РЕШЕНИЕ
№ 7956
*********, 05.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 46 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ
при участието на секретаря Й.КА Г. ЦИКОВА
като разгледа докладваното от КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ Гражданско дело №
20251110108683 по описа за 2025 година
Постъпила е искова молба от ЗАД „А”, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: ******************* представлявано от МПИ - Изпълнителен директор и КС
срещу ЗД „Б“ ЕАД, ЕИК *************, с адрес: **********, с която се иска да бъде
признато за установено спрямо ответника, че дължи на ищеца сумата от 375.20 лева
/триста седемдесет и пет лева и двадесет стотинки / главницарегресно вземане за заплатено
застрахователно обезщетение по имуществена застраховка „Каско на МПС“ и „Злополука"
на лек автомобил марка „Нисан“, модел „******“ с рег. ***********, с полица
*****************, образувана шета №**************, поради причинено ПТП на
******* г. в *********, на автомивка, находяща се на бул. „***********“ от водач на лек
автомобил марка „Мерцедес“, с рег. №***********, чиято гражданска отговорност е
застрахована при длъжника, ведно със законната лихва от датата на депозиране на
заявлението по чл. 410 ГПК- 18.12.2024 г. до изплащане на вземането, сумата от 136.50 лв.
(сто тридесет и шест лева и петдесет стотинки) лихва за забава за период от 18.12.2021 г. до
18.12.2024 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение по ч.гр.д. №************ г. на
СРС, 46 състав.
Твърди се, че на 0******* г. в *********, на автомивка, находища се на бул.
„***********“ е реализирано ПТП с влизащ в автомивката лек автомобил марка
„Мерцедес“, с рег. №***********, който блъска в задната дясна част , лек автомобил марка
„Нисан“, модел „******“ с рег. ***********, който е в спряло състояние в момента на ПТП-
то. Събитието е документирано с двустранен протокол, подписан без забележки от двамата
водачи, с което се съгласяват за механизма на настъпване на ПТП и размера на видимите
вреди. Сочи се, че за увредения лек автомобил лек автомобил марка „Нисан“, модел
„******“ с рег. № *********** е сключен застрахователен договор за имуществена
застраховка „Каско” със ЗАД „А”, Клауза - „П“ - Пълно каско, с полица № ********** и
период на застрахователното покритие 11.03.2020 г. до 10.03.2021 г. След събитието, във
връзка С подадено уведомление за щета по застраховка „Каско” на МПС и в изпълнение на
1
задълженията, произтичащи от сключения застрахователен договор, е образувана в
ищцовото дружество ликвидационна преписка (щета) № **************.
Застрахователното обезщетение е изчислено по експертна оценка, извършена от вещи лица
на дружеството. Възложените части и материали, както и калкулирания труд, възлизат в
размер на 350.20 лв. С платежно нареждане №******************** г. ЗАД „А“ изплаща, в
полза на собственика на увредения автомобил, застрахователно обезщетение, в размер на
350.20 лв. Извършени са ликвидационни разноски, по определяне на стойността на щетата,
сума в размер на 25.00 лв. С оглед на гореизложеното, ЗАД „А“ изплаща сума в общ размер
на а именно сума в общ размер на 375.20 лв.
Сочи се, че ЗАД „А”, в качеството си на застраховател, встъпва в правата на увредения
по силата на факта, че е изплатило застрахователно обезщетение за причинените от деликта
вреди и за него възниква регресно право срещу застрахователя по задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите на виновния водач. Поддържа се, ищецът
поканил ответника да възстанови изплатената като застрахователно обезщетение сума с
писмото - покана с изх. № *********** от 20.11.2020 г., получено на 25.11.2020 г. от ЗД „Б“
ЕАД/ На основание чл. 86, от ЗЗД, кредитора има право на законна лихва за забава от датата
на поканата. Тъй като в поканата е предоставен 30-дневен срок за доброволно изпълнение на
паричното вземане, следователно длъжникът следва да се счита изпаднал в забава.
Претендира се законна лихва върху главницата от 136.50 лв. за периода от 18.12.2021 г. до
18.12.2024 г.
Претендират се разноски.
Посочена е банкова сметка IBAN : ****************
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор.
Оспорва се механизма на пътнотранспортното произшествие, настъпило според ищеца
на 0*******г. в *********, между лек автомобил „Мерцедес” с рег. № ****** и лек
автомобил „Нисан ******” с рег. № **********, както и вината на водача на автомобил
„Мерцедес” с рег. № ******. Сочи се, че от представените с исковата молба писмени
доказателства не може да се установи механизмът на ПТП-то, участниците в него, нито къде
и кога е настъпил ударът между двете превозни средства.
Твърди се, че не е налице причинно-следствена връзка между твърдяното
пътнотранспортно произшествие и вредите, които претендира ищцовото дружество.
Оспорват се твърденията, че застраховано в ЗЕАД „Б” превозно средство е участвало в
процесното произшествие, както и че посоченият от ищеца водач по застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите” е управлявал превозното средство.
Оспорва се стойността на причинените вреди, като се поддържа че изплатеното от ЗАД
„А“ обезщетение значително надвишава действително претърпените вреди.
Оспорва се и исковата претенция относно заплащане на ликвидационни разноски, като
се определя същата като завишена.
Съдът, след като обсъди събрани те по делото доказателства, намира за установено от
фактическа страна следното:
Безспорно по делото е
-наличието на валидно застрахователно правоотношение по отношение на автомобил
марка „Нисан“, модел „******“ с рег. № *********** по застрахователен договор за
имуществена застраховка „Каско” със ЗАД „А”, Клауза - „П“ - Пълно каско, с полица №
********** сключен с ищеца с период на застрахователното покритие 11.03.2020 г. до
10.03.2021 г
2
-наличието на валидно застрахователно правоотношение по отношение на лек
автомобил „Мерцедес” с рег. № ****** с ответника по задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ за период аот 27.05.2020 г. до 26.05.2021 г.
- че от страна на ищеца е извършено плащане по щета № ************** на
увреденото лице в размер на 350.20 лв.
По делото е представена комбинирана застрахователна полица №************ за
застраховки „Каско“ и „Злополука“, според която страни са ЗАД „А“ –застраховател и О. Г.
А.- застрахован. Застрахованото МПС е Нисан ****** с рег. №********** с номер на рама
*********, застрахователната сума е 4400 лева, а периодът на застрахователно покритие е от
00.00 часа на 11-03-2020 год. до 23.59 часа на 10-03-2021 год.
Представен е двустранен констативен протокол според който на 0******* г. в 12.45
часа в *********, ул. „проф. ***********“ *** е настъпило ПТП между превозно средство А
Нисан ****** с рег. № ***************, управлявано от О. А. и превозно средство Б
Мерцедес с рег. №***************, управлявано от С. С.. За превозно средство А в графа
обстоятелства е посочено, че ПТП е настъпило при паркиране, а за превозно средство Б при
влизане в паркинг, частен терен, черен път. Посочените видими щети за превозно средство
А са задна броня десен стоп, врата на багажник, а за превозно средство Б- предна броня,
подкланик и калник.
Със заявление за изплащане на обезщетение за вреди на МПС от 16.07.2020 г. О. А.
описва, че на 0******* г. в *********, ул. „проф. ***********“ *** при маневра за влизане в
автомивка другото МПОС реализира ПТП в задната част.
Застрахователят е съставил калкулация за ремонт, опис на щетите и е определено
застрахователно обезщетение в размер на 350.20 лева.
С регресна покана с вх. №********** г. на ответника, ищцовото дружество е поканило
ответното да зплати обезщетение по 9 регресни претенции, като процесната такава е
описана под номер 9.
По делегация от РС-Б е разпитан свидетеля С. П. С., който заявява, че си спомня за
ПТП на автомивка в С, при което другото МПС при движение на заден ход се удря в
автомобила на свидетеля. На свидетеля е предявен находящия се по делото двустранен
протокол за ПТП, който потвърждава че същият е съставен от участниците в ПТП без да е са
викани органи на КАТ.
В о.с.з. е разпитана свидетелката О. Г. А. разказва, че била оставила автомобила си на
автомивка и като го вземала докато тя се движела на заден ход, а другото МПС напред е
настъпило ПТП, след което попълнили протокол за ПТП.
По делото е назначена съдебна автотехническа експертиза, по която вещото лице е
депозирало заключение, кредитирано от съда като компетентно изготвено. Вещото лице е
определил следния механизъм: На 0******* г. около 12:45 часа, водачът на лек автомобил
„Нисан ******“, с рег.№ ********** предприема маневра за движение на заден ход при
излизане от паркинг на автомивка на бул. „проф. ***********“ **** (адреса на автомивка
„********“ е бул. „проф. ***********“ № 31). В същото време на територията на паркинга
навлиза и лек автомобил „Мерцедес“, с рег.№ ******, при което траекториите на двете МПС
- та се пресичат и настъпва съприкосновение между тях.
Вещото лице е направило извод, че всички увреждания по лек автомобил „Нисан
******“, с рег.№ **********, отразени в описа на застрахователя се намират в пряка и
причинно-следствена връзка с механизма на процесното събитие.Стойността необходима за
възстановяване на лек автомобил „Нисан ******“, с рег.№ **********, изчислена на база
средни пазарни цени към датата на ПТП е 929,48 лв. (Словом: Деветстотин двадесет и девет
лева и четиридесет и осем стотинки). Стойността необходима за възстановяване на лек
автомобил „Нисан ******“, с рег.№ **********, изчислена по цени на алтернативни
3
доставчици към датата на ПТП е 821,03 лв. (Словом: Осемстотин двадесет и един лева и три
стотинки).
В о.с.з. вещото лице уточнява, че след изслушване разпита на свидетелите не се налага
корекция в механима, като най-вероятно и двете превозни средства са били в движение към
момента на настъпване на съприкосновението. От техническа гледна точна и двамата водачи
са допринесли за настъпване на произшествието, като са се движили един спрямо друг, така
че да настъпи съпрокосновение между тях.
Правната квалификация на предявения иск е чл. 411, ал. 1 КЗ .
Съобразно разпоредбата на чл. 411 КЗ в случаите, когато причинителят на вредата има
сключена застраховка „Гражданска отговорност“, застрахователят по имуществената
застраховка встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или неговия
застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ - до размера на платеното
обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне.
Правото на застрахователя по имуществено застраховане/ Каско/ да иска от
застрахователя по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на лицето,
причинило повредата на застрахована вещ, след плащането на застрахования, е регресно
право. В хода на производството по иск по чл. 411 КЗ следва да бъде установено наличието
на валидно правоотношение между пострадалия и застрахователя, заплащането на
застрахователно обезщетение от страна на застрахователя в полза на пострадалия в
изпълнение на задълженията му по застрахователното правоотношение, както и наличието
на друго застрахователно правоотношение по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ между втория застраховател и причинителя на вредата. От друга страна,
следва да бъдат установени елементите от фактическия състав на деликта – противоправно
поведение, увреждане, причинна връзка между тях и вина на делинквента, която се
предполага до доказване на противното (съгласно чл. 45, ал. 2 ЗЗД).
По делото е прието за безспорно наличието на валидно валидно застрахователно
правоотношение по отношение на автомобил марка „Нисан“, модел „******“ с рег. №
*********** по застрахователен договор за имуществена застраховка „Каско” със ЗАД „А”,
Клауза - „П“ - Пълно каско, с полица № ********** сключен с ищеца с период на
застрахователното покритие 11.03.2020 г. до 10.03.2021 г
За да се ангажира отговорността на застрахователя по застраховка „Гражданска
отговорност“ по чл. 411 КЗ, трябва да са налице предпоставките на чл. 45 ЗЗД за носене на
деликтна отговорност от лицето, което е причинило вредите.
В процесния случай не се спори, а и се установява от събраните доказателства, че на
0******* г. в 12.45 часа в *********, ул. „проф. ***********“ на автомивка е настъпило
застрахователно събитие – ПТП, при което на застрахования по Каско лек автомобил са
причинени щети. Тези обстоятелства се установяват от приложените по делото писмени
доказателства, свидетелските показания и изводите на вещото лице.
Останалите елементи от фактическия състав на непозволено увреждане се
установяват по безспорен начин от събраните по делото доказателства и съдебна
автотехническа експертиза – вредата за собственика на увредения автомобил, изразяваща се
в имуществени вреди от поведението на застрахованото при ответника лице, и причинната
им връзка с виновното и противоправно деяние на виновния водач за настъпване на
произшествието.
Налице е виновно поведение на водача на автомобил „Мерцедес“, с рег.№ **********
нарушение на разпоредбата на чл. 25, ал. 1 от ЗДвП, съгласно която при извършване на
маневра- навлизане в крайпътен имот, водачът е длъжен преди да започне маневрата, трябва
да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в движението, които се движат след
4
него, преди него или минават покрай него, и да извърши маневрата, като се съобразява с
тяхното положение, посока и скорост на движение.
Налице е съпричиняване доколкото е налице виновно поведение и на водача на
автомобил „Нисан“, модел „******“ с рег. № *********** нарушение на разпоредбата на чл.
40 от ЗДвП, съгласно която преди да започне движение назад, водачът е длъжен да се убеди,
че пътят зад превозното средство е свободен и че няма да създаде опасност или затруднения
за останалите участници в движението, а по време на движението си назад водачът е длъжен
непрекъснато да наблюдава пътя зад превозното средство, а когато това е невъзможно, той е
длъжен да осигури лице, което да му сигнализира за опасности.
Съдът определя съпричиняване в размер на 50 % като отчита, че и двамата водачи в
еднаква степен са допринесли за настъпване на процесното ПТП.
По силата на разпоредбата на чл. 411 КЗ, доколкото застрахователят е изплатил
застрахователното обезщетение на застрахования, той е встъпил в неговите права против
застрахователя на причинителя на щетата до размера на платеното обезщетение.
Съгласно императивната правна норма, уредена в чл. 386, ал. 2 КЗ, застрахователното
обезщетение трябва да бъде равно на размера на вредата към деня на настъпване на
събитието. Следователно обезщетението обхваща средствата, необходими за възстановяване
на щетите, а тези средства съответстват на средните пазарни цени на вложените нови части,
материали и труд за ремонт на автомобила, без прилагане на обезценка – чл. 400, ал. 2 КЗ.
Тъй като застрахователят по договор за застраховка „Гражданска отговорност” обезпечава
деликтната отговорност на виновния за настъпването на процесния вредоносен резултат,
неговата обезпечително-гаранционна отговорност е функционално обусловена от
отговорността на делинквента по чл. 45, ал. 1 ЗЗД, поради което застрахователят по договор
за застраховка „Гражданска отговорност” отговоря до размера и обема на имуществената
отговорност на делинквента.
При положение, че друго не е уговорено се приема, че застрахователната сума е
определена съгласно действителната стойност и следователно дължимото застрахователно
обезщетение следва да се определи в рамките на договорената максимална застрахователна
сума, съобразно стойностния еквивалент на претърпяната вреда, който не може да надхвърля
действителната стойност на увреденото имущество,определена като пазарната му стойност
към датата на увреждането, като не следва да се прилага коефициент за овехтяване, тъй като
последният е инкорпориран в самата застрахователна стойност и действителната стойност на
увреденото имущество, като за такава се смята стойността, срещу която вместо него може да
се купи друго със същото качество/ ал.2/, т.е по пазарната му стойност./ тези, за привеждане
на увреденото МПС в изправно техническо състояние, тоест, годно за движение. Макар и
частите, които са повредени, в действителност да не са били нови към датата на настъпване
на ПТП, няма как да се вмени в задължение на застрахованото лице да намери части, със
същата степен на използване и то ще е принудено да закупи нови и техният размер е
неговата действителна вреда. Ето защо следва да се приеме стойността на необходимите
части и труд по средни пазарни цени, а не стойността със замяната с алтернативни части В
тази насока ВКС се е произнесъл и в Решение № 115 от 9.07.2009 г. на ВКС по т. д. №
627/2008 г., II т. о., ТК и Решение № 209 от 30.01.2012 г. на ВКС по т. д. № 1069/2010 г., II т.
о., ТК, решение № 6 от 2.02.2011 г. на ВКС по т. д. № 293/2010 г., I т. о. , решение № 79 от
2.07.2009 г. на ВКС по т. д. № 156/2009 г., I т. о на ВКС.
В процесния случай с оглед установената от вещото лице по-висока сума за
възстановяване на щетите/929.48 лева/ и по-ниско платено обезщетение от застрахователя по
имуществената застраховка „Каско“ /350.20/, съгласно чл. 411 КЗ ищецът има регресни
права против застрахователя на причинителя на щетата до размера на платеното
обезщетение с вкл. ликвидационни разноски/които са в разумен размер/, т.е. до максимален
размер от 375.20 лева.
5
Доколкото именно това е максималната сума за която законът дава на застрахователя
по имуществената застраховка „Каско“ регресни права, същата сгледва да бъде намалена
наполовина вследствие на направеното и уважено възражение за съпричиняване като се
присъдят 187.60 лева.
Основателността на иска, съгласно чл.86, ал.1 от ЗЗД, има за своя закономерна
последица и основателност на претенцията за законната лихва върху главницата. Съгласно
чл. 378, ал. 5, изр. 2 КЗ Застрахователят по имуществената застраховка на увреденото трето
лице и причинителят на вредата по изречение първо имат право на законната лихва върху
претендираната сума, считано от поканата за плащане към застрахователя при застраховки
„Гражданска отговорност“ по т. 10 - 13, раздел II, буква „А“ от приложение № 1. В
процесния случай поканата е връчена на 11.09.2020 г., а не на 25.11.2020 г., както се твърди
от ищеца. С оглед диспозитивното начално съдът изчислява дължимата лихва само за
процесния период – от 18.12.2021 г. до 18.12.2024 г. върху сумата от 187.60 лева, или сумата
от 68.33 лева, изчислена от съда по реда на чл. 162 ГПК с данъчен калкулатор на
НАП/https://portal.nra.bg/embed/interest-calculator/main.html/.
Частичната основателност на иска, съгласно чл.86, ал.1 от ЗЗД, има за своя
закономерна последица и частичната основателност на претенцията за законната лихва
върху главницата от датата на депозиране на исковата молба до окончателното плащане.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК и предвид изрично заявеното искане ответникът дължи
на ищеца съразмерно сторените в производството разноски в размер на 237.54 лева от пълен
претендиран размер от 475 лева/ в т.ч. 25 лева държавна такса, 300 лева –депозит за вещо
лице,50 лева депозит за свидетел и 100 лева- юрисконсултско възнаграждение, определено
от съда по реда на чл.78, ал.8 от ГПК, вр. с чл.37, ал.1 от ЗПрП вр. с чл.25, ал.1 от Наредбата
за заплащане на правната помощ/. Съгласно мотивите към т. 11г от ТР №4/2013 на ОСГТК
на ВКС съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК,
следва да се произнесе за делимостта на разноските, направени и в заповедното
производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските както
в исковото, така и в заповедното производство. Видно от приложените към заповедното
производство доказателства следва да се присъдят разноски-38.01 лева.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ответникът има право на разноски съразмерно на
отхвърлената част в размер на 224.92 лева от пълен претендиран размер от 450 лева/в т.ч.
300 лева –депозит за вещо лице, 50 лева –депозит за свидетел и 100 лева- юрисконсултско
възнаграждение, определено от съда по реда на чл.78, ал.8 от ГПК, вр. с чл.37, ал.1 от ЗПрП
вр. с чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащане на правната помощ/.
Мотивиран от гореизложеното, Софийският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО спрямо ЗД „Б“ ЕАД, ЕИК *************, с адрес:
**********, че дължи на ищеца ЗАД „А“ ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: ******************* представлявано от МПИ - Изпълнителен директор и
КСВ, на основание чл. 411 КЗ и чл. 86 ЗЗД сумата от 187.60 лева /сто осемдесет и седем
лева и шестдесет стотинки/ главницарегресно вземане за заплатено застрахователно
обезщетение по имуществена застраховка „Каско на МПС“ и „Злополука" на лек автомобил
марка „Нисан“, модел „******“ с рег. ***********, с полица *****************,
образувана шета №**************, поради причинено ПТП на ******* г. в *********, на
автомивка, находяща се на бул. „***********“ от водач на лек автомобил марка „Мерцедес“,
с рег. №***********, чиято гражданска отговорност е застрахована при длъжника, ведно
със законната лихва от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК- 18.12.2024
6
г. до изплащане на вземането, сумата от 68.33 лв. (шестдесет и осем лева и тридесет и три
стотинки) лихва за забава за период от 18.12.2021 г. до 18.12.2024 г., за които суми е
издадена Заповед за изпълнение по ч.гр.д. №************ г. на СРС, 46 състав, като
ОТХВЪРЛЯ иска за главница над уважения размер от 187.60 лева до пълния предявен
размер от 375.20 лева, претенцията за законна лихва върху неоснователния размер на
главницата и иска за лихва за забава над уважение размер от 68.33 лева до пълния предявен
размер от 136.50 лева.
ОСЪЖДА ЗД „Б“ ЕАД, ЕИК *************, да заплати на ЗАД „А“ ЕИК:
*********, , ЕИК *********, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 237.54 лева-
съдебно-деловодни разноски и сумата от 38.01 лева- разноски по ч.гр.д. №************
г.
ОСЪЖДА ЗАД „А“ ЕИК: *********, , ЕИК *********, да заплати на ЗД „Б“ ЕАД,
ЕИК ************* на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 224.92 лева- съдебно-
деловодни разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд, в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7