№ 57
гр. Габрово, 28.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ I, в публично заседание на
първи март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Веселина Топалова
Членове:Ива Димова
Симона Миланези
при участието на секретаря Весела Хр. Килифарева
като разгледа докладваното от Симона Миланези Въззивно гражданско дело
№ 20224200500020 по описа за 2022 година
С решение № 378 от 01.12.2021 г., постановено по гр. д. № 1900/21 г. на
РС Габрово, са отхвърлени предявените от М. Н. М., от гр. С., искове против
Община Г., за установяване на нарушение, а именно, че с приемане на
Наредба на Общинския съвет за реда за престой и паркиране на пътни
превозни средства на територията на Община Г., не са приложени еднакви
критерии с оглед признаците по чл. 4, ал. 1 ЗЗДискр. „увреждане“ и
представляващо неспазване на законовите изисквания за осигуряване на
достъпна среда, предвидена в Наредба № 4/01.07.2009 г. за проектиране,
изпълнение и поддържане на строежите в съответствие с изискванията за
достъпна среда на населението, включително за хора с увреждания – глава 5,
чл. 19, ал. 1 (броят на достъпните места за паркиране на хора с увреждания на
паркинги до 50 места трябва да бъдат най – малко три паркоместа), да се
осъди ответника да преустанови нарушението и да заплати обезщетение на
ищеца за претърпените неимуществени вреди в размер на 6 000 лв., като
неоснователни и недоказани. С решението е осъден ищецът да заплати на
ответната Община разноски по делото в размер на 200 лв., на осн. чл. 78, ал. 3
и ал. 8 от ГПК.
Срещу така постановеното решение е постъпила въззивна жалба от М. Н.
М., в която се твърди, че същото е неправилно, незаконосъобразно и
необосновано. Отделно счита част от постановения диспозитив за нищожен.
Съдът необосновано е приел доводите на ответната страна, без да се вземе
под внимание останалите доказателства. Не се осъжда ответникът да
премахне нарушението, въпреки че безспорно е установено. Съдът двузначно
е тълкувал ЗЗДискр. без да вникне в същността на твърденията му. Не е взето
предвид неговото емоционално и физическо състояние, и претърпените
1
неимуществени вреди, освен това го осъжда да заплати юрисконсултско
възнаграждение, като се предполага, че юристът е на заплата при Общината.
В тази част счита диспозитива на съда за нищожен, тъй като ответникът ще се
обогати за негова сметка. Моли да се отмени обжалваното решение и да се
уважат исковите му претенции.
В срок е постъпил отговор от насрещната Община, чрез юрисконсулт
К.Л., в който се оспорва жалбата по подробно изложени аргументи. Моли се
същата да се остави без уважение.
В открито съдебно заседание пред въззивната инстанция жалбоподателят
се явява лично и поддържа жалбата. Ответната страна, чрез процесуалния си
представител оспорва жалбата и поддържа депозирания отговор.
Жалбата е подадена в срок, от легитимирана страна, срещу подлежащ на
обжалване съдебен акт, поради което същата е процесуално допустима.
Ищецът първоначално е предявил исковата си молба пред
Административен съд Габрово, в която е изложил, че е човек със 100 %
намалена трудоспособност и чужда помощ. От 25 години, в следствие на
травма на гръбначния мозък, е обездвижен от шията надолу, няма абсолютно
никакво движение на ръцете и краката, поради което е на легло и не може да
извършва никакви действия сам. На 12.10.2020 г. имал работа в РС Габрово и
в 9:15 часа пристигнал с личния си автомобил на паркинга, определен за
зелена зона зад сградата на съда. В зелената зона имало само две места
определени и обозначени за инвалиди, като и двете били заети. Тъй като той е
в тежко състояние не могъл да спре автомобила на друго място. Докато го
разтоварвали, служител на паркинги стоял и ги гледал. Той не е от Габрово и
не знаел изискванията на зоната, колата била обозначена с нужните стикери и
талони за инвалидност, а служителят на паркингите не му казал, че трябва да
плати за зоната, а веднага щом тръгнал извикал служители да му сложат
скоба на автомобила. Намира, че Наредбата на Общински съвет Габрово за
реда за престой и паркиране на пътни превозни средства на територията на
Община Г. води до дискриминация на хората с увреждания, тъй като в чл. 25,
т. 1, 2, 3 и 4 няма уточнение, какъв процент от паркоместата са предвидени за
инвалидни автомобили. С нея се нарушава Наредба № 4 за проектиране,
изпълнение и поддържане на строежите в съответствие с изискванията за
достъпна среда за населението, включително за хора с увреждания, където е
2
посочено, че броят на достъпните места за паркиране на хора с увреждания на
паркингите до 50 места трябва да има най – малко три паркоместа. Счита, че с
неосигуряването на достъпен брой места е дискриминиран и несправедливо
ощетен, като са му нанесени неимуществени вреди изразяващи се в постоянна
нервност, безпокойство, раздразнителност, обида и отчаяние, и чувството за
втора ръка човек. Моли да се установи спрямо него, че е извършена
дискриминация от ЗЗДискр., да се установи нарушението в неспазването на
законовите изисквания за осигуряване на достъпна среда и да се осъди
ответникът да му заплати обезщетение за неимуществени вреди в размер на 6
000 лв.
В постъпили отговор Община Г. оспорва иска като неоснователен и
недоказан. Твърди се, че в обхвата на Зоните за платено паркиране на
територията на Общината попадат 574 паркоместа, от които 37 са обозначени
за ППС, обслужващи хора с увреждания, което било повече от 6 % от общия
брой паркоместа. В района, в който ищецът паркирал на 15.10.2020 имало 45
паркоместа, от които 2 обозначени с Д21- място за паркиране на ППС,
обслужващи хора с увреждания. В Община Г. имало издадени твърде голям
брой карти за паркиране на места определение за ППС, обслужващи хора с
трайни увреждания - 1 796 бр., като било невъзможно да се обезпечи
безплатното им паркиране. Излагат се подробни доводи относно приложимата
правна уредба в ЗДвП и Наредбата на Община Г. за реда за престой и
паркиране на ППС на територията на община Г.. Твърди се, че с
обезпечаването на места обозначени с Д1 се осигурява безпрепятствения
достъп до градска среда и не е извършена твърдяната дискриминация по
отношение на ищеца. По отношение приложението на Наредба № 4 от
01.07.2009 г., с която се въвеждат минимален брой места за хора с
увреждания, излагат становище, че същата е приложима, само когато
съществуващото положение позволява изпълнение на това изискване. Твърди
се, че ищецът не е бил дискриминиран и защото е могъл да си заплати за
зоната. Оспорва се размера на претендираното обезщетение за
неимуществени вреди.
С определение № 37/04.11.2021 г., постановено по гр. д. № 18/2021 г. на
петчленен състав на ВКС и ВАС, по повдигнат спор за подсъдност по делото,
е определено, че компетентен да разгледа исковата молба, с пр. осн. чл. 71,
ал. 1, т. 1-3 от ЗЗДискр., е Районен съд - Габрово.
3
За да постанови обжалваното решение и да отхвърли предявените
искове, Районният съд е приел, че при приемане на Наредбата на Общинския
съвет Габрово за реда за престой и паркиране на ППС на територията на
Община Г. не е допуснато неспазване на законовите изисквания за
осигуряване на достъпна среда, предвидени в Наредба № 4 за проектиране,
изпълнение и поддържане на строежите в съответствие с изискванията за
достъпна среда за населението, тъй като в тази общинска наредба няма
разпоредба, която да нарушава чл. 19, ал. 1, т. 1 и да разпорежда броя на
достъпните места за паркиране на хора с увреждания за паркинги до 50 места
да бъдат по - малко от три паркоместа и да не са приложени еднакви критерии
с оглед признаци о чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр. - "увреждане". Нарушение на тази
разпоредба бе било налице при изпълнението на самата зона за платено
паркиране в този район като "паркинг" и в него няма поне 3 места за хора с
увреждания, за каквото в случая няма данни. В този смисъл е прието, че не
било налице неблагоприятно третиране на ищеца по признаците очертани в
чл. 4 от ЗЗДискр.
Въззивният съд, като прецени, заедно и по отделно доказателствата по
делото, приема за установено следното от фактическа страна:
Видно от експертно решение № 148 от 02.09.2004 г. въззивникът М.М. е
със 100% намалена трудоспособност и чужда помощ, като видно същото
диагнозата е от 1998 г., а именно разкъсване и контузия на гръбначния мозък,
поради което същият е обездвижен от шията надолу, няма абсолютно никакво
движение на ръцете и краката.
Не е оспорено твърдението на ищеца, че на 12.10.2020 г. МПС-то на М.а
било паркирано на паркинга зад съда, който е обособен като зона за платено
паркиране и му е била поставена скоба, като същият е заплатил 20 лв. глоба
за освобождаването му.
Не се оспорва и се признава от ответната Община Г., в подадения
отговор, че паркинга, на който е бил спрял въззивникът на процесната дата -
зад сградата на Съда е такъв с 47 места и на същия със знак Д21- място за
паркиране на ППС, обслужващи хора с увреждания, са били обозначени две
места.
При така установеното от фактическа страна, настоящият състав на съда
намира, че постановеното решение е валидно и допустимо. По същество е
4
неправилно.
Предявеният иск е с пр. осн. чл. 71, ал. 1, т. 1 - 3 от ЗЗДискр. В тежест на
ответника по делото е да докаже, съгласно установеното в чл. 9 от ЗЗДискр.,
че принципът на равно третиране не е нарушен, след като обаче страната,
която твърди, че е дискриминирана, представи факти, въз основа на които
може да се направи предположение, че е налице дискриминация.
С цел осигуряване на възможност за по- пълноценен живот на хората с
увреждания в чл. 9 от Конвенцията на ООН за правата на хората с
увреждания, ратифицирана със закон на 26.01.2012 г., ДВ, бр. 12 от 10.02.2012
г. е въведено изискването за достъпност на архитектурната среда за тях. В
националното ни законодателство дефиниция на понятието "достъпна среда"
е дадена в § 1, т. 2 от действащата за процесния период Наредба № 4 от
01.07.2009 г. като е посочено, че това е среда в урбанизираните територии,
сградите и съоръженията, която всеки човек с намалена подвижност, със или
без увреждания може да ползва свободно и самостоятелно. Тази уредба е
съдадена с цел създаване на възможност на хората с увреждания да живеят
самостоятелно и да участват пълноценно във всички аспекти на живота, като
имат достъп до всички удобства и услуги, отворени или предназначени за
широката общественост.
Основателни са наведените от въззивника възражения, че
първоинстанционния съд неправилно е приложил закона и е приел
преимуществено доводите на ответника. Настоящият състав на съда намира,
че ответникът, чрез бездействието си е дискриминирал ищеца по признак
"увреждане", тъй като в приетата Наредбата на Общинския съвет за реда за
престой и паркиране на ППС на територията на Община Г. (приета с решение
№ 135/26.07.2018 г., изм. с решение № 69/30.04.2020 г., изм. с решение №
44/25.02.2021 г.) не се установява регламентиране на броя на местата
обозначени с пътен знак Д21, на което лицата със съответната карта, с
международен знак "Инвалид", да са определени в съотношение на броя на
местата за паркиране в съответните паркинги към обществени сгради, което е
в противоречие с Наредба № 4 от 01.07.2009 г. (отм.) Съгласно чл. 19, ал. 1, т.
1 от Наредба № 4 от 01.07.2009 г. (отм.) броят на достъпните места за
паркиране на автомобили на хора с увреждания пред сгради за обществено
обслужване в паркинги до 50 места, какъвто е настоящия - 47 места зад
5
сградата на съда, следва да се определят най - малко три места за паркиране.
Видно от отговора на ответната Община на процесния паркинг зад съда са
били обозначени две такива места, т.е. с бездействието си Общината не
изпълнила нормативно установеното изискване в Наредба № 4 и е нарушено
правото на ответника до достъпна среда и поставянето му в по-
неблагоприятно положение спрямо другите лица с оглед установеното
увреждане. Неблагоприятното третиране е бездействието от страна на
Общината с което се засягат правата и законните интереси на жалбоподателя
за достъп до средата съобразна неговите нужди. На основание
гореизложеното по предявения иск с пр. осн. чл. 71, ал. 1, т. 1 от ЗЗДискр.
следва да се приеме, че осъществена дискриминация по признак "увреждане"
спрямо ищеца М. Н. М. от ответната Община, която не е осигурила достъпна
среда на ищеца, осигурявайки съответния брой места за паркиране на хора с
увреждания на 12.10.2020 г. на паркинг с до 50 места (не по - малко от три),
намиращ се зад сграда на съда в гр. Габрово, в противоречие с глава 5, чл. 19,
ал. 1 от Наредба № 4/01.07.2009 г. за проектиране, изпълнение и поддържане
на строежите в съответствие с изискванията за достъпна среда на
населението, включително за хора с увреждания (отм.) и същият следва да
бъде уважен.
Без уважение следва да се остави предявеният иск по чл. 71, ал. 1, т. 2 от
ЗЗДискр.- за преустановяване на нарушението, тъй като на съда му е
обществено известно, че към момента на процесния паркинг зад Съд
ответната Община е обозначила 3 (три) паркоместа обозначени за хора с
увреждания със знак Д21, т.е. към приключване на устните състезания
нарушението е преустановено.
Съдът намира, че е основателно възражението на жалбоподателя, че с
оглед установената дискриминация по отношение достъпа му до
урбанизираната среда съобразена с неговите нужди и нарушаване на Наредба
№ 4/2009 г. (отм.) са му причинени неимуществени вреди, които са в
причинно - следствена връзка с установеното нарушение по чл. 4 от ЗЗДискр.
Безспорно са му причинени негативни емоции, които обаче на са оказали
влияние върху степента на наличните увреждания, чрез влошаване на
здравословното му състояние, поради което преценявайки критерият за
справедливост по чл. 52 от ЗЗД искът с пр. осн. чл. 71, ал. 1, т. 3 от ЗЗДискр.
следва да се уважи в размер на 500 лв. и да се отхвърли за останали
6
претендиран размер до 6 000 лв., като неоснователен.
По направеното възражение от жалбоподателя по отношение решението
в частта за разноските, съдът намира, че същото не е нищожно. На осн. чл. 78,
ал. 8 от ГПК е признато правото на страна, която е била представлявана от
юрисконсулт да й бъдат присъдени разноски за това. Съдът намира, че в
частта, в която съдът е определил възнаграждението същото следва да бъде
изменено, с оглед изхода в настоящото производство и да се отмени
определеното възнаграждение по иска с пр. осн. чл. 71, ал. 1, т. 1 и т. 2 от
ЗЗДискр. от 100 лв. В останалата част възнаграждението следва да бъде
намалено съразмерно на отхвърлената част от предявения иск по чл. 71, ал. 1,
т. 3 от ЗЗДискр., а именно на 83 лв. Т.е. решението в частта за разноските
следва да се отмени за сумата над 83 лв. до присъдените 200 лв.
Воден от гореизложеното, Габровският окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 378 от 01.12.2021 г., постановено по гр. д. №
1900/21 г. на РС Габрово, в частта, в която са отхвърлени предявените от М.
Н. М., от гр. С., искове против Община Г., искове с пр. осн. чл. 71, ал. 1, т. 1 и
т. 3 от ЗЗДискр., вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на осн. чл. 71, ал. 1, т. 1 от ЗЗДискр.,
че Община Г., гр. Габрово, пл. Възраждане № 3, не е осигурила достъпна
среда, осигурявайки съответния брой места за паркиране на хора с
увреждания на 12.10.2020 г. на паркинг с до 50 места (не по - малко от три),
намиращ се зад сграда на съда в гр. Габрово, в противоречие с глава 5, чл. 19,
ал. 1 от Наредба № 4/01.07.2009 г. за проектиране, изпълнение и поддържане
на строежите в съответствие с изискванията за достъпна среда на
населението, включително за хора с увреждания (отм.) и е осъществена
дискриминация по признак "увреждане" спрямо ищеца М. Н. М., ЕГН
**********, с адрес гр. С., ул. "****" ******,.
ОСЪЖДА, на осн. чл. 71, ал. 1, т. 3 от ЗЗДискр., Община Г., гр.
Габрово, пл. Възраждане № 3 ДА ЗАПЛАТИ на М. Н. М. ЕГН **********, с
адрес гр. С., ул. "****" ******, сумата от 500 лв. (петстотин лева)
обезщетение за неимуществени вреди, вследствие извършеното нарушение на
12.10.2020 г. изразяващи се в причинени негативни емоции, като в останалата
част искът за сумата до 6 000 лв., следва да бъде отхвърлен като
7
неоснователен.
Потвърждава решението в останалата му част.
ОТМЕНЯ решение № 378 от 01.12.2021 г., постановено по гр. д. №
1900/21 г. на РС Габрово в частта за разноските, за сумата над 83 лв. до
присъдените 200 лв., като неправилно.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8