Р Е
Ш
Е
Н
И
Е №277
гр. ВРАЦА, 23.08.2019
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Врачанският окръжен съд,
Гражданско отделение, в публичното заседание на 21.08.2019 г., в състав:
Председател: ЕВГЕНИЯ СИМЕОНОВА
Членове: МАРИЯ АДЖЕМОВА
Мл.с. МАГДАЛЕНА МЛАДЕНОВА
в присъствието на секретар
МАРИЯ ЦЕНОВА като разгледа докладваното от съдия СИМЕОНОВА в.гр.дело N 456 по описа за 2019 год., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл.258 и сл. ГПК вр. чл.28, ал.6 ЗЗакрД.
Образувано е по
въззивна жалба вх.№ 4371/13.06.2019 г. и въззивна жалба вх.№ 4709/26.06.2019 г.
на А.М.С. *** против Решение № 150/03.06.2019 г. по гр.д.№ 353/2019 г. на
Районен съд-Бяла Слатина, с което малолетното й дете Д.Т.И. е настанено в ЦНСТДБУ,
с.*** за срок от една година, считано от датата на постановяване на Заповед №
ЗД/Д-ЕВ-С-016/14.02.2019 г. на директора на Д"СП", гр.*** или до
настъпване на обстоятелства за изменение или прекратяване на настаняването.
Жалбоподателката
поддържа, че лично и като майка на детето Д.Т.И., се противопоставя на
настаняването на детето в ЦНСТДБУ, с.***. Твърди, че при посещението си в дома
в с.*** на 19.05.2019 г., заедно с Т.Р., с когото живее на семейни начала, се е
убедила, че детето е подложено на тормоз от по-големите деца и живее в страх. В
подкрепа на това твърдение навежда подробни доводи. Отправя искане за отмяна на
решението и реинтегриране на детето в семейната му среда.
В съдебно
заседание, проведено на 21.08.2019 г., А.С. отправя искане за прекратяване
настаняването на детето Д.И. в ЦНСТДБУ-***, а в условията на евентуалност - за
настаняването му в ЦНСТ в гр.Велико Търново.
Дирекция
"Социално подпомагане"-Бяла Слатина, представлявана в съдебно
заседание от социален работник В.В., изразява становище за неоснователност на
жалбата. Навеждат се доводи, че за да бъде извършена реинтеграция на детето в
семейна среда трябва да бъде подадено заявление от майката до съответната
социална служба, за да може да бъде извършена оценка на родителския й
капацитет.
Като заинтересована
страна е призован и ЦНСТДБУ-***, чийто процесуален представител предоставя на
съда да разреши спора съобразно интересите на детето.
За да се произнесе
по допустимостта и основателността на жалбите, настоящият съдебен състав взе
предвид следното:
Районен съд-Бяла
Слатина е сезиран с молба от Дирекция "Социално подпомагане"-Бяла
Слатина, с която се иска детето Д.Т.И., ЕГН ********** да бъде настанено в
ЦНСТДБУ, с.*** за срок от една година.
От представеното пред
първоинстанционния съд заверено копие от удостоверение за раждане, издадено въз
основа на акт за раждане № 07/*** г. на Община ***, се установява, че детето Д.Т.И.
е родено на *** г. в гр.*** от майка А.М.С., с ЕГН ********** и баща Т.Т.И., с
ЕГН **********.
Приложена е Заповед
№ ЗД/Д-ЕВ-С-016/14.02.2019 г. на директора на ДСП-***, от която е видно, че на
основание чл.27, ал.1 вр. чл.5, ал.1 и чл.4, ал.1, т.5 ЗЗакрД и чл.33, ал.1
ППЗЗД детето Д.Т.И. е настанено спешно в ЦНСТДБУ-с.***, обл.Враца, считано от
15.02.2019 г. В мотивировъчната част на заповедта се посочва, че детето живее в
семейната среда на своята майка А.С. и преди около 4 месеца семейството се е
преместило да живее в с.Косарка, общ.***, при което в ОЗД/ДСП-*** е отворен
случай - мерки в семейна среда, със съпътстващи подходящи социални услуги за
детето и превенция на изоставянето. Сочи се също, че майката съжителства на
семейни начала с Т.Р., като тя и детето са изцяло зависими от него, т.к. живеят
в неговото жилище и се издържат с неговите средства. На 31.01.2019 г. г-н Р. е
посетил ОЗД-ИРМ-*** и е оставил детето. При осъществен контакт с майката,
същата е заявила, че желае спрямо Д. да бъде предприета мярка за закрила -
настаняване в ЦНСТ, тъй като няма битови и финансови възможности да се грижи за
нея. В заповедта се посочва, че при извършеното наблюдение е констатирано, че
спрямо Д. е налице негативно отношение в семейството, че не се задоволяват и
базовите му потребности от храна и облекло, както и че е извършено проучване на
роднини и близки, но не са установени такива, които да имат желание и
възможност да я отглеждат в семейна среда. Посочва се също, че съществува риск
за живота и здравето на детето и единствената алтернатива е ползването на
социална услуга от резидентен тип в с.***, общ.***.
В
първоинстанционното производство е представен социален доклад от ДСП-Бяла
Слатина, в който е отразено, че детето Д.И. се отглежда в семейството на своята
майка А.С., която живее на съпружески начала с Т.Р.. Тримата живеят в
с.Косарка, общ.*** в жилище, което е собственост на г-н Р.. Констатациите са,
че жилището представлява стара къща, която се нуждае от ремонт и има
незадоволителни хигиенно-битови условия. Посочва се, че детето има собствена
стая, но няма баня, както и че се отглеждат голям брой кучета, които често
пребивават в дома. Тримата се издържат с ограничени средства, тъй като доходите
се формират единствено о пенсията на г-н Р.. Майката е безработна, не е
регистрирана в Д"БТ"-*** и получава единствено месечни помощи по
чл.7, ал.1 ЗСПД в размер на 40,00 лева. Констатациите на социалните работници
са, че не е налице роднински кръг, който да оказва подкрепа при отглеждането на
детето, както и че семейството няма изградена приятелска среда в с.Косарка и не
е добре прието от съседите.
От социалния доклад
е видно, че преди да бъде извършено настаняване по административен ред, на
детето е бил осигурен достъп до здравни и медицински грижи. На Д.И. е била
подсигурена и възможност за образователно развитие, като е била записана в 5-ти
клас на СУ"М.Райкович"-***, но впечатленията на социалните работници
са, че мотивацията на детето за учебен труд е занижена. Самото дете споделя, че
изпитва сериозни затруднения и има само слаби оценки, не посещава занималня и
след обяд не осъществява подготовка за училище, тъй като няма кой да й помага. Констатирани
са самоволни напускания на часовете и няколко бягства на Д.И. от района на
училището, по отношение на които детето обяснява, че е търсило с кого да си
играе, тъй като не й се ходи на училище. При проведен разговор с детето, същото
е споделило, че се чувства неудобно в училище и различна от другите деца, тъй
като те я закачат постоянно и се мислят за по-умни от нея.
Пред настоящата
съдебна инстанция е представен социален доклад и от ДСП-***, в който е
отразено, че работата по случая с Д.И. е започнала през м.10.2018 г. след
подадена от майката молба за оказване на помощ и подкрепа на детето във връзка
с поведенчески дефицити. В хода на работата е установено, че детето не поддържа
контакти с биологичния си баща, а приема за такъв г-н Т.Р.. С последния са
проведени разговори, при които прозира негативно отношение към детето, провокирано
от неговото поведение. Той заявява, че не може да се справи с отглеждането на
детето и желае същото да бъде настанено в институция. Проведени са и разговори
с майката, като във връзка с констатираните проблемни зони с Направление №
НП/Д-ЕВ-С-152/30.10.2018 г. детето е насочено към ЦОП-***. На проведените
консултации детето е присъствало редовно и с голямо желание, но в семейната
среда детето продължавало да не е желано и прието от г-н Р.. В социалния доклад
е отразено, че на 31.01.2019 г. Т.Р. е оставил детето в ОЗД/ИРМ-***. След разговор
по телефона с майката А.С., тя е обяснила, че детето се е опитало да открадне
портфейла на г-н Р., поради което той го е качил в колата и го е завел в
гр.Дрянова. Заведен е устен сигнал и е потърсено съдействие от органите на МВР-***.
Проведено е проучване на роднини и близки, както и на възможността детето да
бъде настанено в ЦНСТ-Велико Търново, където се намират двете му сестри.
Единствената открита алтернатива за спешно настаняване на детето е в ЦНСТ-***,
където детето е изпратено на 15.02.2019 г. Посочва се, че след настаняването са
проведени срещи и контакти с майката А.С. на територията на ОЗД/ИРМ-***, при
които многократно й е било разяснявано по какъв начин може да поиска промяна на
мярката за закрила или реинтеграция на детето в семейна среда. На 12.06.2019 г.
майката е подала молба с изразено желание за гостуване на детето в семейството
в периода на лятната ваканция, на 01.07.2019 г. А.С. и Т.Р. са взели детето и към
настоящия момент то се намира в дома им в .Косарка, общ.***. На 19.07.2019 г. и
на 05.08.2019 г. са извършени посещения от социален работник, при които е
констатирано, че Д. е много щастлива, а майката споделя, че има промяна в
поведението й.
В социалния доклад
на ДСП-*** отново се потвърждава, че жилищните условия, в които живее
семейството на Д. са незадоволителни - покривът на къщата се нуждае от ремонт;
къщата се състои от две стаи, но тримата ползват само едната от тях; на тавана
на стаята има огромна дупка, която е затворена с подръчни материали; няма баня
и семейството се къпе в каравана на двора; отглеждат се голям брой кучета,
които през студените месеци обитават къщата, заедно с хората. Констатирано е също, че майката продължава да
е безработна, към момента не разполага с никакви лични средства и семейството
се издържа единствено с личната пенсия на г-н Р..
При проведените
срещи със социалните работници детето споделя, че през лятната ваканция не
чете, не се упражнява да пише и да решава задачи, тъй като не му е интересно.
Изложеното в
доклада заключение на социалния работник е, че приложената към момента мярка за
закрила е целесъобразна, а в случай, че майката желае да отглежда детето в
семейна среда следва да подаде молба и да бъде извършена оценка на родителския
й капацитет.
Пред районния съд е
изслушана майката А.С., която обяснява, че детето е настанено в ЦНСТ, тъй като
не може да се справи с възпитанието му. Изразява желание да отглежда детето, но
заявява, че на този етап няма възможност, тъй като не получава никакви
финансови средства. Дава съгласие детето да бъде настанено в ЦНСТ-***, но
настоява при освобождаване на място в институция в гр.Велико Търново детето да
бъде преместено там, за да бъде по-близо до нея и до сестрите си, които са
настанени там.
При изслушването й
пред настоящата съдебна инстанция А.С. заявява, че желае да отглежда детето в
семейна среда, както и че откакто детето пребивава в ЦНСТ-*** поведението му е
значително променено.
Детето Д.И. е
изслушано пред районния съд по реда на чл.15 ЗЗакрД в присъствието на социален
работник. При изслушването заявява, че предпочита да бъде настанена не в ЦНСТ-***,
а в дома в гр.Велико Търново, тъй като там се намират сестрите й и ще може да
вижда майка си по-често.
Детето е изслушано
и пред настоящата съдебна инстанция в присъствието на социален работник и
психолог. Заявява, че откакто се е върнала през лятната ваканция в дома си се
чувства по-добре, разбира се с родителите си и не желае да се връща в дома в с.***.
Обяснява, че там е имала проблеми с другите деца и не е могла да се намери
приятели.
Мнението на
присъстващия в съдебното заседание пред въззивния съд психолог В.Т. е, че
детето е повлияно от пребиваването му у дома, но е нормално да иска да бъде със
семейството си. Г-жа Т. обяснява, че детето е много емоционално и лесно
манипулируемо, но е лъчезарно и много будно дете. Впечатленията на психолога,
натрупани при пребиваването на Д. в ЦНСТ-*** са, че детето има склонност към
присвояване на чужди вещи. Посочва, че е имало оплаквания от по-големите
момичета в дома, че взема нещата им и намират вещите си в нейния бокс, като
първоначално това е пораждало конфликти. Според В.Т., детето се е чувствало
добре в дома и е имала приятелски кръг.
По делото са
постъпили и писмени становища от Т.Р.,в които изразява желание да се грижи за Д.И.
в семейна среда. Настоящият съдебен състав намира, че в рамките на настоящето
съдебно производство за настаняване на детето не могат да бъдат обсъждани изложените в тези становища твърдения на Т.Р.,
че е биологичен баща на Д..
При така
възприетата фактическа обстановка, настоящият съдебен състав прави следните
правни изводи:
І. По допустимостта на жалбата.
Производствата пред съд по предоставяне на
мерки по реда на ЗЗакрД, респективно - по тяхното прекратяване, са производства
по спорна съдебна администрация на правоотношения, свързани с постановяване на
мерки за закрила на деца. Една от тях е настаняване на дете извън семейството. Производствата
по ЗЗакрД са предвидени с цел защита правата и интересите на детето, а не на
лицата, при които то е настанено, или на неговите родители.
Съгласно разпоредбата на чл.28, ал.3 ЗЗакрД в
производството за настаняване на детето извън семейството участват органите или
лицата, направили искането, както и детето при спазване разпоредбата на чл. 15 от същия закон. В случая производството е образувано по молба
на ДСП-Бяла Слатина и родителите не са титуляри на искането, поради което не са
страни по делото и в лично качество не са активно легитимирани да обжалват решението за настаняването.
Според чл.
15, ал. 1 и 2
ЗЗакрД във всяко административно или съдебно производство, по което се
засягат права или интереси на дете, то се изслушва задължително /ал. 1/, освен
ако това би навредило на неговите интереси, или може да бъде изслушано в
зависимост от степента на неговото развитие /ал. 2/.
В чл.
15, ал. 8 ЗЗакрД изрично е записано, че детето има право на правна помощ,
както и право на жалба във всички производства, с които се засягат негови права
или интереси. Следователно, на детето е предоставено качеството на страна,
респективно - на жалбоподател в тези производства. Релевантна за случая е и
разпоредбата на чл.
15, ал. 7 ЗЗакрД, съгласно която ДСП представлява детето само в
предвидените от закон случаи, което налага извода, че във всички останали
хипотези, в които законът не посочва, че ДСП е представител на детето, то се
представлява от своите законни представители. Съгласно чл. 3,
ал. 2 ЗЛС малолетните извършват правни действия чрез своите законни
представители - родители или настойници. Последните, съгласно чл.
28, ал. 4 ГПК, са процесуални представители на посочената категория лица в
гражданските производства. Следователно, в производството по предоставяне или
прекратяване на мярка за закрила, детето осъществява своето право на участие
като страна и реализира правото си на жалба, когато е малолетно, чрез
родителите или настойниците си, заедно или поотделно, като негови законни
представители. Достатъчно е то да се представлява само от единия родител, а
когато е налице противоречие между представител и представляван, съдът е длъжен
да назначи особен представител съгласно чл.
29, ал. 4 ГПК. В тези производства ДСП не представлява детето, защото това
за случая не е изрично посочено в закона.
От съдържанието на подадената до окръжния съд
въззивни жалби на А.С. е видно, че подава същите в качеството на майка и
законен представител на малолетното си дете Д.И., поради което и с оглед на
всичко изложено може да се направи извод, че в това си качество е активно
легитимирана да обжалва решението по настаняването на детето извън семейството.
Първоначално съдът е сезиран с жалба вх.№
4371/13.06.2019 г., която е подадена от А.С. в законоустановения едноседмичен
срок от връчване на решението - 06.06.2019 г. Извън срока за обжалване е подадена
втора жалба вх.№ 4709/26.06.2019 г. Доколкото обаче двете жалби имат напълно идентично
съдържание, настоящият съдебен състав приема, че е сезиран с една жалба, която
е процесуално допустима като подадена от активно легитимирано лице, в срока, по
реда и срещу обжалваем съдебен акт по смисъла на чл.28, ал.6 ЗЗакрД.
ІІ. По
основателността на жалбата.
Според разпоредбата на чл. 125 СК родителите имат задължение да се грижат за физическото, умствено,
нравствено и социално развитие на детето, за неговото образование и за неговите
лични и имуществени интереси. Родителите отглеждат детето, формират възгледите
му и осигуряват образованието му съобразно възможностите си и в съответствие с
нуждите и наклонностите на детето с цел израстването му като самостоятелна и
отговорна личност. Това са част от задълженията на родителите, които същите
имат съгласно закона. За да бъде счетено, че родителят полага адекватни грижи за
детето, следва да се установи комплексно изпълнение на всичките задължения,
които той има спрямо детето. Изпълнението на едни задължения на родителя не
компенсира неизпълнението на други негови задължения. Следва да се има предвид
също, че изпълнението на задълженията на родителя спрямо детето се дължи
постоянно.
От събраните по делото доказателства може да
бъде направен извод, че родителите на малолетната Д.Т.И. не изпълняват
посочените законови задължения и не полагат необходимите грижи за детето.
Бащата Т.И. е изцяло отчужден, не живее със семейството и детето припознава друго
лице за свой баща. Майката А.С., макар и да е емоционално привързана към
детето, не е в състояние да реагира
адекватно на потребностите му и да стимулира развитието му. Отглеждането на
детето изисква непосредствении непрекъснати
грижи за битовите му потребности - храна, облекло, хигиена, здраве, почивка,
жилище и пр. Не по-малко важна обаче е възпитателната функция на родителя, тъй
като в средата на семейството се извършва първоначалното оформяне на човешката
личност. Под влияние на родителите децата могат да получат начало на правилен
мироглед и нравствени добродетели, но могат да възприемат и неправилни
разбирания, отрицателни и порочни навици.
В случая се установи, че детето Д.И. и майка
му А.С. живеят в къща, която е собственост на Т.Р. - английски гражданин, с
когото майката живее на съпружески начала. Констатирано е , че тримата обитават
една стая, която има дупка на тавана и се нуждае от ремонт, няма баня, отглеждат
се голям брой кучета, които често пребивават в къщата. Съдът намира, че тази битова
среда, в която се отглежда детето, не задоволява потребностите му, не осигурява
нужните условия за нормалното му израстване и може да доведе до застрашаване на
здравето му.
На следващо място се установи, че майката не
полага необходимите грижи и за нравственото и социално израстване на детето.
Основание за този извод дават констатираните негативни прояви в поведението му
и отклоненията в развитието му. Противообществените прояви на детето,
извършвани както преди, така и след настаняването му в ЦНСТДБУ-***, сочат на
липсата на реално осмисляне на тези действия като такива в отклонение от
нормалното. По отношение на Д.И. е допуснато да проявява безконтролни
своеволия. Тя явно не зачита авторитети, не спазва правила и не се отнася
отговорно към задълженията си.
Установено е по делото, че детето няма
нормално развитие и в областта на образованието, тъй като преди настаняването
му в ЦНСТДБУ-*** не е имало мотивация за учебен труд, не е полагало никакви
усилия за усвояване на учебния материал и дори е напускало своеволно учебните
занятия и училище. В социалните доклади е отразено, че в къщи детето не учи, не
се упражнява да чете и пише, тъй като не изпитва интерес и няма кой да му
помага. Взетите до момента на
настаняването мерки под
формата на консултации в ЦОП-***, не са
дали резултат предвид продължаващата незаинтересованост към училищните
занимания и неоказването на съдействие от детето и неговите близки за постигане
на напредък в училищното обучение. След
настаняването на детето в ЦНСТДБУ-***, детето посещава редовно учебните
занятия, но не е повишило интереса си към същите.
В обобщение, настоящият съдебен състав
приема, че Д.Т.И. е дете в риск по смисъла на §1, т.11,
б. "в" и б. "д" от ДР на ЗЗакрД, съгласно които
"дете в риск" е дете, за което съществува опасност от увреждане на
неговото физическо, психическо, нравствено, интелектуално и социално развитие и
за което съществува риск от отпадане от училище. Изложените по-горе констатации
относно битовата среда, в която се отглежда детето, възпитанието на същото и
отношението му към учебния процес, налагат извода, че по отношение на Д.И. е
налице необходимост от специална закрила по смисъла на чл.5, ал.1 ЗЗакрД чрез налагане на предложената
мярка по чл.
4, ал.1, т.5 ЗЗакрД - предоставяне на социални и интегрирани
здравно-социални услуги за резидентна грижа. Въззивният съд намира, че с цел
формиране на правилен светоглед на детето за начин на живот, който няма да е
застрашаващ за него и ще му позволи усвояване на учебни знания, е необходимо
същото да бъде изведено за известен период от обичайната рискова семейна среда
и да бъде поставено в условия, в които да започне да зачита авторитети, да
спазва правила и да си създаде навици за учене, ред и дисциплина.
Недостатъчната зрялост на детето и неспособността му да извърши преценка на
обстоятелствата, които са в негова вреда и в негов интерес, мотивират съда да
не дава определящо значение на изявеното от детето желание да се върне у дома.
Мярката следва да бъде наложена чрез
настаняване на детето в ЦНСТДБУ-с.***. Недоказани и неоснователни са
възраженията във въззивната жалба относно наличието на рискова среда за
отглеждане на детето в този център. От обясненията на социалния работник от
ДСП-Бяла Слатина и психолога в ЦНСТДБУ-*** се установява, че действително е
имало конфликтни ситуации с другите деца, които според тях са били породени от
самата Д.И. вследствие извършваните от нея присвоявания на чужди вещи и които
постепенно са отшумели.
По отношение исканията на майката А.С. за прекратяване
на настаняването и реинтеграция в семейна среда или за настаняване на детето в
ЦНСТ-Велико Търново, следва да бъде отбелязано, че настоящето производство е
образувано по искане на ДСП-Бяла Слатина за настаняване на детето извън
семейството. Това производство е инициирано по устен сигнал на самата майка и в
рамките на същото съдът извършва единствено преценка дали са налице
предпоставките за извършване на
настаняване извън семейство. Производството за прекратяване настаняването на детето, както и
производството за промяна на мярката за закрила имат самостоятелен характер и
могат да бъдат инициирани от майката, за да бъде извършена нова преценка налице
ли е промяна във възможностите и условията за отглеждане на детето в семейна и
извънсемейна среда, както и в родителския й капацитет.
Като е достигнал до същия краен извод за
основателност на молбата за настаняване на детето извън семейството, районният
съд е постановил правилен и законосъобразен съдебен акт, който следва да бъде
потвърден.
Водим от горното, Врачанският окръжен съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 150/03.06.2019 г. по гр.д.№ 353/2019 Г. на
Районен съд-Бяла Слатина.
Решението не подлежи на обжалване и е
окончателно.
Председател:........... Членове:1.......... 2..........