РЕШЕНИЕ
№ 498
гр. Русе, 27.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ЧЕТВЪРТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на първи ноември през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Мария Велкова
Членове:Силвия Павлова
Йордан Дамаскинов
при участието на секретаря Иванка Венкова
като разгледа докладваното от Мария Велкова Въззивно гражданско дело №
20244500500795 по описа за 2024 година
Производството е по чл.258 и сл. ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от ЗП П.П.К. чрез пълномощника му адв.И.
Р. от САК против решение № 1103/30.07.2024 г., постановено по гр.д.№
5163/2023 г. по описа на Русенския районен съд, с което са отхвърлени
предявените от него против Д. С. А. и И. Т. Т. искове за заплащане на
обезщетение за причинени имуществени вреди в размер на 2162.76 лв.,
представляваща пропусната полза, а в условията на евентуалност- претърпяна
загуба с правно основание чл.45 от ЗЗД. Твърди се, че решението е неправилно
като постановено при допуснати процесуални нарушения, неправилно
приложение на материалния закон и необоснованост по съображения,
изложени в жалбата. Претендира отмяна на решението и постановяване на
ново, с което претенцията му бъде уважена. Претендира и направените
разноски за производството.
Ответниците по жалбата Д. С. А. и И. Т. Т. чрез пълномощника си адв. Б.
С. от АК-Русе са подали отговор по реда на чл.263 от ГПК, в който изразяват
1
подробно становище за неоснователност на жалбата. Считат обжалваното
решение за правилно и искат същото да бъде потвърдено. Претендират
разноските за въззивното производство.
След преценка на доводите на страните, доказателствата по делото и
съобразно правомощията си, визирани в чл.269 от ГПК, въззивният съд
приема следното:
Жалбата е подадена от процесуално легитимирана страна в
законоустановения срок и срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради
което е допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Производството е образувано по предявените от жалбоподателя
субективно и обективно евентуално съединени искове за заплащане на
обезщетение за причинени вреди в размер на 2162.72 лв., пропусната полза,
евентуално претърпяна загуба от неправомерното поведение на ответниците
Д. С. А. и И. Т. Т. с правно основание чл.45 от ЗЗД.
От събраните в първоинстанционното производство доказателства е
установено, че жалбоподателят от 28.02.2012 г. е регистриран като
земеделски производител в МЗХ, ОД „Земеделие“- гр.Силистра. В качеството
си на земеделски производител същият от 2012 г. обработва процесните
земеделски земи въз основа на сключен договор за аренда със собственика
Х.С.И.. Установено, че същият периодично е заявявал процесните ниви за
подпомагане пред ДФЗ и е получавал различни суми за подпомагане- по
СЕПП, СПП, ЗДП.
Установено е, че след смъртта на Х.И. жалбоподателят на 18.07.2018 г.
сключва договор за аренда на земеделски земи с М.Х.А. и Д.Х.Р.-
наследниците на Х.С.И., б.ж. на с.Ш., общ.Т. с предмет - поземлени имоти с
идентификатори №№ *****, *****, ******, всички в землището на
с.Шуменци, с площи съответно от 12505 кв.м., 3502 кв.м. и 3002 кв.м.
Договорът е сключен за срок от 10 години и вписан в СВ- Тутракан на
19.07.2018 г. През м. юли 2020 г. е сключен и договор за наем на земеделска
земя между М.Х.А. и Д.Х.Р. от една страна и от друга П.К. с предмет - нива от
3.000 дка в с.Шуменци, представляваща имот 009091 и срок на договора- една
година от 01.10.2020 г. до 01.10.2021 г. За следващата стопанска година е
2
сключен договор за наем между жалбоподателя и М.А. и е с предмет същата
нива.
Установено е, че на 13.05.2021 г. жалбоподателят подава заявление за
подпомагане 2021, форма за физически лица пред Държавен фонд
„Земеделие“, Кампания 2021, като декларираните площи са описани по
номера на парцели. На 28.03.2022 г. П.К. отново подава заявление за
подпомагане. На жалбоподателят са изплатени субсидии за стопанските
2020/2021 г. и 2021/2022 г. Установено е също, че за декларирани общо 56.400
дка през 2020/2021 стопанска година същият е получил субсидии в общ
размер 2644.57 лв., от които: 1130.39 лв. по схема за единно плащане на площ
/СЕПП/, 802.26 лв. по схема за преразпределително плащане /СПП/ и 711.92
лв. за зелени директни плащания /ЗДП/. За декларирани 53.710 дка за
стопанската 2021/2022 г. жалбоподателят е получил сума в размер на 392.86
лв. за зелени директни плащания. От общо очаквано плащане в размер на 2
556.75 лв. е заплатено такова от 392.86 лв. и отказано плащане в размер
2163.89 лв. Отказът е извършен, тъй като за процесните четири кадастрални
имота за кампания 2021 заявления по схеми и мерки за директни плащания са
подадени както от П.К., така и от „Виагро Консулт“.
По делото е установено, че на 06.07.2018 г. Й.К. от една страна страна и
от друга- ответниците сключват договор за наем с предмет- процесните
четири земеделски земи. Договорът е сключен за срок от 10 години, с
нотариална заверка на подписите- рег.№ ****, т.II, акт № *** на нотариус С.В.
и е вписан в Службата по вписванията- гр.Т* на 18.07.2018 г. Ответниците се
легитимират и като собственици на ид.ч. от процеснити земи с договор за
замяна, сключен с нот.акт № **, т.II, рег.№ ****, дело № ***/****** г. по
описа на нотариус С.В., вписан в СВ-Русе- вх.№****/06.07.2018 г., акт №70,
т.20, дело №4076. Процесните четири ниви са пренаети от „Виагро Консулт“ с
договор за пренаемане от 30.07.2020 г., сключен с И. Т. и заявени по схемите и
мерките за директни плащания пред ДФЗ като угар.
Поради дублиране на заявените площи е налице отказ да се плати и на
това дружество, в който смисъл за показанията на св. В.П.- управител на
дружеството.
При така установените факти първоинстанционният съд е отхвърлил
предявените искове по съображения, че не са налице визираните в чл.45 и сл.
3
от ЗЗД предпоставки за ангажиране на отговорността на ответниците на
заявените основания.
Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно.
При разглеждане на спора не са допуснати процесуални нарушения,
правилно са установени релеватните за спора факти на база на задълбочен
анализ на събраните доказателства и правилно е приложен материалния закон.
Непозволеното увреждане, регламентирано в чл.45 и сл. от ЗЗД е сложен
юридически факт, елементите на който са: деяние, вреда, противоправност на
деянието, причинна връзка и вината, която съгласно чл.45, ал.2 от ЗЗД се
предполага.
Основният елемент на непозволеното увреждане е вредата. Тя се схваща
като промяна чрез смущение, накърняване и унищожаване на благата на
човека, представляващи неговото имущество, права, телесна цялост и здраве,
душевност и психическо състояние. На обезщетение подлежат всички вреди-
както имуществените, така и неимуществените, които са пряка и
непосредствена последица от увреждането, като последните се определят от
съда по справедливост / чл.51 и чл.52 от ЗЗД/. Деянието, което трябва да е
противоправно, е конкретна човешка постъпка, а причинната връзка е
обединяващият елемент на фактическия състав.
За да бъде ангажирана обезщетителната отговорност за вреди на това
основание, в процеса в доказателствена тежест на жалбоподателят е да
установи горепосочените елементи от фактическия състав на непозволеното
увреждане, както и да не е осъществено обратното доказване от насрещната
страна.
В настоящият случай не са установени елементите от фактическия състав
на горепосочената правна норма, поради което за жалбоподателят не е
възникнало право на обезщетение за претърпени от него вреди.
Правилно първоинстанционният съд е приел, че не е установено по
делото заявеното от жалбоподателя основание за ангажиране на отговорността
на ответниците- противоправно действие, изразяващо се в очертаване на
процесните четири земеделски земи, без да имат право за това, тъй като
никога не са ги обработвали.
Правилно е прието, че Законът за подпомагане на земеделски
4
производители и издадената въз основа на него Наредба № 5/27.02.2009 г. за
условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни
плащания предвиждат възможност за кандидатстване за подпомагане по
схемите и мерките за директни плащания на онези земеделски стопани, които
ползват земеделска земя и са регистрирани чрез подаване на заявление за
подпомагане за съответната календарна година. Земеделските площи (блокове
на земеделско стопанство и земеделски парцели), с които се кандидатства за
подпомагане, трябва да са очертани в СРКЗПЗП чрез географски
информационни средства, като кандидатът посочва границите на всеки
използван от него през текущата стопанска година земеделски парцел.
Земеделските земи, включени в заявлението за подпомагане, трябва към 31
май на съответната календарна година да са на разположение на земеделските
стопани, което се удостоверява с правно основание за ползване, регистрирано
по реда на ЗСПЗЗ в Общинските служби по земеделие по местонахождение на
имотите, до изтичане на сроковете за подаване на заявлението за подпомагане
и извършване на промени в него. МЗХ степенува, обобщава и предава на РА
еднократно или на етапи данни за регистрираните правни основания за
ползване на земеделски земи. Разплащателната агенция извършва директни
плащания по подадените заявления, когато установи, че кандидатът ползва и
извършва земеделска дейност на заявените земеделски площи, че размерът на
използваната от земеделското стопанство площ и размерът на земеделските
парцели са не по-малки от съответно 0,5 хектара и 0,1 хектара и че заявените
за подпомагане площи са оценени като отговарящи на условията за
допустимост за подпомагане при извършваните проверки на място.
Разплащателната агенция има правомощието да намали размера на
плащането или откаже плащане по схемите за директни плащания, когато:
кандидатът е заявил площи, които не стопанисва; за една и съща площ са
подадени две или повече заявления и застъпването на площи не е отстранено;
кандидатът за подпомагане не е ползвател на заявените земеделски площи.
Разпоредбата на чл.37б от ЗСПЗЗ изисква ползвателите на земеделските
земи в срок до 30.06 да представят в ОбСЗ копие от договорите за наем, аренда
или съвместна обработка на земята. Когато за един и същ имот са представени
за регистриране повече от един договор за наем или за аренда на земеделска
земя, в общинската служба по земеделие се регистрира договорът, вписан в
5
службата по вписвания с най-ранна дата, както и вписаният договор - при
представяне за регистриране на вписан и невписан договор.
По делото е установено, че за стопанската 2020/2021 г. заявления за
подпомагане по схемите за директни плащания за едни и същи земеделски
имоти - ********, *******, ******** и ******* в землището на с.Шуменци са
подали както жалбоподателят в качеството му на земеделски производител,
така и от „Виагро Консулт“ ЕООД.
В настоящият случай жалбоподателят не е имал право да заяви
процесните ниви за подпомагане, тъй като договорът за наем, сключен между
ответниците и един от съсобствениците на нивите е вписан преди неговия- на
18.07.2018 г. Именно този договор за наем и сключеният въз основа на него
договор за пренаемане на процесните земеделски земи е валидното правно
основание на „Виагро Консулт“ ЕООД да регистрира и заяви за подпомагане
земеделските земи.
Правилно първоинстанционният съд е приел, че доколкото е налице
сключен договор за наем, законът не поставя като изискване за неговата
действителност да е сключен от съсобственик, притежаващ повече от 50 %
ид.части от собствеността. Договорът за наем е консесуален, а не реален,
поради което същият поражда действие от момента на неговото сключване и е
противопоставим на трети лица, в т.ч. и на жалбоподателя от момента на
неговото вписване в съответната СВ. Ирелеватно е дали ответниците реално
са ползвали наетите имоти, както и дали същите са ги предоставяли за
ползване на трето лице чрез договор за пренаемане, тъй като ползването не е
елемент от договора, който да обуславя неговата действителност.
Независимо от обстоятелството, че жалбоподателят е ползвал процесните
ниви, за които е получавал подпомагане на предвидените мерки, за процесната
стопанска година същият не е имал противопоставимо правно основание за
това, тъй като сключения от него договор е след вписването на договора за
наем, сключен между съпругата му и ответниците.
Правилно е прието от районният съд, че противопоставимо правно
основание за ползване на земеделските имоти за процесната стопанска година
са имали двамата ответници, сключили договора за наем на същите в период, в
който не е имало действащ договор за наем или аренда и вписан преди
договора за аренда на жалбоподателя.
6
С оглед на това ответниците в качеството си на наематели на процесните
ниви са имали правната възможност да ги пренаемат, респ. да ги заявяват за
подпомагане пред ДФЗ, РА.
Извършените от ответниците действия не са противоправни, поради което
не е налице основание за ангажиране на тяхната обезщетителна отговорност.
Обжалваното решение не страда от наведените в жалбата пороци. Същото
е правилно и следва да бъде потвърдено с решение, което не подлежи на
касационно обжалване- чл.280, ал.3 от ГПК.
Съгласно чл.78 от ГПК разноските за въззивното производство са в
тежест на жалбоподателя. Същият следва да заплати на насрещната страна
направените от тях разноски в размер на по 300 лв. за всеки от ответниците и
представляващи платено адв. възнаграждение съгласно договора за правна
защита.
По изложените съображения Русенският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1103/30.07.2024 г., постановено по гр.д.№
5163/2023 г. по описа на Русенския районен съд.
ОСЪЖДА ЗП П.П.К. да заплати на Д. С. А. от гр.Русе сумата в размер на
300 лв. разноски за въззивното производство.
ОСЪЖДА ЗП П.П.К. да заплати на И. Т. Т. от гр.Русе сумата в размер на
300 лв. разноски за въззивното производство.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7