Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 1229
гр.
Пловдив, 31.07.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД ПЛОВДИВ,
Наказателна колегия, в открито съдебно заседание на втори юли две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПОЛЯ
САКУТОВА
при участието на секретаря Мария
Колева, като разгледа
докладваното от съдията АНД № 3264/2020 г. по описа на РС-ПЛОВДИВ, XX нак. състав, за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и
сл.от ЗАНН.
Образувано е по жалба, подадена от
„ТЕОНИК“ ООД, седалище и адрес на управление : гр.Първомай, ул. Васил Друмев
№24, представлявано от Н.М.Д. против Наказателно постановление № 509661-F528603/05.05.2020 г.,
издадено от Заместник директор на ТД на
НАП Пловдив, с което на дружеството жалбоподател за нарушение на чл.176в, ал.6
от ЗДДС /Закона за данък върху добавената стойност/ във вр. чл.176в, ал.1 от ЗДДС на основание чл.180в, ал.1 от ЗДДС е наложена „имуществена санкция“ в
размер на 36 623,51 лв. /тридесет и шест хиляди шестотин двадесет и три
лева и петдесет и една стотинки/. С жалбата се моли наказателното постановление
като неправилно и незаконосъобразно да бъде отменено.
В съдебно заседание жалбоподателят,
редовно призован, се представлява от своя ***, както и от адв.А.О. от
АК-Пловдив с пълномощно по делото, които поддържат жалбата по напрвените в нея
оплаквания.
Въззиваемата страна, редовно
призована, се представлява от гл. юриск.
М., която оспорва жалбата и моли
наказателното постановление като правилно и законосъобразно да бъде потвърдено.
Жалбата е допустима – подадена е от
лице, което има право на обжалване, в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и срещу акт, подлежащ на съдебен контрол.
Съдът, като взе предвид оплакванията в жалбата, прие
за установено следното :
Дружеството „ТЕОНИК“ ООД е
данъчнозадължено лице по чл.176в, ал.1 т. 1 от ЗДДС. Видно от приложените и
приети по делото справка стоки по документи за периода месец септември 2019 г.,
както и фактури за м. септември 2019 г., същото
извършило доставки за периода от 01.09.2019 г. до 30.09.2019 г. на течни
горива по Приложение № 35 от ППЗДДС със ставка на ДДС 20 на сто и с обща
стойност на данъчните основи над 25 000 лв., а именно 224 039,04 лв.,
Дружеството имало издадена банкова
гаранция с вх.№ 961DG116245AN0X изх.№0361-71-002204/02.09.2016 г. за предоставяне
на обезпечение съгласно изискванията на чл.176в, ал.6 от ЗДДС в полза на ТД на
НАП Пловдив. Съгласно представената Промяна № 3, „Уникредит Булбанк”АД,
променила горепосочената гаранция по отношение
на срока и гаранцията на дружеството
била валидна до 02.09.2019 г., т.е. срокът бил
не е по-малък от една година от датата на подаване на заявлението.
След срока на действие на
предоставената банкова гаранция дружеството извършило облагаеми доставки за
периода от 01.09.2019 г. до 30.09.2019 г. на течни горива по Приложение № 35 от
ППЗДДС със ставка на ДДС 20 на сто и с обща стойност на данъчните основи над 25
000 лв., за които изключенията по чл.176в, ал.8 от ЗДДС не били налице.
Предвид факта, че данъчната основа на извършените
през данъчен период м.8.2019 г. доставки на течни горива по приложение № 35 от
ППЗДДС със ставка на ДДС 20 на сто, се равнявала на 183 117,53 лв.,
размерът на следващото се обезпечение по
чл.176в, ал.6 от ЗДДС бил не по-малко от 36 623,51 лв.
Дружеството не предоставило
следващото се обезпечение в ТД на НАП Пловдив в 14-дневен срок преди изтичане
на срока на предишното, т.е. най-късно до 18.08.2019 г. вкл.
На 04.09.2019 г. от служители на ТД
на НАП Пловдив бил съставен Протокол № 16004190218081/04.09.2019 г., в който
било констатирано, че ново заявление в 14-дневния срок по 176в, ал.6 от ЗДДС не
било предоставено, което налагало заличаване на дружеството от Публичния
регистър за обезпечения съласно чл.176в, ал.10 от ЗДДС.
Поради неизпълнение на вмененото му
със закон задължение по чл.176в, ал.6 от ЗЗЗДС, дружеството било заличено от публичния регистър на
обезпеченията по чл.176, ал.10 от ЗДДС на основание чл.176, ал.7 от същия закон
на 02.09.2019 г.
На 05.09.2019 г. дружеството подало
ново заявление с вх.№ **********/05.09.2019 г. , с което депозирало нова
банкова гаранция №961DG1192480001 изх.№
0836-77-001894 за сумата от 50 000 лв. и със срок на действие до
05.09.2020 г.
Във връзка с неизпълнение на
задължението по чл. 176в, ал.6 от ЗДДС била извършена проверка, резултатите от
която били обектвирани в Протокол № П-16001619151490-073-001/11.09.2019 г. Въз
основа на съставения Протокол и
събраните в хода на проверката доказателства бил съставен Акт за установяване на административно
нарушение по чл.178в, ал.6 бл. № F528603 от 27.11.2019 г., а въз основа на него било издадено и
обжалваното Наказателно постановление.
В съставения АУАН и издаденото
НП било посочено, че нарушението било
установено на 11.09.2019 г. с приключване на проверка по установяване на факти
и обстоятелста, резултатите от която били обективирани в Протокола от
11.09.2019 г.
В АУАН и НП било прието също, че
нарушението е започнало на 19.08.2019 г.
и било довършено на 05.09.2019 г.
Така описаната фактическа обстановка
съдът установи въз основа на събраните по делото устни и писмени доказателства
– показания на разпитания в качеството на свидетел актосъставител Н.А.П., както
и Протокол № 16004190218081/04.09.2019
г., уведомително писмо изх.№ 165541902178081/04.09.2019 г. заявление по
чл.176в, ал.10 от ЗДДС с вх.№ **********/05.09.2019 г., Протокол №
П-16001618148828-073-001/20.08.2018 г., Протокол № П-16001619151490-073-001/11.09.2019 г.,
справка стоки по документи за периода месец септември 2019 г., фактури за
данъчен период м.8. 2019 г. и м. 9. 2019 г.
Установява се от съставения Протокол №
П-16001618148828-073-001/20.08.2018 г., че дружеството имало валидна банкова гаранция със срок до 02.09.2019 г. Видно от приложените и
приети по делото справка стоки по документи за периода месец септември 2019 г.,
както и фактури за м. септември 2019 г. е, че дружеството е извършвало дейност
по облагаеми доставки с обща стойност на данъчните основи над 25 000 лв., което
означава, че е продължило дейността си.
В срока по чл.176в, ал.6 от ЗДДС
дружеството не подало заявление за ново обезпечение във връзка с изтичащото
обезепечение валидно до 02.09.2019 г. Това обстоятелство не се оспорва и от
самия жалбоподател. Според обясненията, дадени от *** на санкционираното
дружество, причините за неизпълнение на вмененото задължение били очаквани
законодателни промени в Закона за акцизите и данъчните складове, което
обезсмисляло по-нататъшната дейност на дружеството.
Впоследствие обаче *** променил
намерението си и подал заявление за предоставяне на нова банкова гаранция,
действаща за периода от 05.09.2019 г. до 05.09.2020 г.
Разпитан пред съда, актосъставителят
потвърди направените в хода на проверката констатации. Неговите показания са в
пълно съответствие със събраните по делото устни доказателства, поради което
съдът дава вяра на същите.
Предвид събраните по делото устни и
писмени доказателства съдът приема, че административнонаказващият орган е
възприел правилно фактическата обстановка, като е преценил, че дружеството не е
изпълнило задължението си по чл.176в, ал.6 от ЗДДС, т.е. не е подало в
14-дневен срок преди изтичане срока на
предходното обезпечение заявление за ново обезпечение.
Неправилно според съда обаче
административонаказващият орган е приел, че нарушението било преустановено на
05.09.2019 г. Дружеството е следвало да изпълни задължението си най-късно до
18.08.2019г., като на датата , следваща последната дата, на която е могло да
изпълни задължението си, т.е. на 19.09.2019
г. е извършило нарушението. Даденото ново обезпечение на 05.09.2019 г. , е след
14-дневния срок и касае нов период - от
05.09.2019 г. до 05.09.2020 г. С новото обезпечение, действащо от 05.09.2019
г., дружеството не е изпълнило задължението си да поднови обезпечението по
действащата преди това гаранция по предвидения от закона ред. По отношение на
периода на нарушението, посочен в АУАН и в НП, следва да се отбележи, че
административнонаказващият орагн е
изпаднал в известно противоречие, защото от една страна в наказателното
постановление, обсъждайки въпроса за внесеното ново обезпечение, приема, че
подаването на заявление за ново обезпечение и внасянето му е различно от
изпълнението на преди съществуващото задължение
за спазване на 14-дневния срок, а от друга страна приема, че неизпълнението
на задължението във връзка с предишното
обезпечение, изтичащо на 02.09.2019 г., е продължило до 05.09.2019 г, когато е
подало ново заявление и е внесло ново обезпечение. Така консатираният пропуск
обаче по никакъв начин не е ограничил правото на защита на санкционираното лице
относно периода на нарушението, доколкото визираният от
административнонаказващия орган период е по-дълъг от посочения в наказателното
постановление и АУАН и за дружеството е
съществувала възможност да се защити,
вкл. и за датата 19.08.2019 г.
По отношение на останалите
изисквания за съставяне на АУАН и за издаване на НП съдът не констатира
допуснати процесуални нарушения. АУАН и НП са съставени от компетентни лица,
като доказателство за това е приложената към админстративнонаказателната
преписка Заповед.
Спазени са сроковете за съставяне на
АУАН - 3-месечен от извършване на нарушението, а именно от 02.09.2019 г.,
доколкото АУАН е съставен на 27.11.2019 г., както и
6-месечният за издаване на НП,
предвид това, че НП е издадено на 05.05.2020 г.
Нарушението е описано ясно, което е
дало възможност на нарушителя да организира адекватно защитата си.
С оглед събраните по делото устни и
писмени доказателства съдът приема, че дружеството е осъществило от обективна
страна състава на нарушението по чл.178в, ал.6 от ЗДДС във връзка с чл.176в, ал.1 от ЗДДС .
Дружеството е лице по смисъла на
чл.178в, ал.1 т.1 от ЗДДС, доколкото е извършвало облагаеми доставки за
периода от 01.09.2019 г. до 30.09.2019 г. на течни горива по Приложение № 35 от
ППЗДДС със ставка на ДДС 20 на сто и с обща стойност на данъчните основи над 25
000 лв.
Когато са налице условията по ал. 1 на чл.176в от ЗДДС,
лицето е длъжно да предостави ново обезпечение не по-късно от 14 дни преди
изтичането на срока на предходното обезпечение. Размерът на новото обезпечение
се определя по реда на ал. 2.
Съгласно чл.178в, ал.2 /изм. ДВ
98/2018 г., в сила 01.01.2019 г./ обезпечението по ал. 1 е
в размер не по-малък от 20 на сто от данъчната основа на облагаемите доставки,
придобиванията или стойността на получените течни горива, освободени за
потребление за предходния данъчен период. Видно от приложената към административнонаказатената преписка справка за
предходния период м.8. 2019 г. данъчната основа
на облагаемите доставки е 183 117, 53 лв., поради което и размерът
на обезпечението, което е следвало да се
внесе преди да изтече срока по чл.176в,
ал.6 от ЗДДС, е бил
36 623,51 лв. Редакцията на приложената материалноправна е
по-благоприятна за нарушителя в
сравнение с предишната, предвиждаща по-висок специален минимум, а именно
50 000 лв., което е в съответствие с чл.3 ал.2 от ЗАНН, предвиждащ до
влизането в сила на наказателното
постановление да бъде приложен по-благориятния за дееца закон. Правилно
е приложена и съответната на нарушението санкционна разпоредба, а именно чл.180в,
ал.1 от ЗЗДС, предвиждаща налагане на санкция в размер на невнесеното
обезпечение.
В случая отговорността на
дружеството е обективна, безвиновна, поради което и въпросите за вината са
ирелевантни.
Неприложима е разпоредбата на
чл.176в, ал. 7 от ЗДДС, доколкото нарушителят по никакъв начин не е оповестил
намерението си да прекрати дейността си, за да бъде прекратена регистрацията му
преди изтичане на срока и да се ползва от възможността даденото обезпечение да
бъде върнато и това обстоятелство също е обсъдено в обжалваното наказателно
постановление.
Настоящият съдебен състав намира, че
в случая не е приложима разпоредбата на чл.28 от ЗАНН. Предвиденият от
законодателя 14-дневен срок по чл.162в, ал.6 от ЗДДС е достатъчен, за да може
дружеството да прецени дали да продължи дейността или да уведоми служителите на
приходната администрация, че не желае да работи. По тези съображения съдът
приема, че *** е разполагал с достатъчно време , за да вземе решение във връзка
с по-нататъшната дейност на дружеството дори и предвид твърденията му за очаквани законодателни
промени. Доводите на жалбоподателя, че
поради очакваните промени не е подал заявление за подновяване на регистрацията
му, са неоснователни. За да избегне
санкционирането на дружеството и за да изпълни задълженията си по чл. 176 в,
ал.6 от ЗДДС, *** е имал възможност да подаде заявление за прекратяване не
дейността и след приемане на промените да прецени дали да подаде ново завление
за възобновяване на дейнстта или не. Жалбоподателят обаче не е уведомил по
никакъв начин НАП дали ще продължи респ. прекрати дейността на дружеството,
напротив, продължил е да извършва такава дейност и да се ползва от регистрацята
си без да изпълни задължението си, което е наложило и служебната дерегистрация
от страна на данъчните органи. Малко след това и то за да може да продължи да
работи, тъй като е бил служебно заличен от Публичния регистър, е внесъл и нова банкова гаранция. Не може да
се приеме и изложеното от *** пред съда становище, че неправилно е бил
информиран от служителите на НАП какво следва да направи в случая. Става ясно,
че жалбоподателят е упражнявал такава дейност и през предходни години , поради което и няма как да се
приеме, че не е знаел как следва да се процедира и в настоящия случай. Правилно
е и становището, застъпено от процесуалния представител на НАП, че новото
заявление, новата регистрация и новата дейност нямат отношение към извършеното
от жалбоподателя нарушение. Законодателят е предвидил достатъчно възможности
дори и в случаи на колебания относно по-нататъшната дейност, както се твърди
понастоящем какво следва да
направиданъчнозадълженото лице, гарантирал е и правото на данъчнозадълженото
лице да освободи даденото от него обезпечение при спазване на законовите
изисквания при преустановяване на дейността му. По тези съображения неизпълнението
на задължението по чл. 176в, ал.6 от ЗДДС не може по никакъв начин да бъде толерирано и да бъде
прието за извинително.
Предвид изложеното съдът намира, че
наказателното постановление е правилно и законосъобразно и следва да бъде
потвърдено.
С оглед
изхода на делото и при направено искане от ответната страна за присъждане на
разноски, следва в тежест на жалбоподателя да бъдат присъдени и претендираните
от въззиваемата страна разноски за юрисконсултско възнаграждение. С оглед това,
че конкретният размер на възнаграждението за юрисконсулт законът предоставя да
се определи от съда, то съобразно с разпоредбата на чл.37
от Закона за правната
помощ, който предвижда съобразяване на възнаграждението с вида и
количеството на извършената дейност, както и на основание чл.27е
от Наредбата за
заплащането на правната помощ, съдът намери, че следва да определи
възнаграждение за ползваната юрисконсултска защита в минималния размер от 80 лева,
предвид факта, че същата се е изразила в процесуално представителство,
осъществено в едно съдебно заседание, както и че делото не се отличава с
фактическа и правна сложност.
Ето защо съдът
РЕШИ :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно
постановление №509661-F528603/05.05.2020
г., издадено от Заместник директор на ТД
на НАП Пловдив, с което на „ТЕОНИК“ ООД, EИК ********* , седалище и адрес на управление :
гр.Първомай, ул. Васил Друмев №24, представлявано от Н.М.Д. за нарушение на
чл.176в, ал.6 от Закона за данък върху добавената стойност във вр. чл.176в,
ал.1 от Закона за данък върху добавената стойност на основание чл.180в, ал.1 от
Закона за данък върху добавената стойност
е наложена „имуществена санкция“ в размер на 36 623,51 лв.
/тридесет и шест хиляди шестотин двадесет и три лева и петдесет и една
стотинки/
ОСЪЖДА „ТЕОНИК“ ООД, EИК *********, седалище и
адрес на управление : гр.Първомай, ул. Васил Друмев №24, представлявано от Н.
М. Д., да заплати на Национална
агенция за приходите сторените по делото разноски в размер на 80 лв.,
представляващи юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване по реда на Глава ХII
от АПК и на основанията по НПК, пред Административен съд - Пловдив в
14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му на страните .
Районен съдия
:.......................................................
ВЯРНО С
ОРИГИНАЛА! И. Й.