Р Е Ш Е Н И Е
Номер 41 от
10.01.2020 г., град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – Бургас, петнадесети състав, на двадесети декември две хиляди и
деветнадесета година в публично заседание в следния състав:
Председател:
Лилия Александрова
Членове: 1. Станимир Христов
2. Диана Ганева
при секретаря С. Х. и прокурор Андрей Червеняков като разгледа докладваното от съдия Ганева
касационно наказателно административен характер дело номер 2600 по описа за
2019 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
по чл. 63, ал.1 от ЗАНН, във връзка с глава
ХІІ от АПК.
Образувано е по касационна жалба от А.А.К. ***, с ЕГН **********, против
Решение № 90/16.09.2019 г., постановено по НАХД № 260/2019 г. на Районен съд – Айтос, с което е потвърдено наказателно постановление № 19-0237-000096/19.03.2019 г., издадено от началник на
група към ОДМВР Бургас, РУ Айтос. С наказателното постановление на А.А.К., за нарушение на чл. 140, ал. 1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП), на основание чл. 175, ал. 3, изречение първо от ЗДвП, е наложено административно наказание глоба в размер на
200 лева и лишаване от право да
управлява МПС за срок от шест месеца.
Касаторът
оспорва решението с твърдения, че същото е неправилно поради нарушения на
материалния и процесуалния закон.
В съдебно
заседание, редовно призован, не се явява и не изпраща представител.
Ответникът по касация не изпраща
представител и не изразява становище по жалбата.
Прокурорът
пледира за неоснователност на жалбата.
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в
срок и от надлежна страна.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
С наказателно постановление А.К. е наказан за това,
че на 14.01.2019г., в 11.00 часа, в
гр.Айтос, на кръстовището на ул.“Славянска“ и ул.“Димитър Благоев“ управлява лек автомобил „Опел Астра“ без регистрационни табели, като автомобила не е регистриран по надлежен ред.
По делото е
приложено ДП в цялост и конкретно Постановление за прекратяване на наказателно производство (л. 45 от досъдебното производство), с което е прекратено наказателното
производство по досъдебно
производство № 237 ЗМ-9/2019 г. по описа на РУ Айтос,
вх.№43/2019г по описа на РП Айтос, образувано срещу К. за престъпление по
чл. 345, ал. 2, вр. ал. 1 от НК.
За да
постанови решението си, съдът е приел, че от формална страна обжалваното
наказателно постановление съдържа всички изискуеми
реквизити. Преценил е, че нарушението е надлежно описано, като ясно са отразени
дата, място и час, както и доказателствата, които го потвърждават. Обосновал е
извод за съставомерност на констатираното нарушение и правилно
ангажиране на административнонаказателната
отговорност на лицето, на соченото основание, с налагане на наказанието, предвидено в съответната санкционна разпоредба.
Съгласно чл. 63 от ЗАНН решението на районния съд подлежи
на обжалване пред административния съд на основанията предвидени в НПК по реда
на глава ХІІ от АПК.
Съгласно чл. 218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното
решение с материалния закон, съдът следи служебно.
Фактическата обстановка е изяснена. Изложени са съображения защо съдът приема, че
извършването на нарушението е доказано. Фактите са съпоставени с приложимото материално право и е направен извод за
отговорността на К. във връзка с извършеното нарушение.
В административнонаказателното производство не са допуснати процесуални нарушения, които
първата инстанция е следвало да обсъди.
Възраженията на касатора са основателни.
В случая,
нарушението, за което е ангажирана отговорността на касатора и за което е
издадено процесното наказателно постановление, е свързано с императивното
задължение, предвидено в ал. 1 на чл. 140 от
ЗДвП (в приложимата редакция), а именно по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. По пътищата, включени в обхвата на платената пътна мрежа, се допускат само пътни превозни средства, за които са изпълнени задълженията по установяване на размера и заплащане на пътните такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата.
Наказващият орган следва да издаде
наказателно постановление, само ако е установено по безспорен начин
извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина –
чл.53, ал.2 от ЗАНН.
Настоящият съдебен състав приема,
че материалите,
съдържащи се в административнонаказателната
преписка по обжалваното наказателно постановление и тези,
събрани в хода на съдебното
производство, не съдържат категорични
доказателства, че деянието
е извършено виновно от привлеченото
към административнонаказателна
отговорност лице. Администра-
тивнонаказващият орган е установил фактите въз основа на материалите по БП №237-ЗМ-9/2019г. по описа
на РУ Айтос. В гласните доказателства, събрани в хода на разследването, не се съдържат категорични данни, сочещи на нарушение на чл.140, ал.1 от .
В хода на съдебното производство са
разпитани актосъставителя и
свидетеля по акт. Районният съд
обаче не е подложил на анализ дадените
от лицата показания в различните
фази на производството и
конкретно показанията на свидетелите
К.Р.–л.20 от ДП, св.К.Р.-л.21 от ДП, св.М.А.-л.22 от ДП и тримата,
разпитани в хода на ДП. Показанията
на тези свидетели
са в противоречие с показанията
на актосъставителя и свидетеля по акта. В съдебно заседание на 26.08.2019г. пред РС Айтос адв.Вл.Г.-пълномощник на А.К.
е заявил, че оттегля искането
си за разпит на посочените
свидетели, тъй като са извън страната,
но желае да се ползват покаданията им от ДП.
За да се търси административнонаказателна
отговорност за допуснато
нарушение, то същото следва
да е доказано по несъмнен, безспорен
и категоричен начин, а не наказанието да почива на предположения и възможности.
Към момента на издаване на наказателното постановление, следва
да бъде безспорно установено наличието на предпоставките за реализиране на
административно- наказателна отговорност
на жалбоподателя. В тази връзка приложение намира разпоредбата на чл.53, ал.1 от ЗАНН, според
която когато се установи, че нарушителят е извършил деянието виновно,
ако няма основание за прилагането на чл. 28 и 29, наказващият орган издава
наказателно постановление, с което налага на нарушителя съответно
административно наказание. Следователно за налагане
на административно наказание, наказващият орган следва да установи - налице ли е
нарушение и кой е нарушителят. В случая събраните доказателства не установяват по безспорен начин,
че К. е нарушил разпоредбата на чл.140, ал.1 от .
Наличието на противоречия в свидетелските показания разколебава извода за наличието на нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП, както и за неговата доказаност.
Като пропуснал да констатира материалната
незаконосъобразност на процесното наказателно постановление, районният съд постановил валидно
и допустимо, но неправилно съдебно решение, с което е нарушил материалния
закон.
Подадената касационна жалба е основателна и следва да бъде уважена.
Мотивиран от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, вр. с чл. 222, ал. 1, вр. с чл. 218 от АПК и чл. 63, ал. 1, изр. 2-ро от ЗАНН, Административен съд – Бургас, ХV-ти състав,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 90/16.09.2019 г., постановено по НАХД № 260/2019 г. на
Районен съд – Айтос и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 19-0237-000096/19.03.2019 г., издадено от началник на група
към ОДМВР Бургас, РУ Айтос, с което на А.А.К. ***, с ЕГН **********, за нарушение на чл. 140, ал. 1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП), на основание чл. 175, ал. 3, изречение първо от ЗДвП, е наложено административно наказание глоба в размер на
200 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от шест месеца.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.