Р Е Ш
Е Н И Е
Номер
109 18.03.2019г. Град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаски окръжен съд Граждански
състав
На шести март две хиляди и деветнадесета
година
В публично заседание в следния състав:
Председател: Иво Добрев
Секретар: Таня Михова
като разгледа докладваното от съдията Добрев
търговско дело номер 49 по описа за 2018 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба, предявена от А.И.П., руски гражданин, роден на ***г.
в Приморски край, Русия, притежаващ международен паспорт 64№8881460, издаден на
08.08.2013г. от УФМС 670, с адрес: Русия, Санкт Петербург, ул.,,Гаккалевская“
№20, блок 4, ап.84, чрез Теодора Станоева- Шиварова,
съдебен адрес: гр.Бургас, ул.,,Трайко
Китанчев“ №26, ет.2, против А.Н.П., с адрес: ***,,Княз Борис І“№219, вх.Е, ет.1, ап.27, с
която се иска да се приеме за установено, че ответницата дължи на ищеца сумата
от 178300 /сто седемдесет и осем хиляди и триста/ лева, представляваща част от
дължимата сума по договор за продажба на дружествени дялове от 19.04.2012г., за
закупените от нея 2533 /две хиляди петстотин тридесет и три/ дружествени дяла,
всеки на стойност по 100 лева, от капитала на ,,Минъч“ ЕООД, ЕИК *********,
понастоящем преименувано на ,,Ютокар“ ООД на обща стойност от 253 300лв. /двеста
петдесет и три хиляди и триста/ лева.
Твърди се в исковата молба, че на 19.04.2012г., ищецът сключил договор с
нотариална заверка на подписите с А.Н.П., И.И.А.и С.А.Е., за продажба на
дружествени дялове, като ответницата А.П. придобила
2533 дружествени дяла, всеки на стойност от по 100 лева от капитала на
,,Минъч“ЕООД (понастоящем преименувано на ,,Ютокар“ООД), за обща сума от 253300
лева. При сключване на договора, страните били представлявани от трето лице,
съгласно изрични пълномощни с нотариална заверка на подписите.
Излага се по- нататък, че видно от пълномощно от 12.03.2012г.,
А.П. упълномощила адв. Анна Панайотова с правата да
закупи на нейно име и за нейна сметка дружествени дялове от ,,Минъч“ ЕООД, по
номиналната им стойност от А.П.. Упълномощителят
изрично посочил, че упълномощеното лице имало право да договаря само със себе
си и като представител на продавача, при условия, каквито намери за добре.
Посочва се също така, че волята на ответницата да придобие 2533 дружествени
дяла от капитала на ,Минъч“ЕООД била обективирана в молба от 02.04.2010г., с
която същата заявила, че желае да закупи посочените дялове на стойност 253300
лева и да бъде приета за съдружник в цитираното дружество. Срещу придобитите
дружествени дялове, ответницата се задължила да заплати сумата от 253 300
лева, което задължение, последната не изпълнила. Съгласно уговореното, сумата
следвало да бъде заплатена в деня на подписване на договора, поради което,
съгласно чл.84 ЗЗД, длъжникът изпаднал в забава след изтичането му.
Предвид поведението на ответницата, на 29.09.2015г., ищецът депозирал
заявление по чл.417 ГПК, за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен
лист, за сумата от 25 000лева, представляваща част от общо дължимата сума от
253300 лева. Впоследствие подал заявление и за сумата от 50000 лева. Въз основа
на така подадените заявления били образувани ч.гр.д. №489/2015г. и ч.гр.д.
№38/2016г. по описа на РС-Поморие. С оглед събиране на дължимия остатък било
подадено и трето заявление за процесната сума от 178 300 лева по повод, на
което е образувано ч.гр.д.№185/17г. по описа на ПРС, а искането за издаване на
заповед за изпълнение и изпълнителен лист уважено от Районния съд.
След издаването на изпълнителен лист по ч.гр.д. №185/2017г., последният
бил присъединен към образуваното изпълнително дело №279/2015г. по описа на ЧСИ
Трифон Димитров. На 22.12.2017г., ищецът бил уведомен за подадено възражение
срещу издадената заповед от Районния съд, поради което за последния възниквал
правен интерес от предявяване на настоящия иск.
Ответницата, с депозирания отговор на исковата молба,
излага становище във връзка с предявения иск, като на първо място посочва, че
намира исковата молба за нередовна.
Оспорва исковата претенция по основание и размер. Твърди, че
прехвърлянето на дружествените дялове било извършено по предложение на дъщерята
на ищеца- С. Е., като всички документи, включително договора за прехвърляне на
дружествени дялове изготвила адвокат Панайотова. Последната разполагала с
неограничената представителна власт да сключи, изпълни и определи съдържанието
на същия. Действителната уговорка била да се прехвърлят безвъзмездно дяловете,
като купувачите П. и А.следвало
да ги придобият като инвестиция на посочената цена, за да получат впоследствие
статут на живеещ в страната чужденец.
Навежда
се възражение по чл.40 ЗЗД за относителна недействителност на уговорката за
заплащане цената на прехвърляните дялове- 100 дяла за 253 300 лева. Твърди се, че нито е имало съгласие между
страните за такава цена, нито имало овластяване за включване на клауза за цена
на придобиваните дялове. Горното било във вреда на купувачите.
При условията на евентуалност, е направено и възражение за симулативност
на уговорката за заплащане цена на прехвърляните дялове (чл.26 ал.2 вр. чл.17 ЗЗД). Действителните отношения между страните били други- безвъзмездно
прехвърляне и придобиване на дялове.
Евентуално на горните две възражения, се твърди, заплащане на цената на П. в Русия или предоставяне на сумата на пълномощника,
който да ги предаде на ищеца при сключване на договора.
Ищецът, в допълнителната си искова молба
взема отношение по депозирания отговор, като
оспорва твърденията на ответницата.
Навежда доводи за редовност на
исковата молба, посочвайки, че същата е депозирана от пълномощник. Заявява, че
с допълнителната искова молба са потвърдени извършените до момента действия.
Оспорва твърденията на ответницата
за заплащане цената на дяловете извън
страната (или на пълномощника). Възразява срещу заявеното в условията на евентуалност
възражение за привидност на договора в частта относно уговорената цена и датата
на заплащането й. Пояснява в тази връзка, че в договора изрично било отразено, задължението
на А.П. да заплати дължимата сума в деня на
подписването му. Установявало се също така от представеното пълномощно, че А.П. упълномощила адв. Панайотова с правата да закупи от
нейно име и за нейна сметка, дружествени дялове от ,,Минъч“ЕООД( понастоящем -
,,Ютокар“ООД) по номиналната стойност от
А.П., като упълномощеното лице имало право да
договаря само със себе си и като
представител на продавача, при условия, каквито намери за добре.
Твърди,
че плащане на продажната цена не било извършено нито на територията на
България, нито извън пределите й до момента.
Ответникът, с допълнителния отговор
на исковата молба е взел отношение по депозираната допълнителна искова молба.
Поддържа твърденията и възраженията, наведени в отговора на исковата молба.
Бургаски окръжен съд, като обсъди
доводите на страните и представените по делото доказателства, приема за
установено от фактическа страна и правна страна следното:
Не се спори по делото и от събраните писмени доказателства се установява, че на 19.04.2012г. между страните е сключен договор за
продажба на дружествени дялове от капитала на
„Минъч“ЕООД с едноличен собственик А.П.. Документът бил изготвен от името на ищеца по делото от една страна и С. Е., И.А.и А.П. от друга. Няма
противоречие и относно това, че договорът
е подписан от пълномощник- адв.Панайотова, представляваща както продавача, така
и купувачите на дружествени дялове. В тази връзка са приложени нотариално
заверени пълномощни, от текста на които става ясно, че упълномощаването е
конкретно по повод продажбата и закупуване на процесните дружествени дялове от
името на ответницата по номиналната им стойност. Не са представени и приети по
делото писмени доказателства свидетелстващи за направени други уговорки между
страните, извън съдържанието на договора, включително за съгласие да не се
заплаща записаната в договора от 19.04.2012г. цена на дяловете. Няма спор също
така, че по инициатива на ищеца било
подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист срещу
ответницата за процесната сума от 178 300 лева, като във връзка с
образуваното ч.гр.д.№185/17г. по описа на ПРС, такива били изготвени. На
22.12.2017г., ищецът бил уведомен за подадено възражение срещу издадената
заповед, след което предявил настоящата претенция пред Окръжен съд Бургас.
Изразени са
противоречиви позиции относно това извършени ли са действия във вреда на
представляваната ответница по смисъла на чл.40 ЗЗД, както и по въпроса
действителна ли е уговорката за плащане цената на дяловете. Заявени са и
противоположни становища по повод твърдението за заплащане цената на дяловете
от купувача.
По делото е разпитан
един свидетел, който разказва, че познава ответницата и също е закупил имот в
България. Наясно бил със сключената между страните сделка за закупуване на
дружествени дялове. Целта на придобиването им, според него, била свързана с
желанието на ответницата да получи статут на пребиваване в Република България. Мартинов
също получил предложение да стане съдружник в процесното дружество, но по това
време нямал възможност да посети страната. Влизането в съдружие с ищеца не било
свързано с уговорки за заплащане на пари. През 2012г. се видял с А.и ответницата
в Санкт Петербург, които го помолили да ги придружи и присъства на срещата им с
ищеца, за да му заплатят дяловете. По думите на свидетеля сумата била предадена
на П., с който повече срещи не е имал.
Представен е и разходен
касов ордер, в който документ е записано, че на 14.03.2012г. ответницата е
получила от дружество „Елегия Инженеринг“ в брой сумата от 130 000 евро за
покупка на дялове от капитала на „Минъч“ЕООД.
Изявленията на свидетеля на първо
място са взаимно противоречиви, тъй като в тях първоначално се твърди, че
уговорка за плащане не е имало, а след това, че такова е направено на
територията на Русия от ответницата. Показанията на Мартинов са недопустими в
частта им, в която се заявява извършване на плащане и предаване на суми на
ищеца, тъй като по този начин ответната
страна се опитва да доказва изпълнение на договора за продажба на дружествени
дялове и погасяване задължението на П., а такова
доказване попада под забраната на чл.164 ал.1 ГПК. Твърденията на свидетеля в
друга тяхна част и конкретно относно целта на придобиване на дяловете от
капитала на дружеството от ответницата, свързана с получаване на статут в
България, се опровергават от събраните по делото писмени доказателства и
конкретно от информацията, съдържаща се в представената справка от ОДМВР
Бургас, от която се вижда, че последната е имала разрешено право на постоянно
пребиваване в страната още от 2008г.
Недоказано е останало възражението за недействителност на договора, поради извършени действия във вреда на представлявания. За да бъдат налице такива действия следва да се установи, че е налице споразумяване във вреда на представлявания и общ сговор и намерение у представителя и насрещната страна да увредят представлявания или недобросъвестност от тяхна страна, вкключваща съзнание, че договорът обективно уврежда представлявания. Такова успешно насрещно доказване не е проведено от ответницата по делото. За наличие на подобна деятелност и недобросъвестност не се откриват включително и косвени доказателства. Изцяло недоказано е останало възражението, че не е имало овластяване на пълномощника за включване на уговорка за цена на придобиваните дялове, като именно обратното следва от съдържанието на представеното по делото пълномощно от 12.03.2012г. Както вече се посочи опровергано е в тази връзка и твърдението, че придобиване на дяловете се налагало, за да бъде получен статут на пребиваване в страната от ответницата.
Наличие на симулация също не е установено. Доказателства за привидност на уговорката за заплащане на цена/обратно писмо или начало на писмено доказателство/ липсват, поради което и това възражение се явява неоснователно.
Категорично не са налице достатъчно убедителни данни свидетелстващи за изпълнение на договора
и заплащане на цената на процесните дялове от ответницата. Тази защитна теза е останала изолирана
и неподкрепена от приобщените в хода на производството доказателства. Представеният
в тази връзка разходен касов ордер, дори да бъде ценен като автентичен и
истински документ определено не установява факта на заплащане на процесната
сума от ответницата на ищеца, доколкото в него са отразени плащания извършени
между първата и трето по делото лице. В показанията на свидетеля Мартинов пък
се твърди, че плащането е извършено през месец март 2012г. т.е. преди да бъде
сключена процесната сделка.
По мнение на съда сключеният на 19.04.2012г. договор е действителен и е породил своето действие, като обвързва валидно страните. Следователно за купувача е възникнало задължението да плати уговорената цена в срок т.е. в деня на подписване на договора. При липса на убедителни и достоверни доказателства за извършено плащане ответницата дължи на ищеца претендираната сума, а исковата претенция се явява основателна и следва да се уважи.
Предвид изхода на спора и на основание чл.78 ал. 1 ГПК ответницата следва да бъде осъдена да заплати на ищеца направените разноски в заповедното производство по ч.гр.д.№185/17г. по описа на Районен съд гр.Поморие в размер на 6766 лева и тези направени в хода на исковия процес в размер на 3566 лева.
По изложените съображения, Окръжен
съд – Бургас,
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че
А.Н.П., гражданин на Руската федерация, с постоянно пребиваване в България, с адрес: гр. Поморие, ул.
Княз Борис № 219, вх. Е, ет. 11, ап. 27 дължи на
А.И.П., руски гражданин, роден на ***г.
в Приморски край, Русия, притежаващ международен паспорт 64№8881460, издаден на
08.08.2013г. от УФМС 670, с адрес: Русия, Санкт Петербург, ул.,,Гаккалевская“
№20, блок 4, ап.84 сумата от 178300 /сто седемдесет и осем хиляди и триста/
лева, представляваща част от продажната цена по договор за продажба на
дружествени дялове от 19.04.2012г., за закупените от нея 2533 /две хиляди
петстотин тридесет и три/ дружествени дяла, всеки на стойност по 100/сто/ лева,
от капитала на ,,Минъч“ ЕООД, ЕИК *********, понастоящем преименувано на
,,Ютокар“ ООД на обща стойност от 253 300лв. /двеста петдесет и три хиляди и
триста/ лева.
ОСЪЖДА А.Н.П., гражданин на Руската федерация, с постоянно пребиваване в България, с адрес: гр. Поморие, ул. Княз Борис № 219, вх. Е, ет. 11, ап. 27 да заплати на А.И.П., руски гражданин, роден на ***г. в Приморски край, Русия, притежаващ международен паспорт 64№8881460, издаден на 08.08.2013г. от УФМС 670, с адрес: Русия, Санкт Петербург, ул.,,Гаккалевская“ №20, блок 4, ап.84 направените в заповедното производство по ч.гр.д.№185/17г. по описа на Районен съд гр.Поморие разноски в размер на 6766/ шест хиляди седемстотин шестдесет и шест/лева лева и направените в хода на настоящия процес разноски в размер на 3566/три хиляди петстотин шестдесет и шест/лева.
Решението подлежи на обжалване пред
Апелативен съд Бургас в двуседмичен срок от връчване препис от него на страните
чрез пълномощниците и съдебни адресати.
Съдия: