Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. ****, 12.02.2016 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, 13
състав, в публично съдебно заседание на дванадесети ноември през две хиляди и
петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСЕН
ДИМИТРОВ
при секретаря С.А. като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 11816/2013 г., за да постанови решение, взе предвид
следното:
Предявен е иск по чл.422,
ал.1 от ГПК вр. с чл.415, ал.1 от ГПК-
за съществуване на парично
вземане.
В исковата
молба ищецът „Б.Д.“
ЕАД *** претендира
установяване на вземане от Д.С.Р.
*** 403.98 евро – главница по договор за ипотечен кредит от 03.06.2008 г.
и Допълнително споразумение от 14.6.2010 год., ведно със законната лихва върху
тази сума от 07.06.2013 год. до окончателното й изплащане, за сумата от 6708.14
евро - договорна лихва за периода от 18.02.2012 год. до 06.06.2013 год. ,за
сумата от 6292.48 евро санкционираща лихва за периода от 12.07.2011 год. до
06.06.2013 год., заемни такси в размер от 289.60 лв. и разноски по делото.
Твърди,че
горните суми са присъдени по ч.гр.д.
№ 24368/2013г. по описа на СРС, 31 с-в, по което дело е издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417 от ГПК от 28.06.2013 год.
Срещу заповедта за изпълнение в срока по чл.415, ал.1 ГПК е подадено възражение
от длъжника.
Ето защо предявява настоящия
иск и моли съда да постанови решение, с което да установи съществуването на
изискуемото парично вземане срещу ответника
така,както е заявено по-горе и да му присъди разноските по делото.
В отговора
по чл.131 ГПК ответникът Д.С.Р. *** чрез адв.В.В. оспорва исковата
претенция с няколко отделни възражения за недължимост: поради наличие на
непреодолима сила по смисъла на чл. 306
от ТЗ, вр. с чл. 81, ал. 1 от ЗЗД изразяваща се в настъпило след подписване на
кредитния договор тежко и необратимо осакатяване на кредитополучателя, като в
тази връзка прави възражение за нищожност/евентуално за унищожаемост/ на всички
документи, които са подписани от него след 11.06.2012 год., в противоречие с
изискването на чл. 189, ал. 2 от ГПК, поради неусвояване на кредита,тъй като е
бил невменяем,прави също и възражение за нищожност на клаузи от договора и
общите условия касаещи увеличаването на лихвения процент,поради неравноправност
в противоречие с чл. 143, т.10 и т.
12 от ЗЗП и поради
липса на предсрочна изискуемост на кредита.В становището си по същество на спора след
приключване на съдебното дирене , ответникът поддържа изрично само последното
заявено основание за отхвърляне на иска,а именно липсата на предсрочна
изискуемост на кредита,като не оспорва задълженията си по него.
Доказателствата са гласни и
писмени.
Съдът,
след като взе предвид становищата на страните, събраните по делото
доказателства приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Установено
е и няма спор,че по ч.гр.д.
№ 24368/2013г. по описа на СРС, 31 с-в е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.417 от ГПК от 28.06.2013 год. за сумата от 48 403.98 евро – главница
по договор за ипотечен кредит от 03.06.2008 г., ведно със законната лихва върху
тази сума от 07.06.2013 год. до окончателното й изплащане, за сумата от 6708.14
евро - договорна лихва за периода от 18.02.2012 год. до 06.06.2013 год. ,за
сумата от 6292.48 евро наказателна лихва за периода от 12.07.2011 год. до
06.06.2013 год., заемни такси в размер от 289.60 лв. и разноски по делото в размер на 4069.90 лв.
На същата дата е издаден и
изпълнителен лист за описаното вземане.
Срещу
издадената запоред е подадено
възражение от длъжника, сега ответник , поради което СРС е указъл на банката-заявител
да предяви установителен иск по реда на чл.415,ал.1 ГПК.
На 29.08.2013
година заявителят
по горното дело е депозирал
в СГС искова молба с правно основание
чл.422, ал.1 от ГПК.
Видно от приложения
към заявлението договор за ипотечен кредит от 03.06.2008 г. „Б.Д.“ ЕАД *** е предоставило на ответника Д.С.Р. кредит в размер на 50 000
евро при годишна лихва уговорена в т.7 в размер на 6.79% със срок за издължаване
на кредита от 360 месеца,считано от датата на усвояването му. В т.20.2.
от общите условия към договора е уговорено,че при допусната забава в плащанията ма главница
и/или лихва над 90 дни целият остатък от кредита става предсрочно изискуем и се
отнася в просрочие и ,че до предявяване на молбата за събирането му по съдебен
ред остатъкът от кредита се олихвява с договорения лихвен процент, увеличен с
наказателна надбавка в размер на 10 процентни пункта.
Видно от
представения на л.140-142 от делото нотариален акт,за обезпечение на кредита е
учредена ипотека върху недвижим имот-апартамент № 46 в гр.****,район ****,ж.к.“****
****“,бл.**,бх.*,ет.* собственост на съпругата на длъжника-Д.А.Р..
От представената
с отговора медицинска документация се установява,че на 11.06.2008 год. Д.С.Р. е
получил тежки телесни увреждания,включително и лицеви изгаряния в следствие
заливане с киселина,в следствие на което практически е ослепял с лявото око,а с
дясното е имал съвсем ограничена видимост.Видно от приложеното на л.45 вътрешно
писмо до изпълнителния директор на „Б.Д.“ ЕАД ***.2010 год. , в банката е имало яснота за уврежданията на Д.Р. и
провежданото от него лечение.От това писмо се установява,че длъжникът обслужва кредита,макар
и не точно според погасителния план.
На 14.06.2010
год. е подписано Допълнително споразумение към договора за кредит,при което е
определен остатъка на дълга/главница и лихва/ на кредитополучателя към тази
дата-51 681.70 евро и е подписан нов погасителен план с лихва в размер на
7.29% и краен срок за издължаване-05.06.2038 год.
Поради спиране на
плащанията по кредита /от 05.07.2011
год. до 05.10.2011 год./
банката е обявила кредита за
предсрочно изискуем с дата 05.10.2011 год. и с дължима сума /главница,лихви,такси/
в общ размер на 61694.20 евро.
По делото е
назначена съдебно счетоводна експертиза, чието заключение/първоначално и две допълнителни/
съдът възприема като обективно и професионално. От него се установява,че
кредита от 50 000 евро е усвоен изцяло от длъжника/ответник/ на 05.06.2008 г.
За погасяване на задълженията по кредита са постъпили суми
в обш размер на 16 794,19 евро/ главница 1656,02 евро,
договорна лихва -11093,44 евро и
наказателна лихва-3335.47евро. Последното редовно плащане по
кредита е на 05.01.2011г.
Размера на дължимите суми към Банката към момента на подаване на
Заявлението за издаване на Заповед за изпълнение - 07.06.2013г. е 61 694,20
евро,както следва:
главница от 48 403,98 евро, договорна
лихва за периода от 12.07.2011 г. до 06.06.2013 г. в размер на сумата от 6708,14
евро , наказателна лихва за периода от 18.02.2012г. до 06.06.2013 г. в размер на 6
292,48 евро и заемни такси от 289.60 лв.
От
показанията на св.И.И. /служител на банката/ се установява,че след подписването
на договора за кредит и телесното увреждане на ответника е имал няколко срещи с
него,вкл. и при подписването на допълнителното споразумение от 14.06.2010
год.Установява,че ответника не е бил напълно сляп,а също,че е разбирал за какво
става въпрос при срещите и при подписване на споразумението.Не е напълно сигурен,дали
ответника е идвал сам или с придружител на срещите,но общото му впечатление
е,че последния е могъл да вижда в някаква степен и е бил адекватен.
Останалите
събрани по делото доказателства не са релевантни за решаване на спора,поради
което не се обсъждат.
Предвид установената фактическа обстановка, се налагат
следните правни изводи:
Предявеният е иск по чл.422, ал.1 от ГПК вр. с чл.415, ал.1 от ГПК - за съществуване на вземането
е процесуално допустим.
Безспорно е установен факта на сключения договор за ипотечен кредит от
03.06.2008 г., по силата на който „Б.Д.“ ЕАД *** е отпуснала на ответника
Д.С.Р. кредит в размер на 50 000
евро при годишна лихва уговорена в т.7 в размер на 6.79% със срок за
издължаване на кредита от 360 месеца,считано от датата на усвояването му.
Кредитът е усвоен
в пълен размер по разплащателна сметка на ответника на 05.06.2008
год.-категорично становище на ССЕ.
Производството по
издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ е образувано по
заявление на „Б.Д.“ ЕАД ***
срещу Д.С.Р. за парични вземания:
главница в размер на 48 403.98 евро – главница по договор за ипотечен
кредит от 03.06.2008 г. и Допълнително споразумение от 14.6.2010 год., ведно
със законната лихва върху тази сума от 07.06.2013 год. до окончателното й
изплащане, за сумата от 6708.14 евро - договорна лихва за периода от 12.07.2011
г. до 06.06.2013 год. , за сумата от 6292.48 евро санкционираща лихва за
периода от 18.02.2012 год. до 06.06.2013 год., заемни такси в размер от 289.60
лв.Основанието за издаване на заповедта е извлечение от счетоводните книги по
договора за кредит от 07.06.2013 год. ,като в него задължението е описано буквално
по следния начин: обща дължима сума по
кредита 61694.20 евро,в.т.ч. главница - 48 403.98
евро , договорена лихва от 6708.14 евро - лихва за периода от 12.07.2011 г. до
06.06.2013 год. и санкционираща лихва 6292.48
евро за периода от 18.02.2012 год. до 06.06.2013 год.,заемни такси 289.60 евро.
Посочено е, че
към датата на настъпване на предсрочната изискуемост/05.10.2011 год./ не са
погасени вноските с падеж на 05.07.2011 год. от 278.98 евро,на 05.08.2011 год.
от 343.40 евро, на 05.09.2011 год. от 343.40 евро и на 05.10.2011 год. от
343.40 евро.
Поради горното неизпълнение
на договорените задължения на кредитополучателя, кредитът е отнесен в просрочие
и е превърнат в предсрочно изискуем на основание т.20.2 от общите условия към
договора за кредит гласяща,че при допусната забава в плащанията на главница
и/или лихва над 90 дни целият остатък от кредита става предсрочно изискуем и се
отнася в просрочие, като до предявяване на молбата за събирането му се олихвява
с договорения лихвен процент, увеличен с наказателна надбавка в размер на 10
процентни пункта.Договорената лихва се дължи на основание чл.20.1 от ОУ на
договора,а за санкциониращата лихва на т.20.2 от ОУ и същата е дължима при
предсрочна изискуемост на кредита.
Първоначално
ответникът е направил няколко отделни възражения за недължимост на исковата
сума,но тъй като по същество е заявил,че поддържа единствено възражението за
липса на предсрочна изискуемост на кредита съдът следва да се произнесе
приоритетно по него.
По делото няма доказателства установяващи настъпването на
твърдяната от ищеца предсрочна изискуемост на кредита .
Съобразно задължителното тълкуване на разпоредбата на
чл.60,ал.2 ЗКИ дадено с Тълкувателно решение № 4 от
18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК вземането, произтичащо от
договор за банков кредит, става изискуемо, ако кредиторът е упражнил правото си
да направи кредита предсрочно изискуем, а ако предсрочната изискуемост е
уговорена в договора при настъпване на определени обстоятелства , както е в
конкретния случай, правото на кредитора следва да е упражнено преди подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение, като последния трябва да е
уведомил длъжника за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита. Според
даденото разрешение, ако фактите, относими към настъпване и обявяване на
предсрочна изискуемост, не са съществували преди подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение, вземането не е изискуемо в заявения размер и
не е възникнало на посоченото основание.
Съдът не
възприема като доказателство за „уведомяване“ на длъжника,направените от
последния изявления в молба до банката вх.№ 01-10-03506/1 от 06.08.2013 год./на
л.363 от делото/,в която е заявил,че е разбрал,че от януари 2012 год. кредита е
отново предсрочно изискуем.Привилегията дадена на банковите институции с
разпоредбата на чл.417,т.2 ГПК изисква,според съда,буквално спазване на
формалните изисквания-извлечение от счетоводните документи с ясно и конкретно
съдържание относно кредитора,длъжника,размера на дълга , размера на просрочието
и датата на предсрочната изискуемост. Изпълнението на задължението за
уведомяване на длъжника, като важна предпоставка за настъпването на предсрочна
изискуемост на цялото още непадежирано вземане следва да е установено от
заявителя по несъмнен начин, а единствения такъв е чрез писмен документ, удостоверяващ
уведомяването на длъжника /пощенска пратка,нотариална покана или друг
регламентиран начин/. Банката е била длъжна да извърши уведомяването /и да го докаже
пред съда/ с ясен и категоричен документ и поради факта,че по въпросния кредит
т.н. предсрочна изискуемост е обявявана на два пъти през 2010 год.,но след
преговори , усилия и плащания от страна на длъжника се е стигало до
споразумения за „връщане“ на кредита към състояние на редовност.
Твърдяното
„уведомяване“ със самата искова молба по настоящето дело също не може да се
възприеме като такова,тъй като съобразно даденото по-горе задължително
тълкуване, уведомяването следва да
предшества подаването на заявлението по чл.417 ГПК,тъй като уведомяването на
длъжника след това, включително и в хода на исковото производство, има за
последица настъпване на изискуемостта към този момент, но променя основанието,
на което е издадена заповедта, а това е недопустимо съгласно т.11.б на ТР №
4/13г. на ОСГТК.
При това
положение съдът намира,че към датата на подаване на заявлението по чл.417 ГПК
не е била настъпила предсрочна изискеумост на кредита.
Доколкото
предметът на делото по установителния иск е вземането по представения документ
по чл.417, т.2 ГПК - извлечение от счетоводните книги, в които се съдържат и
данни за неплатените от длъжника погасителни вноски по кредита към датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед на изпълнение и които са
послужили като основание на кредитора да твърди, че е настъпила предсрочно
изискуемост на кредита, то вземането следва да се признае за съществуващо в
размер на тези вноски. Ето защо искът следва да се уважи в размер на
изискуемите и неплатени вноски по кредита, отразени в извлечението на
счетоводните книги на банката / вноските с падеж на 05.07.2011 год. от 278.98
евро, на 05.08.2011 год. от 343.40 евро, на 05.09.2011 год. от 343.40 евро и на
05.10.2011 год. от 343.40 евро на обща стойност 1309.18 евро, а за разликата до
размера на неплатените, но неизискуеми към момента на подаване на заявлението
вноски следва да се отхвърли като неоснователен.
Въпреки,че останалите въведени от
ответника възражения не се поддържат в изявлението му по същество,а и с оглед
на горното са ирелевантни за решението по делото съдът накратко следва да вземе
отношение и по тях:
По възраженията за нищожност на клаузи от договора за ипотечен кредит:
Възражението
за нищожност на клаузи от договора за кредит и общите условия към него поради
противоречие на чл.
143 - чл.
147 от Закон за защита на потребителите и на Директива № 93/13/ЕИО
на Съвета от 05.04.1993 г., тъй като са неравноправни, съдът намира за неоснователни.
Това е така,тъй като клаузите, които дават право на търговеца едностранно да
увеличава цената на стоката, без потребителят в такива случаи да има право да
се откаже от договора, ако окончателно определената цена е значително завишена
в сравнение с цената, уговорена при сключването на договора, е предвидено като изключение
за сделките с ценни книжа, финансови инструменти и други стоки и услуги, чиято
цена е свързана с колебанията/измененията на борсовия курс или индекс или с
размера на лихвения процент на финансовия пазар, които са извън контрола на
търговеца или доставчика на финансови услуги. Основният критерий за
приложимостта на изключението е изменението на цената да се дължи на външни
причини, които не зависят от търговеца или доставчика на финансови услуги, а са
породени от въздействието на свободния пазар и/или от държавен регулатор.
Тогава търговецът/доставчикът на финансови услуги не може да се счита за
недобросъвестен по смисъла на общата дефиниция за неравноправна клауза,
съдържаща се в чл.
143 от ЗПП, тъй като увеличението на престацията не зависи от неговата
воля.
Възражението за нищожност на всички подписани
от ответника документи след 11.06.2012 год., свързани с отношенията му с
банката по процесния кредит,съдът намира за неоснователно.От СМЕ и
комбинираната психиатрична и психологическа експертизи е установено,че въпреки
ужасните наранявания по лицето и в областта на очите,ответникът не е бил
напълно сляп,а в някои моменти дори е имал физическата възможност да чете и да
гледа телевизия със специални очила и от определено разстояние. Ето защо
подписаните от него документи не са нищожни на чл. 189, ал. 2 от ГПК. Не е
установена и временна невменяемост на последния,която да води до ужищожаемост
на подписаните документи с банката. Експертите по комбинираната експертиза са
категорични,че въпреки тежкото си физическо и емоционално състояние след
увреждането, пострадалия като цяло е запазил интелектуалните си способности, могъл
е да разбира действията си и да ги ръководи.
Третия спорен по делото въпрос, с оглед възраженията на ответника, е дали е налице обективна невъзможност за изпълнение на сключения договор за кредит , поради настъпило след сключване договора рязко и непредвидимо влошаване на здравословно състояние на длъжника, по мнение на съда, не представлява непреодолимо препятствие /форсмажор/, освобождаваща кредитополучателя от отговорност по договора, по следните съображения: Банковите кредити са търговски сделки.
Дефиницията на непреодолимата сила е дадена в чл. 306, ал. 2 ТЗ, според който непреодолима сила е непредвидено или непредотвратимо събитие от извънреден характер, възникнало след сключването на договора. Като "непреодолима сила" според съдебната практика се квалифицират природните бедствия - земетресение, наводнение, силен снеговалеж, голяма суша, пожар и др. Разпоредбата на чл. 306, ал. 4 ТЗ дава възможност да бъде спряно изпълнението на договорните задължения, но само докато трае действието на непреодолимата сила, т.е. след отпадане на непреодолимата сила следва да продължи изпълнението.
Действително, в конкретния случай, няколко дни след сключването на договора за кредит, длъжника е бил обект на нападение,довело до внезапно влошаване на здравословното му състояние, но това негово състояние не може да се приравни на събитие на непреодолима сила, което да доведе до освобождаването му от заплащане на паричните му задължения по договора за кредит,тъй като на първо място процесния договор не е сключен с оглед персоната на кредитополучателя и на второ,че липсата на парични средства/независимо от причината/ не води до отпадане, или освобождаването му от отговорност -
чл.
81, ал. 2 ЗЗД. Ето защо и съдът намира, че не е налице обективна
невъзможност, с оглед влошеното здравословно състояние на длъжника, за
изпълнение на сключения договор за потребителски кредит.
С оглед на
гореизложеното настоящия съдебен състав намира,че тъй като пред Районния съд
заявителят е претендирал неизискуемо
вземане , предявеният иск с правно основание чл.422,ал.1 ГПК за
установяване съществуването на вземането, е неоснователен и следва да бъде
отхвърлен с изключение на посочените по-горе четири изискуеми вноски,част от
главницата по договора.
По разноските: Ищецът
е направил разноски за държавна такса и експертизи в размер на 3013 лв.,които
претендира ,а също и 4150 лв. юрисконсултско възнаграждение.Ответникът е
заплатил 4000 лв. адвокатско възнаграждение,САС го е освободил от такси и
разноски по делото. От бюджета на СГС са заплатени възнаграждения на вещи лица по
допуснатите експертизи в общ размер на 700 лв.
При този изход на делото ищецът следва да
заплати на ответника разноски за заплатен адвокатски хонорар в размер на 3999
лв.,а на бюджета на СГС за експертизи в размер на 699 лв.
Ответникът следва
да заплати на ищеца разноски по настоящето дело в общ размер на 353 лв. и такива в заповедното производство в
размер на 89 лв.
Водим от изложените съображения, съдът
Р
Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по иск с
правно основание чл.422 ГПК, че Д.С.Р., ЕГН:
**********,
съдебен
адрес ***
дължи на „Б.Д."
ЕАД, ЕИК ********* със съдебен адрес *** по Договор за банков кредит от
03.06.2008 год. сумата в размер на 1309.18 евро, представляваща главница по
извлечение от счетоводните книги от 07.06.2013 год. за изискуеми вноски /с
падеж на 05.07.2011 год. от 278.98 евро, на 05.08.2011 год. от 343.40 евро, на
05.09.2011 год. от 343.40 евро и на 05.10.2011 год. от 343.40 евро / ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от 07.06.2013 год. до окончателното
изплащане, за което е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.417 по ч.гр.д.
№ 24368/2013г. по описа на СРС, 31 с-в от 28.06.2013 год. като ОТХВЪРЛЯ ИСКА над
уважения по-горе размер до претендираните такива- главница в размер на
48 403.98 евро, за сумата от 6708.14 евро - договорна лихва за периода от
12.07.2011 г. до 06.06.2013 год. , за сумата от 6292.48 евро санкционираща
лихва за периода от 18.02.2012 год. до 06.06.2013 год., заемни такси в размер
от 289.60 лв. като
неоснователен.
ОСЪЖДА „Б.Д."
ЕАД, ЕИК ********* да
заплати
на Д.С.Р., ЕГН: **********
сумата от 3999
лв. представляваща направените по делото разноски,а на СГС
разноски за експертизи заплатени от бюджета в размер на 699 лв.
ОСЪЖДА Д.С.Р., ЕГН:
********** да заплати на „Б.Д." ЕАД, ЕИК ********* разноски по делото в размер
на 353 лв. и за заповедното производство от 89 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи
на пред САС в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: