Решение по дело №10270/2021 на Административен съд - Велико Търново

Р Е Ш Е Н И Е

 

№277

гр. Велико Търново, 7.12.2021 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд – Велико Търново, втори касационен състав в публично заседание на деветнадесети ноември  две хиляди двадесет и първа  година в състав:

 

                                                            

                                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ДИАНА КОСТОВА

                                                                       ЧЛЕНОВЕ:              ЕВТИМ БАНЕВ

                                                                                                          ИВЕЛИНА ЯНЕВА

                                                                      

При секретаря М.Н.и в присъствието на прокурора от Великотърновска окръжна прокуратура - Невена Орманджиева, разгледа докладваното от съдия Костова касационно НАХД № 10270 /2021 г., и за да се произнесе взе предвид следното:

           

            Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК), вр. с чл. 63, ал. 1, изр. ІІ от Закон за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

           

Делото е образувано по касационна жалба на И.Ю.Ч. ***, чрез адвокат Д. С. от ВТАК, адрес ***, против Решение № 372/06.07.2021г., постановено по НАХД №569/21г. по описа на Районен съд - В. Търново, с което е потвърдено Наказателно постановление НП № 35-0000250 от 02.3.2021г., издадено от Директора на РД „Автомобилна администрация“, гр. Плевен, с което на И.Ю.Ч. за нарушение на чл. 8, § 2, изр. Второ от Регламент 561/06 във вр. с чл.4, буква „ж“, второ тире и във вр. с чл. 78, ал.1, т.1 от Закона за автомобилните превози (ЗАвПр) и на основание чл. 93б, ал.7, т.3 от същия закон му е наложено административно наказание „глоба„ в размер на 500 лева.

В жалбата се прави оплакване за неправилност на обжалваното решение, поради постановяване му в нарушение на материалния закон и на процесуалните норми  – касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т.2  от НПК. Касаторът намира, че АУАН и НП са издадени от некомпетентен орган и не отговарят на изискванията за форма -  липса на датата на извършване на извършване на нарушението. Навеждат се оплаквания за неприложимост на регламента и за недоказаността на административнонаказателното обвинение. Счита че описанието на нарушението не точно и ясно, с което е накърнено правото на защита на санкционирания и възможността да разбере за какво нарушение е ангажираната неговата административнонаказателна отговорност. Развиват се подробни съображения за наличието на основания за приложимост на чл. 28 от ЗАНН. От съда се иска отмяна на процесното решение и постановяване на друго по съществото на спора, с което се отмени НП.  В о.з. чрез упълномощения адвокат поддържа касационната жалба. Не претендира разноски.

Ответникът по касация –  Регионална Дирекция “Автомобилна администрация“ – Плевен, редовно призован, не се представлява и не заема становище по касационната жалба.

 

 

Представителят на Окръжна прокуратура – Велико Търново, заема становище за неоснователност на касационната жалба. Намира, че НП е издадено от компетентен орган и отговаря на изискванията за форма. Счита че от събраните доказателства по несъмнен начин се доказва извършеното нарушение, съдът правилно е изяснил фактическата обстановка и правилно е приложил материалния закон. Предлага Решението да бъде оставено в сила.

 

Съдът, след като се запозна с подадената касационна жалба, представените по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното съдебно решение, прие за установено следното:

 

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна съгласно чл. 210, ал. 1 от АПК и отговаря на изискванията на чл. 212 и чл. 213 от същия кодекс, приложими по силата на чл. 63, ал. 1, изр. ІІ от ЗАНН. Като такава същата е процесуално допустима за разглеждане в настоящото производство. Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

 

При извършената на основание чл. 218, ал. 2 от АПК, вр. чл. 63, ал. 1, изр. ІІ от ЗАНН проверка, съдът не установи наличието на пороци, засягащи валидността и допустимостта на обжалвания съдебен акт.

 

Предмет на настоящото производство е Решение № 372/06.07.2021г., постановено по НАХД №569/21г. по описа на Районен съд - В. Търново, с което е потвърдено Наказателно постановление НП № 35-0000250 от 02.3.2021г., издадено от Директора на РД „Автомобилна администрация“, гр. Плевен, с което на И.Ю.Ч. за нарушение на чл. 8, § 2, изр. Второ от Регламент 561/06 във вр. с чл.4, буква „ж“, второ тире и във вр. с чл. 78, ал.1, т.1 от Закона за автомобилните превози (ЗАвПр) и на основание чл. 93б, ал.7, т.3 от същия закон му е наложено административно наказание „глоба„ в размер на 500 лева.

Въз основа на събраните в хода на административно-наказателното и съдебното производство доказателства, се установи, че фактическата обстановка по делото е правилно изяснена от районния съд, а именно: На 16.02.2021 г., около 16.00 часа, екип от контролни органи на РД „АА“ – Плевен, в състав Й.Д.Й.- инспектор и В.А.М., при изпълнение на контролни функции на ГП 1-5 Русе – Габрово, в района на км. 101.000 (при входа на гр. В. Търново), са спрели за проверка състав от ППС с влекач „Скания“, категория N 3 с peг. № ***, и прикачено към него полуремарке с peг. № ***, управляван от И.Ю.Ч. от гр. В. Търново. При проверката контролните органи констатирали, че автомобилът е оборудван с дигитален тахограф, а след извършена контролна разпечатка установили, че на 19.01.2021 г. водачът е извършил международен превоз на товар (целулоза) от България за Турция с цитираното МПС, оборудвано с дигитален тахограф, с което се е движил във времето и пространството, и е използвал дигиталната си карта № 0000000003Р8А000, като по време на период от 24 часа, който започва от 00,22 ч. на 19.01.2021 г., не е ползвал последователна непрекъсната намалена дневна почивка от поне 9 часа, като работният му период е от 00,22 ч. до 17,46 ч. на 19.01.2021 г. (17,24 ч.) и е регистрираната дневна почивка от 06,36 ч., с над 2 часа по-малко от регламентираната.  За нарушението е съставен АУАН, връчен на нарушителя и подписан без възражения. В срока по чл. 44 от ЗАНН не са подадени възражения срещу АУАН. На основание съставения АУАН от Директора на РД „АА“-Плевен е издадено НП, което е връчено на Ч. на 06.04.2021г. и в срока на чл. 59, ал.2 от ЗАНН същото е оспорено пред ВТРС. В хода на съдебното следствие са разпитани като свидетели – актосъставителя и свидетел на съставяне на акта.

При така установеното от фактическа страна съдът е формирал извод за законосъобразност на НП.

Въззивният съд е намерил за неоснователни доводите в жалбата, че АНО не е притежавал компетентност на наказващ орган, доколкото в преписката се съдържала Заповед № РД-08-30/24.01.2020г. на Министъра на транспорта, с която директорите на РД „АА“ са оправомощени да издават НП. На следващо място за неоснователен е намерен довода за нарушение на изискванията на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН досежно  реквизитите на АУАН и НП, като самото нарушение е подробно описано и съответства на приложената материалноправна разпоредба. Съдът е приел, че от събраните по делото писмени и гласни доказателства по безспорен начин се установява извършеното от И.Ю.Ч. нарушение и правилно е ангажирана неговата административнонаказателна отговорност. Изложени са съображения, че нарушението не представлява маловажен случай и не са налице основания за прилагане на чл.28 от ЗАНН. С тези мотиви е потвърдил обжалваното пред него НП.

Касационната инстанция намира атакуваното решение на Районен съд –Велико Търново за правилно, а подадената касационна жалба – неоснователна.

При постановяване на обжалваното решение не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила по смисъла на чл. 348, ал. 3 от НПК, вр. чл. 63 от ЗАНН. Въззивният съд е формирал изводите си след като е обсъдил значимите за разрешаването на спора обстоятелства, както и наведените с оспорването доводи и възражения, за което са изложени мотиви. Съдът е изпълнил задължението си за изясняване на обективната истина чрез приобщаването на допустими и относими доказателства, които е обсъдил поотделно и съвкупно. Делото пред въззивната инстанция е приключено и решението е постановено от законен състав и в границите на вменената му компетентност, като за заседанието е съставен протокол. Процесуалните права на жалбоподателя не са ограничени и последният е реализирал правото си на защита в пълнота.

  Правилни са съжденията по отношение на компетентността на актосъставителя и АНО, за което на основание чл. 221,ал.2 от АПК във вр. с чл. 63, ал.1 от ЗАНН препраща към мотивите на ВТРС.

Верни са и изводите на районният съд, че АУАН и НП отговарят на изискванията за форма, посочени в закона, а нарушението е описано точно и ясно, както словесно, така и с посочване на правната му квалификация. Нарушението е описано по начин, даващ възможност на санкционираното лице да възприеме в цялост признаците на същото и да организира адекватно правото си на защита. Налице е и пълно съответствие между описанието на нарушението от фактическа страна и законовата разпоредба, която е била нарушена, а приложената и посочена от АНО санкционна норма съответства на установеното нарушение.

В случая се касае за извършване на транспорт без да се осигури нормативно установената почивка, липсата на която може да установи нарочна проверка. Т. е. нарушението не е еднократно деяние, а трайно състояние, което включва шофиране през определен интервал от време без почивка, в рамките на който период обаче, безспорно съответното превозно средство се е движило в пространството - т. е. променило е местонахождението си от началната точка до съответната крайна точка. Предвид спецификата на деянието /неползване на изискуемата дневна почивка към определен минал период/, в АУАН и НП ясно е разграничена датата на проверка от контролните органи /16.02.2021г./, при която е установено извършено нарушение в предходен период, от времето на извършване на нарушението, което в случая е 24-часов период от време, започвал на 19.01.2021г. в  00:22 часа.

От събраните по делото писмени и гласни доказателства съдът намира, че  по категоричен начин се установява извършеното от касатора нарушение.

Съгласно  чл. 78, ал. 1, т. 1 от ЗАвтП при извършване на превози на пътници с автобуси и превози на товари с автомобили, които самостоятелно или в състав от пътни превозни средства имат допустима максимална маса над 3,5 тона, лицата, осъществяващи превози за собствена сметка, лицата по чл. 24е, превозвачите и водачите спазват изискванията на Регламент (ЕО) № 561/2006 на Европейския парламент и на Съвета за хармонизиране на някои разпоредби от социалното законодателство, свързани с автомобилния транспорт, за изменение на регламенти (ЕИО) № 3821/85 и (ЕО) № 2135/98 на Съвета и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 3820/85 на Съвета. Съгласно чл. 8, §. 1 от Регламент (ЕО) № 561/2006 на европейския парламент и на съвета от 15 март 2006 година за хармонизиране на някои разпоредби от социалното законодателство, свързани с автомобилния транспорт, за изменение на Регламенти (ЕИО) № 3821/85 и (ЕО) № 2135/98 на Съвета и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 3820/85 на Съвета /Регламент 516/2006 г. / „водачът ползва дневни и седмични почивки". А съгласно §. 2 на същия член от регламента "за всеки период от 24 часа след края на предходната дневна почивка или седмична почивка водачът трябва да е ползвал следващата дневна почивка. Ако частта от дневната почивка, която попада в този 24-часов период, е поне девет часа, но е по-къса от 11 часа, въпросната дневна почивка се разглежда като намалена дневна почивка". Разпоредбата на Чл. 4 б. "ж" от същия регламент установява какво се разбира под понятието „дневна почивка – нормална и намалена“. От цитираните разпоредби става ясно, че за всеки 24 часов период водачът трябва да ползва поне една почивка, която е с продължителност не по - малко от 9 (девет) часа.

Видно от приложената по делото разпечатка от дигиталната карта на касатора, отразяваща времето на осъществяване на превоз и на ползване на почивка от водача на товарния автомобил, цитирана и в АУАН и НП, същият на 19.01.2021 г. в 00:22 часа е започнал да управлява описания в извлечението товарен автомобил и в този час е започнал неговия работен ден съответно да текат посочените в чл. 8, § 2 от Регламента двадесет и четири часа. В тези 24 часа водачът следва да ползва не по-малко от 9 часа непрекъсната дневна почивка или казано с други думи – работния му ден не следва да превишава 15 часа в денонощието, започнало считано от началото на управлението. Водачът е прекратил управлението на автомобила в 17:46 часа и реално до 00:22 часа на 20.01.2021г., когато са изтекли 24 часа от започването на работния ден на 19.01.2021 г., е следвало да има поне 9 часа непрекъсната почивка, която не е ползвал. Работният ден на водача е бил с продължителност над 17 часа и почивка от 6 часа и 36 минути. Като не е ползвал предвидената от закона намалена дневна почивка от поне 9 последователни часа за всеки период от 24 часа след края на предходната дневна почивка, а е ползвал намалена дневна почивка от 6 часа и 36 минути, И.Ч. е нарушил чл. 8, § 2, изр. 2 от Регламент № 561/2006 година. Отчитайки общата продължителност на пътуването, АНО е приложил съответната на това нарушение санкционна разпоредба на чл. 93б, ал. 7, т. 3 ЗАвтП, като е наложил предвиденото в него административно наказание в абсолютен размер от 500 лева.

Случаят не е маловажен по смисъла на чл. 93, т. 9 НК, тъй като деянието не разкрива по-ниска степен на обществена опасност, в сравнение с обикновените случаи на нарушения от този вид. Не се сочат и не се доказват обстоятелства, които да понижават обществената опасност на нарушението. Липсата на почивка след управление на ППС с продължителност над 17 часа се отразява пряко върху способността на водача адекватно да възприема пътната обстановка и да реагира мигновено при внезапно възникване на опасност да движението, което е предпоставка за възникване на тежки транспортни произшествия предвид техническите параметри на автомобила.

Не се претендират разноски и такива не следва да бъдат присъждани.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. І от АПК, вр. с чл. 63, ал. 1, изр. ІІ от ЗАНН, втори касационен състав, 

 

Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 372/06.07.2021г., постановено по НАХД №569/21г. по описа на Районен съд - В. Търново, с което е потвърдено Наказателно постановление НП № 35-0000250 от 02.3.2021г., издадено от Директора на РД „Автомобилна администрация“, гр. Плевен, с което на И.Ю.Ч. за нарушение на чл. 8, § 2, изр. Второ от Регламент 561/06 във вр. с чл.4, буква „ж“, второ тире и във вр. с чл. 78, ал.1, т.1 от Закона за автомобилните превози (ЗАвПр) и на основание чл. 93б, ал.7, т.3 от същия закон му е наложено административно наказание „глоба„ в размер на 500 лева.

 

   РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:              1.

 

2.