разгледа докладваното от съдията
търговско
дело № 1734 по описа за 2014 год.,
за
да се произнесе взе предвид следното:
С
молба вх.№ 262660/03.05.2022 год., синдикът на ЕТ „Кастория-П.П.“
АД /н/ Я.С. е представил частична сметка
за разпределение № 3 от 29.04.2022 год. за разпределение на осребрено
имущество, съгласно която налична в масата сума в общ размер от 30 600
лева е разпределена на „Банка ДСК“ АД /като правоприемник на ТБ „Сосиете Женерал Експресбанк“ АД/ с общ размер на приетите вземания по
чл.722, ал.1 ТЗ от 44 047.12 лева като сумата, платима по тази сметка е
30 600 лева.
Представената от синдика ЧСР № 3 е
поставена на таблото на Варненски окръжен съд на 05.05.2022
год., а на 09.05.2022 год. е обявена и в ТР.
Съдът по несъстоятелността констатира,
че срещу така обявената ЧСР № 3 е постъпило възражение вх. № 263383/02.06.2022
год. от кредитора НАП. Същото, с оглед обявяване на ЧСР № 3 в ТР на 09.05.2022
год. и подаването му на 19.05.2022 год., видно от датата на предаване на
пратката, съдът по несъстоятелността приема за подадено в предвидения от
разпоредбата на чл.727 ТЗ 14-дневен срок.
С депозираното възражение, кредиторът
НАП сезира съда с искане за отказ за одобряване на ЧСР № 7 за разпределение на наличи суми, в частта, с която се предвижда разпределение
на сума в размер на 30 600 лева по реда на чл.722, ал.1 т.1 ТЗ за удоволетворяване на приети вземания на „Банка ДСК“ ЕАД и
разпределянето й за частично удоволетворяване на
приетите вземания на НАП. По същество, развитите от кредитора НАП възражения
касаят отпадане на предвиденото предпочитателно удоволетворяване предвид липсата на вписано подновяване на ипотека
в предвидения 10 годишен срок в полза на кредитора, водещо до непротивопоставимост на ипотеката спрямо трети лица.
Излага, че същата е вписана отново след изтичане на този срок, което обаче води
до липса на възможност обезпеченото с ипотека вземане да бъде удоволетворено привилегировано в рамките на процедурата по
разпределение на осребреното имущество в производството по нессъстоятелност,
а синдикът следва да съобрази така новонастъпилия
факт.
Други възражения срещу ЧСР № 3 не са
постъпили, поради което и с оглед изтичане на предвидения в разпоредбата на
чл.727 ТЗ 14-дневен срок, съдът дължи произнасяне по реда на чл.729 от ТЗ.
Съдът по
несъстоятелността, за да се произнесе по законосъобразността на ЧСР № 3,
включително като съобрази доводите по депозираното възражение, съобрази
следното:
С произнасянето си по реда на чл.729 ТЗ, съобразно нормата на закона, съдът по несъстоятелността може да направи
съответната промяна служебно или по възражение, ако се констатира
незаконосъобразност. Тази възложена от закона компетентност на съда по несъстоятелността е израз
на засиленото служебно начало на съда в производството по несъстоятелност. Целта
е кредиторите на несъстоятелността да бъдат удовлетворени за вземанията си
съобразно приетите вземания, както и да се упражни контрол върху събраните при
осребряването на имуществото на несъстоятелния длъжник средства и тяхното
изразходване.
Обхватът
на дължимата от съда по несъстоятелността преценка е дали съдържащите се в нея вземания на кредиторите, индивидуализирани по
вид, основание и размер, привилегии и обезпечения съответстват на заявените при
предявяването на вземанията по реда на чл.685, ал.1 във вр.
ал.2 ТЗ – така, както са залегнали
одобрения от съда списък на приетите вземания; какъв е размерът на получените
при осребряването на имущество от масата на несъстоятелността суми и как тези
сума трябва да бъдат разпределени между отделните класове кредитори с приети
вземания, като се отчетат извършените плащания преди тази сметка, тогава
когато сметката за разпределение е частична.
В конкретния случай, синдикът е изготвил и предложил на съда
по несъстоятелността сметка за разпределение на вземанията с поредност по чл.722, ал.1 т.1 ТЗ. Не е налице спор, че в
списъка на приетите вземания, предявени в срока по чл.685, ал.1 от ТЗ, обявен в
търговския регистър под № 20150902142411, вземанията на кредитора са приети с
предвидена поредност на удоволетворяване
по чл.722, ал.1 т.1 ТЗ въз основа на представен нотариален акт за учредяване на
договорна ипотека № 175/2007 год. на нотариус Ташева, рег.№ 334, вписан в СлВп под акт № 131, вх.рег.№ 29558/05.10.2007 год. От представеното с възражението на кредитора
НАП писмено доказателство, а и това обстоятелство е посочено като забележка от
синдика при оспорената сметка за разпределение, се установява липса на
подновено от страна на кредитора подновяване на ипотеката преди изтичане на
срока, като същата е вписана отново впоследствие.
При
тези фактически данни и в контекста на релевираните
във възражението на НАП доводи, релевантен е въпросът дали изтичането на
действието на вписването на ипотеката върху актив от масата на
несъстоятелността, служещ като обезпечение на прието от синдика и одобрено от
съда вземане, като новонастъпил факт, води до
отпадане на привилегията на заложния кредитор да се удовлетвори по реда на чл. 722, ал.1, т.1 ТЗ вр. чл. 172, ал.1 от ЗЗД при разпределение на суми, получени
при осребряване на същия този актив.
Отговорът
му съдът по несъстоятелността намира за отрицателен.
Съгласно
разпоредбата на чл. 685, ал. 2 ТЗ при предявяване на вземанията
кредиторът следва да посочи основанието и размера на вземането, привилегиите и обезпеченията му. При изготвяне на списъка на приетите
вземания синдикът посочва кредитора, размера, основанието на вземането,
привилегиите и обезпеченията и датата на
предявяването им - чл. 686, ал. 1, т. 1 ТЗ. Правото на кредитора да направи
писмено възражение пред съда срещу прието или неприето от синдика вземане и
впоследствие правото да предяви иск за установяване несъществуването на прието
вземане или съществуването на неприето вземане включва не само правото на възражение
срещу основанието или размера на вземането, но и възражение срещу привилегиите
и обезпеченията. Допустимо е кредиторът, направил
писмено възражение срещу прието от синдика вземане, да предяви иск за
определяне поредност на удовлетворяване на вземането,
различна от определената с определението по чл. 692, ал. 4 ТЗ. Основание за този извод дават
разпоредбите на чл. 726, ал. 1 и ал. 2 ТЗ, съгласно които за оспорено по
съдебен ред вземане се заделя съответната сума в сметката за разпределение, а
когато е оспорено само обезпечението или привилегията, вземането се включва
като необезпечено до разрешаване на спора, като в сметката за разпределение се
заделя сумата, която кредиторът би получил за обезпечено вземане. Привилегиите,
предвидени в различните хипотези на чл. 722, ал. 1 ТЗ, представляват акцесорно
право, а допустимостта на иск за тяхното установяване, определяне поредност на удовлетворяване на вземането, различна от
определената от синдика, респективно с определението по чл. 692, ал. 4 ТЗ, произтича от закона - чл. 694, ал. 1 във връзка с чл. 726, ал. 2 ТЗ. Самото оспорване, както е посочено в
определение № 374 от 13.06.2014 г. на ВКС по ч. т. д. № 599/2014 г., II т. о.,
ТК, се осъществява в рамките на производствата по чл. 690, чл. 692 и чл. 694 ТЗ.
Веднъж
одобрен от съда, списъкът на приетите вземания, макар и да не се ползва със
сила на присъдено нещо, не може да бъде променян от синдика при изготвяне на
сметката за разпределение. Съдът също не може при произнасянето си по
предложената сметка сметката за разпределение да промени списъка на приетите от
синдика вземания. Възможността съдът служебно да отстрани незаконосъобразност в
сметката за разпределение, не означава, че той може да пререшава въпроса с
приемане на вземанията. С постановяване на определението по чл. 692 ТЗ, с което съдът одобрява списъка на
приетите от синдика вземания, настъпва стабилитетът по приемане на вземанията.
В производството по несъстоятелността за прието се смята вземане, което е
включено в одобрения от съда списък на приети вземания по чл. 692 ТЗ /чл. 693 ТЗ/. Последното е именно с оглед
обстоятелството, че с одобряването от съда на списъка на синдика с приетите
вземания се свързва извършването на съпътстващи и последващи
процесуални действия в производството по несъстоятелността. Както се посочи
по-горе, промяна в тези характеристики би могла да настъпи единствено с влизане
в сила на решение по чл. 694 ТЗ, каквото в
настоящия случай не е налице.
По този въпрос е налице и формирана практика със задължителен характер -
решение № 15/01.03.2010 г. на ВКС по т.д. № 535/2009 г., ТК, І т.о.,
постановено по реда на чл. 290 ГПК.
Гореизложеното
е съответно и на разбирането за универсалното действие на списъка, което за
целите на разпределението на сумите от масата дерогира
общия режим на вписванията, чието действие ще се отчита само за реализиране на
правата на кредитора извън несъстоятелността. В този смисъл са и определение №
841 от 8.04.2014 г. по т. д. № 1279/2014 г.; определение № 3438 от 1.12.2015 г.
по ч. гр. д. н. 329 № 4985/2015 г.; определение № 1828 от 5.06.2017 г. по в. т.
д. н. № 1604/2017 г. на Софийския апелативен съд; определение № 494 от
25.11.2015 г. по в. ч. т. д. № 680/2015 г., определение № 392 от 25.09.2018 г.
по в. ч. т. д. № 498/2018 и определение № 35 от 30.01.2019 г. по в. ч. т. д. №
47/2019 г. на Пловдивския апелативен съд; определение № 461 от 3.08.2017 г. по
в. ч. т. д. № 389/2017 г. и определение № 751 от 6.12.2018 г. по в. ч. т. д. №
603/2018 г. на Варненския апелативен съд, определение от 17.11.2015 год.,
постановено по ч.т.д. № 717 по описа на Варненския апелативен съд за 2015 год.,
определение № 247/14.04. 2014 год., постановено по в.ч.т.д. № 185 по описа на
Варненския апелативен съд за 2015 год., определение № 274 от 21.12.2018 г. по
в. ч. т. д. № 384/2018 г. и определение № 239 от 2.11.2018 г. по в. ч. т. д. №
325/2018 г. на Великотърновския апелативен съд.
Неоснователността
на изложените от кредитора НАП доводи се следват и от целта на вписването на
ипотеката. Както е разяснено в мотивите на
ТР № 3/2018 год. на ОСГТК, законът придава погасителен ефект на
заличаването на ипотеката само в хипотезата на чл. 179, ал. 1 ЗЗД.
Заличаването, което се извършва на основание чл. 22 от Правилника за
вписванията /ПВп/ в хипотезата на чл. 172, ал. 1 ЗЗД
– при изтичане на 10 годишния срок, няма погасителен ефект, тъй като за разлика
от чл. 179 ЗЗД, в чл. 172 ЗЗД не е предвидено, че заличаването погасява
ипотеката и в този случай. Заличаването по чл. 22 ПВп
единствено създава яснота, че ипотеката вече няма правно действие, но
кредиторът не може да бъде лишен от своето обезпечение само защото е пропуснал
срока да поднови ипотеката в 10-годишния срок по чл. 172, ал. 1 ЗЗД и тя е била
заличена. Възможно е, въпреки изтичането на 10-годишния срок и заличаване на
ипотеката, обезпеченото парично задължение или част от него да продължава да
съществува. Той ще търпи неблагоприятните последици от своето бездействие, но
законът не го лишава от правото да впише отново същата ипотека. А
неблагоприятните последици от неподновяване на ипотеката в предвидения срок, по
изричната разпоредба на закона, са, че ипотеката ще има ред от новото вписване
и ще бъде непротивопоставима както на другите
кредитори, вписали преди това ипотеки върху същия имот, както и на новите
собственици, придобили имота преди новото вписване на ипотеката. Кредиторите на
несъстоятелния длъжник не са типичните трети лица, ползващи се добросъвестно от
действието на вписвания в съответния специален регистър. Кредиторът „Банка
ДСК“ АД /като правоприемник на ТБ „Сосиете Женерал Експресбанк“ АД/ вече
е противопоставил правата си, произтичащи от ипотечния акт, на останалите
кредитори, в срока по чл.172, ал.1 ЗЗД, като тези права са признати с изготвения от синдика и
одобрен от съда списък на приетите вземания. А след като са участници в общо
производство, обвързани с акт, установяващ реда на удовлетворяване на
привилегирования кредитор, който е противопоставил правата си с предявяване на
обезпечението и ги е запазил спрямо тях с приемането на вземането му като
обезпечено в списък, одобрен от съда, изтичането на срока по чл.172, ал.1 ЗЗД,
настъпило след одобряването на списъка, е ирелевантен
факт за противопоставимостта на вече признатите права
на обезпечения кредитор спрямо останалите кредитори на несъстоятелния длъжник.
В заключение, възражението на
кредитора НАП се преценява от съда по несъстоятелността като неоснователно и
след като не се констатира незаконосъобразност на изготвената сметка за
разпределение, същата следва да се одобри.
Водим от горното, съдът по несъстоятелността
О П Р Е Д Е Л И:
ОДОБРЯВА частична сметка за разпределение № 3 от
29.04.2022 год. за разпределение на осребрено имущество, съгласно която налична
в масата сума в общ размер от 30 600 лева е разпределена на „Банка ДСК“ АД
/като правоприемник на ТБ „Сосиете Женерал Експресбанк“ АД/ с общ
размер на приетите вземания по чл.722, ал.1 ТЗ от 44 047.12 лева като
сумата, платима по тази сметка е 30 600 лева.
Определението подлежи на обжалване
пред ВАРНЕНСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД от длъжника, от комитета на кредиторите или от
кредитор в едноседмичен срок от обявяването му в Търговския регистър по реда на
чл. 729, ал.2 от ТЗ.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД :