№ 5861
гр. София, 02.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 160 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ
при участието на секретаря СИМОНА Г. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ Гражданско
дело № 20231110167393 по описа за 2023 година
Производството е образувано е по искова молба с вх. № 353838/08.12.2024
г., предявена от В. В. Б., ЕГН ********** против ЗАД "***" АД, ЕИК ***.
Ищецът В. В. Б., твърди, че е собственик на лек автомобил Волво XC 90,
рег. № ******. Поддържа, че горепосоченото превозно средство е било
застраховано при ответника по сключена застрахователна полица по застраховка
„Каско“ № ****.
Твърди, че на 05.04.2023 г. /в срока на застрахователно покритие по
горепосочената имуществена застраховка/, в гр. София, управлявал автомобил по
***, в лентата за направо, с посока на движение към надлез ***, като на
кръстовището, образувано от *** и ул. Възрожденска, бил засечен от неустановен
автомобил, в резултат от което било реализирано ПТП, при което били причинени
щети по лек автомобил Волво XC 90, рег. № ******.
Поддържа, че уведомил ответното дружество за настъпилото
застрахователно събитие, като бил извършен оглед на автомобила и съставен опис
на увредените детайли. Посочва, че във връзка с образуваната при ответното
дружество щета, последното е постановило отказ за изплащане на
застрахователно обезщетение.
Предвид изложеното, ищецът моли да бъде постановено решение, с което
ответникът да бъде осъден да му заплати сумата от 5000,00 лева, частична
1
претенция от общо претендираната сума от 52000,00 лева, представляваща
застрахователно обезщетение по застраховка „Каско“, изразяваща се в размера на
щетата по лек автомобил Волво XC 90, рег. № ******, причинена в резултат от
застрахователно събитие, реализирано на 05.04.2023 г., в гр. София, ведно със
законната лихва върху горепосочената сума, считано от 20.06.2023 г. до
окончателното изплащане на вземането. Претендират се разноски.
В срока за отговор на исковата молба, ответникът ЗАД "***" АД, ЕИК ***
е депозирал отговор на исковата молба, с който се оспорва предявеният иск. Не се
спори, че лек автомобил Волво XC 90, рег. № ****** е бил застрахован по
валиден застрахователен договор „Каско на МПС“, със застрахователна полица по
застраховка „Каско“ № ****, и със срок на застрахователно покритие, включващ
твърдяната от ищеца дата на реализиране на процесното застрахователното
събитие. Не се спори, че във връзка с процесното ПТП при ответното дружество е
образувана щета, по която ответникът е постановил отказ за изплащане на
застрахователно обезщетение.
Поддържа се, че са налице основанията за постановяване на отказ. В тази
връзка се сочи, че в хода на експертната проверка, извършена във връзка със
заведената пред ответника застрахователна претенция е установено, че причина за
настъпване на вредите са действия на водача на застрахования автомобил, който
при условия на намалена видимост се е движил със скорост значително по-висока
от максимално допустимата за съответния пътен участък, която се явявала и
несъобразена с пътните условия, поради което не е осъществил достатъчен
контрол над автомобила и е допуснал да се удари в метален стълб на светофарна
уредба, без да е предприел необходимите действия за аварийно спиране с цел
предотвратяване на процесното ПТП.
В условията на евентуалност се излагат съображения, че застрахователят не
дължи изплащане на застрахователно обезщетение, поради неизпълнение, от
страна на ищеца, на задълженията му по чл. 395, ал. 1 от КЗ, т. 76.1, т. 76.2 и 76.14
от Общите условия на ответното дружество, което представлявало самостоятелно
основание за недължимост на застрахователно обезщетение в процесния случай.
Оспорва се претенцията и по размер.
Прави се възражение, че в случая се касае за тотална щета по отношение на
процесния автомобил, по смисъла на чл. 390, ал. 2 КЗ.
Оспорва се и претенцията за законна лихва, като предвид акцесорността й
и изложените съображения за недължимост на главницата, то неоснователно е и
2
искането за присъждане на законна лихва.
Моли се искът да бъде отхвърлен. Претендират се разноски. Прави се
възражение за прекомерност на претендирания от ищеца адвокатски хонорар в
производство.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 405, ал. 1 КЗ.
По иска с правно основание чл. 405, ал. 1 КЗ:
За основателността на иска с правно основание чл. 405, ал. 1 КЗ в тежест
на ищеца е да докаже възникване на валидно застрахователно правоотношение по
договор за имуществена застраховка, настъпване в срока на застрахователното
покритие на застрахователно събитие, за което застрахователят носи риска,
причинна връзка между застрахователното събитие и настъпилите вреди, размер
на вредите.
При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да
докаже, че е погасил претендираното вземане.
В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да докаже
правопогасяващи претендираното от ищеца вземане факти.
С оглед твърденията на страните и на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и 4 ГПК
по делото е обявено за безспорно и ненуждаещо се от доказване между страните,
1/ че към твърдяната от ищеца дата на настъпване на застрахователното събитие
/05.04.2023 г./, страните са били обвързани от валидно възникнало
застрахователно правоотношение по застраховка „Каско“ с предмет лек
автомобил Волво XC 90, рег. № ****** по застрахователна полица по застраховка
„Каско“ № ****; както и 2/ че във връзка с процесното ПТП при ответното
дружество е образувана щета, по която ответникът е постановил отказ за
изплащане на застрахователно обезщетение.
От събраните по делото доказателства, в това число разпита на свидетеля
Васил Димитров Василев, заключението на вещото лице по допуснатата,
изготвена и приета в производството съдебна автотехническа експертиза
/включително и изложеното от вещото лице в проведеното на 25.03.2024 г.
открито съдебно заседание по делото/ и документите, съдържащи се в ***2 по
описа на ОПП-СДВР, образувана във връзка с Протокол за ПТП **** г., се
установява следния механизъм на реализиране на процесния пътен инцидент: на
3
05.04.2023 г., в гр. София, около 05:55 часа лек автомобил Волво ХЦ 90,
управляван от водача Васил Димитров Василев, се движил по *** в кв. ***, с
посока на движение към бул. Ломско шосе, като на кръстовището с ул.
Чудотворци е засечен от лявата му страна от неустановен по делото лек
автомобил, при което, за да избегне удар с този автомобил, водачът на лек
автомобил Волво ХЦ 90, рег. № ****** предприел спасителна маневра и се
отклонил вдясно, в резултат от което настъпил удар в метален стълб на
светофарната уредба отдясно.
По делото е изготвено и прието заключение на вещо лице по допусната в
производството съдебна автотехническа експертиза. Заключението на вещото
лице е ясно, обсновано и е отговорило в пълнота на поставените въпроси, като
същевременно не възниква съмнение в правилността на изводите на вещото лице,
поради което съдът намира, че следва да го кредитира.
От заключението на вещото лице по изготвената в производството съдебна
автотехническа експертиза и заявеното от вещото лице в разпита му пред съда, в
проведеното открито съдебно заседание, се установява по делото, че
уврежданията по процесния автомобил са в предна част на автомобила, където е и
реализиран удара с металния стълб на светофарната уредба.
Установява се още, че всички увреждания по процесния лек автомобил
Волво ХЦ 90, рег. № ****** са в причинно-следствена връзка с реализирания на
05.04.2023 г. в гр. София пътен инцидент.
Установява се също, че най-дълбокото увреждане по автомобили достига
до 0,6 метра навътре в същия, както и че към момента на удара, скоростта на
движение на лек автомобил Волво ХЦ 90, рег. № ****** е от порядъка на 61-62
км/ч.
В изслушването си пред съда, в проведеното на 25.03.2024 г. открито
съдебно заседание по делото, вещото лице заяви, че с оглед събраните по делото
доказателства, причина за настъпване на произшествието е спасителна маневра,
предприета от водача на лек автомобил Волво ХЦ 90, рег. № ******, с оглед
избягване на удар с друго превозно средство, идващо отляво.
Предвид гореизложените съображения и от събраните по делото
доказателства се установява, че страни по застрахователното правоотношение са
подписали застрахователен договор, с който е покрит и рискът щета вследствие на
ПТП. Настоящият състав намира, че за да се установи дали отказът на
4
застрахователя е законосъобразен следва да се направи разграничение между
отказът за заплащане на застрахователно обезщетение предвиден в чл. 408 от КЗ и
отказът да се изплати застрахователно обезщетение, поради това, че настъпилото
застрахователно събитие не попада в обхвата на покритите от застрахователя
рискове. Правото на застрахователя по имуществена застраховка на основание чл.
408 от КЗ да откаже плащане на обезщетение при настъпило застрахователно
събитие, когато застрахованият не е изпълнил задължение по застрахователния
договор, се отнася до случаите, в които настъпилото застрахователно събитие
представлява покрит застрахователен риск. Ограниченият кръг основания за отказ
по чл. 408 от КЗ не засяга възможността на застрахователят да откаже
заплащането на застрахователно обезщетение, когато настъпилото събитие не
попада в кръга на покритите по сключения договор за имуществено застраховане
рискове. В тази връзка както е отбелязано в постановеното по реда на чл. 290 от
ГПК решение № 224/2015 г. по т. д. № 4554/2013 г. на ВКС, I т. о, с оглед
свободата на договаряне – чл. 9 от ЗЗД, страните могат да постигнат съгласие кои
рискове се покриват от застрахователния договор и за кои застрахователят не
поема застрахователна закрила. Изключени рискове са тези, за които
застрахователят отнапред обявява на застрахования, че не поема задължение за
обезвреда на причинените на застрахования вреди при настъпване на
застрахователно събитие изобщо или ако не бъдат изпълнени допълнителни
условия. Това разрешение въпреки че е дадено във връзка с приложението на
разпоредбите на Кодекса на застраховането (отм.), намира приложение и при
действието на Кодекса на застраховането, доколкото смисъла на разпоредбите
досежно отказа за изплащане на обезщетение са почти идентични.
За да се прецени основателността на претенцията за заплащане на
застрахователно обезщетение, следва да се установи дали отказът на
застрахователя да заплати обезщетение е законосъобразен.
Видно от представеното и приобщено към доказателствения материал по
делото писмо изх. № Л-4104/20.06.2023 г. по описа на ответното дружество,
причината за постановяване на отказ за изплащане на обезщетение е направен от
застрахователя извод, че щетите по процесното МПС са причинени в резултат от
умишлени или с груба небрежност действия и/или бездействия на застраховащия,
застрахования, член на неговото семейство, член на домакинството му, негов
служител, трето ползващо лице, наемател или на друго основание ползвател на
МПС, водача на МПС или превозваните в същото лица, поради което и на
основание чл. 10.11 от Общите условия приложими към процесния
5
застрахователен договор. В тази връзка е посочено, че при реализиране на
проишествието и вредите, водачът на процесния автомобил /Васил Димитров
Василев/ не е предприел необходимите предохранителни мерки за предпазване на
автомобила от вреди, като непосредствено преди настъпване на проишествието е
управлявал автомобила със скорост от около 91 км/ч, която значително надвишава
максимално разрешената за пътния участък, в който е реализирано
проишествието, като тези му действия били единствената причина за
реализирането на уврежданията и се характеризирали като такива, извършени с
груба небрежност.
Следователно застрахователят не оспорва, че твърдените щети по
процесното МПС, предмет на възникналото между страните в настоящото
производство застрахователно правоотношение, представляват покрит риск, а
единствено, че е налице поведение на водача на процесния автомобил /Васил
Димитров Василев/, изразяващо се управление на автомобила със скорост от
около 91 км/ч, която значително надвишава максимално разрешената за пътния
участък, в който е реализирано проишествието, които му действия се
характеризират като такива, извършени с груба небрежност и са единствената
причина за реализиране на проишествието и на вредите по застрахованото при
ответника имущество.
По делото се установи, че лек автомобил Волво ХЦ 90, управляван от
водача Васил Димитров Василев, се движил по *** в кв. ***, с посока на
движение към бул. Ломско шосе, като на кръстовището с ул. Чудотворци е
засечен от лявата му страна от неустановен по делото лек автомобил, при което, за
да избегне удар с този автомобил, водачът на лек автомобил Волво ХЦ 90, рег. №
****** предприел спасителна маневра и се отклонил вдясно, в резултат от което
настъпил удар в метален стълб на светофарната уредба отдясно.
Така установения по-горе механизъм на реализиране на ПТП се установява
от събраните в производството доказателства, в това число показанията на
свидетеля Василев и заключението на вещото лице по приетата в производството
съдебна автотехническа експертиза. Показанията на свидетеля Василев не са
оспорени от името на ответника, като същевременно кореспондират и с
приобщените към документите по делото книжа, съдържащи се в ***2, образувана
във връзка с Протокол за ПТП **** г. и по-конкретно с декларацията на водача на
процесния автомобил от дата на инцидента.
Същевременно от събраните по делото доказателства, а именно
заключението на вещото лице по допуснатата, изготвена и приета в
6
производството съдебна автотехническа експертиза се установи, че щетите могат
да се получат по заявения в предявеното пред застрахователя уведомление за
щета, механизъм. Следователно от техническа гледна точка е възможно
механизмът на процесното събитие да е такъв, какъвто е заявен от застрахования в
уведомлението за щета до застрахователя. От заключението на вещото лице по
приетата в производството съдебна автотехническа експертиза се установява още,
че всички отразени в описа на застрахователя увреждания по лек автомобил
Волво ХЦ 90, рег. № ******, се намират в пряка причинно-следствена връзка с
механизма на процесното събитие – а именно, отговарят от техническа гледна
точка на заявения в уведомление за щета механизъм на реализиране на щетите.
Следователно по делото не се установяват обстоятелствата, изложени от
застрахователя-ответник, довели до постановения отказ за изплащане на
застрахователно обезщетение по процесната имуществена застраховка. В тази
връзка следва да се посочи, че се установи в производството, че причина за
настъпване на произшествието е спасителна маневра, предприета от водача на лек
автомобил Волво ХЦ 90, рег. № ******, с оглед избягване на удар с друго
превозно средство, идващо отляво. Същата е извършена, за да се предотврати
удар между двете превозни средства, респективно, за да се избегне, както
настъпване на имуществени вреди по двете превозни средства, така и травматични
увреждания за лицата, намиращи се в превозните средства. Това поведение на
водача на лек автомобил Волво ХЦ 90, рег. № ****** не може да се определи като
виновно при която и да е било форма на вината.
Настоящият съдебен състав намира, че следва да се произнася единствено
по изложените в постановения от застрахователя отказ за изплащане на
обезщетение по заведената пред него щета, а не и по всички останали наведени от
застрахователя – ответник основания за отказ, релевирани с отговора на исковата
молба. Настоящият съдебен състав намира, че при разглеждането на заведената
щета, застрахователят е бил длъжен да посочи всичките си основания, на които
базира отказа си за изплащане на обезщетение, респективно, че не може в
отговора си на исковата молба да навежда нови, които не са посочени в
постановения отказ за изплащане на обезщетение.
Независимо от горното и само за пълнота, следва да се посочи, че
доколкото по делото се установи, че причина за настъпване на произшествието е
спасителна маневра, предприета от водача на лек автомобил Волво ХЦ 90, рег. №
******, с оглед избягване на удар с друго превозно средство, идващо отляво, т.е.,
че спасителната маневра е извършена, за да се предотврати удар между двете
7
превозни средства, респективно, за да се избегне, както настъпване на
имуществени вреди по двете превозни средства, така и травматични увреждания
за лицата, намиращи се в превозните средства, то всички посочени в отговора на
исковата молба основания за отказ за изплащане на обезщетение по процесната
имуществена застраховка, се явяват неоснователни.
Действително се установи в производството, че към момента на удара,
скоростта на движение на лек автомобил Волво ХЦ 90, рег. № ****** е от
порядъка на 61-62 км/ч, т.е. водачът на същия е управлявал автомобила със
скорост над максимално разрешената за конкретния пътен участък – допуснал е
нарушение на правилата за движение по пътищцата. Същевременно, обаче, това
по никакъв начин не е допринесло за реализиране на вредоносния резултат.
Причина за реализирането на същия е навлизането на автомобил /от път без
предимство/ в платното за движение на процесния лек автомобил Волво ХЦ 90,
рег. № ****** /който се е движил по път с предимство/, довело до необходимостта
от извършване на спасителна маневра и отклоняване вдясно, което от своя страна
е довело до реализирането на удар в метален стълб на светофарната уредба.
Следователно обстоятелството, че към момента на удара, скоростта на движение
на лек автомобил Волво ХЦ 90, рег. № ****** е от порядъка на 61-62 км/ч, т.е.
водачът на същия е управлявал автомобила със скорост над максимално
разрешената за конкретния пътен участък, не може да се приеме, като
обстоятелство, което да обуслови основание за постановяване на отказ от
изплащане на обезщетение, доколкото по никакъв начин това поведение на водача
не е допринесло за реализиране на вредоносния резултат. Причина за
проишествието е не поведението на водача на лек автомобил Волво ХЦ 90, рег. №
******, а това на водача на навлезлия в неговото платно за движение /от път без
предимство/ неустановен в производството лек автомобил.
С оглед изложеното, предявеният иск по чл. 405 от КЗ следва да се приеме
за основателен.
По отношение на размера на дължимото застрахователно обезщетение:
За да бъде определен размерът на дължимото застрахователно
обезщетение следва да се съобрази това какви вреди са били причинени на
процесното МПС щети. Безспорно се установи в хода на производството, че на
процесния лек автомобил марка Волво ХЦ 90, рег. № ****** са причинени
описаните в Опис –заключение по щета № № 10123030101589, щети, както и че
същите се намират в пряка причинно-следствена връзка с механизма на
8
процесното събитие – а именно, отговарят от техническа гледна точка на заявения
в уведомление за щета механизъм на реализиране на щетите.
В конкретния случай при определяне размера на дължимото
застрахователно обезщетение намират приложение именно правилата на чл. 386,
ал. 2 от КЗ, съгласно които при настъпване на застрахователно събитие
застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение, което е равно на
действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието, освен в
случаите на подзастраховане и застраховане по договорена застрахователна
стойност. Обезщетението не може да надвишава действителната (при пълна
увреда) или възстановителната (при частична увреда) стойност на застрахованото
имущество, т. е. стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може
да се купи друго със същото качество, съответно стойността, необходима за
възстановяване на имуществото в същия вид, в това число всички присъщи
разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на коефициент
на овехтяване.
От заключението на вещото лице се установява по делото, че всички
увреждания по лек автомобил Волво ХЦ 90, рег. № ******, се намират в пряка
причинно-следствена връзка с процесното ПТП. Установява се, че стойността
необходима за възстановяване на лек автомобил Волво ХЦ 90, рег. № ******,
изчислена на база средни пазарни цени към датата на реализиране на процесното
ПТП е в размер на 55 4136,04 лева. Установява се още, че действителната
стойност на процесния лек автомобил Волво ХЦ 90, рег. № ****** към датата на
реализиране на процесното ПТП е в размер на 54484,00 лева.
Предвид горното, настоящият съдебен състав намира, че в конкретния
случай и предвид получените, в резултат на процесното ПТП щети по
застрахования при ищеца лек автомобил, е налице тотална щета, в който случай
размерът на щетата представлява разликата между действителната стойност на
автомобила към датата на ПТП минус останките от катастрофата плюс другите
необходимо присъщи разходи. Установява се още, че действителната стойност на
автомобила към датата на ПТП е в размер на 54484,00 лева, като същевременно
стойността на запазените част е 25 % или 13621,00 лева. Следователно установява
се по делото, че стойността на щетите, нанесени на лек автомобил Волво ХЦ 90,
рег. № ******, към датата на настъпване на застрахователното събитие
/05.04.2023 г./ е в размер на 20799,00 лева.
Предвид горното и събраните по делото доказателства, съдът намира за
установено по делото, че действителната стойност на вредата е в размер на
9
40863,00 лева.
Следователно, дължимото обезщетение в полза на правоимащото лице по
процесната имуществена застраховка с предмет лек автомобил Волво ХЦ 90, рег.
№ ******, се дължи застрахователно обезщетение в размер на 40863,00 лева, до
който размер предявеният иск с правно основание чл. 405, ал. 1 КЗ се явява
основателен и доказан.
Доколкото от ищеца в настоящото производство се претендира сумата от
5000 лева /частичен иск от общия размер на претенцията от 52000 лева/, то
предявеният за разглеждане в настоящото производство иск, следва да бъде
уважен в цялост.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски в настоящото производство има
ищецът.
От страна на ищеца своевременно е направено искане за присъждане на
разноски в настоящото производство, като са представени доказателства за
извършени разноски за заплатени държавна такса – 200,00 лева, за заплатен
депозит за вещо лице – 250,00 лева и за заплатено адвокатско възнаграждение –
4810,00 лева. По делото са представени доказателства за извършени разходи за
заплатено от ищеца адвокатско възнаграждение в размер на 2000 лева, като за
разликата е посочено, че ще бъде платена на по-късен етап, но до датата на
провеждане на устните състезания доказателства за извършване на разноски за
адвокатско възнаграждение за разликата над 2000 до 4810 лева, не са представени
от ищеца.
Съгласно задължителните за съдилищата тълкувателни разяснения, дадени
в т. 1 от Тълкувателно решение № 6/2012 г. от 06.11.2013 г., постановено по тълк.
дело № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС само, когато е доказано извършването на
разноски в производството, те могат да се присъдят по правилата на чл. 78 ГПК.
Ето защо и доколкото по делото не са представени доказателства, че
претендираните от ищеца разноски за адвокатско възнаграждение в настоящото
производство, за разликата над 2000 лева до 4810 лева, са действително
извършени, то и такава разлика не може да му бъде присъждана в производството.
В проведеното по делото открито съдебно заседание на 25.03.2024 г. от
името на ответника е направено възражение с правно основание чл. 78, ал. 5 ГПК
за прекомерност на претендираното от насрещната страна в производството
адвокатско възнаграждение.
10
Съдът като взе предвид фактическа и правна сложност на делото,
активното процесуално поведение на процесуалния представител на ищеца, както
и размера на претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение в настоящото
производство намира, че претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение в
производството се явява в прекомерен размер и следва да бъде редуциран до
размер близък до минималния, предвиден за съответния вид работа, съгласно чл.
7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размер на адвокатските
възнаграждения, а именно 850,00 лева.
Предвид горното и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва
да бъдат присъдени направените от него разноски в настоящото производство в
размер на 1300,00 лева, за платени държавна такса, депозит за вещо лице и
адвокатско възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Застрахователно акционерно дружество „***“ АД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление ****, да заплати в полза на В. В. Б., ЕГН
**********, с адрес: гр. София, **, на основание чл. 405, ал. 1 КЗ, сумата от
5000,00 лева, частичен иск от общо претендирана сума в размер на 52 000,00
лева, представляваща застрахователно обезщетение по застраховка „Каско“,
изразяваща се в размера на щетата по лек автомобил Волво XC 90, рег. № ******,
причинена в резултат от застрахователно събитие, реализирано на 05.04.2023 г., в
гр. София, кв. ***, ***, ведно със законната лихва върху горепосочената сума,
считано от 20.06.2023 г. до окончателното изплащане на вземането.
ОСЪЖДА Застрахователно акционерно дружество „***“ АД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление ****, да заплати в полза на В. В. Б., ЕГН
**********, с адрес: гр. София, **, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от
1300,00 лева, представляваща разноски в производството пред СРС.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Препис от решението да се връчи на страните!
11
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
12